ISTORIK

Седмата рамкова програма (Framework Program 7) за развитието на европейската наука Европейската наука отваря шампанското! След дълго обсъждане, спорове и поправки в края на миналата седмица Европейският парламент одобри бюджета на Седмата рамкова програма (FP7) за развитието на европейската наука и изследвания, възлизащ на 54 млрд. евро в рамките на следващите седем години. Тя ще замени приключващата в края на тази година Шеста рамкова програма, в рамките на която за пет години бяха изразходвани 17.5 млрд. евро за научни проекти и изследвания, излизащи като инициативи от 15-те стари членки на ЕС. За разлика от нея FP7 покрива всички 27 членки на ЕС, включително и влизащите от догодина България и Румъния. "В рамковата програма са включени много проблеми, които трябва да бъдат решени през следващите седем години, а амбицията ни е да сме в състояние да се обърнем с лице към най-големите предизвикателства пред човечеството", заяви след вота в Европарламента еврокомисарят по науката и изследователската дейност Янез Поточник. За да се стигне до успешното гласуване, трябваше да бъде изминат дълъг път, припомня сайтът Euractiv. Еврокомисията представи първото си предложение как трябва да изглежда Седма рамкова програма през април 2005 г. Като цяло то беше прието добре, а дискусии предизвикаха два проблема - дали ЕС трябва да финансира изследвания със стволови клетки и колко пари трябва да бъдат отделени за развитието на ядрената енергетика и възобновяемите евергийни източници. Европарламентът гласува програмата на първо четене през юни т.г., а Европейският съвет прие обща позиция по проблема през септември. Така след 19 месеца преговори и 2000 поправки, 700 от които бяха подложени на гласуване, на 30 ноември Европарламентът подпечата Седма рамкова програма, която трябва да действа в периода 2007-2013 г. Европейският съвет пък формално я одобри вчера, а с проекти по нея ще може да се кандидатства още в края на месеца. Голямата промяна при нея в сравнение с предходната програма е създаването на Европейския изследователски център (ЕИЦ), който по думите на Поточник "вкарва нова логика в европейската изследователска сфера". Всъщност оттук насетне решението за финансирането на проекти и изследвания ще бъде вземано само от учени без политическа намеса, както беше досега. По отношение на определените средства за наука бюджетът на Седма рамкова програма предвижда годишно увеличение с 40% в реални рамки и с 60% в номинални. Най-печеливши са информационните и комуникационните технологии, чийто бюджет представлява близо една пета - 9.1 млрд. евро, от общия бюджет на FP7. Според Еврокомисията това е лесно обяснимо, тъй като тези технологии са основа за развитието на иновациите в много други сфери и следователно подходът се вписва пряко в Лисабонската стратегия. Следват здравеопазване (6 млрд. евро), транспорт (4 млрд. евро) и нанотехнологии (3 млрд. евро). Немалко средства (2.35 млрд. евро) са заделени и за разработки в сферата на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, а изненадващо за изследвания в сферата на околната среда, включително и промените в климата, ще отидат едва 1.9 млрд. евро. Програмата за сътрудничество (32.4 млрд. евро) пък предвижда сериозни средства за специфични проекти, чиято значимост ще бъде преценявана от ЕИЦ. Същевременно Еврокомисията продължава да притиска членките на ЕС да заделят повече средства за научни изследвания, като целта е до края на десетилетието съюзът да отделя за това 3% от общия си БВП. В момента за изследвания и развитие биват заделяни едва 1.9% годишно и малцина вярват, че целта е осъществима. "Седма рамкова програма отваря нова глава в европейската изследователска и иновационна политика." С тези думи германският министър на образованието и науката Анет Шаван обяви миналата седмица на специална церемония в Бон поредната програма за развитието на науката в ЕС за открита. Седма рамкова програма (FP7) ще се развива в продължение на седем години - от 2007 г. до 2013 г., и ще разполага с бюджет от 54.4 млрд. евро. Това всъщност представлява годишно увеличение от 60 процента в сравнение с досега действалата Шеста рамкова програма (FP6). Благодарение на по-големия си бюджет и на по-дългия си период на действие новата програма ще осигури на европейската изследователска общност достъп до безпрецедентни нива на финансиране и приемственост по отношение на теми за действие, заяви Шаван. Церемонията в Бон беше само своеобразна официална инагурация на програмата, на която всъщност беше даден ход постепенно през есента. След като FP7 беше за пръв представена като идеен проект през пролетта на 2005 г., последваха година и половина дискусии и спорове, съпътствани от хиляди поправки, за да се стигне до окончателния й вариант, одобрен от Европейския парламент през есента и подпечатан от Европейския съвет на 18 декември. Броени дни по-късно - на 22 декември, бяха оповестени и първите проекти, по които започва набирането на предложения за проекти за финансиране. Те са в 42 изследователски сфери, а общият обем на средствата, за които може да се кандидатства, е 4 млрд. евро. Еврокомисарят по науката и изследователската дейност Янез Поточник изрично изтъкна, че темите са подбрани максимално широко - от здравеопазване през биотехнологии до енергоспестяване, за да бъде стимулирана научната общност да мисли творчески в различни сфери на дейност. "Нямаме предварително заложени идеи, просто посочваме темата и очакваме научните организации да формират партньорства и да излязат с действително добри идеи, които са струва да бъдат подпомогнати и разработени", заяви той. Поточник изрази увереност, че FP7 далеч ще надмине оценяваната като успешна FP6, в рамките на която са реализирани 3000 проекта (а някои още продължават) с участието на над 7000 институции. За целта ще помогне и по-лесната регистрация на предлаганите проекти, по-лесният достъп до изследователски масиви и бази данни, както и заложените стимули за частния бизнес, за да инвестира в наука. Всички получени предложения ще бъдат събирани и разглеждани от новосформирания Европейски научен съвет (ЕНС), който по думите на неговия председател проф. Фотис Кафатос ще ги оценява само въз основа на техния потенциален принос за науката, тяхната иновативност и тяхната потенциална полза за живота. Резултатите от предложените проекти са единственото нещо, което действително ще има значение, каза той. Ученият посочи още, че ЕНС ще се старае всячески за работи за създаването и задържането на младите и перспективни учени на Стария континент, както и за привличането на мозъци от чужбина. Съветът освен това ще работи с гъвкави бюджети в зависимост от нуждите на съответния проект, а и отпускането на средствата ще бъде облекчено от бюрократични пречки. Особен акцент ще бъде поставен върху интердисциплинарността, върху която според членовете на ЕНС се крепи бъдещето на науката. Единственото, което се иска от членовете на научната общност, е да бъдат инициативни, иновативни и оригинални, подчерта проф. Кафатос. Пак там могат да се видят и първите срокове за подаване на предложения за подкрепа на изследователски проекти, правилата за кандидатстване и всички свързани с това регулации. Как да бъде оформен даден научен проект, за да може да бъде представен пред ЕНС и да се надява на успех пък пред българската научна общност ще обясни в публична лекция проф Жерар Брюгал от университета в Гренобъл, експерт по европейски проекти. Тя ще се проведе от 10 ч. в големия салон на БАН в централната сграда на академията до Народното събрание. "Европа може и трябва да инвестира в науката и знанието, за да успее. Това е единственият възможен път." С тези думи еврокомисарят по науката и изследванията Янез Поточник обяви на специална конференция в бившата германска столица Бон Седмата рамкова програма (FP7) за открита. Преди него германският министър на науката и образованието Анет Шаван изтъкна, че макар и началото да е положено и да е стабилно, Европа тепърва трябва да доказва, че може да реализира поставените амбициозни цели в сферата на научните изследвания. Поточник припомни, че за да се стигне до стартирането на FP7, е трябвало да минат почти 2 години, да бъдат проведени стотици дискусии и бюджетът за наука да бъде променен мнoгoкратно. Резултатът обаче е повече от обещаваш. FP7 (2007 - 2013) разполага с бюджет 54.4 млрд. евро за следващите 7 години, което е с 60% повече от досега. Комисарят заяви, че началото на програмата е важно само за себе си, но е още по-важно с оглед на бъдещето и реализацията на Лисабонската стратегия. А тя недвусмислено казва, че Европа трябва да се превърне в най-конкурентоспособната икономика в света, залагайки на науката и иновациите. Точно в този аспект обаче Европа все още изостава от главните си съперници - САЩ и Япония, призна бившият финландски премиер и председател на финландския фонд за иновации SITRA Еско Ахо. Европа се справя добре в сферата на науката и изследванията, тъй като там парите трябва да бъдат превърнати в знания, но не е толкова добра при иновациите, където става дума за превръщането на знанието в пари. Главният проблем пред европейците най-често е нежеланието да се поема риск, отчете той и допълни, че целите на Лисабонската стратегия остават валидни, но все още са далеч от желаното ниво на реализация. Една от най-важните промени в FP7 в сравнение с досегашните европейски изследователски програми е създаването на Европейския научен съвет, чиято цел е да облекчи както оценяването на изследователските проекти, така и тяхното финансиране в рамките на програмата, заяви неговият директор проф. Фотис Кафатос. Стратегията на съвета предвижда да бъде поставен фокус върху развитието на младите учени в Европа, за да бъде спряно изтичането на мозъци, както и да бъдат привлечени обещаващи специалисти от чужбина. Той наблегна на факта, че съветът ще взема предвид постижения и проекти във всички сфери на науката в зависимост единствено от тяхното качество. Седма рамкова програма е знаменателна за България, тъй като тя е първата, в която български учени ще могат да участват не като външни партньори, а като съставна част от ЕС. Конференцията по стартирането на FP7 продължава във вторник с паралелни сесии и работни групи в 15 различи сфери на науката - от транспорт и инфраструктура, през енергетика и социални науки до сигурност на храните и наноизследвания. http://ec.europa.eu/research/fp7/home_en.html http://cordis.europa.eu/fp7/home_en.html http://ec.europa.eu/research/fp7/understanding/index.html http://ec.europa.eu/research/fp7/pdf/fp7-brochure_bg.pdf http://ec.europa.eu/research/fp7/pdf/fp7-factsheets_bg.pdf http://www.desca-fp7.eu/DESCA/Website%20DE...ion_09_2007.pdf http://ec.europa.eu/research/fp7/pdf/fp7_press_launch.pdf Сигурността на храните - главен приоритет на ЕС Попадали ли сте на некачествен салам, в който количеството на месото е далеч по-малко от това на сланината и соята, макар и на етикета да пише точно обратното? А на хляб с неорганични примеси? Или на сирене, което всъщност е пресована извара? Доста често? Е, от тази година имаме шанс това да се случва все по-рядко. Просто защото влизаме в Европейския съюз, а в общността сигурността и качеството на храните е един от главните приоритети както на изпълнителната власт, така и на научните среди. Колкото и гръмка да звучи подобна констатация, истинността й доказват представените на специална конференция в Брюксел в средата на декември първи крайни резултати от финансираните по време на Шестата рамкова програма (FP6) (2003-2006 г.) проекти в сферата на сигурността на храните, чиято обща стойност възлиза на близо 850 млн. евро. "Качеството и сигурността на храните са от особена важност за жителите на ЕС и е необходимо да видим какви практически резултати произлизат от подкрепяните от съюза проекти", заяви в послание до конференцията еврокомисарят по науката Янез Поточник. "Вземането на решения, базирани върху научни изследвания, облагодетелства потребителите. Мерките, предложени от учените и приети за адекватни, могат да бъдат практически приложени във фермите и цялата верига на производство на храни." В рамките на конференцията бяха представени резултатите от дейността на 12 проекта, повечето от които ще продължат да действат и през следващите месеци, макар и FP6 официално да приключи в края на миналата година. На нейно място от началото на тази година започва да функционира Седма рамкова програма (FP7), която е със седемгодишно действие. По време на FP6 Еврокомисията финансира изцяло или частично над 170 проекта в сферата на сигурността на храните. Те, както и тези, представени на конференцията в Брюксел, варираха от чистотата на плодовете до подобряване качеството на зърнените култури, от методи за намаляване на опасните химически примеси в храните до изследвания на рисковете от възникване на заболявания като рак поради наличие на определени съставки в храните, от геномни изследвания в помощ на здравето на домашните животни до търсене на по-ясни механизми при контрола върху производството на храни и др. Характерно за повечето от тези проекти е, че в тях участват учени и изследователски институции средно от по над 10 държави, включително и нечленуващи в ЕС - Швейцария, Норвегия, Исландия, Турция, Русия, Израел и др. Трудно е да се определи кои от представените проекти предизвикаха най-сериозен интерес, но за сметка на това почти единодушно беше отчетено, че всички те са показали мащабността и широкоспектърността на европейската наука. Biocop например е посветен на разработването на нови методи при засичането на разнообразни химически замърсители в храните, вариращи от пестициди и хормони до тежки метали и незаконни добавки за растеж. Проектът, финансиран от ЕС с 9.6 млн. евро, цели да намери начин за системно откриване на замърсителите, посочи един от лидерите му - Крис Елиът. На химическото замърсяване на храните е посветен и проектът Cascade, финансиран с 14.4 млн. евро от ЕС и насочен към създаване на мрежа от изследвания и оценка на риска по хранителната верига. Med-Vet-Net, финансиран също с 14.4 млн. евро, пък има за цел да формира работеща база данни въз основа на събраните десетки хиляди проби от ферми, хранителни предприятия и болници за наличие на болести, пренасяни от животните върху хората. Според учените от проекта над две трети от човешките патогени са от животински произход, а много като салмонелата и кампилобактерията са напълно животински и биват пренасяни безпроблемно от домашните животни. "Промените в производството, околната среда и човешкото общество могат да увеличат заплахата от тези заболявания, както и да доведат до появата на нови и непознати", заяви изследовател от проекта. В рамките на Seafoodplus пък е било открито, че консумацията на бяла риба може да има сериозен противовъзпалителен ефект и да помогне при предотвратяването на появата на рак на червата, който е типичен за населението на Европа. Проектът доказа още, че рибните диети помагат при стопяването на излишните килограми и имат сериозен антиоксидант потенциал. В рамките на Seafoodplus се извършват изследвания и върху ролята на рибата при борбата със сърдечносъдовите заболявания, депресията, остеопорозата и др. Проектът Grain Legumes е специално посветен на разработването на нови стратегии при подобряването на качеството на зърнените и бобовите култури, използвани за храна на хората и животните. Целта е да бъдат увеличени тези, които съдържат протеини, тъй като той е особено важен при изхранването на домашните животни. Макар и финансирани в рамките на FP6, много от тези проекти със сигурност ще намерят под някаква форма мястото си и в рамките на FP7. При бюджет от над 6 млрд. евро за здравеопазване и близо 2 млрд. евро за селско стопанство програмата гарантира, че жителите на Стария континент ще консумират все по-сигурни и качествени храни. Представените проекти: BIOCOP - петгодишен интегриран проект, посветен на търсенето на химически замърсители в храните, с участието на 33 организации от 15 държави. Бюджет от ЕС - 9.6 млн. евро - http://www.biocop.org/ CASCADE - петгодишна мрежа за изследвания, оценка на риска и обучение при търсенето на химически замърсители в храните, 24 организации от 8 държави. Бюджет от ЕС - 14.4 млн. евро - http://www.cascadenet.org/ CLEANFRUIT - тригодишен специален европейски проект, посветен на изследване на производството на чисти плодове в района на Средиземноморието посредством техника на стерилизиране на насекомите, 5 държави. Бюджет от ЕС - 2.37 млн. евро - http://www.insecta.co.uk/ EADGENE - мрежа за интегриране на геномни изследвания в сферата на здравето на домашните животни,13 организации от 10 държави. Бюджет от ЕС - 11.5 млн. евро - http://www.eadhene.org/ Grain Legumes - интегриран проект за разработване на нови стратегии за подобряване на качеството на зърнените култури за храна на хората и животните, 18 държави, включително България. Бюджет от ЕС - 14.2 млн. евро - http://www.eugrainlegumes.org/ HEATOX - 40-месечен специално насочен проект за изучаване на риска от наличието на акриламиди в храните, 24 организации от 14 държави. Бюджет от ЕС - 4.2 млн. евро - http://www.heatox.org/ Med-Vet-Net - петгодишна мрежа за превенция и контрол върху болестите, пренасяни от животните върху хората, 10 държави. Бюджет от ЕС - 14.4 млн. евро - http://www.medvetnet.org/ QUALITY LOW INPUT FOOD - интегриран проект за подобряване на екологичната продукция на зърнени храни и разработването на системен подход към проблема, 14 държави. Бюджет от ЕС - 12.4 млн. евро - http://www.qlif.org/ REPLACE - специфично насочен проект за наблюдение на 500 специално подбрани растения в търсенето на алтернативи в антимикробната им защита, 9 държави. Бюджет от ЕС - 2.87 млн. евро - http://www.replace-eu.com/ SAFE FOODS - четиригодишен интегриран изследователски проект за подобряване анализа на риска при храните с участието на 37 институции от 17 държави, включително Китай и Южна Африка. Бюджет от ЕС - 11.4 млн. евро - http://www.safefoods.nl/ SEAFOODplus - петгодишен интегриран проект за подобряване на сигурността и качеството на храните с морски произход на трапезата на европейците, 68 организации от 17 държави. Бюджет от ЕС - 14.4 млн. евро - http://www.seafoodplus.org/ Welfare Quality - петгодишен интегриран проект за отчитане на здравето на животните в цялостната хранителна верига, 40 организации от 13 държави. Бюджет от ЕС - 14.4 млн. евро - http://www.welfarequality.net/ http://evropa.dnevnik.bg/

Това е списък от сайтове, с чиято помощ можете да увеличите парите си... Стига да знаете - как... http://www.gate2growth.com/g2g/g2g_welcome.asp Тук - SAT - Self Assessment tool http://www.configworks-gmbh.online.de/sat/...eLightOrPro.jsp и кликнете на TEST SAT PRO !!! --- http://www.irc.bg/bg/ http://www.irc.bg/bg/InnoAward/bg/konkurs06n.php?index=7513 --- http://www.investor.bg/ http://www.moitepari.bg/ http://finance.news.bg/ http://www.infokredit.net/ http://www.infoins.net/ http://www.imot.bg/ http://i.mobile.bg/ --- http://www.investopedia.com/ http://www.moneychimp.com/ http://www.youngmoney.com/calculators/ http://www.youngmoney.com/ --- http://daily.bia-bg.com/index.php http://www.econ.bg/ http://www.finance5.bg/ http://banks.dir.bg/ http://www.benchmark.bg/bg/ http://financebg.com/ http://www.aeaf.minfin.bg/bg/news.php http://pazari.dnevnik.bg/ http://evropa.dnevnik.bg/ Прогнозират изравняване на заплатите ни с тези в ЕС през 2230 г. Възможно е България да изравни заплатите с тези в ЕС през 2230 година, каза пред журналисти Евгения Георгиева, представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/. Георгиева е сред участниците в конференция, посветена на заетостта. Прогнозните изчисления на Института за пазарна икономика, включени в презентацията на Георгиева, показват, че при годишен ръст на БВП от 3 процента на човек, заплатите в България ще се изравнят с европейските в 2230 година. При ръст от 5 или 8 процента това ще стане съответно през 2080 и 2043 година.

Българската армия се състои от три основни вида въоръжени сили: Сухопътни войски, Военновъздушни сили и Военноморски сили. Те от своя страна се делят на родове войски, обединени в различни командвания. Сухопътни войски Основите на днешната Българска армия са поставени със създаването на Българската земска войска след Освобождението на България през 1878 г. В нейния състав са включени: пехота, артилерия, кавалерия и инженерни части. В този смисъл това е първообразът на днешните Сухопътни войски, които са основен вид въоръжени сили в Българската армия, предназначени да гарантират суверенитета и независимостта на страната и да защитят нейната териториална цялост във взаимодействие с другите видове въоръжени сили. Те включват в състава си типови войскови единици на различните родове и специални войски, подготвени за изпълнение на задачи, както самостоятелно, така и в състава на многонационални оперативни сили в операции по поддържането на мира. В мирно време Сухопътните войски поддържат постоянна бойна и мобилизационна готовност и провеждат подготовка за отбрана и за участие в операции, различни от война. Те се включват в многонационални военни формирования по силата на международни договори, по които Република България е страна; участват в подготовката на населението, националното стопанство и поддържането на военновременните запаси и инфраструктурата на страната за отбрана; изпълняват програми за преструктуриране и модернизиране. В условия на кризи Сухопътните войски се включват с контингенти в операции, различни от война; участват в операции за пресичане на терористични действия и в охраната на стратегически обекти; съдействат на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяването на оръжия за масово поразяване, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм. При военен конфликт с ниска и средна интензивност активните сили на Сухопътните войски във взаимодействие с формированията на пряко подчинение на Главния щаб на Сухопътни войски и компонентите от другите видове въоръжени сили поемат първоначалните задачи по защита на териториалната цялост и суверенитета на страната. При военен конфликт с висока интензивност Сухопътни войски съвместно с Военновъздушните сили и Военноморските сили формират отбранителната групировка на Българската армия и изпълняват задачи по отразяване на агресията на противника и опазване териториалната цялост и суверенитета на страната. Военноморски сили Българският военен флот е създаден през 1879 г. в град Русе с помощта на Русия. През 1897 г. започва изграждането на черноморския флот с главна база Варна. Първите български морски офицери се подготвят в академиите на Русия, Италия, Австро-Унгария и Франция. По време на Балканската война 1912-1913 г. и на Първата световна война флотът взема активно участие в бойните действия. Тогава се създават подводните сили и морската авиация, започват операции по миночистачна дейност и противолодъчна защита. В мирно време Военноморските сили осъществяват контрол за режима на корабоплаване и защита на интересите на страната в териториалното море, прилежащата зона и изключителната икономическа зона на България. Поддържат силите в бойна готовност, адекватна на вероятността за възникване на военен конфликт, непрекъснато усъвършенстват оперативно-тактическата подготовка. Участват в съвместни учения с военноморските флотове на черноморските и други страни. Провеждат подготовка за участие в хуманитарни, спасителни и ембаргови операции, както и в операции по поддържане на мира с мандат на ООН. ВМС оказват контрол за опазване икономическите интереси на държавата във вътрешните води, териториалното море, прилежащата зона и изключителната икономическа зона. Неоценимо е тяхното съдействие на дейността на Гранична полиция в борбата с наркотрафика и контрабандата и в спасяването на хора при аварии с плавателни средства и летателни апарати. Военните моряци извършват хидрографска и хидрометеорологична дейност, наблюдение и контрол за опазване на околната среда. Във военно време ВМС участват в отразяване на нападение откъм море; оказват съдействие на Сухопътните войски в отбраната на морския бряг; защитават морските превози и комуникации. Военновъздушни сили Организационното изграждане на българското въздухоплаване започва през 1903 година. Създадената тогава Команда по балонно дело през 1906 г. прераства в бойно подразделение към железопътната дружина под името “Въздухоплавателно отделение”. През 1911 година правителството взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина и за закупуване на самолети, в резултат на което през 1912 година България вече има своя въздушна армада. На 16 октомври, същата година, е изпълнена първата бойна задача със самолет, поради което този ден се смята за рождена дата на военната авиация на България. В мирно време Военновъздушните сили осъществяват контрол за спазване на режима на въздухоплаването и неприкосновеността на въздушното пространство на Република България, извършват оперативна и бойна подготовка, участват в различни операции. Във военно време, самостоятелно или съвместно с другите видове въоръжени сили, ВВС изпълняват задачи за завоюване и удържане превъзходство във въздуха, за осигуряване на противовъздушна отбрана на войски и обекти на територията на страната, за изолиране района на бойните операции, за авиационна поддръжка на Сухопътните войски и Военноморските сили, за водене на разузнаване и специални действия. Длъжностите, предвидени за заемане от войници на кадрова военна служба в Българската армия, са включени в следните основни групи: Командни длъжности. Длъжности от родовете войски. Длъжности от специалните войски. Логистични длъжности. Административни длъжности. Отличителни знаци на кадровите военнослужещи в БА Носенето на униформеното облекло от кадровите войници се регламентира със заповед на министъра на отбраната. Униформените облекла на военнослужещите определят принадлежността им към видовете въоръжени сили и родовете войски и показват техния статут и йерархическо положение. В зависимост от сезона униформените облекла биват зимни и летни, а според предназначението си – парадни, празнично – представителни, всекидневни, специални и работни. Парадната униформа – тип “А”, от камуфлажен плат се състои от барета от сукно, /За Сухопътни войски – червен цвят, за Военновъздушни сили – син цвят/, полушуба, клин, риза, фланелка трикотажна, колан текстилен, обувки цели полеви. Парадната униформа – тип “Б”, от вълнен плат /габардин/ се състои от фуражка, костюм униформен, полушуба, риза , /За Сухопътни войски – цвят охра, за Военновъздушни сили – небесносин цвят, за Военноморските сили – бял цвят/, вратовръзка черна, обувки половинки – черни /за Военноморските сили – черни или бели/, колан за панталон. Всекидневната зимна униформа от камуфлажен плат– тип “А” се състои от шапка зимна, полушуба с подплата, клин с подплата, риза с дълъг ръкав, пуловер полеви, фланелка трикотажна, обувки цели полеви, колан текстилен и ръкавици кожени. Всекидневната лятна униформа от камуфлажен плат– тип “А” се състои от шапка лятна, полушуба без подплата, клин без подплата, риза с дълъг /къс/ ръкав, фланелка трикотажна, обувки цели полеви, колан текстилен. Всекидневната зимна униформа от камуфлажен плат– тип “Б” се състои от фуражка, костюм униформен, риза /риза – яке с пагони/, вратовръзка, чорапи, колан за панталон, обувки половинки гладки или боти топли, шлифер или полушуба с подплата и яка от кожа, ръкавици кожени и пуловер без ръкави. Всекидневната лятна униформа тип “Б” се състои от фуражка /пилотка/, пуловер с дълъг ръкав и пагони, панталон, риза /риза – яке/ с пагони, вратовръзка, чорапи и обувки половинки перфорирани. На униформените облекла на военнослужещите се поставят пагони, петлици, отличителни знаци, емблеми, ордени, медали /орденски лентички/. Отличителните знаци за звание и принадлежност към рода войска се подреждат върху пагоните. На левия ръкав на облеклата на военнослужещите се поставят емблеми. Ордените и медалите се носят върху парадното униформено облекло на лявата страна на куртката, подредени по старшинство по ревера. На ежедневната и празнично – представителната униформа вместо ордени и медали се носят носачи с лентички, обозначаващи съответните ордени и медали. Носачите се поставят над левия горен джоб на куртката. Върху горната част на десния горен джоб на куртката /якето/ се носи табела с изписана фамилия с по – големи букви на кирилица и по – малки на латиница. Именната табела за камуфлажните облекла се изработва върху плат. Нагръдният знак “За вярна служба под знамената ” се носи над левия горен джоб над орденските ленти. http://www.profarmy.bg/ http://www.mod.bg/ http://www.women-in-army.hit.bg/ http://bgarmy.eamci.bg/ http://www.md.government.bg/

Обучението в ЕС http://ec.europa.eu/ploteus/ http://www.enic-naric.net/ http://ec.europa.eu/eures/ http://ec.europa.eu/eracareers/ http://ec.europa.eu/education/programmes/s...s/index_en.html http://www.hrdc.bg/ http://socrates.hrdc.bg/ http://www.elearningeuropa.info/ http://myeurope.eun.org/ http://www.wbtworld.net/bg/index.php http://europass.cedefop.europa.eu/europass/ http://www.coe.int/t/dg4/Linguistic/ http://www.eelp.org/eportfolio/index.html http://www.ecml.at/edl/Default.asp?l=E http://www.coe.int/t/dg4/portfolio/Default...es/welcome.html http://europa.eu/youth/ http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/pa...;_schema=PORTAL

Да, това е галският предводител Версенжеторикс (Vercingetorix).

Кой е човекът, изобразен на тази статуя? Кликнете върху файла, за да се уголеми!

Членството в ЕС е свързано с по-добри възможности за постигане на успехи и с повече права (и задължения) на българските граждани. Като граждани на ЕС, трябва да познаваме правата и възможностите, както - и задълженията, които ни се предоставят. Членството в ЕС е свързано с: 1. Възможност за свободно придвижване в границите на Съюза. 2. Право на пребиваване (престой) в държавите-лнки в ЕС. 3. Признаване на българските дипломи в ЕС. Академично и професионално признаване на дипломи и периоди на обучение. Признаване на квалификациите и трудовия стаж, което позволява да се започне или да се продължи висше образование. Признаване на кратки периоди на обучение във връзка с мобилността на студентите (чрез системата за кредити ECTS). Признаване на цели дипломи. 4. Подобряване на възможностите за образование в ЕС. 5. Признаване на професионалната квалификация в ЕС. 6. Право на спешна и неотложна медицинска помощ чрез здравноосигурителната карта при пътуване в ЕС. 7. Право на недискриминационно третиране, в сравнение с гражданите на другите страни-членки на ЕС. 8. Право на участие и на гласуване в местни избори и в избори за Европейския Парламент (ЕП) в държавата-членка на ЕС, където живеете. 9. Право на закрила в трети страни (страни, които не са част от ЕС) от дипломатически и консулски служби на държавите-членки на ЕС (когато България няма подобно представителство в тези страни). 10. Повече средства за подобряване на инфраструктурата и за развитието на регионите. 11. Повече инвестиции и възможности за откриване на нови работни места. 12. Осигуряване на допълнително финансиране за земеделските производители. 13. Възможности за участие в програмите на ЕС в социалната, научната, културната и други области. 14. По-добра информираност и по-добра защита на потребителите. 15. По-безопасни и отговарящи на по-високи изисквания стоки на пазара. 16. По-разнообразни и по-качествени услуги. 17. Свободно извършване на плащания и свободно движение на капитали във вътрешния пазар на ЕС. 18. Подобряване на стандартите за опазване на околната среда. 19. Подобряване на условията на труд. 20. Право на отправяне на въпроси до европейските институции и на отговор от тези институции на бтлгарски език. 21. Право на специални условия за изследователи (докторанти, пост докторанти, изследователи). 22. Право на участие в специални програми за учене през целия живот: Имената на такива програми са: Socrates, Comenius, Leonardo da Vinci, Erasmus, Grundtvig, eLearning, eTwinning, Tempus, Jean Monnet, Lingua, Minerva... Списъкът не претендира за изчерпателност.

Това не е ли фалангата на Александър III Македонски (Велики)?

За разлика от много други страни от Централна и Източна Европа, България няма нито външнополитическа стратегия, нито прагматичен план за развитие на отношенията си с Япония, КНР, Република Корея или със страните от Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Контактите са все още не само спорадични, но и хаотични. Липсва визия за подредба на приоритетите ни в икономически най-динамичния регион на света. Вторачена в присъединяването към ЕС и НАТО, през последните години българската дипломация си спестяваше каквито и да е по-сложни интелектуални усилия спрямо Източна Азия. Преди по-малко от три години българските медии уловиха смехотворната ситуация, когато и на Китай, и на Индия беше предложено да влязат в Европа през вратата на България, без да се държи сметка за евентуална навалица, като се има предвид населението в тези страни. Между 2004 и 2006 г. пък нямаше логично обяснение защо партньорството ни с Китай се формулира като "стратегическо", а с Япония - като "ново". Парадоксално, но именно членството на България в ЕС и НАТО в комбинация с новите реалности в Източна Азия - предимно присъединяването на Северна Корея към ядрения клуб - е на път да постави подобни неуредици на мястото им. Диалогът между Европа и Азия отправя серия от предизвикателства пред българската външна политика като част от общата външна политика на ЕС. На равнище двустранни отношения българската външна политика не трябва да употребява произволно понятието стратегическо партньорство в отношенията си със страните от Източна Азия. По време на предишните две правителства българската дипломация използваше формулата, че за нас отношенията с Япония са еднакви по значимост с тези, които имаме със страните, членки на ЕС и НАТО. Запазването на тази формула и от сегашното правителство би било логично поне по три основни причини - EС смята Япония за своя основен съюзник в Азия; Япония е в активен процес на засилване на сътрудничеството си с НАТО, а отношенията й със САЩ са крайъгълен камък на външната й политика; Япония обяви през декември 2006 г. намеренията си да развива стратегическо партньорство с България и Румъния като членки на ЕС. Партньорството между Китай и България все още не може да се определя като стратегическо също поне по три причини: липса на споделеност на част от универсалните демократически ценности; възможността от силова интервенция на Китай спрямо Тайван; сериозния дисбаланс в двустранната търговия (по време на посещението си в КНР през ноември 2006 г. премиерът Станишев изрази позиция, че България трябва да засили митническия контрол за китайските стоки, които влизат в страната, за да се защитят българските производители). Азбучна истина в международната търговия е, че балансиран двустранен стокообмен не може да има между страни, които базират експорта си на едно и също предимство като ниските разходи за труд. Българската външна политика трябва да съдейства за намаляване на напрежението в текущата сметка на платежния баланс най-вече със страни, изнасящи към България стоки, в които са вложени капитали и технологии. Самият факт на членството ни в ЕС обаче не е достатъчен, за да се привличат инвестиции от Япония. Японските компании (както и тези от САЩ например) трябва да бъдат убедени, че те няма да загубят предимства при инвестиционни проекти в България за сметка на европейски корпорации. По отношение на Китай правителството би могло да подпомага усилията на български компании да инвестират в Китай с цел навлизане на нови пазари в региона на Източна Азия. При диалога Европа - Азия е важно да се отбележи, че за разлика от ЕС в Азиатско-Тихоокеанския район има значително по-слабо изразена институционалност. Нито ЕС, нито НАТО, нито ОССЕ имат своя азиатски еквивалент. В същото време обединяващото звено между Азия и Европа са Съединените щати, които играят решаваща роля за сигурността и на двата региона. За разлика от многостранния подход в трансатлантическия регион, в Азиатско-Тихоокеанския регион САЩ прилагат обратния подход - изграждане на двустранни алианси с център отбранителният съюз с Япония. Като член на НАТО България трябва да калкулира подобна ситуация в своите външнополитически схеми. Европейският съюз е един от най-важните "партньори в диалога" на АСЕАН още от 1978 г. Едва през 1996 г. обаче беше създаден процесът на срещи на високо и най-високо равнище между ЕС и страните - членки на АСЕАН, плюс Япония, Южна Корея и Китай, с който Европа направи опит да компенсира закъснението си в установяването на официални връзки със страните от Източна Азия. За тях пък постигането на каквото и да било регионално групиране с Европа укрепва позициите им в какъвто и да било вид преговори със САЩ, докато Вашингтон няма интерес да се противопоставя на усилията нито на Европа, нито на Япония за укрепване на междурегионалните или двустранните отношения. Чрез "Евроатом" ЕС е член и на Организацията за енергийно развитие на Корейския полуостров (KEDO). Ролята на тази организация за гарантиране на ядрената сигурност в един от потенциално най-опасните райони на света е само един от новите казуси, пред които ще бъде изправена българската външна политика. София трябва да бъде не само подготвена за дебати по въпроса с ядрената програма на Пхенян, но и да даде значим принос за една по-активна позиция на ЕС. На глобално равнище има поне два въпроса, по които позициите се различават както между ЕС и Азия, така и вътре в тези две регионални групировки: засилване на търговската либерализация в рамките на Световната търговска организация и реформата на ООН (предимно в Съвета за сигурност). Предизвикателството за българската дипломация на подобно глобално равнище е да определи своя специфичен принос чрез нови идеи в отстояване на общите интереси със стратегическите си партньори от ЕС и Азия, изправени пред общи заплахи за сигурността - икономическа, военна, енергийна и човешка. Петър Андонов е председател на УС на Българската асоциация за външна политика. Бивш посланик на България в Япония и Филипините (1998 - 2003 г.). вестник "Капитал"

Франкобритания - една несбъдната мечта Франция е можела да стане петата съставна част на Великобритания в средата на 50-те години на миналия век. Тази седмица показа, че доброволният отказ от суверeнитет явно е бил на мода след 1945 г. Много преди Политбюро на БКП да обсъди възможно членство в СССР, в другия край на континента Франция е направила подобни постъпки пред своя най-голям съперник. Би Би Си 4 откри разсекретен документ, в който се говори за възможен "съюз" между Великобритания и Франция през 1956 г. Тогавашният френски премиер Ги Моле пристигнал с такова предложение в Лондон, но то било отхвърлено от британския му колега Антъни Идън. Малко по-късно, когато Идън бил в Париж, Моле предложил страната му да влезе в Британската общност и да приеме върховенството на английската кралица. По това време колониалната война в Алжир изстисквала силите на французите. Национализацията на Суецкия канал от Египет пък изисквала силен отговор, за който Моле търсел помощта на Лондон. След провала на акцията срещу Египет Париж решил да забрави за предложенията и създал с Германия бъдещия ЕС. Петдесет години по-късно документите събудиха медиен циклон около Ламанша. "Можеше да имаме адекватна здравна система и по-бързи влакове", помечта "Файненшъл таймс", а "Гардиън" добави храната и виното - болни теми за англичаните. "Таймс" пък посочи, че такава държава би имала "цъфтяща автоиндустрия" и щеше да е спечелила повече от едно световно първенство по футбол. Французите демонстрираха засегната национална гордост, а виден историк нарече идеята на Моле абсурдна и нелепа и го обвини в измяна. В британските форуми мненията варираха от "изпуснахме възможността да съсипем още една страна" до "Франция и без това е наша, след като я освободихме". Темата обаче обобщава коментар в сайта на Би Би Си: "Кралицата е подходящ държавен глава за Франция. Там и преди са управлявали германци." (Елизабет II е наследник на Сакскобургготите) вестник "Капитал"

http://knigi-news.com/

Във военната картографска база в Троян, където началник е полковник Ненко Костовски - поделение на Военногеографската служба на Българската армия, вчера започна монтирането на нова петцветна печатарска машина, финансирана по програмата за чуждестранна военна помощ на правителството на САЩ. Монтажът е в нова сграда, която беше завършена в последните дни на изтеклата година. Посветените в проблема знаят, че през 80-те години в района на Военнотопографския институт в Троян, днес Военна картографска база, започна строителство на огромна сграда, пред която тогава имаше перспективи. Нейната разгъната площ бе около седем декара, на три етажа и бе предназначена за печатница по технологиите, които тогава бяха модерни и възприети в армиите на страните от Варшавския договор, също и в нашата. Но доизграждането беше замразено поради липса на финансови средства и недоказана необходимост. Точно тази сграда - паметник на незавършеното строителство, днес дава покрив на модерни военногеографски технологии и техника. Заедно с автоматизирана технологична линия за предпечатна подготовка петцветната печатарска машина трябва да заработи на пълни обороти през март. И върховите технологии освен в геодезията и картографията на военногеографската служба да влязат и в нейните предпечатна подготовка и в полиграфията. И ще осигуряват много високо качество на крайните картографски продукти. В технологичния ред в картографската база има три основни момента - събиране на цифровата информация по фотограметричен и по топографски начин, обработване на цифровата информация, за да се структурира, кодира и символизира по стандартите на НАТО и отпечатване на аналогови карти, както и получаване на цифрова картографска информация, също съобразена със стандартите на НАТО. Ако и досега предпечатната подготовка беше компютризирана и издигната на високо ниво и се постигаха максимално добри резултати, то тясното място оставаше базата на печатането. Специалистите там бяха много добри, имаха десетилетен опит и материалите, които излизаха, въпреки остарялата техника бяха с добро качество. Всички чужди делегации оставаха възхитени от картата, която произвеждат в Троян. Американците мислеха, че се шегуваме, заявявайки, че крайната карта е изработена на старата печатарска машина. С въвеждането на петцветната печатарска машина завършва осъвременяването на целия технологичен прцес във военната картографска база. Божидар Спасов вестник "Българска армия"

Глобалното затопляне ще промени икономиката и целия ни живот. www.kapital.bg Напоследък времето е толкова приятно топло, че сигурно хората, които се притесняват от глобалното затопляне, стават все по-малко. В крайна сметка, ако това ще е ефектът, можем само да се радваме. За съжаление истината е малко по-различна. Да, сигурно е, че климатът се променя, и то бързо. Сигурно е още и че това ще промени сериозно целия ни живот, и то не чак след 100 години, не за нашите деца и внуци, а за нас... Докато сегашните първолаци се пенсионират, ще може да ходят на море в Холандия, да ядат плодове в Сибир и да се разхождат сред кактуси и пясъчни полета в България. Това не е фантастика, а картина на променената планета, обрисувана в доклада на Европейската комисия от първите дни на 2007 г. Причината е прог­нозираното глобално повишаване на температурите през следващите 50 - 100 години, което ще бъде съпроводено от мащабни наводнения по крайбрежните зони, засушавания, пожари и други катаклизми. Според комисията климатичният ден на страшния съд може да бъде избегнат с решителните действия на всички държави. Засега обаче подобно глобално разбирателство изглежда непостижимо (виж стр. 12). Без него ограничаването на емисиите от парникови газове на отделни държави ще струва прекалено скъпо и няма да има голям ефект. Много икономисти дори не са убедени, че промените в климата всъщност ще бъдат само вредни и има смисъл от инвестиции в предотвратяването им. Българският бизнес споделя това становище и на този етап повече е притеснен от регулациите, които Европейският съюз може да въведе за запазване на климатичното статукво, отколкото от гнева на природата. Вярно, че в България много малко хора мис­лят и планират толкова години напред, но в случая върху нас ще влияе не толкова глобалното затопляне, колкото борбата срещу него. Буууууу!... До 2100 г. годишно между 36 000 и 86 000 души повече ще умрат заради промените в климата, сочи докладът на ЕК. Това ще е нетният ефект от увеличената смъртност заради по-високите температури и намаляването на броя на хората, умрели от студ. Нивото на морето до 2080 г. ще се покачи с поне 17 см, като в най-лошия сценарий може да достигне и близо 1 м, което ще потопи една пета от Бангладеш (засега няма опасност за Варна и Бургас, тъй като Черно море е на малко по-голяма височина от световния океан). Разходите за предпазване от наводнения и възстановяването на щетите от тях ще възлизат на 2.2 млрд. евро на година, като може да надхвърлят и 11 млрд. евро. Например преливанията на Дунава ще струват между 19% и 40% повече, отколкото сега. Реколтата в южните части на Европейския съюз ще спадне с между 2% и 22% до 2080 г., като в северните райони ще се увеличи с между 3% и 70%. Туристите от Норвегия вече няма да ходят през лятото до България и Гърция на море, където ще са адски горещини. По-предпочитана дестинация ще са балтийските републики заради приятния им климат. Така южните европейски страни ще загубят потока от туристи, които им носят около 100 млрд. евро на година. В подкрепа на тези прогнози комисията посочва изследване на немския презастраховател "Мюних Ре", според което през последните десетилетия природните бедствия зачестяват и нанасят все повече щети (виж графиката). Въпреки че очевидно някои (най-вече северните) страни ще спечелят от климатичните изменения, докладът предупреждава за загуби в глобален мащаб и призовава всички страни (индустриализирани или не) да се ангажират с проблема. Климатични финанси Според изследване на Панела за климатични промени към Обединените нации от 2001 г. увеличаване на температурата с 2.5 градуса (което според прогнозите ще стане до 2100 г.) ще намали глобалния брутен вътрешен продукт с 1.5-2%. Крис Хоуп от университета "Кембридж"пък твърди, че ако не се ограничи отделянето на парникови газове в атмосферата, световната икономика ще загуби 74 трилиона евро в сегашни цени през 2200 г. (над 200% от световния БВП за 2006 г.). Докладът на комисията посочва, че тези загуби могат да бъдат избегнати, ако сега се вземат мерки, които да задържат увеличаването на глобалните температури до 2 градуса по Целзий спрямо 1990 г. Постигането на тази цел ще струва на ЕС (включително и на България) 0.19% от БВП годишно до 2020 г., като цената за различните страни ще варира. Докладът уточнява обаче, че действията трябва да се предприемат от всички държави по света, защото, ако само ЕС ограничи емисиите си, тогава цената ще бъде 3-4 пъти по-висока, а ефектът върху климата - нищожен. Британският икономист сър Никълъс Стърн изчислява в изследването си от 2006 г., че за да се запази концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата на нива, близки до сегашните, трябва да бъдат похарчени средства на стойност 1% от глобалния БВП до 2050 г. Поредният край на света? Подобни проучвания за очакващите планетата катаклизми предизвикват известна доза скептицизъм. Също така в оценките за бъдещите ползи и загуби от промени в климата се приемат толкова много допускания и услов­ности за развитието на световната икономика и климата през следващите стотина години, че реалността може да се окаже много по-различна. Дейвид Фридман (синът на американския икономист Милтън Фридман) пише в блога си, че следващият век е толкова несигурен, че няма смисъл да се вземат скъпи предпазни мерки срещу далечни рискове. "Ако дотогава хората не са изчезнали по някакъв друг начин, техният живот може така да се е променил, че да елиминира проблема. Ако все пак хората още съществуват и продължават да имат същия проблем, те най-вероятно ще са толкова богати и технологично напреднали, че ще могат да го решат по начини, за каквито ние дори не можем да си помислим", предполага Фридман. Има и морални критики към отказа от сегашно потребление в името на неродените ни наследници. Икономистът Уилям Нордхаус от университета "Йейл" например критикува Стърн, че оценява бъдещия живот колкото и сегашния. Така хората в момента не получават никакъв кредит, че са живи. Тоест Стърн не отчита фак­та, че след 10 години някой метеорит може да заличи Земята и всички лишения в името на бъдещите поколения да са били напразни. Други критици пък питат защо не спасим сега хиляди животи в Африка, като купим мрежи против комари например, вместо да инвестираме милиарди за спасяването на евентуалните жертви на променения климат след десетилетия. Конкретни мерки Въпреки скептиците ЕС, изглежда, твърдо е поел курс към активно предотвратяване на глобалните климатични промени. Германският канцлер Ангела Меркел обяви миналата седмица, че ще направи борбата с климатичните промени свой приоритет за тази година. От 1 януари 2007 г. тя пое едновременно ротационните председателства на ЕС и на Г-8. Миналата седмица Меркел се срещна и с президента на САЩ Джордж Буш в опит да го привлече на нейна страна в борбата с глобалното затопляне. Освен това в новата енергийна стратегия на ЕС, обявена в сряда от председателя на еврокомисия Жозе Мануел Барозу, е отделено специално място на предизвикателствата, свързани с промяната на климата. Според текста на новата стратегия, всичките 27 членки на ЕС трябва да намалят емисиите от вредни газове с парников ефект до 2020 г. поне с 20%. В момента всички държави членки участват в Протокола от Киото, чиято цел е да се намалят емисиите на парникови газове с 8% до 2012 г. В стратегията е записано, че главна цел ще бъде и построяване на нови атомни електроцентрали именно за да се намалят вредните въглеродни емисии в атмосферата, които са причина за повишаването на температурите. Точно преди Коледа пък ЕС поиска авиацията да бъде включена в Европейската схема за търговия с вредни въглеродни емисии до 2011 г. Идеята на ЕС беше посрещната на нож от почти всички авиационни компании, които заплашиха да се борят по съдебен път с новото предложение. В доклада си за глобалното затопляне комисията посочва, че борсата трябва допълнително да се развие, като започне да позволява търговия с по-голям брой вредни газове. Също така държавите членки трябва да уеднаквят помежду си механизма за отпускане на квоти за предприятията, за да не се нарушава конкуренцията в Европа. ЕС е удвоил бюджета за проучване в областта на климата, енергията и транспорта за периода 2007 - 2012 на 7 млрд. евро. Плановете са през 2013 г. средствата, заделяни за тази цел, да достигнат 14 млрд. евро. ЕК предлага в доклада си изсичането на горите, което също увеличава отделянето на вредни газове, да бъде прекратено през следващите 20 години и да започне възстановяването им. Според комисията това трябва да стане на международно и национално ниво. В България всичко е спокойно Засега в страната дебатът за глобалните климатични проблеми се върти основно около разпределянето на квотите за въглеродни емисии (вижте подробности на стр. 14). От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България пък се притесняват, че ограничаването на емисиите от парникови газове с 20% до 2020, както планира ЕС, би могло да навреди на икономическия растеж. "България има необходимост от ръст на икономиката си и вероятно би могла да приеме задължение не по-голямо от 15% до 2020 г.", коментират от КРИБ. Въпреки че някои западноевропейски банки вече отказват кредитиране на ски курорти на надморска височина под 1200 - 1300 м, в България това засега не е критерий. Според Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на търговските банки, при отпускането на заем за разумни проекти евентуалните промени в климата далеч не са водещ фактор. Застрахователните дружества също не увеличават цените си въпреки прогнозите за зачестяване на природните бедствия, казва Даниела Конова, председател на Асоциацията на българските застрахователи. "Нарастват леко цените на презастрахователните компании, но само за големи обекти", добавя тя. В туристическата индустрия, която би трябвало да е най-засегната от климатичните изменения, няма притеснение. "Още е рано", каза Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. "Хотелите ни не разчитат само на скиорите. Всички са оборудвани със СПА центрове, басейни, фитнеси, разположени са близо до маршрути за пешеходен туризъм. Има опция и за културен туризъм", коментира Рагин. Спокойствието на бизнеса е подкрепено от българските учени, които отчитат известни, но слаби промени в климата на страната. "Регистрираните засега промени са затопляне на зимата и захлаждане на преходните сезони - в резултат на този баланс средните температури не се променят", коментира ст.н.с. Стефан Велев от Географския институт към БАН. Според него в резултат на глобалното затопляне се очаква засушаване за цяла Южна Европа, в това число и България, и намаляване на валежите с 5 до 10% в сравнение със сегашните количества. Може да се очаква и затопляне за България с около половин градус до 2020 - 2030 г., добавя Велев. "Няма да има катаклизми и катастрофи", успокоява професорът от Нов български университет Рангел Гюров. Той е съгласен, че има глобално затопляне и то вече е повлияло на България - сезоните са два като в тропиците. Очаква през 2007 г. да има отново градушки, наводнения и дори торнадо. Ученият обаче е категоричен, че човекът е изключително адаптивен и със сигурност ще се справи... Справянето обаче със сигурност ще наложи промени. Най-малкото ще е необходима адаптация към новото време, защото дори и по-умерените промени на климата ще изменят икономиката и живота ни сериозно. Ако не вярвате - питайте хората в Банско... --- Какво предизвиква глобалното затопляне? В по-голямата си част слънчевата радиация, която стига до Земята, се отразява/излъчва обратно в Космоса под формата на инфрачервени лъчи. Малка част от тези лъчи се отразяват отново от атмосферния слой на Земята и така "остават" да ни топлят. Глобалното затопляне се дължи на факта, че все по-високата концентрация на въглероден диоксид и други газове в атмосферата увеличават дебелината на атмосферния слой и той задържа все повече инфрачервени лъчи. Доста повече от необходимото. Казано просто: повече СО2 означава по-висока температура на планетата. Кои са основните източници на СО2? Обичайните заподозрени сме ние, хората. Двата най-големи източника на СО2 в атмосферата са използването на природни горива като неф­та и въглищата и горските пожари (30% от световната емисия). Поголовното изсичане на световните гори заради увеличаващото се потребление на дървен материал допринася допълнително за увеличаването на въглеродния диоксид в атмосферата. Кои държави са големите замърсители? С най-голям дял в замърсяването с СО2 е САЩ, които са едната от двете развити страни, неподписали протокола от Киото (другата е Австралия). САЩ са отговорни за 30.3% от световната емисия. Европа е на второ място, изоставайки от лидера с по-малко от 3%. На трето място е Китай най-вече заради огромния брой електроцентрали на въг­лища. Русия заема пък трето място по емисии на глава от населението, дължащо се на изостанали технологии и липсата на екологични норми. Какво представлява протоколът от Киото? Протоколът от Киото е споразумение, ратифицирано от 169 държави (към декември 2006 г.), за ограничаване на емисиите на т.нар. парникови газове с 5.2% спрямо 1990 г. Държавите, ратифицирали протокола, трябва да сторят това като единно цяло. Отделните страни имат право да продават емисии от своите квоти на други, както и да купуват емисии от чужди квоти. Сумарният ефект обаче трябва да бъде понижение с около 20% спрямо сегашните нива. Освен СО2 ограничени трябват да бъдат и емисиите на диазотен оксид, метан, както и на газове, съдържащи хлор и флуор. Концепцията за търгуване на свободните (неоползотворени) емисии е вече използвана от света при решаването на проблема с озоновите дупки. Какви са последствията от глобалното затопляне? Всички ние сме учили в училище, че северноафриканското езеро Чад е огромно (дори е ползвано като ориентир за приземяване на космически полети). Също сме учили, че едно океанско течение, наречено Гълфстрийм, топли Европа. Без него е възможно да настъпи нова ледена епоха за западноевропейските страни, докладват учени от няколко американски университета в списание Nature в края на 2006 година. Е, езерото Чад вече почти го няма. Полярната шапка е намаляла с 40% за последните години. Тези нови количества прясна безсолна вода могат да променят циркулацията на океанските течения, в това число и Гълфстрийм. Новата ледената епоха в Европа ще е съпътствана от ненормална суша в Централна и Южна Америка. Топенето на ледниците заплашва и да залее огромни територии от Холандия, Флорида, района на Шанхай… Покачването на средната температура на океаните предизвиква ураганите и тайфуните, които стават все по-мощни. Типичен пример е ураганът "Катрина", разрушил изцяло Ню Орлиaнс през 2005 г. През същата година светът видя първия в историята на човечеството "научно забранен" ураган в Южния Атлантик, ударил бреговете на Бразилия. Япония също изтърпя рекорден брой тайфуни. България позна последиците от глобалното затопляне, което предизвиква и повече поройни валежи, с наводненията през същата тази 2005 г. Най-топлата година от 650 000 години насам. Обратим ли е процесът? Концентрацията на парникови газове в атмосферата е равновесен процес, което значи, че може да се променя в желана посока. Ако емисиите на вредни газове се намалят, а дърветата се увеличат, парниковият ефект ще изчезне и средната температура на Земята ще се понижи до нормалните си стойности. Според еколозите проблемът е по-глобален и няма да се реши напълно само чрез екологични регулации, но и чрез повишаване на екологичната култура на всеки отделен човек. Хората по цял свят трябва да се научат да събират разделно боклука си, да палят колкото се може по-малко огньове, да карат хибридни коли. И ако в Европа и САЩ това изглежда лесно постижима цел, нека си представим какво ще се случи с климата на планетата, когато над 2 милиарда индийци и китайци придобият по-висок стандарт на живот. --- Според директора на вицепрезидентството за устойчиво развитие към Световната банка - Кристалина Георгиева, "Някои страни печелят от климатичните промени." Смятате ли, че има глобално затопляне? Във връзка с глобалното затопляне има пълен консенсус по две неща. Първо, че е реалност. Определено има изменения в климата, не обезателно затопляне навсякъде. Увеличават се амплитудите, като на някои места се измерват много ниски температури. Второ, че промените са следствие от изпускането в атмосферата на парникови газове. Няма консенсус за това дали е обратимо сегашното състояние. Някои смятат, че в атмосферата вече има толкова много от тези газове, че правилната посока на действие е към адаптиране към новите климатични условия. Други пък твърдят, че с икономически достъпни мерки може да коригират тези промени. Вторият пункт, по който няма консенсус, е дали развитите страни трябва да предприемат действия, преди страни като Китай и Индия, които са бързорастящи икономики, да се съгласят да се включат. Каква е цената на промените в климата и на тяхното "поправяне"? Според доклада на британския икономист Стърн промените в климата е възможно да се обърнат с цената на 1% от глобалния вътрешен продукт. Ако не се предприемат никакви мерки, може да загубим в бъдеще около 20% на човек от сегашното си потребление. Тоест анализът на разходите и ползите подкрепя предприемането на някакви действия срещу промените в климата. Според Стърн така се създава нов пазар за технологии, който към момента е на стойност около 100 млрд. долара на година. Високата цена на традиционните енергоносители (петрол, газ - бел. авт.) също прави за първи път привлекателни от икономическа гледна точка алтернативните форми на енергия и енергоспестяване. Проучванията показват, че добиването на енергия от вятър, слънце и други възобновяеми източници е икономически изгодно при цена на петрола над 40 долара за барел. Какви мерки могат да се вземат? Смятам, че има достатъчно голям набор от неща, които могат да се направят и са полезни както за климата, така и за икономиката. Например китайците, които тихомълком предприемат такива мерки, са съкратили през последните няколко години обема на отделяните емисии парникови газове спрямо общия обем на продукцията си с около 15-18%. Те го правят, защото ще бъдат много засегнати от промените в климата, най-вече селското им стопанство и крайбрежните им градове. И защото искат да имат сравнително предимство в тази област, а не да са на опашката при американските компании. Освен възприемането на полезни нови практики и технологии е важно икономиката да се адаптира към променения климат. Например тази година по зимните курорти в България няма сняг, защото това ще е най-горещата година в историята, откакто има данни. България не е богата на водни ресурси, така че е чувствителна към промени във водния баланс. Туризмът и селското стопанство в страната също са зависими от климата. Затова адаптацията е абсолютно задължителна. Разбира се, не трябва да се забравя и за въвеждането на нови технологии. Например енергоспестяването е икономически оправдано и екологично. Какво може да направи България за адаптацията на икономиката си? Подобно на други страни, зависими от туризма, България може да разнообрази тази индустрия. Например ски курортите да строят писти на по-големи височини. Курортите, които са по-ниско, да се ориентират към културен, природен или конферентен туризъм. Целта е отрасълът да стане по-независим от климатичните изменения. Регулирането на водата е по-сложно. Страната трябва много добре да знае водния си баланс. Най-важното нещо в този сектор са водоспестяващите технологии. Възможна технология с много добри резултати е капковото напояване, тъй като селското стопанство е най-големият потребител на вода. Обикновено всички тези мерки отнемат около 5-10 години, за да започнат да действат. Страната не трябва да чака последния момент, за да ги въведе. Кой трябва да предприеме тези мерки? Първо правителството трябва да има програма, която създава стимули за правилно поведение и дългосрочна стратегия, на базата на която предприемачите да могат да планират бъдещата си дейност. Второ, обществото трябва да е информирано за проб­лемите с климата. В Япония например дискусията се води на ниво държава, бизнес и отделен човек. Това е резултат от дългогодишните усилия на страната да реши проблема с оскъдните си природни ресурси. Трето, роля има и местното управление. Централното правителство е важно за проблема с климата, но не е решаващо. Например САЩ на федерално равнище са против Протокола от Киото, докато Калифорния е водещ щат в ограничаването на емисиите на парникови газове и енергоспестяването. Те дори имат борса за търговия с парниковите газове. Защо трябва да се търси решение на глобално ниво? Промените в глобалния климат са колосален проб­лем. Последствията от натрупването на парниковите газове в атмосферата ги понасят всички хора, въпреки че те са причинени от малка група продукти. Проблемът е, че в цената им не са включени разходите на обществото, свързани с тяхното производство. Това в икономическата литература е известно като провал на пазара. Например в цената на бензина, въглищата и природния газ не е включена стойността на предизвиканите от промените в климата пожари и наводнения. В Япония има коригираща тарифа за тези ресурси и затова няма провал на пазара. Страната е много енергийно ефективна и конкурентоспособна. Възможно ли е да се постигне съгласие между всички държави? Това ще бъде изключително трудно. Досега само един екологичен проблем е намерил решение на глобално ниво. Става дума за отделянето в атмосферата на вещества, които разяждат озоновия слой, причиняват озоновата дупка и белите хора получават рак на кожата, най-просто казано. Повечето от тези вещества се произвеждат в страни като Китай и Индия, където хората са с по-тъмна кожа и не получават рак. Проблемът е решен много бързо, защото са ясни разходите, които трябва да бъдат направени, източникът на проблема и губещите от него. Богатите бели страни се договарят с бед­ните черни страни да им платят и производството на вредните вещества да бъде преустановено. С климатичните изменения е много по-сложно, защото причинителите са много повече, а въздействията са по-комплексни. Някои страни дори печелят от климатичните изменения. Например жителите на Канада могат да започнат да отглеждат селскостопанска продукция при повишаване на температурите. Затова решения за предприемане на действия се взимат основно на национално и местно ниво, а не на глобално. Подобни действия са полезни, но не решават проб­лема кардинално. Това е невъзможно, докато Китай и Индия не се съгласят да съдействат. Затова засега най-добрата стратегия е адаптацията. --- Глобално затопляне или циклични изменения? Липсата на сняг и необичайно топлото време до средата на декември отново изненадаха преди всичко собствениците на курорти, които обикновено продават пакетите си за почивки така, сякаш ски сезонът в умерения климатичен пояс продължава поне шест месеца. Това се отнася не само за българските ски центрове, но и за тези в Алпите, където в последните години валежите на сняг са нередовни. Това означава, че след дълги периоди на липса в продължение на няколко дни се натрупва нов, пресен сняг, който често е склонен да тръгне под въздействие на тежестта си надолу под формата на лавини. Според някои експерти по метеорология именно глобалното затопляне е довело до подобна промяна на валежите и тази тенденция на нестабилност и непредвидимост ще се запази. Всички тези предвиждания и данни се базират на физико-математически модели за климата и данни за валежите и температурите през последните 150 години. Записи на температурите се отчитат приблизително от 1850 г. насам, а от началото на XX век подобни данни се свалят глобално и се пазят за сравнение и изграждане на прогнозни схеми. Науката, която се занимава с изучаване на климата в миналото и въздействието му върху околната среда, се нарича палеоклиматология и в последните десет години благодарение на нея е постигнат огромен пробив в разбирането какъв е бил климатът преди двеста, триста или хиляда години. Според данни на National Climatic Data Center (NCDC) към Министерството на търговията на САЩ тенденцията през последните сто години е към покачване на глобалните температури, сравнено с целия период от последните две хиляди години. Според данни за Алпите на същия този NCDC годините 1994, 2000, 2002 и 2003 са били най-топлите за последните пет века. За същия период доказано "най-сухите" са били 1540, 1921 и 2003 г. Сега споровете се въртят около две хипотези. Според първата затоплянето на климата и последиците от него са последица от човешката дейност и процесът е по-скоро необратим. Според втората това е проява на цикличност в климата, в която застудявания и затопляния се редуват. Прогнози чертаят апокалиптични картини при изменения на глобалните температури само с един градус по Целзий - от засилване на топенето на полярните шапки, увеличаване на нивото на световния океан, на валежите в дадени райони до бедствени явления и на пустините и полупустините в световен мащаб. За умерения пояс (в който е и България) предвижданията са в тон с реалността в последните години - все повече наводнения и проливни валежи след големи безвалежни периоди. За надморските височини под 1800 м прогнозата е, че ще има все по-малко сняг. Според другата популярна теория, която не се ангажира до такава степен с последиците от човешката дейност върху климата, подобни изменения следват определена цикличност и е много вероятно сегашното затопляне да бъде последвано от понижение на температурите и застудяване. Тези проучвания се базират както на данни от последните 150 години, така и на наблюдения върху природни източници - проби от ледници, изследване на концентричните кръгове на отсечени вековни дървета, изследване на коралови образувания. Всички те дават възможността за изграждане на по-пълна картина за времето, преди хората да изобретят термометрите и да започнат да записват показанията им. Тези данни от миналото вероятно ще стават все по-важни при изграждане на прогноза за бъдещето.

Протестанти се опасяват от нарастващата значимост на православието в ЕС Българската православна църква е по-малко отворена към идеята за обединението на християнските деноминации. С влизането на България и Румъния в ЕС източното православие придобива по-голяма тежест, се казва в информация на протестантската телеграфна агенция ЕПД ( http://EPD.de/ ). Ето по-важното от материала, представен от Българската редакция на радио "Дойче веле": Едно от последните допитвания, направени по поръчка на Брюксел, разкрива, че между старите страни членки на ЕС и новоприсъединилите се България и Румъния има значителни различия по отношение на манталитета и ценностите. Докато половината европейски граждани смятат, че влиянието на религията е прекалено голямо, в Румъния това мнение се споделя от 1/3 от населението, а в България от 20%. Освен това, в двете страни толерантността към теми като хомосексуалност и наркотици е значително по-ниска, отколкото в ЕС. И двете нови еврочленки са предимно източноправославни. По този начин картата на вероизповеданията в ЕС придобива нов облик. Тежестта на православната вяра в съюза се увеличава значително Досега като източноправославни в ЕС се определяха 10 млн. от гражданите му, по-голямата част от тях - гърци. Гърция е член на ЕС от 1981 г., а от 2004 г. в ЕС влезе и остров Кипър, т.е. онази част от него, която е населявана от източноправославните кипърски гърци. Православни църкви, макар малко на брой, има в Полша, Чехия, Словакия и западноевропейските държави. С включването на България и Румъния обаче броят на изповядващите тази религия в ЕС ще нарасне на 35 млн. души. Това естествено ще постави традициите им на по-централно мястото във вниманието на световната общественост. Според Райнхард Пьоле от протестантския Институт за вероизповеданията за Запада, православието е все още чуждо и до голяма степен - непонятно. За разлика от западните църкви, източноправославната не се схваща като активен участник в гражданското общество, а по-скоро - като закрилница на национално-религиозните традиции в страната. Според западни теолози, най-добри са контактите им с румънската църква, която от 1961 г. е част от Световния църковен съвет. За разлика от нея, Българската православна църква е по-малко отворена за идеята на икуменизма*, обединението на християнските църкви. Българската православна църква напусна икуменическия съвет на църквите и конференцията на европейските църкви през 1998 г. Мотивите за това бяха продиктувани от вътрешни противоречия, както и от критиките на българските духовници спрямо западния либерализъм и плурализъм. И днес в централата на ЕС в Брюксел има няколко представителства на източното православие - на вселенския патриарх в Истанбул, на гръцката и на руската църква. --- * Икуменизъм се нарича движението, започнало по протестантска инициатива в началото на ХХ век, първоначално имащо за цел сближение между различните християнски деноминации на базата на мисионерството и милосърдната дейност. От християнско движение той вече е преминал през стадия на световна организация и днес се явява като основен компонент на официалната църковна идеология.

"Който играе, печели. Който не играе, не печели", казваше преди време един небезизвестен български футболист по повод играта бинго. В тази култова реплика има много мъдрост, но й липсва логичното продължение - "който играе, може и да загуби". Тези съждения отразяват основополагащия в инвестирането принцип, че възможността за печалба има своята цена - рискът човек да загуби част или цялата сума, с която играе. Лихвите по банкови депозити може да са скромни, но пък са редовни и почти сигурни, а и вложенията са гарантирани до 40 хил. лв. във всяка банка. Ако вместо влог човек се захване да завърти малко пари на фондовата борса, може и да умножи средствата си за кратко време. В този случай, уви, е много вероятно да ги загуби или най-малкото умножаването да се отложи за неопределено бъдеще, а междувременно портфейлът му реално да е с отрицателна доходност. Затова човек трябва да е наясно с възможните загуби, когато взема инвестиционни решения, и да си даде сметка как ще се отразят на живота му. Каква е поносимостта към риск? За да си отговори на този въпрос, човек трябва да изясни за себе си две неща. Първо, загуби в какъв размер и каква степен на несигурност може да понесе душевното му състояние, без да изпадне в паника. И второ, колко може човек да си позволи да рискува, тоест какъв е рисковият му капацитет. Едното е въпрос на характер, а другото - на възможности. Дилемата не изглежда сложна, когато всички печелят. "Добрите резултати и това, че досега не сме се опарили от съществени загуби, дават увереност на инвеститорите в последно време да поемат по-голям риск, за да постигнат по-висока доходност", казва Бистра Коцева, ръководител на отдел "Връзки с клиенти" в "Карол". Истинският тест за издръжливост обаче е как реагира човек, когато пазарът тръгне надолу и стойността на инвестицията му започне да спада - какъв душевен дискомфорт му създава това и дали го подтиква към прибързани и губещи решения. С подобни емоции вероятно са се сблъскали някои инвеститори през лятото на 2005 г., когато българската борса в продължение на около четири месеца вървеше надолу. В света обаче има и примери за много по-продължителни периоди на спад. Рисковите граници Смята се, че човек е агресивно настроен, ако е психически подготвен и приема възможността да загуби 20% или повече от вложението си. Балансираните инвеститори са готови да рискуват 10 - 20%, а за консервативните загуба от повече от 10% е неприемлив риск. Досегашният международен опит показва, че в дългосрочен период (пет или повече години) рисковите инвестиции могат да донесат значително по-висока доходност, отколкото нискорисковите. Но човек трябва да е достатъчно убеден, че няма да му се наложи да прибегне до тази сума в предвидимо бъдеще. В противен случай може да му се наложи да продаде инвестицията си на загуба. Това е въпросът за рисковия капацитет - дали човек има стабилни доходи, изплаща ли големи кредити, грижи ли се за деца или възрастни родители, очаква ли да му се стоварят някакви значителни разходи и т.н. За хората с опит в инвестирането и с определено ниво на финансови познания вероятно не е трудно сами да определят поносимостта си към риск. Много финансови компании и банки обаче правят подобна оценка за клиентите си с по-малък опит и познания. В детайлни интервюта или въпросници клиентите отговарят какви са им целите, възможностите и инвестиционния опит и на база на получените отговори инвестиционните експерти определят степента на риск, който са склонни да поемат. "Провеждаме личен разговор с всеки клиент, за да определим какъв е рисковият му профил", казва Стела Цветкова, директор "Маркетинг и продажби" в "Елана". "След това го запознаваме с нашите продукти, които са съобразени с този профил, но той взема крайното решение", продължава Цветкова. От Булбанк посочват, че някои от въпросниците притежават функционалността да дават готови инвестиционни решения за разпределение на активите на база получените отговори. Резултатите от интервютата и анкетите са добър ориентир при определянето на склонността към риск, но те не могат да заменят две неща - собствената информираност и личната ангажираност на клиентите, които в крайна сметка вземат решение какво да правят с парите си. Пламен Цветанов, изпълнителен директор на "ОББ асет менид­жмънт", отбелязва, че целта на въпросите е да помогнат на клиентите сами да се ориентират какви са възможностите и очакванията им и въз основа на тях да изберат дали и как да инвестират. "Обичайно обясняваме на клиентите, че дори да са по-рисково настроени, е желателно да разпределят инвестициите си на принципа "не всички яйца в една кошница", т.е. да инвестират в различен тип продукти или ако инвестират само във взаимни фондове например, да разпределят инвестициите си във фондове с различен риск. И задължително поне малка част от средствата да оставят на депозит, към който да могат да прибягнат при нужда", допълва Цветанов. Бистра Коцева от "Карол" обяснява, че при разговор с клиентите винаги се подчертава, че инвестиционните продукти, предлагани от компанията, са от средно до високо ниво на риск. А оттам нататък клиентът сам трябва да определи каква доходност очаква и да си даде сметка, че високата доходност предполага дългосрочно инвестиране. За първоначална представа колко толерантни сте на риск може да проверите това сами - в хилядите сайтове (на английски) в интернет. Тестове http://www.wtltrading.com/personal_risk_tolerance.htm http://www.bankrate.com/brm/news/investing/20011127a.asp http://moneycentral.msn.com/investor/calcs/n_riskq/main.asp http://www.rcre.rutgers.edu/money/identitytheft/ http://www.rcre.rutgers.edu/money/riskquiz/ http://www.rcre.rutgers.edu/money/ffquiz/ http://www.rcre.rutgers.edu/money/resiliency/ http://mutualfunds.about.com/library/perso...sktolerance.htm http://www.investored.ca/en/interactive/qu...personality.htm

Да, сега е (отново?!) отворен... Поразгледах го... Искам да попитам, само на английски ли се пише в него или - и на френски? Опитах се да се регистрирам (от компютърния клуб), ама не се получи... От форума май се сърдят, че не ми виждат IP-то на машината и не става регистрацията.

Институт за изследване на близкото минало (1944 - 1989) http://www.minaloto.org/ http://www.minaloto.org/bg/ind2_bg.htm

ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД Сагата е отличена с наградата на публиката за най-добро фентъзи на годината. Игра на тронове С шеметния си бяг от скована в жесток студ страна към земи на вечно лято и охолно безгрижие, ИГРА НА ТРОНОВЕ е сказание за владетели и владетелки, воини и чародеи, наемни убийци и незаконородени претенденти за власт, появили се във времена на мрачни поличби. Тук странна войнствена орда се сражава с мечове, изковани от невиждан от човека метал, жестоко дивашко племе сее безумие сред хората, свиреп млад принц от кръвта на дракона разменя сестра си, за да си върне трона, едно дете се губи в сумрака между живота и смъртта и една решена на всичко жена предприема опасно пътуване, за да защити това, което й е скъпо. Сред заговори и коварства, трагедии и вероломство, победи и насилия, съюзници и врагове, съдбата на Старките виси на косъм и всяка от страните се бори за победа в най-смъртоносния конфликт: Играта на тронове. Сблъсък на крале СБЛЪСЪК НА КРАЛЕ ни пренася в една удивителна, забравена земя на разгул и мъст, на чародейство и войни. Сказание, в което благородни девици пируват с безумци, където брат коварства срещу своя брат и където мъртвите се вдигат, за да тръгнат в нощта. Тук принцеса странства по света, предрешена като момче сираче; рицар на ума гласи отрова за вероломна чародейка; диваци се спущат от Лунната планина, за да опустошат плодните поля в низините. На фона на кръвосмешение и братоубийство, алхимия и насилствена смърт, цената на славата се мери в кръв. А плячката на победата може просто да се озове в ръце на мъже и жени, притежаващи най-хладната стомана… и най-студените сърца. Защото щом се сблъскат владетелите, трепери цялата земя. Вихър от мечове Третият том на поредицата, очертаваща се да спечели де що има награда. Върхово фентъзи!!! КРОНДОР Измяната Убийците Сълзата на боговете Чиракът на магьосника Майстор магьосник Сребротрън; Мрак над Сетанон Принц на кръвта; Кралският корсар Парчета скършена корона Гневът на демонския крал Възходът на търговеца принц Кралицата на мрака САГА ЗА ВОЙНАТА НА РАЗЛОМА и ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД Това са двете поредици книги, които ще променят живота ви. Прочетете ги и никога вече няма да сте същите!!! _____________________________________

Трябва да разграничиш демократичната форма на управление от авторитарната и тоталитарната. Трябва да уточниш историческата епоха, за която пишеш. Трябва да определиш няколко държави, в които управлението е демократично, авторитарно и тоталитарно - в описвания период. Най-накрая, трябва да напишеш в каква и коя държава искаш да живееш и - защо. Погледни учебниците по история за 10 клас и ще си изясниш същността на трите вида управление.

Какво представлява Председателството на ЕС? Автор: доц. д-р Любима Йорданова В българската езикова практика много често се грешат, като се смесват, двете наименования на институции в Европейския съюз - Съвет на Европейския съюз (Съвет на министрите, Съвет) и Европейски съвет. Съветът на Европейския съюз заедно с Европейския парламент, Европейската комисия и други институции е орган на Европейския съюз. Европейският съвет, който осъществява ротационното ръководство на Европейския съюз на шест месеца, не е орган на Европейския съюз. След приемането на Европейската конституция, чийто процес на ратификация сега тече, той ще получи статута на орган на Европейския съюз. Грешките от практиката са достатъчно основание да се внесат известни пояснения, като се посочи механизмът на работа в ЕС чрез сегашното ротационно председателство на Германия, последвано от ротационните Председателства на Португалия и Словения на базата на обща програма, която осигурява приемственост и тече 18 месеца, като всяка от тези държави ще поема председателството за шест месеца в последователния ред, който споменах. С думите "Председателство на Съвета" или "Президентство на Съвета" (което е едно и също, просто вторият вариант се използва в английската, френската и немската версия на думата, България също има Президентство и Президент) се означава ръководството в Съвета на Европейския съюз. То се приема от държавите-членки на ротационен принцип за период от шест месеца. За срока на председателстването ръководството отговаря за всички държави-членки. То е "лицето и гласът" на Европейския съюз. Поредният номер на страните, които ще поемат председателството, е установен от Европейския съвет за периода от 2006 до 2020 година. През първата половина от 2007 г. Федерална република Германия поема Председателството на Съвета за 12-ти път. За първи път тази година се изпробва 18-месечната програма на три последователни председателства на Съвета от Германия, Португалия и Словения. Това е официалната Работна програма на Съвета за този период и тя е изработена в тясна връзка с Комисията. Съветът за общите дела и външните отношения е приел 18-месечната си програма на заседанието си от 11 декември 2006 г. Общата програма трябва да заздрави приемствеността в работата на Съвета. Централни теми на Програмата-трио са: продължаване на процеса на реформи и Конституцията на ЕС, прилагането на Лисабонската стратегия за растеж и заетост, както и по-нататъшно развитие на пространството на свободата, сигурността и правото. Председателствата трябва да придадат на обновената през 2006 г. "Стратегия за устойчиво развитие на ЕС" ключова функция при оформянето на различните области в политиките на Съюза. Не на последно място трябва да стане по-интензивно сътрудничеството в областта на общите политически действия на Европейския съюз. То се отнася както до външната политика и политиката на сигурност, международните отношения, така и до икономическото и политическото сътрудничество в световен мащаб. Задачи на Председателството на Съвета • Организация и ръководство при всички срещи на Европейския съвет, на Съвета на Европейския съюз, както и на работещите към тях комисии и работни групи; • Представяне на Съвета на Европейския съюз в други органи на ЕС и институции, на Европейската комисия и на Европейския парламент; • Представяне на Европейския съюз в международни организации и трети страни. Председателството в Съвета През първите шест месеца на 2007 г. от своето президентство/ председателство Германия ще има ръководна роля при всички срещи на държавните и правителствените ръководители, както и при всички заседания на Съвета на министрите /по специализирани области/. Заседанията на Съвета се провеждат в Брюксел или в Люксембург. Зависи от това кое е обичайно - съответните министри /в техните специализирани области/ да се срещат неформално в страната, която води Председателството. Точните срокове на тези срещи могат да се зададат в календара на заседанията в уебсайта на Председателството. Допълнително Германия председателства и подготвените в Съвета колегии. Към тях се числят заседаващият всяка седмица Комитет на постоянните представители, който е съставен от посланиците на държавите-членки при Европейския съюз ("ASTV II"), респективно от техните представители ("ASTVI"), както и около 200 постоянно заседаващи комисии и работни групи. Задача на Председателството е да подготвя колкото си може по-ефективно работата на Съвета и чрез изработването на компромисни предложения и посредничество между държавите членки да води до съгласувано ръководство на общата европейска позиция. Представителство в други органи и институции на Европейския съюз Председателството на Съвета представя Съвета в другите органи на Европейския съюз, особено в Европейската комисия и Европейския парламент. Председателстващата страна говори в Европейския парламент от името на Съвета, т.е. от името на всички държави-членки. В началото на шестмесечното ръководство Председателството представя Работна програма в Европейския парламент. В края на Председателството Парламентът приема отчета му. По време на Председателството ръководството на Европейския парламент редовно докладва за работата в Съвета, по време на питанията по актуални теми отговаря и взема участие в дебатите за важни интеграционни проекти. В законодателния процес Председателството представя Съвета и в преговорите с Европейския парламент. Участието на немското Председателство в Европейския парламент може да бъде определено в календара на заседанията и разположено в уебсайта на Председателството. По подобен начин Председателството представя Съвета и в Комитета на регионите и в Европейския икономически и социален комитет. Представяне на Европейския съюз навън Председателството на Съвета представя Европейския съюз и на международно равнище. То си сътрудничи тясно с Европейската комисия и е подкрепяно от Високия представител за Общата външна политика и политиката на сигурност. Председателството на Съвета представя Съвета в другите органи на Европейския съюз, особено в Европейската комисия и Европейския парламент Председателството на Съвета представя Съвета в другите органи на Европейския съюз, особено в Европейската комисия и Европейския парламент Представителството по отношение на страни извън Европейския съюз в рамките на Общата външна политика и политиката на сигурност - ГАСП следва формата на т.нар. Тройка. От Договора от Амстердам от 1997 г. Тройката се състои от актуалното Председателство, Високия представител за Общата външна политика и политика на сигурност, както и един представител на Европейската комисия. В тази си работа Председателството се подкрепя съответно от държавата-членка, която ще приеме следващото Председателство. В международните организации, като например Обединените нации или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - ОССЕ, Председателството предава декларации и мнения, които е съгласувало предварително с други държави-членки на ЕС. И при големи международни конференции Председателството говори от името на Европейския съюз. Инфо: http://www.eu2007.de/de

Работна програма на Германското председателство на ЕС Автор: доц. д-р Любима Йорданова Работната програма на Германското председателство на Европейския съюз ще се осъществи в периода 1 януари - 30 юни 2007 г. Тя надгражда прграмата и извършената работа по време на Председателството на Финландия и е част от тройното Председателство на Европейския съюз, което ще се осъществи последователно от Германия, Португалия и Словения в рамките на 18 месеца, като всяка от трите държави-членки ще управлява Съюза в рамките на шест месеца. Съобразена е с Работната програма на Комисията за 2007 г. Надсловът е: "Европа ще успее заедно". Самата програма включва: І. Дееспособно общество - по-нататъшно развитие на ЕС ІІ. Оформяне на икономическото, социалното и екологическото бъдеще на Европа 1. Оформяне на икономическото бъдеще: • завършване на Вътрешния пазар и засилване на конкурентноспособността на Европейските предприемачи; • финансова и икономическа политика, ориентирани към растеж и стабилност; • по-добро законодателство; • гарантиране на сигурно, щадящо природата и конкурентноспособно снабдяване с енергия; • поощряване на технологиите за опазване на природната среда; • поощряване на научните изследвания и развитието; • засилване на Европейското сътрудничство в образованието; • модерна Европейска транспортна политика; • интегрирана морска политика; • модерна културна и медийна политика; • управление, ориентирано към успеха и гражданите. 2. Осигуряване на заетост и оформяне на социалното бъдеще на Европа: • по-нататъшно развитие на Европейския социален и обществен модел • шансове и предизвикателства на демографската промяна; • засилване на градовете и регионите, както и на селското пространство; • поощряване на равните шансове и участието в пазара на труда; • иновативна здравна политика и политика на превенция. 3. Осигуряване на естествените условия на живот в Европа: • засилване на защитата на природата и климата; • модерна, конкурентноспособна и трайна аграрна политика и политика при риболова. ІІІ. Пространство на свободата, сигурността и правото 1. Засилване на сигурността, насочване на миграцията и поощряване на интеграцията: • тясно политическо сътрудничество и обща борба с тероризма; • кохерентна политика за даване на убежище и политика на миграция; • интеграция и интеркултурен диалог; • ефикасна защита на външните граници. 2. Засилване на свободата и правото: • засилване на гражданските права; • повече правна сигурност за гражданите и икономиката; • засилване на правосъдието и практическото сътрудничество; • активна защитна политика по отношение на потребителите ІV. Оформяне на общата външна политика и политиката на сигурност, на външната икономическа политика и политика на развитие • разширяване на ЕС и изграждане на Европейското пространство на сигурността и стабилността; • многостранен ангажимент, активен мениджмънт при кризи и неразпространяването им; • засилване на общата външна политика и политиката на сигурност и Европейската политика на сигурност и защита; • стратегически партньорства и активна външна икономическа политика; • засилване на търговията и международната конкурентноспособност на Европа; • засилване на трайното развитие. Тази програма би могла да се стори и амбициозна, за да бъде изпълнена за срок от шест месеца. Особено за хора, които не познават в детайли засиленото темпо на живота в старите държави-членки на ЕС и в частност - в Германия. Едно темпо, с което и ние постепенно трябва да започнем да свикваме. Нали Европейското ни гражданство включва и партньорството? Инфо: http://www.eu2007.de/ --- Европа по германски Берлин поема председателството на ЕС с амбицията да сложи ред в много области Когато ставaше въпрос за международни кризи от Близкия изток до Дарфур или пък за цените на газа, в Берлин от една година се чуваше следният отговор: "Като поемем председателството на EC през януари 2007, ще се заемем и с тoвa." Репликата бе станала почти автоматична за министри, депутати и дори за самата канцлерка Ангела Меркел. Медиите пък като ехо повтаряха, че в момента изход няма, но щом Берлин вземе диригентската палка, европейският оркестър ще започне да репетира усърдно по темaта и в крайна сметка с много труд ще хване правилния тон. Очакванията към европейското председателството на Германия са високи. Към немската любов към организацията и трудовата дисциплина се отправят надеждите с твърда ръка да бъде вкарана в релси загубилата посоката от национален егоизъм и разширяване на изток тежка европейска машина. Но най-големите очаквания към председателството пос­тавят самите германци. Една година преди началото на самото председателство по нареждане на Меркел министерствата трябваше да подготвят подробен план за действие по време на шестте месеца начело на ЕС. В началото на декември самата тя заяви пред Бундестага амбициозната европейска програма на правителството на Германия. Въпреки това местните медии бяха засипани с нервни коментари, че страната въобще не е готова с плана си за действие. Германците възлагат много надежди за бъдещето върху ЕС, но в същото време изпитват дълбоко недоверие към функционирането му. Според техните критерии в съюза има твърде малко организация и дисциплина и твърде много хаос. Така сега, когато поема председателството, Берлин иска да сложи ред в максимален брой области. Четири обаче са основните приоритети за шестмесечното германско председателство, назовани от канцлерката Меркел: възраждане на идеята за европейска конституция, реформа на институциите, нова и обща енергийна политика, обща политика за борба с организираната престъпност и тероризма. Процесът на въвеждане на общата европейска конституция бе торпилиран от негативните референдуми във Франция и Холандия през 2005 г. Германия, като най-големият привърженик на идеята, сега си поставя за задача да намери изход от кризата. До май, когато ще се проведат президентските избори във Франция и така ще се смени настроението в другата голяма страна - членка на съюза, Ангела Меркел обаче ще избягва да упражнява твърде голям натиск. Нейната програма е до края на мандатa й начело на ЕС да бъде начертана пътна карта за приемането на конституцията в дългосрочен план. "Европейската конституция е едновременно с това най-големият подводен камък в германското председателство", обяснява д-р Екхарт Щратеншулте, председател на Европейската академия в Берлин. "Необходимо е не просто да бъде написан един план, той трябва да е такъв, че да бъде одобрен от всички останали страни. На френския вътрешен министър Никола Саркози принадлежи идеята за малката конституция, т.е. да се приемат само онези части, за които сега има консенсус, че са абсолютно необходими. Това естествено не е достатъчно на Германия. Въпросът сега е да се създаде такъв план, че 2008 г. ние да приемем малкия проект, през 2010 г. - допълнение към него, 2011 г. - вторo, и така примерно през 2012 г. да имаме цялата конституция. Този вариант няма да е болезнен за никого, а ще постигне главната цел. Вариантът всичко или нищо сега няма да проработи", допълва Щратеншулте. Приоритетът за реформа на европейските институции е пряко свързан с темата за евентуалните бъдещи разширявания на съюза. От гледна точка на Берлин, без интеграцията между сегашните 27 членки да бъде задълбочена, не може да се говори за приемането на нови. В същото време Меркел и нейният екип няма да спрат преговорите със страните кадидатки, а дори ще ги поощряват. По отношение на общата политика за борба с организираната престъпност и тероризма Германия иска да активира съвместната работа между институциите в различните държави. Енергийната политика на съюза е другата голяма тема, която екипът на Ангела Меркел иска да постави на здрави основи. Половината от горивата и енергията си EC получава отвън и след газовата криза между Русия и Украйна в началото на миналата година и заради постоянно покачващите се цени Федералната република иска да бъде намерен общ отговор на тeзи проблеми. Берлин е горещ привърженик на идеята, че ако Европа говори твърдо с един глас, може да постигне много повече в преговорите с Русия и другите доставчици на енергия. Освен това темата за либерализацията на енергийния пазар и стимулирането на конкуренцията в интерес на потребителите е една от любимите на кабинета Меркел. Така че се очаква раздвижване и в тази област на общия европейски пазар. Другата тема, любима пък на германските избиратели - тази за опазването на околната среда, ще намери общ отговор както в програмата за ЕС, така и в тази за председателството на Г-8. През 2007 г. Федералната република ще ръководи и клуба на най-развитите индустриални държави и като основен приоритет сe поставя създаването на концепция за действие след 2012 г., когато изтича протоколът oт Киото за ограничаване на вредните емисии в атмосферата. Същевременно Меркел си пос­тавя за цел да представи идеята за трансатлантическа зона за свободна търговия пред другите страни членки. Това трябва да е евро-американският отговор на растящата конкуренция от изток. В интервю пред в. Financial Times през седмицата Меркел обяви амбицията си за създаване на общ пазар между ЕС и САЩ с единни правила и стандарти в области като интелектуалната собственост и финансовата регулация. На ЕС му предстоят едни динамични и пълни с работа шест месеца под председателството на Федералната република. Политиците от останалите страни пък ще трябва да се настроят за дълги дискусии, чиято цел е по германски точно да се разгледа всеки детайл, да се уточнят максимално конкретно начинът на действие и отговорният за изпълнението на задачата, за да няма неприятни изненади. Пос­ле всички трябва да затегнат тирантите и да запретнат ръкавите. http://www.capital.bg/

10 мита за имиграцията Анна КРЪСТЕВА* Стреснати от промените, българите все по-малко раждат. Имаме следователно демографски проблем и решаваме да си „внесем“ имигранти, за да ни го решат. Избухва война в Ирак и ние мислим, че ще се окажем в центъра на събитията, залети от вълни имигранти. Фактът, че много апокалиптични прогнози не се сбъдват, не пречи да се създават нови илюзии. За разнообразие, не всички са катастрофични, някои са почти идилични - като идеята за бъдещите интеркултурни поколения, рожба на тази неочаквана среща. Мит първи Достатъчно е да ги пожелаем и ще дойдат един милион имигранти. Не ние избираме имигрантите, а не те нас. В действителност те идват тогава, когато средата им се струва благоприятна. В самото начало на промените наемите у нас бяха невероятно ниски, нямаше никакъв опит в пазарни отношения, икономиката бе едно голо поле, нямаше нужда да се мисли в термините на „ниши“, всичко беше открито, нямаше конкуренция. С малко предприемчивост и с малко пари може да се започне бизнес и съвсем прилично да се печели. На българите трябваше много повече време, отколкото на имигрантите, за да установят предимствата на тази ситуация. „В Китай се печели повече, но се прави бизнес по-трудно“, резюмира сравнението успял имигрант. „Българите харесват китайската медицина“, споделя видна спецалистка. Същото с по-голяма сила може да се каже за китайската кухня. За българите тя има и допълнителен привкус - на посткомунистическото отваряне към различието, включително и гастрономическо. Умения, тривиални в една среда (китайска медицина в Китай или арабска кухня в Ливан) стават ценен капитал в друга. Мит втори Имиграцията е синоним на по-висока раждаемост. У нас имиграцията е още в своето начало, тя не е разгърнала разнообразието от форми, които откриваме в страни с десетилетна и столетна традиция на приемане на чужденци. Имиграцията в България е трудова, а не семейна. Събирането на семейства - главен източник на увеличаване броя на имигрантите в развитите страни през последните десетилетия, все още е твърде слабо представено у нас. Сред имигрантите преобладават мъжете. Сред някои групи като африканците на практика няма жени, сред всички останали мъжете са мнозинство. Има тенденция на феминизация на потоците, но тя е още далеч от това да балансира относителния дял на двата пола. Мит трети Децата на имигрантите ще увеличат българската нация. Това съвсем не е житейският избор на множество имигранти. Китайците са най-характерният пример. Много от тях предпочитат да изпращат децата си в родината. По три главни причини - първо, защото трудовият ритъм на родителите е толкова висок, че не им позволява да отделят достатъчно време на отглеждането на децата. Второ, защото изключително високо ценят своя труден език и искат децата да го научат перфектно. Не на последно място, защото имат високо мнение за своята образователна система и не искат да лишат децата си от нейните предимства. Мит четвърти Имиграцията в България е имиграция на България. Без да се експлицира, почти винаги имиграцията се схваща като движение от една точка до друга, като права линия с начало и край. В действителност движението е все по-сложно. Русия, Украйна, Индия, арабският свят, Европа - китайците идват в България от различни страни и континенти. България е част от глобалните им маршрути. След нас често се насочват към Западна Европа. Това е и главната причина за нашата привлекателност. Западната политика за нулева имиграция е силно рестриктивна. Тук имигрантите по-лесно регуляризират престоя си, с което облекчават предпоставките за по-нататъшната си мобилност в европейското пространство. Някои са категорични, че смятат да останат в България. Други предвиждат да се върнат в родината и с натрупаните средства да развият бизнес там. Трета част са готови да продължат своите маршрути. Мит пети Интеграцията е обратно пропорционална на културните различия - колкото по-близки до местното население са те, толкова по-лесна ще бъде акултурацията. Въпросът е нееднозначен, ще се върнем на него след малко. Със сигурност обаче може да се каже, че тази пряка зависимост не описва разнообразието от случаи. Независимо от значителните расови и културни различия китайците и японците в САЩ са по-добре интегрирани от мексиканците и други испански говорещи. Мит шести Липсата на имиграционна политика е главният проблем. Безспорно вярно е, че българската държава няма дългосрочна визия за имиграцията, нито дори последователна краткосрочна стратегия. Да не говорим за разминаването между декларации и реалности, за обявеното положително отношение към чуждите граждани от български произход и непоносимо бавната администрация, унизителното протакане на процедурите за българско гражданство, което обезверява, огорчава и отблъсква. По-малко вярно е, че е в ръцете на държавата да регулира имиграцията. Дори държави с ясна и дългосрочна политика не успяват напълно да овладеят феномена. Западна Европа отдавна е обявила политиката на нулева имиграция, но потокът не спира. Мит седми Имиграцията се дължи на неравенствата - докато има различия в заплатите между отделните страни, ще има и движение на работната сила. Това е ключовото твърдение на неокласическата икономическа теория на миграцията. Съвременните теории обаче обогатяват и доразвиват този постулат. Теорията на човешкия капитал подчертава, че при равни други условия, характеристиките на индивидуалния капитал - образование, опит, езикова компетентност, увеличаващи възможността за работа и по-добро заплащане, също увеличават шансовете за миграция. Теорията на мрежите установява, че миграцията не зависи толкова от разликата в заплатите и заетостта, защото миграционните мрежи намаляват цената на имиграцията и увеличават нейната привлекателност. В тази концепция имиграцията е самоподдържащ се процес, който може да нараства дотогава, докато позволи на всички желаещи да заминат. Мит осми Имигрантите са новите малцинства. Няма имигрантска група у нас, която да е по-слаба в икономическо отношение от средната категория българи. Обратно, често имигрантите са по-предприемчиви, по-иновативни и по-успешни. Мит девети Имигрантите ще решат проблемите ни. На Запада му трябваха десетилетия, докато разбере гастарбайтерите. Считаха ги за временни, те се оказаха постоянни. Както за трудовия си живот, така и след него. Франция например започва да се сблъсква с феномена на пенсионирани имигранти, които не желаят да се завърнат в родината си - загубили са връзките си там, а не са създали и стабилно семейство, което да се грижи за тях на старини. Ние веднага решихме, че всеки чужденец, оставащ в България за повече от едноседмична почивка, вече е роден капитал, мобилизиран в решаването на нашите проблеми. Имигрантите най-трудно отговарят на въп*росите за бъдещите си планове. Просто защото повечето от тях още не знаят, не са решили. Мит десети Най-важна е „чистотата“ на българската нация, нашата „кръв“ е по-ценна от чуждата. Вече споменахме, че това е огромен и дискутируем въпрос. Р. Дарендорф, наред с много други, констатира, че културна хомогенност по-хармонично се римува с развитие. У нас аргументите рядко са на висотата на студената аналитичност на немския учен, доста по-често от тях лъха автентичен национализъм, граничещ с расизъм. Ще спомена само един аргумент. „Чистотата“ е рожба на идеята, по-скоро на илюзията за държавата-нация. В така наречената етническа концепция държавата се идентифицира с господстващия етнос. Без да сме загърбили напълно държавата-нация, вече сме в епохата на глобализацията, а нейното символно пространство е интеркултурно. Един пример - драмата с двамата българи, екзекутирани в Ирак, извади от публичната невидимост арабската общност у нас. Българите откриха, че тя е напълно лоялна към българската държава и общество. Нещо повече, тя е мостът ни в диалога с Близкия изток. *Авторът е ръководител на Центъра по миграционни и бежански изследвания и на Департамента по политически науки на Нов български университет. вестник "Капитал"

С какво ще запомним 2005 г.? Кои са най-значимите събития през 2005 г.? - Събитията в световен мащаб - Събитията в България - Политическите гафове на годината - Събитията, свързани с вас самите – в личен или в семеен план --- С какво ще запомним 2005 г.? Кои са най-значимите събития през 2005 г.? - Събитията в световен мащаб - Събитията в България - Политическите гафове у нас - Събитията, свързани с вас самите – в личен или в семеен план Събитията в световен мащаб: - Проблемите, създадени от мюсюлманите - мароканци и алжирци - във Франция, Белгия и Германия. Изстъпленията в редица европейски градове показаха, че многорасовите и многокултурните модели не са толкова действащи, а по-скоро са странни представи в главите на някои политици. - Избирането на нов папа (Бенедикт XVI) - Световният конгрес по есперанто в Литва - Европейският конгрес за болката (“Pain in Europe”) в София, България - Протестите на Китай срещу текстове в учебниците по история на Япония - Избирането на Ангела Меркел за канцлер на Германия - Международна медицинска есперантска конференция (IMEK-15) в Пловдив, България - Провеждане на научна сесия на Международната Академия на науките – Сан Марино в Карлово, България - Ураганът “Катрина” в САЩ - Световните киберигри в Сингапур - Спечелването на световната титла по шахмат на ФИДЕ от Веселин Топалов - Спечелването на световната титла по сумо от Калоян Махлянов – Котоошу - Победата на състезателите по китайското бойно изкуство санда над руските състезатели по японското киокушин-кан карате в Гуанчжоу, Китай - Върховният либийски съд върна за преразглеждане смъртните присъди, произнесени срещу българските медицински сестри по делото за СПИН скандала в Либия - Положено бе началото на световна борба с глада и бедността – с голям безплатен концерт на световно известни звезди от музикалния бранш - Повишаването на цените на петрола и на нефтопродуктите, което води до инфлация - Използването на програми за безплатни онлайн разговори – Skype, Google Talk, ICQ, YM... - Споровете при съставянето на бюджета на ЕС за периода 2007-2013 г. - Отхвърлянето чрез референдум на проекта за Европейска Конституция от страна на Франция и Холандия - Една от най-процъфтяващите индустрии е тази на сигурноста. В частност – биометричната идентификация на хората (чрез анализ на ретина, глас, почерк, походка, черти на лицето, сила на натиск при писане с химикал или сила на натиск върху клавишите на пишещата машина, на клавиатурата на компютъра или на пианото) - Наводнения и снеговалежи в Европа, урагани по крайбрежието на Северна и Централна Америка, земетресение в Пакистан, кални свлачища в Гватемала, наводнения и свлачища в Индонезия - Въпреки намалените заплахи за бомбени атентати и засилените мерки за охрана, терористичната истерия не намаля - Астрономите откриха две нови планети – Gliese 876d и 2003 UB313 - Най-бързият PC в света е Blue Gene/L. Най-важният проект, започнат с него, е проектът Blue Brain – опит за симулация на човешкия мозък (структурата на веригите от неврони и молекулярните процеси, протичащи в тях) - Броят на свободните държави в света е 89 (Украина, Индонезия), на полусвободните държави е 58 (Афганистан), а на несвободните е 45 (Тибет, Чечения). - Появиха се премного компютърни игри: Quake 4, F.E.A.R., Call of duty 2, Black and white 2, Doom 3, Serious sam 2, Fable - The lost chapters, Dungeon lords, Sudeki, Dungeon siege 2, Age of empires 3, Guild wars, World of warkraft, Stronghold 2, Empire Earth 2, Star wars – Battlefront 2, Civilization 4, Myst 5, Prince of Persia – The two thrones, The 7 sins, Pariah, Need for speed – Most wanted, Chronicles of Riddick, Escape from Butcher bay, Battle field 2, Fifa 2006. - Епидемията от птичи грип в Русия, Турция и Румъния - Според статистика на Morgan Stanley, броят на потребителите на Интернет, в световен мащаб, наброява над 1 000 000 000 д. От тях, 36% са азиатци, 24% - европейци, 23% - северноамериканци. Останалите 17% се поделят между жителите на Австралия и Южна Америка. Спецовете в боравенето със статистически данни виждат за този факт заслуга и на развитието на електронната търговия. - Япония разработва собствена система за търсене в интернет, алтернатива на Google и Yahoo. Събитията в България: - Наводненията през лятото - Парламентарните избори и влизането на седем политически партии в Парламента - Показните убийства (на Георги Илиев, Антон Милтенов – Клюна, Шинка Манова, Емил Кюлев и др.) - Влизането в парламента на партия “Атака” с водач Волен Сидеров - Влизането в парламента на партия ДСБ с водач Иван Костов - Съставянето на новото коалиционно трипартийно правителство на БСП, НДСВ и ДПС с министър-председател Сергей Станишев - Скандалът с Иван Славков – Батето заради корупция в Бълг. Олимпийски Комитет - Избирането на Стефка Костадинова за председател на БОК - Заплахата от епидемия на птичи грип - Полицейската операция “Респект” - Обвиненията срещу бившия кмет на столицата – Стефан Софиянски - Полицейското насилие и убийството на Ангел Димитров - Чората от полицаи - Стачката на учителите - Появата на третия мобилен оператор – Вивател - Растежа на покупките на техника и уреди за домакинството и на автомобили - Избирането на шахматиста Веселин Топалов за български спортист на годината - Бумът на циганската престъпност в различни български градове - Предприемането на финансови ревизии в държавни болници и смяната на директорите на няколко от тях - Вотове на недоверие към правителството на НДСВ - Смяната на председателя на Парламента – Огнян Герджиков и замяната му от Борислав Великов (НДСВ). Понстоящем, председател на Парламента е Георги Пирински (БСП). - Влизането на ген. Бойко Борисов в политиката като кандидат за депутат от Пловдив-окръг и Благоевград, отказа му да влезе като депутат в Парламента, кандидатирането му като независим кандидат за кмет на столицата и спечелването на кметското място в София. - Подписването в Люксембург на Договор за присъединяване на България към ЕС - Критиките на еврокомисаря по разширението на ЕС – Оли Рен - към България относно съдебната реформа, борбата с организираната престъпност, борбата с корупцията, земеделието, екологията, авторските права, услугите... - Даването на нови жертви сред контингента на българските рейнджъри в Ирак - Приключването на мисията на българските рейнджъри в Ирак и завръщането им в България - Вписването на промени и поправки в Конституцията на Република България - Протестите н бунтовете срещу някои нови областни управители, предимно – от квотата на ДПС. Постигнати бяха компромиси. - Проблемите със сметосъбирането в София - Привличането за финансов министър в коалиционното правителство на Пламен Орешарски (зам. министър в правителството на Иван Костов) от квотата на ДПС - Рацепването на групировката СИК между братята Маргини от една страна и Младен Михалев – Маджо – от друга - Арестът на братята Николай и Красимир Маринови – Маргините - Телевизионните шоута – Джо Милионерът, Красавицата и отличникът, Стар Академи, Биг Брадър – 2, Бай Брадър –2 (Господари на ефира), състезанията за певец и за артист в Шоуто на Слави Трифонов - Победите на гражданите - солидарността по време на наводненията, спечелените дела срещу поскъпването на тока, срещу незаконното използване на личните данни и за достъпа до информация, натискът на неправителствения сектор върху политиците за съдебната реформа и реакцията на граждански организации срещу ксенофобията на някои от членовете на партия "Атака", борбата на жители на различни квартали на столицата срещу извозването на боклуците до домовете им. - Комисията по финансов надзор (КФН) отне лиценза на застрахователната компания “Юпитер” - БНБ отне лиценза на Международната банка за търговия и развитие (МБТР) - Появата на нови неправителствени организации - Дебютът в България на нискотарифни авиокомпании – Wizzair, SkyEurope, EasyFly - В Топ 100 на гросмайсторите по шахмат има няколко български шахматисти – световният шампион Веселин Топалов (Ело 2801 т.), Александър Делчев (Ело 2661 т.), Кирил Георгиев (Ело 2645 т.) и Иван Чепаринов (Ело 2625 т.). - В Топ 50 на гросмайсторките по шахмат има само една българка – световната шампионка Антоанета Стефанова (Ело 2499 т.). - В края на годината, безработните българи са 10% от трудоспособното население. - Катаджии спряха човек с рекордните 9,4 промила алкохол в кръвта. Дозата е смъртоносна, но той е жив и здрав. - За полицай на годината е избран лейтенант Георги Шишков, дознател в Пето РПУ в гр. Пловдив. - Българските фенове на анимация и комикси made in Japan се обединиха в национален фенклуб за аниме и манга “Фумецу”. Пловдивският клон на фенклуба се нарича “Аниме – но токи”. - Българският отбор стана вицешампион на Европейското първенство по електронни спортове (Europeannation championship – Games convention 2005), което се проведе в Германия. Политическите гафове на 2005 г. в България: - Интервюто на Симеон II Сакскобургготски, в което той декларира, че НДСВ няма да се коалира с БСП, след парламентарните избори - Пропускът да се състави “Бяла книга” за управлението на правителството на НДСВ - Издигането на Минко Герджиков за кандидат за кмет на София от името на СДС - Неосъществяването на нито една коалиция от възможните преди изборите - Невъзможността или нежеланието на нито една партия от влезлите в Парламента да състави самостоятелно правителство - Съставянето на коалиционно правителство от напълно разнородни и несъпоставими политически сили - Прилепването на партия “Новото време” към НДСВ и оставането й извън новия парламент - В разгара на кризата с боклука в София, Стефан Софиянски позорно напусна кметския стол на столицата и чрез варненската листа влезе в Парламента, където се скри от народното недоволство и от съдебно преследване - От 2000 г. до сега са извършени 157 показни убийства, а все още няма нито един осъден по делата за убийствата - Томболата по време на парламентарните избори, целяща да активизира българските избиратели, превърна тези избори в най-скъпите такива от 1990 г. – насам - Създаването на хибридното Министерство на културата и туризма (оглавявано от депутатката Нина Чилова) - Продължаването на порочната практика депутати да гласуват в Парламента от името на свои колеги - Раздуването на държавната администрация при правителството на НДСВ - Липсата на реформи в здравеопазването, образованието, военното дело - Държавата няма национална доктрина, не са определени националните проблеми, националният идеал, националните ценности - Подписването на скандалната сделка за магистрала “Тракия” с португалска фирма - Прикриването от Генщаба на БА и от МО на факта, че един от българските рейнджъри в Ирак е убит от американски “приятелски” огън - Квотният принцип на разпределение на управлението (8-5-3) дава дефект с честата липса на професионализъм - България най-бързо се реформира на книга – бързо приемаме закони и бързо ги поправяме. Ако това беше достатъчно, България щеше да е сред най-добрите държави в ЕС. 2005 г. - в личен план: - Завършването на второто ми висше образование - Изплащането на неплатените ми вноски на Здравната каса - Получаването на подарък от миналогодишните ми ученици (в селото, в което работех цяла учебна година) – малка котка и скорошната смърт на малкото животинче - Връщане, за кратко, на работа в училището, в което съм учил до 8 клас и в което съм стартирал като учител през 2000 г. - Не съм боледувал през годината - Проявих интерес към историята и културата на Тайланд и към тайландското бойно изкуство муай тай бокс - Започнах да пиша в интернет поредица от теми, свързани с българския език - Преподавах - наред с историята и френския език – география, български език, литература, трудово обучение - В трите училища, в които работех, бях класен на 8 клас - Станах консултант/дистрибутор в Орифлейм - Запознах се с много хора и се сдобих с нови приятели, с които обменихме ценни мисли и идеи - Не можах да довърша много от започнатите от мен теми в различните форуми и да реализирам проектите си там (например – проекта за Календар на българската бойна слава)

Какво хубаво се случи през 2004 г.? http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6185

Кое от следните събития бихте определили като събитие на годината (2003), касаещо България, във вътрешнополитически план? Решението за спиране на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй Поредицата показни убийства и атентати от продължителната гангстерска война Провеждането на местните избори и резултатите от тях Процесът срещу българските медици в Либия Смъртта/убийството на нашите рейнджъри в Ирак Скандалите с Фондация "Демокрация" Успехът на младежкия ни отбор по математика Класирането ни за европейското футболно първенство Скандалът с българските щангисти Яхтеният скандал и въпроса с оставките на бат Бойко Борисов и Милен Велчев Вотът на недоверие към правителството на царя Приемането на БСП в Социалистическия Интернационал Промените в правителството (смените на някои министри) Наградата на ООН, присъдена на министър Шулева (ама за какво й я присъдиха?) Новодобавени тук: Успешните преговори за присъединяването ни към ЕС Поканата за членството ни в НАТО Успехите на нашите щангисти Участието с военна мисия в Ирак Проговарянето на Иван Костов Увеличените цени на хляба и на тока Все по-увеличаващия се брой жертви на ПТП Друго 2. Кое от следните събития бихте определили като събитие на годината (2003), в международен план? Войната в Ирак Бомбените атентати в Истанбул Епидемията ТОРС Земетресението в Иран Протестите в Грузия (за какво протестират там?) Убийството на външния министър на Швеция - Анна Линд Убийството на Зоран Джинджич Изборите в Сърбия, победата на Шешел и Милошевич Излитането на първия пилотиран китайски космически кораб Избирането на Арнолд шварценегер за губернатор Kaтастрофата на совалката "Колумбия" Друго --- Българинът се чувства по - добре в Миналото и в Бъдещето, отколкото в Настоящето. Вече пета поредна Коледа, българите оценяват отминаващата година като по - лоша от предишната. За 48% от сънародниците ни, отминаващата 2003 г. е по - лоша от 2002, 39% не отчитат някакви съществени промени, а едва 13% я определят като по - добра. Най - доволни от изминалата година са висшистите, част от жителите на София, домакинствата с по - високи доходи, както и етническите турци. По - негативни, отколкото в навечерието на миналата Коледа, са мненията на пенсионерите (над 61 години), жителите на селата, хората с ниско образование, безработните и лицата с ниски доходи. Подобно на предишни години, неудовлетвореността от постигнатото през отминалата година не влияе на положителните очаквания за бъдещата. Новото, в тазгодишното социологическо проучване,обаче, е фактът, че делът на оптимистите се е увеличил с 5%, а песимистите са намалели със 7%, сравнено с резултатите през 2002 г. Като вечни оптимисти се открояват учещите се. Най - силни опасения за за 2004 г. изразяват онези социални групи, за които миналата година (2003) е била по - лоша от предходната (2002) - жителите на селата, пенсионерите, безработните. Чувството за пропадане трайно е завладяло тези хора и единствено в Миналото, ни, в историческата ретроспекция, те отлкриват различни основания за успех или за гордост. Регистрираната неудовлетвореност на българина от Настоящето спрямо Миналото и оптимистичните му очаквания за Бъдещето са явление, което може да доведе до сериозни промени дори и в политическото пространство. Недоволството от заобикалящата реалност и усещането за загуба на социален статус, прибавени към нетърпението за бързо постигане на високо качество на живот, доведоха, през 2001 г. до появата на нов политически субект - НДСВ, който спечели парламентарните избори. Дали днешният оптимизъм на българина е свързан с очакването за поява на нова политическа сила (примерно - партия на Иван Костов или някаква партия - обединение на "националистите", или друго нещо...), прокламираща "светло бъдеще", или с друга партия, събуждаща спомена за "светлото минало" (БКП, БСП, "монархисти", отново - "националисти"), новите парламентарни избори - когато и да се проведат - ще го покажат! Не бива, обаче, да се пренебрегва и другата алтернатива, в чиято подкрепа се натрупват все повече доказателства - оптимизмът на българите да не е свързан с политиката, а да си пробива бавно път - въпреки нея... Павел Вълчев, "Алфа Рисърч" в-к Капитал