Incorrectus

Буда се произнася, че прераждане няма. Няма какво да се прероди. Темата е приключена.

Трябва ли непременно да ходиш там, за да се увериш, че няма.

Ааа не! Incorrectus си няма свои понятия и използва само общоприетите. Не е измислил нито една дума и няма такова намерение. Към това призовава: да се говори с общоприети понятия и изчерпателно да се изложи цялата идея, а не да се дава на порции като комка. Сократическите методи на извличане на знанието никак не са симпатични и са доста надменни. Водят те насам-натам за носа и накрая едва ли не те принуждават да признаеш: аз сам стигнах до истината, аз сам казах това?! Пророците пък казват и не обясняват, говорят мъгляво и загадъчно като шмекери. Тук все по темата едни говорят, а поне двама чакат да чуят най-после заключението, но уви, enarei мълчи. Да не би да е пророк с тайно знание. Но нека да се знае, че знание, което не може да бъде изразено е неясно и за този, който твърди, че го има.

Забележителното в тази история е, че Пърсифал очевидно е сънувал случката. Оттук следва, че историята за Граала е невъзможно да се разглежда исторически, а само символно, митологически и психологически. Многобройни творчески амплификации следват мотива и неговото научно изясняване е тема за един цял живот, а дали изобщо един живот ще стигне?! Дали М.Елиаде е писал нещо за Граала?

Ясно! Не знаех това.

Пророците биха постъпили добре ако започнат да говорят ясно и не прикриват знания. В противен случай с основание трябва да ги заподозрем, че са обикновени идиоти, с каквито изобилства този свят.

Като пускате такива материали не е зле да слагате знак, че става въпрос за шега, защото някой може да си помисли, че става въпрос за сериозен текст. Впрочем, авторът шегува ли се или си вярва?

Така е! Само едно несъгласие. Каквото и да е това нещо "съзнание", то няма причина. Причините се търсят едва след като съзнанието е вече в наличност.

Ха-ха! Щом днешните учени не знаят що е съзнание, вижте в книгите на древните - те знаят. И за ума знаят и ще ви кажат, че умът се намира в сърцето, а не в мозъка, където вие напразно го търсите.

Щом вие в момента четете, веднага ще може да кажете и не си струва и аз също да чета. Как се превежда "Баккос"? Може би Бакхус? Ако е така, това може би обяснява нещата, защото Орфей е разкъсан по заповед на Дионис, както приковаването на Христос е символично разкъсване на четири. Страдащият Христос е един вид бакхически Орфей. А иначе Орфей е един от многобройните слънчеви божества, както Хор, Озирис, Митра, Христос и др. и не е странна неговата идентификация с Христос или идентификацията на Христос с Орфей.

Мерси, не употребявам...сън и слънчеви зайчета! Спах малко и вече се събудих. А Слънцето други светове сега огрява. Никакво не се вижда. Не знам какво е светът, но знам, че не е представа. Представата е представа, фантасмагория за свят, а не реален свят. enarei е прав да разсъждава и да се интересува от философия на Слънцето. Египетската картинка, с която започна, е ясен пример за древната упорита тенденция да се проецира в Слънцето някаква божественост. Слънцето през вековете непрекъснато привлича умовете и съответно представите, защото то е един извечен символ и наистина е полезно да се мисли върху представите за него. Не отричам неговата роля, по-скоро обръщам внимание на известна неправилна употреба на термините, което създава представи за нещата, а не знание за нещата. Слънцето не духотвори, не говори, не дава никаква информация, а само прави възможно одухотворяването, говоренето, разбирането, защото по аналогия със светлината на съзнанието, осветява и прави възможно възприятието на някакво съществуване. Луната духотвори душите също по аналогия. Душите, които са невидими и Луната, която понякога осветява един полувидим нощен свят, такъв, какъвто полувидим, т.е. полу-разбираем е светът на душите. Така говори древната традиция. И аз имам проблеми с времето и ако се появи време, когато да нямам такива проблеми ще дам примери. P.S. Щом чакам време на безвреме няма да го дочакам, но карай да върви!

Заради това се нарекох Incorrectus, за да мога да не си държа на думите и да се завърна, в случая, при дискусията. Представите не ме плашат, а не ме интересуват. Представяйте си и изказвайте предположения колкото си искате. Какво общо има това с обективната действителност. Тези ваши предположения биха били подходящи за форум - фантастика и подобни, но не философия. Това имам предвид.

Сега виждам, че пишете на базата на вашите представи. Аз имах предвид този, който осъзнава представите и поради това самият "той" не е представа. Получи се разминаване в обсъжданата същност, поради което се оттеглям от тази дискусия. Оставям ви при вашите представи. С уважение!

Ако трябва да бъдем още по-точни и да преведем на съвременен език древната символика, четирите стихии съответстват (според учението на К.Юнг) на четирите функции на съзнанието: усещане, мислене, чувстване, интуиция. Те може да действат в хармония, но може и в какафония. Затова са наречени стихии.

Вече призовах да сложим ред в смисъла на използваните термини. Не може всеки да си измисля нови смисли на думите и с това да парадира,че предлага ново знание, което другите все още не разбират. Не си въобразявам, че съм активна страна, защото разпознавам въображението като активност, каквато не съм, понеже съм пасивност. Психологията има свой предмет, но няма свой обект, защото в психологическите изследвания субектът търси да познае себе си. Слънцето е очевиден и очеваден ОБЕКТ, а аз не съм обект, аз съм СУБЕКТ. Още Августин правилно е посочил в своя прочут аргумент, че обектите не може да се субективизират, защото „не Слънцето е бог, а този, който е създал Слънцето” (цитат по памет). Ако приложим смисъла в нашия разговор: Слънцето не е аз и не е свързано с мен, а този, който възприема Слънцето е аз. Много фина, но огромна разлика. Които пък твърдят обратното падат жертва на психологическата проекция, при която несъзнателно проецират свои характеристики върху обектите. Мислят в себе си своите мисли, които мисли нямат нищо общо с реалния свят. Това се нарича фантазиране. Нека такива преди всичко прочетат и изучат съвременна психологическа литература, за да не си останат завинаги невежи. P.S. За Венци не разбрах мен ли питате? Не знам кой е Венци!

Е, Слънцето мисли и чувства, и аха…чакаме го да проговори?! Грешното разпознаване е форма на илюзия, а много често глупост, която се проявява, когато някой си въобразява, че обектите могат да възприемат каквото и да е. В психологията това се нарича проекция и в случая ако нямате предвид нещо символично, то твърдението ви трябва да се възприема като направо архаично.

Живото тяло има своя собствена топлина, която се запазва дори в условия на студ. Интересно, какъв тип информация, комуникация имате предвид? Слънцето не е живо и разумно същество. Сега остава да докажете, че душа, дух и тяло (материя) са свързани едно с друго. Подозирам, че използвате понятията като им придавате ваш, специфичен смисъл, при което ще трябва да изпишем няколко страници, докато се разберем какво всъщност обсъждаме. Така или иначе, по-горните ваши текстове ми се сториха интересни и затова се намесвам.

От Слънцето идва светлината на съзнанието. От Луната - душите и лунатизмът. Лунатизмът се изявява, когато в едно тяло се ""инсталират"/"зареждат" и други души". Чувства от Слънцето не може да идват, а машините защо изобщо е нужно да се одухотворяват?!

Прехвърляйте както си искате. Нямам против. Митологията не се създава, т.е. не се измисля, защото необяснимо е съвпадението на митове с еднакви мотиви във всички народи. Митологията си съществува като факт на човешкото творчество и световъзприятие, който се фиксира през вековете в писмен вид, помни се и върху него се мисли. Човеците като вид възприемат света по сходен начин и разликата е в степента, а не в същността, т.е. един учен възприема един несравнимо по-богат и разнообразен свят от един невежа. Митовете са ранни човешки преживявания и специфичен начин на обяснение на света. Митът за Адам отразява, както вие пишете, идеята за първия човек, който не е бил свидетел на своето съществуване, защото векове и хилядолетия хората са съществували в полуживотински "вид" без да съзнават себе си, без да знаят:"аз съществувам". После се е случило чудо и човекът се е родил психически чрез някаква форма на знание, което е фиксирано в разказа за дървото и т.н. Раждането чрез знание означава изгонване от рая на неосъзнатостта, "където" (когато) човекът не е имал никакви проблеми. Раят не е място, а е състояние на незнаене и това е казано ясно в Библията. Проблемите са психологически пречки на адаптацията, каквито животните нямат. Животните страдат, но не страдат психически, както човека, защото не мислят върху своето битие. Проблемите се появяват, когато започне някаква форма на мислене (изгонване от рая) и осмисляне на собственото битие. Психологическата гледна точка тук трябва да се има предвид, а не собствено религиозната, защото каквото и да представлява светът сам по себе си, той е съзнаван и възприеман посредством психиката и затова инструментът на познание (психиката) трябва да бъде държан в отговорност за всичко видимо и неведимо. Подобна интерпретация на митовете дават Юнг, М.Елиаде и др. и тя се основава на емпирични наблюдения. В бълнуванията на луди и в сънищата на нормални, се забелязват същите живи и вечни митологични мотиви, които очевидно са преживявали и древните: дракони, летящи и говорящи животни, каквито в реалността не съществуват и никога не са съществували. Тяхното съществувание е само психическо. Мотивите са еднакви, макар сюжетите привидно да се различават по форма. Според мен не е така, но ще трябва да помисля и по-късно (ако измисля) ще си дам мнението. Матриархат е по-късно (в сравнение с историята около дървото) явление. Всъщност, права сте в насоката и в идеята, но с уточнение! Падане под властта на Майката означава попадане във властта на материята (materia=mater=майка) - "с труд ще изкарваш прехраната"(цит. по памет) означава материализиране на човека в света на реалното земно битие, наричано живот.

Няма как! Трябва да се опрем на Библията относно Адам ако искаме да знаем, а не само да вярваме! Традицията тълкува двата персонажа алегорично и символично. Тела са си имали, но не са ги съзнавали. Знаене означава съзнаване, осъзнаване. Това проклятие им дава змията. А в царичинската дупка има само дупка - "Голямото копане", както го нарича Д.Овчаров (виж линка по-долу). Ето някои резултати от конференцията. Сериозните мнения лесно се виждат. http://www.selenabg.com/index.php/2008-07-...29-45/1026.html

На друго място предложихте, но няма защо да се опитвам да пиша, защото няма да напиша по-добро от това, което ви предлагам. Четете това: http://www.katakomb.ru/6/Pozov_socrov.html

Важно е преди всичко за протестантски ориентираните, които се интересуват от историчността на религията, за да докажат за себе си нейната автентичност. Да установят точно съществуването като исторически събития във времето на различните сюжети от Библията. Така протестантите изместват собствената същност на религията - да бъде не само история, а преди всичко философско спасително учение и поучение. Да учи на правилен начин на живот, да дава напътствия за такъв.

Продължавате да говорите от себе си, защото не познавате писанията. Йоан 12: Йоан 14: Около нас е този свят. Князът на този свят е Сатаната.

Ето някои такива основания на теософи и езотерици: Матей 16: Матей 11: Йоан 9: Христос, обаче не потвърждава и не отрича за прераждане, а отговаря съвсем в друг смисъл. Илия пък, според писанието, изобщо не е умирал, за да се преражда. По-важно в случая е вашето питане: "И смислен отговор - какви са били мотивите то да се премахне от нея? Какъв е смисъла от тази конспиративна промяна?"

Текстове се сравняват, но резултат няма. Например вековният спор за filioque. Всеки трябва да се самоопредели: православие, католицизъм и т.н. и да спазва съответната традиция. Ако разсъждава от себе си не е от традицията и не се позовава на нищо.