Aspandiat

Е и, като си казал 3-4 неща, какво от това? Изпитваш някакво задоволство, ако комунизмът е християнска секта? А на твоята универсална религия още темелите й не се виждат. За плямпотенето, ще ме прощаваш, ти си си царят не теоретичните словоблудства тук. Аз говоря съвсем конкретно, с примери, което са човешки истории, неотделими от настоящето и миналото. Я си представи Холокоста без личните истории. Впрочем и натам можеш да се ориентираш в теоретични упражнения, само гледай да не случиш на еврейски събеседници, на които да им обясняваш "аман от лични истории тука бе". П.П. Успокой си нервите, че нещо виждам, че забравяш да почваш изреченията с главна буква.

Не уважаеми, ако седнем да отричаме конкретните случаи, които са илюстративни на природата на комунизма и го подкараме само теоретично, както ти искаш, винаги можем да изкараме черното бяло или обратното. Случаите като този, който разказах, са десетки и стотици хиляди у нас. А ти искаш да ги пренебрегнем, за да си теоретизираме на воля в духа на софистичното изкривяване на фактите.

Работиш с прекалено много допускания и условности. Цифрата 20 000 прабългари с жените и децата е изцяло погрешна, основана на нескопосното тълкуване от страна на Златарски на сведението на Михаил Сирийски, повтаряно (тълкуването) папагалски от Д.Ангелов, В.Тъпкова-Заимова и Михаил Войнов та чак до днес. Отделно, че Златарски превежда френското hommes при Шабо като "хора", а не като "мъже", както трябва да е, защото по онези времена на отчет са се водели само мъжете. Що се отнася до твърдението ти, че келтите, нахлули на Балканите, били проговорили славянски още в Панония.... как това ще го докажеш? И как ще докажеш, че през трети век преди Христа в Панония е имало славяни и че въобще тогава е имало славяни? И още един въпрос към тебе, или ако не съм усетил правилно посоката на мисълта ти, към всички онези автохтонци, които смятат, че траки и славяни са едно и също нещо, но под различни имена или в най-лошия случай са първи братовчеди. Ако са били такива близки роднини, как ще си обясним сведенията на Прокопий за славянските зверства спрямо местното население при техните нахлувания южно от Дунава? Не става дума само за съобщението "прочее, всяка година откак Юстиниян пое властта, анти, склавини и хуни нахлували и всеки път числото на избитите и отвлечени в плен било 200 000 души" (цитирам по памет). А най-вече имам предвид сведенията на Прокопий за това, че славяните посичали и масово набивали на кол онези от местните жители, които не можели да отведат в плен. Е, близки роднини или направо един и същ етнос така ли би следвало да третира едноплеменните си братя?

Мисля, че ти отговорих горе съвсем ясно. Монашеството върви против човешката природа, а не християнството. Монашеството е избор на отделни индивиди, а не на цялата християнска общност, която продължава да работи, опитва се да се издигне или доминира в обществото по един или друг начин, пие, яде, съвокуплява се и т.н. все природни дейности. Докато комунизмът безапелационно вкарва всички, които не са голтаци, в групата с експропририана частна собственост и социална уравновиловка. Що се отнася до твърдението те, че при комунизма няма отказ от частна собственост, наистина няма отказ. Тя просто се заграбва насилствено! Примерът с дрехи, кола, жилище е всъщност екзистенц мининумът за ХХ век, който ти позволява да съществуваш, но не и да живееш! И да работиш за феодалната комунистическа държава, да служиш във въоръжените й сили. Казваш "говорим само за липса на частна собственост върху средствата за производство, които са били заграбени несправедливо, и хората така или иначе не са ги притежавали". Извинявай за грубостта, но говориш пълни глупости. Дядо ми е имал 100 декара земя в предпланински район, което по тези места е било много нещо. Гори, ниви, овощни насаждения. След 9 септември комунистите от тези 100 декара му оставят един ар, или 100 кв.м. (словом сто квадратни метра) да си сади лук и картофи. И къщата с няколко декара около нея с овошки, които обаче влизат към нея като градинска площ. Вкарват дядо ми и баба ми в ТКЗС-то да работят като крепостни селяни ангария за няколко стотинки на ден. Въпросните 100 декара дядо ми нито ги е крал, нито с насилие ги е придобил, нито ги е "заграбил несправедливо" (цитирам те), а се е блъскал на тях нон стоп до "светлата" дата 09.09.1944 г. Така че ще те помоля да ми спестиш по-нататъшните си учебникарско заучени комунистически идеологически клишета... Ако не си живял в реалния свят от преди някое и друго десетилетие, не пробутвай на другите фалшивите ти представи, почерпани от книжките.

Това, което казваш, го знам добре и важи за балканските владения на империята в Тракия и Южна Македония, може би дори и за територията на Средна Гърция и Пелопонес, за които има данни за славянски заселвания. За Средна Гърция - и през VІІІ век, вероятно там са се установили повечето от изгонените от България 208 000 славяни. Какво правим обаче с Мала Азия? Там през ІV-VІІ век няма "варварски" или каквито да е чужди заселвания! Областта обезлюдява вследствие на чумните епидемии и нашествията на перси и араби, но не е с подменен етнически профил, както на Балканите. Защо след като няма заселвания на "варварски" маси, които да наложат системата на свободно селячество, именно Мала Азия се превръща в гръбната на византийската войска, съставено от свободни селяни, дребни земевладелци?

Християнството дава за пример отказване от имущество и семейство от отделни индивиди като напътствие да не се издига материалното над духовното и Бога, а не като насилствено налагане на пълен отказ от частна собственост. Нима църквата не се ползва векове наред с държавна подкрепа в целия християнски свят именно защото защитава частната собственост?!?! А в Англия и САЩ дори стига до съвсем търгашеска форма, изтъквайки, че забогатяването не е грях, а дар свише и приятно Господу. Докато комунизмът претендира, както ти казваш, за обща (реално ничия, освен на държавата) и пълна собственост върху средствата на производство, което значи, че в генезиса си той е експроприаторска идеология! А лично за мен - престъпна.

Не знам обаче дали стратиотският имот се е основавал само на земеделска земя или изобщо на земя, от която може да се изхранва, тоест и на пасищни площи. Във всеки случай земята на един пълноценен стратиотски имот е трябвало да бъде на стойност 4 литри злато или 288 номизми. В крайморските теми моряшката стратиотска поземлена "разкладка" е била по-малка, явно защото на моряка не му е трябвал кон(е) и сериозна военна екипировка като на сухопътните войски.

Обаче е имало при монголите явно и двоен стандарт по отношение на владяните от тях градове. В Армения са ги деряли от данъци например, но може би тук е играл роля и факторът, че са населявани от друговерци.

Мисля, че постепенно напипваме нещата. Един суперетнос от "водни хора", основали различни цивилизации и култури през последните 3500-4000 години.

Тоест може да се допуска, че поземлените имения са си растяли, а създаването и укрепването на стратиотската институция е вървяло успоредно, но по друга линия - държавна. Интресно е, че империята губи Египет, Сирия и Месопотамия, където латифундиите (предполагам) са били повече и по-големи. Дали това може да има връзка със загубата на тези провинции освен отдалечеността им от столицата и монофозитиския характер на местното християнство, тоест местните магнати да се предпочели като по-лека арабската власт. И обратното - наличието на все още на преобладаващо дребно и средно земевладение в Мала Азия да се е оказало фактор тези провинции да бъдат запазени, освен доминиращото православие и по-голямата близост до столицата.

Напротив, когато помилат Южна и Източна Европа, монголите владеят доста градове в Иран и Хорасан. Друг е въпросът, че не са ги сторили те, но са се стремяли да обезпечат търговската мрежа между тях и изобщо са насърчавали градския живот в онези центрове, които не са били превзети с пристъп от тях и изравнени от лицето на земята.

Тези императори са чак от Х век - Никифор Фока, Йоан Цимисхий, Василий ІІ. И през ХІ век Исак Комнин, но на последния бързо му виждат сметката аристократите. Това е възможно, но и съмнително. Вътрешните части на Мала Азия са основно планински и са пригодни повече за скотовъдство. Земеделските земи са по крайбрежията, а там едва ли са били усвоени нови площи. На Балканите пък процесът на изграждане на темно-стратиотска организация вървят по-бавно от тези в Анатолия.

Те изобщо главите им са така размътени, че една нечиста мисЛА отгоре - все тази. Всъщност данайците може и да са дошли от река Дон или пък от Днепър (Данапр) или дори от Данубиус, все имена с иранския корен "дан-" "река, вода". Демек "водните хора, речните хора". А не са преминали през "великата вода", сиреч Средиземно море, но пак са си воден народ. Всъщност шумерският Оан, изплувал от водите на Персийския залив, за да учи диваците от Месопотамия на науки и изкуства, също ще да е бил данаец като воден тип.

Мда, на фона на леко мрачните Сасаниди с тяхната войнстваща зороастрийска църква, Аршакидите с техните ирански божества, извайвани в статуи по гръцки маниер са направо като весела група от ученици, тръгнали на излет в планината. За франките също съм чел, че са практикували апанажа и са смятали държавата за фамилна собственост, която могат да разделят на наследниците както им се стори за уместно. Въпросът е дали това не е някакво източно (например сарматско) влияние при тях. Или пък юдейско? Преди време видях някъде алемански шлем от VІ век, за който пишеше, че в дизайна му се долавя отчетливо сасанидско влияние.

Резон има, но това пък предполага а приори, че постоянно е имало сенатори X, Y, Z, които са гафили и са им вземали имота императорите. Сега се сещам за постоянните търкания между "сини" (провинциални земевладелци) и "зелени" (търговци) във Византия през V-VІ век. Дали обаче "сините" са били от Балканите и Мала Азия или основно от Сирия и Египет?

Аз не твърдя, че си казал каква хубава страна е СССР. Но ти разсъждаваш за комунизма прекалено, да не кажа изцяло, теоретично и пренебрегваш реалиите му. Що се отнася до човешката природа, мисля, че погрешно я приравняваш до това, което ни свързва с животните. Те наистина нямат чувство за собственост, но човекът има, защото разумът го отличава от тях. Така че на този етап въпросът с черпенето отпада. А ако излезе на дневен ред, ще имам предвид, че не пиеш ракия. Само не ми казвай, че си единствено на минерална вода и пресни плодове.

Този Данай може да е от Туаха де Данан, божествената северна раса от ирландската митология, готини арийци, владеещи магически способности.

Торн, като гледам, ти си единственият в БГ наука, който е задълбал в българските църкви. Защо когато имаш възможност не пуснеш един по-дълъг пост с кратка история и анализ на тяхното развитие през вековете? Или поне през ІХ-ХІV век.

Пускам тази тема под влияние на постнатото от Загрей мнение на Велизар Велков, според което: "Прегледът на социалните отношения не показа някакви съществени различия по отношение на положението в другите източни провинции. И тук могат да се видят същите класи и прослойки, същите процеси на разоряване на куриали и засилване на едрото земевладение. В края на IV и началото на V в. робовладението в Тракия почва да губи своето значение, и на преден план изпъква едрото земевладение със силно развит колонат и патронат. В средата на V в. Тракия заема едно от първите места в Източната римска империя по размер на своите патронатни отношения. През V в. настъпват и важни промени във вътрешното разпределение на градската територия в Тракия: градските съвети и куриалите губят своята икономическа основа — земята. В рамките на градската територия земите преминават и ръцете на църквата, на едрите земевладелци. Те вече вземат доминиращо положение в градския живот. Изворите например добре разкриват, че през V-VI в. една от изтъкнатите фигури всред градската върхушка бил съответният епископ. Той се намесвал и при решаването на въпроси от граждански характер." http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9481&pid=122214&st=500&#entry122214 Пост № 514 Хайде и аз днес малко като Пламен Щърбов. Моето чудене е дали в балканските и малоазиатските земи на империята уедряването на поземлената собственост и оттам ускоряване на процесите на феодализация са били толкова силни в действителност? Ако са били толкова силни, то е интересно как тогава през VІІ век е била създадена стратиотската институция, която се основава на дребни собственици на земя, достатъчна обаче да се изхранват от нея и да се въоръжават сами. Ако в Мала Азия и Балканите земята е била преминала в значителна степен под властта на едри светски и църковни собственици, откъде са щели тогава да се оземлят стратиотите? От държавния фонд ли? Ако той е бил толкова голям, тогава може би едрите земевладелци в Източната римска империя не са били чак толкова много и толкова едри. Или пък ако в процеса на оземляване на стратиотите не е участвала активно държавата със своя фонд, това предполага, че в Мала Азия и Балканите все още е имало голям брой дребни и средни поземлени собственици, тоест процесът на феодализация се е развивал бавно. Интересно ми е да видя мнението на останалите форумци по въпроса.

На страната не й трябват 1 милион събирачи на смет или чистачи, а хора с някаква степен на грамотност и професионални умения. Как според тебе това ще се получи, след като определяш ограмотяването като насилие и "етническа репресия"? После пък циганите ще реват, че сме ги репресирали, като не сме им давали работа. Ами като не можеш дори да четеш, да те направят мениджър на фирма ли? И като нямат работа, ще крадат и вършат прочее безчинства. И ако държавата вземе да си върши в този случай работата, тоест да пълни с тях затворите, пак ще ревнат, че са малтретирани по етническа линия. Щом ще "уважаваме циганските традиции и в частност апатичността им към образованието", което " хармонизира с най-възвишените идеали на съвременноста-правото на избор", държавата, щом толкова евро-демократски го дава, да им секне всякакви помощи по принципа "имаш права, но и имаш задължения и принос към обществото". Щом второто липсва при тебе, стоп на правата и помощите.

И за съжаление "ноу-хауто" за тази металургия не е българско, а е саксонско. Други металургични центрове дали е имало. Например Нишко-Пиротско? Македония?

Като стана дума за партите и техния "либерализъм", нещо взех, та се отприщих. Партите аз бих нарекъл "японците на Древния свят". Приемат всичко чуждо и "западно" (гръцко) без предразсъдъци и страх от загуба на идентичност, но пък от друга страна упорито пазят в течение на векове степния си модел на държавно управление. Всъщност в земите, които те владеят, друг модел не е приложим. Няма начин партите да се ориентират към римската система на безлични провинции, управлявани от пратени от центъра магистрати, които се сменят периодично. Римляните могат да си позволят такъв модел не само поради разликата в държавната концепция и мисленето, но и поради това, че империята им расте бавно, със скоростта на волска каруца поглъща областти и държави една след друга, като смила съпротивителните сили на народите. Докато партският възход е като вихрен конен поход - за десетина години или няколко десетилетия прегазват териториите на Иран и правят своя държава. И в тези територии заварват големи етнически масиви (перси, мидийци, саки, хирканци), които на всичко отгоре са добре въоръжени, имат подобна военна тактика като тях. Ако се опитат да наложат римския обезличаващ провинциален модел, това ще доведе до всеобщо въстание и до краха на партската хегемония. Наред с това подчинените на партите народи и етноси от край време са свикнали да имат начело цар, княз, племенен вожд (а не сенат, двама консули и разни контролни органи). Затова много по-гъвкаво като система е да им се сложи пак такъв цар, княз, вожд, само че не от местното коляно, а от царския род на Аршакидите. Ефектът е двоен и с две остриета. От една страна свой човек осигурява верността на подчинената област и едновременно с това показва вниманието на централната власт към местното население и така намалява опасността от бунтове. Едновременно с това на амбициозни членове на Аршакидския род и особено на "безземните" синове, които нямат право на престола, им се дават мини-престоли за задоволяване на властовите претенции. Така те са държани и далече от столицата, където могат да правят интриги. От друга страна обаче тази схема крие и рискове, защото установили се веднъж в някоя област, тези членове на рода могат да спечелят симпатиите на местното население и да използват подкрепата му за овладяване на централния престол на Аршакидите. Всъщност именно по тази причина Партия периодично е била разтрисана от междуособици. Допълнително политическата и властова нестабилност в Партия е била усилвана от нерегламентираната система на унаследяване на престола. Няма правило, че първородният има право на него, изборът е в ръцете на монарха и висшата аристокрация. На всичко отгоре власта можело да премине не от баща към син, а от бащата към неговия брат. Тук отново се натъкваме на древна архаична практика, срещана и при скити и индоарийци. И при хазарите и българите (привет на тюрковъдите ), споменато изрично от Йоан Екзарх. Арменските Аршакиди побързват да решат този проблем, като установяват правото на първородството, като в случая това може да се дължи на влияние на местната традиция, останала от предишната династия на Арташесидите (Арташесеан, самото име Арташес е поарменчена форма на персийското Артаксеркс, собствено Артахшиарша). Обяснение обаче може да се търси и във факта, че спрямо партските Аршакиди и Партия, арменските са дъщерен клон и "дъщерна" държава и не е имало къде да разпращат братя, синове, племенници и братовчеди да държат в покорство васални области и да трябва да лавират между вътрешнодворцовите амбиции. Затова например арменските междуособици от ІV век се състоят в конфликт между царя и феодалите, а не между царя и недоволни и претендиращи за властта втори, трети, пети син или други роднини от Аршакидската династия. Сасанидите също не избягват от апанажния модел, дори се смята, че го прилагат още повече от партите. И историята им също е изпълнена с междуособици. Доколкото ми стигат познанията по сасанидския въпрос, изглежда и при Сасанидите не е имало строга система за унаследяване на властта. Например Шапур ІІ наследява властта след смъртта на брат си и (което е вече куриоз), бил коронясан още докато бил в корема на бременна си майка! Кавад І пък се възцарява с помощта на хефталитите, след успешно въстание срещу чичо си Балаш (Валарш по арменски, Вологез при партите). Бистам (591-595) например е чичо на Хосров ІІ. Кавад ІІ явно не си е поплювал, защото се възкачва през 628 г., след като убил баща си и своите 18 братя. При Сасадините обаче има 2 фактора, които в някаква степен стабилизират държавата им. Единият е силната роля на зороастрийската църква при избора на царете, както и нейната роля на морално-обществен цензор. Не трябва да се пропуска и моментът, че Сасанидите по произход са от зороастрийски жречески род. Другият фактор е, че Сасанидите се издигат с лозунга за възстановяване на персийската империя на Ахеменидите, постоянно се представят като техни продължители, което им дава автоматично някакъв стартов харизматичен ореол поне в земите, населявани от персийци. Вследствие на големите им военни и политически успехи през ІІ-ІІІ век Сасанидите добиват още по-голяма харизма. Докато в това отношение Арщакидите почват от нулата. В средата на ІІІ век пр.Хр. от степите на Средна Азия се появява някой си Аршак, неизвестен дотогава племенен вожд, който търси с народа си място под слънцето и на Аршакидите им трябват столетия, за да с превърнат в харизматична династия. Като пример колко малко през първите 1-2 века от властването на партските Аршакиди околните владетели са били респектирани от тях може да се даде арменският цар Тигран ІІ (95-55 г. пр.Хр.), който без никакви притеснения води настъпателна война срещу тях и им отнема редица територии в Северна Месопотамия, Атропатена и Мидия.

Историята на Хетум няма как да я изнамеря на старофренски или латински, дано преводът на съвременен английски ти свърши работа. http://www.rbedrosian.com/hetumint.htm А за това, че Партия е политоним, най-вероятно е така. Обърни внимание на текста на Агатангелос. Той споменава за Партия, но много повече говори за роднини, сродници. На едно място обаче казва за Трдат "който бил втори в Персийското царство". Тоест става дума за една стара персийска територия, господството над която си оспорват два рода - Аршакиди и Сасаниди. Един харизматичен род е свален, за да бъде заменен с друг (Сасанидите), който след време също ще стане харизматичен и дава официално името на държавата. Така че партската държава не се "превръща в персийска", приликите между двете групировки са големи по принцип, най-малкото заради общия ирански произход и столетията съвместен живот между парти и перси. В тези събития се натъкваме на едно много древно номадско схващане за държавата, от което и уж уседналите от столетия перси не са успяли да се отърват. А именно, че държавата се е смятала за притежание на рода. По тази причина и Аршакиди, и Сасаниди са прилагали практиката на апанажа, като са разпращали членове на рода си да управляват подчинените или васални области и царства, от сбора на които се формирала цялата държава (Партия, Персия). Елементи от тази система се наблюдава още при Ахеменидите, когато например Дарий Кодоман дава като владение на братовчед си Бес Бактрия с титлата сатрап. Такава практика е имало и при неиранските номади от много по-късни времена. През ХІІІ век Чингис-хан още приживе разделя империята си на синовете си. Най-малкият получава "бащинията", сиреч коренните монголски земи, докато по-големите получават новозавладяните територии. При тюрките, ако не греша, също е имало подобна практика. Та явно става дума за много древен степен евразийски модел на управление. Римляните може да не са отчитали разликата между перси и парти именно защото за тях е била непонятна разликата между гражданска държава и родова държава. Партия, Сасанидска Персия, Аршакидска Армения са били родови държави, където държавата се крепи не на съюз между градове, както в Римската империя, а на единството на харизматичния царски род и най-висшата родова аристокрация. При тях няма такива "глезотии" като сенат. Има съвет на висшите аристократи и свещениците (поне документирано при арменци и Сасаниди). При партите все пак е имало някакъв "европейски" афинитет, тъй като са давали самоуправление на основаните от гръцки колонисти градове, имали са вкус към елинитистическата култура, изобщо карали са я доста либерално, точно по традионно номадските разбирания за "либерализъм" - "плащай си данъците, помагай с войска, признавай властта ми, другото не ме интересува". Докато Сасанидите са доста по-остри спрямо всичко "западно" и "европейско". При тях се осъществява за пръв път т.нар. съюз между трона и олтара за затягане на държавната идеология, религиозна чистота и за нейното централизиране. Между другото Сасанидите доста време не могат да се отърват и еманципират от партското си наследство. Чак към края на ІІІ век почват да заменят редица партски титли със свои (пехлевийски). Тази плавна приемственост може допълнително да е обърквала римските автори. Впрочем сега се сещам за едно нещо от романа на Гор Видал "Юлиян". Там императорът казва, че римляните и през ІV век продължавали официално да наричат Персия с името Партия. Дали това е авторова измислица или е прочел някъде такова сведение не мога да кажа.

Бъркаш сериозно логиката на разсъждение. Ти заявяваш нещо и трябва да го докажеш. А не другите да доказват, че не си прав. Когато дадеш някакви документални доказателства, тогава отсрещната страна ще трябва да се опитва да ги оборва. На този етап писаното от тебе може да се окачестви единствоно с форумния жаргон "тролене". Ще е добре все пак регистриран днес потребител да не бърза с назиданията.

Много ми е западна Киликийска Армения. Много западноевропейско влияние. Има даже една "История на татарите", писана от историка Хетум, брат на киликийския цар Хетум І (1226-1269). Авторът я пише във Франция и то на старофренски през 1307 г. Още същата година я превеждат за папата на латински, а в следващите 300 години е преведена на всички важни европейски езици. На мен сърцето ми е в аршакидския период.