Aspandiat

От твоите писания. Собствено аз съм доста прост, за да стигна сам до такова проникновение.

Имах предвид по-скоро кое е по-силно - регионалното или общото англосаксонско. Може би не съм поставил съвсем точно темата. И като допълнение вече може да се разсъждава върху глобалното англосаксонско мислене от всякакъв порядък и нашето тясно балканско и провинциално.

1. Добър теоретик икономист не значи добър икономист практик. 2. Ако си поставен някъде с някаква задача, все тази колко трудове, титли и степени имаш.

Опитваш се да кажеш, че всички индоевропейци са били траки ли? И прабългарите като индоевропейци също са били траки?

През последните 300 години англосаксонците (тук включвам и британците от шотландски и ирландски произход) са се разселили в Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка. Днес освен Обединеното кралство има още 5 държави, бивши британски колонии, с които англичаните поддържат особени отношения . Интересно е доколко, макар и да живеят в отделни държави, тези хора освен общия език имат чувство за обща англосаксонско принадлежност. Спомням си едни думи на Чърчил, че ако трябва да избира между Америка и световните морски простори от една страна и континентална Европа от друта, Великобритания винаги ще предпочете първите не само заради кръвните връзки, но и заради невидимите за континенталните жители връзки със САЩ. Кои са тези невидими нишки според вас?

Аз казах изрично НЕДВУСМИСЛЕНИ.

Към списъка може да се добави и един бивш и покоен професор по икономика от УНСС и един бивш, но още не покоен цар. И най-вече един бивш и покоен премиер, застрелян пред дома му на улица "Латинка".

Чакам пряко сведение от тебе! (Палео)лингвистичните еквилибристики са голямо тресавище. А за генетичните изследвания - те могат да докажат какъв е по произход някакъв етнически масив, а не отделен народ. Отделно, че всички сме деца на Ева (онази, африканската), а и почти всички европейци сме братовчеди. Затова чакам от тебе пряко писмено историческо недвусмислено отъждествяване на българи с траки или обратното.

Ей на, и бай Спандю имаше това предвид. Впрочем, Тироглифе, можеш ли да дадеш и някое сведени в тази посока, защото наистина ще е интересно.

То хубаво, обаче в "Хроника Литовска и Жмойтска" от ХVІІІ век има следното твърдение, което не ми се чини да е свързано с горепосочените от теб съображения: "Така зле сторил Устиагес, кралят мидийски, с Кир, от неговата дъщеря и княза на персите роден, и още [бидейки] в пелените, казал на своя секретар Гаспарг да го умори, за да не царува след него. Гаспарг, като се съжалил над младенеца от царска кръв, го изпратил тайно надалеч и казал да окачат люлката му на едно дърво, за да не го види Гаспарг как умира... Така зле [постъпил] най-първият испански крал Болгорос със своя внук и [едновременно] син, който имал от дъщеря си за свой срам." Хроника Литовская и Жмойтская. – Полное собрание русских летописей. Том 32. М., 1975, с. 40

Фружине, не Азис управлява България, че да го обвиняваме, че я е погребал. Ако трябва да се прави наистина списък кой я е погребал, мястото му е в темата "Комунистическата идеология би е виновна?"

Това прочуто кисело мляко има ли установен (етнически) произход в края на краищата? Правят ли кисело мляко в Средна Азия или Алтай, че да се смята, че било донесено от прабългарите? В Армения също имат кисело мляко, много гъсто и за разлика от повечето наши кисели млека, които се правят от вода и арменско сухо мляко (заради високото му ниво на масленост), то е правено наистина от мляко. Понеже България и Армения на приблизително на еднаква географска ширина, прочутия бацилус булгарикус май ще се окаже щам, характерен за балканския регион, сиреч прочутото българско кисело мляко са си го квасили още траките (тук Зелас ми дължи 2-3 големи чаши кумис за това почти автохтонско изявление)....

Е и? Това не значи, че европейският бял човек е трако-българин. Понеже си ясен накъде биеш, я вземи най-накрая дай поне 1 (едно) историческо сведение, че траките били българи или българите траки. Директно споменаване обаче!!! Както там си ги представяте автохтонците.

Всъщност на българите (дунавските) не им се е налагало да се пресилват да правят изобретения и научни открития през Средновековието. Византия е до тях и от нея спокойно могат да взаимстват, копират или направо крадат ноу хау. Отделно че не заварват на Балканите "половецкая степ", имало е оцеляло население с някакви стопански и технически традиции. А по времето, когато започват големите технологични открития в Западна Европа, тоест от ХІІІ век нататък, България си има други грижи - татарска зависимост, войни с Византия, турско нашествие. От 1400 г. нататък на никого в България не му е било вече до това да прави открития. П.П. Глишев, стига спами с тези ракийки и кьопулта. Ще ти дърпам ушите, ако и да си глупален модератор вече.

Ако намекваш, че Мавър може да е превод на истинското му българско име, то може да е съдържало въпросния корен. Имаме и късен пример: Каро, син на Мартин (Село Ч-а-р-ч-н-а, може да се чете като Царичино или Саричино, Леринско, 1481 г.). Смил, син на Каран (Село Извор, с друго име Шестубен, спадащо към казата Нийболу, тоест Никопол, местоположението му не може да се установи, 1542 г.). Може обаче и истинското му име да е било Шав (от иранския корен със значение "черен"). И в този случай имаме късен пример: Лагатор Шав (Село Кюлефча,Шуменско, 1548 г.). Това име има пряк паралел например на едно глинено вретено от II век,открито в Одеска област, на което се чете следното: "Æз Хъал мæ лæвар Виссæн [кондтон] ай уæфæн ъл мæ съхаг Шав фъм[ста]". Георгий Турчанинов разчита текста на базатана осетинския език по следния начин: "Аз Хал [направих] подарък на Виссе. Това вретено [надписах] на моя съсед Шав".

Няма да е зле Пламен да изясни какво разбира под "изобретение". И да участва също така в темите, които пуска. Ако под "изобретение" се разбира откритие, което е променило коренно Европа и света като например барута и печатарската преса, българите не могат да се похвалят с нищо подобно през Средновековието. Ако става дума за открития, върху които сме имали нещо като национален патент, може да се посочи например фино обработеният конски юфт, произвеждан от българите. България също така е била известна през ХІV век с восъка си. Може да звучи незначително, но не е така, като се има предвид употребата на восъка за запечатвания на писма, грамоти, в църковните ритуали. Възможно е също восъкът да е имал и военно предназначение. Гледах преди време по History channel един филм за запалителните бойни вещества в древността. Не ставаше дума за гръцкия огън, а за подобно оръжие по времето на Александър Македонкски и по римско време. Та се оказа, че една от съставките на това запалително вещество, което се гаси трудно и прогаря през дрехите надолу към плътта, е восъкът.

Между двете световни войни в Германия се подвизава един австрийски инженер на име Ханс Хьорбигер. Хиперинфлацията го разорява, но после благодарение на едно техническо откритие, чийто патент продава на американски и британски фирми, той забогатява и решава да спре да работи и да се отдаде на своите окултни проучвания и занимания. Разработва доктрина за борбата между вечния лед и огъня. Според нея двете стихии са постоянен конфликт, ледът постепенно изтиква огъня от планетите в Слънчевата система. Астрономите лъжели за физическия и химическия им състав, всъщност Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и т.н. били вече завладяни от вечния лед и били ледени кълба, само на Земята борбата още не била приключила. Хьорбигер, отричайки напълно еволюционните теории, развива своя. Земята имала 4 спътника (луни), 3 от които вече били паднали на Земята, което довеждало всеки път до коренни промени в биосферата на планетата. Имало предишни човешки раси, гиганти, с могъщи магически и окултни сили, надарени с ясновидство. След всяка катастрофа те учели оцелелите и все по-деградиращи човешки индивиди от следващите раси (като ръст, физика и духовно-магически способности) на знания, от тях били останали мегаструктурите от камък в Стария и Новия свят. Хьорбигеровите теории имат доста допирни точки със скандинавската митология, както и с теософията на Елена Блаватска и по тази причина страшно допадат на Хитлер, който също ги познавал добре. Особено допадат на Хитлер космогоничните и атропогоничните моменти при Хьорбигер, защото те отричали "еврейската наука", сиреч онова, което днес знаем за произхода на космоса и биосферата на Земята. Хьорбигер става един от приближените на Хитлер, който пък на свой ред си внушава, че армиите на Вермахта, напредващи в Русия, са мечът на огъня, който воюва срещу вечния лед. Затова през 1942 г., след като немците изкарват една кошмарна зима в Русия, група есесесовци-алпинисти изкачват Елбрус. Идеята не е само външно пропагандна. Освен че забиват едно черно знаме на върха, есесесовците извършват окултен ритуал, целящ да сключи примирие и съюз със силите на вечния лед, които да обезпечат спокойното напредване на Вермахта в Русия при благоприятни климатични условия. До 1945 г. Хьорбигер и последователите му развиват активна дейност в Германия. Издават книги, статии, държат лекции. Подобно на нашенските автохтонци обвинявали всеки нормален астроном, химик, антрополог и биолог в предателство и малоумие, заплашвайки ги с неминуема разправа след като те овладеят напълно немската научна мисъл с подкрепата на Хитлер. След войната влиянието им отслабва, но въпреки това поне докъм 60-те години на ХХ век в Германия има около 500 000 последователи на теориите на Хьорбигер. Интересно и арменците ли са били демонстрирали единодушна нелоялност към властта на Сталин? Защото през ВСВ той започва и тях да изселва в Средна Азия...

Честито и от мен. Жив, здрав и все така романизован. Глишев, къде го прати Аеций в римската армия?!?! Там само редовната служба е 6 години, после още 25 в запаса. Ще му вземат здравето на нашия приятел.

По въпроса за геоцентризма в християнството и към казуса християнство-астрономия. Християнството е скарано, дори в конфликт с астрологията и с астрономията (изключвам нужните познания за поддържане на календарните изчисления) по редица причини. То възниква в Близкия Изток, котилото на астралните религии. Култът към небесните светила-богове се заражда първо в Шумер и после се пренася към акадци, вавилонци, арамейци и т.н. След като християнството е основано на идеята за един бог-отец, който има син, пратен на земята, очевидно е, че астралните култове са несъвместими с християнската концепция. Вследствие на това те трябва да бъдат пренебрегнати, а по-късно и преследвани. В християнската идеология от самостоятелни богове при народите в Близкия Изток небесните светила са представени като творение на бога, подчинени нему, удивителни като явление, но плод на божието могъщество. Точно такава идея изразява например ромейският пленник Кинам пред Омуртаг. Наред с това християнството е в конфликт с астралните религии по още една причина. Близкоизточните астрални култове са неделими от доброто владеене на астрономията (и астрологията). Оттам и е закономерно наличието на хелиоцентризма като идея в този район (например при шумерите, които са били най-великите астрономи на древния свят). Знанието, че Земята е също кръгла като другите небесни светила и се върти около Слънцето е на крачка от идеята, че освен на Земята живи и разумни същества (хора) може да има и на другите небесни тела. Това схващанане би нанесло жесток удар на християнството, което е антропоцентрична религия. Сиреч бог има специално отношение към човешкия род, дори му изпраща единствения си син да изкупи греховете му, хората постоянно са наблюдавани свише какви дела и помисли имат и т.н. В един момент обаче, допускайки, че Земята не е център на света (а оттам и човекът) и че може да има и други населени с хора планети, цялата конструкция на християнския възглед за отношенията бог-човек отива по дяволите. Оттам вече могат да възникнат неприятни съмнения у вярващите дали наистина Христос е дошъл на земята с мисия да изкупва греховете ни и други подобни все неприятни и ересопораждащи мисли. Затова християнството още в началото побързва да елиминира астрономичния и астрологичния момент в концепциите си, забива човека на една плоска земя, прави го център на вселената с Господ-бог за пастир, съдник и благодетел.

Я е можел Траян да гледа в бъдещето, я не. А може и просто на Адриан да са му орязали военния бюджет. Невъзможността на Траян да задържи източните си завоевания е определено логистична. През ІІ век римляните организират и други кампании на изток, през тази от 165 г. завоеванията им не са по-малки в сравнение с Траяновите, но пак не успяват да се закрепят.

Я вземете и двамата (Декапитатор и Ник1) да се върнете към темата за въоръжението на българската войска вместо да си обяснявате един на друг колко сте грамотни или неграмотни. Ето ви са сравнение например въоръжението на грузинския аристократ Липарит Орбели (Орбелян), участвал в битката при Капетру през 1048 г. против селджуците, редом с Арон, сина на Иван Владислав. Описанието е късно, от 1299 г., на Степаннос Орбелян. "И като сам слязъл от коня, коленичил, сторил светия кръстен знак, предал се в Христовите ръце, окачил на врата си късче от Светия кръст и въоръжен по този начин, като яхнал [отново] буйния си кон, преметнал през рамо обкован със злато щит, [грабнал] късо копие в лявата ръка, дълга стоманена двуостра сабя в дясната, от седлото му висял страшен къс меч, приличащ на голям ковашки гвоздей или на клюновидния топор на каменоделец. И като добил такъв войнствен вид, дръзко нападал във всички посоки, обкованата му със злато броня и шлем хвърляли сякаш слънчеви отблясъци." Ето и описание на хона Хонагур, оставен от Мовсес Каланкатуаци. Събитието е станало през V век.: "По това време излязъл хонът от хоните по име Хонагур, оплячкосал персийската страна и изпратил да кажат на Шапух: "Защо е това проливане на кръв? Ела да влезем в двубой – ти и аз". Самият хон бил висок и с грамаден ръст, носел плетена [от халки] ризница, обкован с нитове шлем върху огромната си глава, три педи от челото му били защитени от медна плочка. Чудовищното му копие било от дълго дърво, а мечът му хвърлял огнени отблясъци и бил страшен за гледане."

Освен бан и заключване, има и изтриване на теми. И тогава нищо от "великите" ти писания няма да стане достояние на форумната общественост и ще си останем без бъдещ форумен великомученик Дзвер. Продължавай с арогантния тон...

Съмнявам се, че връщането и окопаването по старите граници ще да е било причина за по-късната криза в империята. Всъщност от Адриан нататък римляните са си направили добре сметката за съотношението имперски престиж/икономическа изгода. В Африка изоставят земи без особена икономическа стойност, за да отбраняват по-добре онези, които са имали такава. Защо им е на римлуните експанзия към пясъците на Сахара например? На изток експанзията секва поради военна недостатъчност срещу Партия (Персия). Армения не успяват да я завземат, защото и за Рим и за Партия/Персия е по-добре тя да съществува като независима. Думата "незамисима" я използвам не буквално, след 66 г. с коронясването на Трдат/Тиридат І от Нерон де юре Армения е римски протекторат, въпреки че арменските царе имат голяма самостоятелност. Ако Партия/Персия завземе Армения, тя ще се окаже плацдарм за нашествие в римска Сирия и Мала Азия. Ако пък Рим завземе Армения, уязвими стават Месопотамия и Атропатена. Затова на изток се стига да равновесие на завоеванията и на двете велики сили. На север римляните също изоставят трудни за отбрана земи с малко икономическо значение. Единственото изключение е Дакия с нейните сребърни и солни залежи, но пък географски тя се намира на магистралния път Средна Азия - Панония и е трудно да бъде постоянно защитавана от нови и нови нашественици от изток и север. За Германия много се съмнявам, че Декуманските поля между Рейн и Дунав са си стрували усилията да бъдат запазвани от икономически съображения. Вероятно същата равносметка си е правел Клавдий когато завзема Британия, но оставя непокорени мизерните шотландски планини. Дето се вика, да разположиш в Шотландия 5 кохорти, няма да можеш да ги издържаш от приходите от областта. Така че Адриан не е бил толкова загубен.

За този Мавър мислихте ли, че може да е от смесен произход? Баща българин и майка ромейка. И са го кръстили на ромейския му дядо, че да не се скърши хатърът на майка му.

Авторът на филма като гледам е черен (впрочем филмът има някакъв звуков бъг и се получава постоянно ехо, което пречи да се следи текстът). Ясно е, че се опитва да дърпа чергата към черната част от човечеството. Вместо обаче да се фантазира, по-добре е да се обърне внимание как древните гърци са описвали боговете си. Много от тях са синеоки и светлокоси (Аполон например) или пък с много бяла кожа ("белоръката Хера"). Иначе самите древни гърци не са криели колко много са получили от чуждите народи. Сегашните не знам дали признават това, автохтонците да кажат, те са специалисти по всичко. По-интересното за мен е обаче не влиянието на Египет, а другото - от Мала Азия, Финикия, Вавилон. То е по-древно. Египетското е да кажем от VІІІ-VІ век пр.Хр., малоазиатското, финикийското и вавилонското е с едно 300-500 г. по-старо. Дори и някои от гръцките божества са откровено свързани с Предния Изток. Има една нелоша книга на руския автор Николай Мамуна "Семь небес Древнего мира", където е направен доста добър анализ на произхода и броя на титаните в древна Гърция, на астрономията и астрологията й, които се оказват финикийски и вавилонски. Египетското влияние от времето на Херодот е втори ъпгрейд. Впрочем Декапитаторът пусна интересни данни за това какво самите гърци са мислели за произхода на знанията и науките си. http://nauka.bg/foru...27 Пост 354.