Който не е с нас, е против нас. Звучи толкова познато, а?
Както си тръгнала с раздаването на присъди, скоро единственият човек в този форум, с когото ще общуваш, ще се самата ти. Никой няма да иска да чете и отговаря на надменните ти и арогантни мнения.
Нещо за до(евро)цент Любима с възможност за размисъл.
Звучете химни по паради!
Петър Краевски, 6 юли 2010 г.
В сградата на Министерски съвет влезе пъргав чичка с вид на шушумига. Имаше стойка на торбест плъх, който се катери по улук. Двете му очички хитро святкаха зад огромни очила с рогови рамки, а над тях като позлатено кубе блещукаше теме на човек, оплешивял още в младежка възраст. Само по слепоочията му се бе запазила рехава косица, която напомняше лавров венец.
Фоайето беше мрачно и пусто. Човечето го прекоси със ситни стъпки и застана пред врата с табелка: „Началник на протокола". Ослуша се и влезе, без да почука.
- Добър ден, не ставайте да ме посрещате, ще пия кафе. – каза той на слисаната жена зад бюрото.
– Аз съм народният поет Евстати Евстатиев. Няма как да не ме познавате. Имам сто и петдесет стихосбирки, всичките преведени на монголски. Нося ви няколко заготовки за химн на различни държавни институции. Ако може да ме изслушате.
Жената отсреща стоеше като втрещена. Десетина секунди в стаята се чуваше само шума от климатика. Накрая тя едва успя да поизнесе:
- Как така заготовки?
- Първи куплет и припев. – засече я Евтатиев. – Щом докажете, че проявявате интерес, ще доразвия заготовките в пълнокръвни творби, в смисъл - химни. Криза е, госпожа, и аз се принудих да работя на ишлеме. От коя институция ще започнем изслушването?
- Вижте, в момента нямаме нужда от химни. – засуети се женицата.
- Нямате нужда значи. А какъв беше оня химн за МВР?
Чичката зае патетична поза и зарецитира с насмешка:
Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази –
моята полиция го пази.
Началник протокола Димитрова гузно замълча. Народният поет се надвеси отгоре й като буреносен облак над гръмоотвод.
- Така значи! Един може да пише химни, а друг не може, а? Аз с какво съм по-лош от колегата Евтим Евтимов, моля? С нищо. Я по-добре чуйте как започвам химна на данъчна дирекция към Министерството на финансите:
Ако някой някъде успява
някак си да се обогатява,
ако ДДС-то не си плаща,
данъчните служби ще го сгащят!
Жената слушаше напрегнато в отбранителна поза.
- Спестявам ви припевите. – пристъпи напред Евстати. – Ще ги чуете, когато получа капаро. Апропо, мисля да възпея всички дирекции по отделно. Например чуйте началото на химна за служба „Митнически контрол":
Ако някой някъде минава
през граничен пункт или застава
с нерегламентирани товари,
ще го хванат наште митничари!
Димитрова придърпа стола си още назад, но я подпря стената.
- Схванахте идеята, нали? – повиши глас поетът. – Накрая, като апотеоз, ще заблести куплетът за цялото финансово министерство. Красота! Е, вие с право ще кажете, ама само те ли заслужават тая чест? Спокойно. Помислил съм и за колегите им от здравеопазването, ето:
Ако някой някъде е болен
и в хирургия лежи недозаколен,
съвестта му няма да е чиста,
щом не слави здравният министър!
- Ама как така „недозаколен"? – примоли се госпожата.
- Оставете поезията на нас - поетите! – сопна се Евстати Евстатиев. – Вие просто слушайте и парафирайте. После ще ми покажете къде е касата и кой откъдето.
- Боже мой…
- Като споменахте Бог, не съм пропуснал и дирекцията по вероизповеданията:
Ако някой някъде се моли
кат пролива сълзи и сополи,
нека с Бог, Аллах или пък Шива
да прослави веро-колектива!
- Какъв веро-колектив, какви сополи?!
- Имам предвид колектива на дирекцията по вероизповеданията. Съгласете се, че титула им е прекалено дълъг, за да се побере в метриката на стиха. Не че не мога да пробвам, но цената ще е по-висока. А за сополите може и да се договорим на първа редакция. Виж, химна за министерството на труда и социалните грижи ще се хареса от раз:
Ако някой някъде се труди
с чук, компютър или по бермуди,
ако той дори е безработен –
вечна слава на Младенов Тотю!
- Вие сериозно ли това? Как така Младенов Тотю…
- Сигурно ви притеснява името в произведението? Инверсията е нарочна. Младенов Тотю. Художествен похват. При всяка смяна на политическата обстановка ще преработвам куплета с името на новия министър. Срещу минимално възнаграждение, разбира се. Да предположим, че Емилия Масларова отново се върне на власт. Куплетът ще се редактира така:
Ако някой някъде се труди
с чук и сърп или пък по бермуди,
ако има даже соц-проблеми –
слава на Масларовата Еми!
- Това е някакво безумие! – не издържа началник отдел „Протокол" към Министерския съвет на републиката.
- Това беше бонус. – засегна се поетът. – И въобще как смеете да ми говорите така? Та аз съм народния поет Евтати Евстатиев. Народен поет, госпожа! Народен!
- Като станете международен, обадете се пак! – излезе извън себе си Димитрова и позвъни на охраната.
- Сам ще си изляза. – стисна зъби поетът Евстати Евстатиев. – Язък за химна на бодигардовете към Правителството! Бадева ще отидат и химните на останалите министерства, дирекции, асоциации и комисиите по ресори! Те затова сте на тоя хал вие от правителството! Отивам в Президентството. Там ще ме чуят. И да знаете – не съм гласувал за вас!
Ако някой някъде ни каже
че правителството лъже-маже,
ще скандираме на сто процента –
три пъти ура за президента!
Тропна с крак, па изчезна в посока – „Дондуков 2".
http://zonabg.info/F...1/5143.article/