Чета си аз преди време "Дигенис Акритас" и попадам на нещо интересно:
"Където да тръгнеше, вземаше своята шатра
и там със любимата негова отдъхваха двама;
в другата шатра живееха двете слугини,
а в трета - славните момци, стражи на Акрита,
на тези шатри при поход бяха далеч зад него.
Когато това дочуха апелатите алчни,
те на съвет се събраха - булката как да му вземат,
но всичките той подчини, а мнозина погуби,
също така цял Вавилон се затресе от ужас,
както и Тарс, Багдат, маврохионитите горди,
както и други земи на страшните етиопци."
(Дигенис Акритас. Изд. Колекция Архетип, 2008. Превод Борис Вунчев. Песен ІV, 960-970, с. 102-103)
И още едно споменаване на маврохионити, пак там.
"Когато скръбната вест стигна извън границата,
към тях тръгнаха мнозина източни владетели:
харзианци, кападокийци, букелариоти,
много кондандити, тарсити, също мавронити,
благородни вавилонци, мнозина от Амида,
всички дойдоха за погребението на Акрит."
(Дигенис Акритас. Изд. Колекция Архетип, 2008. Превод Борис Вунчев. Песен VІІІ, 200-205, с. 169)
В бележка 21 към първия откъс се казва "също и мавронити", като се посочва втория пасаж. Следва уточнението "вероятно става дума за жителите на Черната планина - област между Киликия и Сирия (стр. 108).
Отъждествяването с население между Киликия и Сирия обаче е крайно съмнително. Вярно, във втория откъс са изброени само жители на Мала Азия, Армения и Месопотамия, но в случая "мавронити" е изопачена форма на маврохионити и географски те не са се намирали между Сирия и Киликия, а в Средна Азия. Указание за това е уточнението "както и други земи на страшните етиопци". Макар че се повтарям, ще изброя отново някои нещо. През Средновековието под Етиопия и етиопци не се е разбирало само истинската Етиопия и етиопци, но и земите на Средна Азия.
1. В своята "История" писалият в края на VІІ век арменски енциклопедист Ананиа Ширакаци казва следното:
"И народите, сред които се размесили езиците, са следните: ... индийци, кушани, сиреч етиопци..."
2. Живелият най-вероятно през III век Менандър Ритор говори за източни етиопи, като ги свързва с иранския кръг народи: "Жителите ще разделим по едно деление на елини и варвари, а по второ – варварите, които са най-древни, като фригийците и такива, основали най-значителните царства, като лидийци, мидяни, перси, етиопи или скити". (Латышев, Василий. Известия древних писателей о Скифии и Кавказе. – Вестник древней истории. Кн. 2, 1948, с. 307)
3. В персо-арабската географска традиция също е била известна някаква източна Етиопия. Ибн-Хордадбех (Ибн-Хурдазбих) направо е смесил двете Етиопии – същинската и тази около Китай и Индия: "[Третата част от земята] е Итиуфия, към която се включват Тихама, Йемен, Синд, Индия и Китай". (Ибн Хурдазбих. Пътища и царства. – Арабски извори за българите. С., 2000, с. 29)
4. В оригиналния текст на Манасиевата хроника четем: "Помоли се тогаз Приам на цар Тавтант индийски и той изпраща му Мемнона с множество безбройно. Войската му беше от индийци, всички чернолики" (Хрониката на Константин Манаси. С., 1992, с. 81). Според "Илияда" на Омир обаче Мемнон е предводител на етиопците, следователно при Константин Манаси виждаме замяна на етиопци с индийци, тоест отново с източен народ.
5. В "Безименна българска летопис" за нашествието Тимур ленк и битката при Анкара от 1402 г. на четем: "И не след много дни Бог го даде (Баязид) за храна на етиопските люде. Защото от слънчевия Изток се вдигнаха агарянските чада със своите войски, нечестивецът бе убит от тях и с шум погина споменът за него в 6910 (=1402) година, 28-я ден на месец юлий. Възцари се неговият син Челеби Мусулман". В този случай "етиопи" са наречени монголите (Безименна българска летопис. – Дуйчевъ, Иванъ. Изъ старата българска книжнина. Том 2. С., 1944, с. 275).
6. В "Похвално слово за Михаил Воин" "етиопи" са наречени отново монголите, нахлули в 1260 г. в Сирия и превзели Алепо, Хама и Дамаск. С "агаряни" са назовани мюсюлманите (мамелюците) от Египет, отнели от кръстоносците в 1265 г. Арсуф и Кесарея, а в 1268 г. Яфа и Антиохия:
"Не след дълго се чу за война, и то война по-люта от всички. Тогава по попущение на Бога – единствено той знае по какви предопределения – римляните (т.е. кръстоносците от Четвъртия поход) завладяха съвършено целия гръцки род, заедно с всичко да имат под своя власт за дълги години и царуващия Константинов град и всичките му околни земи. Ала етиопците и агаряните повдигнаха срещу римляните голяма и непоносима война" (Похвално слово за Михаил Воин. – Стара българска литература. Том 2. Ораторска проза. С., 1982, с. 166).
7. В Проложното житие на Михаил Воин от Потука този път под "агаряни" и "етиопи" се разбират селджуците и арабите от Сирия и Палестина, срещу които воюват византийците и рицарите от Първия кръстоносен поход в 1096–1100 г.:
"Когато навърши 25 годишна възраст, според военния ред бе избран за примикюр над свободни войници.
Случи се да се вдигнат етиопците и агаряните срещу Римския град (Константинопол) и срещу народа на християнската държава и царството. Вдигнаха се и римските хора (кръстоносците) с голямо множество и тръгнаха срещу агаряните. Понеже агарянският народ беше многоброен, римляните, виждайки, че агаряните и етиопците ги надвиват, бързо побегнаха всички в планините и по затънтените места. Свети Михаил не се уплаши, но непрестанно насърчаваше своите хора... И навлезе сред безкрайното множество от агаряни и етиопци, победи ги всичките и ги разпръсна, без да пострада нито той самият, нито някой от всичките му войни" (Проложно житие на Михаил от Потука (Михаил Воин). – Стара българска литература. Том 2. Ораторска проза. С., 1982, с. 219).
С оглед на тези данни и на споменаването на маврохионитите ("маврохионити" означава "черни хионити".) редом със "страшните етиопци" следва въпросните черни хионити да бъдат търсени не в района на Мала Азия, Сирия или Месопотамия, а на друго място. Всъщност кои са тези черни хионити?
Днес преобладава мнението, че хефталитите са или хионити под друго име, или име на част от хионитския племенен масив (ръководното племе), което от втората половина на V век измества основното название "хионити/хиони". Хионите се споменават още в "Авеста" под името хиаона като средноазиатски ираноезични номади, врагове на персите.
Хефталитите/хионитите са известни и като "бели хуни/хиони", название, чието опозиция очевидно е названието "черни хиони". Затова може да се предположи, че в "Дигенис Акритас" е споменат една от хионитските/хефталистките главна племенна група. Подобно разделение на черен-бял имаме например в черни българи (в Украйна) и сребърни/бели българи (волжките).
При хионите обаче има още един коефициент на сложност, защото е известно едно пратеничество в Константинопол през 563 г. на народ с име кермихиони. Датата е знаменателна, очевидно става дума за хефталитска делегация, търсеща помощ срещу персите и тюрките. Зад самото название кермихион прозрачно личи средноперсийското karmīr или согдийското karmir "червен", тоест името кермихион е означавало "червени хиони".
По труден е въпросът с локализиране на мястото, което са обитавали черните хионити от "Дигенис Акритас". Очевидно то не е в Мала Азия, Сирия и Месопотамия. Възможно е да става дума за района на Кавказ. Арменецът Мовсес Каланкатуаци (VІІІ век) например споменава за народ на име камичик-хептал, сред които св. Месроп Маштоц бил проповядвал християнската вяра:
"Разпръснал евангелската проповед в Утийската и Алуанската страна, сред липините, сред каспите и сред другите народи, пленени и разположени около великата планина Каукас от Александър Македонски – гаргарите и камичик-хепталите, които обърнал във вярата, изучил в порядките на богопочитането, на които по-рано били обучени, но [после] ги забравили".
Каланкатуаци споменава също така и за многоженство сред кавказките хони, доказан обичай сред хефталитите.
Когато разказва за произхода на св. Григор Лусаворич, покръстил арменския народ, писалият в края на Х век арменски историк Ухтанес във връзка със събития от втората половина на ІІІ век разказва нещо интересно:
"А другият брат [на Григор], на име Сурен, като бил взет от дойката му, бил отведен в двора на персийския цар. И той му дал обещаните на баща му награди, за които по-горе споменахме. [Освен това] го дал за от глеждане на сестрата на баща си, която била жена на Джаваншер, царя на [народа, страната?] Хептал."
За съжаление сведението на Ухтанес не позволява да се уточни дали става дума за хефталити/хионити в Средна Азия или в Кавказ. Възможна податка за второто е името Джеваншер, популярно през Ранното средновековие в Кавказкия регион.
От друга страна обаче споменаването на черните хионити от "Дигенис Акритас" редом с етиопците, тоест локализирането им източно от Каспийско море, влиза в противоречие с възможността те да са обитавали Кавказ. Интересно е обаче, че за харахуна ("черни хуни", тоест черни хиони/маврохиони) се говори в "Махабхарата" във връзка със събития очевидно от периода ІV-VІ век. Ето каквопише в "Сабхапарва" (Книга втора от "Махабхарата"), Сказание за играта назарове. Глава 47, 15-31:
"Не съм [в състояние] да изредя различните чини, хуни, шаки, удри, а също така и хората, живеещи в планините и [тези] от рода на Вришна, харахуните и черните обитатели на Хималаите, които били дошли тук с безбройни дарове и били спрени пред вратите. Те донесли на този [цар] като дарове десет хиляди магарета от различни породи, с черни гриви, едри тела, способни да изминат сто [йоджана на ден], отлично обучени и прочути навсякъде."
Следователно, ако се съобразим с това сведение, маврохионите или черните хиони следва да са били обитатели на земи близо до Хималаите, изглежда в някогашен Тохаристан. Тук обаче се натъкваме на друг проблем. Надали в "Дигенис Акритас" се визира толкова далече на изток живеещ народ. За сметка на това е възможно трето, и изглежда най-достоверно локализиране на местообиталището на черните хионите от византийския епос.
През V век, приблизително около 468 г., византиецът Приск Панийски споменава за персийско пратеничество при ромеите, което се похвалило, че шахиншахът разгромил северните си врагове кидаритите и превзел града им Балаам. Същият град в китайски източници е споменат като Боло и първоначално по инерция е смятано, че отговаря на Балх в Тохаристан. Маркварт обаче първи обръща внимание на разстоянието, дадено от китайците, което е много голямо, за да става дума за Балх, което указва, че въпросният Балаам трябва да се търси в Хиркания/Гурган, източно от Каспийско море, но западно от Согдиана и Тохаристан. Всъщност най-вероятно този Балаам се е намирал в района на днешния хребет Копет-даг в Туркменистан. Тази област спокойно може да влезе в обхвата на географските познания на автора на "Дигенис Акритас", тоест маврихионитите/черните хиони да са обитавали древната Хиркания/Гурган.
В заключение може би е добре да се обърне внимание и на още една подробност. Разделението черни и бели/сребърни българи отговаря точно на хионитското/хефталитското разделение черни - бели. И двата случая черните са западното крило (племенна група), а белите - източното. Черните българи са на територията на днешна Украйн, белите - в Поволжието. Черните хионити са около Каспийско море в Хиркания, а белите - в Тохаристан и Согдиана.