Aspandiat

Чета си аз преди време "Дигенис Акритас" и попадам на нещо интересно: "Където да тръгнеше, вземаше своята шатра и там със любимата негова отдъхваха двама; в другата шатра живееха двете слугини, а в трета - славните момци, стражи на Акрита, на тези шатри при поход бяха далеч зад него. Когато това дочуха апелатите алчни, те на съвет се събраха - булката как да му вземат, но всичките той подчини, а мнозина погуби, също така цял Вавилон се затресе от ужас, както и Тарс, Багдат, маврохионитите горди, както и други земи на страшните етиопци." (Дигенис Акритас. Изд. Колекция Архетип, 2008. Превод Борис Вунчев. Песен ІV, 960-970, с. 102-103) И още едно споменаване на маврохионити, пак там. "Когато скръбната вест стигна извън границата, към тях тръгнаха мнозина източни владетели: харзианци, кападокийци, букелариоти, много кондандити, тарсити, също мавронити, благородни вавилонци, мнозина от Амида, всички дойдоха за погребението на Акрит." (Дигенис Акритас. Изд. Колекция Архетип, 2008. Превод Борис Вунчев. Песен VІІІ, 200-205, с. 169) В бележка 21 към първия откъс се казва "също и мавронити", като се посочва втория пасаж. Следва уточнението "вероятно става дума за жителите на Черната планина - област между Киликия и Сирия (стр. 108). Отъждествяването с население между Киликия и Сирия обаче е крайно съмнително. Вярно, във втория откъс са изброени само жители на Мала Азия, Армения и Месопотамия, но в случая "мавронити" е изопачена форма на маврохионити и географски те не са се намирали между Сирия и Киликия, а в Средна Азия. Указание за това е уточнението "както и други земи на страшните етиопци". Макар че се повтарям, ще изброя отново някои нещо. През Средновековието под Етиопия и етиопци не се е разбирало само истинската Етиопия и етиопци, но и земите на Средна Азия. 1. В своята "История" писалият в края на VІІ век арменски енциклопедист Ананиа Ширакаци казва следното: "И народите, сред които се размесили езиците, са следните: ... индийци, кушани, сиреч етиопци..." 2. Живелият най-вероятно през III век Менандър Ритор говори за източни етиопи, като ги свързва с иранския кръг народи: "Жителите ще разделим по едно деление на елини и варвари, а по второ – варварите, които са най-древни, като фригийците и такива, основали най-значителните царства, като лидийци, мидяни, перси, етиопи или скити". (Латышев, Василий. Известия древних писателей о Скифии и Кавказе. – Вестник древней истории. Кн. 2, 1948, с. 307) 3. В персо-арабската географска традиция също е била известна някаква източна Етиопия. Ибн-Хордадбех (Ибн-Хурдазбих) направо е смесил двете Етиопии – същинската и тази около Китай и Индия: "[Третата част от земята] е Итиуфия, към която се включват Тихама, Йемен, Синд, Индия и Китай". (Ибн Хурдазбих. Пътища и царства. – Арабски извори за българите. С., 2000, с. 29) 4. В оригиналния текст на Манасиевата хроника четем: "Помоли се тогаз Приам на цар Тавтант индийски и той изпраща му Мемнона с множество безбройно. Войската му беше от индийци, всички чернолики" (Хрониката на Константин Манаси. С., 1992, с. 81). Според "Илияда" на Омир обаче Мемнон е предводител на етиопците, следователно при Константин Манаси виждаме замяна на етиопци с индийци, тоест отново с източен народ. 5. В "Безименна българска летопис" за нашествието Тимур ленк и битката при Анкара от 1402 г. на четем: "И не след много дни Бог го даде (Баязид) за храна на етиопските люде. Защото от слънчевия Изток се вдигнаха агарянските чада със своите войски, нечестивецът бе убит от тях и с шум погина споменът за него в 6910 (=1402) година, 28-я ден на месец юлий. Възцари се неговият син Челеби Мусулман". В този случай "етиопи" са наречени монголите (Безименна българска летопис. – Дуйчевъ, Иванъ. Изъ старата българска книжнина. Том 2. С., 1944, с. 275). 6. В "Похвално слово за Михаил Воин" "етиопи" са наречени отново монголите, нахлули в 1260 г. в Сирия и превзели Алепо, Хама и Дамаск. С "агаряни" са назовани мюсюлманите (мамелюците) от Египет, отнели от кръстоносците в 1265 г. Арсуф и Кесарея, а в 1268 г. Яфа и Антиохия: "Не след дълго се чу за война, и то война по-люта от всички. Тогава по попущение на Бога – единствено той знае по какви предопределения – римляните (т.е. кръстоносците от Четвъртия поход) завладяха съвършено целия гръцки род, заедно с всичко да имат под своя власт за дълги години и царуващия Константинов град и всичките му околни земи. Ала етиопците и агаряните повдигнаха срещу римляните голяма и непоносима война" (Похвално слово за Михаил Воин. – Стара българска литература. Том 2. Ораторска проза. С., 1982, с. 166). 7. В Проложното житие на Михаил Воин от Потука този път под "агаряни" и "етиопи" се разбират селджуците и арабите от Сирия и Палестина, срещу които воюват византийците и рицарите от Първия кръстоносен поход в 1096–1100 г.: "Когато навърши 25 годишна възраст, според военния ред бе избран за примикюр над свободни войници. Случи се да се вдигнат етиопците и агаряните срещу Римския град (Константинопол) и срещу народа на християнската държава и царството. Вдигнаха се и римските хора (кръстоносците) с голямо множество и тръгнаха срещу агаряните. Понеже агарянският народ беше многоброен, римляните, виждайки, че агаряните и етиопците ги надвиват, бързо побегнаха всички в планините и по затънтените места. Свети Михаил не се уплаши, но непрестанно насърчаваше своите хора... И навлезе сред безкрайното множество от агаряни и етиопци, победи ги всичките и ги разпръсна, без да пострада нито той самият, нито някой от всичките му войни" (Проложно житие на Михаил от Потука (Михаил Воин). – Стара българска литература. Том 2. Ораторска проза. С., 1982, с. 219). С оглед на тези данни и на споменаването на маврохионитите ("маврохионити" означава "черни хионити".) редом със "страшните етиопци" следва въпросните черни хионити да бъдат търсени не в района на Мала Азия, Сирия или Месопотамия, а на друго място. Всъщност кои са тези черни хионити? Днес преобладава мнението, че хефталитите са или хионити под друго име, или име на част от хионитския племенен масив (ръководното племе), което от втората половина на V век измества основното название "хионити/хиони". Хионите се споменават още в "Авеста" под името хиаона като средноазиатски ираноезични номади, врагове на персите. Хефталитите/хионитите са известни и като "бели хуни/хиони", название, чието опозиция очевидно е названието "черни хиони". Затова може да се предположи, че в "Дигенис Акритас" е споменат една от хионитските/хефталистките главна племенна група. Подобно разделение на черен-бял имаме например в черни българи (в Украйна) и сребърни/бели българи (волжките). При хионите обаче има още един коефициент на сложност, защото е известно едно пратеничество в Константинопол през 563 г. на народ с име кермихиони. Датата е знаменателна, очевидно става дума за хефталитска делегация, търсеща помощ срещу персите и тюрките. Зад самото название кермихион прозрачно личи средноперсийското karmīr или согдийското karmir "червен", тоест името кермихион е означавало "червени хиони". По труден е въпросът с локализиране на мястото, което са обитавали черните хионити от "Дигенис Акритас". Очевидно то не е в Мала Азия, Сирия и Месопотамия. Възможно е да става дума за района на Кавказ. Арменецът Мовсес Каланкатуаци (VІІІ век) например споменава за народ на име камичик-хептал, сред които св. Месроп Маштоц бил проповядвал християнската вяра: "Разпръснал евангелската проповед в Утийската и Алуанската страна, сред липините, сред каспите и сред другите народи, пленени и разположени около великата планина Каукас от Александър Македонски – гаргарите и камичик-хепталите, които обърнал във вярата, изучил в порядките на богопочитането, на които по-рано били обучени, но [после] ги забравили". Каланкатуаци споменава също така и за многоженство сред кавказките хони, доказан обичай сред хефталитите. Когато разказва за произхода на св. Григор Лусаворич, покръстил арменския народ, писалият в края на Х век арменски историк Ухтанес във връзка със събития от втората половина на ІІІ век разказва нещо интересно: "А другият брат [на Григор], на име Сурен, като бил взет от дойката му, бил отведен в двора на персийския цар. И той му дал обещаните на баща му награди, за които по-горе споменахме. [Освен това] го дал за от глеждане на сестрата на баща си, която била жена на Джаваншер, царя на [народа, страната?] Хептал." За съжаление сведението на Ухтанес не позволява да се уточни дали става дума за хефталити/хионити в Средна Азия или в Кавказ. Възможна податка за второто е името Джеваншер, популярно през Ранното средновековие в Кавказкия регион. От друга страна обаче споменаването на черните хионити от "Дигенис Акритас" редом с етиопците, тоест локализирането им източно от Каспийско море, влиза в противоречие с възможността те да са обитавали Кавказ. Интересно е обаче, че за харахуна ("черни хуни", тоест черни хиони/маврохиони) се говори в "Махабхарата" във връзка със събития очевидно от периода ІV-VІ век. Ето каквопише в "Сабхапарва" (Книга втора от "Махабхарата"), Сказание за играта назарове. Глава 47, 15-31: "Не съм [в състояние] да изредя различните чини, хуни, шаки, удри, а също така и хората, живеещи в планините и [тези] от рода на Вришна, харахуните и черните обитатели на Хималаите, които били дошли тук с безбройни дарове и били спрени пред вратите. Те донесли на този [цар] като дарове десет хиляди магарета от различни породи, с черни гриви, едри тела, способни да изминат сто [йоджана на ден], отлично обучени и прочути навсякъде." Следователно, ако се съобразим с това сведение, маврохионите или черните хиони следва да са били обитатели на земи близо до Хималаите, изглежда в някогашен Тохаристан. Тук обаче се натъкваме на друг проблем. Надали в "Дигенис Акритас" се визира толкова далече на изток живеещ народ. За сметка на това е възможно трето, и изглежда най-достоверно локализиране на местообиталището на черните хионите от византийския епос. През V век, приблизително около 468 г., византиецът Приск Панийски споменава за персийско пратеничество при ромеите, което се похвалило, че шахиншахът разгромил северните си врагове кидаритите и превзел града им Балаам. Същият град в китайски източници е споменат като Боло и първоначално по инерция е смятано, че отговаря на Балх в Тохаристан. Маркварт обаче първи обръща внимание на разстоянието, дадено от китайците, което е много голямо, за да става дума за Балх, което указва, че въпросният Балаам трябва да се търси в Хиркания/Гурган, източно от Каспийско море, но западно от Согдиана и Тохаристан. Всъщност най-вероятно този Балаам се е намирал в района на днешния хребет Копет-даг в Туркменистан. Тази област спокойно може да влезе в обхвата на географските познания на автора на "Дигенис Акритас", тоест маврихионитите/черните хиони да са обитавали древната Хиркания/Гурган. В заключение може би е добре да се обърне внимание и на още една подробност. Разделението черни и бели/сребърни българи отговаря точно на хионитското/хефталитското разделение черни - бели. И двата случая черните са западното крило (племенна група), а белите - източното. Черните българи са на територията на днешна Украйн, белите - в Поволжието. Черните хионити са около Каспийско море в Хиркания, а белите - в Тохаристан и Согдиана.

Вилхелметеловците си заминаха още в предварителната група.

Тук изцяло се съгласявам с бай Маготин. С уточнението, че това присъствие може да се е наслагвало на два етапа - след 370 г. и след 572 г.

Някакви аргументи и доказателства за тази датировка?

Ти мигача остави на нас. Кажи колко искаш като комисионна, за да продадем в Ереван плочата с арменския надпис на Самуил, дето го намерих в градината на дяда ми. Искам арменец да води сделката, че като по-окумуш да се не мина нещо. Повече от 20% не ти давам, да знайш. Съветвам те най-дружески да приемеш предложението ми, че в мазето имам още една плоча (нея я изкопах от градината на другия ми дядо), на която на най-чист грузино-арменски е написано какъв е бил Григор Бакуриани и кои са били майка му и баща му. Че ако взема да я продам на археологическия музей в Тбилиси....

Мда, халкедонит съм, но смятам преди смъртта си да бъда приет в лоното на Арменската апостолическа църква лично от католикос Армандян. Ако настояваш (въпреки липсата на потвърждение в Encyclopaedia Armand о'Bolgica), че Груйо е бил от джурджените (с което отправяш и предизвикателство към школата на маготинистите), аргументирай се. Мисля, че с повече късмет може да откриеш нещо на страниците на Encyclopaedia Dobrevica.

Цъ, ще ги причакат в Ронселвалския проход и папер няма да остане тогава от фон Роланд.

Това не е възможно. По последни данни от кореспонденцията между автора на Encyclopaedia Armand о'Bolgica и видните учени Бартикян, Гевондян, Нерсисян, Юзбашян, Абраамян, Католикосян и най-паче Йеховян точно този том е най-истинният, достоверен и не подлежи на критика и прочее обструкции.

Както вече неведнъж казах, източната част на Regnum Francorum не ми е слабост. Ще викам за вестготите. Пък и октоподът Пол бил предрекъл тяхна победа.

Спекулираш, Глишев ефенди! Аз признавам, че използвам една голяма част от томовете на Encyclopaedia Armand о'Bolgica, за да се катеря до горните рафтове, за да свалям компоти от джанки, но все пак смятам, че щом изрично нещо не е споменато в нея, значи то не е съществувало. А и бъркаш томовете. Става дума за том ХХХІІІ, а не за том ХХІІІ.

Ако Джем беше като онзи, описан от Вера Мутафчиева, от него е нямало да стане способен султан. Добро момче, но със слаба психика и наивен. Брат му Баязид, ако и да е бил изпит като дервиш и недолюбван от войската, е бил 5 категории над брат си.

Уругвайците излязоха големи юнаци, браво на момчетата, представиха се много добре.

Отнюд. Те са по-късни като исторически факт, а освен това не са споменати в Encyclopaedia Armand о'Bolgica, което вече прави всички подобни връзки спекулативни и ненаучни.

Тя Германия е велика сила не до 1940, а до 1943 г. Що се отнася до колониите - напълно прав си. Велика сила те прави силната промишленост (в тясна връзка с образованието), броят на населението (работна ръка и войници) и ресурсите. Последното е било много добре схванато от Хитлер (или му е подсказано от неговите приятелчета геополитика Карл Хаусхофер и запасния Лудендорф) и затова той търси завоевания в Евразия, а не пилее сили в колониални авантюри. Всъщност тази истина, че ако Германия иска да не е само велика сила, а свръхсила, е проумяна още към лятото на 1918 г., когато немците слагат ръка на украинското зърно и въглища, стъпват в Крим и Прибалтика и протягат ръце към Кавказ. По техни сметки, те ще спечелят ПСВ, ако успеят да задържат завоеванията си в Източна Европа. В тези завоевания влиза и превърната в икономически сателит на райха Румъния.

Е, щом по археологически данни е установен колосален ръст на промишления лов на белки и обработката на кожите им, ще приема, че в "Иван Добревия препис" е разгледан надълго и нашироко произходът на Самуил по майчина линия. Що се отнася до евентуално погрузинчения арменец Груйо/Гурген, тук следва да се вземе предвид и становището на маготинистката школа. Сиреч, ако въпросният Груйо се е наричал всъщност Гурген, едно собствено иранско име, то може да се допусне, че въпросният Груйо/Гурген е бил от областта Гурган (Вркан, Хиркания) и е бил партянин-зороастриец или персиец-зороастриец, създал книжовно направление у нас, наречено "Зороастрийское плетение словес". Естествено, това е само плахо предположение, тъй като липсват потвърждаващи данни в най-правдивия исторически източник на всички времена - Encyclopaedia Armand о'Bolgica (том ХХХІІ). По тази причина (тук вече казаната енциклопедия е категорична) крайно време е българската историческа наука да приеме, че Груйо/Гурген е бил баджанак на Самуил, също от славния аршакидски род. По съребрена линия Груйо е бил и роднина на приелия 30 секудни преди да умре монофизитството Василий ІІ. Понеже като малки Груйо счупил дървеното конче на Василий, последният се зарекъл за дъни до края на живота си всичко българско (пардон, арменско). Подробни данни за тези събития любознателният читател може да открие на стр. 872-956 от том ХХХІІІ на Encyclopaedia Armand о'Bolgica. Заедно с много съпътстващи сведения, засягащи научната дисциплина "Дигенистика и акритистика".

Писах на Историк. Аз нямам модераторски права в раздел "Музика", а той е глобален и може да пипа навсякъде. Дръж връзка с него.

Тази тема е оформена по постове от темата "Национални химни" и по молба на Митака. Действайте.

Ама си и неблагодарен. Аз смятам да те включа като посредник с тлъста комисионна при продажбата на плочата, а той.... Недей да бягаш около късмета си.

Цъ, не се разделям аз току така с плочата. Ще чакам Божидар Димитров да я откупи за НИМ. Освен ако от Ереван не ми предложат по-добра оферта. Или пък от Скопие. Във всеки случай за по-малко от 8 бири и 2 порции пържени картофи със сирене няма да склоня. В случай, че от Ереван проявят интерес, смятам срещу комисионна делата ми да води армено-гасконският рицар Болгий Армандян, станал вече известен от публикувания във Венеция от издателство "Алдо Мануцио" през 1502 г. роман, посветен на неговите перипетии и пътешествия в Близкия Изток и Южна Европа. Ка40, метнали са те нещо за тази кожа от белка. Бошлаф работа е тя, както се казва на чист болгарски език. Няма такава работа. Аз наскоро чух, че всъщност на кожа от белка бил запазен първоначалният текст на надписа от шлема на Денгизих, на който имало и предупреждението "Денгизих, не отивай в града!". Автентичността на моята плоча се доказва от това, че селището Поибрене е записано неправилно като Поипрене, което е очевиден знак, че грешният вардапет Груйо е говорил западен арменски диалект и се е изтървал по инерция да напише П вместо Б. Всъщност възможно е въпросният вардапет Груйо да е дошъл заедно със Самуил от Дерджан и истинското му име да е Гурген. Смятам, че след този последен аргумент от моя страна всяко съмнение в автентичността на плочата следва да отпадне.

До 1815 г. беше велика. Айде, ако затворим едното око, до 1870 г. След това..... Германия си е съвсем на мястото преди Франция. Що се отнася до франкофобията.... Ной 1919 г. и Киню 1994 г.

Мисля, че след каменната плоча, която открих завчера в градината на дяда си, споровете Самуил арменец ли е или не стават напълно безпредметни. Както гласи текста на плочата, която държа на съхранение в мазето си, Самуил си е от Дерджан, от чист арменски аршакидски род. За да не съм голословен, ето и текстът на плочата. Снимка не давам, ще свалям пари от авторски права. Основен текст: SAMOVEL I HA#OX DOHMEN AR<AGOVNYAX I TYR}ANI CAVA_E I KRISDOSI PARYBA<D INKNAGAL YV HZ)R MY? ARKA#IX ARKA# #AZCI POVL>ARAX В превод гласи: САМУЕЛ ОТ АРМЕНСКИЯ РОД АРШАКУНИ ОТ ГАВАРА ДЕРДЖАН В ХРИСТА ВЕРЕН МОГЪЩ И ВЕЛИК ЦАР НА ЦАРЕТЕ И САМОДЪРЖЕЦ НА НАРОДА НА БЪЛГАРИТЕ Най-отдолу е добавено с дребни букви: CRYXI YS ANAR+ANI YV MY>AVOR CROV#O# WARTABYD I BOIBRYNE CY>}E I :OVAGANOV:YAN HA#OX N? Което в превод гласи: ПИСАХ АЗ, НЕДОСТОЙНИЯТ И ГРЕШЕН ВАРДАПЕТ ГРУЙО ОТ ПОИБРЕНЕ, В ГОДИНА 450 ПО АРМЕНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ (= 1002)

Да, израелският е хубав, руския също. Американският не е лош, харесва ми и този на Казахстан. Нашият - безспорно. Ето още едно култово еврейско парче, то май си им е като втори химн. Вариантът, който подавам, обаче е малко по-нестандартен.

При толкова постна информация от изворите, каква нова теза да се измисли.

Горното е съвсем дружески съвет. Вашите преподаватели не ви ли карат и обучават да работите с извори?

В академичната "История на България" (онази, дебелата, дето е почната през 1981 г.) не е казано, че Хриз е изпратен от Асеневци, а че по времето на Калоян той действа в Македония с 500 свои сънародници българи в съюз с Калоян.