Aspandiat

В случая с приказките чак толкова назад не е нужно да се търси. Достатъчно е да слезем до времето 370-470 г., т.е. до времето на хунското надмощие в Източна Европа, когато куп племена са се местели (и са били местени), контактували, смесвали и т.н. А за непорочното зачатие... трудна работа. Но ми изглежда старичка работа, бай Заратустра надали го е измислил. Има например хипотеза, че образът на богинята-майка (онези рубенсови Венери с "големите бомби") е възникнал още през палеолита.

Грешиш! Длъжни сме да служим на родината, а не на скапаната (пост)комунистическа държава, каквато е нашата.

Като се отвори приказка за паралели с Кавказ, ето нещо и от мен. Приказката "Матара, син на Даууай" В тази осетинска народна приказка се срещат поразителни съвпадения с българския и балканския приказен фолклор. Според сюжета един царски син бил проклет от жена, на която счупил буренцето на гърба й, да се влюби безнадежно в красавицата Уарцирохс-Зардирохс. Със задачата да я открие и доведе се заел вуйчото на принца Матара. Тръгнал на път, той среща 7 великана, които били братя на хубавицата Уарцирохс-Зардирохс. Храбростта и силата на Матара дотолкова поразяват великаните, че те дават сестра си за жена на племенника му. Младите заживяват в двореца на великаните, но от 12-те врати на 12 зали една не трябвало да бъде отваряна. Младоженикът не се стърпява и я отваря. В залата видял окован великанът Кандзити Налуаюг, а пред него имал окладенец. Великанът моли ханския син да го залее с вода от кладенеца, за да спрат болките от раните му. Момъкът облива великана, който разкъсва веригите, грабва Уарцирохс-Зардирохс и побягва с нея. За доброто на племеника си Матара тръгва да търси отвлечената булка. По пътя среща и се сдружава с трима души –единият бил толкова ловък, че улавял бягащ заек за задните крака, вторият усуквал като въжета цели дървета, а третият щом допирал ухото си до земята, чувал какво става по нея. Най-накрая Матара открива отвлечената княгиня в една подземна стая. Там той подучва Уарцирохс-Зардирохс да разпита Кандзити Налуаюг къде той крие душата си. Великанът два пъти лъже пленницата си, но накрая й признава, че в едно блато живее глиган, а в него заек, в заека има кутия, в кутията – 3 лястовички, които са душата му. Матара улавя лястовичките, отнася ги пред великана и им извива вратовете. Когато решават с Уарцирохс-Зардирохс да се издигнат от подземната зала, Матара привързва първо нея за въжето и спътниците му я изтеглят. Него обаче оставят в подземието. Там имало 2 овни –черен и бял. Уарцирохс-Зардирохс била казала, че ако се хване за белия, ще бъде добре за него, ако улови рогата на черния, ще му се случи нещастие. Матара хваща черния и се озовава в седмия подземен свят. Там една старица му казва, че може да се върне горе само с помощта на една орлица, чиито пиленца всяка година изяждал змей. Матара спасява пиленцата и от благодарност орлицата се съгласява да го изнесе на белия свят. Тя поисква от него 7 заклани бивола и 7 тулума свино. При прекосяването на всеки от седемте подземни кръга Матара трябвало да й дава да изяде по един бивол и да изпива по един тулум с вино. Малко преди края на седмия кръг орлицата пак заисква месо. Тогава Матара отрязва мръвка от крака си и й я дава. На излизане орлицата изплюва откъснатото месо и то залепва отново на мястото му. След това Матара се прибира в родината си, наказал вероломните си спътници и връща Уарцирохс-Зардирохс на племеника си. (Кавказки народни приказки. Варна, 1977, с. 26–39) "Юнакът, що бозал двайсет и пет години" В българската приказка е почти копие на осетинската. Юнакът, що бозал 25 години тръгва да върши подвизи, по пътя се сдружава с четирима други юнаци. След това юнакът открива в долната земя 3 девойки, които той решава да издигне на горната земя с помощта на побратимите си. Те вдигат двете, а третата юнакът взема със себе си, но докато ги издигат, вероломните му другари прерязват въжето. В долната земя имало 2 овена – черен и бял. Който възседнел белият, той го изкачвал на горната земя, а възседнел ли черния – пропадал 3 земи по-надолу. Падайки, девойката възсяда белия, а юнакът пада върху черния, който го запокитва в 3 земи по-надолу. Там той спасява от една змия пиленцата на могъща орлица, която като отплата обещава да го издигне на белия свят. Героят трябвало да натовари два бивола в една биволска кожа, а в друга да налее вода, с които да храни и пои орлицата по пътя. Обаче когато вече доближават до горния свят, месото привършва и юнакът отрязва парче от петата си, с което нахранва птицата. Вече горе, тя намира застранен вкуса на последната хапка, юнакът й признава какво е сторил, тогава тя изплюва парчето месо и го залепва отново за петата на момъка. В друг вариант на тази българска приказка, който явно е допълнително обогатен, юнакът след като спасява орлетата, спасява и една царска дъщеря и в отплата баща й го отвежда при един стар орел, който го издига на горната земя. Черногорски фолклор Главният герой (царски син, разбира се), след като спасява от ухапване от змия дъщерята на един цар (като преди това избива 9 великана, които тероризирали столицата нацаря), се жени за нея. Тъстът му му дава 9 ключа от 9 стаи в двореца и му казва да не отключва деветата, защото ще го сполети зло. Зет му обаче не се стърпява, отваря вратата и заварва огромен мъж, окован във вериги, който го помолва да му даде да пие вода. Момъкът му дава да пие три пъти, а срещу това пленникът,наречен Баш-челик, му дава още 3 живота. След това той разкъсва веригите, грабва булката и отлита. Момъкът тръгва да я търси, среща по пътя неочаквани съюзници – царете на соколите, орлите и змейовете. Когато най-накрая открива жена си, я подучва да разбере къде се крие силата на Баш-челик. Точно като в осетинската приказка Баш-челик два пъти лъже пленницата къде е потаена мощта му и чак накрая й признава, че навръх една планина живее лисица, в чийто стомах има лекокрила лястовичка, който носи в себе си яйце, в което се крие силата му. Младоженецът взима яйцето, строшава го пред Баш-челик, който загива. Много близък мотив се среща и в руската приказка за злодея Кошчей безсмъртни. Ощепо-многобройни са приликите с нашия епос и приказен фолклор. (Приказки на балканските народи. Том 3. Умница-хубавица. С., 1981, с. 14–32) Германският фолклор В приказката "Шестимата служители" царски син решава да спечели за съпруга една девойка. По пътя към двореца й той приема на служба шестима души. Първият имал огромен корем и бил вечно гладен и жаден, вторият имал изключително остър слух, третият бил страшно дълъг, по-висок от планина. Четвъртият имал толкова силни очи, че бил принуден да ходис превръзка, защото каквото погледнел, то мигом се пръсвало. Петият бил страшно зиморничав и колкото по-горещо бивало около него, толкова повече го втрисало. Шестият виждал на разстояние стотици километри. Те оказват неоценима помощ на своя другар. В друга германска приказка, озаглавена "СилниятХанс", другарите на Ханс Върти-ела и Кърти-скала го спускат в едно подземие, където той намира чудна хубавица. Той я издига по въжето, но след това Върти-ела и Кърти-скала вероломно го изоставят в пещерата. (Братя Грим. Избрани приказки. С., 1983, с.102–107)

Мисля, че фулското племе не е идентифицирано. Става дума за племе, обитавало района на град Фула на Таманския полуостров. За дъба Александър е възможна пряка връзка с дървото на Аспандиат при Каланкатуаци, доколкото и Аспандиат, и Александър са представяни като велики герои. Дори има хипотеза, че Исфандиар (вариант на Аспандиат) може да се свърже с персо-арабското име Искандар (Александър). Няма нужда от извинения, че се задават въпроси.

Чувашките примери, които даваш, очевидно са от угрофински произход. Например на унгарски "фа" е дърво, на фински "пуу". В черемиския, вотякския, марийския, удмуртския и в зирян-коми "дърво" е "пу", а във вогулския и мансийския "па". За това, че въпросните "идоли" при волжките българи (ама май сведението на ел -Балхи е за кавказките) са били всъщност дървета има доста данни от различни източници. Мовсес Каланкатуаци, "Историята на страните Алуанк" (VІІІ век). "[Тогава] епископът наредил да отсекат едно от дърветата – най-големия и кичест дъб, посветен на скверния Аспандиат, приемащ принесени нему като жертви коне, чиято кръв се леела по дърветата и чиито глави и кожи били окачвани по техните клони. Това дърво било като глава и майка на всички останали високи дървета, посветени на лъжлив бог-кумир, на когото мнозина се кланяли в страната на хоните – и князът, и всички знатни, тъй като го считали за бог-спасител и даряващ живот и всякакви блага." "Проложно житие на Константин-Кирил". "Във фулското племе имаше един голям дъб, сраснал се с череша, под който се извършваха обряди. Наричаха го с името Александър и не позволяваха на жена да пристъпи нито към него, нито към обрядите. Като чу това, философът не се помая да отиде при тях и като застана сред тях, рече им: "Елините са отишли във вечна мъка, задето са се кланяли като на бог на небето и на земята – такива велики и добри творения; а вие, които се кланяте на такава нищожна вещ като това дърво, което е предназначено за огъня, как ще се избавите от вечния огън?" Те отговориха: "Ние не сме почнали да вършим това отсега, а сме го приели от нашите бащи; от това дърво ние намираме [изпълнение] на всички наши молитви – особено за дъжд и за много други неща. И как ние ще направим това (т.е да отсечем дървото), което никой не е дръзвал да направи? Ако някой дръзне да направи това, ще го сполети смърт,а ние няма вече да видим дъжд докрай". (Проложно житие на Константин-Кирил. – Стара българска литература. Том 4.). "Кратко житие на Константин-Кирил": "И се качи на кораб, та пое пътя за Хазария. И излезе на някакво езеро при Кавказките планини, и стигна при хазарския княз-каган. И като се събраха тук сарацини и евреи, водиха с Философа много прения... Когато тръгна оттам, достигна до безводни места, а там намериха солена вода. Той отправи молитва и водата стана сладка. И пиха той и ония, що бяха с него. И стигнаха до Херсон. И тук предсказа за епископа на града, че от тоя живот ще се представи [на Бога], както и стана. След това дойде при фулския народ. Тук намери грамаден дъб, сраснал се с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези хора в православна тавяра, а оня дъб разкопа и отсече" (Кратко житие на Константин-Кирил (Успение Кирилово). – Стара българска литература.Том 4.). Ето и късни данни от нашите земи: "Стари дъбове от 150–200 г. се почитат иднеска като свещени. Някои дъбове служат за лековити места. И сега се срещат дъбове, обкичени с червена прежда и парици – жертва от болни. От много стари дъбове се вземат стърготини и се пият за лек. Когато някога не е имало църкви, то обикновено се черкували при такива дъбове. Оброците, около които стават обреди и се колят курбани, не могат да бъдат без дъбови дървета. Тия дъбови дървета до тамо са почитани и уважавани, щото ги считат за свещени дървета и ги употребяват за религиозно лекуване, т.а. в тия лекувания, които се извършват чрез вярата" (Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1994). Ето нещо съвсем конкретно от българския фолклор, показващо какви са били идолите на ел-Балхи: "Отговоря самси Господ: – Леле мале, стара мале, и това ли ош та ди кажем? Що е дърво позлатено, да това е самси Господ..." (Българско народно творчество. Том. 12. С., 1963)

Айде, стига толкова глупости, писани в тема с иначе сериозно заглавие.

Значи, това може да се разбере единствено, ако се намери текстът на ал-Бекри. На руски са издавани само фрагменти, засягащи Източна Европа и Дунавска България (от Арист Куник). Не знам дали има цялостен английски превод на Бекри, мярнах в нета само част от труда му за Африка, преведен на френски. Мен ме смущава обаче ""Most of their (Turks) countries", доколкото самият Каратай цитира откъса не от издание на Бекри, а през друг османлия. Тоест не съм сигурен дали наистина Бекри говори за тюрки и това в скобите не е добавено от османлиите.

Защо винаги става така, че във войните страдат не тези, които ги започват? 1. Медицинска сестра осетинка сред изгоряли автомобили. 2. Жена във временен лагер за грузински бежанци от Южна Осетия в Тбилиси. 3. Старец с огнестрелна рана, получена в престрелка в село Горно Никози в контролираната от грузинското правителство част от Южна Осетия. 4. Пътници в кола и труп на убит грузински войник в Цхинвали, столицата на Южна Осетия . 5. Ранени в мазе на болница в Цхинвали, столицата на Южна Осетия. 6. Грузинско семейство в тяхното жилище в Каралети, попаднало т.нар. буферна зона между Гори и Цхинвали, няколко дни след изтеглянето на руските сили от региона. 7. Старци грузинци от село Квето-Ачебети, бягащи от южноосетинската милиция. 8. Това, което е останало от къща на осетинци, разрушена от грузинците.

Снимките, които си дал в сайта си, не са с особено добро качество. Аз, за разлика от тебе, не претендирам че "чета" прабългарски надписи. Както и надписи по шлема на Денгизих, надписи "не отивай в града" и т.н. В България само двамата Добревци "четат" прабългарски, като и в двата случая пишат врели некипели. Единственото, което твърдя, е че в трите окончания -ГИ (да, -ГИ, а не -ИГИ или каквото там си нагласиш) има системност и вероятно са окончания за минало свършено време, а не ги прикачам към корена по метода "а, това го има в еди кой си тюркски език/езици, значи това ще е". Пуснах темата именно с мисълта ако някой има идея в какви езици това -ГИ (пак повтарям, -ГИ) има паралел, да сподели.

Сюбу може да отговаря на сабири, но сянбите не. И къде са обитавали тези сюбу? Защото от сабирите има топонимични следи в Средна Азия, а не на м@йната си с Сибир.

Изводите са, че това, коети си написал, изобщо не е вярно. През ХV век руският пътешественик Афанасий Никитин е оставил достатъчно сведения за войните, водени от мюсюлманските владетели в Индия срещу хиндуистките владетели в Индия. И по правило войните са се водели с особена жестокост - изтребления на мъжете, заробване на децата и жените на "кяфирите".

Няма смисъл да прикриваш зад тежко-академични думи безсилието си да дадеш смислен превод на надписа. То се вижда, че си го превеждал по схемата "каквото там напасне от тюркския арсенал". Що се отнася до това, че си "видял всичко, каквото трябва и където трябва и даже много повече от всички проучватели на Надписа", знаем, че си го виждал само на снимка, а за твое сведение аз дори бях хванат в нарушение на правилата в "Кунстисторише музеум" във Виена, като снимах със светкавица съкровището. Да, то стои там, ако това не ти е известно.

Сиреч си имаме само -ГИ, единствено професор Добрев не ще и не ще да го види това.

Е сега вече отприщи параноята, щото ще почнем под всяко И да търсим Ъ.

И тъй, предлагам тогава, както горе го е направил с точки 1,2,3, Туранагата да систематизира тезата си. Кои думи как биха могли да се четат, че голям тюрлюгювеч стана.

И император жив бог, до когото е забранено да се докосва лекар.

Стремежът за заимстване от Запада е с цел да се защити от него, като го настигне. А не поради осмислена нужда от приближаване към Запада.

За съжаление е изчерпана отдавна. Само по библиотека или от антиквар. Всъщност провери в "Български книжици" под колоните на "Кристал", може и да я изкопаят отнякъде. Разправят, че Нисим" също срещу поръчка намират разни стари книги.

Не знам дали са я карали без никаква система. Хората преди 1000 години не са били дебили и са съзнавали нуждата от някаква система.

Аз в Япония до 1945 г. не виждам особено попиване на западни ценности. Взета е само опаковката - западни титли (барони, маркизи), европейско облекло, западни (и военни) технологии и военни доктрини, парламент. Няма обаче грам от западната идея за индивидуализъм например. Права на човека... дрън, дрън.

То хубаво, обаче по-логично е липсващото в гръцки Ъ да се предаде с А, а не с Е/И.

Тойнби, както добре знаеш, не съм го чел. Просто мисля с главата си и съм чел това-онова.

Ще се съглася донякъде с теб само. Ще започна отзад напред. Елементът на расовата и верската омраза, както и презрението към по-низшите не могат да се отрекат, примерите с колонизацията на двете Америки го показват. За кръстоносните походи нещата са по-комплексни. Има го религиозният момент, но не трябва да се подценява социалният - изпускане на вентила, като бъдат пратени на Изток разни буйни феодали и безземни синове, жадуващи за реализация, каквато не позволява строгата йерархия на феодалната католическа Европа. Има и друг момент - отваряне на търговски коридори и установяване на търговски постове в Източното Средиземноморие. Това пък е икономическият момент. Римляните При тях нещата са още по-комплексни. Не смятам, че римският империализъм се дължи на простата агресивност. 1. Не си прав, че римляните имат земя изобилие. Самата империя има огромна територия, но Рим постоянно се задъхва от демографско напрежение и от лумпенизация на разорени и безимотни граждани. Решението, прилагано между ІІІ век пр.Хр. и ІІ век сл.Хр. (докато държавата се разширява), е оземляването на безимотни римляни като колонисти в новозавоюваните земи. Това ти е първият икономически момент. 2. След пуническите войни римските търговци и лихвари плъзват на Изток и из Пиринеите в търсенето на печалби. В един момент съсловието на конниците (търговската и банковата прослойка, сенаторите са земеделската аристокрация) решава, че печалбите ще са по-сигурни, ако териториите, в които те оперират, станат направо част от империята. Това ти е вторият икономически момент. 3. Грабежът на движимо имущество и роби. По-лесно е да вземеш чуждото, отколкото с пот и труд да богатееш. И когато си военно по-силен от съседите си, защо да не опиташ. Това ти е третият икономически момент. Специфични моменти в римския империализъм Истинската римска експанзия започва със спора за богата Сицилия с картагенците. Първата война води до втората, втората - до желание опасният противник и икономически конкурент да бъде довършен. По време на Втората пуническа война римляните са въвлечени в експанзия на Пиринеите, тоест завземане на картагенските позиции там. В хода на войната е намесена и Македония като съюзник на картагенците и римляните съзират в нея потенциална заплаха в тила си. Следва настъпление и срещу Македония, завършила с унищожението й. Междувременно Египет, който от 100 и повече години има остри противоречия с Македония, търси римската подкрепа и римляните са въвлечени в източносредиземноморската политика. Друг фактор Рим да почне да гледа на Изток са гърците, която търсят подкрепата му срещу Македония. Късогледата им политика довежда до завземането на Гърция. По същото време (ІІ-І век пр.Хр.) на Изток се надигат сили, които са експанзионистични и същевременно виждат в римското напредване заплаха. През ІІ век. пр.Хр. това са Селевкидите, през І век. пр.Хр. Понт и донякъде Армения. Следват трите Митридатови войни (без да броим последната война срещу понтиеца Фарнак), които в края на краищата довеждат римското господство и влияние чак в Сирия. Направих този преглед на събитията, за да ти покажа, че римският империализъм (френският, руският, британският и днешният американски също) в значителна степен се развива стихийно, без план или стратегия и е резултат от задействан механизъм на реакция на първо предизвикателство, водещ до появата на ново (нови), което (които) изискват нова реакция, тя пък води до контрареакция, Рим отново реагира и така.... докато империята стигне до Алжир и Кюрдистан на юг и изток. Римската експанзия на запад към Пиринеите влиза в същата схема, докато тази против Галия донякъде. Пак говорим за предшестващо римско икономическо проникване, но то отстъпва на вътрешнополитическия мотив. А той е, че в Първия триумвират Цезар е най-слабото звено и решава да си осигури материална и военна база чрез завземане на Галия. Римското нашествие в Британия може да се смята за реакция на реакция - ликвидиране на източник на възможни огнища за вдъхновение на келтска съпротива в Галия. В заключение за римския и много други по-късни империализми може да се обобщи Империализмът е многообразен и не може еднозначно да се дефинира. Той е: 1. Хаотичен, без план и стратегия, осъществяван на принципа на реакция на предизвикателство и реакция на контрареакцията от римската (британска, френска и т.н.) реакция. Когато силите на имперската сила се изправят срещу равностоен противник и териториално-логистични проблеми, експанзията секва. 2. Резултат от точка 1. е вторичната експанзия, свързана с опазване на досега завзетото и закръгляне на удобни за защита граници (примери са римските граници по Рейн, Дунав, Ефрат, английската в Афганистан, Аден, Кувейт, Източна Сомалия, Египет/Суец, френската мечта за сигурна граница Рейн, американската цел за граници от океан до океан). 3. Моментът с имперския престиж или апетитът идва с яденето. Тоест веднъж вече като си поел по спиралата на империализма, за да поддържаш този образ на свръхсила и да респектираш конкурентите и съперниците си, продължаваш експанзията. Типичен пример е френската колониална империя в Африка (без Мароко, Алжир и Тунис), които за завзети за престиж и за боядисване на картата в синьо. 4. Изпреварващ империализъм. Може да се окачестви като подточка на точка 1 и донякъде на т. 2. Става дума за завземане на територии, за да не бъдат завзети от съперника. Пример: англо-френските противоречия в Африка с кулминацията конфликтът от Фашода през 1895 г. кой ще конкролира Судан и горното течение на Нил. 5. Икономически мотив на империализма. Той не е задължителен (много му здраве на Ленин) и не е основен фактор винаги. Известно е например, че противно на теорията за гарантираните и защитени пазари в колониите (пак много здраве на Ленин), германците, които са ламтяли за колонии, предпочитат да инвестират капитал не в своите африкански владения, а например в Холандските Източни Индии (днес. Индонезия). Защото там има заварена инфраструктура, макар и изостанала, а не е гола савана. Същата работа е с французите - инвестират основно в Мароко, Алжир и Тунис и Индокитай, отново защото там има някаква заварена инфраструктура, която спестява капитал. Англичаните инвестират подобно - където има инфраструктура (Индия) или където има налични ресурси, които ще възвърнат бързо вложения капитал (Южна Африка, Австралия). Русия не я броим, тя е типичен пример за примитивен империализъм по т. 1,2,3. Отделно великите имперски сили предпочитат неколониални инвестиции. Французите масово инвестират капитал в Русия (основно банков) и в Турция (пак има инфраструктура). Немците, вече стана дума, са привлечени от холандските колонии, от Турция също, но и от Южна Америка. Англичаните на свой ред инвестират огромни средства в икономиката на САЩ, както и в Южна Америка, като във втория случай те разчитат на създадената през вековете инфраструктура от испанците и от добилите независимост от тях държави. Това са типични примери, че империализмът не върви задължително след капитала и обратното.

Туранага, на мен не ми казваш нищо ново, бях пускал преди време тук и дълъг пост, който показваше, че името е точно Муртак/Муртаг, а не Омуртаг. Същата работа е Корсис.

Изобщо не е така. Никой няма да започне война само защото съседът му се кланя на Ахура Мазда, а не на Юпитер. Всички конфликти опират и са опирали винаги до едно нещо - земя, ресурси, данъкоплатци и работна ръка. По-късно и до пазари. А налагането на своя културен модел върху другия се прилага или за затвърждаване на придобивките/завоеванията, или като предмостие за улесняване на експанзията.