Aspandiat

И ако сега обясниш как белим е равно на бехти (дето го няма в Именника, както каза Ка40) ще те черпя. Но обяснението ти да не е с 5 или 10 стъпки, че така и маорския в Нова Зеландия може да го изкараме "древноболгарски". А за въпросното -им, дето при болгарите станало -ем, ами то и във френския числителните завъшват на -ем, тоест са много по-болгарски, отколкото -им.

Мда, англичаните много ме разочароваха. Германците също ги харесвах, но с тоя Месуд Миндил (Юзил, де) не мога да ги трая. С цялата тази непрекъснато изливана помия на турските сериали вече съм намразил страхотно всичко турско и свързаното с него. Значи и немския отбор. Нейсе, както казват 10 на 100 от германците, ще чакам финал Аржентина - Германия, за да викам за аржентиците.

Предположението ти не е съвсем неоснователно с оглед на това, че в на мен известните споменавания на хазари в арменските източници само с едно изключение етнонимът винаги се записва като хазир.

Този път ме разби! И къде си го чел това или просто е някое случайно хрумване? Освен това, има ли някакви топонични остатъци в някогашните сянбийски земи, от които да се разбере, че сянби били всъщност савири?

Ще те помоля да ми посочиш конкретните паралели в Именника на тези 2 думи. Аз не се сещам, може пък да съм го забравил текста.

Не, софистиката я прилагаш ти, но неуспешно. След като казваш, че не съм прав, вземи да дадеш аргумент, че не съм прав, а не да пишеш, че не съм прав, защото не съм прав или защото Арманд оБолг е решил така. Аз съм дал някакви аргументи, тези 2 имена от ХV век са само малка част от материала, с който разполагам, дай да те видим тебе какво ще изкараш като етимология на килийското Досх. Ама ще има да чакаме....

За никое. Става дума за корен "градина" (bagh), а не за "бог" (baga).

Антоанета Делева е българист, така че недей много да й се предоверяваш. А и в това, което си постнал от нея, личи, че жената просто е преписвала наред, без да добави от себе си нещо съществено.

Такава голяма глупост не бях виждал от доста време в този форум. От разположението на картата излиза, че съставителите на картата не са имали място да сложат големия текст в горната част на картата, защото ще я загрози и ще я "задъни", а не че "от разположението на картата излиза, че югозападното крило се е настанило в Мала Азия."

Мда, те фоменковистките щуротии край нямат. Ако пък седнеш да помислиш откога бохемците и моравците се наричат чехи, цена няма да имаш.

Глишев, не съм съвсем убеден, че данните от Уикипедията, които си срещнал, са толкова вятърничави. Във "Византия" на Шарл Дил и Алфред Рамбо в очерка за Василий І има разказана една интересна история. Младият Василий е пратен със задача в тема Елада. Там се запознава с една вдовица на име Даниелис, "почнала вече да става бабка", както пишат авторите. Понеже тя си падала по млади и здрави мъже, двамата много се сприятелили. Василий бил втрещен от огромните богатства, които тя притежавала. Карам по спомени: 200 или 400 роби, слуги, десетки хиляди глави едър и дребен рогат добитък, недвижими имоти, сред които и ергастрерии за производство на платове. На сбогуване Даниелис отрупала Василий с дарове (явно добре се е представил където трябва). Та думата ми е, че тази случка от втората четвърт на ІХ век показва, че териториите на днешна Гърция наистина не са били някакъв западнал пущинак, из който прясно слезли от дърветата езерци и милинги се замеряли с камъни. Напротив, примерът с Даниелис говори, че икономиката е била в подем и е имало хора, концентрирали големи богатства в ръцете си. Вероятно и гъстотата на населението е била значителна с оглед на това, че е имало миграции на коренно население, изтикано от славянските и българските нашествия. Що се отнася до твърденията, че мизерията в земите на Гърция е била чак до ХІІ век, те са смешни. Я си спомни похода на сицилийския крал Рожер ІІ срещу Византия от 1147 г. Норманите превзели Йонийските острови, после се спуснали към Пелопонес и освен че разграбили де що може да се носи, отвлекли и голям брой майстори копринари с цел да се създаде в Сицилия такова производство. Фактът, че в Пелопонес е имало такива работилници, е сигурен знак, че областта е печелела добре от производството и износа на коприна.

Добруджа и Малка Скития са били под византийска власт към 680 г., но териториите на същинска Мизия, тоест западно линията Шумен-Свищов, изглежда не са били под властта на империята. Така поне може да се заключи от византийските епархийски списъци от ГИБИ. Епархийски списък 733-787 г. "В епархия Хемимонт митрополитът на Марцианопол" (днес Девня) Друг град северно от Стара планина като епархийски център не е споменат. Списък на митрополиите по времето на патриарх Никифор (806–815) "32. В същата епархия [Хемимонт] митрополитът на Марцианопол. В епархия Мизия архиепископът на Одесос, който се нарича и Варна В епархия Скития архиепископът на Томи (днес Кюстенджа, Румъния) ................................................................. [Кои епископи са подчинени на митрополити]. От тях архиепископи са: 28. В епархия Хемимонт на митрополита на Марцианопол Епископът на Доростол Епископът на Трансмариска (днес Тутракан) Епископът на Нове (днес Свищов) Епископът на Зекедепа (неустановена) Епископът на Апиария" (днес Ряхово, Русенско) Тук е даден по-подробен разрез на епархиите, но както се вижда, няма нито една, западно от Свищов и Шумен. Списък с епархии от времето на понтификата напатриарх Фотий (858–867; 873–886) "І. Ред на предстоятелите на митрополитите, автокефалните архиепископи и епископите, които се намират под властта на апостолския престол на този богохраним и царствен град [Константинопол]: .............................................................…. 32. В същата епархия [Хемимонт] митрополитът на Марцианопол .............................................................…. ІІ. До тук митрополитите, а нататък автокефалните: В епархия Мизия архиепископът на Одесос В епархия Скития архиепископът на Томи. Епископът на Доростол Епископът на Трансмариска Епископът на Нове Епископът на Зекедепа Епископът на Апиария". И в този случай ситуацията е същата в сравнение с предходното половин столетие. Спокойно може някой да възрази, че тези списъци са били анахронични за времето, когато са съставяни и са изразявали претенции за църковна юрисдикция. И така да е, важното е друго, а именно, че те отразяват епархийска структура от времето преди заселването на българите на Аспарух. Съдейки по останалите споменати епархии в югозападната част на полуострова (не съм ги изброил, има ги в ГИБИ 3 и 4), списъците отразяват реалии от периода (грубо казано) 630-680 г., защото се вижда, че нахлуващите славяни и авари са ликвидирали повечето епископски центрове западно от Сердика и северно от Солун. Така че според мен към 680 г. византийската светска и църковна власт северно от Балкана се е простирала не по-западно от Свищов и Шумен.

Къде? В Белградско и Поморавието ли? Че там сърби поне до ХІV век е нямало, те са били набутани из босненските камънаци.

Удар няма, защото я опитай да прекараш войска през Витиня. Тогава не ги е имало бетонените естакади. А друг проход за минаване западно от Троянския няма. Пък и Троянският не става също. Остава да се форсира Балканът на изток, както са правели ромеите 600 години.

Няма такъв в Киликия?!?!?! Ами горките автори на топонимичния речник откъде са си измислили това название? Опитах се да ти покажа с горните 2 примера, драги Армандо, че са съществували успоредни форми. И щом твърдиш, че топонимът не е прабългарски, дай тогава арменска или турска етимология на Досх.

А в кои райони са западени тези надписи? Защото ако са на територията на Татарстан, защо ги няма днес там, а само при чувашите, живеещи на друга територия. А, и още нещо. Не си спомням в Дунавска България да са срещани подобни числителни: bėlim "пети", wānım "десети".

Не разбирам какво се опитваш да кажеш? Пак ли асеновградски мавруд преди икиндия?

Филип нищо не е пипнал от тамплиерските богатства. Кралските сенешали останали с пръст в уста, когато започнали да се ровят в приоратите за тамплиерското злато, което явно е било навреме изнесено.

Ето една стандартна карта на Балканите към 690 г., каквито са издавани с десетки в България през последните 50-60 години. На нея са показани като византийски владения земите южно от Стара планина до Пелопонес и от Константинопол до Белград и Сирмиум. Интересно обаче на какви основания като византийски са очертани огромни части от Балканите в периода 690-800 г. Според мен такива няма. Няма или поне на мен не са известни никакви сведения империята да е осъществявала пряк контрол (и изобщо контрол?) върху териториите западно от Сердика и северно от Охридското езеро в периода 690-800 г. Константин Багренородни например споменава, че когато през 30-те години на VІІ век сърбите и хърватите се заселили на Балканите, те поискали разрешение за това от император Ираклий чрез посредничеството на византийския стратег, управляващ Сингидунум (Белград). Въз основа на това сведение Генадий Литаврин смята, че през 30-те години на VІІ век в Белград отново е имало ромейски гарнизон. След тази дата обаче няма никакво сведение империята да е упражнявала контрол върху земите западно от Сердика. И тъй, с какво основание тогава териториите на днешна Македония, Косово и Сърбия смело се боядисват с византийското виолетово на картите между 690 и 800 г.? Май с никакво.

За японците няма ли споменаване в този виц. Че са му много присърце на наший Историк.

Добре, обаче с това, което си написал, пак не обясняваш откъде се появява това -ГИ или -КИ, ако предпочиташ така втория вариант. Имаш озвучаване на К в Г преди И, отлично, но нищо повече.

Както пишеше във вчерашния брой на вестник "Седем", какво можем да искаме, френският отбор е основно от сенегалци и прочее, при немците е пълно с чужденци - поляци, турци. В Англия е подобна картинката, тоест на тези играчи лозунгите "Германия над всичко!", "Боже, пази кралицата!" и "Напред, деца на Родината!" (Марсилезата, де) нищо не им говорят. Как да очакваме тогава те да имат съзнание за мисия и цел да прославят страните, за които играят. Най-обикновени наемници.

Само че при това положение изречението остава без глагол (и).

И накрая след като изпонаписа 150 страници с подробен преглед на етимологиите, Хр. Бемберски (лека му пръст на човека) хвана една дума и рече: "ей туй е обяснението на българския етноним". Смешна работа.

Ш'та светна веднага. Дуйко Доксе (Село Ч-р-в-н-а, Леринско, 1481 г.). Стоян Доско (Село Шугово, Серско, 1494–1503 г.)