-
Брой отговори
6135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
145
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Aspandiat
-
Хм, ако караме по права линия, както ти предлагаш, какво се получава. Цитирам отново, за по-голяма яснота: “А после от онази страна на река Данобар е народът на готите, а след това са ърусите. Град Москов е престолнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него. След това е народът на булгхарите, [който] достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези [народи] са на северозапад [от Армения]." Значи, първо твърдението за "от онази страна на Данобар " не е съвсем ясно, защото от онази страна на Днепър спрямо Армения се получава някаде около Киев или Бесарабия, което мен ме смущава леко. Но пък се връзва, с твърдението, че "след това са ърусите". Но как да обясним тези улахи след русите? Трябва тогава да ги търсим някъде или из Карелия или из Поволжието? Къде обаче тогава отиват булгхарите? В устието на Волга или пък направо в Хорезм? И забележи уточнението: "Всички тези [народи] са на северозапад [от Армения]", тоест трябва да ги търсим западно и северозападно от Крим.
-
Хубаво препоръчваш да се четат изворите. Ако тези не си ги чувал, препоръчвам ти да почнеш от тях и после да говориш глупости. Давам ти и страничките, че да не се мориш да ги търсиш: Около 480 г. “Съюзът между двамата Теодориховци отново безпокоял ромейската държава, тъй като те опустошавали тракийските градове. По тази причина Зенон бил принуден да повика за пръв път българите за съюзници”. (Ioannis Antiocheni. Excerpta de Insidiis. ГИБИ 3. С., 1960, с. 32) Около 490 г.“ Докато това ставало [докато остготският крал Теодорих воювал срещу Одоакър в Италия] в Италия, българите жестоко опустошавали цяла Тракия”. (Pauli Diaconi. Historia Romana. ЛИБИ 1. С., 1958, с. 410) Около 501-502 г. “Когато уреждаха там управлението, Гърция (т.е. Византия) прояви враждебност поради намесата на федерата Мундо, като привличаше за защитата си своите българи, с които заплашва при военни сблъсквания като с преден укрепен пост. Тогава Мундо, преди да беше научил, че защитниците замислят сражение, видя, че го започват за своя сметка, и затова сметна, че ще бъде достатъчно защитен ако твоите (на Теодорих, командвани от Пиция) кохорти узнаят в какво затруднение се намира самият той, та повери на бързи вестители истината за опасното си положение. А Пиция, щом съзря отдалеч буйната българска младеж, подсили пламенния устрем на своите младежи с още по-пламенни слова... Бойни сигнали смениха тези слова. Тогава, както обикновено черният облак загърмява, а къщите заскърцват от развилнялата се буря, така стремглаво се хвърлиха веднага едни срещу други бойците. Дълго време изходът на сражението се колеба върху несигурните везни на победата, понеже и двете страни проявиха еднакво ожесточение в битката. Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало във време на сражение. И готите и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че виждат всред човешкия род противник равен на себе си... Обърнат бе в бягство българският народ, и с това, че се спаси, бе наказан по-тежко... Боже, небесни съднико, умножи дадените в изобилие дарове! Те, които никога не се съмняваха в победата си и на които се учудваше светът, сега се оттеглят, след като загубиха бойните си знамена, и смутени от това, че са оцелели, се провикват, че са много по-щастливи от ония, на които се бе паднало да загинат. Защо да припомняме избиването на войниците и позорното оттегляне на вожда Сабиниан, когато нямаме намерение да разказваме, какво се е случило се един незащитен човек, след като е била отстранена военната му защита... Между това римското царство (т.е. остготска Италия) си възвърна своите граници, ти заповядваш сега на сирмийците по обичая на древните императори. Тези, които досега владееха наши земи, вече не са сигурни за своите поради съседството си с тебе”. (Magni Felicis Ennodi. Panegyricus Regi Theodorico. ЛИБИ 1. С., 1958, с. 301–302) 540 г. “През тази година преминал на страната ромеите синът на Гиесм, Мундо, който произхождал по род от гепидите и който след смъртта на баща си бил отишъл при Рига, негов вуйчо по майка, цар на Сирмиум. Като научил това, Теодорих, кралят на Рим, изпратил да го повикат. Мундо се съгласил, отишъл при него и станал негов съюзник. След смъртта на Теодорих той отишъл при река Дунав и помолил император Юстиниян да бъде под негова власт. След това Мундо отишъл в Константинопол. Императорът го почел богато заедно със сина му, направил го военачалник на Илирик и го отпратил. При пристигането му в Илирик излезли българите в голямо множество, а той потеглил срещу тях и избил всички... И настанал дълбок мир в Тракия, понеже хуните вече не се осмелявали да преминават Дунава. Пленените българи императорът изпратил в Армения и Лазика и ги включил във войсковите отряди” (Theophanis Confesoris. Chronographia. ГИБИ 3. С., 1960, с. 238)
-
И как можеш да обосновеш това твое твърдение? Питам те съвсем сериозно. Най-лесно да опонираш на другите, но извинявай, не съм видял досега от тебе пост "за". Всичките са "против". Ще бъда съвсем ясен - досега не съм прочел от теб стойностен пост, в който да се казва: "Мисля така, защото така и така" или "не си прав, защото така и така".
-
Не си прав, арабските автори наричат "саклаб" всички северняци, т.е. всичките източноевропейци, дори някъде бях срещал и названието "саклаб" за франките. Преди време Омелян Прицак заключи, че "саклаб" просто значи "русокос човек, русокос роб". Това че руснаците спекулативно превеждат "саклаб" винаги като "славянин" е отделен въпрос. В случая обаче под "саклаб" наистина трябва да се разбират славяните. А що се отнася до опасността от кримските владения на Византия, мисля че такава изобщо не е имало. Византийските войски там са били в символично количество. Така че очевидно си става дума да дунавски българи, които продават (или дават като данък) славянски роби на Византия.
-
Не, улахите са си баш власите във Влашко и авторът е смесил данни от 1360те години и VІІ век. Ще ти обясня защо. Това, че авторът е писал през 60-не години на ХІV век личи от споменаването на Москва като столица на страната на русите. Московското княжество възниква през управлението на Даниил Александрович (1276–1303), а в 1326 г. митрополитът премества седалището си от град Владимир в Москва. През 1359 г. Дмитрий Константинович, велик княз на Суздал, получава хегемонната титла над руските княжества от татарския хан и се установява в град Владимир. През 1362 г. внукът на Иван Калита княз Дмитрий Донски (1362–1389) връща отново хегемонната позиция в град Москва, за да не я загуби повече. В 1367 г. започва строителството на първия каменен кремъл в Москва. Следователно интересуващият ни пасаж едва ли е добавен към текста на Вардан по-рано от 1367 г.
-
Като стана дума за названието на влахите в изворите, не си спомням дали съм пускал това: “А после от онази страна на река Данобар е народът на готите, а след това са ърусите. Град Москов е престолнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него. След това е народът на булгхарите, [който] достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези [народи] са на северозапад [от Армения]. ("Ашхарацуйц" на Вардан Аревелци, около 1270 г.)
-
Тази идея ми хрумна днес, докато оглеждах надписа от съкровището от Над Сен Миклош: ΒΟΥΗΛΑ•ΣΟΑΠΑΝ•ΤΕCΗ•ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ•ΒΟΥΤΑΟΥΛ•ΣΩΑΠΑΝ•ΤΑΓΡΟΓΗ•ΗΤΖΙΓΗ•ΤΑΙCΗ Няма да коментирам различните преводи на надписа, предлагани от наши и чужди изследователи, ще приема за даденост следните моменти: 1. ΒΟΥΗΛΑ е титлата боил, част от сложната титла боила-жупан; или пък е лично име Боил в съчетанието жупан Боил. Основание да приема, че ΒΟΥΗΛΑ може да е лично име, са примери от ХV век като: Боил, син на Богдан; Иван, син на Боил; Новак, син на Боил (Перник, третата четвърт на XV век); 2. ΤΕCΗ или ΤΕC (Н (i) – падежно окончание?) е съществително (не ни интересува в случая какво значи); 3. ΒΟΥΤΑΟΥΛ ΣΩΑΠΑΝ е име плюс титла: жупан Бутаул; 4. ΤΑΙCΗ или ΤΑΙC (Н (i) – падежно окончание?) е съществително, най-вероятно пряко допълнение. Остават следните думи: 1. ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ (dy(ü)getoigi) 2. ΤΑΓΡΟΓΗ (tagrogi) 3. ΗΤΖΙΓΗ (itzigi) В тях прави впечатление еднотипното окончание -ΓΗ (-gi). Тъй като надписът е твърде дълъг, за да бъде елиптичен (т.е. глаголът да не е изписан, а да се подразбира), най-логичното е да се заключи, че горните 3 думи са глаголи (повтарям, напълно се абстрахирам от предлаганите преводи на надписа, разсъждавам само върху структурата му). При това положение предполагам, че суфиксът -ΓΗ (-gi) е глаголно окончание, най-вероятно за минало свършено време, доколкото в някога в почти всички езици (да не кажа всички) то е било единствената форма заедно с мин. несвършено време за отразяване на отминали събития и са липсвали например “екстри” като нашето преизказно наклонение. Предлагам на драгите форумци, сред които има хора с филологическо образование, а и такива, които се интересуват от лингвистика, да поразсъждаваме възможно ли е суфиксът -ΓΗ (-gi) да изразява минало свършено време в прабългарския език и ако е така, какви източни (а защо пък само източни) паралели могат да се открия на този начин за образуване на минало време. П.П. Бележка до модератора. Не би било зле да разделът “Лингвистика” да се извади от раздел “Литература” и да бъде обособен отделно, където подобни теми да бъдат разисквани. Поздрави на всички
-
Мдаа, само дето Западът иска да слага чипове по хората, уж за да им следи здравословното състояние или да им спести носенето на ключовете за колата и кредитната карта... И в Лондон, а не в Лахор, улиците са нацъкани с проследяващи камери...
-
Ал-Масуди (Х век): “Ако между тях и византийците се сключи примирие, бурджан плащат, като им водят слуги измежду славяните и други като тях… ”. (Заимова, Райна. Арабски извори за българите. С., 2000, с. 36) Ал-Бекри (ХІ век): “За борджаните... Държавата им е обширна и воюват с румците, славяните, хазарите и тюрките. Но от всички тези най-опасни са румците поради близостта с тях... И когато румците сключват с тях мир, те (борджаните) дават на румците като данък девойки и момчета от пленените славяни”. (Известия ал-Бекри и других авторовъ о руси и славянахъ. Часть 1. Издалъ и перевелъ баронъ В. Розенъ. СПб., 1878, с. 64) Е, ако това не ти е сигурно сведение, че дунавските българи не са търгували с роби и то славянски, здраве му кажи.