Aspandiat

Лично аз имам силни резерви, че Симеон е най-успешният владетел и дали е успешен въобще. Поне в политически план.

А тези (или този), които твърдят, че става дума за неграмотен запис, как обясняват замяната на началното Х- със С- и появата на крайното -Т?

Чак до днешна Словакия ли?

Както казва моят приятел РИЦАРЯ, "Шльоцерианцииии, сдавайтесь".

Че районът между Тиса и Дунав си е бил точно буфер, "ничия" зона с някакви авари, оставени между българите и франките след завоеванията на Крум и Карл Велики.

Няма да се изненадам и да е бил такъв мотивът. Форумецът Алвасасейро е по въпросите за културните модели, може пък той да даде някакво тълкувание също...

Луда работа. Да тормозят децата в 7 клас с такива трудни задачи.

Само че в същите тези югозападни краища на България и в частност в днешна Македония е имало доста голям брой кумани, както личи от топонимията, така че въпросната "прабългарска дума" ще да е всъщност куманска дума.

Натан, сведението на Теофан не значи непременно, че става дума за звонкови монети. В държавното съкровище може да има и стоки: коприна, дрехи и тъкани изобщо, благовония, сребърни и златни съдове и предмети, други предмети на разкоша, изделия от слонова кост, подправки. Теофан никъде не споменава за монети. Вярно е, че когато сваленият Анастасий ІІ опитва да си върне престола, Тервел му дава 50 кентинария злато или 360 000 номизми. Това е сигурно сведение, че в Плиска са били съхранявани огромни за времето си суми. Но няма никаква гаранция, че те са били в обращение в търговията и икономиката на страната. Един възможен паралел ще ти посоча. Когато Александър Македонски превзема Персепол, в ръцете му падат умопомрачаващи количества златни и сребърни монети, сечени от различни народи още от асирийско време. С тях персийските провинции изплащали данъците си. Но това колосално количество пари така си стояло "на склад" в персийската столица, без да се пуска в обращение. Персийците определено са познавали монетите, Дарий І е сякъл своите прочути с тежестта си и чистотата на златото "дарици", превърнали се в международна валута (защото с тях персите подкупвали елинските политици ). Но въпреки собственото монетосечение, огромните персийски парични резерви раздвижват икономиката на Стария свят чак след като са заграбени от Александър. Тоест вероятно по отношение на паричното обращение персите са имали или предразсъдъци, основани на битието им на бивши ирански номади, или пък са имали религиозни съображения да складират всичкото злато и сребро в царската хазна. Може и държавната идеология да е повелявала така и тези монети да са били харчени само за финансиране на военни кампании. Та, Натане, помисли за възможността по подобие на персите в Плиска монетите също да са били държани на склад и да са били изваждани от хазната само за финансиране на военни кампании. Примерът с Анастасий като че ли намеква точно за такава практика.

Май пропуснахме църковния историк Иван Снегаров.

Да, ама чрез ашладисване, а не чрез вкарване на гени от риба в прасе или в домати.

Или от Mostis - тракийски цар, управлявал най-малкото от 225 г. пр.Хр. до 188 г. пр.Хр.

А коя е гръцката дума и какво означава? За първи път чувам за това.

Да добавя и един факт, който принципно се пропуска - старите сребърни рудници в Трансилвания, разработени още по римско време между 107 и 270 г.

Ще си позволя за взема и аз скромно отношение по темата. Според мен Борис І наистина е избил 52 рода, а не 52 боили. Защо мисля така: 1. Да разсъждаваме по пътя на логиката. Трябва да си пълен глупак да избиеш главите на 52 рода, а да оставиш роднините и потомците им живи. Така си гарантираш и след 100 години врагове на династията, които ще търсят отмъщение. 2. Имаме и аналогия от края на Х век. Самуил заради съглашенството му с Византия убива Арон и всичките му потомци. Явно е направено именно с цел да се неутрализират бъдещи опити за отмъщение. По ирония на съдбата единственият оцелял от Ароновите потомци Иван Владислав после убива Гаврил Радомир, за да завземе престола, а именно той го бил спасил от смърт. 3. Една аналогия от Армения, случила се 500 години по-рано. По времето на царуването на Хосров ІІІ (330–338) избухва частна война между родовете Ордуни и Манавазеан. Цар Хосров изпраща войски, които разгромяват враждуващите и изтребват до крак и двата рода. Пак по времето на Хосров ІІІ родът Бзнуни, начело със своя глава Датабен, сключва съюз с персите против царя. Датабен е заловен, убит с камъни, а родът му също е изтребен. Дали постъпката на Хосров е била традиционна “процедура” по разправа с непокорните в древна Армения или въпрос на лично решение не мога да кажа. Добре е обаче да се има предвид, че Аршакидска Армения (66-428 г. сл.Хр.) е била заимствала много от партите и техните държавни и административно-военни традиции. Ако подобни изтребвания на родове са били сред “реквизита” на партската държавна традиция и идеология, не трябва да се учудваме, че Борис І избива 52 боилски рода у нас – и партите, и прабългарите идват от Средна Азия и са принадлежали към степния тип общества. 4. Преди време мисля, че Божидар Димитров беше писал някъде, че въпросните 52 боили били от външните области, а не от ядрото на държавата. Та да поразсъждаваме на базата на тази особеност. За началниците на тези външни (погранични) области се предполага, че са имали доста военни сили, икономически възможности, права и самостоятелност на действията, най-малкото защото при едно чуждо нашествие е трябвало да реагират бързо. Може да се предположи, че с въпросния кървав акт Борис е целял не само да смаже бунта и всее страх, но и да ликвидира самостоятелността на тези външни боили и така допълнително да централизира държавата. Няма смисъл пред 2010 г. да съдим Борис какво е направил през 865 г. Не сме на неговото място, не знаем точно какви са били причините и мотивите на действията му и пред какви заплахи е бил изправен. Пълна глупост е обаче твърдението, че след като “проразредил” с 52% прабългарската аристокрация, Борис попълнил редовете на българското благородничество със славяни. Тези, които защитават подобна недоказуема теза, забравят простичкия факт, че винаги и навсякъде е имало едра, средна и дребна аристокрация и по правило представителите на последните 2 групи са търсели кариера и са предлагали верността си на монарха. Затова е съвсем логично Борис І да е попълнил редиците на оредялата си висша аристокрация с представители на средното и дребното благородничество.

Като гледам трите карти на Натан, тази България се е намирала на територията на Северинския Банат между Карпатите, Железни врата, Дунав и река Олта. А точно тази област е най-дълго задържаната от България територия северно от Дунава от старите й владения от времето на първите Асеневци. За този Банат Пламен Павлов например пише следното: "Северинският банат (Олтения, Мала Влахия) е отново български при царуването на Михаил ІІІ Шишман Асен (1323-1330). Както личи от съвременни унгарски документи, българският цар отдава отвоюваното банство като владение на своя съюзник и васал Иванко Басараба. Същата практика по-късно е многократно потвърждавана от унгарските крале, поради което изразът "бан на Северин" влиза трайно в титулатурата на влашките воеводи. * * * Южната прикарпатска зона, както вече стана въпрос, е поле на редица военни конфликти между Унгария и Второто българско царство. Поради малкото извори тяхното развитие и детайли са неясни. Въпреки това е обяснимо, че като заселва сакси и тевтонски рицари, по своя инициатива или тази на колонистите, унгарската държава създава нови или доразвива по-стари български укрепени центрове. Освен характерния пример с Бран, показателен е случаят с Рукер / Ротбаум (дн. Рукър), съответно: Ruffa Arbor, Rukel, Rothel, Rothbaum, Rücken и т.под. В някои паметници името означава "Червено дърво", но по-често е немски превод на бълг. "гръб", "гърбица" (срв. по-горе с хребета Гърбова в прохода Предял). Така или иначе, името на Рукър фиксира унгарско (в случая саксонско) присъствие от втората половина на ХІІІ в. В сходна светлина стои въпросът с името на Къмпулунг/Дългопол или Дълго поле. Названието на Куртя де Арджеш предава латинизирана форма, отразяваща унгарската активност в региона през ХІІІ в. Тук не е мястото да разглеждаме подробно българо-унгарското съперничество във Влахия през ХІІІ-ХІV в. То е в ход още при Калоян, който по същата причина се подписва като "цар на България и Влахия" в кореспонденцията с папа Инокентий ІІІ. При Иван Асен ІІ около 1227-1232 г. се стига до конфликт, свързан с унгарските опити за покръстване и въвличане на куманите в политическата орбита на кралството. Както вече стана дума, през 1232 г. унгарците окупират Олтения и създават Северинския банат. За да усилят защитата на завладяната провинция, през 1247 г. тук са настанени рицарите от военния монашески орден на йоанитите. " http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm

Значи махаш по една нула и остават реалните - 24 000 души в Дръстър и 2000 набити на кол в Пловдив. Което пак не е никак малко....

Грамотата е от 1353 г., но се говори с нея за по-ранни преселници от Мала Азия. Според коментара на скопското издание, тези хора били дошли през 1313 г.

Дребни ми Армандо, никъде не съм възстановявал еврейско име Елисей - това е наша форма от гръцката форма Елисеос, а то от еврейския първообраз Елише или Елиша. Това че твоето Ехише го изкарваш "изконно арменско име" е просто поредната проява на панарменските ти шизофренни рипания. Вселената може би има край, но панарменските ти дивотии определено не. Както ти писах и по-горе, лекувай се психически. П.П. "Дори и да е бил етнически евреин, пак ще бъде считан за арменец, защото е арменогригорянин, но - повтарям!- ти не можеш да го разбереш!" - я вземи обясни на мен, а и на другите хора във форума откога религията е равна на етноса. И ако си арменец, но мюсюлманин, какъв си? Лекувай се, лекувай се. Най-добре с по-дълъг престой в съответното заведение.

Първоначално и аз предполагах така, но впоследствие открих някои интересни примери, които показват, че -ат/-ад е именен суфикс: 1. Хинат (болярин, XIII или XIV век). 2. Благнад (Град Костур, преди 1445 г.). 3. Доброслав Бравад (Село Елещи, вилает Кешишлик, местоположението му не може да се установи, XV век). 4. Вачунко Манкад (Град Мелник, 1570 г.). 5. Чекад (Село Кремиковци, Софийско, 1815 г.).

Натан, къде у Теофан си видял споменаване на планина Амон (Имеон) и другите детайли от разказа на М.С. и Бар Хебрей?

Армандо, мисля, че единствените, които са способни да разберат твоите писания, са в отдел "Шизофренични заболявания" на едно място, разположено до Четвърти километър. Та я ме светни как еврейското име Елисей (Ехише според тебе), Лазар (бас давам, че за тебе е Хазар и оттам и хазарин може да го изкараш), Мовсес (Мойсей, де) са станали изконно арменски имена. Всъщност може, сега се сещам за вица за Орангутян и Шимпадзе. Пий си хапчетата редовно.

Днес наистина ми е щастливият ден. Армандо, благодаря ти за информацията, че Елисей е "исконно арменско име". За въпросното "г/х" точно лингвистите и преводачите отпреди 100 и повече години го предават така, а не с "л", както правят съвременните. Но какво ли им пука за това на тукашните арменски "корифеи", за които арменския, на който ги е учила баба им от Анадола, е истинският. Като си тръгнал с народните етимологии за хайландур, остава да обясниш и защо горкият Йелише (а не Ехише) ги нарича "хони". Пък и защо хайландурите да не са всъщност шотландци - highlanders...

Ще бъда откровен с теб - изумява ме просташкото ти самочувствие, с което пишеш по въпроси, по които си бос.