Aspandiat

Хърсе, добре, да приемем, че конструкцията е боила жопан, т.е. двойносъставна титла. При това положение остава ли Бутаул жопан като име + титла? Ако приемем, че боила жопан е само титла, се получава, че Бутаул нещо си направил и го дал (условно) на някакъв си анонимен боила жопан. Според мен такава едностранна анонимност не е характерна за надписите. Забележи и още нещо в горния даден от тебе пример Чепа, багатур боила колобър. Тук всъщност имаш тройна титла: багатур боила колобър + Чепа. Или пък ако е двойна, тогава трябва да сложим запетаята след багатур и да се превежда като "багатурът Чепа, [който е и] боила колобър." Но и в двата случая (говоря за прабългарския словоред, не за новобългарския) имаме конструкция име + титла, а не титла + име. Подобно нещо се наблюдава и във фолклора ни: "Х цар", "Х войвода", "Х хайдутин". От друга страна обаче записът "канасюбиги Маламир" показва, че и обратната конструкция също е била в употреба - титла + име. Та с оглед на горното си мисля, че боила може да е лично име, не ми се връзва тази едностранна анонимност.

Преди време бях чел една статия от арабиста Кириак Цонев в един от старите броеве на сп."Авитохол". Там той анализира накои арабски данни за действията на Симеон и стига до извода, че през 924 г. (може и да греша датата, отдавна съм чел статията) Симеон води преговори с арабите на брега на Хърватия (беше записано нещо от рода на Х.р.фн.дия) и оттам вече може да се прави извод, че Симеон не само е имал "закачка" с хърватите още преди 926 г., но и е имал целенасочена политика по отношение на арабите.

Маготин, защо смяташ така?

Добре, аз да опитам да върна темата малко в руслото. От предишните постове (ама мнооого предишните ) аз останах с впечатление, че повечето участници отхвърлят тезата, че е имало прабългарска цивилизация. Всъщност имало ли е изобщо номадска цивилизация между Днепър и Западен Китай между V век пр.Хр. и V век сл.Хр.? Мисля, че оттук трябва да започнем.

Не съм тръгнал да ги зачерквам, но съм в недоумение от твоите изявления, че: 1) името "българи" и че българи като народ не е имало до VІІ век, защото всички споменавания на българите в ранни гръцки и латински извори било фалшификация на нашите учени и 2) твоето безкритично приемане на всичко от "Джагфар тарихи", извор, на който мнозина гледат меко казано с недоверие.

Бел. на модератора. Последните няколко поста не са по темата. Отворил съм отделна тема за Паисий, Русия и панславизма, като съм ползвал поста на Еньо.

Тази тема с това заглавие представлява преместен пост на потребителя Еньо. Заглавието е мое. Мисля, че въпросите, които повдига Еньо, са интересни и заслужават отделна тема. Сремски Карловци през ХVІІІ в. – крепост на руско-славянската езикова редакция. В Сремски Карловци работят и Христофор Жефарович, епископ Партений Павлович от Силистра – летописец на патриарх Арсений ІV и талантлив мемоарист (автор на ръкописна Автобиография), поет, вълнуван от одически чувства към Русия и император Петър І, библиофил и полиглот. Към този труд ще присъедини голямата си богословска и научна ерудиция Йован Раич, допринесъл за българската култура с капиталния си труд “История разних славянских народов, наипаче Болгар, Хорватов и Сербов”. Мащабният принос в южнославянската култура на Сремски Карловци може да се измери дори само ако се припомни, че този център е формирал възрожденското мислене на изтъкнати сръбски възрожденци като Павел Ненадович, Йован Раич, Захарий Орфелин и Доситей Обрадович. В България се мълчи по въпроса около дейността в Сремски Карловци, за въпроса за езика на това културно средище, наричан “славянски” или “славяно-сръбски”, който е много приближен до тогавашния книжовен руски. Проблемът на времето е бил там да се създаде интелигенция – разграничена от гръцката в Турско и от латинско-немската в Австрия. В славянското си самоопределяне тя може да се опре само на руската култура, да си послужи с руската печатна книга, да покани руски учители или да се учи в руски училища, чрез руските преводи да се приобщава към европейските културни проблеми. Там се е създавала вече един нов тип интелигенция, чието обществено съзнание вече не се определя от религиозната й принадлежност, а от народностната, племенната, общославянската. Тогава точно общият книжовен език прави възможна богатата културна информация на творците в Сремски Карловци, събрани там от различни средища. Този език прави лесен достъпа и на книжовниците българи от Света Гора, Рилския манастир и др. до творбите на този културен център изграден със руска помощ. В културните процеси дейците на Сремски Карловци осъществяват етап на приобщаване, етап на разграничаване, който в най-завършен вид го наблюдаваме в идеологията и културната програма на Паисий Хилендарски, бляскаво внушена и сърцато аргументирана в неговата книга “История славяноболгарская”. Но книгата на Паисий бе възможна само след пребиваването му в Сремски Карловци. Там Паисий си попълва съществуващата по онова време информация за българите. Там намира руския превод на Мавро Орбини “Книга историография”. Там се вдъхновява от онези страници на “Стематографията”, които отбелязват миналото величие на българите, и същевременно повежда дискусия със страници от същата книга, посветени на сръбската история. Така той доказва, че през 60-те години на ХVІІІ в. е вече невъзможно общославянското национално съзнание, , че е превъзмогната и идеята за “общ илирико-расиански” деец, за какъвто се легитимира Жефарович през 40-те години. Този нов етап се отбелязва с национално разграничаване от южнославянската общност. За българите той се осъществява в нови центрове, където контактът с българското национално движение е най-близък: това са Рилският манастир, светогорските манастири – Хилендар и Зограф. С тях са свързани и българи книжовници, които се увличат от идеите на украинския духовник Паисий Величковски за реформиране на монашеството; заедно с него напущат светогорските манастири и се преселват в Молдова. Там се създава нов център на българската култура през ХVІІІ в. – манастира Нямц – пазител на вековна традиция на славянска писмена култура, положена още през ХV в. от Григорий Цамблак. Началото на този етап категорично се изразява в написаните през втората половина на ХVІІІ в. истории на българския народ: “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски (започната в Хилендар и довършена в Зограф през 1762), Анонимната зографска история (завършена през 60-те години на ХVІІІ в. пак в Зограф), “История во кратце о болгарском народе словенском” на йеросхимонах Спиридон Габровец (започната в Зограф в началото на 60-те години, а довършена в манастира Нямц през 1792). Към тази поредица трябва да се причисли и общата история на Йован Раич “История разних славянских народов, наипаче Болгар, Хорватов и Сербов”, отпечатана в края на века, и историческите трудове на българските католически мисионери Кръстьо Христофор Пейкич Българин и Матей Франц Ксавер Пеячевич...

Надписът е на гръцки, пак не може да служи за еталон. А за "Джагфар тарихи" съм сигурен. Ако държиш, и страниците ще ти посоча, от които си черпил информацията за Бат Баян, Бащу, Шамбат и Аспарух.

Законът за ГМО се прекроява под натиска на екозащитниците Представители на екозащитни организации и производители на биопродукти отстояха позицията си в гласените промени на закона за генно модифицираните организми (ГМО) да не отпада забраната за засаждане на ГМО култури в близост до защитени зони и територии, където се отглежда биологично чиста продукция. На съвместно заседание днес депутатите от парламентарните комисии по околна среда и земеделие изслушаха становищата на граждани и неправителствени организации, които настояват за запазване на общите забрани в досегашния закон. Според тях отпадането на мораториума за освобождаване на ГМО в природата е сериозна заплаха за българското земеделие, което поставя вратички за отглеждане на модифицирани култури в страната. Сегашният закон забранява отглеждането на модифицирани тютюн, маслодайна роза, памук, пшеница, зеленчуци и овощни насаждения. Министърът на околната среда Нона Караджова категорично отрече с новите текстове да се допуска свободно отглеждане на ГМО. "Процедурите за одобряване на подобни заявления са изключително тежки, те са разписани в закона и аз заявявам открито, че докато съм министър, в страната няма да бъде одобрено нито едно подобно заявление", обясни Караджова. Основните мотиви за промените са свързани със задължителното транспониране на българското законодателство с европейското, където липсват общи забрани за съзнателното пускане на ГМО в природата, обясни министър Караджова. Според нея проблемът умишлено се политизирал, като темата неправилно се измества към болния за обществеността въпрос за негативните влияния на модифицираните култури върху околната среда. Позицията на правителството беше защитена и от Светла Николова, председател на екологичното сдружение "Агролинк". "Българското законодателство неправилно въведе общи забрани, които са юридически несъвместими с европейските, и много германски колеги се изненадват, че Европейската комисия е одобрила българския закон в този вид", обясни още Николова. Според нея общата забрана наистина трябва да се премахне, като вместо нея се въведат други режими, които технически да направят невъзможно използването на ГМО. "Подобен режим на съвместно използване на ГМО и конвенционални култури съществува в италианското законодателство, което позволява една година върху даден терен да се сее конвенционална култура и една ГМО. "Подобно редуване на културите не се приема от големите мултинационални компании, които натискат за въвеждане на ГМО, защото тяхната система цели да навлязат в териториите за постоянно", обясни още Николова. Депутатът от "Коалиция за България" Димчо Михалевски изказа подозрението, че крупни земеделци открито лобират в полза на големите мултинационални компании, защото искат да отглеждат ГМО рапица, чиито добиви са значително по-големи. Депутатите от ГЕРБ категорично отрекоха промените да са свързани със свободно отглеждане на ГМО. Депутатите решиха на следващото си заседание в четвъртък да приемат всички мотивирани предложения за промени, които да бъдат включени между двете четения на закона. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/26/...pod_natiska_na/

Озоновата дупка над Антарктида спасявала планетата от нагряване Намаляването на озоновата дупка над Антарктида може да ускори затоплянето на южното полукълбо, твърдят учени от Университета на Лидс в статия за сп. Geophysical Research Letters. В проучването си британските изследователи са използвали съвременен компютърен модел на Земята и метеорологични данни от последните две десетилетия. Сведенията показали, че силните ветрове в района под изтънелия озонов слой повдигат във въздуха множество капчици "воден прах", съдържащи частици от морска сол. Капките спомагат за образуването на по-ярки от обичайното облаци, които отразяват повече слънчева светлина и топлина. "Тези облаци доскоро са действали като своеобразни огледала и по този начин успешно са компенсирали повишаването на земните температури, причинено от все по-голямото количество вредни емисии, изхвърляни в атмосферата", посочва един от авторите на статията, проф. Кен Карслоу. Според него ветровете в този район на Земята обаче започват да стихват, тъй като озоновата дупка постепенно намалява, и следователно "ярките" облаци също ще намаляват. Това от своя страна ще доведе до ускоряване на повишаването на температурите в южното полукълбо и промяната на климата там. http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/01/26/848...a_planetata_ot/

Това, което си написал горе обаче не подкрепя твърдението ти, че едва ли не Паисий е бил на щат в руските спецслужби ("Паисий получава задането си за писането на "История словено-болгарская" от Петерсбург като руска пратка ").

Да, виждам, че специалистът по нефалшифицирани гръцки и латински извори Еньо иначе съвсем безкритично приема един извор като "Джагфар тарихи". Та в този контекст, Еньо, би ли цитирал извор (от нефалшифицираните от нашите патриотично настроени историци), в които да се споменава, че Аспарух "намира в Онгъла убежище с благоволението на Византия, благодарение на службата като федерати на предците му", както и че "преминаване на Дунав е станало със съгласието на византийския император, което е определил място за поселението в зоната около устието на Дунав, като възлага на прабългарите охранителни функции". Що се отнася до позоваването от твоя страна на гръцкия запис "вулгари" на източното по произход име "българи" като единствено правилен стандарт за изучаването на това име и за и търсенето къде то е засвидетелствано, то е несериозно. Не можеш да ме убедиш по никакъв начин, че език и писменост, в които няма Ъ, Ж, Ч, Ш, Щ, Я и от един момент Ю, могат да задават какъвто и да е стандарт за изследване на името "българи". П.П. Бях те помолил в една друга тема да цитираш текстовете и преводите на нефалшифицираните от нашите историци пасажи (с които ти явно разполагаш или поне такова впечатление правиш) от латински и гръцки автори, в които всъщност не се споменавали българи, а хуни, скити, кутригури и т.н. Кажи колко време ще ти е необходимо и когато си готов, може и специална тема да отворим.

С някой документ да можеш да потвърдиш това твоя изявление? Но от онези, твоите документи, нефалшифицираните от нашите патриотични историци.

Има доста хора, които трудно проумяват това.

Че те едно време си бяха сляти, после ги разделиха. Очевидно е, че цялата пушилка ще приключи с козметични "реформи".

Въпросът не е дали сме можели сами да се освободим или не, а какъв ефект върху манталитета и народопсихологията ни има фактът, че не сме се освободили сами.

Мисля, че в БГ наука отделна тема, посветена на страната/областта Балхара нямаме. Вижте на какво попаднах неотдавна. Един откъс от арменския историк от Х век Ухтанес, който предполагам, че ще представлява интерес участниците във форума. Няколко думи преди това за самия автор. Биографичните данни за Ухтанес са съвсем оскъдни. Роден е около 935 г., умира около 1000 г. Бил е арменски епископ в град Севастия във византийска Мала Азия в периода 970-985 г., като преди това получава църковно образование в манастира Нарек на брега на езерото Ван. През 980 г. започва работа по своята история, която завършва приблизително 2 години по-късно. Ето го самият откъс: ИСТОРИЯ НА АРМЕНЦИТЕ Глава 48 “Отново за Хосров” “В дните на властването на арменския цар Хосров Велики и в годините на царуване на римския император Пилипос (т.е. Филип Арабина) царството на персите било изтръгнато от партяните. И за тях казват, че произлизали от синовете на Авраам, който той имал от Хетура; още приживе Авраам отпратил от [другия си син] Исаак в източната страна Зимран, сина на Хетура, заедно с братята му. Намножилият се от тях народ се нарекъл партяни; в началото Господ им дал царство, потвърждавайки думата си, дадена на Авраам, че в търсенето на мъст царете на [този] народ ще излязат и ще се възцарят над персите и арменците. Тогава над персите взел властта Аршак Храбри, който се разбунтувал срещу македонците и се възцарил в града, наречен Бахлар в страната на кушаните". (Източник: “Ukhtanesi patmut’iun haiots” – превод мой) Това сведение според мен заслужава особено внимание. Подобна форма на името на град Балх липсва у предишните или по-късните познати ми арменски автори. Арменският запис на Балх традиционно е Балх, Бахл (Balx, Bahl, Bahł). През 1991 г. в книгата си “Прабългарите. Произход, език, култура” Петър Добрев лансира тезата, че българската прародина бил районът на град Балх, където имало древна “българска държава”, съществувала още през VІІ век пр.Хр. и която се наричала Балхара. Хронологичната несъстоятелност на подобно твърдение не смятам за нужно дори да коментирам. Що се отнася до епизодичното название Балхара, което П.Добрев тиражираше в повечето си следващи книги и което беше безкритично прието от последователите му, той обосновава с пасаж от арабския географ от ХІV век Димашки: “Балхара е на запад от Таджех” (“Прабългарите. Произход, език, култура”, с. 25), което според П. Добрев значи, че е на запад от Таджикистан. Добрев посочва като източник на информацията си издание на арабския текст на Димашки, правено в Копенхаген през 1874 г. Седнах и направих справка и не бях особено учуден от резултата с оглед и на други “точни” “цитирания” и “позовавания” на извори от страна на Петър Добрев. В действителност откъс с такова значение при Димашки няма, поне в петербургското издание на арабския текст от 1866 г., което е направено по ръкописите от Петербург, Лайден и Копенхаген, т.е. и по текста, на който се позовава П.Добрев. Помолих един един от от най-добрите специалисти по арабски език в България да преведе откъса от Димашки. Ето какво гласи арабският текст от петербургското издание след описанието на река Ганг, за която индийците твърдели, че извира от Рая: “Също така река Манхар рур ханш (вар. Манджар рур ханш или Манджур ханш), извира от планините Балхара, близо до земята Наджа и страната ал Хайзаран (вар. ал Хизаран) и се влива в морето, наречено “Голям ал Маабр” и от нея се разделят 40 клона. Всички тези разклонения се големи и по тях плават кораби и там, където се вливат в морето, има морски заек, който е животно с различни цветове, без крака и ръце, тялото му е като на риба, а главата му е като на заек”. (Източник: Cosmographie de Chems-ed-Din Abou Abdallah Mohammed ed-Dimichqui. Texte Arabe, publié d’après l’édition commencée par M.Fraehn et d’après les manuscripts de St.-Pétersbourg, de Paris, de Leyde et de Copenhague par M.A.F. Mehren. Saint-Pétersbourg, 1866, p. 101. В интернет на адрес: http://books.google.com/books?id=CQ0ZAAAAY...r&f=false.) Въпросните планини Балхара нямат нищо общо според мен с титлата на индийските царе Балхара, за който споменават някои арабски автори от ІХ-ХІ век. Изглежда Балхара, спомената от Димашки, са земите на държавата Болор, днес Балтистан, известни в арменската география “Ашхарацуйц” като земята на “народа булх”. Най-старото споменаване в китайски документ на тази страна (под формата Болуле) е от 545 г. Бахлар при Ухтанес несъмнено е Балх, самата форма според мен е метатеза на Балхар. Дублирането на Бахлар/Балхар при Ухтанес и Балхара при Димашки обаче сочи, че през първите векове след Христа и през Ранното средновековие град Балх е имал успоредно название Балхар и вероятно то е свързано с българския етноним.

Освен това надали някой щеше дори да си прави труда да я нарича Империя на ромеите, а щяха да я назовават или Империя на гърците, или, което е по-вероятно, ичето й щеше да е Република Романия, защото се съмнявам, че монархията във Византия щеше да просъществува до днес. За справка - колко режима смени Гърция през ХХ век?

Аз си мисля обаче, че тази наша сервилност към "големия брат" ни я насадиха руснаците още след 1878 г. Обърни внимание - сърбите възстановяват държавността си чрез въстание, гърците също. Вярно, и на двата народа им помагат великите сили и то не само дипломатически, а и чрез преки военни акции срещу турците. Но това става към края на въстанията, когато се вижда, че на сърбите и гърците не им достигат силите сами да се преборят. А нашата свобода, въпреки несъмнения принос на опълченците и на хилядите български безименни водачи, разунавачи, шпиони ако щеш, снабдители с храна и фураж, ни я донесоха на тепсия. Или по-скоро така ни внушават вече 130 години руснаците и техните слуги у нас. Не вярвам гърците да честват като национален празник деня на битката при Наварин, където англо-руския флот разбива турския, както ние охкаме и ахкаме всяка година на 3 март. Ти посочи по-горе Съединението от 1885 г. и си прав - това си е чисто българска работа и затова успява. Както успяват чисто сръбското и чисто гръцкото (поне в началото) въстания против турците. Според мен дресировката да слушаме ни я създадоха не само след 1944 г., а и преди това. Имам предвид двете изгубени войни от 1913 и 1915-1918 г., които насаждат определено едно чувство на отчаяние и липса на вяра, че можем сами да си решим проблемите, че нещо можем сами да променим и оттам предразположеност към чуждопоклонство и сервилност.

Я, Иванко, да те подсиля малко, в случай че ти свърши работа това. Едно българско или по-скоро византийско откъсче от ХV век. “А от онези скитски народи, които обитават горните страни на Британия и чак до голямата река Истър и оттам даже до самия Арктос (т.е. Север) и до океана дори на запад – всички те бяха още изцяло безбожно нечестивци. И от тези именно скити [бяха] тъй наречените българи, които живеят отдавна от двете страни на Истър, който те на своя език наричат Дунав. Те бяха врагове на гръцкото царство през много години. Също бяха и многоброен народ и владееха цялата Мизийска земя и родовете им се заселиха чак до Илирик на запад”. (Из “Повест за латините” в български антилатински смесен сборник от ХV в. – Гюзелев, Васил. Покръстване и християнизация на българите. С., 2006, с. 103-104)

Алвасасейро посочи периода 1940-1944 г. Аз предлагам да го разтегнем от 1940 до 2010 т.

Бивш финансов министър е. Нали се сещаш, Пламене, колко тогава, а и днес, са ги вълнували финансовите министри разни попски разправии

Добра статия, а и Юрдан Трифонов е сериозен автор. Особено впечатление правят изреченият като: "Така, в историята на Енгеля "Geschichte von Bulgarien" (Halle 1797, с. 470)7, е поместено едно известие, взето не се знае откъде, според което търновският архиерей дори в 1463 г. носел титлата "патриарх на Търново и на цяла България". "Йерусалимският пък патриарх Доситей (1641-1707) в своята "История на йерусалимските патриарси", издадена от неговия приемник и племенник Хрисант, разказва, че в 1570 г.9 цариградският патриаршески синод под председателството на Митрофана III10 решил да се унищожат Охридската, Търновската и Ипекската архиепископии, но че това било постигнато само относително Търновската, а другите сполучили да запазят правдините си с помощта на султана, като се задължили да му плащат особен данък." Аз бих добавил и твърдението на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, изразено на страниците на "Цариградски вестник" през 50-те години на ХІХ век, според когото Българската патриаршия е била ликвидирана от гърците чак към първата половина на ХVІІ век. Мисля, че бяха 40-те години на ХVІІ, но не мога да си открия извадките, които съм правил от Джинот.

Той Камерън май направо си е снимал там.

Кое те смущава в надписа?