Aspandiat

Андрей Райчев може да е прав за хуманитарните звена, но според тотално говори глупости по отношение на институтите, в които се правят изследвания в областта на природните науки. Да вземе да си купува редовно списание "Осем" и да чете какво пише там за открития, правени в БАН, вместо да плямпа със задната част от анатомията си. Впрочем мнението на човек, който се ояде по времето на Жан Виденов и на Сергей Станишев би трябвало да има тежест равно на 0 (нула)!!!! Впрочем той и Доган преди 4-5 месеца беше хвърлил око на имотите на БАН, вероятно сега този апетит се е прехвърлил към мафиотите около Бойко Борисов и Дянков просто им е трубадур... на процент.

Едно време Милен Велчев дойде от лондоското Сити и преструктурира в Англия външния дълг, сега Дянков дойде от МВФ...

В интресен на истината пръв тази тема сериозно я разнищи проф. Атанас Стаматов през 1997 г. Петър Добрев седна после да преписва наред от него, без да споменава името му. http://www.protobulgarians.com/Kniga%20AtS...%20Stamatov.htm

Забравяш кръвните и езикови връзки, които са по-силни от политиката. А и въпросните войни не са били ожесточени и тотални.

Напълно си прав, но установяването на правилната форма - Муртаг, а не Омуртаг, можеше да спести доста челобитничество на различни езиковеди. За какво става дума: 1. Според В. Томашек този антропоним идва от тюркското jumurtag “свит на кълбо, масивен, овален като яйце”, т.е. Омуртаг = “Дебелият”. 2. Според Х. Вамбери името идва от тюркското omor “изправен, възвишен” и tag “планина”, тоест “Извисеният като планина”. 3. Според руснака Егоров коренът Омурт- е сроден с чувашкото ъмърт (ăмăрт) “орел, скален орел”, което според него е от по-старо мурт, омурт, название на митологична птица и е със сарматски корен. 4. Според Х. Грегоар Омуртаг трябва да се свърже с ирано-аланското име Μουρδαγος (“Езичникът”), което идва от аланското murdtag с подобно значение. Интересни са обаче няколко наскоро направени аналога със “старогерманските” имена Murt, Murtagh и Moratah (Тодоров, Николай. Българският именник в стара и нова Европа. С., 2008, с. 243). Тук бих добавил и старокелтската форма на днешното фамилно име Мърдок - Murtagh.

Ставаше дума за иранско ядро (кангар) на печенегите, а не на всеобщо и цялостен ирански етнос през ІХ-ХІ век...

Това даже мисля, че е продължението на "Сосо е добро момче"

Не, стига ми четенето на един друг писател-фантаст с алитерационно на Цани Гинчев име - Ганчо Ценов.

Може, сигурно е така. Ама майката на Сталин е заявявала неведнъж: "Сосо е добро момче".

За разлика от вас аз не живея с мнението, че съм безпогрешен , но все пак очаквам да бъдете така любезен да ми изброите 10 печенежки думи от тюрски произход или изобщо 10 думи, за които е доказано, че са съществували в печенежкия език.

Няма начин, брате. Като живееш в съседство с Централна Азия, "Вагината на народите", която постоянно ги бълва на нови и нови вълни, в един момент става пълен миш-маш.

Много по-нашенски имат. Това не е келтско каре.

Защо пък не, все пак е бивш семинарист.

Бих ти препоръчал като изходна база да потърсиш книгата на Дориан Александров "Бойни изкуства и военно дело на древните българи", С., 1999. Накрая като приложение има списък от 100 българи с кратка анотация с принос към България и човечеството. В списъка има много хора, за които се знае предимно, да не кажа изобщо, само в тесни професионални кръгове - лекари, инженери, хора на точните науки и т.н.

Или с родопските одеяла, а?...

А от друга страна в немалко страни, който оспори постулатите за Холокоста, го чака съдебно преследване. Вече съжалявам, че Вермахтът не победи при Сталинград...

Летописец, извинявай, ама по-големи хуномански глупости не бях чел от много време. 1. И как реши, че Катина е писал на гръцки, след като никъде в откъса за Вунд дори не се загатва това? Или пише на гръцки, защото така можеш да изопачиш името Вунд на Бунд и оттам да си измислиш етноним Бундур? Да ти е минавало през ума, че Катина е писал на сирийски, език, който не само му е бил роден, но и е имал силни позиции в Близкия Изток, в т.ч. и в Армения, защото пред ІІ-ІV век християнството се разпространява в нея основно от сирийски мисионери. И за твое сведение Вунд е иранско, дори персийско име. 2. Въпросните бунтурки от споменатата от теб грузинска хроника нямат нищо общо с фантасмагоричните ти "корекции" на бундурки, а съдържат в името си персийския корен "бун", който значи "корен, основа, същина" и се превеждат като "същински, истински, коренни турки". Какво е разбирал авторът на грузинската хроника или по-скоро авторът на ползвания от него по-стар документ е неясно. 3. Относно Табари и неговото сведение за "бунджар", виждам, че отново фалшифицираш източници в изгода на твоите фантазии, защото Табари пише БАНДЖАР! Потърси текста на www.vostlit.narod.ru, преди да заблуждаваш съзнателно читателите на форума. 4. "Кн.ІІ,гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Вндур на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.” За горната "редакция", която в твоя изгода си направил с текста на Хоренаци просто нямам думи... 5. По-надолу пишеш: "Латинската дума „зиези” е явно калка на гръцката „дзури”, която пък е езиковият маркер, употребен от Приск (V в.), а след това и от готският историк Йордан (VІ в.), за идентификация на хунските племена. Утигите и кограгите, са също познати като утигур и кутригури, което ще рече, че „зиези”, е всъщност калка на „гур”.Що е „гур”?" 6. Ти изобщо наясно ли си какво означава терминът "калка". Съдейки по написаното от теб, смятам, че идея си нямаш и оттам целият ти наниз от "връзки" Зиези - дзури - гур е пълна фантастика, но съзнателно целяща да изкара българите хуни. 7. Пишеш: "В топонима Баласакан определено можем да експлицираме думата „бал” (владетел) и древноиранската дума cana (от корена „kan”, копая)." Да си чувал, че някога точно в този район е живяло племето баласи или баласичи и че названието на областта Баласакан определено идва от тяхното име, а не от "владетел" и "копая"? Нямам нерви да коментирам другите ти писаници, и това, което ти написах, не е малко.

Йончев, щом толкова съм те впечатлил с моите примери, ето може би най-старият такъв, в който се среща подобна форма без О-. “И като плениха турците Анатолия, тъдява дойдоха свободни люде от Гърция на църковна земя при светия крал. А това са имената им: Градислав, Рад Охреда и Муртат, Нанев брат, Станило и Никита, Мурта Прекочел, Борило, поп Добре и поп Григорие”. (Грамота на цар Стефан Душан за църквата "Свети Никола" края Кожле от 1353 г.) Тези хора (очевидно българи) според коментара в скопското издание на грамотата най-вероятно са са дошли заедно със сръбския военен отряд, изпратен от крал Милутин през 1313 г. да помогне на византийците срещу турците в Западна Мала Азия. Тоест имаме най-ранен пример (извън ІХ век) от 1313 г. на употребата на форма без начално О-.

Геннадий, ты с ума сошел? Думата ниряти се среща още през 1073 г. в БЪЛГАРСКИЯ “Симеонов сборник”. Тя има паралел в сърбохърватското диалектно нűркати, нűркâм, в хърватското ńiriti, ńirim “гмуркам се”, руското диалектно ныркать, ныркаю “потапям се, изчезвам бързо, скривайки се някъде” “минавам наведен или пропълзявам под нещо”, словенското ponîrek “птица гмурец”. Българските, руските, сръбските, словенският и хърватските примери се предполага, че идват от праславянското *nyrāti, *nyrāją и *nirāti, *nirāją. В “Български етимологичен речник” е посочена и българската дума нирèц “празно място; голяма дупка в планината, в скала или под земята; пещера”, записана от Найден Геров. Като топонимичен паралел е отбелязана пещерата Нириц до град Котел. Подобие на тези примери се откриват в лицето на руското черковнославянско ныръ, нырь “кула, убежище”, руското ныр “кула, убежище; дупка за промъкване; проход; прелез, където се влиза пълзешком”. Коренът ти е НИР, а не ПОН-, ех, ты, автохтонец россиянский!!!

Чудя се само как тъй става, че протестантските страни са най-податливи към възникване на всякакви секти... И то основно секти с търговска цел, един вид Jesus Christ Ltd.

Ето какво е това ядро, подкрепено с някакви данни, а не вашето априорно "те във всички случаи са се формирали като изконно-собствено тюркско и по-точно огузско племе много преди това още в Централна Азия!" Професор Омелян Прицак в своята статия “Печенегите (пример за социална и икономическа трансформация)” (най-лесно ще я намерите направо преведена на български в брой 5 на списание "Авитохол", има ги всичките в НБКМ) отбелязва, че пръв път те са спомената в китайската история “Суйшу”, съставена между 629 и 636 г. под името Пей-жу. Обиталищата на Пей-жу са локализирани в близост до Ташкент – по-точно по средното течение на река Сър Даря, където се намирал техният стар център. Името Кангар се свързва от някои учени с тохарското А канк “камък”. Според Прицак кангарите първоначално не са били номадски народ, а уседнало население (вероятно със смесена икономика, характерна за района), обитавали градове и водели активна търговия. Тюркските нашествия постепенно довеждат до тюркизиране на езика им и до възникване на общото име пачанаг/печенег, макар и кангарите/печенегите, съгласно писмените източници, запазили своите европеидни черти. Преселвайки се първо в степите източно от Волга, а по-късно в днешните украински земи кангарите/печенегите преминават към номадски начин на живот. Вторичната тюркизация на кангарите води до погрешното смесване на по-късните печенеги с истинските нетюркски по произход кангари. Тъй като съм убеден, че се считате за трижди по-велик от Прицак и ще кажете, че е писал глупости (като че ли професор не може да пише глупости), на свой ред ще добавя нещичко към написаното от Прицак, макар и без надежда, че ще ви повлияя. Например в края на ІХ век персо-арабският автор Ибн Хордадбех казва следното: “Някой, достоен за доверие, постоянно посещаващ страната [с цел] търговия, ми каза, че водите от тази страна на Джейхун – реките на Балх, а също и другите велики реки приличат на Джейхун-[Х]ашар[т]; а това е реката, наричана Канкар, разположена близо до владението Шаш...”. Канкар е едно от названията на Сър Даря. Ал-Истахри споменава, че един от градовете на Чач (Шаш) се нарича Кенкерак (потърсете си го на www.vostlit.narod.ru). За ваше сведение Чач или Шаш е днешният Ташкент. Л.С. Толстова привежда известен брой топоними, свързани с етнонима “кангар”: Кънгар – около Паст Даргом, Самаркандска област; Кънгар – Самаркандска област; Байкунгур – Самаркандска област; Кунгар-бай – около Заамин, Самаркандска област; Кънгър – около Коканд във Ферганска област; Кунгурдак – около Янгиюл, Ташкентска област; Конгурберг – около Средний Чирчик в Ташкентска област. (Толстова, Л.С. Отголоски ранних этапов этногенеза народов средней Азии и ее исторической ономастике. – Ономастика Средней Азии. М., 1978, с. 15). Тези данни показват не само, че кангарите са старо средноазиатско население, но и че географски са били съседни на прабългарите. Стига да не ги търсите на м****та си в Минусинската котловина. Досега не съм открил в района та Самарканд и Ташкент топоним от рода на "пачанак, баджанак, печеченек", макар че съм търсил. Вие случайно да сте открил? Вие питате: "Кои и колко са иранизмите в печенежския език, само лексикални ли или и фонетични, морфологични, синтактични и т.н."Хайде вие, като такъв титан на лингнистиката и тюркологията, ми посочете поне 10 (десет) тюркски думи в печенежкия. Ако въобще има толкова достигнали до нас. Ще се озорите със сигурност, а за ваше нещастие документ Codex Patsinacus по подобие на Codex Cumanicus няма. П.П. Няма смисъл да прикривате въпиющото си историческо невежество зад тежки думи като "етимон" и "апелатив".

Професор Добрев, да сте чували нещичко за кангарите, които са старото иранско ядро на печенегите? А що се отнася до това що за "тюркско име" е Татуш, ето ви примери, за които съм убеден, че не сте и предполагал, че съществуват: 1. Надпис от първата половина на I век, открит в Керч, четем: “Татия (Τατϊα), дъщеря на Никий, сбогом” (Корпус боспорских надписей. М–Л., 1965. Надпис № 290, с. 210). 2. Надпис от III век пр.Хр. датира надпис, открит около Елтеген (сега Героевское), в който срещаме мъжкото име Таттион (Ταττίων) (Пак там. Надпис № 912, с. 506). 3. Надпис от Керч от IV век пр.Хр. срещаме мъжкото име Татис (Τάτυς) (Пак там. Надпис № 209, с. 175). 4. Човек на име Татемер (Tatemer), който според Анастасий Библиотекар бил съюзник на римляните, без да посочва етническия му произход (Anastasius Bibliothecarus. Chronogaphia Tripertita. ЛИБИ 2. С., 1960, с. 235), но вероятно е бил гот. През 70-те години на XI век Ана Комнина споменава печенежкия вожд “Татуш, наричан още Хали” (Annae Comnenae. Alexias. ГИБИ 8. С., 1972, с. 54), под същото име той е записан от Йоан Скилица и Георги Кедрин (Georgii Cedreni-Ioannis Scylitzae. Historiarum Compedium. ГИБИ 6. С., 1965, с. 337), както и от Йоан Зонара. Но Михаил Аталиат предава името му като Татруш (Michaelis Attaleiatae. Historia. ГИБИ 6. С., 1965, с. 183). Нямате обаче никаква гаранция, че това име Татуш е тюркско на фона на скито-сарматските примери, които давам по-горе! Интересен е вариантът на Михаил Аталиат. Той може да се дължи на грешка, но тази грешка може да не е случайна, а резултат от реално съществуване на антропоним Татруш, чиято звукова близост с Татуш е довело до объркването на византийския автор. Това е много вероятно, защото Ана Комнина споменава за един “скит” на име Татран (Τατράνης) (Annae Comnenae. Alexias, с. 76). Последното име е почти еднакво с Татра и Тат Иран, споменати в "Джагфар тарихи" и "Шан къзъ дастанъ" като име на български владетел, воювал срещу византийците.

1. През 1330 г. в битката при Велбъжд цар Михаил Шишман води 12 000 българи и 3000 наемници алани и татари. 2. През 1322 г. при обсадата на Пловдив от ромеите и съюзения с тях български болярин Войсил градът бил отбраняван от гарнизон, съставен от 1000 конници българи и алани и 2000 тежко въоръжени пехотинци. Бранителите били командвани от аланите Итил и Темир и маджарина Инас, а върховен началник бил русинът Иван “сръчен и опитен в стратегията”. 3. В битката при Адрианопол от 1205 г. цар Калоян разполага с помощна войска от 14 000 кумани. Той, както и предшественикът му Иван Асен са владетелите, използвали най-масово услугите на кумански наемници. Вероятно заплата им не е била в "звонкова монета", а основно се е формирала от това каквото награбят. Тоест отношенията между българското правителство и куманите е било подобно на отношенията капери - морски държави през ХVІІ-ХVІІІ век - пиратите са плавали под флага на Англия, Франция и т.н., който им е осигурявал някаква правна защита ако бъдат заловени от отсрещаната страна, а пък каквото награбят в по-голямата си част е оставало за тях. Симбиозата е била взаимноизгодна, защото държавите са си спестявали големите разходи по поддържането на военноморски сили, а пиратите са добивали един вид благороден вид на истиски джетълмени [на късмета]. 4. В битката при Ахелой от 917 г. цар Симеон използва и наемници от маджарите и печенегите. За повече примери в момента не мога да се сетя, обаче възниква интересният въпрос кога българите започват да ползват наемници? И то явно специализирани наемници. Според мен ползването на чужди наемници започва именно при Симеон, когато българите ускорено се отърсват от своите "скитски нрави" и военната им система вече не може да рекрутира бързоподвижни конни стрелци каквито например са имали през Х век печенеги и маджари. Имаше едно интересно сведение в "Чудото на свети Георги с българина". Действието се развива по време на българо-маджалската война от 894-896 г. и въпросният българин е представен очевидно като заможен човек, който води със себе си и резервен кон. Вероятно тези данни отразяват началото на формирането на специализирана военна прослойка от типа на западното рицарство (естествено с по-лек вариант на въоръжението и защитата) от хора с имотно състояние, които могат да си позволят скъпо снаряжение и въоръжение. Подобен тип еволюция на въоръжените сили предполага, че към края на ІХ и началото на Х век в българската армия леката кавалерия от степен тип (конни стрелци) е започнала да става кът поради естествените исторически и икономически процеси в държавата. По тази причина българските правителства са били принудени да компенсират недостига на такъв род войски, като са прибягвали до набиране на наемници сред маджарите и печенегите. Подобно явление не се наблюдава например по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав не само защото държавата е имала несъмнено много по-малки материални възможности да наема чужди военни единици, но и защото за България войната с Византия е основно отбранителна, използани са особеностите на релефа и нападателни действия (особено след 997 г.) в равнинен терен почти не са били водени, тоест не е имало нужда от настъпателна лека и тежка кавалерия. Подобно разчленяване на собствена (българска) по-тежко въоръжена армия и лековъоръжени и бързоподвижни конници наемници от земите северно от Дунава най-вероятно наблюдаваме и по времето на Иван Асен І, Калоян и Иван Асен ІІ. Както и столетие по-късно при царете Георги ІІ Тертер (отбраната на Пловдив) и при цар Михаил Шишман (битката при Велбъжд). Този факт е косвено указание и за още нещо - икономически към първата четвърт на ХІV век България като цяло се е била изправила на крака след татарските нашествия и доминация и гражданската война при Ивайло и е можела да наема чужди единици. През първата четвърт на ХІV век тези наемници най-вероятно са получавали заплатите си до голяма степен от държавата, а не от грабежи както е било по времето на Иван Асен І и Калоян. Причината според мен се крие в промяна на типа война - опустошенията на чуждата територия са били сведени до минимум не само заради аргумента, че православни държави не бива да си причиняват големи вреди, но и защото никоя от страните не е била сигурна дали утре опустошената област няма да премине към нея.

Хърсе, не се излагай с такъв детински пост - 80% били изклани. Най-малкото турците не са имали физическата възможност да го сторят. Освен това завоеванието им на българските земи се точи близо 50 години, то е поетапно, има и области, които не са били опустошени, защото местните боляри стават турски васали и спестяват на населението избиванията и заробванията от голям мащаб. Пример - владенията на Константин Деянов с център Велбъжд. Няма и сведения за турски геноцид спрямо населението на Видинското царство. Нито пък за Добружджанското деспотство. Освен това султан Мурад І, при когото са завзети голяма част от българските земи, не е бил глупак. Турците по негово време не са били всесилни и той не е имал интерес (а и сигурно не е смеел) да коли наляво и надясно, за да не вдигне срещу себе си всички балкански християни наведнъж. Мурад І никак не е бил сигурен в трайността на завоеванията си. По същият начин са разсъждавали и западните държави, които се сепват, чак когато пада Търново и чак тогава организират кръстоносен поход. Стратегията на Мурад І е била да елиминира враговете си един по един. Обърни внимание, че политиката му е била да се огради с колкото може повече балкански васали, а не да завзема земите им. Щом обаче имаш васали, не можеш да си позволяваш произволи спрямо подопечното им население. Така че тези апокалиптични Гандевски 80% са вятър работа. Не съм адвокат на турците, просто смятам, че трябва да се разсъждава реалистично. Има и още един момент - ислямът третира неверниците като население, което не е дозряло, второ качество. По тази причина на неверниците се налага допълнителен данък (джизие или харач), който никак не е бил малък. Да не са луди Мурад І, Мехмед І, Мурад ІІ, Мехмед ІІ и дори неуравновесеният психически Баязид І да колят кокошката, която им снася златни яйца. По същата причина през ХІV-ХV век турците не натискат особено балканските христиняни да приемат исляма, защото държавата ще претърпи загуби от намален данък джизие.

Впрочем има ли изобщо някакви опити да се изчисли населението на България в периода 850-970 и 970-1018 г.? Гандев беше правил опити за ХІV век и май ни беше изкарал 1,5 милиона, но това е без земите отвъд Дунава, Белградско, Браничевско, Косово, Албания, Тесалия. За Византия през ІХ-ХІ век някъде бях срещал население от 8 милиона. Може и да греша, но няма начин да сме имали по-голямо население от нея.