Aspandiat

Тази тема е май повече за раздел Религии.

Не знаех, че Англия е направила империята си благи думи и убеждения....

Хахахахахахаха

Значи тогава, всякакви сравнения Запад/Север и Византия отпадат, защото когато католическата църква спира да се бърка насам-натам, Византия вече е на онзи свят.

Можеш ли да ми изброиш поне 5 големи технологични открития, направени в Англия или Скандинавия през ХІІІ-ХІV век.

Само дето това 10 : 0 в полза на Севера се получава, ако гледаш Византия през ХІV век и Севера през ХІХ-ХХ век.

Добре, аз предлагам следния критерий: цивилизацията генерира модели на подражание и заимстване, без значение обществения строй на страната, в която тя се е зародила и развила.

Същите държави, които са великите сили в Европа и през ХVІІІ-ХХ век - Франция, Германия и Англия

Питаш защо във Византия не се развива наука, а само схоластиката. Това е обвързано с политическата й история - постоянните войни изискват централизация и деспотизъм, а деспотизмът задушава свободната творческа мисъл, която е основната предпоставка за развитието на науката. Бях чел преди едно резюме на западно изследване, което прави съпоставка между САЩ и Англия преди и през ІІ световна война и Третия райх и защо Райхът изостава в технологично отношение от тях. Освен изтичането на еврейски мозъци, другият основен аргумент беше, че тоталитарното доминиране и планиране на науката пречи на големите открития, докато например в Англия такива открития (примерът, който си спомням, беше изстребителят "Спитфайър") са правени не в някакви мега лаборатории, а едва ли не в домашни условия, но.... от ентусиасти.

850-1050 г.

Значи според мен тук става дума само за жопани, а Боил (горе съм дал примери) е лично име. Ботаул също смятам, че е лично име, давам пример: Ботул (XIII или XIV век) (Славословия в Синодика на цар Борил. (Добавки от XIII и XIV век). ХИБ 2. С., 1978, с. 297). Та имаме жопан Боил и жопан Ботаул.

А в Западна Европа, и то още по времето, когато Византия не е феодализирана, няма ли феодализъм, основан точно на собствеността върху земята, който ограничава политическата свобода на отделния човек?

Обаче примерът с Гърция и Византия доказва точно обратното.

Не съм чувал Ричард Лъвското сърце да е спонсорирал изстрелването на спътник.

Значи явно нещо теорията, че само природната среда определя манталитета и обществения строй, издиша

Е, онази Гърция няма нищо общо с Византия, освен езика. Византия по произход и държавна традиция до ХІ век си е римска държава. А в Рим от І век сл.Хр. демокрацията е мираж.

Временно, не хронично като Византия или България.

Единственото време, когато във Византия е имало нещо като "демокрация", са последните й десетилетия, когато вече няма за какво да се дърпат аристократите и императорът търси съгласие с обкръжението си по всички въпроси. Ти да не си го представяш Константин Велики като демократ? Или Теодосий І, който издава указ за забрана на старите религии? Или път Юстиниян І, който щатният придворен летописец Прокопий Кесарийски обвинява в какви ли не грехове. Представи си и какъв "демократ" е бил и Констатин V, който не се стряска да бичува публично патриарха, да го води на магаре из хиподрома, а после да го остави пак да кара патриаршеството си.

Е, отчети факта, че ако във Византия имаше условно казано "демокрация" от северноевропейски тип, при толкова външни врагове, и то силни и опасни, да е сдала багажа още през VІІ век. П.П. Исландия през 970 г. изправена ли е хронично пред опасност по границите си?

Хърсе, при това положение единствената логична възможност ми се струва окончанието -ГИ да е причастно окончание. Но тогава се получава не Боила жопан теси направи, Бутаул жопан направи, направи таиси, а Боила жопан теси правейки/правещ, Бутаул жопан правейки/правещ, правейки/правещ таиси. Нещо не ми се връзва. Впрочем се поразрових из нета вчера и днес, признавам без особен успех. Намерих единствено по-подробна информация за осетинския и родствения му ягнобски език. В осетинския няма глаголно окончание за време -ГИ или нещо подобно. Единственото окончание, наподобяващо -ГИ, е -ÆГ, което се използва за образуване на причастия. Например: фыссын – фыссæг “пишещ, писател”. Подобно е окончанието и в ягнобския, но не мисля, че вършат особена работа, защото не се отказвам от идеята, че -ГИ е окончание за минало свършено време. Нещо подобно открих в удмуртския език: вераны “казвам, говоря”, което в 1 л. ед. ч. сегашно време става верасько, но пък в 3 л. ед. ч. сегашно време формата е съвсем различна – вера. Ако се мисли в посока, че –ГИ е окочание за сегашно време, следва да се предположи конструкция: Боила жопан теси прави, Бутаул жопан прави, прави таиси. Като гледам надписа ΒΟΥΗΛΑ•ΣΟΑΠΑΝ•ΤΕCΗ•ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ•ΒΟΥΤΑΟΥΛ•ΣΩΑΠΑΝ•ΤΑΓΡΟΓΗ•ΗΤΖΙΓΗ•ΤΑΙCΗ, в момента започва да ми се върти още една мисъл. И в Боила жопан, и в Бутаул жопан липсват окончания на “жопан”. Чисто граматически нещо нещата не ми се връзват. Защото ако превеждаме дума по дума отляво надясно, се получава следното: “Боила жопан предмета направи, Бутаул жопан направи, (още нещо) направи (на) предмета.” Значи се получава, че двама жопани са седнали и са се почупили от работа по един предмет (чаша, да кажем). Единият нещо правил, после другият продължил, защото не могли да намерят майстор да я свърши сам цялата работа. Та затова си мисля, че в Боила -а е окончание, и то падеждно, а основата е всъщност Боил-. Като казвам падежно окончание, имам предвид за родителен падеж, т.е. за принадлежност – “на жупан Боил” или “на боил-жупана”. И с оглед на това предлагам следната подредба на реда на думите при превод, адаптиран към съвременния български словоред: ΒΟΥΗΛΑ•ΣΟΑΠΑΝ (7.) • ΤΕCΗ (5.) • ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ (6.) • ΒΟΥΤΑΟΥΛ•ΣΩΑΠΑΝ (1.) • ΤΑΓΡΟΓΗ (3.) • ΗΤΖΙΓΗ (4.) • ΤΑΙCΗ (2.). Тоест: Бутаул жопан (1.) предмета [чашата] (2.) направи, (3.), [още нещо] направи по нея (4.), предмета [чашата] (5.) направи [още нещо] с нея [подари, дари, връчи] (6.) на жопана Боил (на боила жопана) (7.).

Ти гледай майтап да сме останали без военен министър...

Точно така, на североизток е.

Благодарско

Става дума за Азиатска и Европейска Сарматия. Първата е от Волга на изток, втората - от Волга на запад. И опира точно по Кавказ до Иверия.

Всъщност, Галахад, кое сведение сочи, че Т.Светослав може да е получил земи северно от Дунав? В "История на България", том 3, това се дава като факт и е отразено на картата.