Aspandiat

Във връзка с това, че възходът на Ванандаци е почнал през ІV век ето едно сведение за покръстването на Армения през 301 г. отново от Ухтанес, авторът, с когото открих темата. Той описва как след тази дата свети Григор Лусаворич (Григорий Просветител) организирал църковната структура в страната. Глава 70 “За епископите, всеки от който получил престола на поместната си катедра от [ръцете] на светия Григор” “И тъй, на това място били подредени и обявени всичките [епископски] тронове, [точно] както свети Григор, нашият Просветител, ги назначил и сам подредил йерархията на престолоприемните епископи. Първият [бил] епископът на Харк, вторият – епископът на Остан, третият – епископът на Тайк, четвъртият – [епископът] на Мардали, петият – [епископът] на Аршамуник, шестият – [епископът] на Арцруник, седмият – [епископът] на Сюник, осмият – [епископът] на Рштуник, деветият – [епископът] на Мокк, десетият – [епископът] на Аматуник, единадесетият – [епископът] на Басен, дванадесетият – [епископът] на Мамиконеаните, тринадесетият – [епископът] на Багреванд, четиринадесетият – [епископът] на Хорхоруник, петнадесетият – [епископът] на Вананд, шестнадесетият – [епископът] на Апахуник, седемнадесетият – [епископът] на Аршаруник, осемнадесетият – [епископът] на Гнуник, деветнадесетият – [епископът] на Голтн, двадесетият – [епископът] на Гардман, двадесет и първият – [епископът] на Аке, двадесет и вторият – [епископът] на Бажуник, двадесет и третият – [епископът] на Йерутакк, двадесет и четвъртият – [епископът] на сирийците, двадесет и петият – [епископът] на Андзевацик, двадесет и шестият – [епископът] на Палуник, двадесет и седмият – [епископът] на Мехнуник, двадесет и осмият – [епископът] на Ели, двадесет и деветият – [епископът] на Заревхан, тридесетият – [епископът] на Другата Сирия. Това са тридесетте епископи, които престолоприемно били ръкоположени от свети Григор, както и други 370 епископи, които били назначени за надзорници и предстоятели във всички гавари за слава на Бога”.

А някакъв извор можете ли да дадете, професоре? Не какво е казал този или онзи, ако въобще някой от горепосочените автори е писал подобно нещо. П.П. Вече ми става ясно, че всъщност първият пример за руско-българска (пардон, съветско-българска) бойна дружба не бил походът на Светослав срещу Преслав, а още Симеон се е целувал уста в уста с княз Игор Брежневич.

Само че, професоре, тази "болгарска" дума няма как да е тюркска, ако това имате предвид. Срв. със санскритското пур(а) - град, тракийското брия. Аз се съмнявам изобщо, че вар е прабългаризъм, защото при нас думата е бор, ако се приеме, че в бори таркан -и е падеждно окончание - град-ски.

И тогава защо Амиан Марцелин ги описва с такава противна външност? Той няма как да не е виждал траки и илири и ако хуните са били такива, странно е, че Марцелин е така шокиран от външността им. А за Йероним можеш ли да дадеш откъса или поне линк?

Тази планина, поне съдейки по Димашки, трябва да е била някъде в северните части на Кашмир - т.е. или част от Хиндукуш, или част от Каракорум. Ето обаче още малко инфо. Не знам дали е същия район, за който пише Димашки, но поне е в раздела Индия, също като планината Балхара. Hudud al-Alam. The Regions of the World. A Persian Geography 372 A H. — 982 A. D./Tr. and expl. by V. Minorsky § 10. Рассказ о стране Хиндистан (Hindistan) [sic] и ее городах. 24. B.LHARI, большой и многолюдный город и местопребывание торговцев из Индии, Хорасана (Khorasan) и Ирака ('Iraq). Он производит во большом количестве мускус. http://odnapl1yazyk.narod.ru/hindu.htm След B.LHARI преводачът Минорский е поставил (BAllahari ?). По-надолу в бележките си признава, че не може да идентифицира този град.

Прав си, няма го. Проблемът обаче е, че бактрийските и кушанските писмени паметници са много малко на брой, согдийските също не са особено многобройни, тюркските засягат делата на хановете им и също не са многобройни. Китайските поради характера на езика и транслитерирането на чужди имена винаги са били със спорни тълкувания. Преди 30 години например Борис Симеонов видя българите в записания в китайски извори етноним "Пу-ку/Пу-гу/Бу-гу" и реши, че това били българите и ги прати чак в Сибир при реките Селенга и Орхон. И то през VІІ-ІХ век, което той не си е направил труда и да забележи, пишейки глупости на базата на текстовете на Бичурин. Отделно изпонаписа такива неграмотни каши, твърдейки например, че населението на държавата Куча в Тарим било тюркско, че просто няма смисъл от коментар относно нивото на исторически познания на Борис Симеонов, лека му пръст. Единствените за съжаления сведения, които могат да са ни от полза, са от късни персийски, арабски (и дори арменски) автори, като например цитираните от мен горе Ибн Хордадбех (ІХ век), ал Руми (ХІІ век), Димашки (ХІV век).

Ммненията на Еньо в тази тема са постове # 4, 10, 12, 36. От тях само последният е след включването в дискусията на Armand O'BOLG. Аз не виждам никакво изопачение, Еньо е отговорил на пост на Иванко Тертер. Ако Armand O'BOLG посочи къде е цитиран неправилно и ако е в тази тема, веднага ще поправя нещата.

Поредното доказателство за безгръбначността на все по-"любимия" на нацията премиер. По протокол поздравът се прави на родния език на госта. Едно време идентично по формата си навеждане спрямо анадолците си позволи и Тодор Живков. Смятайте кой е духовният учител на бившия телохранител на Първия Бойко Борисов.

Въпрос от модератора. Това като заплаха ли трябва да се приеме?

Смело твърдение. Можеш ли да докажеш, че българи западно от Памир-Хиндукуш е имало в предкушанската епоха?

Два въпроса. 1. Колко сасанидски паметника са достигнали до наши дни? Броят се на пръсти, доколкото знам. 2. Как би тълкувал следното сведение, оставено от Йакут ал-Хамави (ал Руми)? Забележи и географския ред на изброяване от изток на запад: “…Четвъртата [зона] започва от земите на Китай, Тибет и Хотан и включва тези селища, които са между тях. Тя минава през планините на Кашмир, Болор, Бурджан, Бадахшан, Кабул, Гур, Харат, Балкх, Тухаристан, Марв, Кухистан, Низабур, Кумис, Джурджан, Табаристан, ал-Райи, Хумм, Хамадан, Азербайджан, Мосул, Харран, Азаз, ат-Тугур, островите Кипър, Родос и Сицилия и оттам до Заобикалящото море, преминавайки проливите между Испания и земите на Магриб”.

Чети по-внимателно какво съм писал, вместо припряно да бързаш да си изразяваш мнението. И записите са повече от твоите "две форми", и като форми са традиционни, но само у Ухтанес е Бахлар. Що се отнася до твоите разочарования какво съм направил или не съм направил, боя се, че мнението ти за мен ме интересува толкова, колкото снегът паднал преди 20 години.

Ще те светна, Ресавски. Разликата е, че Кристиян е равновластен тип, а наш Борис е продукт на деспотичната южняшка земеделска култура...

Защото, приятелю, това е традиционното персо-арабско название на българите, редом с арабското bulghar. И защото автохтонците не могат да приведат нито един извор, споменаващ българи на Балканите преди 378 г. И защото дори и да намерят някой извор, като например споменаването, че Константин Велики като строял Цариград, докарал тръби от България, това е интерполация от Х век и са използвани съвременни за автора географски термини, които са неприложими към ІV, ІІІ, ІІ или по-ранни векове.

Има обаче един момент, който все пак не трябва да се изпусна - за чуждите автори (персийски, индийски, гръцки, арменски, латински) там е държавата Кушан, население "кушани", т.е. никой не е отбелязвал, не е знаел или не се е интересувал какви етноси се крият под тази шапка "Кушан, кушани". Както по-късно например за западните автори цялото население във Византия са "ромеи" без значение етническия му произход. Ще дам и по-конкретен пример. Съгласно китайските сведения след завземането на Бактрия от юеджите в последната третина на II век пр.Хр. тя била разделена на 5 княжества. В първата половина на I век сл. Хр. владетелят на едно от тях – Гуйшуан (Кушан) – Куджула Кадфиз създал Кушанската империя. Тази страна (Kushia) се споменава още в Хамаданския надпис на цар Дарий. Свързвайки данните за страната Куш (Кушия) в Средна Азия от ахеменидско време с кушаните и Кушанската империя, личи, че “кушани” не е етноним, а геоним, тоест те носят название, свързано със страната Куш(ия) и то не е било собственото им име. Част от юеджите (без значение как се е произнасяло името им на собствения им език) просто са били заселили страната Куш(ия) и са взели името й. По подобен начин днес под “тракийци” днес разбираме българи от Тракия. След като Кушан, царството на Куджула Кадфиз, се разширило, названието “кушани” преминало върху цялата империя и нейното население. Така че няма как да изискваме от тогавашните автори да направят разбивка на етносите, обитавали Кушанската империя. Мисля, че го бях поствал вече едно сведение от Ибн Хордадбех, но ще го постна отново, макар и с риска да се повторя. Авторът е писал преди 885 г. и изброява царете, станали подчинени и васални на Ардашир І Папак (226–241) след разгрома на Кушанската империя: “§ 11 Владетелите, които Ардашир нарекъл шахове Бузург Кушан-шах, Килан-шах, Буз Ардаширан-шах, което значи [владетел] на Мосул, Майсан-шах, Бузург Арманийан-шах, Азарбазган-шах, Сиджистан-шах, Марв-шах, Карман-шах, Бадашваркап-шах, Йаман-шах, Тазийан-шах, Казаш-шах, Бурджан-шах, Амукан-шах, Сабийан-шах, Мушкиздан-шах (в Хурасан), Аллан-шах (в Муган), Барашкан-шах (в Азърбайджан), Куфс-шах (в Кирман), Макран-шах (в ас-Синд), Туран-шах (в [страната] на тюрките), Хиндуван-шах, Кабулан-шах, Ширйан-шах (в Азърбайджан), Райхан-шах, Гиган-шах (в ас-Синд), Балашаджан-шах, Давархан-шах (в страната ад-Давар), Нахшабан-шах, Кашмиран-шах, Бакардан-шах, Кузафат-шах – всичко това са имена на владетели”. (Ибн Хордадбех. Книга путей и стран. Баку, 1986, с. 61) От тези владетели и владения следните със сигурност са се появили след разпадането на Кушанската империя: Бузург Кушан-шах (Великият цар на Кушан), Сиджистан-шах (царят на Сакастан, днес Систан), Карман-шах (царят на Кармания), Мушкиздан-шах, Куфс-шах, Макран-шах, Нахшабан-шах (царят ан Нахшеб, Ношеболо в китайски запис), Кабулан-шах (царят на Кабул), Кашмиран-шах (царят на Кашмир). Вероятно трябва към списъка да добавим и Хиндуван-шах. Маготин, обърни внимание на следното. След като Кушанската империя е разнебитена и се разпада, външните наблюдатели вече могат да правят етническа диференциация на населението на бившата империя. Дотогава то просто е скривано под общото име "кушани".

Там един от вашите хора, Димитър Димитров, не беше ли открил сходни с прабългарските погребения около Кафирниган? Дето е на една крачка от Балх.

Май не е точно така, защото в навечерието и след падането на Константинопол доста византийски "професори" бежанци от турците получават катедри в Италия.

Значи през 2000 у нас излезе книгата на Жак Повел и Луи Бержие "Утрото на магьосниците". И в нея имаше отделена цяла глава на забравените открития на Средновековието. Много интересни неща имаше споменати като технологии, които са преоткрити през 18-19 век.

Така, и как ще свържеш този панегирик за датчаните с нашата сервилност? Или по-скоро как ще обясниш разликите?

Аз ти казах и вчера - ако бяха наложили немците едно окупационно режимче ала Русия или Полша, кралят щеше да язди коня си в обора

Само дето Петър Добрев си е измислил този превод за "на запад от Таджех", тоест уж Таджикистан. Недей много да му се връзваш.

Има ли там информация за късното ликвидиране на Търновската патриаршия или е стандартно изследване?

Май Кирияк Цонев точно това обясняваше, че става дума за Кайруан, а не Кайро или Калабрия.

То това, че Симеон иска да има свой човек начело на Сърбия и накрая като не става, направо я прави българска провинция, се знае отдавна. Всъщност сърбите в тила на Симеон са били не опасен, а по-скоро досаден противник. Истински проблеми Симеон за малко е щял да си има с маджарите и печенегите. А това за Южна Италия - съмнително ми е. За да прати войски там, Симеон трябва да има флот, а той няма. Да се мисли, че арабите евентулно биха превозили български войски, пак е съмнително, защото в преговорите на Симеон с тях идеята е той да атакува със сухопътни сили, а те по море Цариград, т.е. няма идея всяка от страните да върши нетипична за нея работа - арабите на суша, българите по море.

Идеята на Кирияк Цонев беше не че сме владеели части от Хърватия, а че Симеон преспокойно си е вършал и там. Тоест например е излизал на брега на Адриатическо море не по линията Драч-Котор, а към Дубровник-Сплит. И като е стигнал до брега, е влязъл в преговори с арабите. Вече ми се губят останалите подробности, но авторът оспорваше и твърденията, че Симеон е преговарял при едни от преговорите си с египетските араби, а твърдеше, че са били тези от Тарс и Дамаск. Но съм я чел отдавна тази статия, да не подведа някого.