Aspandiat

Защо да ги слага? Аланите по времето на Юстиниян имат статут на ромейски съюзници. Затова когато аварите се появяват западно от Волга, те влизат в контакт с империята с посредничеството на аланския вожд Сарозий. Българите отвъд Кавказ обаче нямат такъв статут.

Ще ти липсват териториите, защото Юстиниян никога не е покорявал тези племена. Те и териториите на партите ти липсват на картата. Помпозната титла е с имена, наследени от времето, когато империята е била в целия си размер през 4 век. Например аламаните са разбити през 357 г. при Аргенторатум в Галия от бъдещия император Юлиян. И хоп, след 200 години триумфалното Аламаникос се появява като част от титлата на Юстиниян. Розовите петна на картата са ти зависимите територии, в които не е имало римски гарнизони. При Юстиниян единствено е имало гарнизон в град Археопол в днешна Западна Грузия, но това е ЮЖНО от Кавказ, а не СЕВЕРНО. Така че бургарите на Захарий Митиленски, дето трябвало да са гарнизонни войници от римските бургове, отиват в реката.

Замяната е направена на основание, че става дума за българи. Ако ти настояваш, че тези "бургари" в Кавказ са били всъщност войници от латинските бургове в Мизия, трябва на свой ред да обясниш защо името на аланите, които също имали градове, не е подменено, а следва да разбираме алани, а не нещо друго. Както и какво правят отвъд Кавказ римски гарнизонни войници (бургари). Или ако настояваш, че тези бургари са били бургунди, трябва да обясниш какво ще чинят германците-бургунди северно от Кавказ през 6 век, когато те от столетие вече са били на територията на Швейцария. А за това, че едни българи били номади, а други (заедно с аланите) имали градове, може да озадачи само хора, които си мислят, че номадите са винаги 100% номади. Ето ти една студия на Никола ди Козмо, писана преди четвърт век. Тя е посветена на азиатските хуни и показва, че те изобщо не са били чисти номади и част от тях се е занимавала със земеделие. Но примерите за смесени степни икономики има още от времето на Херодот - скити номади и скити земеделци, които обменяли онова, което другия нямал.: http://www.academia.edu/5129419/Ancient_Inner_Asian_Nomads_Their_Economic_Basis_and_Its_Significance_in_Chinese_History_Author За да я свалиш, трябва да си направиш регистрация в сайта. Безплатна е, но малко пипкаво става.

Дай да видим твоето обяснение защо не е на мястото си.

Да, макар и в българската уикипедия това да не го пише.... Но понеже си фен на енциклопедията, ето: https://en.wikipedia.org/wiki/Parthian_language

Бобо, аз ти давам данни от ХАРТИЕНИ ПУБЛИКАЦИИ и КНИГИ, ти ми цитираш уикипедия. И то българската, дето е.... Ако смяташ, че нещата са различни, си пусни отделна тема и ако някой се навие да пише нея, от мен ОК. Но стига си разводнявал темите със всяко нещо, за което си се присетил в някакъв момент.

Не става дума за авари. Цитирам откъса от житието: Сведението със сигурност е от гръцки произход с известни актуализации. Ако първоизточникът не е писалият през 3 век Иполит Римски, който изброява народите, които имат своя писменост, то е някой текст, базиран на Иполит. Преди да си повдигнал въпрос за хазарите, ще кажа, че тук под писменост на хазарите се има предвид староеврейския с неговата писменост. Сега за аварите и техните книги. Това не са авари, а почти сигурно става дума за партите и тяхната област Партиена (на гръцки). На средноперсийски обаче Партия/Партиена е "Абаршахр", тоест "Царство на абарите/Абарско царство". Партия е имала свой език, родствен със средноперсийския и азбука, базирана на арамейската. Но същевременно в Партия е имало и християни-несториани, както и манихеи, които (със сигурност манихеите) са ползвали партски език като религиозен. Така че под въпросните книги на аварите се имат предвид книги на несторианските християни, които в Абаршахр (Партия) към 424 г. вече имат и своя епископия със свой несториански епископ.

Означава, че в дните на ранното християнство всеки е можел да слави Бога на своя език, а не както по времето на К и М да се натрапва триезичната догма. Тоест делото на К и М е в духа на древното християнство. Никакви готи, Улфиловци и прочее автохтонско дирене на теле под вола няма тук.

И тук работата е подобна, сиреч етимологична халтура. Първо, името Стефан през 15-18 век хич го няма. Тук-там се мярка по някой Стево. Заимов пък обяснява Теко от "изчезнало Текомир". Което е странно да обясняваш съществувало име с помощта на незасвидетелствано! И две-три думи защо е много опасно да се прилагат съвременни съкратени имена като аналози на имена отпреди 500-800 години. Днес например Пацо/Пачо е съкратено от Пламен. Само че още през 14 век Мануил Фил споменава за някакво село Пацово/Пачово във връзка с въстанието на Ивайло. Тоест съвременното съкращение от Пламен е неприложимо, защото това име е на около стотина години. Още един пример. Този път с Мито. Мито се смята за съкратено от Димитър. Само че през 15-18 век обичайната кратка форма от Димитър е Димо, а не Мито. Като мъжко име Мито обаче е засвидетелствано още в началото на 12 век. Никита Хониат споменава, че братът на Иванко се е казвал Мито. Един друг българин на име Никола Мито, споменат в документ на манастира Есфигмену, съставен в 1294, бил протосеваст на българите и управител на Мосинопол (Гюмюрджина). Още по рано – в 1103 г. – е записан парик със същото име, принадлежащ на манастира Ивирон в Радоливо. Формата Мито има много стари паралели и показва, че е било отделно име, които впоследствие е осмислено като съкращение от Димитър. В един надпис, открит в Източен Крим (Керч) и датиран към 4 век пр.Хр., се среща името Митос (Конион, син на Митос). Като мъжко име Митуа се среща и при абхазите, както и при цебелдинците (във варианта Мит). Още по-интересно е абхазкото мъжко име Митака (!). Тези антропоними стигат далече назад във времето – Mitatti, цар на областта Зикирту в Мидия, отразен в надпис от 714 г. пр. Хр. на асирийския цар Саргон ІІ.

Сега за Докс/Доско/Дошко/Доко/Досо/Досе. Българската антропонимия в лицето на Йордан Заимов и Стефан Илчев е надробила едни каши, от които няма оправия, още повече, че след тях никой не е сядал да състява български именници. Заимов и следващият го Илчев са "решили" нещата по един съвсем елементарен метод, граничещ с научна халтура - всяко име, дето и "по-така", е обяснено като съкратени от славянско или гръцко. Например според Заимов Досьо (Досе, Досо) е съкратен вариант от Теодоси, Доско идва от Досо, а то от Доси, чиито първовариант е пак Теодоси. Стефан Илчев предлага връзка не само с Теодоси, но и с Доситей. Проблемът при тези хитроумни обяснения е, че изобщо не отчитат факта, че публикуваните османотурски регистри името Теодоси и Доситей не се срещат, което е знак, че те са не имали никаква популярност сред българския народ през Средновековието, особено сред селското население. Пак според Йордан Заимов Доко произлиза от Добри, Дойко или по-ново Андон, докато Дошко идва от Дошо, което е умалително от Добри, Доко. Или пък се е получило от съчетаването на Досьо + шо. Стефан Илчев извежда Доко от Донко с изпаднало -н-, а Дошо от Дочо, Доньо, Доцо, Доко с друг суфикс или пак от Теодоси, или пък от Евдоким. Накратко – въртене в омагьосания кръг на едно безпочвено допускане, въз основа на което се правят и последващи заключения/допускания. Докси и фамилията Доксанлиев Стефан Илчев извежда съответно от Евдоким и от диалектното *доксанлия (от турски доксан „90“), тоест „който е на 90 години или има 90 (декара имот, коне или друг добитък)“, което обаче по признанието на самия Илчев, не е засвидетелствано. Тоест хипотеза, лишена дори от основа, на която да се стъпи. Отделно тук давате като изходна основа на нашето Доксо/Доксе гръцкото женско име Докса, което пък било от Евдокия. Проблемите в този случай са поне 2. Единият е отново липсата на подобни „купешки“ гръцки имена сред българските селяни. Същото като с Теодоси/Доситей по-горе. Второто е че ако се изведе от Докса (<Евдокия), следва да се дадат и още примери, и то не 1-2, за това че в българската антропонимия е съществувала открай време практиката женски имена да се трансформират в мъжки и да бъдат носени от мъже. Сами можете да се отговорите на този въпрос. Надали някой е срещал днес имена като Елеонор (от Елеонора), Марчо (от Мария), Виолет (от Виолета), Елизабето (от Елизабета) и т.н. А в онези патриархално-мачистки времена отпреди 500-1000 години подобна практика е абсурд. Да, Заимов има подобни опити. Например името Като и подобните му (Кате, Катане), които имат доста прозрачна иранска етимология, той извежда от женското Ката, което било от Катерина. Или пък името Мамо, Мамьо, Мамач той извежда от женското Мамка, което пък било пожелателно „да стане майка“. Но е пропуснал да обясни кой родител ще кръсти сина си „Мамьо“, пожелавайки му да стане майка. Цялата тази етимологична халтура е продукт на невъзможността да се даде смислено обяснение през славянския ономастикон. И оттам се раждат какви ли не безумия. Конкретно за Досо, Досьо, Досе и за това дали то идва от прабългарското Докс „прасе“. В мещругарския (зидарския) таен говор в Гоцеделчевско, в селата Гърмен и Лещен дòсе означава „прасе“, а в село Сатовча формата е дòси. Пак чрез преселници от Гоцеделчевско в село Горно Сахране (Казанлъшко) е пренесена лексемата дòсе „прасе“, а в село Козаново (Асеновградско) – дòса. Йордан Н. Иванов извежда дòсе от албанското dosë (досъ) „свиня“, основавайки се на това, че в тайните български говори в Македония се срещат доста албански думи. В „Български етимологичен речник“ тази етимология е възприета, обаче се признава, че произходът на албанската дума не е ясен. Тоест какво наблюдаваме. Пълно отричане на каквато и да е лексикална и ономастична приемственост с прабългарския и търсене на обяснение през албански. И то при положение, че за албанското dosë „свиня“ се признава неясен произход, отново нулево допускане, че то може да е прабългарски реликт, запазен в албански. Ето ви нагледен пример как работи и какво е нивото на българистиката, която от век по подразбиране се приема за синоним на славистиката.

Маке, айде кажи го кой е този загадъчен език. Не ни мъчи Напълно възможно е календарните имена да са произлезли от реално съществуващи думи. Но това не променя общата хипотеза, че наличието на такива производни от прабългарски думи имена през 15-18 век говори, че към времето на съставянето на Именника и към 865 г. прабългарският език си е бил говорим и жив. Sir, проблемът е, че въпросните регистри са епизодични. Нямаме пълно покритие нито като времеви периоди, нито като география. Тоест работи се с това, което е налично. Диломовци, Дваншовци и останалите, за които говориш, липсват в наличния материал.

Тези някакви знатни римляни ли са?

Доказателства? Извори? Маке, примерите, които съм дал, показват, че календарни термини са навлезли до толкова дълбоко сред (пра)българския народ и общество, че са били носени като лични имена. Което пък говори и против вносния характер на календара или най-малкото против това, че календарът бил зает от аварите, както има една нова забавна хипотеза. Впрочем днес колко души познаваш с имената Септемврийко, Октобърко, Януарчо, Априлко, Декемврийчо? Юлиян и Августин не се броят, защото те не са календарни термини, а имена, превърнати в имена на месеци по политически причини. Дай да ги видим тези термини, дето са видими в едни от тези езици. Използваме гръцки имена, защото те са навлезли на първо място чрез религията като имена на светци. Но не произволно. Например през 15-18 век е пълно с разни Димовци (от св.Димитър) и Йовановци, Йовета (от св. Йоан, я Рилски, я Кръстител, я Богослов), но пък Петровците и Павловците се броят на пръсти. Тоест, ако ще настояваш, че разните Доксовци, Тековци, Тоховци, Соморевци са индикатор за религиозно влияние, трябва да обясниш кое/какво е то. На старата (пра)българска религия ли? Или пък на някаква, привнесена заедно с календара. И коя ще е тя тогава? Само че нещата са по-простички. В народната антропонимия от 15-18 век вносните имена са голяма рядкост, с изключение на споменатите по-горе Димовци и Йовановци/Йовевци. Имената са двусрични, докато вносните гръцки имена, които очакваме да ги има в изобилие, обикновено са с 3 или повече срички. Но разни Теодосиевци, Александровци, Панталеевци, Христофоровци и т.н. хич ги няма по българските села. За сметка на това освен разните Доксовци, Тековци, Тоховци, Соморевци има разни Крумовци (в поне 4 варианта), Сибиновци/Сабиновци, Бояновци, Цоковци, Муртовци (и Муртаковци), Кардамовци и Кардановци, че даже и Аспаруховци, Тервеловци и Куберовци/Кубаровци, Пресияновци и Севаровци плюс неколцина Пагановци и дори един Вокил (Цоно Бокиле, Девня, 1691 г.). Това, Маке, значи че подобни имена са се предавали от баща на син в течение на 700-800 години след като уж на теория трябва да са били изчезнали заедно с езиковите и народностни различия между българи и славяни. Сиреч, те са били дълбоко вкоренени сред населението. Същото важи и за петте от деветте календарни термина в Именника, които се срещат и като лични имена през 15-18 век. За да ги имаш тези календарни термини като лични имена, това значи, че или селякът "Докс от Горно Алцеково" е бил маниак на тема астрономия и календар, или че самата календарна терминология е извлечена от живия език, който е бил говорен от "Докс от Горно Алцеково" и от неговите (пра)български съселяни.

Скуби, ти май от не разбираш от иронията на Sir.

В станалата вече огромна тема "Как древните българи са 'проговорили' славянски език?" на няколко пъти се повдигаше въпросът не само дали българите не били станали частично славяноезични още към 680 г., но и това, че към момента на покръстването на България през 864-865 г. (пра)българите вече били забравили езика си и били славяноезични. Същевременно в онази тема имаше и подхвърляния, че термините в "Именника на българските владетели" може да са от друг език, чисто технически, и затова не са индикация за това какъв е бил езикът на (пра)българите и че към 864-865 г. той все още бил говорим. Затова отварям специална тема и то свързана с "Именника" като източник за горните въпроси. Копирам текста му, както е даден в Уикипедия. Преди години се занимавах сериозно с българска средновековна антропонимия и в хода на тези занимания насъбрах голяма база данни с имена от 14-18 век, извадени предимно, но не само, от османски данъчни регистри. Имената от 15-18 век съдържат и известен брой лични имена, които имат паралели в календарните термини от "Именника". Горе съм дал почернени онези термини, които имат паралели в антропонимията. Подчертани са онези термини, които нямат паралели или за които не съм открил. Ето примери за лични имена по групи: Това е малка част от примерите и то без вариантите Дошко, Доко, Дочо, Досьо, Досо, Досе. От общо 9 названия на зодии от цикловия календар в късносредновековната българска антропонимия са запазени 5 или 55,6%. Това е индикатор, че към 865 г. календарните термини от "Именника" са били част живата (пра)българска антропонимия и най-вероятно и от живия (пра)български език. Тоест в средата на 9 век (пра)българският изобщо не е отмрял и подменен със славянски език. И още нещо. В "Проложното житие на Константин Кирил" има едно смущаващо твърдение, цитирам: Климентина Иванова коментира този пасаж, като индикация за руския произход на житието (от 12 век или по-късен), защото авторът на житието не бил сигурен дали българите били славяни, тъй като ги споменава отделно от тях. А ние (по презумпция де) сме научени да вярваме, че вече в 9 век българин = славянин. С оглед на това Климентина Иванова се присъединява към позицията на А. Тодоров-Балан, че ако авторът на житието е бил българин, то няма начин да не знае че българите били славяни. Тоест житието е писано в Русия. Накратко - обяснението е идеален пример за нагласяне на факти отпреди 1000 години според аксиоми отпреди 100 години. Каквито и насилия да се вършат спрямо сведението от Проложното житие, то категорично заявява, че към 850 г. българи и славяни са нещо отделно и различно. И несъмнено с отделни езици. Засега от мен толкова.

?

Изтече даденият от мен срок до 20,00 ч. на 25.11.2018 г. г-н Курти Вълчанов да даде задоволителни аргументи на твърдението си, че споменаването на Аспарух и Велика България в хрониката на Теофан е късен фалшификат, правен след 10 век. Когато Т. Йончев му доказа, че в най-ранния препис на Теофан Аспарух и Велика България присъстват, на аудиторията беше поднесена версия, че географската конфигурация Дон слята с Волга се срещала едва у мюсюлмански автори от 10 век нататък. Това според г-н Вълчанов било знак, че Теофановата хроника е късен фалшификат поне в тази си част, свързана с Велика България. Всъщност, причината за тези псевдо-теории е съвсем прозрачна – всяко изворово сведение за българи източно от Одеса е крайно неудобно за автохтонната балканска трако-славянско-българска теория. Разбира се, на приведените контрааргументи за източника на сведенията на Масуди или за ранната употреба на името Атил за Волга г-н Вълчанов предпочете да не обръща внимание. Вместо това той отправи поредните си обвинения към събеседниците си, че те са „ни чули, ни видяли, ни разбрали“, заемайки позата на оскърбен крал в изгнание. Модераторите на форума бяха достатъчно търпеливи, за да дадат на Вълчанов няколко дни да докаже теориите си. Доказателства нямаше. Затова, както бях обещал в петък (23.11.2018 г.), занапред потребителят Курти Вълчанов губи за неограничен срок правото си да пише в този форум.

Котокий е лично име, въпреки твърденията на Димитър Съсълов преди 80 години, че било област. Име Котоко е записано в 10 век при манастира при село Равна заедно с имена като Курт, Испор, Нелаи, Чото и известен брой гръцко-християнски имена. През 2-3 век в Анапа на Таманския п-в това име е записано на гръцки в нелабиализиран вариант - Катокас. Има го и при джихите и убъхите отвъд Черно море като Кетоко.

Имам един въпрос към Душко и Върбанов. Виждате, че вчера са скрити ваши мнения. Въпреки това продължавате с инфантилните си русо фило-фобски лакърдии, оспамващи темата. Ако нямате какво смислено да кажете по нея, просто не пишете. Та въпросът ми е какво избирате - да ограничите фило/фобския си спам или да ви наложа 30-дневно ограничение да пишете във форума с опция за удължаване?

Евристей, ти хубаво го даваш примера с Катон, ама той е, както и ти казваш, демонстрация на слаб старчески ангел, да не кажа нещо по-грубо. В една друга тема беше писал за това как през царския период на Рим (и май и през ранната република) няма нито един аристократичен род от етруски произход. Явен знак за затвореност и недопускане на чужди елементи. Но това е все пак в период, в който Рим е едно село и бавно се разраства из Италия, тоест още го няма проблемът как ще се държи като цяла конструкцията на една станала вече голяма държава. Как обаче стоят нещата с аристократичната затвореност между 250 г. пр.Хр. и 50 г. пр.Хр., когато Рим като октопод се разраства от Испания до Западна Мала Азия и Сирия? Как стоят нещата между 50 г. пр.Хр. и 150 г. сл. Хр.? И как сред 212 г. (Едикта на Каракала) до 400 г.? Отделно в една друга тема за автентичните носители на римския дух бях направил един списък със западните императори през 5 век, повечето от които се оказват или претендират да са от стари римски родове. Това пък показва, че от един момент нататък след 400 г. на Запад се появява едно връщане/търсене на опора в "автентично римското". Но най-важното е друго. Тези речи и примери с аристократът Х или генерал У са интересни. Но те могат да са частни случаи и да не са типични. Затова е интересно да се видят масовите нагласи, доколкото са запазени някакви свидетелства. Пускам тук 2 странички от една книга, която няма за цел да изследва въпроса, но авторката мимоходом го е загатнала. А изводът е, че след 212 г. оригиналните римляни малко нещо не долюбват новите римляни., сиреч разни гали, брити, сирийци, копти, гърци и прочее, получили от Каракала римски паспорт. Voila:

Това са глупости и веднага ще го докажа именно с откъс от Масуди и то точно за същия географски район и то точно от "Златните ливади". Кои са тези "древни философи", "древни мъдреци" и "астрономи". Арабски? Не. През 9 век арабската наука и литература правят първите си стъпки сред тях са преводи на гръцки съчинения на арабски. Тези споменати "древни философи", "древни мъдреци" и "астрономи" са гръцки/антични автори, които Масуди е ползвал широко. Масуди е бил кабинетен учен, познанията му за Европа са именно кабинетни, а не от първа ръка, и е имал достъп до голям брой гръцки автори, една част от които със сигурност не са достигнали до нас. Затова той отделя в писанията си голямо място на историята на Александър Македонски и на Римската империя - още от времето на Цезар та до Константин и до съвременните му императори на Изтока. И ако се четат книгите му, става ясно, че той е хранел голямо уважение към античната мъдрост, нищо че е бил правоверен мюсюлманин. Така че съвпаденията в описанието на Донско-Волжкия район между него и Теофан се дължат не на фалшифициран текст на Теофан, а на това, че и двамата са черпили гръцки/антични сведения, където са срещнали такова описание на района. А това че Масуди е знаел гръцки и е ползвал широко гръкоезични източници става пределно ясно от едно негово описание на Източна Европа, дадено в "Книга за предупреждения и наблюдения" (да, Масуди не е писал само едни "Златни ливади"): Курти Вълчанов, да припомня. Чакаме вашето изложение кои копия от Теофан са фалшифицирани по книгохранилищата, кога е станало това и с каква цел. Часовникът тиктака до 20,00 ч. на 25.11.2018 г.

Знаеш ли кое е забавното обаче? Че славяните били езиково монолитни и оттам по подразбиране и етнически хомогенни, но за българите какви ли не версии бяха споделени тук във форума, а вероятно и извън него - че не били съставени от един етнос и (или) че говорели на различни диалекти и дори езици.

Абе Романе, май не е било баш тъй. Я виж какво пише старият ксенофоб и расист Тит Ливий: "On that occasion, too, the enemy defences were stronger and constructed on more advantageous ground; the hostile army was more numerous and made up of far better soldiery; there were in that army Macedonians, Thracians and Illyrians, all very warlike tribes; here there are Syrians and Asiatic Greeks, the meanest of mankind, and born only for slavery." За онези, които имат проблем с английския, ето превод: "сирийците и азиатските гърци, най-долните/подлите от човешкия род, и родени само да бъдат роби." http://mcadams.posc.mu.edu/txt/ah/Livy/Livy36.html

Ти да видиш какъв финт. След като г-н Курти Вълчанов показа явната си неспособност да докаже, че преписите на Теофан са били фалшифицирани, той се хвана за аргумента, че понеже (според Вълчанов) за първи път името на Волга „Итил“ се срещало една при Ибн-Фадлан в първата половина на 10 век, това значело, че и сведението на Теофан е не по-ранно от същото столетие. Тоест трябва да вярваме, че ако не в преписите, още в самия оригинал е пипано. И този оригинал е писан след 10 век. В тая връзка предлагам на г-н Вълчанов да се обърне към световната наука с предложение Теофан Изповедник да бъде прекръстен на Псевдо-Теофан. Едновременно с това г-н Вълчанов настоява, че понеже Теофан пишел за водна връзка между Дон и Волга, каквато нямало поне от времето на географския корифей Птолемей насетне, то Теофан е бил идиот и не е знаел какво пише. Всъщност, в тази връзка предполагам, че последната „поправка“ у Теофан е от времето на Сталин, когато е прокопан Волго-Донският канал. Което на свой ред подсказва, че КГБ е организирало масово подправяне на всички Теофанови преписи. А сега сериозно. Името Итил/Атил е в обращение най-малкото от края на 6 или началото на 7 век. В цитираната неведнъж от мен тук арменска география от около 685 г. то се среща като Етил и Атл в различните преписи на кратката й редакция и като Атл в разширената. Но предполагам и в този случай тайнствени и зловредни антибългарски сили са пипали тези ръкописи (някъде преди 1750 г.) и пътьом са тикнали в текста на разширената редакция и споменаването на Аспарух, който избягал гонен от хазарите, както и това за баща му Кубрат. Но по-лошото е друго. В разширената редакция на географията освен Атл се употребява и по-старото име на Волга във варианта Ира (т.е. Ра). Описанието на течението й дава същата картина като у бедния идиот Теофан – след като се разклони, единият ръкав на Ира/Волга отива към Керуанските планини (арм. Шантайин), а другият се влива в Танаис и оттам върви към Азовско море. Както казах по-горе, разширената редакция, съдейки по данни от правописа, е най-вероятно не по-ранна от втората половина на 10 век. Почти съм убеден, че г-н Вълчанов ще се хване за това и нищо чудно да започне да настоява, че Теофан е преписвал от арменската география. Само че нещата са малко по-сложнички. Давам следния пример. Гръцкият географ Псевдо-Скимн, който е живял някъде между 2 и 1 век пр.Хр., твърди, че река Танаис (Дон) по едно мнение извира от река Аракс, а по друго – от някакво езеро. Това езеро най-вероятно е Каспийско море. Първото твърдение Псевдо-Скимн приписва на родения в 300 г. пр.Хр. историк Хекатей от Еретрия. Второто – на историка Ефор (400 – 330 г. пр.Хр.). Ако се приеме за чиста монета сведението на Ефор, то при това положение се оказва, че Дон извира от Каспийско море. Какво обаче означава това? Означава, че през 4-3 век пр.Хр. между Волга и Дон е имало водна връзка. Точно това настояваше и един британски автор на документален филм за Александър Македонски, тръгнал по дирите му в Средна Азия. Той подкрепяше твърдението си с данни от Античността, говорещи за морски трафик по река Аму Даря към Каспийско море, а оттам по канал, свързващ Волга с Дон, който впоследствие изчезнал. По времето на Плиний и Птолемей каналът вероятно го е нямало, но по-късно – към 6-7 век той явно се е появил и затова „идиотът Теофан“ говори за него. Този период (6-7 век) съвпада и с периода на понижени температури и завишена влажност в Европа. Но това е друга тема. За същата водна връзка говори и и авторът на разширената редакция на арменската география и мюсюлмански автори от 10 век. Логичната причина за това е периодичното местене на долното течение на река Волга. Заради него днес например не могат да открият развалините на старата хазарска столица Итил. За финал. Форумната общественост и особено модераторското тяло очаква от г-н Вълчанов така и недадените досега от него отговори на следните въпроси: 1. Списък с произведенията на „средновековната българска историография до 1750 г.“ (без житийните творби), където да открием липсите на Аспарух и Кубрат. 2. Списък с онези преписи на Теофан, които са били фалшифицирани и в които с бели конци са съшити личностите на Аспарух и Кубрат. 3. Подробни разяснения кой, кога и с каква цел е извършил тези фалшификации. И защо не е успял да направи това във всичките преписи. Срокът, както обявих днес, е 20,00 ч. на 25.11.2018 г.

Айдее, и тая тема набързо я напълнихте със спекулации и глупости. Затова гума и ключ. Оставям я като изворово помагало. Който иска да си чеше езика, да си пусне отделна тема, като копира от тук сведението/сведенията, които иска да обсъжда.