-
Брой отговори
6135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
145
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Aspandiat
-
alvassareiro, твоят човек Хофстеде, изследвал ли е номадските общества отпреди 1000 и повече години или се интересува само от уседналите общества от по-късни периоди? Защото те май биха нарушили теорията му. Дай да поразсъждаваме малко. 1. Вчера или завчера ти казах, че при конните народи (хуни, тюрки, хазари, волжки българи) търговията е играла много важна роля и то не само като те пряко са я осъществявали, но и като са се стремяли да установят контрол върху търговските пътища и да прибират мита и други такси. Може би членът от договора от 716 г. между България и Византия, задължаващ стоките на всяка от страните да имат печат-пломба, е също израз на желанието на Тервел да установи контрол върху търговския оборот между Балканите и Централна Европа. По критерия засилен интерес към търговията би следвало номадските народи да са спокойни, като например англичаните или скандинавците. 2. Що се отнася до индивидуализма - той също е налице - недоволните в една племенна или родова общност просто си събират чукалата и тръгват да си търсят късмета по широкия свят. Затова например през VІ век във византийските армии е имало доста наемници прабългари, а през ІХ-Х век арабските армии, особено халифската гвардия, се комплектува с тюрки. Аналог - викингите наемници във Византия, опорните им точки или завоеванията им в Русия, Нормандия, Южна Италия, Източна Англия, Гренландия, Исландия. И по този критерий номадските общности V-Х век трябва да са спокойни. 3. При такива общества имаме и елемента на събранието на свободните мъже войни, което е един вид демократична практика, останала от по-ранна фаза на обществено развитие, но която все пак би следвало да се счита отново за показател за спокойност, доколкото дава възможност на индивида на изява на мнение и позиция. 4. При конните народи дисциплината и подчинеността са изключително силни по вертикала, но много слаби по хоризонтала. Имам предвид следното: във войската или в обществените отношения неподчинението на висшестоящия, немарливостта към задълженията са били наказвани жестоко, тази дисциплина и строга йерархия създават и великолепните ударни армии на конните народи. Това е подчиненост по вертикала, която, съдейки по това, което вчера писа, е типичен пример за тревожност. Другата дума е деспотизъм. 5. От друга страна има много слаба подчиненост по хоризонтала, тези номадски или полуномадки общности са изключително уязвими към междуособици, причина за която е както системата за наследяване на властта (при хуни и тюрки например тя не е се предава задължително на първородния син, а на най-способния, подобна практика е имали и при скитите и индо-арийците), така и наличието на големи инкорпорирани етнически масиви със свои земи, въоръжени сили, които при първите признаци на отслабване на върховната власт или по друга причина биха надигнали глава. По този показател номадските или полуномадските общества са по-скоро спокойни. Как би коментирал това.
-
За периода след смъртта на Юстиниян І византийските сведения за Балканите са по-скоро епизодични, отколкото системни. А дори и "корифей" като Прокопий Кесарийски отпреди това си служи с общи приказки: "прочее, разправят, че всяка година откак Юстиниян поел властта, анти и склавини отвличали по 200 000 души "(цитирам по памет). А на Михаил Сирийски не трябвало да се вярва, защото пише за заселване на българи на Балканите по времето, когато славянските заселвания едва започват и много се объркват удобните схеми, властващи в българската историография от Иречек и Дринов насам.
-
Нещо подобно се наблюдава и във Византия - т.нар. Книга на епарха от Х век, която регламентира законово държавната регулация и монопол върху вътрешната и външната търговия и ги поставя в много строго зададени рамки. Та се чудя дали това, е не толкова привилегиите, дадени през ХІ-ХІІІ век на венецианци и генуезци, задушават византийската външна търговия и неземеделска икономика.
-
Това осланяне на провереното, доказано полезното на континенталните държави и английският "авантюристичен" дух обясняват ли защо през ХVІІІ век за една Франция например колониите са нещо второстепенно и когато след Седемгодишната война французите губят почти всичко, в Париж почти никой не съжалява, защото френската икономика разчита на земеделието и експорта на луксозни стоки. А англичаните се стремят да сложат ръка на световната морска търговия, в т.ч. и с екзотични стоки, на отвъдокеански територии, тоест мислят в пъти по-глобално от французите.
-
Охо, не бях чувал, че Аспарух бил станал охранител на ромейските граници А за това, къде е била планината Имеон, професоре, преди 1000 години, че и преди 1500 много по-добре от вас са знаели - това е масивът на Памир-Хиндукуш-Тян Шан. Остава и да уточните кога Имеон била получила името си от тюркското "имен" ("кон"), нали натам биете, ако съм ви разбрал правилно. Защото още на римски карти от І век се споменава планината Емаус, който е точно Имеон, и е в Средна Азия. А по онова време вашите любими тюрки още са се замеряли с камъни след като току що били слезли от дърветата. Ако ги е имало още по онова време изобщо. Мисля, че Маготин е напълно прав, че имате сериозни пропуски в историята и географията. Прощавайте за острия език, но явно това е факт. П.П. "Врата на Турайе" наистина е Дербент, но тафтологизиране с "тур" няма, по-скоро е налице уподобяване, защото Прокопий нарича Дербент Тцур, което е вариант на арменското Чора, Чорай.
-
Старче, alvassareiro има предвид принципа - 4-6 колелета, двигател (пара, дизел, ток), релси, вагони и пуф-паф. Всичко след него е само ъпгрейд. Аз схванах логиката му, а преди около месец препрочетох една книга от хлапашките си години на тема влакове, в който се казваше точно това. И че от един момент проблемът става вече не двигателят, а носителят, но това си е отклонение вече...
-
Принципно в Германия изобщо няма напреднал капитализъм до средата на ХІХ век. А към 1913 г. тя е уникално явление - мегаиндустриално-феодална държава. Юнкери, Райхсвер, генерален щаб, едри поземлен имоти и... Круп, Тисен, Стинес, Сименс, Дойче банк, Хамбурги линии. За Швеция - тук не играе ли роля географската й отдалеченост, ако и да има ресурси. Холандия - тук не й ли изиграва лоша шега тенденцията към прекалено лихварски капитализъм?....
-
За медицината е така, наистина. За китайците е важно да се балансира правилно движението на флуиди в организма и затова те избягват оперативната намеса. Но въпроса с хартията??? Че те куп европейски открития от Средновековието са се пръкнали по същия начин. Да не мислищ, че монаха Алберт Шварц е е преоткрил барута не по случайност?