Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Aspandiat

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    6135
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    145

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Aspandiat

  1. Да разбирам ли, че методологията на Хофстеде е в състояние да обясни само съвременни явления или явления с долна граница ХV век?
  2. alvassareiro, твоят човек Хофстеде, изследвал ли е номадските общества отпреди 1000 и повече години или се интересува само от уседналите общества от по-късни периоди? Защото те май биха нарушили теорията му. Дай да поразсъждаваме малко. 1. Вчера или завчера ти казах, че при конните народи (хуни, тюрки, хазари, волжки българи) търговията е играла много важна роля и то не само като те пряко са я осъществявали, но и като са се стремяли да установят контрол върху търговските пътища и да прибират мита и други такси. Може би членът от договора от 716 г. между България и Византия, задължаващ стоките на всяка от страните да имат печат-пломба, е също израз на желанието на Тервел да установи контрол върху търговския оборот между Балканите и Централна Европа. По критерия засилен интерес към търговията би следвало номадските народи да са спокойни, като например англичаните или скандинавците. 2. Що се отнася до индивидуализма - той също е налице - недоволните в една племенна или родова общност просто си събират чукалата и тръгват да си търсят късмета по широкия свят. Затова например през VІ век във византийските армии е имало доста наемници прабългари, а през ІХ-Х век арабските армии, особено халифската гвардия, се комплектува с тюрки. Аналог - викингите наемници във Византия, опорните им точки или завоеванията им в Русия, Нормандия, Южна Италия, Източна Англия, Гренландия, Исландия. И по този критерий номадските общности V-Х век трябва да са спокойни. 3. При такива общества имаме и елемента на събранието на свободните мъже войни, което е един вид демократична практика, останала от по-ранна фаза на обществено развитие, но която все пак би следвало да се счита отново за показател за спокойност, доколкото дава възможност на индивида на изява на мнение и позиция. 4. При конните народи дисциплината и подчинеността са изключително силни по вертикала, но много слаби по хоризонтала. Имам предвид следното: във войската или в обществените отношения неподчинението на висшестоящия, немарливостта към задълженията са били наказвани жестоко, тази дисциплина и строга йерархия създават и великолепните ударни армии на конните народи. Това е подчиненост по вертикала, която, съдейки по това, което вчера писа, е типичен пример за тревожност. Другата дума е деспотизъм. 5. От друга страна има много слаба подчиненост по хоризонтала, тези номадски или полуномадки общности са изключително уязвими към междуособици, причина за която е както системата за наследяване на властта (при хуни и тюрки например тя не е се предава задължително на първородния син, а на най-способния, подобна практика е имали и при скитите и индо-арийците), така и наличието на големи инкорпорирани етнически масиви със свои земи, въоръжени сили, които при първите признаци на отслабване на върховната власт или по друга причина биха надигнали глава. По този показател номадските или полуномадските общества са по-скоро спокойни. Как би коментирал това.
  3. За периода след смъртта на Юстиниян І византийските сведения за Балканите са по-скоро епизодични, отколкото системни. А дори и "корифей" като Прокопий Кесарийски отпреди това си служи с общи приказки: "прочее, разправят, че всяка година откак Юстиниян поел властта, анти и склавини отвличали по 200 000 души "(цитирам по памет). А на Михаил Сирийски не трябвало да се вярва, защото пише за заселване на българи на Балканите по времето, когато славянските заселвания едва започват и много се объркват удобните схеми, властващи в българската историография от Иречек и Дринов насам.
  4. Нещо подобно се наблюдава и във Византия - т.нар. Книга на епарха от Х век, която регламентира законово държавната регулация и монопол върху вътрешната и външната търговия и ги поставя в много строго зададени рамки. Та се чудя дали това, е не толкова привилегиите, дадени през ХІ-ХІІІ век на венецианци и генуезци, задушават византийската външна търговия и неземеделска икономика.
  5. Това осланяне на провереното, доказано полезното на континенталните държави и английският "авантюристичен" дух обясняват ли защо през ХVІІІ век за една Франция например колониите са нещо второстепенно и когато след Седемгодишната война французите губят почти всичко, в Париж почти никой не съжалява, защото френската икономика разчита на земеделието и експорта на луксозни стоки. А англичаните се стремят да сложат ръка на световната морска търговия, в т.ч. и с екзотични стоки, на отвъдокеански територии, тоест мислят в пъти по-глобално от французите.
  6. Охо, не бях чувал, че Аспарух бил станал охранител на ромейските граници А за това, къде е била планината Имеон, професоре, преди 1000 години, че и преди 1500 много по-добре от вас са знаели - това е масивът на Памир-Хиндукуш-Тян Шан. Остава и да уточните кога Имеон била получила името си от тюркското "имен" ("кон"), нали натам биете, ако съм ви разбрал правилно. Защото още на римски карти от І век се споменава планината Емаус, който е точно Имеон, и е в Средна Азия. А по онова време вашите любими тюрки още са се замеряли с камъни след като току що били слезли от дърветата. Ако ги е имало още по онова време изобщо. Мисля, че Маготин е напълно прав, че имате сериозни пропуски в историята и географията. Прощавайте за острия език, но явно това е факт. П.П. "Врата на Турайе" наистина е Дербент, но тафтологизиране с "тур" няма, по-скоро е налице уподобяване, защото Прокопий нарича Дербент Тцур, което е вариант на арменското Чора, Чорай.
  7. Задаваш ми въпрос с повишена трудост
  8. Ох, почнаха се пак безумията... Професоре, Атила и Авитохол са живели с 300 години разлика!!!
  9. Момчета, гордея се с вас. Днес сме навъртяли 220 постинга по темата. До утре,... ще се видим при Филипи П.П. alvassareiro, помисли за въпроса с евреите. И те май ще се окажат от спокойните.
  10. Интересно, интересно, а как стоят евреите в тази концепция? Те са били винаги нещо отделно, но са дали големи умове на света.
  11. Старче, alvassareiro има предвид принципа - 4-6 колелета, двигател (пара, дизел, ток), релси, вагони и пуф-паф. Всичко след него е само ъпгрейд. Аз схванах логиката му, а преди около месец препрочетох една книга от хлапашките си години на тема влакове, в който се казваше точно това. И че от един момент проблемът става вече не двигателят, а носителят, но това си е отклонение вече...
  12. Интересно, интересно, а как стоят евреите в тази концепция? Те са били винаги нещо отделно, но са дали големи умове на света.
  13. Принципно в Германия изобщо няма напреднал капитализъм до средата на ХІХ век. А към 1913 г. тя е уникално явление - мегаиндустриално-феодална държава. Юнкери, Райхсвер, генерален щаб, едри поземлен имоти и... Круп, Тисен, Стинес, Сименс, Дойче банк, Хамбурги линии. За Швеция - тук не играе ли роля географската й отдалеченост, ако и да има ресурси. Холандия - тук не й ли изиграва лоша шега тенденцията към прекалено лихварски капитализъм?....
  14. Този професор Хофстеде анализирал ли е историческия казус спокоен народ е покорен от тревожен или обратното и какво се случва? Нямам предвид злополучните от вчера османци и българи, защото съдейки по изписаното днес, и те, и ние сме тревожни.
  15. Чакай сега, разбиванено на атома не е ли фундаментално откритие? Или пък предаването по въздуха на картина?
  16. А този техен холизъм има ли географска обусловеност. Сега да не кажеш, че пак задавам само въпроси, ама ми е интересно, днес научих интересни неща.
  17. Този професор анализирал ли е историческия казус спокоен народ е покорен от тревожен или обратното и какво се случва? Нямам предвид злополучните от вчера османци и българи, защото съдейки по изписаното днес, и те, и ние сме тревожни.
  18. За медицината е така, наистина. За китайците е важно да се балансира правилно движението на флуиди в организма и затова те избягват оперативната намеса. Но въпроса с хартията??? Че те куп европейски открития от Средновековието са се пръкнали по същия начин. Да не мислищ, че монаха Алберт Шварц е е преоткрил барута не по случайност?
  19. Виж отговора на колегата. С изключение на една точка, приемам всичко. Сразен съм
  20. Приемам гореказаното с изключение на болднатото. Просто няма как това да се докаже.
  21. Не и фундаментални. Например спецове с по правене на телевизори, но телевизорът е европейско изобретение от 30-те години на ХХ век.
  22. КГ, тук 'alvassareiro' е прав. Японците са велики усъвършенци, но нямат нито едно фундаментално откритие. А имат добра индустрия, защото когато започва модернизирането на страната след 1868 г., Япония има добре развити обработващи и занаяти, върху които стъпва промишленото развитие.
  23. Айде сега пък, какво пък им е виновна културата на хората?!?!?

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.