Aspandiat

Точно така - разните Йоановци, Ивановци, Петровци, Илиевци, Лазаровци и какво ли още не - иди ги разбери славяни, прабългари, траки, гърци и какви ли още може да са. За капак на всичко в района на Южна Македония е имало дори българи с погърчени имена като Вълкос, Момчилис, Ралос. Пълна каша

Правиш ли изобщо някаква разлика между катари и богомили? Аз дадох горе сведения за изселване на павликяни от България във Влашко и Трансилвания през ХVІІ-ХІХ век. Но те са били българи, както личи от документите? Ти имаш ли документи, потвърждаващи, че е имало и павликяни и богомили с (куцо)влашка етническа принадлежност? Или с друга етническа принадлежност? Ако не можеш да посочиш, само си чешем езиците по тази тема. Поздрави

Донякъде е така. Трябва да се има предвид и още нещо - селските имена са консервативни, но и те са повлияни сериозно от фактори като имена на светци. А понеже те в 90% са гръцки, нещата стават още по-сложни.

Потресаваща тема! Няма да мога да спя няколко калпи

Интересно е, че 2 византийски източника (или автора, за съжаление в момента не си спомням точно и няма как да направя справка) наричат Омуртаг "василевс". Което е много нетипично, като се има предвид фанатичната стриктност, която византийците спазват по отношение на йерархията на владетелите, начело на която е ромейския василевс, единствения законен (в техните очи) император. Но пък тези "отклонения" от йерархията неочаквано съвпадат с първото документирано споменаване на титлата "канасюбиги" - при Омуртаг. Дали тази титулна "аномалия" има нещо общо с краха на Аварския хаганат и изместването му от България като носител на "короната на степната империя" или по-скоро загатва за премълчаван от византийците неудобен факт - че като награда за помощта, оказана при потушаването на бунта на Тома Славянина, Омуртаг е получил титлата василевс, подобно на кесаря Тервел век по-рано? Да си спомним и за онази война между ромеи и българи при Маламир, за която знаем единствено от български източник! Дали тя не е започната от Византия с цел българският владетел да се откаже от титлата василевс? И след поражението и загубата на Пловдив ромеите са решили, че най-добрата стратегия е пълното мълчание?

Ти какво предлагаш като символ? Може би някоя картина на бездарния Николай Рьорих ли?

Точно това е въпросът - какво толкова е озадачило автора на бележката, че е отъждествил негръцките букви от Кирилицата и изобщо българската азбука с персийската. И не по-малко важният момент - какво авторът на бележката е разбирал под "персийски букви". Защото например византийските автори от ХІV век са наричали турците с името "перси", а татарите - "тохари". Правели са го, за да означат посоката, от която идват и за да се направят на много учени. Така че, ако във венецианската бележка се разбира нещо различно под "персийски", тоест указание за посока или произход, а не като обозначение на истинските перси, едно от местата, където един венецианец е могъл да види подобни "персийски" букви-прототип е генуезката колония Кафа в Крим.

Чудя се как още тази тема не е затворена

Чудесни насоки за мислене. А извори???

Не толкова бързо, не толкова. Можеш да си сигурен. Бързите асимилации, претопявани и т.н. ги има само в главите на историците от ХХ век, но не и като историческа реалност.

И каква е тази истинска съшност? Дако-влахо-румънска ли? Напомням - извори трябват, а не въпроси...

За рекламации - към съставителите на христоматията Но текстът мисля е съвсем ясен - авторът не се чуди дали негръцките букви са български или персийски, а уточнява, че са български, тоест персийски. Представи си венецианците, които от едно 150 години търгуват редовно с българите, да не са виждали текстове, написани на български и с кирилица.

Enarei, в постовете си задаваш само въпроси, а не даваш никакви отговори! А и въпросите не ми се струват съвсем смислени

КГ, приятелю, чети по-внимателно първия пост - това е бележка към документа. В христоматията не пише кой я е оставил.

Опс, моя грешка. Обяснението е към самия документ, а не на Андреа Дандоло. Съжале

Enarei, преди да изпопишете в тази тема какви ли не наивности, ще ти споделя някои неща. 1. Под "илирийски език" през ХVІІ-ХVІІІ век не се е разбирал влашки, а да не говорим за истинския илирийски, а славянските езици и наречия на Балканите, в т.ч. и българския език. Цялата терминологична спекулация се върти около появилия се в Хърватско и Далмация илиризъм, извеждащ пряко произхода на балканските славяни и особено хървати, словенци и сърби, от древните илири. 2. Посочи хоне едно сведение за павликяни, които да са били от влашки произход. Аз ще ти цитирам някои данни, от които личи, че през ХVІ-ХVІІ век павликяните имат изцяло българско етническо самосъзнание. А за това какво самосъзнание са имали павликяните например през ІХ, ХІ, ХІІІ век, изворите са толкова оскъдни, че единственото, което може да се прави, е да се смята, че повечето от тях до един момент са пазели все още своето арменско и сирийско етническо самосъзнание. Ето например как е наречено павликянството в Синодика на цар Борил: “На всички, които се приобщават към арменската вяра, техните служби и мъдрувания, анатема трижди”. 3. Откъде ти хрумна, че богомилите е трябвало да се обучават на латински език?!?!?!? Ето ти малко документи: Етническа принадлежност на павликяните през ХVІІ-ХVІІІ век През ХVІІ век например Петър Богдан Бакшев неведнъж в своите доклади до Рим заявява, че “павликяните по народност са славяни”, че те “не знаят друг език освен славянски”. През 1679 г. католическият архиепископ Ст. Кнежевич отбелязва: “... посетих село Калачлии, в което няма друг народ освен павликяни, по народност славяни”. През 1629 г. ректорът на Илирийския колеж в Лорето (Италия) пише за учениците от павликянските селища: “... всички тези български момчета показват отлични способности”. Около 1666 г. англичанинът Пол Рико споменава за павликяни и в Ихтиманско: “Оттам се отправих към София и преминах през планината Хемус, наречена от турците Капъ Дервент, което означава врата на таен път... Сред тези българи има едни, които те наричат павликяни, в миналото те са имали странно объркани понятия за християнството – твърдяли, че следват учението на св. Павел, използвайки огън в тайнството кръщене и предпочитали този апостол пред неговия учител Христос. Но някои католически духовници забелязали невежеството на тези бедни хора и желанието им да бъдат обучавани, възползвали се от това предимство и покръстили всички в католическата вяра, на която сега всички са верни и суеверни последователи...” През първите десетилетия на ХVІІІ век поради войните на Османската империя с Австрия положението на павликяните католици, подозирани в тайни връзки с австрийците, става непоносимо. Тогава се осъществява най-масовото преселение на павликяни във Влашко. Подбуждани от никополския епископ Никола Станиславов, от 1726 до 1730 г. на север се изселват 300 семейства, общо около 2000 души. В един документ от 9 януари 1730 г. (Cathalogus Omnium trium Communitatum Bulgaricae Nationis Crajovensis, Rimniciensis et Bradicziensis) са записани имената на българи от три града във Влашко и Трансилвания, сред които се срещат общо 11 души с прякор или определение “павликян, павликянка”: CRAJOVA (КРАЙОВА): Serban Paulityan (Шербан Павликян) Iszpasz Paulityan (Спас Павликян) Ivan Paulityan (Иван Павликян) Sztojan Paulityan (Стоян Павликян) Mathaeus Paulityan (Матей Павликян) RIMNICUS (РИМНИК): Ioannes Paulityan (Йоан Павликян) Elias Paulityan (Илия Павликян) Dimitri Paulityan (Димитри Павликян) BRADICZENIUM (БРАШОВ): Petrus Paulityan (Петър Павликян) Petrus Paulityan (Петър Павликян) Maria Paulityanka (Мария Павликянка) В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век по време на руско-турската война от 1806–1812 г. от Централна Северна България във Влашко се изселват нови павликянски семейства. Поздрави

Обясненията дава дожът Андреа Дандоло. Отделен е въпросът дали наистина става дума да персийски букви или просто за непознати на венецианеца знаци, които той се е опитал да съпостави с нещо по-познато - персийски букви. Всъщност зад персийски букви могат да се крият кирилските букви, които нямат гръцки прототип или някакви лигатури от прабългарски рунически произход, които да са били ползвани във владетелската канцелария. Като например ЦР = цар.

А, това сведение поне не е скрито. От 30 години си се мъдри в христоматията. А за това дали има латински текст и къде се съхранява, най-добре да питаш един от съставителите на христоматията - акад. Васил Гюзелев

Така е. Особено коварни са владетелските имена по отношение на изброените от тебе моменти. Някакъв по-сигурен показател са имената на простолюдието, особено селското население, сред което модните увлечения са много по-слаби за сметка на засилената родова, но и етническа традиция.

Обаче в доста средновековни извори, в т.ч. и сръбски, българите са наречени готи. А някой има ли обяснение зашо в цитирания документ българските букви са наречени персийски?

Във връзка с възможните древни прототипи на част от буквите в Кирилицата ето едно любопитно сведение от писмо-грамота на цар Иван Александър до венецианския дож Андреа Дандоло от 4 октомври 1352 г., запазено в 4 късни преписа заедно с договора на царя с Венеция. В края на вътрешната част на грамотата е отбелязано: “Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.” От външната страна на грамотата се чете: “Съдържанието на малките български или персийски букви, отчасти гръцки, отчасти смесени с български, мисля че означава: До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция”. (Христоматия по история на България, Том 2. С., 1978, с. 255-256). Скъпи съфорумци, имате думата. Поздрави

RIZAR, искаш да кажеш, че въз основа на една дума ти определяш каква е етническата принадлежност на един народ или племе. Ами че то, драги, думата асп(а) "кон" е доказано иранска. И какво се получава по твоята схема - 1 дума (иранска) означава, че даките са иранци. Няма в този форум такъв емотикон, чрез който да изразя какво мисля за начина ти на разсъждение. Може би този е най-близък - :doh: :doh: :doh: :doh: :doh:

Аеций, ти не пиеш ли бира вече?

Read below

В района около Каспийско море към ІІІ-ІV век пр.Хр е имало конфедерация от ирански племена на име Дахе. Може пък Максимин да е бил от нея родом Или даките да са били стигнали дотам и да са станали съоснователи на Партската империя