Aspandiat

Маркоманите са били келти. Дали и сарманите не са били също?

Фружине, по-добре я остави тук. Ако въобще тръгне дискусията, със сигурност ще избие на история, а не толкова на религия

Арабският автор Ибн ал Надим през Х век съобщава, че българите и тибетците използвали манихейска писменост. Доколко това е вярно и дали буквално трябва да го разбираме, имате думата Поздрави

За латинския - сега го уча, та ще мога да ти отговоря към 2029 г. Но иначе си мисля, че може би трябва да се помисли за варианта - тесни гащи (панталони) във военно време (на кон), за да не пречат на движенията, и широки гащи (шалвари) в мирно време. Днес на тия широки гащи им казваме потури, тно имай предвид nik, че има различни видове потури - и като щалвари и къде, къде по-тесни. А защо Борис пита "може ли да носим", най-вероятно той се е тревожел, че в очите на папата българската носия е езическа и трябва да се премахне, за да не напомня за старата религия.

А за достата латински заемки в църковнославянския, сиреч старобългарския, посочи поне 10, щом са толкова доста. Аз освен за цар (<цъсар<цезар) за друга не се сещам

Хахаха. Заедно с превода на Библията на старобългарски на свети Кирил Филосов, арменският превод е един от най-точните в света. Католическите, а да не говорим за протестантските преводи са по-зле, последните живи да ги оплачеш, но това не им пречи на евангелисти и прочее сектанти да пращат у нас разни рижи смотльовци със сака и чанти през рамо да плещят глупости на най-старият православен народ в Европа след гърците. А това за съвършенството на превода на св. Кирил го знам от един евреин, който никак не е глупав или прост човек. Той ми каза и още нещо - заради този превод в старобългарския се появяват неологизми, които изобщо липсват в славянските езици - например думата "естество", която е измислена от св. Кирил, за да преведе най-точно една еврейска дума от Библията (за съжаление не запомних коя). Изобщо нашият приятел enarei досега не подплати с нито един факт своите твърдения. Mister bombastic, mister fantastic пееше едно време рапърът Shaggy

Вижте "Менологията на Василий І" - рисунката "българи убиват византийски войници" и ще стане ясно какво е било облеклото на българите. Или поне военното им облекло.

По онова време 3 легиона 15 000 души ли са или 18 000?

Да, за цели 15 или 20 години се простира Ама после се появяват едни римски калпазани на име Лукул и Помпей и й виждат сметката с няколко легиона

Вчера РИЦАРЯ в ЛС без връзка с тази тема ми съобщи за едно историческо сведение за един "скитски саракин", който през ІІІ век бил прекарал известно време в Египет, където контактувал с местните жреци (цитирам по памет). РИЦАРЯ смята, че под "саракини" би трябвало да се разбира манихеи, като не е сигурно, че е бил скит, а не е изключено да е бил родом от град Скитополис. Най-добре направо си го питайте за повече информация Иначе що се отнася да манихейското проникване в Средна Азия, още в края на ІІІ в. в Средна Азия то започва да си пробива път там. Мар Аммо е един от главните манихейски проповедници на изток. Той минава през Партия, откъдето стига до Мерв, който постепенно се превръща в един от главните центрове на манихейството в Средна Азия. След смъртта на Мани в 274 или 277 г. новият водач на манихейците се установява в Мерв. Той изпраща своя ученик Зурвандад да проповядва в града Замб (Замм) на река Аму Даря.

Хахаха, до няколко дена ще пусна продължение - от въстанието на Константин и Фружин до 1444 или дори до 1481 г.

Значи ли това, че Шри Рама е бил робот?

Eстествено, че не са говорили на съвременен арменски. Както и българите преди 1000 г. не са говорили на съвременен арменски. Но не се надявай тогавашните арменци да са говорели на накой романско-дако-гетски диалект Има хиляди средновековни арменски ръкописи, от които може да се разбере на какъв език са говорели арменците, а той, вЕрвай ми, не е бил романско-дако-гетски диалект

Във връзка с горното и със споменаването от Иванко на Кирил и Методий, първият от които е известен и с хазарската си мисия, пускам отново един свой предишен пост по темата: Точно това е въпросът - какво толкова е озадачило автора на бележката, че е отъждествил негръцките букви от Кирилицата и изобщо българската азбука с персийската. И не по-малко важният момент - какво авторът на бележката е разбирал под "персийски букви". Защото например византийските автори от ХІV век са наричали турците с името "перси", а татарите - "тохари". Правели са го, за да означат посоката, от която идват и за да се направят на много учени. Така че, ако във венецианската бележка се разбира нещо различно под "персийски", тоест указание за посока или произход, а не като обозначение на истинските перси, едно от местата, където един венецианец е могъл да види подобни "персийски" букви-прототип е генуезката колония Кафа в Крим.

Отварям тази тема като отдушник за всички академични и неакадемични страсти във форума. Дайде да си спретнем една алтернативна БГ история, в която да я погледнем откъм смешната и пародийната й страна, както постоянно правят англичаните със своята и със себе си. Призовавам всички да се включат с авторски или copy-paste произведения, и да се смеем.... за своя сметка :) Аз повличам крак, давайте СЦЕНАРИЙ ЗА ХОЛИВУДСКИ ФИЛМ “ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО” ЧАСТ 1 Дошло лето 1396 от рождество Христово, а от сътворението на света спорно, защото католици, православни и протестанти го датират различно. Шишманоглу (някои го наричат неоснователно Пишманооглу), след като се бил по крепости, стени, зидове, дувари, урви, пещери и дупки, вече не бил на белия свят по простота причина, че година по-рано Баязид The Lightning го бил сгащил в Никопол и му бил резнал главата, от която по стар хуно-българо-сармато-алано-скито-кимерийско-тюркско-турски обичай направил една чаша, в която скрито от повелите на пророка Мохамед карал роба си Теофил (със светско име Еньо) от Емилиянстаневия „Антихрист“ да му налива „Узо 12“ и „Ловико Сухиндол“, докато плакнел очи с кюбеклийки от школата на Памбос, дето е до „Кентъки Фрайд Чикън“ на площад „Гарибалди“. Обаче The Lightning (тъй ще го зовем за по-кратко занапред) не сварил да извърши същата процедура с гордия Страцимир Бдинский. А последният, като видял могъщото море от кръстоносци, зажаднели за видинска грозданка и женска плът, разтворил ръце и прегърнал Сигизмунда: – Всичко що е мое, е твое, само престола не давам и жената на сина си, щото много е арна в некои работи (тук трябва да отбележим, че на младини Страцимир „я“-кал, щото в Търново бил израсъл, ама понеже навъртял 30 години господарстване у Видин, взел да вика „млеко“, „хлеб“, „бегай“.). Сигизмунд проявил разбиране, щото и той редувал снаха, балдъза и племенница, великодушно оставил престола и снахата на Страцимира. Тук е редно да опровергаем някои (тук вече „някои“, а не „некои“) гнъсни инсинуации, налюпени преди 18 години от двама представители на Търновско-Тютюнджиевата-Павловската историческа школа, според които Страцимир не само, че се опънал за престола и снахата, ами и въобще, щото гледал на Сигизмунда като на не по-малък чапкънин от The Lightning. Но това, стана дума, са долни спекулации с историческата вероятност, защото, както вече всички знаем, през 1393 г, когато паднало Търново, Страцимир бил подал CV-то на Бдин за Европейския феодален съюз и не смеел да шава много-много да не му спрат кинтите по предприсъединителните фондове. По-рано от 1393 г. не можел, защото стигнело ли се до гласуване, многобичният му брат Шишман и мазният ромеец Йоан V все налагали вето, все едно Страцимир искал да влиза в НАТО, а не в такава единоначална и с обща външна политика, свобода на движение на хора, стоки и капитали прогресивна структура като споменатия вече съюз. И тъй, христовите войни минали през Бдин, обещали на Страцимир занапред да е не турски, а маджарски васал, и се устремили към Мездра, Плевен, Левски, Горна Оряховица, Търново. Отпор не срещали, освен на красивите български моми, дето все накрая излъчват грозотии за конкурсите „Мис това и онова“, но в Плевен съпротивата била много по-слаба по ред психо-сексуални причини. Обаче когато стигнали Плевен, доблестните войни от Европейския феодален съюз решили да не карат към Варна (това било планирано да стане успоредно с приемането на новата Евро-феодална конституция през 1444 г. под председателството на полския крал Владислав Варненчик, който носел този прякор от времето когато ходел на море във Варна и много задирял по плажа момите). Затова свили към Никопол. Причината била твърде прозаична. На всички им издъхнали батериите на уокмените, с които слушали католически псалми и така се надъхвали за решителната битка с The Lightning (френски рицари го наричали La Foudre, да не се бърка с Le Foutre, че туй е от френския за 18-годишни нагоре). Тогава един престарял войн, ветеран от маджарската окупация на Бдин от 1364 г., си дал сметка, че на изток от Пеща батерии „Варта“ няма, но пък по времето на деспот Теодор Правешки (1356-1389) в Никопол правели някакви батерии, та оттам ще попълнят запасите си. Голяма грешка! (тук летописецът въздъхва тежко, топва гъшето перо по погрешка не в мастилницата, а в носа си и възкликва: How did you do that!). Пред Никопол обаче ги чакали не пълни складове с батерии (окислени отдавна впрочем), а The Lightning със 100 000 армия от озверели еничари, разиграващи конете си спахии и разни башибозуци, докарани с автобуси от Кушадасъ, Мармарис, Бодрум и Бурса да гласуват с „не“ срещу европейското бъдеще на България. И тъй, в този страшен за ден.... ЧАСТ 2 И тъй, в този страшен ден, или по точно на 25 септември 1396 г. от рождество Христово, а от сътворението на света, както казахме, спорно, храбрата войска на Европейския феодален съюз се изправила срещу войските на The Lightning, който междувременно бил станал член на МАИНАТАВИ (Мюсюлмански Алианс за Интеграция на Неверници и Араби в Турско-Анадолски Вечен Интернационал), след като покрил критериите за приемане в него – окупация на 30% от Балканите и 30% от Мала Азия. Онова, което тогавашните летописци са скрили, но днешните са надушили умело, е че пред Никопол силите и на двете страни били съществено оредели – Сигизмунд имал само 12 000 души (но според някои цели 15 000), а The Lightning малко повече – 25 000, от които 5000 му били любезно предоставени от неговия нов, пресен и верен васал и кандидат член на МАИНАТАВИ – Стефан Лазаревич-Сръбский, който като ударел 7-8 сливовици, мърморел (след победата), че неговите конници, понеже били тежко въоръжени, били най-читавите от армията на The Lightning и били спечелили те сражението. Но докато ги плещел тия великосръбски глупотевини, се оглеждал и ослушвал, защото знаел, че The Lightning има уши и очи навсякъде, а и добре помнел края на Шишманоглу предната година в Никопол. На сутринта Сигузмунд свикал съвещание при затворени врати, а не брифинг, първо защото нямало представители на медиите и затова не можел да си направи успешен пиар пред брюкселските умници и прочее компири и второ, защото се боял от изтичане на информация. – И тъй, храбри мои съюзници и другари, врагът за проклетия беше предупреден навреме и сега вместо да виси пред Константиновия град и да драпа по непристъпните му в близките 60 години стени, се е домъкнал дотук. Тази работа я свърши онзи катил, миланският херцог Висконти, който реши да се докара на The Lightning, за да стигне и до него петролопроводът „Набуко“, иначе онзи молодец Василий I Дмитриевич-Медведевич, самодържецът всемосковский и в преспектива всероссийский, казанский, финляндский, польский, украинский, казахстанский, аляский, болгарский и на косъм босфорский, ще го държи постоянно за топките заради това, че не си е диверсифицирал овреме доставките на енергоносители. А и ти, доблестний маршал Бусико, ти добре ги доведе твоите французи, но не трябваше да мърсуваш с жената на онзи лихвар Висконти, щото сега заради тебе гледа всички ни на кръв и ни прави сечено. И тъй, ето планът ми: моите трансилванци ще бъдат на втора линия, че са малко кекави, а отпред ще наредим французите и англичаните като най-ербап. В средата – моята маджарска пехота, заедно с чехите, германците и тевтонските рицари, които искат и идното лято да почиват на Слънчев Бряг, Албена и Златни пясъци и да закачат момите. А власите на Мирча, които, като застана с лице на изток в двореца си в Естерхом, ми се падат в ляво, ще са на левия фланг и ще тръгнат да дразнят нечестивите агаряни. Ще изгалопират покрай тях и ще им викнат, че колкото и ония да се мъчат да стават европейци и да заплашват, че ако не ги приемем в Европейския феодален съюз, ще го ударят съвсем на ислямски фундаментализъм, всичко от Северна Добруджа до Арбанаската земя е нацвъкано с (куцо)власи и горди дако-румъни. И че тез земи още Траяна Римский ги е завещал на Мирческу, Дракулеску и Чаушеску, ако и да им е турнал за временни управители разни бугаро-татарски мутри като Аспарухеску, Тервелеску, Крумеску, Калоянеску, Асенеску и Шишманеску. Тогава Бусико скокнал темпераментно. – Нефела работа е тоз твой план, Сигизмунде. Не ще допусна онзи кумано-печенежко-узки запъртък, дето още не се е осъзнал, че ми е по-малък романски брат в римоезичието и продължава да пише и говори на български, да се окичи с цялата слава! Забрави! С моите французи ще нападна в центъра по всички правила на рицарството, да видят онези диви читаци как се води модерна война. От вас ще искам само логистична подкрепа по фланговете. При тез думи силни, на Бусико дружините горди се спуснали срещу отоманските орди, бесни и шумещи. О, геройски час...до един момент обаче. Вълните не намерили канари тогаз, а позициите на The Lightning, пред които били набучени колове и целият френски кръстоносен устрем отишъл на майната си, щото The Lightning може и да не разбирал от модерна война, ама имал акъл в главата. Французите слезли от конете и понеже били печени момчета (френската любов и други подобни глезотии били измислени чак при Луи ХІV), почнали яка сеч. Разнесъл се вик „вай, Аллах“ и французите си рекли „ей с'а им е...хме мамата на тия рязани карабини.“ Но те не разбрали страшната истина, че това било вик-парола към стратегическия резерв на османците (турци те ще станат чак по времето на Ататюрк). И както юнаците на Бусико били капнали от ваденето на коловете, от сеченето, от цялата тенекия по тях и най-вече от ходенето пеша, защото като американците не минавали и 500 метра, без да са на конете си, се натъкнали на свежите еничари... В настъпилото melée, както писали французките хроникьори, а отоманските – калабалък, защото имали други източници на информация, френците пак почнали да надделяват, ако и да били капнали. Но тогава, както по-късно през 1885 г., сърбите на Стефан Лазаревич се домъкнали в най-неподходящия (не по тяхна преценка, разбира се) момент и съсипали всичко. В разгара на кървавата салхана някой турил крак на Бусико, който се струполил на влажната никополска алувиална почва и един мазен глас прошепнал в ухото му: „Ако слушкаш, може и да ти се размине нощта при моите анадолски манафи и като си платиш откупа, да те пратя по живо и по здраво у вас. Но ако си много ербап, първо аз ще ти направя сефтето изодзад, а после и останалите ще ти се порадват...“ Бусико целият се разтреперил, защото разбрал, че на уше му шепне не кой да е, а самият The Lightning и се кротнал. А междувременно битката се скапала съвсем за войните на Европейския феодален съюз, защото въпреки, че Сигизмунд се притекъл на помощ, сърбите, нашльокани със сливовица, сечели наред. Накрая всички го ударили на бягство, някаква услужлива венецианска ръка се протегнала към порещия кучешката дунавски вълни Сигизмунд, изтеглила го, а той, докато съхнел на борда, гледал как The Lightning колел пленниците (щото си бил записал членовете на Женевските конвенции на подметките на старите си обувки) на брой между 3000 и 10 000 души. Накрая Сигизмунд въздъхнал горко и рекъл: „Да ма беше послушал, Бусико, ка'т ти говорех да я зарежеш тая твойта модерна война...“ *** На следната година след тази тази първа (и поредна) Паметна битка на народите Сигизмунд пратил емисари до целия Европейския феодален съюз за нов кръстоносен поход, но по онова време кардинал Чезарини още не се бил родил и никой не се вързал на тия призиви. Все пак всички си спомняли, че маршал Бусико за малко да загуби аналната си чест и никой не искал да рискува повече. А окаяният The Lightning след тази победа така се надул, че решил да приключи с балканските васални вилаети. Но за зла беда не минали няколко години и от изток се появил куцият Тимур или Тимурленк, или Тамерлан, който не бил чувал за аналната заплаха, която грози всеки, излязъл на бой срещу The Lightning. Пък и да бил чул, не му пукало особено. И тъй, в лето 1402 от рождество Христово, а от сътворението на света, както казахме, спорно, Баязид Светкавицата (нека припомним все пак, че това е истинското му име, а не The Lightning) излязъл при Анкара да натрие носа на Тимур куция. Голяма грешка! (тук по изпитания вече художествен похват летописецът въздъхва тежко, топва гъшето перо по погрешка не в мастилницата, а в носа си и възкликва: How did you do that!). В настъпилия калабалък (melée-то било при Никопол, тук се пердашели само азиатци) цялото войнство на The Lightning било помляно, а той пленен. Единствено синовете му били изкарани от клането живи и познайте от кого? От сръбските части, пратени от верния отомански васал Стефан Лазаревич, който имал повече акъл от Шишманоглу и вместо 25 години да се сражава по крепости, стени, зидове, дувари, урви, пещери и дупки, после да имитира васална дейност, после пак да хваща гората, после пак да се прави на васал и накрая да му резнат главата посред никополската чаршия, решил добросъвестно да си плаща данъка и да праща редовно войски, които да печелят битките при Никопол и да спасяват султанските отрочета. Та тези отрочета, като видели, че баща им предал богу дух, след като висял една година в клетка да го вали дъждът, плъпнали из Балканите и направили страшни поразии...

Аз мисля, че темата направо си плаче за една успоредна тема в раздел Алтернативна история - "Румъния на три планети"

Мда, интересна трактовка, досега не бях срещал такава. Но какво общо има тя с преклетите персийски, сиреч български букви?

Нека да продължа с предложенията за Холивудски сценарий Холивудски сценарий за последните дни на Второто българско царство (част 2) И тъй, в този страшен ден, или по точно на 25 септември 1396 г. от рождество Христово, а от сътворението на света, както казахме, спорно, храбрата войска на Европейския феодален съюз се изправила срещу войските на The Lightning, който междувременно бил станал член на МАИНАТАВИ (Мюсюлмански Алианс за Интеграция на Неверници и Араби в Турско-Анадолски Вечен Интернационал), след като покрил критериите за приемане в него – окупация на 30% от Балканите и 30% от Мала Азия. Онова, което тогавашните летописци са скрили, но днешните са надушили умело, е че пред Никопол силите и на двете страни били съществено оредели – Сигизмунд имал само 12 000 души (но според някои цели 15 000), а The Lightning малко повече – 25 000, от които 5000 му били любезно предоставени от неговия нов, пресен и верен васал и кандидат член на МАИНАТАВИ – Стефан Лазаревич-Сръбский, който като ударел 7-8 сливовици, мърморел (след победата), че неговите конници, понеже били тежко въоръжени, били най-читавите от армията на The Lightning и били спечелили те сражението. Но докато ги плещел тия великосръбски глупотевини, се оглеждал и ослушвал, защото знаел, че The Lightning има уши и очи навсякъде, а и добре помнел края на Шишманоглу предната година в Никопол. На сутринта Сигузмунд свикал съвещание при затворени врати, а не брифинг, първо защото нямало представители на медиите и затова не можел да си направи успешен пиар пред брюкселските умници и прочее компири и второ, защото се боял от изтичане на информация. - И тъй, храбри мои съюзници и другари, врагът за проклетия беше предупреден навреме и сега вместо да виси пред Константиновия град и да драпа по непристъпните му в близките 60 години стени, се е домъкнал дотук. Тази работа я свърши онзи катил, миланският херцог Висконти, който реши да се докара на The Lightning, за да стигне и до него петролопроводът „Набуко“, иначе онзи молодец Василий I Дмитриевич-Медведевич, самодържецът всемосковский и в преспектива всероссийский, казанский, финляндский, польский, украинский, казахстанский, аляский, болгарский и на косъм босфорский, ще го държи постоянно за топките заради това, че не си е диверсифицирал овреме доставките на енергоносители. А и ти, доблестний маршал Бусико, ти добре ги доведе твоите французи, но не трябваше да мърсуваш с жената на онзи лихвар Висконти, щото сега заради тебе гледа всички ни на кръв и ни прави сечено. И тъй, ето планът ми: моите трансилванци ще бъдат на втора линия, че са малко кекави, а отпред ще наредим французите и англичаните като най-ербап. В средата – моята маджарска пехота, заедно с чехите, германците и тевтонските рицари, които искат и идното лято да почиват на Слънчев Бряг, Албена и Златни пясъци и да закачат момите. А власите на Мирча, които като застана с лице на изток в двореца си в Естрехом, ми се падат в ляво, ще са на левия фланг и ще тръгнат да дразнят нечестивите агаряни. Ще изгалопират покрай тях и ще им викнат, че колкото и ония да се мъчат да стават европейци и да заплашват, че ако не ги приемем в Европейския феодален съюз, ще го ударят съвсем на ислямски фундаментализъм, всичко от Северна Добруджа до Арбанаската земя е нацвъкано с (куцо)власи и горди дако-румъни. И че тез земи още Траяна Римский ги е завещал на Мирческу, Дракулеску и Чаушеску, ако и да им е турнал за временни управители разни бугаро-татарски мутри като Аспарухеску, Тервелеску, Крумеску, Калоянеску, Асенеску и Шишманеску. Тогава Бусико скокнал темпераментно. - Нефела работа е тоз твой план, Сигизмунде. Не ще допусна онзи кумано-печенежко-узки запъртък, дето още не се е осъзнал, че ми е по-малък романски брат в римоезичието и продължава да пише и говори на български, да се окичи с цялата слава! Забрави! С моите французи ще нападна в центъра по всички правила на рицарството, да видят онези диви читаци как се води модерна война. От вас ще искам само логистична подкрепа по фланговете. При тез думи силни, на Бусико дружините горди се спуснали срещу отоманските орди, бесни и шумещи. О, геройски час...до един момент обаче. Вълните не намерили канари тогаз, а позициите на The Lightning, пред които били набучени колове и целият френски кръстоносен устрем отишъл на майната си, щото The Lightning може и да не разбирал от модерна война, ама имал акъл в главата. Французите слезли от конете и понеже били печени момчета (френската любов и други подобни глезотии били измислени чак при Луи ХІV) почнали яка сеч. Разнесъл се вик „вай, Аллах“ и французите си рекли „ей с'а им е...хме мамата на тия рязани карабини.“ Но те не разбрали страшната истина, че това било вик-парола към стратегическия резерв на османците (турци те ще станат чак по времето на Ататюрк). И както юнаците на Бусико били капнали от ваденето на коловете, от сеченето, от цялата тенекия по тях и най-вече от ходенето пеша, защото като американците не минавали и 500 метра, без да са на конете си, се натъкнали на свежите еничари... В настъпилото melée, както писали французките хроникьори, а отоманските – калабалък, защото имали други източници на информация, френците пак почнали да надделяват, ако и да били капнали. Но тогава, както по-късно през 1885 г., сърбите на Стефан Лазаревич се домъкнали в най-неподходящия (не по тяхна преценка, разбира се) момент и съсипали всичко. В разгара на кървавата салхана някой турил крак на Бусико, който се струполил на влажната никополска алувиална почва и един мазен глас прошепнал в ухото му: „Ако слушкаш, може и да ти се размине нощта при моите анадолски манафи и като си платиш откупа, да те пратя по живо и по здраво у вас. Но ако си много ербап, първо аз ще ти направя сефтето изодзад, а после и останалите ще ти се порадват...“ Бусико целият се разтреперил, защото разбрал, че на уше му шепне не кой да е, а самият The Lightning и се кротнал. А междувременно битката се скапала съвсем за войните на Европейския феодален съюз, защото въпреки, че Сигизмунд се притекъл на помощ, сърбите, нашльокани със сливовица, сечели наред. Накрая всички го ударили на бягство, някаква услужлива венецианска ръка се протегнала към порещия кучешката дунавски вълни Сигизмунд, изтеглила го, а той, докато съхнел на борда, гледал как The Lightning колел пленниците (щото си бил записал членовете на Женевските конвенции на подметките на старите си обувки) на брой между 3000 и 10 000 души. Накрая Сигизмунд въздъхнал горко и рекъл: „Да ма беше послушал, Бусико, ка'т ти говорех да я зарежеш тая твоята модерна война...“ *** На следната година след тази тази първа (и поредна) Паметна битка на народите Сигизмунд пратил емисари до целия Европейския феодален съюз за нов кръстоносен поход, но по онова време кардинал Чезарини още не се бил родил и никой не се вързал на тия призиви. Все пак всички си спомняли, че маршал Бусико за малко да загуби аналната си чест и никой не искал да рискува повече. А окаяният The Lightning след тази победа така се надул, че решил да приключи с балканските васални вилаети. Но за зла беда не минали няколко години и от изток се появил куцият Тимур или Тимурленк, или Тамерлан, който не бил чувал за аналната заплаха, която грози всеки, излязъл на бой срещу него. Пък и да бил чул, не му пукало особено. И тъй, в 1402 г. от рождество Христово, а от сътворението на света, както казахме, спорно, Баязид (нека припомним все пак, че това е истинското му име, а не The Lightning) излязъл при Анкара да натрие носа на Тимур куция. Голяма грешка! (тук по изпитания вече художествен похват летописецът въздъхва тежко, топва гъшето перо по погрешка не в мастилницата, а в носа си и възкликва: How did you do that!). В настъпилия калабалък (melée-то било при Никопол, тук се пердашели само азиатци) цялото войнство на The Lightning било помляно, а той пленен. Единствено синовете му били изкарани от клането живи и познайте от кого? От сръбските части, пратени от верния отомански васал Стефан Лазаревич, който имал повече акъл от Шишманоглу и вместо 25 години да се сражава по крепости, стени, зидове, дувари, урви, пещери и дупки, после да имитира васална дейност, после пак да хваща гората, после пак да се прави на васал и накрая да му резнат главата посред никополската чаршия, решил добросъвестно да си плаща данъка и да праща редовно войски, които да печелят битките при Никопол и да спасяват султанските отрочета. Та тези отрочета, като видели, че баща им предал богу дух, след като висял една година в клетка да го вали дъжда, плъпнали из Балканите и направили страшни поразии...

Мислиш ли, че ще има полза да се връщаме към нещо, изчезнало преди 500 или 600 г.? При това положение направо можем да се върнем към вярата в Тангра и небесните светила

Да, хоните. А българите?

Ако обаче приемем бележката на Иванко, че уточнението е направено в българската царска канцелария, странно е през ХІV век съвсем да са нямали идея откъде идват част от кирилските букви. Интересно е и уточнението - "малките български или персийски букви". Обаче идея си нямам какво се крие зад него.

Обаче уви пак не става ясно какво следва да се разбира под "персийски букви". Разчитах във форума с общи усилия поне някаква работна хипотеза да изградим.

Иванко, чудесен си. Гордея се с тебе!!!

Абсолютно, но са показателни за различните възможни влияния върху личните имена. Как ти се струва например нашенското Тончо като Тончос?