Aspandiat

Заслугата на Ататюрк при Галиполи са не че е отразил многомесечната англо-френска блокада и нападения, а че е спрял първия десант и е дал възможност на командващия турските войски при Галиполи немския маршал фон дер Голц да прегрупира силите си. Което не е никак малко на Мустафа Кемал, за която той веднага по настояване на фон дер Голц е повишен от полковник в генерал. След това обаче старите му врагове от младотурското правителство го пращат на изток да организира войските при Анафарта (близо да Марица), за да не се увенчае с повече слава. Но Емгето не е прав, като подценява военните качества на турците през ПСВ. Ако бяха толкова кекави, нямаше да могат да издържат 4 години на 3 фронта - срещу англо-французите при Галиполи, в Месопотамия и Йордания срещу англичаните и срещу руснаците в Армения. Отделен е въпросът, че от Централните сили турците са най-слабото звено, следвани от австрийците. Истински офанзивни армии са имали само немците и българите, защото само те воюват на чужда територия ПРЕЗ ЦЯЛАТА ВОЙНА с едно малко изключение - няколкомесечната окупация от страна на руснаците на Източна Прусия, за която те си плащат скъпо в битката при Мазурските езера - 150 000 жертви.

Пълна дивотия. Утре могат да направят допитване дали да се открие ВУЗ и в село Горно Нанадолнище.

И ОТ МЕН БЛАГОДАРСКО!

“Анонимен космограф” от Равена от края на VII век “А между Тракия или Македония и Долна Мизия живеят отскоро българи, които са дошли от споменатата по-горе Голяма Скития” (Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant, qui ex super scripta Maiore Scythia egressi sunt).

Няма място за тревога Ето например няколко споменавания в Анонимния римски хронограф: 197. (1) Hebrei qui et Iudei. (2) Assyrii. (3) Chaldaei. (4) Persae. (5) Medi. (6) Arabes. (7) Madiani (sic F, madian B). (8) Adiabenici. (9) Taleni (ictaleni B [?], tadenici F, tateni O). (10) Alamosenni (alamossioni F). (11) Saraceni. (12) Magi. (13) Caspii. (14)Albani. (15)Indi. (16) Aethiopes. (17)Aegyptii. (18) Libies (labies BF). (19) Chettei. (20) Cananei. (21) Ferezei. (22) Euvei (euei FO). (23) Amorrei. (24) Gergesei. (25) Lebusei (gebraei F, iebusei O). (26) Idumei. (27) Samaritae. (28) Foenices. (29) Syri. (30) Cilices Tharsenses. (31) Cappadoces. (32) Armenii. (33) Hibeni (iberi O). (34) Librani. (35) Scytae. (36) Colchi. (37)Sanni. (38) Bosphorani. (39) Asiani. (40) Hisaurienses. (41) Lycaones. (42) Pysidae. (43) Galatae. (44) Paflagones. (45) Pryges. (46) Achai. (47) Tessali. (48) Machedones. (49) Traces. (50) Mysi. (51) Bessi. (52) Dardani. (53) Sarmatae. (54) Germani. (55) Pannoni Peones. (56) Norici. (57) Dalmatae. (58) Romani qui et Latini. (59) Ligyres. (60) Galli qui et Celtae. (61) Aquitani. (62) Brittani. (63) Hispani qui et Tyrraeni (qui terreni G, qui ti rini C). (64) Mauri. (65) Baccuates (bacuaci C, bacauci G) et Massennas (et m. om. GGO). (66) Getuli. (67) Afri qui et Barbares (q. et abares O, q. et b. om. GC). (68) Mazicei (macizes G, maziges C). (69) Garamantes qui et marmaredae (gar. getuli marmarides O, q. et m. om. GC) qui usque Aethiopiam extendunt. 195. (1) Persis. (2) Bactrianae. (3) Hyrcania. (4) Babylonia. (5) Cordulia (corbulia B). (6) Assyria. (7) Mesopotamia. (8) Arabia vetus. (9) Alimalas. (10) India. (11) Arabia eudemon. (12) Coeles Syria. (13) Commagena. (14) et Fynicia, quae est filiorum Sem. 164. (1) Persida *** omnibus subiacentibus gentibus. (2) Bactriana. (3) Yrgania (yrcania pict.). (4) Babilonia (babyl. pict.). (5) Cordilia (cordyna pict.) (6) Assyria. (7) Mesopotamia. (8) Ara bia antiqua. (9) Elymea. (10) India (11) Arabia famosa. (12) Cylisyria (13) Commagenia (commagina pict). et (14) Punice (fynicia pict.), quae est filiorum Sem. 58. (1) Midii. (2) Albani. (3) Gargani. (4) Errei. (5) Armeni. (6) Amazoni. (7) Coli. (8) Corzini. (9) Dennagi. (10) Cappadoci. (11) Paflagoni. (12) Mariandini. (13) Tabarini. (14) Challyri. (15) Mossonici. (18) Sarmati. (19) Saurobati. (20) Meoti. (21) Scythi. (22) Taurinii. (23) Thraci. (24) Bastarni. (25) Illyrici. (26) Macedoni. (28) Graeci. (29) Ligyrii (30) Istrii. (31) Hunni. (32) Dauni. (33) Iapygii. (34) Colabri. (35) Oppici. (36) Latini qui et Romei. (37) Tyranni. (38) Calli qui et Latini. (39) Ligistini. (40) Celtibirii. (41) Ibirii. (42) Galli. (43) Aquitanii. (44) Illyrici. (45) Basantii. (46) Cyrtanii. (47) Lysitani. (48)Huaccai. (49) Cynii. (50) Brittani qui in insulis habitant. 167. I Ebrei qui et Iudei. II Assyrii. III Chaldei. IIII Midi. V Persi. VI Arabi primi et secundi. VII Madiani primi et secundi. VIII Adiabini. VIIII Taiani. X Salamossini. XI Sarracini. XII Magi. XIII Caspiani. XIIII Albani. XV Indi primi et secundi. XVI Ethiopi primi et secundi. XVII Egyptii et Thibei. XVIII Libyi. XVIIII Chotthei. XX Chananei. XXI Ferezei. XXII Eugei. XXIII Amorrei. XXIIII Gergesei. XXV Iebusei. XXVI Idomei. XXVII Samarei. XXVIII Fynici. XXVIIII Euri. XXX Cilicii qui et Tharsi. XXXI Cappadoci. XXXII Armenii. XXXIII Ibiri. XXXIIII Bibrani. XXXV Scythi. XXXVI Colchi. XXXVII Sanni. XXXVIII Bosporani. XXXVIIII Asiani. XL Issaurii. XLI Lycaonii. XLII Pissidii. XLIII Galatas. XLIIII Pamflagoni. XLV Flygii. XLVI Greci qui et Achei. XLVII Thessali. XLVIII Macedonii. XLVIIII Thraci. L Myssi. LI Bessi. LII Dardani. LIII Sarmati. LIITT Germani. LV Pannonii. LVI Norici. LVII Delmatii. LVIII Romei qui et Cittei. LVIIII Lygurii. LX Galli qui et Celtei. LXI Aquitanii. LXII Brittani. LXIII Spani qui et Tyranni. LXIIII Mauri. LXV Macuaci. LXVI Getuli. LXVII Afri. LXVIII Mazici. LXVIIII Tarantii exteriores. LXX Boradii. LXXI Celtionii. LXXII Taramantii exteriores qui usque in Ethiopia extendunt. Иначе през първата половина на VІ век франките са били добре познати на римляните - познати са били още от началото на ІV век. А готите - още от ІІІ век.

Неее, в ГИБИ Никиу си го има, но избирателно - само споменаването, че Кубрат бил станал голям аркадаш с Ираклий, докато лапал мухите на младини в Константинопол :

“През неговото царуване (на Константин V Копроним) българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински. Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държели 78 години”. “Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години”. “Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години. После в 845 г. Муртагон или Михаил, а не Болгарис, както пише Барон, приел светото кръщение с целя български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра”. Това го е пише Паисий Хилендарски, а не моя скромна милост :)

А като стана дума за окастряне, ето още нещо окастрено от ГИБИ. Или така поне ми се струва. Едно сведение за българи-християни към 545 г. Писано е от Козма Индикоплевст. Even in Taprobanê, an island in Further India, where the Indian sea is, there is a Church of Christians, with clergy |119 and a body of believers, but I know not whether there be any Christians in the parts beyond it. In the country called Malê, where the pepper grows, there is also a church, and at another place called Calliana there is moreover a bishop, who is appointed from Persia. In the island, again, called the Island of Dioscoridês, which is situated in the same Indian sea, and where the inhabitants speak Greek, having been originally colonists sent thither by the Ptolemies who succeeded Alexander the Macedonian, there [179] are clergy who receive their ordination in Persia, and are sent on to the island, and there is also a multitude of Christians. I sailed along the coast of this island, but did not land upon it. I met, however, with some of its Greek-speaking people who had come over into Ethiopia. And |120 so likewise among the Bactrians and Huns and Persians, and the rest of the Indians, Persarmenians, and Medes and Elamites, and throughout the whole land of Persia there is no limit to the number of churches with bishops and very large communities of Christian people, as well as many martyrs, and monks also living as hermits. So too in Ethiopia and Axôm, and in all the country about it; among the people of Happy Arabia----who are now called Homerites----through all Arabia and Palestine, Phoenicia, and all Syria and Antioch as far as Mesopotamia; among the Nubians and the Garamantes, in Egypt, Libya, Pentapolis, Africa and Mauretania, as far as southern Gadeira, there are everywhere churches of the Christians, and bishops, martyrs, monks and recluses, where the Gospel of Christ is proclaimed. So likewise again in Cilicia, Asia, Cappadocia, Lazica and Pontus, and in the northern |121 countries occupied by the Scythians, Hyrcanians, Heruli,Bulgarians, Greeks and Illyrians, Dalmatians, Goths, Spaniards, Romans, Franks, and other nations, as far as Gadeira on the ocean towards the northern parts, there are believers and preachers of the Gospel confessing the resurrection from the dead; and so we see the prophecies being fulfilled over the whole world.

Ами ранната църква е присвоила някои неща от митраизма. В т.ч. и рождената дата на Митра (източноиранския слънчев бог) - 25 декември. А Великден е дошъл от сирийския (с шумерски произход) мит за Адонис (Тамуз, Думузи), умрял и възкръснал. Ама това си е в реда на нещата - иначе на хората ще им дойде малко чужда новата религия, ако не откриват в нея и познати неща. Богомилите и павликявините например са наричали Христос "Доброто слънце". Явно са знаели някои неща Само дано моят приятел Рицаря не прочете този мой пост, че ако не ме прати директно на кладата, ще ме обвини, че съм сатанист и масон

Не, не искам да кажа нещо различно от това, което казвам . А Малката България (след като е имало Велика) според мен си е била сгушена в предпланините на Северен Кавказ и около Таманския п-в. И след 632 г. онова, което Кубрат завзел, получило името Велика България. И Стара, защото включвало и земите около Кавказ, населявани с българи от поне 165 г.

Арманд, имам ги и двете книги. Не са ми настолни, признавам , но в тях не си спомням да има нещо, което да е свързано с Булгар даг. Освен, ако не ме лъже паметта, едно споменаване в "Българи и хазари през ранното средновековие" за 60-те години на Х век, че във византийската армия, действаща срещу арабите, имало и български наемници или контингент.

Ами не знам. Английският превод е от 1916 г. Ето какво е написано за текста, ако ти е интересно. § 1. JOHN, BISHOP OF NIKIU AND HIS CHRONICLE. JOHN OF NIKIU 1 was probably born about the time of the Mohammedan invasion of Egypt. He was the Coptic bishop of Nikiu and 'rector' of the bishops of Upper Egypt who took part in the election of the successor of John of Samnыd in 690 A.D. In 696 he was appointed administrator general of the Monasteries, but was later deposed from these offices on the ground that he had abused his powers. His Chronicle, though even imperfectly preserved, is of immense value to historians of Egypt. As Butler2 remarks : 'It is the acquisition of John's manuscript by the British Abyssinian expedition which has made it possible to write a history of the Arab conquest of Egypt.' Unhappily, however, his Chronicle has suffered in the course of transmission. Large portions of it have been lost. That some of these losses, were sustained after it had been translated into Arabic is shown by the fact that the rubrics (see pp. 1-14 of this book), which were prefixed by the Arabic translator, do not always correspond to the chapters they profess to summarize. Thus rubric CXIV (CXV)3: 'How the Moslem took Misr in the fourteenth year of the cycle and made the fortress of Babylon open its gates in the fifteenth year', has no relation to the actual contents of that chapter. Again, there is a lamentable gap of thirty years, from 610 to 640, from the accession of Heraclius to the arrival of the Arabs before Babylon in Egypt. Hence we are without John's account of the Persian wars, |iv of the Persian occupation of Egypt, and of their evacuation of it early in 627 under pressure of Heraclius's victories : also of the ten years' persecution of the Copts by Cyrus, patriarch of Alexandria, and of the first acts of the invasion of Egypt by the Arabs. When John resumes his story Theodore the Commander-in-chief of the Roman armies in Egypt has just learnt the defeat of the local levies under John and the death of that general. Those who wish to gain a coherent and historical knowledge of the contribution made to the history of Egypt by John of Nikiu have only to read the resumй in Butler's The Arab Conquest of Egypt, pp. 8-27. But this work must be read as a whole for the new light it throws on Egyptian history of this date. In this field Gibbon fails us, since he often misconceives the role played by Egypt at this period. Seeing that Egypt took a prominent part in the revolution against Phocas and was one of the most turbulent countries in the whole Empire, as we now learn from John of Nikiu and other less authoritative sources, it is clear that he could not have described the rebellion of Heraclius against Phocas in the terms he did (v. 66-7, Bury's ed.) and declared that Egypt was 'the only province which had been exempt, since the time of Diocletian, from foreign and domestic war' (v. 71) if he had had John of Nikiu's Chronicle at his disposal. § 2. VERSIONS OF JOHN OF NIKIU. John of Nikiu was written originally in Greek, but it is not improbable, as Zotenberg points out, that some chapters which dealt with purely Egyptian affairs were written in Coptic. This hypothesis is supported by the Coptic forms of proper names. But this question needs to be critically and fully threshed out. It is impossible at present to attempt to delimit the boundaries of the Coptic sections. A Sahidic fragment was discovered in the Berlin Museum, which according to its discoverer, Dr. Schafer, is closely related to John's Chronicle. Future investigation must determine whether this Sahidic fragment is derived directly from the original work or translated from one of its versions, |v or whether it is merely an independent document dealing with the same material as our Chronicle. From Greek the Chronicle was translated into Arabic, and from Arabic into Ethiopic in the year 1602. The Arabic version is wholly lost, though Amйlineau, in his Vie du Patriarche Copte Isaac, p. xxiv, n, states that he knows of an Arabic manuscript of John's Chronicle. But when asked for further information by Dr. Butler, none was forthcoming (see Butler, op. cit., p. ix, n.). The Ethiopic version gives the student the impression of being a literal reproduction of the Arabic. It is rather of a hybrid description. The Ethiopia itself is very late and unclassical, and exhibits idioms impossible in the earlier period. It contains many transliterations from the earlier languages in which the Chronicle was written. Thus we have 'Iw_ ma&kaira transliterated in 224, pano&pthj in 33, o9 pa&ntarxoj in 5162, h9liakh& . . selhniakh& in 746, a1nagnw&sthj in 7913, filalh&qhj in 8953, &c., &c. The Arabic names of five of the planets are transliterated in 21, and other Arabic words in 8430, 972,16, 10210, 10718,33, 1093, &c., &c. Amharic words appear occasionally, as 962, 10710, 10810, but this is due to the Ethiopia translator's use of Amharic colloquially. The Coptic article has survived in 311, 10714, as Zotenberg has shown. § 3. THE ETHIOPIC MANUSCRIPTS. There are only two manuscripts at present known of this version, which for convenience are designated A and B. A is No. 146 in Zotenberg's Catalogue of the Ethiopic manuscripts in the Bibliothиque Nationale. It is written on vellum, being about 368 mm. by 296. Each page has three columns of thirty-two lines each. According to Zotenberg it was written in the seventeenth century. Our Chronicle begins on fol. 62 and ends on fol. 138. B. This manuscript is Orient. 818 in the British Museum (391a in Wright's Catalogue of the Ethiopic manuscripts there). It is written on vellum, being about 14 7/8 in. by 13, and contains 191 folios. Each page has three columns of thirty-six lines each. It is well written, and belongs to the first half of the eighteenth century. |vi John of Nikiu begins on fol. 48a and ends on fol. 102b. In the last column it is stated that it was translated from the Arabic version in 1602 by Gabriel the Egyptian, son of John of Kaljыb, at the order of the Abyssinian general Athanasius and of Mariam Sena (Malak Mogasa), the wife of Jacob, Malak Sagad the younger (1597-1603 A.D.). These two manuscripts are not copies of the same manuscript, but are derived, and not distantly, from one and the same exemplar. § 4. ZOTENBERG'S ETHIOPIC TEXT. Zotenberg's text (Chronique de Jean, Йvкque de Nikiou, Texte йthiopien publiй et traduit, Paris, 1883) is on the whole reasonably good as a first edition. Since there are only two manuscripts, and these are closely related, there was little difficulty experienced in forming the text. But Zotenberg's chief merit lies not in the making of the text, but in the great ingenuity he has shown in deciphering the very corrupt forms under which a considerable number of the proper names are disguised. The corruptions in question are due to the fact that the Ethiopic translators were using an unpointed Arabic text, and were largely ignorant of the historical persons and events described in John of Nikiu's Chronicle. But this merit should be dealt with rather in connexion with Zotenberg's translation than with his text. We have observed that the text is reasonably good. This qualified praise will become more intelligible as we proceed. Thus, frequently, where the text is unquestionably and sometimes hopelessly corrupt, no attention is drawn to this fact either by the use of obeli in the text or footnotes, and not unfrequently the translation proceeds as if the constructions were quite normal. In footnotes in my translation I have called attention to some of these passages. Here I mention a few cases either where an absolutely corrupt text has been reproduced, or the text has been wrongly emended. First let us take the proper name [Ethiopic] (i.e. Maximian), which is allowed to stand wrongly in 7747,48,73,74,83,88,92, where it should have been emended into [Ethiopic] (i.e. Maximin). |vii On the other hand, he wrongly allows the latter to remain in 772,25. .In his translation, however, these errors are set right silently save in two instances. In 8869 Zotenberg omits the clause 'to set free her mother' ([Ethiopic]), and thus fails to recognize the meaning of this verb in 8867, where he renders it by permettre, i.e. 'de permettre а Vйrine de demeurer dans le chвteau d'Isaurie'. But this gives exactly the opposite sense to what we require. See my emendation on p. 117, note 4. In the passage just dealt with we have a very common kind of error into which Zotenberg falls. He emends a passage in such a way as to make it inconsistent with its context or with the universal tradition on the subject. Thus in 8867 Zotenberg emends the vox nulla [Ethiopic] into [Ethiopic] (='to put her to death'), but the rest of the verse suggests that Zeno only intended to keep the empress under guard. Hence we should read [Ethiopic]. Another instance of Zotenberg's wrong restoration of the text occurs earlier in this chapter. In 8844 he renders his reconstructed text as follows, the words enclosed in brackets being Zotenberg's addition to supply an indubitable loss: 43. 'Quant au patriarche Pierre, on le transporta, chargй de chaоnes, dans la ville d'Euchaпtиs . . . . 44. [On nomma ensuite patriarche d'Antioche Йtienne] qui proscrivait la secte de Nestorius. En consйquence tous les habitants de la ville le dйtestaient, et il fut massacrй par la population d'Antioche et le clergй.' Here, according to Zotenberg's restored text, Peter the Fuller is transported to Euchaites, and his successor Stephen is put to death by the clergy and laity of Antioch because he had persecuted the Nestorians. Now the facts are exactly the opposite. Peter was a persecutor of the Nestorians, but Stephen was charged before a Council of Nestorianism and, when his enemies failed to prove their accusation, the inhabitants of Antioch, who were strong opponents of Nestorianism, took the law into their own hands and put Stephen to death. See my note on p. 113. In 821 Zotenberg inserts [Ethiopic] after [Ethiopic], and [Ethiopic] before [Ethiopic]. Thus he arrives at the following translation, in which he omits [Ethiopic]: 'Aprиs la mort de Jovien, l'ami de Dieu, |viii [rйgna] Valentinien. Comme il y avait une grande affliction parmi les officiers, а cause de la mort de 1'empereur Jovien, [il йtait venu] pour pleurer avec les autres.' I have inserted in square brackets Zotenberg's additions. Now this is not John of Nikiu, but Zotenberg. John's text is literally as follows: 'And after the death of the Godloving Jovian, Valentinian, being the foremost amongst the officers, came to mourn with them over the death of the emperor Jovian.' In 12046 the text is not defective and is perfectly right historically and grammatically. The literal rendering of the text is: 'This letter was sent by Martina ... to David . . . (urging him) ... to put down the sons of Constantine, who had been emperor with Heraclius, his brother.' The persons referred to are as follows: Heraclius I married first Eudocia and had by her Constantine III here mentioned, and married secondly Martina and had by her the Heraclius II here mentioned. Thus 'brother' in the text means in reality 'half-brother'. Again, 'the sons of Constantine III' in the text were Constantine (i. e. Constans II) and Theodosius. Now it is these grandchildren of Heraclius I that Martina requested David to remove in favour of her own children by Heraclius I. Zotenberg, however, misconceives the passage utterly and emends it. His rendering then is : 'Une lettre que l'on disait avoir йtй adressйe par Martine . . . а David . . . pour l'engager . . . а depossйder les fils de Constantin, c'est-a-dire Constantin (le jeune), qui gouvernait avec Heraclius et son frere.' The phrase 'c'est . . . Constantin' is needlessly inserted by Zotenberg, and 'et' quite wrongly added before 'son frere'. This last addition makes the text unintelligible. I will content myself with adducing another erroneous emendation. On p. 25 of his text Zotenberg quite rightly follows his manuscripts in reading [Ethiopic], but as a footnote on p. 236 of his translation, and in the list of 'Corrections' on p. 487, he writes that [Ethiopic] must be emended into [Ethiopic] or [Ethiopic]. Thus he takes [Ethiopic] to be a transitive verb and accordingly translates 'tu dйtruiras bientфt le gouvernement'. But [Ethiopic] is always intransitive. Hence the manuscripts are right, and the text should be rendered: 'the kingdom . . . will speedily be destroyed.' |ix This list could be largely increased, but sufficient facts have been given to prove that Zotenberg's text needs to be carefully revised. Маготин, обърни внимание на това изречение: From Greek the Chronicle was translated into Arabic, and from Arabic into Ethiopic in the year 1602. Ако е станала някаква интерполация, тя ще да е била извършена в гръцкия текст (препис), а едва ли в арабския (изцяло изгубен) или етиопския.

Сигурно е щял, ако венециано-латинският гарнизон пак е бил тръгнал на някаква военноморска операция и е имало кой да му отвори портите на града. Защото и Михаил Палеолог не го виждам как е щял да превземе Константинопол, ако вътре са го чакали венецианските арбалетчици и тежката латинска рицарска конница. А по море - венецианските тежки лантерни

Хехехе. Харамия, ако ще и Ахматова да е по права линия потомка на Алмуш, ще отречеш ли факта, че Гумилев е върл руски националист. А за атомните бомби - ами да, руснаците само това имат, както и петрол, газ и цветни метали. И видя какво стана с тях след като барелът петрол (а руснаците си вързаха цените на газа с тези на петрола) падна до 50 долара, че сигурно ще пада и още - нема мъни сейчас Иначе хората не живеят в землянки, да... в столицата и големите градове. А за "дегенератите отвъд океана" - не знам. Знам обаче, че там не намират зимно време замръзнали алкохолици на улицата. Щото намират умрели от свръхдоза. Обаче колкото и да ги мразиш американците, към настоящия момент те все още (докога е друг въпрос) командват. Кекавият ЕС начело със смешници като Саркози и даскалици като Меркел е слаба ракия пред тях. Само китайците останаха, но на тях ще им трябват още едно 20 години да стигнат американците в технологично и научно отношение.

Мдааа. Но за мен черешката на тортата е едно сведение за бунта на Виталиан от 513 г., оставено от Йоан от Никиу. Както можеш да се досетиш, и то по подобие на това за Михаил Българина е попропуснато в ГИБИ: 72. And Vitalian, whom we have just mentioned, raised a revolt against the emperor Anastasius, and seized Thrace and Scythia and Mysia, and mustered a numerous army. 73. And the emperor sent against him a general named Hypatius. And when they fought together, he was vanquished by Vitalian and taken prisoner. And on the payment of a large ransom he was set free. 74. But immediately on his return to the emperor, the latter removed him from his command, and appointed in his room another general, named Cyril, of the province of Illyria. 75. And he also gave battle to Vitalian, and there was great slaughter on both sides. Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria. За мен е малко съмнително за някакви си 10-15 години след битката при Онгъла в международен план да се е било утвърдило названието България за земите на Добруджа в такава степен, че живелият в далечен Египет свободно да го е ползвал за замяна на Скития или Мизия.

Хърсе, кои са тези писмени извори? Питам те без грам сарказъм, наистина ми е много интересно.

Аааа, влечението на кановете към Струма е било поради съвсем други причини. Ето едно цитатче от Георги Монах, което е попропуснато в ГИБИ по съвсем разбираеми причини, защото говори за Куберови българи около Солун в 837-838 г.: “И когато българинът Михаил, който се намираше в Солун, излезе [от Солун], [ромейските пленници] започнаха да преминават Дунава с всичко що имаха”. (откъсът е от Ценов, Ганчо. Кроватова България и покръстването на българите. Пловдив, 1998, с. 108.) В том 2 на История на България (онази, дебелата) това сведение не е цитирано, само е коментирано в бележка в края на главата. В нея се казва, че по мнението на Х. Грегоар и Иван Дуйчев под “Михаил Българина” трябва да се разбира кавхан Исбул с армията му. Само е пропуснато да се обясни как така изведнъж Исбул става Михаил и защо се е намирал в Солун, а не в Плиска. Маготин, ето едно мнение и от твоята област - археологията. Става дума за някои археологически находки от откритата кръстовидно-куполна триконхална църква при с. Кулата на сегашната българо-гръцка граница. В развалините на църквата е намерена керамика от различни епохи. Първата група находки е от V–VI век, втората група е от VI век. Следва керамика с раннославянски характер от VII–VIII век. Атанас Милчев я свързва със заселването на славяните в долината на река Струма. Петата група керамика е от периода XII–XIV век, а шестата – от XVII–XIX век. Керамиката от четвъртата група е най-интересна, но именно на нея Атанас Милчев отделя най-малко внимание, без ясно да посочи етническия й характер: “Четвърта група: В почти всички квадрати на дълбочина 0,60 – 1,20 м бяха открити много фрагменти от глинени съдове с плоско дъно, вълнисти и линейни орнаменти и със силно извито навън венче. Те имат тъмносив и опушен цвят по повърхността си и тъмнокафяв във вътрешността. При лом цветът е черен и сивочерен. Намерените фрагменти очертават следните форми: гърнета с широко устие без дръжки и урни. Подобни глинени съдове по форма, орнаментация и техника са широко известни в нашите земи в Плиска, Преслав, Попина, а също в Румъния и другаде. Те могат да се отнесат към IX–XI век”. (Милчев, Атанас. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма. – Годишник на Софийския университет Философско-исторически факултет. Книга І. С., 1960 за 1959, с. 430)

Проблемът е, че собствено името Хорс, Хурс, Хрус, Хърс, Хръс е иранско. Затова е рисковано да се твърди, че е имало култ към този бог у южните славяни. Въпросните топоними може да са просто произлезли от антропоними и да нямат нищо общо с бог Хърс.

Арманд, тук май завистта си казва думата, а?

Мдааа, Арманд, сега остава да уточниш хазарите какви са по етнически произход. И то по възможност с факти отпреди покоряването им от ордата на Ашина в началото на VІІ век.

Хърсе, чел си ИЗОБЩО книгата на Венедикова? Вътре има толкова много преведени откъси от документи и то по толкова педантичен начин, че в един момент човек започва дори да се затормозява да следи смисъла на текста. Иначе си прав, че не е ясно кога се появява името Булгар на планината и откога е имало българи там. Онова, което Венедкива е открила като документи, е че към края на ХІ век Българската планина и българите в района на границата между Киликия и Кападокия вече са факт. Това го пишат самите селджуци, които навлезли тези области, изоставени без отбрана от византийците след катастрофата при Манцикерт през 1071 г.

В един от византийските източници, уви не си спомням кой, се споменава, че някакви славяни в Южна Македония почитали каменен идол на жена, но от сведението личеше, че всъщност това е някаква намерена от тях антична (тракийска?) статуя на богиня. Нищо чудно да е била на Бендида. Предполагам, че в тази статуя славяните са виждали своята богиня Лада. Друг е въпросът, че е малко рисковано да се екстраполира източнославянския пантеон към южните славяни. Но има някои антропонимични данни, които показват, че със сигурност славяните от т.нар. българска група са почитали божествата Перун и Велес. Вероятно и богинята Лада. Но за култ и към Сварог и Дажбог е рисковано да се говори, без да има дори и косвени данни. Между другото думата "балван" - "идол, кумир", която днес в руския пейоративно е развила значение на "глупак, тъпанар", е съмнително да е собствено тюркска по произход, както обикновено се твърди, зашото се среща и сред народи, които едва ли са имали пряк контакт с каквито и да е тюрки. Ето няколко примера: сърбохърватското bàlvan “дървена греда”, чешкото balvan “дървен или каменен блок”, литовското bulváns “чучело, идол”, латвийското balwonas, шведското bulvãn и ирландското balbán, и трите със значение на “сламено чучело”. В непалския език бал-вāн означава “силен, мощен, здрав”.

Ник, откъде накъде пък реши, че при руснаците има печелещ модел???? През цялата си история Русия догонва Запада. Докато на запад правят университети, в Русия цари суеверие и невежество, в немалка степен подхранвани и от православното духовенство. Това важи и за България например. Толкова хвалената Търновска книжовна школа се занимава с ПРЕПИСИ НА СТАРИ ТЕКСТОВЕ. Няма грам творчество и развитие. Докато в Италия Бокачо пише "Декамерон" - порното на Ренесанса - у нас исихастите си зяпат пъпа, за да видят таворското сияние. Да не говорим за технологичните постижения. Русия настига Запада донякъде единствено в края на управлението на Сталин. Сега - няма какво да говорим. Ще си изхвърля Dell-а и ще си взема руски Делль Във военно отношение - Русия винаги от 5 века е била военна империя. Но винаги е имало големи въпросителни около качеството на въоръжените й сили. Сега също, макар и руснаците да имат едни от най-добрите оръжия в света. Разгромът на малка Грузия не е еталон за мощ. Аз не виждам никъде печелещ модел. Как от времето на Петър І и Екатерина воюват руснаците - с огромни войски без оглед на загубите в хора. Затова ІІ световна война им струва толкова жертви. По време на войните с Фридрих ІІ от 100 000 руска армия, тръгнала срещу Прусия, до Данциг достигат само 30 000 войника. Останалите били измрели основно от болести и мизерия.

Хърсе, Хърсе, както винаги в постовете ти конкретика липсва. Само агресивна ирония и желание да уязвиш опонента...