Aspandiat

Много вярвате на тези византийски хронисти, повечето от които са били на държавна издръжка

Най-вероятно направо от староеврейски.

Драги ми Бафомет, от изброените от тебе думи само "дом", "порта" и "дявол" могат да претендират, че са дошли от латински. Всички останали са стари индоевропеизми. Особено виното - още при хетите преди има няма 3500-4000 години, когато от латини и латински и папер не е имало, думата "виня" значи "лоза". Монах пък е гръцка дума, та дрънка.

Това обяснение е несъстоятелно. Във всички най-стари ДОСТОВЕРНИ извори (т.е. такива от VІ век насетне, в които не се обяснява, че келтите венети били славяни и прочее дивотии) е посочено, че името на славяните е "склавини, склавени". Това "славяни" се пръква доста по-късно и на мен ми мирише на литературна работа. Старобългарското название е "словене", нищо общо със "славя" или Птолемеевите ставани.

Иванко, а мавровласите, т.е. черните власи и Мавровлахия, която си е на територията на добре позната Влахия, тези власи няма как да са под юрисдикията на риското право и държавност. А куцовласите, т.е. белите власи, точно те са били под такава юрисдикция отсам Дунава, а именно те би трябвало да "имат свой собствен закон и свобода" по твоите думи.

Във връзка с ранно християнство сред българите на Балканите Паисий Хилендарски ни е оставил ред интересни сведения: “През неговото царуване (на Константин V Копроним) българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински. Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държели 78 години”. След като споменава, че българите били 50 години християни, а после се отметнали, Паисий продължава по следния начин: “Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение." Паисий говори и за назначаване на архиепископ за българите в Охрид по времето на Петия вселенски събор от император Юстиниян I. Този събор се е провел в 553 г. в Константинопол. Очевидно е, че Паисий е имал предвид учредяването на Прима Юстинияна и поставянето й начело на македонските българи. След това той пише, че по времето на Юстиниян Охрид бил превзет от българите, което всъщност е станало още по времето на император Анастасий І. Паисий едва ли греши, по-скоро смесва личности, защото този Юстиниян не Юстиниян I, а Юстиниян II. По негово време Охрид действително е бил превзет от българите, и то за втори път – от тези на Кубер! Особено интересно е твърдението на Паисий, че преди да се сдобият със своя азбука и книжнина, българите пишели и четели на латински. Да четат и пишат на латински биха могли само българи, които са били покръстени не от Константинопол, а от Рим, тоест става въпрос за македонските българи, намиращи се до времето на император Лъв III под църковната юрисдикция на Рим. Изглежда, че е имало и преселници от тези българи при техните сънародници в Мизия, защото на медальон на кан Омуртаг е открита думата “кан”, записана не както би трябвало да се очаква с гръцки букви KANE, а в латинска форма – CANE. Може би тази грешка е допусната по инерция от български майстор или писар, който е бил свикнал да използва латински, а не гръцки, тоест който е знаел добре латински език, но недотам добре гръцки. Сред българските добавки към Манасиевата хроника се среща следния пасаж: “В дните на този цар (Лъв III) Рим се отвърна към фръгите, заради неговите хули”. В съответната бележка 284 на издателите се казва: “Тази добавка на българския преводач – тя не се отнася до българското минало – визира враждебното отношение на папа Григорий II (715–731) към иконоборческата политика на Лъв III и връзките му с франкската държава”. Абсолютно всички останали добавки на българския преводач се отнасят до българското минало. Няма логика тази да е произволна. Фактът, че в нея се споменава за разрива между Лъв III и Григорий II по въпроса за папската юрисдикция върху Западните Балкани, сочи, че тези събития са имали някакво конкретно и важно отражение върху българите. Това може да е само преминаването на Прима Юстинияна, покръстила българите в Македония, от папско към константинополско върховенство. И накрая, спомнете си, че по време на двубоя между Константинопол и Рим за върховенство над българската църква по времето на Борис І един от най-важните аргументи на папите, е че Илирик от стари времена е спадал към папския диоцез. Преди 12 години Милиш Сидоров обръща внимание също и на това, че Старият и Новият Епир, Дардания, Тесалия, Дардания, Илирик и Македония в решенията на Константинополския събор от 869–870 г. са обхванати от общото название “Българско отечество” (Vulgarorum patriam).

Да не забравяме също така, че във Волжка България 90-95% от крепостите са били дървени поради липса на камък за строителство. Стотина запалителни стрели и край.

Аз мисля, че крайно време е България да поиска пред ООН, ЕС и НАТО връщането на румънските й територии, които е притежавала поне 300 години. Всъщност това значи закриване на Румъния ООД, защото трябва да си получим всичко до езерото Балатон и Киев. Така че отвъд Дунава много да не реват..., щото и без това държавата, нацията и историята им са ИЗМИСЛЕНИ!!!

Тцур или Чорай, Чора, е Дербендският проход в Източен Кавказ.

На всички ни е известна прочутата (вече, и то благодарение на това, че Петър Добрев я вкара отново в обръщение) приписка към българския превод на Хрониката на Константин Манаси: “При Анастасий (491-518) цар българите започнаха да поемат тази земя. Като преминаха от Бдин, и най-напред започнаха да превземат долната земя Охридска и след това цялата тази земя. От изхода на българите до сега има 870 години”. От нея разбираме, че (пра)българското заселване на южно от Дунав е започнало преди славянското, още към края на V и/или началото на VІ век и то не в Мизия, а в Македония. Четири десетилетия по-късно император Юстиниян І учредява архиепископията Прима Юстинияна, която се радвала на големи привилегии. Новелата на император Юстиниян I от 18 март 545 г. гласи: “А преблаженият по това враме епископ на нашето родно място Първа Юстинияна да има под своя юрисдикция епископите на провинциите Средиземна Дакия, Крайбрежна Дакия, Превалитания и Дардания, на Горна Мизия и на Панония и те да бъдат ръкополагани от него.” Също и: “Понеже силно желаем да възвеличим по много и различни начини нашия роден град, където за първи път Бог ни позволи да се явим на този създаден от самия него свят, ние искаме и по отношение на църковната си власт той да се разрастне до най-голяма степен, така че сегашният свети предстоятел на нашия град Първа Юстинияна да стане не само митрополит, но и архиепископ и под негова власт да бъдат някои провинции, а именно както самата Вътрешна Дакия, също и Първа Мизия, и Дардания и провинция Превалитания, и Втора Македония, и част от Втора Панония, където е Баценската област”. Възможно ли е тази архиепископия да е била създадена съвсем съзнателно с цел да покръства новозаселилите се в рамките на нейния диоцез българи и дали съществува пряка приемственост между Прима Юстинияна и създадената от Василий ІІ Охридска архиепископия? Едно сведение, оставено в края на XII век от византиеца Теодор Валсамон в негов коментар върху Втория канон на Втория вселенски събор от 381 г. в Константинопол, също говори в полза на тезата за ранни български поселения в западната част на Балканите: “Забележи прочее от настоящия канон, че някога всички епархийски митрополити са били автокефални и че са се избирали от свои събори. Но това е било променено от 28-ия канон на Халкедонския събор (451 г.), който определя митрополитите на Понтийския, Азиянския и Тракийския диоцез и още някои други, които се споменават в този канон, да се назначават от Константинополския патриарх и да се подчиняват нему. Ако обаче намериш и други автокефални църкви като тази на България, на Кипър и на Иверия, да не се учудваш. Защото епископът на България е почетен от император Юстиниян”. Ето още едно много интересно сведение от “Християнска топография” (Книга III) на Козма Индикоплевст. Съчинението му е завършено около 545–547 г., тоест по времето на император Юстиниян I: “И наистина, когато бяха някога жестоко преследвани от елините и юдеите, християните привлякоха на своя страна гонителите си. Така и църквата, която не загина, се възмогна, а учението на Владиката Христос изпълва цялата земя. Благата вест се проповядва и изпълва целия свят… Сред бактрийците, хуните, персийците, сред останалите индийци, сред персийските арменци, мидийците, еламитите, по цялата персийска земя има безброй църкви, много епископи, отшелници и иноци. [Има ги] и сред аксомитите, сред арабите, сред омиритите, из цяла Палестина, във Финикия, по цяла Сирия, в Антиохия, та чак до Месопотамия, при нубийците, при харамантите, в Египет, Либия, Пентаполис, Африка, Мавритания до Гадирите, които са в южните краища – навсякъде има християнски църкви, епископи, мъченици, иноци, отшелници; навсякъде, където се изповядва Христовото евангелие; и в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика, Понт, в северните страни на скитите, сред ирканите, ерулите, българите, еладците, илирийците, далматите, готите, испанците, римляните, франките и по западните области...” Разпространението на християнството е очертано от Козма Индикоплевст по географски признак. Първо от Индия през Бактрия, Персия, Елам до Мидия и Персийска Армения. После от Етиопия (аксомитите) и Йемен (омиритите) през Палестина, Финикия, Сирия до Северна Месопотамия. След това от Южен Египет (нубийците) през Египет (византийската му част), през Либия и Пентаполис до Мавритания и Гибралтар (Гадирите) на запад. Последният географски сегмент обхваща района на Мала Азия (Киликия, Кападокия, Понт и Азия, която отговаря на старата римска провинция Азия), след това на североизток Кавказ и Каспийско море, където са Лазика (Западна Грузия), ирканите (хирканите) в Югоизточното Прикаспие и скитите северно от Кавказ. След това обаче стрелката свива рязко към Европа, вървейки от изток към запад. Ерулите (херулите) обитават Северното Причерноморие между Днепър и Днестър. От друга страна обаче в 512 г. в Крайбрежна Дакия (днешна Северна България между Видин и Свищов) били заселени херули като федерати и е по-вероятно Козма да е имал предвид тях. Непосредствено след тях той изброява следните народи – българи, еладци, илирийци, далмати, а оттам на запад готи, испанци, франки, римляни. Българите са разположени като преки източни съседи на илирийците и еладците от една страна и на запад от херулите от друга. Географски илирийци и еладци отговарят съответно на днешна Северна Албания, Южна и Западна Сърбия и Босна и на Гърция. Западно от Илирик е провинция Далмация – днешна Хърватия, а след нея остготите и римляните в Италия, вестготите в Испания и франките в Галия. От описанието на Козма великолепно личи, че българите християни са населявали територията източно от Илирик, северно от Елада и западно-югозападно от Видин и Враца, тоест земите на Македония, точно там, където е учредена архиепископията на Първа Юстинияна. Сведението на Козма, който е съвременник на Юстиниян I, потвърждава сведението на Теодор Валсамон, че архиепископът на България “е архиепископът на Първа Юстинияна, отечеството на император Юстинияна. И България заради туй се нарича Юстинияна, че император Юстиниян е подчинил тази страна на царството на ромеите”. Иван Снегаров в книгата си “Охридската патриаршия” се спира подробно на въпроса за по-късното отъждествяване на епископията на Прима Юстинияна (Първа Юстинияна) с Охридската архиепископия. През 1156 г. охридският архиепископ Йоан Комнин в съборния акт на Цариградската патриаршия се подписал като “Смиреният монах и по милост Божи архиепископ на Първа Юстинияна и цяла България Комнин”. Това предизвикало протеста на кипърския архиепископ, тъй като Кипърската църква претендирала, че е единственото църковно учреждение, създадено от император Юстиниян I. Под натиск накрая и кипърският архиепископ приел формулата на Комнин. Тази идея е прокарвана и от архиепископ Теофилакт Охридски. Данни за отъждествяването на Прима Юстинияна с Охридската архиепископия се срещат при Вилхелм Тирски в 1168 г., през XIII век у Димитър Хоматиан и у император Михаил Палеолог. Иван Снегаров отхвърля приемствеността между Прима Юстинияна и Охридската архиепископия. Той посочва, че идеята за тази тъждественост не е съществувала преди XI и първата половина на XII век. Той смята, че тази спекулация е прокарвана, тъй като в Константинопол е имало планове за унищожаването на Охридската архиепископия и свързването на произхода й с името на великия законодател император Юстиниян I повдигал авторитета й. Според Снегаров “Целта, която частно архиепископ Йоан Комнин е преследвал с фалшифицирането на XI новела, била да възвеличи чрез хиперболи българския престол и да го приравни по достойнство с патриаршеските църкви. И в Цариград, наричайки Охридската архиепископия Първоюстиниянска, не са замълчавали факта, че тя е била архиепископия на България. Това се вижда ясно от разяснението на Валсамона, който подобно на Хоматиана (този собствено му подражава) твърди, че архиепископията на България е съществувала до императора Юстинияна в самостойно българско царство и Юстиниян, като подчинил България, не само не закачил архиепископията й, но и я наградил с привилегии, изложени в XI и CXXXI новели...” Теодор Валсамон е оставил още едно сведение, което по незнайни причини не е поместено в “Гръцки извори за българската история”, но за щастие преди повече от 80 години е преведено от Иван Снегаров: “Отбележи от настоящата Юстиниянова новела прономиите на архиепископа на България, защото този е архиепископът на Първа Юстинияна, отечеството на император Юстинияна. И България заради туй се нарича Юстинияна, че император Юстиниян е подчинил тази страна на царството на ромеите”. След първата четвърт на VII век Византия де факто не е осъществявала пряк административен контрол върху територията на днешна Македония, Източна Албания и Сърбия. Като се има предвид, че на изток (например в Сирия, Египет) християнските църкви са продължили съществуването си и след като тези територии са били изгубени от империята в VII век, не е невъзможно и епископията Прима Юстинияна да е била оцеляла до втората половина на IX век. За действителната приемственост между нея и Охридската архиепископия загатва самата биография на Теодор Валсамон. Той е заемал различни постове в Цариградската църква. След като именно тя е била противник на Охридската архиепископия, защо един служител на Константинополската патриаршия трябва да налива вода във воденицата именно на охридската й съперничка? Иначе казано, защо Валсамон работи против интереса си? Снегаров, зает да докаже отсъствието на каквато и да е връзка и приемственост между Прима Юстинияна и Охридската архиепископия, или не е забелязал тази тънкост, или умишлено я е спестил. В същото противоречие с интересите на Цариградската патриаршия влиза и позицията на Никифор Григора (1295–1360) по въпроса за древността на Прима Юстинияна и Охридската архиепископия: “Най-после [Теодор Комнин] покорил самия главен град Солун, който е пръв в страната на македонците, понеже по това време маркграфът бил заминал за родината си Ломбардия. Незабавно си присвоил императорското звание и бил помазан от тогавашния архиепископ на България. В старо време император Юстиниян наградил престолния град на тая архиепископия с твърде много и различни привилегии, понеже му било родно място. Той го нарекъл Първа Юстинияна. На първо време му дал самоуправление за вечни времена, но без право да помазва и ромейските императори. Това право по закон било предоставено на други. Но поради страх от самовластния Ангел (т.е. Теодор Комнин) и особено поради лекомислието и наивността на тогавашния архиепископ работата стигнала до такова голямо беззаконие. Сега пристъпвам да обясня как мястото е получило името си България. Има една страна, която е на север отвъд Истър и през която тече голяма река. Местните жители я наричат Булга. От името на тази река те получили името си българи, макар че поначало били скити. След време, когато иконоборческата зараза се разпространила сред благочестивите, те (българите) тръгнали оттам (от Волга) като преселници заедно с децата и жените си и в твърде голямо множество преминали река Истър. Прекосили лежащите отсам Истър две Мизии и според поговорката направили мизийска плячка това, което им попаднало. Подобно на скакалци или на някаква небесна мълния завзели Македония и съседна Илирия, доволни много от тамошните богатства. След време тяхна столица станал същият този град, който император Юстиниян почел като архиепископия и го нарекъл Първа Юстинияна, както вече казахме. След като името на народа се разпространило там и страната била назована България, а Първа Юстинияна била наречена Митрополия на България. Много по-късно император Василий Българоубиец след много сражения ги разбил напълно и ги покорил. Тези от тях, които останали като пленници, той преселил в Долна Мизия до река Истър. Името им пък е останало за архиепископията като някакъв особен спомен за тях”. Значи и Никифор Григора прави връзка между Прима Юстинияна и Охридската архиепископия. Според него Прима Юстинияна става Митрополия на България не след покоряването й от Василий II, а много преди това. Пряко сведение, че Прима Юстинияна е била завзета от българите, съхранена от тях и по-късно, след завладяването на България в 1018 г., била обособена от император Василий ІІ Българоубиец в автокефалната Охридска архиепископия, е оставил през 1143 г. византиецът Нил Доксопатър: “Подобна на Кипърската е и Българската църква, независима и неподчинена на никой от върховните престоли, но самовластно управлявана и от собствените си епископи освещавана. Изпърво тя не се наричаше Българска. После обаче, понеже биде завладяна от българите, тя получила името Българска. Тя остана и независима и когато чрез императорската власт, именно от император кир Василий Багрянородни, се изтръгна от българската ръка и не се присъедини никога към Цариградската църква.” Възможно ли е след 865 г. княз Борис да е използвал съществуващата от по-рано църковна структура на оцелялата Прима Юстинияна при църковното устройство на българския Югозапад и по-късно Василий ІІ просто да е дал ново име на старата архиепископия, създадена през 545 г., за да покръства заселилите се половин век по-рано в Македония българи?

Чудя се как още проф. Иван Добрев не се е включил по темата, за да обясни обстоятелствено-подробно, но и същевременно академично-обстоятелствено и единствено научно-коректно-издържано на всички аматьори-игноранти, дръзнали полъзновително-нагло да нахлуват в тази светая светих, че единствено-правилната, научно-издръжана, същевременно възможно-допустима и позволена отправно-изходна точка при аналитичния дискурс към темата за произхода и преселението на (пра)болгарите е тюркската постановка.

Ако някой у нас, който е спациалист-арабист се хване да направи една христоматия с арабски извори за българската история (тази на Райна Заимова е много постна), направо паметник трябва да му се издигне.

Практор, ти какво предлагаш по всички тия точки, които си набелязал?

Това инфо излезе още преди около година, но не помня къде.

Само се чудя дали Аеций (истинският, не нашият приятел) е яздел със стреме - все пак е било вече V век

За планетата Х или Дванадесетата планета или Нибиру, както шумерите са я наричали и от която боговете слезли през 450 000 години пише от 20 и повече години Закария Сичин. Споко, чакат ни само наводнения, причинени от приближаването й Ето и от мен малко инфо. http://www.sitchin.com/

Абе какво е това Кирника, стига сте се ругали с кодови названия, дето само вие си ги знаете :)

Жоре, водете си го този спор с Маготина (Крон) в темата за царския лов, там и без това с него водите тотална позиционна война на изтощение :)

Аз мога да ти отговоря вместо РИЦАРЯ - до появата в Европа на хуни, българи, авари такова чудо като стреме не е имало. И на римските цезари краката са им се люшкали насам-натам, като са яздели

Кой е бил по-ефективен като пробивна сила и като цялостна калкулация - сложносъставният лък или арбалетът?

Че по времето на Тацит имало ли е славяни... извън главите на професорите в Прага, Варшава и Москва?

Тази тема ми е любимата във форума. Като 100-годишната война между Жоро и Маготин е.

Такива ги пише архимандрит Павел Стефанов. Ама той малко хич го няма по източни религии. А ако питаш RIZAR, и в православието го няма май

СПИСЪК С ПОДЧИНЕНИТЕ ОТ ПЕРСИЙСКИЯ ЦАР АРДАШИР І ПАПАК (226-241) ЦАРЕ ОТ СРЕДНА АЗИЯ, СТАНАЛИ САСАНИДСКИ ВАСАЛИ СЛЕД РАЗГРОМА НА КУШАНСКАТА ИМПЕРИЯ КЪМ 238-239 Г. СЛ.ХР. (ИЗТОЧНИК: Ибн Хордадбех. Книга путей и стран. Баку, 1986, с. 61) “§ 11 Владетелите, които Ардашир нарекъл шахове Бузург Кушан-шах, Килан-шах, Буз Ардаширан-шах, което значи [владетел] на Мосул, Майсан-шах, Бузург Арманийан-шах, Азарбазган-шах, Сиджистан-шах, Марв-шах, Карман-шах, Бадашваркап-шах, Йаман-шах, Тазийан-шах, Казаш-шах, Бурджан-шах, Амукан-шах, Сабийан-шах, Мушкиздан-шах (в Хурасан), Аллан-шах (в Муган), Барашкан-шах (в Азърбайджан), Куфс-шах (в Кирман), Макран-шах (в ас-Синд), Туран-шах (в [страната] на тюрките), Хиндуван-шах, Кабулан-шах, Ширйан-шах (в Азърбайджан), Райхан-шах, Гиган-шах (в ас-Синд), Балашаджан-шах, Давархан-шах (в страната ад-Давар), Нахшабан-шах, Кашмиран-шах, Бакардан-шах, Кузафат-шах – всичко това са имена на владетели”. Поздрави

Ей, хора, пускайте по-кратки постове или ги раздробявайте, че ми цикли нетът от дългите Мен хич ме няма по тази тема, ама попрочетох, поциклих и се замислих за следното: евреите обичат или мразят християните? И защо (при отговор ДА или НЕ на въпроса)?