goshawk

enarei, виж, сега: такова нещо като "мейотична" партеногенеза или андрогенеза - няма! 1. защото андрогенезата е частен вариант на партеногенезата; 2. Мейозата е клетъчно делене, което формира половите клетки. Женските в женския индивид, мъжките - в мъжкия! За да се говори за каквото и да е сливане на гамети и формиране на зигота - яйцеклетките и сперматозоидите трябва да попаднат на едно място - в утробата на женския индивид или в яйцето, което също е продукт на женския индивид. В такъв случай как така пишеш глуости като: мейотична партиногенеза, още повече мейотична андрогенеза!!! Как така, уважаеми еnarei, смесваш два - три процеса, протичащи на толкова различни места, като локация и време? И какъв е този синтез на гени по време на зиготогенезата!? Та, гените вече са се формирали, още по време на мейозата, а при зиготогенеза се определя доминантноста на отделните алели на гените т.е. какви белези ще се проявят по време на онтогенетичното развитие на индивида. Тъъ, скъпи ми enarei, преди да се изказваш - вземи та се подготви, както се казва в един израз!

На това, enarei, хората му викали оплождане! Това дали се проявяват или не - не прави гените балансирани, а и кой е казал че "новосинтезираните" гени не се проявяват. Дали ще се прояви даден фенотипен белег е събитие със случаен характер и донякъде зависи от средата, да кажем условно! Какви са тези "добри" и "лоши" гени, породени от ... ъъъ "мейотична моногенеза" (моля, обясни понятието!). Оттук, започваш да ми говориш за унаследяване на белега и леталност, обусловеност от хомозиготността на рецесивния белег. Помилихте да изложиш тезата си, а не да ми "драскаш" по няколко не свързани думи и да се оплиташ в псевдонаучни термини, защото такива псевдоумници, като теб са по - голяма напаст и от най - ревностния креационист!

На това, скъпи ми enаrei, му се вика генетичен дрейф! и е присъщ на всички живи организми. По натам казваш: Оптимизацията на нещо, не означава непременното му редуциране; както и да е - да приемем, че оптимизирания генотип е редуциран, което означава, от своя страна, че фенотипната вариабилност на вида ще бъде ограничена, което ще доведе до изчезването на вида, поради засиления генен дрейф. Тогава какво правим с "горките" маймуни - отиде им еволюирането в хоминиди, от типа N. sapiens! Е, как "гена за човекоподобност" би просъществувал, нали е отнесен от дрейфа?! И какви са тези "неохобити" - да не би да са някакви производни на хобитите от трилогията "Властелина на пръстените"? Натам, просто, не подлежи на коментар! Как да не са се натрупали достатъчно поколения!? Вида H. sapiens съществува от около 200 000 г. (според ДНК анализи). Че това е нормално - всеки си търси подходящ партньор. Но не мога да разбера, каква "база" ще трябва да натрупваме? Аз не съм ли натрупана "база - данни" за поколенията на рода ми? А ти - не си ли база - данни за рода си в частност, а и по принцип за човечеството? Всеки един от нас е акумулирал в себе си натрупаната генетична информация, предавана от поколение на поколение и ако проследим "нишката" ще стигнем до корените на родовете си и ще установим, че сме доста по - съвършенни от пра-пра-пра- дядо или баба? В такъв случай ние сме суперхора Посочените от теб белези са доста относително нещо. При различни условия съдържанието на всеки от белезите се променя и той става или вреден, или полезен, но в самата си същност са доста относителни понятия. Това, ако ти е възможно, да ми го преведеш на български, 'щото аз съм просто момче и не "вдевам" сложни приказки! Та, виж да ми го обясниш, че да те призная и да ти стисна ръката. Но не с две - три реплики, а с една цялостна теза, с обосновани изводи и завършеност в изказа. Отказвам се да коментирам други, твои, идеи изказани от теб в поста ти. Не виждам смисъл да спамим по просташки въпроси от типа: К'ъв е тоя Първия и има ли той почва у научните среди?

enerei, вземи да разясниш малко рисунката си. Нямам нищо против "домашни рисунки", но поне да става ясно за какво иде реч! И да вземеш да обясниш какво е моногенеза и другите неща които си типосал на рисунката?

ЩЕ ТРЯБВА ДА ВИКАМ, ЛИ? Енерей, вземи и кажи нещо смислено и обосновано, най - накрая, моля! ИСТОРИК'а е, мисля, петия човек, който желае да разбере тезата на Енерей. Енерей, прочети, ВНИМАТЕЛНО, този постинг !!! Не ме карайте за слагам ключ на темата, заприличваща, все повече и повече на флуудница! Мисля, че има какво да се каже по - въпроса и затова достъпа до тази тема все още е свободен. Моля всички да поясняват не познатите понятия, защото, ако те за ясни за няколко човека, то са не понятни за много, а все пак това е форум в който омаме претенциите за научна полемика.

Ако продълвавате в същия дух и флууидите наляво - надясно, ще зачистя тази и всички подобни теми!!! enerei, или ще ни представиш тезата си или изобщо не се обавдай! Мисля, че започва да писва от твоите недомлъвки и полу-изречения! Поне вднъж се изкажи цялостно, моля!

На 30.10.2009 г., от 15.40 ч до 16.15 ч наблюдавахме необичайно голямо струпване на Белооки потапници /A. nyroca/ в Карталийското блато на Дуранкулашко езеро. Ятото бе от приблизително 3500 екз., като голяма част от птиците се придържаха в близост до тръстиките на брега. Всред тях се чуваха единични зеленоглавки и бяха забелязани единични клопачи. Подобно количество на белооки потапници не е отчитано в Дуранкулашко езеро, въпреки редовните наблюдения в района от 1990 г. В отделни водоеми (естественни и изкуствени) по р. Дунав, в различни години, има данни за струпвания на вида в края на август, от порядъка до 3000 бр., но по черномоското крайбрежие никога до сега. На 01.11.2009 г. при редовно отчитане на водоплаващи птици са регистрирани единични белооки потапници в ез. Дуранкулак. info

Като чета даденото описание, най - вероятно говориш за сколията /Scolia flavifrons/, от Hymenoptera. Тя е може би единствения претендент, който се среща в България и пасва! За да сме по - точни, най - вероятно си се "сблъскал" с някоя от разновидностите, но едва ли е били "червени и черни ивици", а по - скоро наситено, тъмно оранвево? (виж снимката по - долу) Стърчащото жило е т. н. яйцеполагало, от названието се подразбира и предназначението му. Всъщност това е видоизменено жило. На едната от снимките се постарах да покажа и челюстите. info мисля, че за това става въпрос? класическия вариант "щипците"

Природозащитници издирват загинал в България рядък вид сокол ловен сокол /Falco cherrug/ Карсци е, снабден със сателитен предавател, малд унгарски ловен сокол /Falco cherrug/. Птица, включена в Световната Червена книга, намаляваща почти навсякъде по света. Птица, от която в България са останали броени двойки…И която се увеличава само в Унгария – благодарение на огромните грижи на унгарските природозащитници с пазене на гнездата, изкуствени гнездилки, опазване на местата на обитаване. Карсци е прекарал от 12 септември до 17 октомври тази година в Североизточна България – в района на Кубрат. Повече от месец унгарските природозащитници и колегите им от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) са проследявали чрез модерната апаратура всяко придвижване на сокола. За привличането му БДЗП е поставило специални гнездилки в района на Кубрат. На 17 октомври 2009г. спътникът приема за последен път сигнал от младия ловен сокол. Екип на БДЗП опитва да намери птицата, но лошото време с дъжд и мъгли не дават възможност тя да бъде открита. С надежда се чакат нови сигнали, ден след ден … Напразно. На 6 ноември природозащитният екип на БДЗП подновява издирването на птицата и предавателя, въпреки преустановените сигнали. Скъпата специална екипировка принадлежи на Унгарското орнитологично дружество и в случай, че бъде намерена, ще бъде върната на собствениците ú за използване в бъдеще за подобни научни изследвания. БДЗП работи заедно с унгарските орнитолози по опазването на ловния сокол в рамките на проекти, подпомагани от Би Би Си и Европейския съюз. Какво ще открие екипът на БДЗП в калните ниви около Кубрат? Може би нищо-това дори не е търсене на игла в купа сено! А може би драматични подробности за съдбата на рядката птица?

Момчета, следя дискусията ви от началото и се начетох на глупости! ДНК се изолира в "меки" условия: слаби реактиви, центръфугиране (с цел утаяване на макро моликулите) и се съхранява при стабили стойности на средата (не е задълвително да е криогенния метод). Какви са тези методи или идеи за използване на вакуум или електричество и тем подобни! Ако не ви е много спешно до няколко дни ще подготвя материал за методите и похватите за изолиране на ДНК моликули. enerei, ако обичаш, не пиши глупости! Това е нещо което ти е не познато и нямаш нувните познания! Не знам от къде черпиш инфо, но тези твои идеи са в сферата на алтернативната биология.

Зеленият гущер /Lacerta viridis/ е вид едър гущер, срещащ се в голяма част от Европа, където често може да бъде видян да се припича на скали или поляни. Достига на дължина до 35 cm, като опашката може да заема 2/3 от нея. Мъжките зелени гущери имат по-голяма глава и равномерно зелено оцветяване с малки петна, по-изразени по гърба. Гърлото им е по-синкаво, отколкото при женските. Женските са по-тънки и имат по-равномерно оцветяване, а често и две до четири светли ивици, оградени с черни петна. Зеленият гущер е разпространен в ивица, пресичаща средната част на Европа от северния край на Пиренейския полуостров до централна Украйна. Среща се в Южна Европа, по-голямата част на Франция, западните, южните и югоизточните части на Германия, в Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия и в Карпатите. Разпространен е и в най-северозападните части на Мала Азия. В България се срещат два подвида - L. v. viridis в западната част на страната и L. v. meridionalis в Североизточна България и Тракия. На много места живеят едновременно представители и на двата подвида. Срещат се в цялата страна до надморска височина 1200 m, рядко до 1700 m в южните части на Пирин. Зеленият гущер предпочита сухи и слънчеви места - скалисти терени и поляни, понякога обраснали с храсти или редки гори. Зеленият гущер се храни с насекоми, дребни гущери и дори мишки. В началото на лятото женската снася между 5 и 13 обли яйца с големина до 18 mm. Малките се излюпват след 2-3 месеца и първоначално са кафяви и с дължина 3-4 cm. При опит за залавяне зеленият гущер хапе силно, но не е отровен и не може да причини големи вреди на човек! Живородният гущер /Lacerta vivipara или Zootoca vivipara/, наричан също планински гущер, е най-широко разпространеният вид в семейство Гущерови. В Европа се среща почти навсякъде освен в голяма част от територията на Италия, Гърция и Иберийския полуостров. Това е влечугото, чийто ареал достига най-далеч на север. Живородният гущер има издължено тяло и къси крака. Имат груби люспи, чийто цвят по гърба варират от сиво и кафяфо до бронзово и зелено. Обикновено мъжките гущери са по-тъмни от женските гущери. Те имат редове от бели петна отстрани, които се сливат в една линия, както и една черна линия по целия гръбнак. Живородните гущери също така имат голям брой черни петна,раэпръснати по цялото тяло. Мъжките имат оранжеви или жълти коремчета с черни петънца, а женските имат кремави или бели коремчета. При гущерите, както и при други влечуги, колкото по-ярка е окраската, толкова по-отровно е самото влечуго. Живородните гущери могат да достигнат до 18cm на дължина, но обикновено са дълги между 10 и 16cm. Разпространени в Централна и Северна Европа, но отсъстват от фауната на средиземноморските страни и областите около Черно море. Срещат се и в Северна Азия, като това е най-разпространеният гущер в северните региони. В Ирландия например това е единственото влечуго. Разпространен е до Сахалин и Хокайдо на изток. В южната част от ареала се среща само във високите части на планините. В България живородният гущер живее в изолирани популации във високите планини над 1200 m надморска височина и е смятан за глациален реликт. Среща се в Рила, Витоша, Пирин, между върховете Миджур и Тодорини кукли и Баба и Мазалат в Стара планина, както и във високите части на Родопите (в района на Смолян, Чепеларе, Доспат и Батак). Живородните гущери предпочитат влажни места в близост до водоеми. Живеят на различни места, включително в гористи местности, блата; в равни местности, обрасли с ниски храсти; в пясъчни дюни, живи плетове от ниски дървета, мочурища и бунища. Хранят се с насекоми, паякообразни, охлюви и дъждовни червеи. Те зашеметяват плячката си като я разтърсват и после я поглъщат цялата. Активни през деня и прекарват сутринта и следобеда като се пекат на слънце или сами, или на групи, но не и когато горещината е непоносима по пладне. Те търсят храна, когато телесната им температура достигне 30°C. Добри плувци са и се гмуркат под водата, когато са застрашени. За да заблудят неприятелите си, при опасност гущерите се разделят с опашките си. През нощта или когато са изплашени, те се подслоняват под дънери, камъни или опадали листа. В южните части на ареала са активни през цялата година, а на север зимуват в периода октомври–март, често на групи, и понякога излизат от зимния сън за кратко време, когато времето временно се затопли. След като излязат от зимен сън, мъжките бранят размножителните си територии от другите мъжки. Чифтосването става през април-май. Въпреки че в най-югозападните части на ареала живораждащите гущери снасят яйца, за вида е характерна неговата способност да ражда малките си, откъдето идва и името му. Малките прекарват над 3 месеца в яйчните мембрани в тялото на женската, от които обикновено излизат, когато тя ражда. Те обаче могат да останат в яйчната мембрана няколко дни, преди да излязат на бял свят, използвайки главите си, за да пробият мембраната. През юни–септември женската ражда от 3 до 12 гущерчета, а след този период те не получават родителски грижи. Малките се хранят активно от раждането си и бързо се разпръскват. Мъжките и женските стават полово зрели на около 2 и 3 години съответно.

Ливадният гущер /Lacerta agilis/ е вид средноголям гущер, разпространен в големи части от Евразия. Той достига на дължина 25 cm, има светъл корем и тъмна ивица по гръба. Мъжките са по-тъмни на цвят, а през размножителния период стават ярко зелени. Има няколко подвида, които значително се различават по окраската си. Ливадният гущер се среща в обширна област от умерения пояс на Азия и Европа. На запад ареалът му достига до Централна Франция и южната половина на Великобритания, на север - до Южна Швеция и района на Санкт Петербург, на изток - до Байкал и западните области на Китай, а на юг - до Алпите, средните части на Балканския полуостров, Кавказ и северните брегове на Каспийско море, Аралско море и Балхаш. В България ливадният гущер се среща главно в западните части на страната, до надморска височина 2200 m. Ливадните гущери от Западна България вероятно са от подвида L. a. bosnica. Има тяхна популация и в Добруджа и по североизточното черноморско крайбрежие. Извън тези места, в Източна България се срещат само отделни екземпляри. Ливадният гущер е активен главно през деня. Крие се под камъни и пънове и в дупки на гризачи, като и сам прокопава тунели. Храни се с едри насекоми, най-често - скакалци. През юни-август снася от 4 до 8 (рядко до 15) яйца, а малките се излюпват след 55-65 дни. Горският гущер /Lacerta praticola/ е гущер, срещащ се на Балканите и в района на Кавказ. На Балканския полуостров и в Северозападен Кавказ е разпространен подвида L. p. pontica, а в останалата част от ареала - L. p. praticola. В България се среща в изолирани находища около Видин, Белоградчик, Трън, Червен бряг, Костенец, както и в Североизточна България и Странджа. Този вид предпочита да живее в дъбови гори, в които има поляни с рядка трева и опадали листа. У нас се среща до надморска височина 600 m. Достига до 15 cm. дължина. Храни се главно с дребни насекоми. През юни снася 2-6 овални яйца с размер около 11 mm, а малките се излюпват около 55 дни по-късно. Ивичестият гущер /Lacerta trilineata/ е средноголям гущер, разпространен в южните, източни и крайбрежни части на Балканския полуостров и в Западна Мала Азия. В България се среща в Дунавската равнина на изток от Плевен, по Черноморието, в Горнотракийската низина и по долината на Струма на юг от Кресна. По Черноморието е разпространен подвидът L. t. dobrogica, а в останалата част от страната - L. t. trilrneata. Ивичестият гущер предпочита сухи тревисти склонове, където се крие под камъни и храсти, в дупки на гризачи и други. Активен е през деня и се храни с насекоми, охлюви, паякообразни, по-рядко и с дребни гущери. Снася по 5-12 яйца, понякога по два пъти годишно. Малките и възрастните женски имат пет добре очертани светлозелени ивици по дължината на гърба си, докато възрастните мъжки са изцяло зелени и приличат на големи зелени гущери /Lacerta viridis/. карта на разпространение

Ммм, да! Аз си искам шоколада "Кума Лиса"! и то искам си го сега - искам си го веднага!!!

От поста ти разбирам, че не си много наясно с гъбите! Затова не те съветвам да ядеш гъбите, определени в нета, като ядливи! Все пак в интернрт пространството е претъпкано с "разбирачи"!

Македонският гущер /Podarcis erhardii/ е вид гущер, срещащ се в южната част на Балканския полуостров, вкл. у нас. Дължината на тялото е около 7 cm, а опашката е два пъти по-дълга (т.е. около 14 cm.). Главата е сравнително широка, а кожата е гладка. Цветът и шарките варират значително в рамките на вида. Основният цвят обикновено е сив или кафяв, понякога зелен. Женските често имат ивици. Отстрани две бели ивици са оградени от черни ивици или поредици от петна, а в средата на гърба може да има тъмна линия. Някои мъжки имат мрежести шарки, при които се смесват надлъжни и напречни линии и отделни петна. Коремът, а често и гърлото, са бели, жълти, оранжеви или червени, а на егейските острови - също зелени, сини или сиви. Македонският гущер е разпространен в южните части на Балканския полуостров, от Северен Пелопонес на юг до Северна Албания, Северна Македония и южната третина на България на север. Среща се и на островите в Егейско море и на остров Крит. В България е разпространен подвидът P. e. riveti - в долината на Струма до Кочериново на север и в района на Свиленград, Ивайловград и Кърджали. Македонският гущер предпочита сухи и скалисти места с гъсти ниски храсти. По островите в Егейско море се среща и на открити места, като пясъчни дюни. Македонският гущер се катери много добре. Активен е през деня. Храни се с членестоноги, най-вече насекоми. Снася 2-4 яйца в края на май или началото на юни, като е възможно де снесе още веднъж около месец по-късно. Малките се излюпват през септември, като първоначално дължината им е 3 cm, а цветът им е като при възрастните. Периодът от ноември до февруари прекарва в зимен сън. Podarcis muralis nigriventris Стенният гущер /Podarcis muralis/ има широк ареал в Европа. Достига дължина от 20 cm. Разпространен в Средна и Южна Европа с изключение на южните части на Пиренейския полуостров. На север ареалът му достига до южните части на Белгия и Холандия, Западна и Южна Германия, Словакия, Унгария и Централна Румъния до делтата на Дунав. В България се среща в цялата страна до надморска височина 1400 m, по изключение до 2100 m (връх Вежен). Стенният гущер живее само в скалисти терени, включително изкуствени, като железопътни и пътни насипи, подпорни стени, кариери и други. Стенният гущер е активен през деня и се храни главно с насекоми. Зимува в кухини между камъните, като при топло време излиза да се припича и през зимата. Снася 2-6 яйца в началото на лятото. Малките се излюпват 50-60 дни по-късно и не се отличават по оцветяване от възрастните. Кримският гущер /Podarcis taurica/ е разпространен в Югоизточна Европа. Достига дължина от 20-24 cm. Среща се в Централна и Източна Унгария, Трансилвания, крайдунавските области на Румъния, в Молдова и южната част на Украйна, включително Крим. Разпространен е и в източната и южната част на Балканския полуостров и островите в Егейско и Йонийско море. Отделни находища са открити на азиатския бряг на Босфора. В България се среща подвидът P. t. taurica, който е разпространен в Дунавската равнина, Добруджа, Черноморието, Тракия и долината на Струма до Горна Козница. Не се среща в планините над 600 m надморска височина и в голяма част от Западна България. Кримският гущер предпочита сухи местности с тревиста и храстова растителност. Основната храна на кримския гущер са насекомите. В края на юни до средата на юли снася 2-6 обли яйца с размер 9-15 mm, които се излюпват след около два месеца.

Да не би да говориш за късокракия гущер?

Те за това си най - прав!

Абе, че си има затопляне - си го има! То си е естествен процес, но проблема е, че хората доста сериозно си го ускоряваме с дейността си. Всички тези писания са дело (попръчки) на доста заинтересовани лица, които наистина печелят от цялата история. "Разковничето" се крие в темповете с които предизвикваме затоплянето и не даваме достатъчно време на Природата да се приспособи! Изменчивостта на видовете не се променя за няколко години и рязки скокове, а се нуждае от десетелетия (минимум!) плавен преход. Да вземем за пример белите мечки: по времето на последния ледников период те за се скитали насам - натам, но със започване на затоплянето те са свили ареала си до днешните му очертания; белите мечки са близки родственици с гризлито и обикновените кафяви мечки, тук може да се потърси и верочтния път по който са осцелели белите мечки, напоследък зачестиха съобщенията за кръстосване на гризли и бели мечки и от тази кръстоска да има жизнено поколение!; т.е. те са се разделили съвсем скоро по филогенетичното дърво; хибрид от подобна кръстоска би преживял по - лесно топлинните промени, имайки на разположение широка температурна вариабилност; верочтно ареала на тези сивкава междинна популация се е изтеглял в едната или другата посока (север - юг); в днешно време ние (хората) променяме климата прекалено бързо и не позволяваме на мечките да се приспособят и тези измират поради големите и прекалено близки температурни скокове, които орязват възможностите за генетична адаптация!

Въпроса е доста сериозен и си мисля, че отношението ти е не подобаващо! Има една книжка, която се разпространява с минерална вода Банкя (виж тук) и е специално издание на Нашънъл Джиографик. Там нещата са обяснени на доста разбираем език. измирането на белите мечки е най - малкия ни проблем. Нещата с "Глобалното затопляне" рефлектират върху цялата геосистема: изместване на ариали; повишаване на водното равнище; загуба на обработваеми земи; загуба на кислород и т.н. и т.н.

enarei, престани да се опитваш да смесваш Биология и мистицизъм!!! За сега е само молба!

Змиеокият гущер /Ophisops elegans/ е вид гущер от семейството на същинските гущери. Гърбът на младите е светлосив с тъмни напречни ивици, а на възрастните е кафяв с маслинен оттенък. Коремът е по-светъл. Той е сравнително дребен-на дължина достига 15см. Очите му са изпъкнали и за разлика от останалите гущери са без клепачи, както при змиите, откъдето идва името му. Разпространен е от северозападните части на Индия до южните и източни части на Средиземноморието. Среща се в Пакистан, Иран, Ирак, Йордания, Сирия, Ливан, Израел, в Кавказкия регион (Азърбайджан, Армения, Грузия), Турция, Кипър, Западна и Източна Тракия и островите в Егейско море, в Египет, Либия и Алжир. В България се среща подвидът O. e. ehrenbergii, който е открит в няколко находища в Източните Родопи - при селата Мандрица и Меден бук. В миналото е намиран и около село Мезек. Змиеокият гущер предпочита скалисти терени с тревиста и рядка храстова растителност. Основната храна на змиеокия гущер са насекомите. В края на юни женските снасят по 3 до 5 обли яйца с големина около 10 mm. В някои райони е наблюдавано и повторно снасяне.

Огромна грешка си маправила! Трябваше да ги оставиш където си си ги намерила или най - много да ги преместиш на по - безопасно място. Щом се хранят с котешка храна и живеят у вас, на пролет, вече ще са негодни за самостоятелен див живот. Има едно непоклатимо правило: диви животни не се вземат "временно" вкъщи, защото не осъзнато приспиваме инстинктите им! Аз съм гледал диви животни вкъщи, полагайки страшно много усилия да им осигурявам среда максимално близка до естествената ин, но ми костваше усилия и пари. Тъй че сега отговорността е низяло в твои ръце!, както се казва в едно филмче.

Честит рожден ден и от мен! С пожелание за много здраве, щастие и късмет! Много успехи във всичките ти начинания!