goshawk

Наскоро излезе от печат едно забавно четиво на в. "Стандарт", там са нахвърляни доста факти, които пораждат, също толкова, въпроси. Разгледайте книжлето, ако ви попадне. Задоволително съдържание! Лично аз си записвах въпроси към самото и съдържание, почти цяла нощ!

Защитена местност „Пода”, стопанисвана от 1989 г. от Българско дружество за защита на птиците, зае полагащото й се място на популярна дестинация в Националното движение “Опознай България - 100 национални туристически обекта” на Българския туристически съюз. Инициативата на БТС е с начало 1966 г., като основната й цел и да насърчи туристите да се запознаят с някои от най-значимите туристически обекти в България. Сред тях са културни, исторически, географски, археологически, архитектурни паметници със световно, национално и регионално значение. Те включват най-забележителните природни феномени в страната, исторически местности, архитектурни резервати, храмове и манастири, най-високите планински върхове, даващи цялостна картина на богатото културно-историческо и приридно наследство по българските земи от дълбока древност до наши дни. Посещението и запознаването с обектите се удостоверява с поставянето на специален печат на съответния обект на определеното за това място в туристическите книжки, които се издават от Българския туристически съюз и се продават в туристическите дружества и в обектите, включени в движението. Отличията на движението са бронзова, сребърна и златна значка, които се връчват от Националния организационен комитет (НОК) към БТС, за посетени съответно 25, 50 и 100 обекта. Съвместно с Пода, е включен и Етнографският музей в града, разположен в центъра на града, непосредствено до храм – паметника „Св.св.Кирил и Методий” и представящ характерните бургаски традиции и бит. За допълнителна информация за ЗМ”Пода”: ПЗЦ "ПОДА" БДЗП

Аха! Змията си е баш австралийска.

опааа! Забравих да сложа въпрос и затова ще се компенсирам - този път пускам две снимки!: Кое е това змийче? Позналия направо да посочва слеващия въпрос !!!

Аз може ли да кажа няколко приказки? И така: от прочетеното оставам с впечатление, че си се приближил доооооста Фнимателно? Следейки последователноста на снимките, си мисля, че "смочето" не ти е обърнало и особено внимание - просто е следвал, "ароматната" пътека на някой Мишевиден гризач и изобщо не е разбрал на каква "опасност" се е изложил и си е действал по неговите въпроси!? Ако беше дръпнал змията за опашката, ли? Най - вероятно нищо! Само дето щеше да разбереш колко сила се крие в това влечуго - животното не е имало възможност да се завърти, по видими обстоятелства на терена, и с едно мнооогоо рязко свиване на мускулатурата, шеще да се скрие в дупката и щеше да ти отнеме възможноста да направиш прекрасния репортаж! едва ли точно под това дърво има "бърлога" на каквато и да е змия. просто вибрационни фон е изкл. висок - всяка змия ще се чувства като човек сред стадо разбеснели се слонове ! (както ви е известно змиите изкл. много се доверяват на вибрациите и трептенията, които улавят от земята). Разбира се, всяка дупка която има вход - има и изход! Но, пак ще кажа, че "дълбоко" се съмнявам, точно тази дупка и района да са нечия змийска територия! Четупките не са от "змийската закуска". Веднъж "погълната" в змийската паст, плячката се смила изцяло, благодарение на силните стомашни сокове (вкл. черупки, копита, пера и др. подобни животински части!). Наистина човешкото невежество е огромно по отношение на змиите ... и не само! С тези редове исках малко да повдигна завесата на змийското битие и живот!

Само, като вметка, и едно допълнение: повечето студенокръвни не достигат есествените си размери, когато се отглеждат при ограничено пространство! Валидно е и за рибите в аквариумите. Аз напр. бях създал няколко дребнички екземпляра скаларии, които си се развиваха съвсем нормално в едно мъничко аквариумче. Така живяха няколко години, без проблем, но си останаха два пъти по - дребни от другите ми скаларии, които разолагаха с жизнено пространство от около 5 л./на рибе. След време като започнаха да измират си поиграх с десекция на "дребните" и нормалните скаларии - никаква разлика, осевн размера на телата. въодушевен от резултатите си купих червеноуха водна костенурка и я оставих да живее в едно мъндзърко аквариумче, като по този начин и играничих жизненото пространство; поддържах малко по - студена вода (с по - ниска, от оптималната, температура) в съда; храних я през два дни ... Резултата беше същия като при скалариите - по - дребна, напълно развита костенурка! Костенурчето беше с дължина около 10 см. диаметър на карапакса и така си живя повече от 5 години! Не знам колко още щеше да живее, ако не беше загинала трагично! Та, във връзка с въпросната цихлида, от по - горе: да възможное да е с реалните си размери и в същото време в аквариума да е два - три пъти по - дребна. Всичко, май, опира до размера на жизненото пространство?!

На мен т'ва рибе ми прилича на цихлидова риба ( сем. Cichlidae) Умувам над някой от следните варианти: Astronotus ocellatus Cichlidae (като тук претендентите са: 2; 4; 6)

Не, аз не се вземам за учен или за знаещият всичко! Просто всичко си има логично обяснение и "чудеса" не съществуват!

От доста време следя темата за пребитата змия със странните аномалии. Чудя се дали изобщо сте се замислили върху случилото се? Първо - има една приказка, че на страха очите са големи! Това може да е отговора на някои от цитираните "аномалии". Ако не е било пепелянка, а усойница, или дори някаква друга змия. Ако не се лъжа, беше споменато, за скалист терен (?); има и друго - вървейки, вие тримата, сте вдигали толкова сеизмичен шум, че всяка змия би се чувствала, като човек сред стадо разбясняли се слонове! Би трябвало да сте я изненадали, а такъв случай би последвала атака, за която не прочетох нищо! Както и да е! Сега за смяната на цветовете: сигурнили сте, че не е "плод" на общата ви психоза, породена от неочакваната среща, адреналина и емоциите? или вие сте "големи мъже" и на вас не може да ви се случи? Помислете върху тези неща, защото се надрънкаха невероятни глупости в темата!!! Бъдете реалисти и не се изказвайте не подготвени!

Ей, тези дребните ми приличат на ендимичния Eobania vermiculata

За Lymnaea sp. - това е охлювчето. ето го и живо fig. 26–28: Physastra variabilis; fig. 29: Physa sp.; fig. 30: Physa sp.; fig. 31: Lymnaea stagnalis; fig. 32: Lymnaea columella; fig. 33: Lymnaea truncatula; fig. 34, 35: Lymnaea tomentosa; А сега за Planorbis'a ето и моите предложения: Planorbis planorbis, най - вероятния претендент, поне според мен! Planorbis carinatus, другата кандидатура Да си кажа, тези охльови не са на толкова невероятно място. Та това си им е биотопа.

Малко да раздвижим нещата тук. Доста време не е писано по темата. На вашето Фнимание едно странно гущерче: Късокракият гущер /Ablepharus kitaibelii/ е вид дребен гущер от семейство Сцинкови (Scincidae), разпространен в Югоизточна Европа и Близкия Изток, включително и в България. Достига дължина около 15 cm. Краката му са къси и при нужда от бързо придвижване ги притиска към тялото си и се движи като змия с извивки на цялото тяло. На цвят е медночервен, по-тъмен отстрани. Клепачите са неподвижни. Късокракият гущер се среща в по-голямата част от Балканския полуостров до Босна на запад и южните части на Румъния на север. Разпространен е и по островите в Източното Средиземноморие и Близкия Изток от Синайския полуостров до Сирия и Армения. Среща се и в област в Унгария и Южна Словакия, изолирана от останалия ареал. В България е разпространен в отделни откъснати популации в по-голямата част от страната до към 1100 mнв. Късокракият гущер предпочита сухи слънчеви тревисти местности с редки храсти или дървета. Активен по здрач, когато лови насекоми, паякообразни и дребни охлюви. Живее главно на земята и не обича да се катери. При сухо и горещо време се крие под камъни и опадали листа. Женските снасят по 2 до 4 яйца с диаметър около 5 mm. карта на разпространение

Един въпрос: На колко години си бил, когато си првживял тази история?

Дългоопашат синигер /Aegithalos caudatus/

Той е! Ти си на ход!

Просто момчето има да прави доклад и иска някой да го направи вместо него! И после отива и ... колко съм велик с копи пейст!!! И аз искам така - някой да ми прави рефератите, докладите и оттчетите!

Поздрави и от мен! Получи се невероятно живописен материал! И поучителен в доста отношения!

Би ли пояснил какво трябва да се разбира от линка? Аз лично не видях нищо свързано с настоящата тема?

Намерих тези репортажи в сайта на Агенция "Фокус", тази сутрин и ги предлагам на вашето внимание и за обсъждане. От няколко години в природозащитните среди у нас върви с "пълна пара" спора "ЗА и ПРОТИВ соколарството" Аз принципно нямам нищо против една такава практика, която задължително да е добре регламентирана законово; с ясни правила и отговорности. ... НО, все още в България не сме достигнали до необходимото обществено съзнание и затова поне засега твърдо се противопоставям на подобна практика. Все още у нас няма законова уредба на ситуацията, а и вихрещата се безотговорност и бракониерство, привлекателноста на тези "лесни" пари, правят нещата доста страшни! Затова "отварям" и дума по този казус! Интересно ще е да се види нагласата на хората по въпроса!?

Преките причини за намалялата популация и изчезването на някои хищни птици на територията на страната се дължат на бракониерството, преследването, улавянето и продажбата на пернатите. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” председателят на Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП) Павел Якимов. Към косвените предпоставки се отнасят липсата или промяната на стопанската дейност на човека, унищожаването на селското стопанство, на високопланинските пасища, туристическата дейност около местообитанията на редица видове. „В България всички видове диви хищни птици са защитени от закона. Забранено е убиването, улавянето и търговията с тях. Немалка част от определени популации хищни птици в последните 15-на години рязко намаля, а някои бяха почти на границата на изчезването. Агресивната намеса на човека в природните закони през последните десетилетия нанесоха непоправим ущърб на птиците.” Рисковите видове ловен сокол, далматински сокол и ястребов орел са се върнали в част от предишните си местообитания през последните три-четири години, каза Якимов. „За хищната птица грижите са ежедневни, а понякога и денонощни, в зависимост от периода. Те ежедневно трябва да се хранят, поят, къпят, разхождат, тренират, занимават и няма соколарско ежедневие, което да ги изключва като част от обкръжението ни”, заключи той.

Международната соколарска асоциация, в която членува Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП), подготвя материали за включването на соколарството, като част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, каза в интервю за Агенция „Фокус” председателят на асоциацията Павел Якимов. „Българският опит е от изключително значение и важност, защото е неделим елемент от културната съкровищница на света. По време на турското робство български соколари с дейността си са откупували цели села и са спасявали от налози съселяните си. Затова на много места в страната има селища, чиито имена подсказват, че там е имало соколари”, припомни Якимов. На въпроса какви мерки се предприемат за увеличаването на популацията на редките и защитени видове грабливи птици, той обясни, че се използват соколарски техники за размножаване в контролирана среда и правилно разселване в природата. Якимов посочи като плюс на изкуственото размножаване, че дивите птици остават незасегнати и по този начин техните популации се подпомагат. „По този начин ние просто повтаряме работата на световноизвестната и призната на международно и правителствено ниво соколарска организация Peregrine Fund (Фонд „Сокол скитник”), която разработи пионерните техники за изкуствено размножаване, отглеждане и правилно разселване на различни видове хищни птици.” Чрез тези техники са били възстановени бедстващите популации на сокола скитник, прерийния сокол, калифорнийския кондор, мавританския керкенез и др. Председателят на БАЗГП съобщи, че от две години наши еколози се обучават на соколарски занаят в Англия при един от най-известните соколари и професионални развъдчици.

Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП) е разработила законови норми, касаещи соколарството и противопоставянето на бракониерската дейност. По този повод в интервю за Агенция „Фокус” председателят на БАЗГП Павел Якимов каза: „Ако има разбиране и желание от страна на новите управляващи, можем да предоставим нашия опит и знания за промяна на Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД).” Той посочи като един от проблемите на асоциацията това, че към момента в София няма изграден център за възстановяване на редки и застрашени видове. „БАЗГП си сътрудничи с центъра в Стара Загора. Често им изпращаме ранени птици, които ни предават от много места в страната. Няколко пъти дори сме глобявани заради това, че сме приемали животни, за да ги предадем на центъра”, обясни Якимов. За предпазване от незаконни явления от асоциацията са подготвили „Соколарски код на честта”, който касае досегашния статут на БАЗГП и несъстоялите се промени в ЗЛОД. „Все пак за нас остава надеждата, че с всяко ново правителство нещата ще се поправят и ние най-накрая ще успеем да покажем на света нашите дългогодишни соколарските традиции.” Въпреки успеваемостта в световен план на соколарските методи, българските еколози не спират да отричат методите, на които и те се учат, и продължават да пречат соколарството в България да се развие законово, подчерта председателят на БАЗГП. На въпрос как БАЗГП работи за опазването на редките видове, Якимов отговори, че са се заели с ограмотяване на отговорните в страната институции в опита на световното соколарство. „У нас все още има огромно неразбиране на ситуацията, че соколарството е единствената възможност популациите на застрашените видове да се увеличат”, подчерта той.

Наблюдение на ловен сокол в ОВМ Понор Ловен сокол /Falco cherrug/ беше наблюдаван двукратно през изминалата седмица в ОВМ Понор от екипа на БДЗП, работещ по проект „Опазване на световно значимо биоразнообразие в пасища и ливади с висока природна стойност чрез подкрепа за традиционния местен поминък”. Наблюденията бяха на възрастна птица, като е интересен фактът, че и в двата случая соколът ловуваше птици в горски местообитания, а не лалугери в пасища и ливади. На територията на защитената зона има три стари гнездови находища на вида, но понастоящем няма доказано гнездене. Настоящите наблюдения са едни от малкото, които ни карат да вярваме, че на фона на бракониерските набези, унищожаването на естествените местообитания и намаляването на хранителната база, този „призрачен” за страната вид все още намира подходящи места за размножаване в Западна Стара планина.

Новите археологически разкопки, в непосредствена близост до защитена местност „Пода”, показаха, че историческият предшественик и символ на града – античната крепостна кула Бургос /Пиргос/ датира от II в. от н. е. Това и много други археологически открития на древен Бургас бяха представени на пресконференция, провела се на мястото на разкопките от Цоня Дражева - Директор на Регионален исторически музей - Бургас. Участие в нея взеха и Йорданка Ананиева, заместник-кмет по културата на Община Бургас, както и служителите на Природозащитен център „Пода”. "Кулата е била използвана за престой на хора, чакащи саловете за товар на стоки", разказва Цоня Дражева – директор на Регионалния исторически музей в Бургас. Древното съоръжение е единственото с подобно предназначение, открито досега в България с височина 5 м. и ширина около 7 м. В Средновековието е достигало височина от 14 метра. По време на разкопките археолозите са намерили и бронзова монета на император Антоний Пий, както и гроб на тракийски воин с рядко срещан железен меч от III век преди Христа. „Историческата значимост на новите археологически открития и непосредствената им близост до Природозащитен център „Пода” е чудесна предпоставка за развиване на историческия и природен туризъм в Бургаски регион”, заяви зам.-кметът Йорданка Ананиева. На 10 м от тази кула археолозите са открили втора, по-малка кула, която е част от голямо укрепление. Тя е имала изцяло защитни функции, свързани с охраняване на сигналната кула и пътя към вътрешността на сушата. И двете кули са част от характерните за римската епоха "бурги" – вид укрепления с малък военен контингент от около 60 души, строени край пътищата. По време на срещата Цоня Дражева заяви, че тези находки са станали факт, благодарение на средствата и подкрепата на Община Бургас. Българско дружество за защита на птиците има дългогодишно сътрудничество с Бургаския исторически музей, което е предпоставка и за създаването на общ туристически маршрут, представящ културното и природно наследство на град Бургас. Археологическите проучвания на античното и средновековно укрепление до защитена местност „Пода” ще продължат с консервация и реставрация на откритите находки. инфо' то