Armand O'BOLG

Нищо не съм давал в никакво заглавие! Ако беше чел по-внимателно, щеше да уразумееш, че Aspandiat го е написал и е създал, открил тази тема! Аз също бях изненадан и го споменах по-горе! Според него става дума за мои арменистични отклонения, тоест един вид - девиативност, та това е неговата диагноза! Няма лошо - щом се налага ще отговарям като Радио Ереван на всякакви въпроси! Никога не съм отричал че съм и арменолюб и т.н. - просто прочети по-внимателно и по-спокойно отговора ми по-горе! Благодаря за пояснението - вече ще знам какво е меморат, честно! Все още обаче не разбирам докрай въпроса или призива! Интересуват те меморатите, историческата част и искаш да я дискутираме, но в същото време си против политическите аспекти и оценки на Арменския геноцид. Как да го разбираме това? Ако ме питаш специално и точно мене, познавам в детайли родословието си, предците ми - нямам засегнати от Арменския геноцид, нито съм записвал или имам меморати - нито от роднини, нито от познати. Ангажиран съм с признаването му по същия начин по който съм ангажиран с признаването на геноцида над тракийските българи и отношението ми е същото като към еврейския Холокост и всички престъпления против човечеството. Тук място за шегички няма! Какво по- точно те тревожи? Какво по-точно значи това кога ще започнем да пишем за арменците в този форум? Според мен логичният отговор е - никога! Ако искаш да пишеш за арменците, иди в техните форуми! Аз така мисля! Всъщност има Обща история и предполагам може да бъде открит раздел за Арменска история, не знам, нека и други вземат отношение по така повдигнатия въпрос!

Въпросът за Арменският геноцид едва ли се нуждае от дискусия, всеки може да получи обективна представа по темата в съответните сайтове в нета. Доста страни-членки на ЕС са го признали, а в някои дори е инкриминирано отричането му! Президентът ни пред студенти в Ереванския университет наскоро заяви, че темата не е актуална. Последователна позиция по въпроса имат само "Атака". Преди това се повдигаше от ВМРО, а напоследък се изявява и РЗС. Въпрос на време е да бъде признат от Българския парламент. Няма да скрия, че имам все някакъв принос и за позицията на "Атака" и за привличане на общественото мнение върху парадоксалната ситуация, когато първата най-близка държава, приютила бежанците от Геноцида и досега проявява плахост, нерешителност и нежелание да го признае. Моят скромен принос е например в подсещането, че геноцидът над беломорските, тракийските българи по никакъв начин не е нещо различно от геноцида над арменците, гърците и асирийците. Явно има политически сили, които не желаят да се съобразяват с интересите и въжделенията на част от българската нация, най-вероятно защото са ангажирани с интересите на друга, други... Проблемът е, че тук е средновековният раздел на историческия форум и преди всичко съм българолюб, а после арменолюб, гръколюб, евреелюб, грузинолюб, русолюб и прочее... Това последното което си написал предполагам, че не само на мен не ми е ясно! Какво е "меморати"? О-о, и glishev се появи! Някои казват, че обясненията ми са изкривени! Дай един превод на пасажа от Песента на Роланд, в който се говори за племето/хората на Самуил, като за нещо различно от българския етнос, който е на други 2 места, и кажи прав ли съм!

Драги съфорумци, усещам че така ще стигнем до баските, Тибет и въпроси от рода на част от българската нация ли са българските цигани, българските турци (поколенията им, които от 80-те години на миналия век не са и стъпвали в България, вече поне две)… Приземяване, приземяване, приземяване, както казваше Тато и аз като виден представител на маркс-ленинските културтрегери, според Ка4о, бих искал да се върнем на повода за тази дискусия, и понеже в този "стил" е прието да се цитират авторитети Антон Съботинов в “България при цар Самуил и неговите наследници”, която вече ми е настолна, пише: “Въпросът с българския произход на семейството на Йоан Хрисилий – първенец от Драч, остава отворен”! Оттам тръгнахме нали? Дайте точно това да обсъждаме! Нито за Теодор, нито за Йоан има такива сведения. Е, разбира се има за наследниците на Комитопулите, но те тръгват от личността, която е прието да наричаме българският цар Иван Владислав и се лепят тъкмо на неговите потомци – Самуил Алусиан, Арон, Василий Алусиан, Теодор… При това забележете – само в първото поколение, защото при Теодор (сина на Арон), тоест във второто поколение вече имаме “сина на Българина”! Сега да си припомним по кое време става това етикетиране – по времето, когато българите са под византийска власт и авторите не са и предполагали, че ще се освободят и възстановят държавата си, защото иначе се получава нещо като призив за сепаратизъм. Следователно нямаме достатъчно основания да говорим, че става дума за чисто етническа квалификация, етническа идентификация на личността. Нямаме представа как точно се е чувствала личността, носителят на подобно прозвище как се е идентифицирал етнически. Обратното - има достатъчно преки и косвени данни, че подобни етнонимни, етнонимични прозвища често пъти нямат нищо общо с етническия произход на личността, която някой е квалифицирал или наричал така! Не казвам – че във всички случаи важи подобно правило, има разбира се изключения, но пък да се захласваш да ги изкарваш всички българи, или македонци, или ивери (грузинци?), или халдеи (???), или пък щом са византийци значи са гърци – това си е прекалено! А на практика това се прави поне от 70 г. насам в т. нар. национални истории и вече придобива заплашителни размери(имам предвид форуми, блогове в нета)! Във въпросното стихотворение на Григор Магистрос има точно и ясно указание защо използва подобно прозвище – личността е спечелила лоша слава, спечелил лошо име, и не става дума за името Никола, а за пренома Българин, който е бил извечният враг в очите на ромеите (византийците)!

КГ125 - много си прав: защото и обратното е вярно - някои страни се оказа, че формирането на нация и по-точно обявяването за налична такава се оказа "изтеглено прекалено напред във времето" (напр. Джорджия, ще го кажа така че да не ме изгонят от форумите им!)! Aspandiat-e, то друго нищо няма тука за критикуване, пък и те, а не - ние, така проявяват своето уважание и своята симпатия. Тебе например също те считат за свой, няма защо да го криеш! Пък и ти понаписа горе-долу толкова, така че чувствата са взаимни ! Иначе вече сериозно казано - най-вероятно със същата цел излиза такава продукция и от АН на Армения, за което може само да съжаляваме - пътят към ада е покрит с добри намерения!

Ако някой от вас е гледал "Те се сражаваха за Родината", там има интересен епизод, в който тормозят Юрий Никулин с въпроси за народността на Александър Македонски (май Василий Шукшин беше тормозителят?!). Нашичкият половин час мисли и най-накрая отсича: Ами той си е имал своя собствена нация!!!

E, хвана ме и аз да сгреша!!! Лапсус калами! Той здравето ми взе тоя първи куплет, а и останалите са "красота"! Значи все още тук таме битуват преводи, от които се разболявам като ги чета. Арманд Басмаджиян веднъж прави Сахак хазански, а втори път - ханзински княз !!!

На кои вас, драги Ка4о - друг не ми е задавал подобни етноложки или етнологически въпроси?! Хич няма да ми е трудно да разгранича един етнос българи, който говори на език, причисляван от лингвистите към тюркските, и не е наложил християнството като официална държавна религия, и живее заедно с компактни обособени славянски племена от друг, който носи същото име, но вече говори на един славянски език, изповядва източноправославието, има своя азбука и т.н. Та такива едни работи, фактори са важни като общ родови произход, общ език, общо съзнаване, общ пазар, някаква по-висока степен на консолидация на отделните съставящи го елементи и прочее. Така пише в учебниците по етнология, но аз имам големи пропуски в тези знания - излязох да ритам футбол, когато ги преподаваха , така че трябва сам да намериш отговорите. Опасявам се, че не съм най-меродавният източник на такива знания, сведения. Виж какво стана с Грузия не без връзка с опити да си изяснят подобни въпроси, сиреч - то си опасно!

Разбира се, Ка4о няма как да не се съглася, но освен че са глупости, те са и факти, довели до създаването на чудесии от рода на югозападните ни съседи, а пък в пространството на бившия СССР да видиш кво стаа - не е за разпраяне ! КГ125 - ако не се заблуждавам, 90 %от изнесеното във форума са също недоказани тези и точно за това го ценя, а иначе намираме по нещо оттук-оттам и сглобяваме, в общи черти!

Добре, но някой може ли все пак да ни обясни за какъв културен пласт от ІV век тогава става дума щом са събирани по полето и добавяни? Егати експертите метрополитенски ?!

E, нали постоянно бягам от отговора точно на такива въпроси! Защо ме питаш, когато навсякъде може да прочетеш, че е син на цар Йоан Владислав или както произволно го променят цар Иван Владислав, който в епиграфския паметник е посочил "българин родом". А цар Йоан Владислав е бил син на Арон - брата на цар Самуил. Всеки има право да вярва в каквото си иска! А нации по онова време е нямало - факт!

След така зададен въпрос, как искаш да ти отговоря и как да очаквам, че ще ме разбереш? По онова време (преди 1045 г.) Ани е столица на Ширакското арменско царство, наричано в източниците още Анийско. По същото време около него има поне още 10-ина арменски царства - Васпуракан (до 1028 г), Сюник, Арцрунийско... Византия от 966 г. с анексията на Тарон провежда активна агресивна политика и вместо договорираната протекция над т.нар. византийска Армения просто заменя управляващите и въвежда свое административно деление. От печата в Ермитража на магистър Арон се оказва, че е назначен за дука на тема Иверия и Велика Армения, а от приписката на монаха Теодул в "Райска лествица" през 1059 г. е видно, че Панкратий (Баграт Въхкаци) е дори василевс/базилевс на Васпуракан. Халифатът владее т.нар. Персийска Армения и има свое административно деление и налага свои наместници - емири и т.под. По същото време на средиземноморския бряг на Мала Азия започва да се оформя арменска Киликия с династията на Рубенидите, Лузиняните и т.н. Византолозите правят някакви тънкажи и нарочно не го наричат царство, а кралство, заради връзките му с кръстоносците. С идването на Багратидите на власт в Ани например има известна стабилизация, защото те приемат титлата цар на царете и по този начин поставят останалите арменски царе във васално положение, но на практика съгласно Таблицата на ранговете те, дори и да са истински Багратиди, което е съмнително, нямат право на тази титла, защото при Аршакидите са били с длъжност "полагатели/възложители на короната", така че срещу властта им винаги е имало и опозиция. Ситуацията е доста динамична и малко трудно може да се каже, че Ани е столица на Армения, но общо взето - да! Източник за двата ти въпроса може да послужи сб. "Кавказ и Византия", вып.6, Ереван, 1988, където има статия на В. Варданян "Анексия Юго-восточной Армении Византийской империи" и К.Юзбашян "К истолковании надписей византийских правителей Ани".

Някъде беше казано, че само идиотите не си променят мнението, така че да си призная - и аз от краен скептик, започнах да възприемам "Джагфар тарихи" по нов и по-обективен начин, особено след като видях как Антон Съботинов в "България при цар Самуил и неговите наследници" умело борави, така да се каже, с него. Методологията на селектирането на изворовите данни очевидно трябва да отчита кого обслужват тези или онези сведения и когато това няма връзка с поставената от автора (авторите) на "Джагфар Тарихи" генерални политически цели и задачи, тогава спокойно може да приемем, че се касае за свединия, които явно никъде другаде не са запазени. Аз се впечатлих изключително много от обяснението, което се дава в източника за причината византийският император и дворът да охладнеят към магистър Алусиан, след което вече му организират съдопроизводство и отнемат имота на съпругата му в Харсиана. Михаил Псел е изключително пестелив и в много случаи просто крие информацията. Подобна ценна информация според мен са данните за генеалогията на цар Самуил и наследниците му, но все пак точно там се наблюдават и явни манипулации, които няма как да не са свързани с школата на уважавания от мен Питър Добрев (напр. Петър Делян-Джилан). Изисква се изключителна прецизност, за да може да отсеем плявата от зърното!

Ами, точно това се опитвах да ти обясня, че тълкуваш превратно нещата, защото въпросното етнонимично прозвище нито тогава, нито по-късно е възприемано в този смисъл. Просто Григор Магистрос се е принудил да използва етнонима на един вече васален на византийците етнос вместо този на ромеите. Може би е искал да уточни откъде произхожда личността, от кои земи, но не и да акцентува върху етническия произход на Никола Хрисилий, нито върху този на византийците, които са плячкосвали Беркри, ако изобщо има такова нещо. По мои данни, ако някой от двамата трябва непременно и може да бъде определян и квалифициран като българин, то това е тъкмо Григор Магистрос, но не ме питай защо. В ЛС съм ти дам може би най-убедителния довод, който изобщо някой някога може да ти даде! Тук мога само да допълня, че Арон Българинът доста успешно управлява Ани през 1048-1057 г. и в надписа, който оставя е титулуван цар (тагавор), която титла иначе не му е била дадена от Византия. Активно е бил подкрепян от арменските нахарари, построил е водопровод, намалил данъците… Неговият син Теодор е управлявал около 1042 г. Тарон и също няма сведения за подобни ексцеси. Всъщност аз не съм сигурен, че описаната в хрониката на Скилица-Кедрин случка в Беркри се отнася тъкмо до събитието, което е дало повод на Григорий Магистрос да напише това стихотворение. Ако приемем тази хипотеза, то емирът на Беркри Алим и управляващите (ислямизирани перси и арменци) са отворили вратите на крепостта и са приели византийците по един съвсем мирен начин в очакване императорът да ги компенсира с титли и привилегии като преминали на негова страна. За нещастие синът му не получил аудиенция и възможност за водене на преговори, поради болестта на императора и завръщайки се наговорил баща си да си върнат обратно крепостта. Емирът Алим и синът му повикали войска от съседите перси и след нощна атака си върнали крепостта, унищожавайки 6000 византийци. Не е ли тогава парадоксално обвинението в стихотворението, че Никола Българинът е нощно буден, пиянстващ по цяла вечер (при теб - нощно бродещ?, скитащ по цяла вечер?). Скоро след това пристига ударно византийско звено начело с Никита Пигонит, превзема крепостта и убива емира и сина му. Никъде в стихотворението няма сведения за подобно развитие на събитията, а и разказът на хронистите не дава повод за внушенията, които прави Григор Магистрос. Има обвинения срещу Никола Хризелий в нехайство и безгрижие, но византийските хронисти акцентуват върху загубата на тези 6000 бойци, а не върху действията им, за които няма сведения! На свой ред Бартикян разглежда стихотворението като ярък пример на антивизантийските настроения на Григор Магистрос и просто никой не дообяснява, не доуточнява кого всъщност насърчава авторът и защо обект на негативните настроения е тъкмо Никола Българинът, който се предполага че е убит при нощната атака или е заменен от Константин Кавасилас в края на управлението на имп. Роман ІІІ Аргир (1028-1034). Изобщо не може да бъде намерена “българската следа” в цялата тази работа, а и какво точно е било участието или ангажиментът на Григор Магистрос, чиито имения са съвсем на друго място (крепостта и околността на Бъджно), а към датата на написването на произведението 1028-1029 г. не може да има син над 10-годишна възраст. Доста странно звучи призивът към сина му да встъпи в двубой срещу някакъв кротък, къркащ дядка, при това инвалид, комуто доброволно са дали властта да се разпорежда в крепостта. Всички тези въпросителни още преди време ме принудиха да се откажа от каквато и да било публикация по темата. Още повече, че получих критики и по повод превода ми на поетичната творба! Но фразата “патагаросън праксис” изобщо няма нищо общо с “пайтак” (разг. арм.: куц) и няма логика човек с болки в краката (и всички стави, ако е като моята подагра) да скита по нощите. Спомням си, че преди доста време спорих на тази тема, вероятно със същия човек, който ти е споменал за подобно тълкуване. Греши – изразът не е на арменски! Вероятно е във връзка с гръцки паратосеос практикон – протокол с опис за акта на предаване на (движим и) недвижим имот, както и с проастий – недвижим имот или част от него – земя и заселените в нея подвластни селяни. Неправилно е преведен и изразът спитакапарън гестрас, чиято втора лексема също е гръцка – беловласият управител на крепостта или регистратор (инвентиращ) крепостта. Любопитното в случая е употребата на арменската буква за “г”, която в западноарменски вече се четяла “к” и явно става дума за гръцка служебна дума – длъжност или титла от типа кастрин или може да предположим, че е във връзка с катастроними – регистриране на простагма, питакий и т. под. В заключение – съжалявам, ако на теб всичко ти изглежда “измислени преправяния и манипулации”,но се надявам все на някого да му бъдат от полза.

Извинявай, но в такъв случай ще приведа още един аргумент, който оборва тезата, че се касае за българин и български род. В стихотворението на Григор Магистрос е използван оригиналният фолклорен прототип за битката на титаните Хайк и Бел (първото име е етнархът на арменците, авторото - етнарх или епоним на вавилонците, асиро-вавилонците). Изключително неприемливо е тълкуването ти, че извечният враг на арменците по онова време се оказват българите (???) и те са били олицетворени от въпросния Никола Българина. Авторът просто е използвал звуковата близост "Бел-Булгар" и не може да има никакво съмнение, че Григор Магистрос е визирал Византия и халкидонитите. Цялата статия на Храч Бартикян, която посочих е в тази насока и в този смисъл, защото дотогава (до 1968 г.) под влияние на К. Костанянц, А. Манандян и други се създава впечатлението, че Григор Магистрос е бил колаборационист. Любопитното е, че никъде няма друго подобно сведение за етническия произход на този представител на рода Хрисилий, за който иначе се знае, че е византийски. липсват в арменските извори и подобни преки указания за някаква неприязън и на такива настроения към един все пак отдалечен етнос. Точно обратното - дори в сардарабадската битка има един Татул Булгараци, така че няма достатъчно основания да се приеме твоето тълкуване!

Eй, най-сетне дочаках някакъв отговор след 33-ия постинг! Значи не е бил болен от подагра, а това е само една от възможностите? Е, отдъхнах си, а то някак некрасиво се получаваше: Григор Магистрос насърчава сина си да иде да претрепе някакъв дърт инвалид. В опита си да опровергаеш предположението, че Хриселиос има връзка с "гандз" първо приемаш че такава има, макар и в съновиденията на "арменистите", но втората е превод на първата, а не обратното (каквото не е било изрично посочено!!!), а после опровергаваш предполжението за Саак (Сахак), че не е с прозвище от този корен, а е по топонима Хандзит. Само една от тези твои две хипотези може да има право, основание, но аз няма да ти преча - имай си ги! Други доводи за арменския етнически произход на рода Хризилий не съм срещал, така че не знам какво повече си очаквал, очакваш...! Моята цел беше да посоча факта, че етнонимните прозвищни "втори" имена не винаги доказват етнически произход на контректната историческа личност и смятам, че бях и съм пределно ясен и точен. Можеш за закриеш темата, защото не смятам да отговарям на въпроси от така обявената твърде обширна тема, нито се считам за най-подготвения точно по нея! Но ако искаш да ни изненадаш посочи думата или фразата, която си намерил в стихотворението и смяташ, че има връзка с болни крака. Аз съм го превел преди много време, но не съм доволен - не обичам и не мога да превеждам поезия. Два от куплетите са от арменския епос, записан и вероятно обработен (във финала на втория куплет) от Мовсес Хоренаци през V в., а това си е доста отговорно. Освен с моя превод разполагам и с този на един друг колега - пак на български, така че посочванетона тази дума ще ни позволи да се корегираме, ако трябва! Ти решаваш!

Споменава се в "България при цар Самуил и неговите наследници"(София, 2008) на Антон Съботинов и по-подробно в специализираната литература, която при него включва 1114 източници. Бих ти посочил и оригинали, но усещам, че не си готов да възприемаш "предположения", а си по-склонен да подхвърляш хипотези от типа "как се става арменец". Виж, продължавай там да четеш в арменския форум, полезно е! Аз не знам какво се смята в Армения и как точно се става арменец, питай арменците!

Разбира се, glishev, гносеологична закономерност - колкото е по-голям кръгът (окръжността) на твоето познание, толкова е по-голямо незнанието ти (допирните точки на тази окръжност с вселенската информация). Ясно е, че така и няма да дочакаме някаква конкретика от теб по повдигнатата тема. Специално за bratilov, КГ125 и resavski – при положение, че до преди 20 г. политизираната, идеологизирина арменска (съветска) историческа наука последователно и целенасочено игнорираше арменския етнически произход на неарменогригоряните (халкидонити, католици, мохамедани…) е естествено такива византийски родове днес да са обект на други претенции – гръцки, български, македонски, грузински… За този феномен допринася и обстоятелството, че в изворите тях ги опредлят като ивери, българи, славяни… Самите те, след като не са възприемани от своите сънародници като арменци, защото не са арменогригоряни, са проявявали колебание и са се определяли различно, дори в различни етапи от своя живот. Арон Българина, Самуил Алусиан българин и пр. Проблемът е, че както и да го погледне това явление човек, не може да си изкриви душата и да не признае, че смяната на религия или конфесия не означава смяна на етническия произход. Положението се усложнява от намесата в случая на съвременни политически критерии и схващания за нация, националност, национален прозход и т.под. Вероятно всички имат право да ги считат за “свои”, след като самите нации се зараждат и оформят по-късно от разглеждания период – и македонците, и гърците, и грузинците, и българите, и арменците… Честно казано аз не се вълнувам от подобни аспекти на проблема. По-скоро ме интересуват фактите и правилната им трактовка, защото се наблюдава една шизофренна подмяна на срещаните в източниците имена с оглед да се предявят някакви претенции. Дори не се отчита приносът на дадена историческа личност към сътветния народ. Важното е да го наричаме примерно не Григорий (Григор) Пакуриани, а Григол Бакурианидзе! Цар Йоан Асен има надписи с точно това изписване на своето име, цар Йоан Владислав – също! Тогава на какво основание ги правиме Ивановци?! Глишев го нарича "добили гражданственост" - едва ли има нещо по-ползотворно от науката? Добилата гражданственост плоска Земя??? Ка4о в българския правопис има буква “Я” с която изписваме съчетанието “ЙА”. Имай си ги усещанията, полезно е! Resavski, Драч е отнеман и връщан на византийците на няколко пъти, но просто трябва да потърсиш в изворите. Може дори да са били латинците (Боемонд и пр.). Аз знам само, че е даван на двамата му зетьове като зестра, очевидно по различно време! Дали не е време някой да извади някакви доказателства, че родът Хрисилий е български, а и че Никола Българинът е страдал от подагра?!

Ами, ще ме прощаваш, но пак не разбирам за какво намекваш като оставим настрана, че нищо не зная за някакво "държавноформиращо влияние на Персия над Кавказкия регион". Един съвет - отиваш на http://www.hayastan.com, влизаш във форума History и преглеждаш на руски напр. следните 2 теми "Кавказ ли Армения?" и "Армяне и Персы | Armenians and Persians", защото може да имаш някаква бегла представа от темите, но там нещата са доста ясни! Арменска Киликия е на брега на Средиземно море, което едва ли е Кавказки регион, а прословутото персийско влияние води началото си от немската лингвистика от ХVІІІ в., когато арменският език беше припознат като диалект на староперсийския, но май не се оказа вярно! Виждам, че glishev на друго място се съгласява или почти се съгласява, че византийски родове като Врана и Глава малко прибързано са обявявани на времето си за български, а тук сега явно проявява скептичност и не приема доводите ми за рода Хризелий. Вероятно крие някакви свои категорични данни, сведения и затова ще го помоля да ни осветли например защо някои продължават да изписват един от роднините на въпросния Никола - Иван Хризелий, а не напр. Йоан Хрюзели?

Ресавски, ако все още не си разбрал - Aspandiat е този, който открива темата, ползвайки моя постинг към неговата тема за "Заболявания и недъзи при средновековните българи". Моята цел беше да ви информирам, че споменатият Никола Българин в арменското средновековно стихотворение най-вероятно не е българин и че е съвсем невероятно да е бил недъгав болен от подагра! Той е Модератор и никога не пропуска да напомня за тази своя висока длъжност, правейки каквото си иска "по свое усмотрение". Не мога докрай да разбера и смисъла на названието, което е избрал като тема. Не си спомням Ресавски, кога и къде си ми обяснявал, че не родът Хрисилий предава Драч на имп. Василий ІІ, но аз не съм твърдял подобно нещо, тоест Драч е предаван неведнъж. Доколкото си спомням един път е предаден от зетя на цар Самуил - Ашот и дъщеря му, които също са получили някакви компенсации. _magotin_ бих искал да те осведомя, че по времето когато е съществувал староперсийские съществувал и староарменски, а общ източник за тези два езика е бил т.нар. праиндоевропейски! Дали "ганц" е пряко заимствана лексема от староперсийски в староарменски, вероятно знае Aspandiat - това му е работата! На Ка4о и glishev - вероятно сте прави за арменците, но наистина нямаше, няма нужда да го натяквате постоянно, защото е нула информация! Просто когато човек няма друго какво да каже - например да предложи някакво обяснение защо счита че Никола Хризилий според него е българин - той прибягва до подобни плоски иронии, считайки че е казал нещо много умно, сарказъм някакъв, може би!

Да, мога да ти дам превод на стихотворението, което обаче не е четиристишие, а тристишие (първата част е "разширено заглавие", което не принадлежи на перото на автора!), но на мен не ми плащат, никой няма да ми го плати, а така не съм свикнал, някак си . Любопитно ми е, как останалите модератори и администратори биха преценили готовността ти да манипулираш по свое усмотрение с темите, но твърдението ти, че арменистичните отклонения са спам е много показателно! Аргументите, че Никола не е етнически българин се базират първо на факта, че все пак не е Кавасилас, защото въпросният не се е казвал Николай, а Константин. На второ място се приема, че е от рода Хризелий. Този род е управлявал Драч, временно е признал властта на цар Самуил, след което се е договорил да премине отново на страната на Византия, за което е получил съответния хрисовули титли за синовете на стратега. Ако авторът на творбата е Григорий Магистрос и сюжетът визира Беркри, то несъмнено става дума за Никола Хризелий. Кой обаче е той и от какъв род? Тук вече стигаме до арменистичните отклонения и лично аз, а не ти "отварям" възможността всеки, който иска да приведе свои хипотези, доказателства и аргументи. За мен и други арменисти Хризелиус е превод на арменското Гандз (Канц)(=съкровище, хазна), което "име, прозвище" се среща на няколко места в аналите от времето на Самуилова България. Откривам го и във формата "ханзатийския княз Саак", която някой преводач от руски е възприел безкритично, защото не е проверил оригинала и е трансформирал началното "г-" в "х-". Навярно се сещаш, че има и един известен хронист Гандзакеци? Както виждаш, това са специализирани арменистични разработки, които можеха и да бъдат спестени. По-важното е ти къде намери указанието, сведение, че Никола Българинът е страдал от подагра и дали ти на свой ред можеш да докажеш, че този род е български?

Д-р Явор Василев явно е продължител на възрожденците историци, които приписват български произход на византийските родове Глава и Врана, въпреки всички синхронни и по-нови изследвания, които доказват противното. Мен лично ме озадачава защо се прави това, щом исторческата личност или преставителите на този род не са доказали с нищо, че са българи и държат на народ и родина?!

Съзнателно или не, но явно пропускаме датировката, която е официално възприета и в сертифицирането в Метрополитън - ІV в. Имах възможност да обсъдя проблема с проф. Станилов, така че всичко се свежда до въпросната проблематична датировка. Иначе има несъмнени аналогии с Перещепина и прабългарските артефакти.

Струва ми се, че зад така наивно поставения от теб въпрос прозира голямото ти желане да намериш черната котка в тъмната стоя, където тя НЕ Е! Въпросният цар Петър според някои е бил наполовна арменец, пък и се е оженил за арменка. За цар Симеон - не зная, но когато агитката на някой футболен отбор крещи "Турци сме!" ти буквално ли го приемаш?! За анализа и коментарите по този въпрос виж публикациите на Бартикян - там има дори такъв случай, когато трима братя от една и съща майка и един и същ баща носят различни етнонимични прозвища. Струва ми се, че ти е пределно ясно, че някой етноними стават нарицателни и това правило е общовалидно! По този въпрос писах и в темата за Тома Славянина! Не може да не ти е известно, че някои от тези "етноними" всъщност са топоними и такива названия се дават като прозвища на лица, които етнически не са свързани с основното население на военно-административни теми на Византия като Ивирия, Халдея, Македония, Тракия, Славинии (Славиния?) и прочее, а призхождат от съответната област или стават известни в нея! Някои от тях като халди, македонци и траки дори вече не са съществували като етноси! В края на ХІ и началото на ХІІ в. изчезват и ивирите защото се сливат в състава на грузинския (картвелски) народ.

Нямам ни най-малка представа, но има сайтове за генеалогични дървета и роднински връзки. Информацията в тях невинаги е точна, но някъде там има, че съпругата на цар Самуил - Агата, е от този род. В същност и това не сигурно установено, защото другаде пише, че е взел за съпруга пленница от Лариса!

Приведената в първия постинг като отправна точка на темата “историйка” е пример за това как работи “разваления телефон”. В сб. “Страницы истории и филологии армянского народа”, Ереван, 1971, на с. 63 бе публикувана статията на Храч Бартикян “По въпроса за политическата ориентация на Григор Магистрос”. В нея е поместена една лирична творба на този средновековен арменски автор от рода Пахлавуни, в която се визира някакъв негов син (?) и някакъв Никола Българина. Григор с това стихотворение насърчава сина си да влезе в сражение с този вероятно възприеман като нашественик чужденец. Но това е само на пръв поглед! Бартикян привежда констатацията на К. Костанянц, че Никола Българинът е Никола Кавасилас (което допускане всъщност прави Libeau още в 1833 г.) и прави друго предположение, което е по-приемливо, че това е Никола Хризелиус (Хризилий, Хризелий… ). След това вече се правят допълнителни уговорки и се търси местоположението и времето на случката, но нищо не е достатъчно добре аргументирано и аз нямам представа как и защо Д. Ангелов и В. Гюзелев могат да си представят, че родът Хризелий или родът Кавасилас са български. Сега виждам и “научавам”, че някъде в стихотворението има сведение и за това, че Никола бил болен от подагра. Ами – поредната партенка! Прегледал съм всичките му издания от 1861 г. насам и мога да гарантирам, че никъде не се говори за някакъв физически недостатък, който да е имал Никола, нито за някаква болест! По мои сведения това изобщо не се е случило в Беркри и въпросният Българин изобщо не е българин! От кореспонденцията ми с Бартикян стана ясно, че и той не го счита за българин. Всъщност очевидно е, че и за него и за автора, битката между двамата е символизирала битката между арменогригорянството и източното православие (халкидонизма). Той е склонен да приеме моята хипотеза, че се касае за арменец и всъщност това е борба в рамките на арменския народ между халкедонити и нехалкидонити. Не е докрай сигурно, че това е произведение на Григор Магистрос, пък и не е ясно кой е бил този негов син (няма данни за такъв негов син!) или пък “духовен син”. Използването на етнонимични прозвища с пейоративен смисъл е разгледано от Бартикян в цикъл от негови монографии, така че е излишно да го преповтарям. По-важното е да се знае, че подобни имена не винаги дават точно и ясно указание за етническия произход на носителя!