-
Брой отговори
3385 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
17
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Ka40
-
В българските земи, в т.ч. и Р. Македония, единствените църкви, които били действащи след началото на VІІв. били тези в Несебър и Созопол. Всичко друго било напълно бастисано. Дръстър, Сердика, Филипопол, Берое - нищо от византийската църковна структура, държавна администрация и население не е оцеляло. Това, че оцеляла някаква сграда не означава, че тя е функционирала. Света София и Св. Георги в Сердика например са оцелели защото са изцяло тухлени, а тухлите както е добре известно не горят Няма обаче данни в тях да се е извършвало богуслужение през VІІ-VІІІв.
-
За това колко страшни били последиците от печенежките нашествия най-добре говорят някои числа. В дн. Североизточна България, на територията на Варненска и Русенска област има регистрирани около 600 селища от Първото българско царство. От тези около 600 селища едва около 30 оцеляват след ХІв. т.е. 5%. Всички тези около 30 селища са в периферията на областта - по Дунав, по течението на Русенски Лом, Шуменско, Провадийско и черноморското крайбрежие. За останалата част от Северна България не са правени обобщаващи изследвания, но от досега публикуваните данни, се вижда че картината е аналогична. Трябва обаче да се направи уточнение, че първият удар е нанесен от русите на Светослав, така че все още е трудно да се каже до колко за това тотално обезлюдяване са виновни русите и доколко печенегите. В българската историография много често нашествията печенеги, узи и кумани през византийското владичестно вървят заедно. В действителност, макар и да се появяват практически по едно и също време и да са родствени народи, те имат различно влияние върху нашата история. Печенегите близо сто години подлагат българските земи на разорителни нашествия - нахлуват огромни орди, опустошават огромни области, масово се заселват, а ромейските войски многократно са били разбивани. Те са създавали огромни и многодишни проблеми както на българското население, така и на византийските власти. Узите са е едно краткотрайно явление - нахлуват само веднъж, през 1064г. когато част от тях се заселва тук. Но бързо са ликвидирани - подобно на печенегите от 1048г. и те масово се разболели от някаква заразна болест и и почти без никакви проблеми били ликвидирани от живеещите в Паристрион печенеги (по това време византийски федерати) и местните българи. Както изрично свидетелстват византийските извори в покоряването на узите неучаствали византийски войски. Малкото оцелели били разселени на малко групи - неясно къде и с това се изчерпва ролята на узите. Куманите започват своите нападения в края на ХІв. Заразлика от печенежките, те не са масови, а по-скоро става въпрос за кокошкарски акции на малки орди. Ромеите не са имали никакви проблеми с ликвидирането им. В един момент на Мануил Комнин решава да реши въпросът радикално и преминава Дунав и ги преследва и из Влашката равнина, нещо, което ромеите от ХІв. не са и сънували, че могат да направят с печенегите. Другата съществена разлика между печенегите и куманите, е че куманите не се заселвали в земите на юг от Дунав преди ХІІІв. - за това няма нито писмени нито археологически данни. Безспорно кумански материали, като двете каменни баби са единични изолирани находки, при това не е ясно дали са от ХІІ или ХІІІв. Фактът, че няма данни кумани да се заселвали в българските земи през ХІІв. показва, че тезата за куманският произход на Асеневци трябва да се отхвърли, а произходът на династията трябва да се се свърже с печенегите.
-
Печенегите въобще не били слаби, но подобно на другите варвари срещу добро заплащане били готови да служат на всеки. Иначе в българската история през ХІв. печенегите имат огромно влияние. Всъщност почти целият ХІв. - от 1026 до 1091г. минава под знака на печенего-византийските войни, които се разиграли в българските земи и последиците от които ги отнесли българите. През 1026-1036г. печенегите неколкократно нахлули, като достигнали до Солун. През тези десет години напълно разорени бил стотици селища в равнините на Северна България - печенегите довършили това, което оцеляло след походите на Светослав 968-970г. В равнините на Северна България оцелели единствено няколко крепости като Дръстър, Видин или Плиска всичко друго останало напълно необитаема пустош. Няколко десетилетия по-късно и Плиска била изоставена. В следствие на тези нашествия от Северна България към земи на юг, т.е. Стара планина, Тракия и Македония се надигнала огромна бежанска вълна. Ромеите на няколко пъти се опитали да се противопоставят, но изпращаните армии били разбити. От това време има и единични печенежки заселвания. Нов етап започва през 1048г., когато ромеите по най-глупав начин се намесили в избухналата между печенегите гражданска война и дали убежище на вожда Кеген, който използвал византийските крепости по Дунав като база за нападения срещу останалите печенеги. Върховният хан Тирах поискал ромеите да спазват мирния договор и да не допускат Кеген да ги напада, но ромеите не обърнали внимания на молбите му. Това дало основание през зимата на 1048г. огромната част от печенегите да премине замръзналия Дунав. В техния стан обаче поради преяждане и препиване с плячкосани храни и вина избухнала болест (яли та се осрали), а към тях се насочили византийските войски от тема България (дн. Македония и Изт. Сърбия), Паристрион (дн. Северна България) и Македония (т.е. Тракия между Одрин и Пловдив), както и Кеген с неговите печенеги. Нахлулите (според Скилица 800 000, но той е известен цифроман) се предали без бой и били заселени в "празните полета на България" - около Ниш, Овче поле (Щипско) и София, като ромеите възнамерявали да ги превърнат в стратиоти (т.е. селяни войни). На следващата 1049г. от тези заселени в Нишко, Софийско и Щипско печенеги формирали отряд от 15 000 души и ги пратили да се бият с турците в Мала Азия, но по пътя печенегите казали "ай сектир", обърнали, преплували Босфора с конете си, дошли в Софийско, вдигнали останалите тук и се прехвърлили в Северна България. С това започва следващия етап - когато в Северна България се заселили огромни маси печенеги, византийска власт тук била ликвидирана, а тези земи били използвани като бази за нападения на юг от Балкана. Между 1049-1053 - печенегите неколкократно преминавали Стара планина и вилняли в Тракия. Ромеите направили няколко опита да възстановят властта си в Северна България, но изпратените войски били разбити и през 1053г. бил сключен договор, съгласно който равнините на Северна България оставали под властта на печенегите, а те за сметка на това нямало да нападат земите на юг от Балкана. Мирът траел до 1059г., когато нахлули унгарците и печенегите решили да се възползват от това, обаче император Исак І Комнин решително се противопоставил - унгарците поискали мир и той нахлул в Северна България и разбил печенегите, като възстановил византийската власт. През 70-те г. на ХІв., след битката при Манцикерт (където имало печенеги в качеството им на византийски федерати) Византия изпаднала в много сериозна вътрешна криза - поредица от опити за преврати и бунтове. От това отново се възползвали печенегите в Северна България, които под претекст, че подкрепят даден претенден нахлували и грабили в земите на юг от Балкана. Върхът на "печенежката" криза бил в края на 80-те г. до 1091г., когато печенегите достигнали до Константинопол. В отговор на това Алексий І Комнин организирал поход срещу Дръстър, който се явявал нещо като столица на печенегите, но ромеите били разбити, а императорът за малко незагинал. Посъщото време се намесили куманите, първоначално като печенежки съюзници, но в последствие се скарали за плячката придобите при този злополучен за ромеите поход. Куманите нападнали печенегите и огромна маса от тях се преселила от Североизточна България в Тракия, като влезли във връзка с предводителя на турците Чаха, за съвместна обсада на Константинопол. Развръзката на кризата дошла на 29.04.1091г., когато византийската армия (съставена до голяма степен от българи), куманите и един 5000 доброволчески отряд от селяни дошли от околните планини (очевидно българи и гърци) газгромили печенегите при Левунион - югозападно от Одрин. През нощта византийските войни по собствена инициатива изклали по-голямата част от пленниците, в т.ч. жените и децата. На сътрита куманите като видели какво са направили съюзниците им духнали, като изоставили дори плячката си. Оцелелите от клането били заселени в Мъгленско, област, чието цивилно българско население през 1015г. било продадено в робство, а мъжете изселени в Армения и областта стояла пуста. С това се сложил край на печенежкия проблем, а нашествието от 1123г. е последната искра от пожара който вилнял тук през ХІв. От печенегите са запазени огромен брой следи - в десетки селища в Северна България се откриват печенежка керамика, накити, оръжие, гробове, като най-многобройни са в Североизточна България. Напоследък такива излизат и от Тракия и Македония. Тези материали по безспорен начин свидетелстват, че печенегите представлявали огромна маса население и описаното в изворите отговаря на действителността. Съдбата на печенегите заселили се в българските земи била различна - една голяма част се българизирала - като тези в Мъглен (до края на ХІІв. са пазили своята идентичност). Част от заселените в Софийско, Нишко и Щипско очевидно е останала (т.е. не всички са се изселили през 1049г.) и с българизирането им се образувала българската етнографска група "шопи" (печенежкото племе цопон у К. Багренородни), подобна била и съдбата на част от печенегите в Североизточна България, като най-вероято българската етнографска група "капанци" в Разградско произлиза от печенежкото племе "хопон", което се заселило в тези земи, но било българизирано. За разлика от тях, обаче, печенегите, които се заселили в Добруджа и по-специално по брега на Черно море и земите северно от линията Варна-Провадия-Шумен, макар и покръстени се запазили като обособена етническа група. Това може да се обясни с факта, че тази област в резултат на нашествията на русите и на пченегите била обезлюдена, т.е. не е имало или почти не е имало българи, които да доведат до смесване и българизиране. Тези печенеги положили началото на гагаузите. През следващите векове много от тях били постепенно българизирани или гърцизирани (тези от крайбрежието), а с приемането на исляма през османския период, се превръщали в турци. Подобени анклави от тюркоезични християни през ХІХв. имало и в Одринска Тракия и в Беломорието (около Зъхна), но техния произход е още по-неясен от този на гагаузите. От този кратък преглед, се вижда, че дълги години печенегите били неоснователно пренебрегвани в нашата историография, като изследнавията върху тях се изчерпваха с написаното от В. Златарски в т.2 и В. Тъпкова-Заимова - Долния Дунав -гранична зонана византийския запад. Разкопките през последните 30г. и особено материалите от Плиска, Цар Асен, Силистра, Одърци и др., показаха че печенегите били основен фактор в историята на нашите земи през ХІв., а всеки българин носи в себе си и поне една капка печенежка кръв.
-
Успял си да прочетеш Г. Ценов? Браво. Аз навремето се пробвах, но имунната ми система срещу глупости заработи и се отказах още в началото, като се ограничих само с един диагонален прочит. От моите наблюдения върху сектата на ганчоценовстите, виждам че те са като мормоните. Веднъж спорих близо час с трима мормони - идиотите твърдяха, че американците са автохтони жители на Америка и въобще не са дошли от Европа или Африка, Колумб бил измислица, а индианците произлизали от десетте изгубени еврейски племена, истинската библия била, някаква книга която някакъв психопат бил написал в началото на ХІХв., а самото свето писание било лъжа. С две думи напълно луди. То с такива е безсмислено да се спори и да им се дават някакви разумни аргументи. Преди време Влад Помак извади "най-тежкият" коз на автохтонистите -ганчоцанковисти: тъй като В. Златарски бил писал, че българите били преселници на Балканите и че Беломорието много малко време било българско, то това (написаното от Златарски!) бил най-важният и сериозен аргумент при подписването на Ньойския договор, гърците да вземат Беломорска Тракия и Югозападна Македония. Мисля че коментарът е излишен
-
Те траките по принцип са си лъжливи и крадливи, че и въшливи, така че нещо чудно?
-
Аз съм последният, който ще омаловажи ролята на ромеите в българската държава през този период И тъй като форумът претендира за научност, уточни все пак кой са тези 50 християни на високи постове по времето на Крум и Омуртаг (но само споменити като заемащите държавни постове, а не всички известни християни). Така че прочети отново много внимателно статията на Р. Рашев. И още нещо - какво стана с обектите, които Чавдар Бонев е проучвал в Румъния? Или отново си пишеш каквото ти дойде на акъла, без значение дали е вярно или не и тайно се надяваш наивниците да ти повярват?
-
Това с "наказването" на България заради обявяването на славянския език за официален е измислица на съвремененната българска историография. Всички въпроси свързани със създавенето на славянската азбука в българската историография са много сериозно пречупени през призмата на гръко-българските борби от Възраждането, края на ХІХ и нач. ХХв., или казано с две думи нещата не са баш така. Конкретно в изворите няма абсолютно никакви данни за това, че Византия била против разпространението на славянската азбука в България. Напротив в един старобългарски извор, писан по времето на цар Симеон изрично се казва, че великоморавските ученици на Кирил и Методий, които били продадени на евреите, били откупени от ромейските власти, закарани в Константинопол, където императорът се отнесъл много добре с тях и пуснати да ходят където си искат, като много дошли в България. Освен това целият Преславски събор, на който уж бил провъзгласен славянският език е една пълна измислица - за такъв събор просто няма абсолютно никакви данни. А колкото за замяната на гръцкия със славянския през 893г. - има достатъчно данни, че това бил постепенен процес, като дълго време след това гръцкият се ползвал паралелно със славянския - дори в държавната канцелария. Колкото по въпросът за преместването на тържещето, мисля че в извора това много ясно е казано и било породено от желанието на част от приближените на Лъв VІв. да заделят нещо от митата и за себе си, т.е. проблемът е свързан с корупцията на високите етажи в самата Византия. От друга страна това бил добър повод на току-що дошлия на власт Симеон да покаже зъби. Освен това може би си мислил, че с една бърза и победоносна война, ще утвърди авторитета си България.
-
И къде е бил по-точно? Били бил така добър да ми посочиш точно обектът, който е проучвал имам предвид като археолог, а не да е участвал като количкар, но дълбоко се съмнявам и количкар да е бил. А колкото за Памиро-Хиндокуш - объркал си адреса Статията на Рашев "ние много добре я знаеме" , но там определено не са изброени 50 християти на високи постове.
-
Някой са избягали, други са служили напълно лоялно, а на един кана сюбиги Омуртаг и възпоменателна плоча на гроба му поставил . Но имаме и случаи когато славяните масово са бягали от България, така че нещата наистина не са толкова прости, но като сравним данните които имаме за северите и за депортираните ромеи, ще се види, че има един точно определен модел прилагат он българската държава към покорено население.
-
"Само по времето на Крум и Омуртаг имаме 50 висши сановници ХРИСТИЯНИ" - ако успееш да изброиш поне 20 ще ти кажа евала, но дълбоко се съмнявам, че дори и 3 ще успееш да кажеш. Освен това нека да уточним какво да разбираме под "християни" - православни - иконопочитатели, православни-иконоборци или монофизити? Чавдар Бонев е археолог по тапия, но не и по работа. Правиш ли разлика? Може ли да ми посочиш поне един обект проучен от него, защото такъв няма Другият е сигурно Павел Георгиев - предвид глупостите които бълва, въобще няма да се очудя ако си му фен. "Въобще не ви вярвам, нито Рашев, нито на вашите измишльотини ..." - че на кой му дреме на кого вярваш ина кого не?
-
По-същественият въпрос е докога ще се търпят лица, които нямат дори елементарни исторически познания и с напълно неадекватните си изказвания обезсмислят вскяка дискусия? Или лица, които не са успели да се утвърдят като авторитети в своята научна област, която е безкрайно далече от историята като цяло и прабългаристиката в частност, но по незнайни причини са решили че са прабългаристи. Това, че са публикували няколко напълно посредствени статийки и псевдомонографии, съвсем не им дава основание да се вживяват на някакви капацитети.
-
В славянските некрополи е пълно с керамика - урните , а етническата интерпретация се извършва най-добре въз основа на обряда.
-
Ако беше почел малко преди да пишеш, щеше да знаеш, че точно комунистимеската историография и нейните издънки днес твърдят, че траките и въобще населението живяло по нашите земи през античността и късната античност е взело участие в етногенеза на българите. Но кой да чете, определено не и Ризар... Ти може би си влах и априори потомък на траките, или албанец, т.е. потомък на илирите или "македонец", потомък на Букефал - това си е твой личен проблем и избор, но ние, българите, не сме потомци на траките, македонците и цялата пасмина що е живяла по нашите земи. Ти може и да си, но българите не са.
-
И друго е казал "По делата им ще ги познаете", а делата ви са гнусни и скверни. А в Житието на св. Кирил, който е измислил славянската азбука (уточнявам, защото руската пропаганда друго твърдеше и Г. Воля, може би не е чувал за него), та там се казва за един философ, който вървял потен и го попитали "Защо си потен?", а той казъл "Защото спорих с простаци". Аз нямам намерение да потя, така че немисля отново детайлно да оборвам писанията ти, най-малкото защото съм сигурен, че вече никой на този форум не чете това което пишеш.
-
Всички некпрополи в райна са много добре етнически определени и тяхната етническа интерпретация не буди никакво съмнение.
-
Ако, че на пет форума по 500 пъти да повториш, "антите са скитски народ от Тракия", това няма да убеди никого. А иначе писмените извори и археологическите разкопки категорично показват, че антите няма нищо общо с Тракия, освен че и те заедно с другите варвари са нахлували тук и са участвали в пълното физичечско изтребление на старото местно население, както и че отделни техни групи впоследствие са се заселили.