Galahad

Не попитах какво може да се намери в Гугъла за нея. А за онези простички неща, които са в паметта ни независимо от това дали знаем кой е автора, какви точно обстоятелства са залегнали в написаното. Има произведения, от които просто помним някои неща. Това са откъси от стихотворения, имена на герои и случки описани в книгите. Е, след 9.0.1944г. авторите написали такива произведения са рядкост. И тези двамцата не са сред тях. А защо няма такива автори? За да процъфтява свещенната посредственост - писатели без талант, но майстори на доноса. Няма Вазов, няма Яворов, няма и Златарски и Иречек, или дори такива спорни като Петър Добрев. Има само свещенна посредственост, която гледа да унищожи всичко, което може да я засенчи. Партийната книжка е резултат, а не причина. Първо иде мисленето, а после онази незначителна церемония по приемането на книжката. А част от това типично мислене е за колективната вина. Всички са били виновни ащото са отишли на рожден ден и са яли торта?!? Това навярно е съвсем измеримо с писането на доноси и побоищата в концалагерите? Членуването в БКП не е пряко свързано с доносничеството. Възможно е членове на БКП да са знаели толкова за доносниците, колкото и всички останали. Някои хора просто са оценявали неща от безплатното здравеопазване и висше образование до това, че са сменили налъмите с гуменки. И много хора не искаха да приемат промените за да не се върнат към времето на налъмите. Писането на жалби също не е равнозначно с това, което са правили доносниците. За да се омаловажат безобразията на ДС някои се опитват да приравнят активната гражданска позиция с писането на доноси. А ето и доносниците. Тези хора специално са се главили за да пишат доноси. Те не са тръгнали да го правят защото са членове на БКП или за да защитят страната си или дори съществуващия ред. Те са приели да доносничат само за да получат облага. Но колективна вина няма. Има доносници.

Ами май изглежда, че от дома на Богориди се тръгнали и двете основни днешни течения за произхода ни - Раковски и Кръстевич. Само дето Кръстевич е бил чиновник, дето се е ровел из ръкописите, то Раковски волно е съчетавал прочетено, чуто и желано.

Чудесна идея да се поднови играта: "Свободна България" Литография - худ. Георги Данчов

Ами за съжаление не всички средновековни художници са имали възможност да идат до Йерусалим и Витлеем за да видят точния пейзаж, пък по това време май още не са били качили в нета тази снимка дето си я показал - иначе непременна щяха да го направят по нея. Казано иначе - през средновековието не се е търсело точно пресъздаване на мястото и образите. През Ренесанса се е правело нещо повече - използвали са се образи на хора и места свързани не със протичането на събитията, с мястото където ще е картината - така се отправяло послание и към съвременниците и съгражданите на художника. От друга страна пък, драги Хорос, ако всеки ще дърпа чергата към себе си то бих казал, че това е по-скоро Търново, а не Пловдив. Ако беше Пловдив щеше да има не три хълма, а седем тепета - колкото са били до нач. на ХХв. А я да видим как стои въпроса с Търново - Царевец, Трапезица и Света гора. И какво има на кратината - два хълма със сгради и един с гора. Ето това е!

Григорий Цамблак наистина не споменава при обсадата за цар Иван Шишман. Но Цамблак го пропуска и при правописната реформа и дори когато описва посрещането на Киприан в Търново. . К. Костенечки обаче, когато говори за правописната реформа казва, че тя била направена от Шишман и Евтимий. Но в легендите се говори, че Шишман е бил Търново, но при падането на града е успял да избяга. Едната е за Шишмановия бряст, другата е, че е бягал и е бил гонен от турците. В лет. бележки се говори също не само за пленяване на патриарха, но и на царя. Но да се върнем на предателството. Всички заобикалят да споменат как точно е превзет града - паднал като слабо укрепено гнездо... грехът надделял ... не поради силата на турцина, а защото божията воля го допуснала... Значи все пак не се дължало на успешен щурм, а е станало тъй, както падат и най - силните крепости - отвътре. Какво точно се е случило обаче не може да се каже със сигурност. Тъй че нека пробваме още малко със сравнително изследване. 500г. по-късно е Априлското въстание. Перущица и Батак са обсадени, но турците не смеят да атакуват защото се боят, че в селата има "московци" пък и им е мила кожата. И какво се случва. В Перущица започват преговори за предаване. Една група се отправя, да се предаде ... и биват избити. Тогава въстаниците изоставят табиите (окопите около селото) и хукват да видят какво се е случило с техните близки. И турците влизат в селото. В Батак обаче не се усещат, че капитулантите са избити. И почва една поредица от предавания и кланета. Та най-вероятно е станало нещо такова - една част са били за съпротива, а други за капитулация. Една част от града сапитулирала и била пощадена ... а другите били потърпевшите.

Ето за тайните проходи и водоснабдяването

Както правилно се отбеляза, от Царевец до Янтра е водел тунел. Освен това на самият Царевец има доста цистерни. Отделен е въпросът дали кладенецът зад патр. черква е функционирал. Ако става дума за предателство по-скоро ще е помогнал болярин с хората си, а не само един човек. Трябвало е повече хора, което ще рече, че е бил някой по-влиятелен. Като разсъждавате как се е намерил такъв човек сетете се за Миглена Кунева и Мартина Балева. В тур. извори - ами в интерес на истината между мъгляво и хич. Не знам дали в сборника на Ферудин бей няма нещо повечко. За подчиняване на Търново се говори във връзка с похода на Али паша - според Нешри тогава градът е капитулирал без бой и обсада. Това откъде го е взел - не зная. Съдейки по текста може да му е попаднало някое похвално слово за Шишман, но на места погрешно да е схванал доста витиеватия стил на Търн. школа. След това когато пак говори за България Нешри следва една анонимна староосм. хроника и казва, че били превзети Никопол и Видин. За Търново - нищо повече.

По принцип може да вдовства много време, стига да няма някой патриарх, който да няма търпение да си я присвои. Тогава виз. император помага на турците да завземат негова крепост. А брат срещу брата си е било нормална ситуация по това време. На самият Баязид първата заповед като султан била да удушат брат му.

Струва ми се, че малко илюстрации ще са много полезни в случая. Главният вход на Царевец Малката порта "Балдуиноввата кула" - под нея се виждат останките на Френхисарската порта

Днес всички се чудим, как е възможно да сме с най-ниските доходи от страните в ЕС, да сме с едни от най-ниските доходи в Европа и все пак - да имаме едни от най-високите цени. И пак днес дори не ни се вярва, че Първото българско царство е било една от четирите европийски империи. Затова предлагам да поговорим за хората, които направиха онази велика България и за тези, които ни докараха до днешния хал. Хората са казали, че никога не е късно да станеш за смях. Понякога човек, за да живее добре, си служи с подлост и мерзост, които му позволяват да просперира и да живее добре. И дори не се замисля, че от лошото обикновено произлиза още по-лошо. Та какво ще можем да кажем занапред за Вера Мутафчиева - авторка на няколко посредствени романа, направила няколко публикации със съмнителна научна стойност и написала множество доноси... Но хайде да се замислим за стойността на едно такова агентурно творчество. Какво можете, ей така по памет, да изцитирате от неагентурното творчество на тази "писателка"? Не, не искам да ми изцитирате цял роман, а нещо мъничко. От рода на: "Тих бял Дунав се вълнува", "Жив е той жив е", "Аз съм българче, обичам.." - за тези се сещате, кой ги е написал, нали... Но какво се сещате тъй по памет от баба Вера? Навярно, ще има такива, дето да помнят написаното в нейните доноси. А и навярно тези, за които е писала, като научат изявите й в доносите, най-вече с това ще я запомнят. Някога Добри Джуров, за да оправдае безобразията на комунистите, беше казал, че времето било такова. За такива като него и преди това е било такова - като напр. др. Цола Драгойчева, дето успяла да забременее в затвора ... или, както народа го е казал: уруспията и в кафез да я затвориш, пак ще му намери колая. Та хора като "агент Атанас" докараха България до днешния хал. Да споменавам ли Георги Марков, който има цели 3 (три!!!) агентурни имена?... За щастие, в нашата история има и други хора. Те не винаги са доживявали да видят резултатите от направеното от тях. И никой от тях не е живял толкова дълго, колкото е споменаван за да бъде възхваляван. Това са хората, които не просто живяха във времето, а тези, които промениха времето. Това са хората, които бяха във времето, а и времето беше в тях. И беше тяхно. Това са хората, които историята ще помни.

Ами крепостните порти не се отварят тъй лесно. До главният вход на Царевец е водел "Райският път" - един арабски автор го сравнява с тесния и труден път към рая, който малцина успяват да изминат, за да подчертае трудния достъп до главния вход. Следва сечената скала - според въпросното предение записано от Славейков тя била изсечена по нареждане на цар Иван Шишман. За да се мине над нея трябва да се спусне моста - става с вериги и макари. Освен това има катаракта - метална решетъчна врата. И освен това има и дървена врата затваряна с греда. Главният вход се състои от три кули. Накрая стените се засичат, той че и като се преминат трите кули влизащите още известно време се движат между стените. Малката порта е единичта, но по нея се стига по път водещ покрай стената - трудно може да се стигне до нея тихо и незабелязано, а при подхода нападателбите може да се обстрелват. Третата порта - Френхисарската (на нейно място днес е построено едно подобие на кула от Червен, която е наречена Балдуинова. Тя е малко височко и стремителен и масов щурм не е от най-добрите идеи. Освен това Янтра обгражда Царевец, а в частта, която не е обградена от река от Главната порта се спускат две стени, които преграждат достъпа по суша. Не бих искал да споменавам, че поне на трите входа е имало стражи, тъй че един човек трудно може да се справи със задачата да отвори вратите. С Трапезица е някак по-лесно, защото от едната страна е сравнително равничко (в сравнение с останалата част) на хълма. Така погледнато Асеновата махала под Трапезица си е била истинско удоволствоие за превземане. Но да се върнем на Царевец - а някой пробвал ли е през юли да обиколи Царевец отдолу и да се изкачи до Патриаршията. С удобни обувки и удобно облечен, без да го обстрелват?

Звучи твърде гръмко, при положение, че в Малко Търново далеч не е имало толкова черкви и манастири колкото да речем в Несебър или Охрид. П. Р. Славейков я разказва, но от кога съществува легендата е трудно да се каже. Мястото където според легендата е бил погребан се наричало "Жидов гроб". Това пък беше дало достатъчно материал на някой да завърти из нета един материал, в който беше съчинил цяло родословие на този Жид чак до Леа Коен. Цялото това творчество разбира се си е чиста фантастика. Но наистина има легенда, че евреин е извършил предателство и тъй градът е попаднал в тур. ръце. Все пак трябда да се има пред вид, че Търново не е будка за вестници, та с един ключ да се отвори и да се влезе вътре. Портите на крепостите са се отваряли доста по-трудно.

Ами Търново е превзето на 17 юли 1393г., а Йеремия е назначен да управляна търн . епархия през август 1394. Избиването е непосредствено преди заточаването на Евтимий. Тъй че болярите са избити между 17.06.1393г. и 08.1394г. И тъй като се разкава, че Баязид вече не бил в града, а имало назначен воевода и че Евтимий известно време проповядвал в "Св. Петър и Павел", то е по-вероятно събитията да са станали през 1394г. Пък и Цариградския патриарх едва ли би жубил много време да сложи ръка върху Търн. патриаршия - те доста бързо си присвояват Видинската епархия няколко години преди това. Холовник е Малък Никопол. Иван Страцимир най-вероятно вече е имал турски гарнизон във Видин, тъй че напълно е възможно да е участвал в битката на страната на турците. Иванко за последен път се споменава при похода на Али паша. След това Мирчо се титулува гато владелец на Силистра и господар на земята на деспот Добротица. За сърбите е ядно - те се бият на страната на турците.

Навярно защото търновските българи не са малоготи.

Във Велико Търново археолози откриха парчета от икона, изработена от полускъпоценен камък Намерени са били още над 100 монети от 13 до 17 век. При четенето на статиите се абстрахирайте от глупостите на Овчаров, който е решил да надмине по невежество Индиана Джоунс от новия филм за кристалния череп. Черквите "СВ. Апостоли" и "Св. Иван Рилски" са се намирали на Царевец. В близост до "Св. Петър и Павел" се е намирал манастира "Св. Богородица Темнишка", но той най вероятно се е намирал на мястото на днешната черква "Св. Богородица".

Значи ето една кратка хронология на събитията. 1387г. турците търпят поражение при Плочник. 1388г. походът на великия везир Али паша срещу Търн. царство и Иванко. 1389г. битката при Косово 1391г. Мирчо настъпва до Карнобат 1393г. Баязид превзема Търново 1394г. - Сигизмунд започва да подготвя поход; в Търново са избити 110 първенци, патр. Евтимий е изпратен на заточение, а част от населението е изселено. 1395г. битката при Ровине, около 18 дни след нея е посечен Шишман (проблемът е, че има различия в датите на битката и смъртта на Шишман, но и при двете групи разликата е около 18 дни). След това Сигизмунд праща армия, която е разбита от войските на Влад Узурпатора. Следва нов поход воден лично от Сигизмунд, който започва успешно за унгарците и Мирчо е възстановен. Но при преминаването на Карпатите унгарците са разбити от Влад. Последвал нов унгарски поход, при който Влад е прогонен и е овладян Холовник. За битката. Сражението се е водило до вечерта, като загиват Константин Драгаш и крал Марко. Вечерта турците изнасят от бойното поле труповете на своите убити. Когато на другия ден Мирчо видял, че повече от тези, които били паднали в битката били от неговите се разтревожил от големите загуби и предпочел да се оттегли. Разбира се Мирчо разполагал и с доста по-малко войска и само удобната позиция му продължила да удържи до вечерта.

Прекалено всеобхватно, за да може да мине за вярно. Името Борис се среща в помениците. Друг е въпросът, че обстоятелството, че днес наричаме покръстения владетел с абсурдната смесица от езическото и християнското му име, съвсем не е причина винаги да е бил наричан така. Второто царство е христ. държава и е нормално да се ползва християнското име. Става дума за омофор - това е епископско отличие, дълга лента, която се носи около врата на епископа. И на двете миниатюри духовника е с омофор. Но пък в Мадридския препис патр. Никифор е изобразен с митра, което навява на мисълта, че изобразения духовник най-вероятно не е патриарх. За името наистина е интересно, че е посочено, че покръстването на двора е извършено от Методий - наварно тоза, който е слагал бележките към миниатюрите е счел, че монахът Методий е извършил обряда, тъй като в текста липсва името на споменавания архиерей. Според Маврубир Иван Асен, чието погребение е изобразено на 2 от миниатюрите и на третата е посочен като покойник е бил отровен от Сара. И за да не отровела и Страцимир, Александър го изпратил във Видин. Тъй че е напълно възможно. Аз лично считам, че на миниатюрата с царицата всъщност са двете съпруги - тази с короната е Сара-Теодора, а в монашеското облеко е Теодора-Теофана.

Ами румънския е академично наложен език - нещо като новопридобитите у нас президент, консенсус, мониторинг, омбудсман, визия, медия... Битовите думи са по-близки до българските. Академиците не се занимават с мотика, а с политика.

Похода на Сигизмунд е чак след година. До тогава бойните действия се водят с променлив успех, но все пак влахо-унгарските войски успяват да овладеят Холовник и да блокират Никопол. Те и така май имали някакъв проблем, но всичко приключило с отрязването на Шишмановата глава - около 18 дни след битката.

Ами ситуацията напомня нещо като при Бородинския бой. И в случая власите се изтеглят без да са разбити, а турците излиза, че са победители, макар и с огромни жертви. Значи по-скоро съчетание между Бородински бой и Пирова победа. И в случая Влашко си запазва военния контингент и след като Баязид прехвърля Дунава, Мирчо с унг. помощ минава в контранастъпление. В крайна сметка власи и унгарци овладяват Холовник и така подготвят блокадата на Никопол във връзка с подготвяния голям поход.

А откъде иде това схващане за съществуването на някакъв влашки или румънски език, който е бил простонароден латински? В двора на влашките воеводи документите се пишели на български и латински, което е резултат от влиянието на сэседните страни - България, Унгария и Полша. С падането на България под тур. власт се засилва ролята на латинския, тъй като с него можело да се комуникира с латинопишещите полща и Св. Рим. империя (Австо-Унгария). В унг. хриники има сведения за говорещи латински власи, но тези неща са писани когато бълг. земи вече са завладяни от турците.

Макар при превземането на Цариград турците да били малко по-цивилизовани, градът доста пострадал. Най-големите и известни черкви били анексирани - "Света София", Хора (дн. Кахрие джамия). Част от кварталите обаче капитулирали и черквите им останали християнски - един от тях е и печално известният в нашата история. Все пак за християните Мехмед ІІ запазил втората по-големина - "Св. Апостоли", но още първия патриарх след завземането на града бил принуден да я отстъпи за сжамия и се оттеглил в Памакаристос. Според Шилтбергер Сигизмунд започнал подготовката на своя поход още през 1394г. Навярно с това са свързани репресиите - избити са търн. първенци, патриарха е бил осъден на смърт, а после заточен, Влашко било нападнато, а цар Иван Шишман бил посечен. Когато Сигизмунд навлиза през 1396г. в дн. бълг. земи, Баязид използва Търново за сборен пункт на своите войски. Ами мощите на св. Иларион Мъгленски били подарени на Константин Дражаш, а те до падането на града се намирали в Търново. Тъй че най-вероятно са участвали.

А този доц. д-р Зарко Ждраков с какво се занимава? Статията не написана меко казано по-скоро художествено, отколкото научно. Определено ако беше сложил снимките, за които говори - то в статията му можеше да има и нещо полезно. Ред въпроси, които той с детска капризност описва като капризи, всъщност се отнасят до протокола, че и въобще до статута на институциите на Византия. Папата е патриархът на Рим и не може да иска от другите патриарси да му целуват пантофката. Това, че патр. Йосиф се е държал достойно, а не като днешната нашенска политическа проститутка Миглена Кунева не означава, че е капризен. Папата е искал равен нему архирей да се държи като редови епископ. А на какво можела да се надява тогава виз. делегация чийто единствен актив били старата слава и един макар голям град? Ама какво да се очаква от човек с Мартино-Балевски и Миглено-Куневски манталитет: Леле, Голям куражлия бил тоя! направо национален герой! Този човечец на драго сърце би лелунал не само крайчеца на папската мантия и папската пантофка, ами и някои по дпуги места.

Може просто да е бил убит или да е умрял. В крайна сметка няма такива сведения и за Шишман ІІІ.

Ами той Георги Схоларий (патр. Генадий) много добре го е казал - заедно с Цариград, който и без друго щял да загине, ромеите загубили и своето благочестие. А и сам Баязид І е дал за пример бълг. царе - че тези, дето се надявали на западната помощ неизбежно отивали под турски ярем. Та какво е можела да помогне унията за спасението на Балканите от турците, щом по това време към схизмата на епископа на Стария Рим се е добавил и разколът. Как можел да ни помогне папата, като не бил във стояние нито да пребори конкурентите, нито да излезе на глава с Базелския и Констанцкия събор, нито да спре започващата Реформация. А нима татарите бяха слаби и България беше силна при цар Константин Тих. Но тогавашния наш патр. Игнатий не се подал на прелъстителните думи на западните схизматици. И не само татарската опасност отминала, но и самите татари служели като наемници в бълг. войска след това. А ето, че народ, който ревниво пази православната си вяра и те се подава на прелъстителните думи на схизматиците може да премине и през 500-годишно иноверско иго и да излезе очистен от богомилските ереси. А отстъпниците от правослевието - те са като пепел, която вятъра разнася по света. Ето тези от Чипровци да речем - след разгрома на въстанието се пръснали и днес са се претопили в други народи.