Galahad

Ако ще се търси аналогия на крепостната стена с античността, то по-скоро трябва да се насочим към построената от Милтиад І стена, която преграждала Тракийския Херсонес от от Кардия до Пактия. Великата кит. стена и бълг. землени валове са едни мащабни аналози на Теодосиевата стена. Дългите стени са просто един укрепен път свързващ Атина с той важното за нейната стопанска, военна и полт. мощ море. Дългите стени подсигурявали връзка с морлето дори по време на обсада. Докато Анастасиевата стена пазела Цариград от многобройните варварски нашествия. Проблемът е, че тя нито била добре поддържана като градеж, нито била подсигурена с необходимата войска. Тъй че още при Юстиниан І тя била вече толкова поврезена, че на практика била съвсем неефективна.

Аааха, глупостите на Божо за Свидас - що е имало вино, щом са били изкоренени лозята. Свидас не дава точна година на издаването на законите, а само казва, че станало след разгрома на хаганата. Кога е провел разговора и кога му е узряла идеята е съвсем отделен въпрос. Да не говорим, че според Сигберт (Зигберт), самият Крум май е бил от българите подчинени на аварите. На за ханската изба - ами той целенасочено се погрижил избата да е пълна с вино. И резултата е на лице - след като огромната виз. армия на 2 пъти просто помела бълг. воски накрая била така унищожена, че на Византия са и трябвали години, за да се съвземе. През средновековието законите по начало са били строги. Тъй че авторът на Свида е имал пред вид тяхната целесъобразност, а не строгост. И той, като някои наши съвременици ги дават за пример. Но от закони от времето на Крум няма нищо запазено, което поражда известен скептицизъм сред някои. Разбира се това не е единствения случай на споменаване на закон, който не е споменат - В една от грамотите си Иван Асен ІІ говори за "Закон о кумерке" - но и от него поменя няма. Пък дали е било отделен закон или някакъв сборник - също може само да гадаем.

Ами технически титлата Цезар се появява точно така - първо повече или по-малко свързани с Цезар лица си прикачали името му за да се подчертае връзката с него. После започнали да го употребяват и хора, които нямали никаква връзка с Юлий освен висшата власт, към която той се стремил. Но Йоан и Стефан си остават само търсене на приемственост. Също и Петър - прието от Константин Бодин и Теодор.

Интересна концепция, но Йоан не е титла. Срещал съм я и друг път, но това е по-скоро механично пренасяне на една сръбска теория по този въпрос. Повечето ср. владетели носят името Стефан, което произхожда от "стефанос", т.е. венец и от там се счита, че просто означава "венчания". Йоан и Асен са често срещани имена, но това по-скоро е търсене на приемственост с предишни владетели. Владетелите от династията Шишмановци също са носели името Асен. Французите пък си имат за любими владетелски имена Людовик и Шарл. Просто се подчертава приемственост с предишните владетели. Така погледнато в известен смисъл наистина е нещо като титла. Титлите Август (гр. Севаст) и Цезар (Кесар) също тръгват от имената на двама владетели - Октавиан и Юлий. В случая обаче Йоан, Стефан, Луи и пр. не добиват ролята на титла, а са само белег за приемственост - да го наречем квазититла (полутитла).

По-скоро става като с началото на обединението на Испания - всичко започва с династичен брак: великият Литовски княз Ягело се покръстил, оженил се за полската наследница Ядвига и ставал полския крал Владислав ІІ. През 14в. господствала патримониалната теория за държавата - нещо като съпругът има апартамент, а съпругата вила и след брака семейството има къща и вила. Но Сигизмунд ІІ Август починал бездетен и с края на династията на Ягелоните се прекъснала и династичната връзка между двете държави. Така се стигнало до Люблянската уния през 1569г., което се счита за начелото на Реч Пасполита (думичката означава просто латинското република произнесено с полски акцент). Рерублика означава, че държ. глава е изборен, а не че няма титла. Тъй че Полша си има крал, но той се избира от дворяните пожизнено. Успехите на Полша спрямо източния съсед идат от вътр. проблеми на самата Русия. В началото управлението на Борис Годунов не е сполучливо и след смъртта му назрява желанието за промяна. Тъй че е било лесно Полша да подкрепи някой самозванец. След отстраняването на Лъжедимитрий І в Русия царува Василий Шуйски - коварен владетел, който с интриги успява да премахне способните хора от управлението на Русия, за да не отнемат трона му. Но недоволството взима връх ... и Полша пробутва Лъжедимитрий ІІ. Краят на І Полска република е резултат от три подялби на Полша между Русия, Прусия и Австрия - 23 юли 1772г, 12.01.1973г. и 13.10.1975г.

Става дума за Полската република - средновековна Полша е имала крал, но той не е бил наследствен, а се избирал от шляхтата. А Полша съвсем не е чак толкова непозната.

Ами едната опция е да е син на Теодора-Теофана. В такъв случай наистина смъртта му е към 1348-1349г. и е напълно възможно да е той. Пък и майка му настина е рода с великия воевода ... на Влахия. Другата опция е да е син на Сара-Теодора. Тогава може да е умрял към 1388-1389г. Той е бил жив обаче към издаването на Рилския хрисувул, защото Шишман говори за братя - в мн. число.

В Бургас са поне 3 - има още 1 на пристанището и друг към Сарафово, но се е обърнал заради свлачището. За годината не знам, защото не са изиграли някаква важна роля. През І СВ Турция ни е била съюзник, а Румъния и Русия са изкарани от строя. През ІІ СВ Румъния ни е била съюзник, Турция е била неутрална, когато СССР ни е обявил война руснаците проста са били преведени през минните ограждения в пристанището. Тъй че не е имало кръвопролитни десанти и Матросовци, които да се хвърлят върху амбразурата.

Да, в случая доверчивостта на Михаил Шишман е изненадваща. Н други подобни ситуации той не само, че не са хваща на разни уловки, но и успешно прецаква други. Но в случая явно е подценил изгряващата звезда на Душан - макар че на практика за Душан преди тази битка дори не било сигурно, че ще наследи трона. Разбира се той повече от краля е имал нужда от примирието. Но е трябвало да укрепи лагера си. Тогава дори ср. части да са дойдели по-рано от неговите е можел да отбранява лагера дакота дойдат подкрепленията или да избяга от лагера, да събере подкрепленията и да нападне обсаждащите сърби в гръб. Даже и при това положение, ако просто е бил избягал за да прегрупира силите си в тила лесно е можел да обърне хода на воен. действия. Пленниците от бълг. стан в началото си мислели, че той е избягал и били спокойни, та се наложило да им покажат тялото на царя, за да видят, че войната е изгубена.

Изисква доста добра подготовка на екипажа и затова макар много гр. полиси да са имали флот, много малко от тях са можели да го практикуват. И тъй като атиняните усвоили техниката и имали амбицията да създадат империя, то техния флот успял да наложи атинското архе.

Протойерей Ив. Гошев е направил една доста свободна реконструкция на надписа и точно тя е в т. 2 от ХИБ. Макар и неговия критик Киселков да се е оргументирал не-полко произволно, то надписа си е на лице и е факт че след "ЛЕТО" тази плоча свършва, а годината е била върху следващата липсваща плоча. Та прот. Гошев е видял, че в надписа се говори за 18-та година. Тогава е лепнал тези 18г. към 1371г., която е счел за начало на управлението на Шишман и станала 1388г. И тук е най-веселото - едно маце беше написало цяла статия, в която по "реконструирания" надпис е пресметнала, че началото на управлението на Шишман било през 1370г. и следователно Шишман починал тогава. Та каква е истината. След като прегледах внимателно снимката на надписа установих, че година 1388г. въобще липсва под каквата и да е форма. Що се отнася обаче до числото 18 - то там критиките на Киселков са още по-безпочвени от лепването на годината 1388г. Наистина е 18-та годинина, но не е ясно от кога. Може да е от обявяването на Шишман за съцар, което е станало доста преди 1371г. и годината да е всяка след 1379г. - 1382, 1384, 1386... Ами по гравюрата ми е трудно да взема категорично становище дали това е интериора на "Св. 40" мци, дали е "Св. Никола" (та е възрожденска постройка и наистина е доста просторна) или пък е старата катедрала "Св. Богородица" на Кольо Фичето, която е рухнала заедно със "Св. 40 мци", "Св. Димитър" и останалите. Снимки от интериора на "Св.40мци" съм виждал с поражения от земетресението. Имала е направен дървен иконостас. Но заради бъркотията от срутванията, подробностите за вида й между Освобождението и земетресението ми се губят. На външната фасада също има, но преди земетресението вън. стена е била измазана и варосана. Тъй че какво е било положението под мазилката е друг въпрос.

Те хората са казали - да имаш вуйчо владика. Ами налагането им на владишките престоли протича доста трудно и двамата имат доста перипетии. Даже Цамблак взима лек униатски уклон и влиза в сблъсък с православните катедри. Киприан също е имал проблеми и минаването му през Търново е било на път заЦариград, където е отивал да търси подкрепа при патриарха.

Има доста детаилни снимки, но липсват панорамни за да се види къде точно се намира това чудо. Прилича ми нещо като пещера или скална ниша. Ами виж сега, ако това не е имането на някой председател на ТКЗС много ме съмнява да има нещо там. Защото никой няма да си затапи имането тъй, че във време когато няма багери и взривове да не може да го извади. Освен ако не е бил прозорлив благодетел, който да е искал да обогати човек от бъдещето. Пък ако е председател на ТКЗС - те са с по-особенно виждане за имане - може да е скрил не злато, а събраните съчинения на Т. Живков, партийната си книжка и няколко мотики като послание към бъдещите поколения. Абе гледайте да не измислите нещо с динамит, че после ще имаме в новините: "Група иманяри загинала при взривяването на скала. Не са открили нищо". А и природата си прави понякога странни шеги - я в Белоградчишката крепост какви скални фигури има. Пък и побитите камъни.

Шишман е порфиророден, а не първороден. Той е 4 син на цар Иван Александър, но първия роден след възцаряването на цар Иван Александър през 1331г. Иван Асен, Михаил Асен и Иван Страцимир следователно са родени преди 1331г. Не съм казал, че са пълнокръвни братя.

Черквата е била заснемана още преди катастрофалното заветресение, че и с пораженията от него. Тъй че изображения има. От текста на колоната по-скоро може да се стигне до извода, че педи битката при Клокотница черквата е била построена от цар Иван Асен ІІ, но е посветена на дв. 40 мци и изписана след сражението. Най-вероятно първоначално неин патрон е трябвало да е св. Иларион Мъгленски. Калоян не е рождено име на цар Калоян. И той е носел името Йоан, като Иван Асен ІІ, а има данни, че и Асен І е носел името Йоан. Тъй че всеко от тримата е можело да бъде наречен Калоян. Всъщност това е един от аргументите, че гробът не е на цар Калоян - в предцарския си период е бил просто Йоан. Калоян е наречен в Цариград, но надриса е кирилски. Ако съдейки в една предполагаема грешка не се приеме, че виз. майстор е изпълнявал кирилски текст и се е пообъркал, то остава краткия период между бягството от Цариград и взимането му от Петър за помощник. А това за семейния бизнес с металургия е откровено несереиозно. Имаме достатъчно сведения, че Асеневци са били прониари с титла клеарх (означава коняр, но това е йерархична титла - не е било необходимо притежателят й дори да е виждал кон). Иначе от Св. 40 мци е запазена 1/2 или 1/3 от надгробния надпис на Иван-Александровия син Иван Асен (този от миниатюрата с погребението му). А също и част от релефен саркофаг. Оставям настрана мистификацията с капака от саркофаг на царица. Но тъй или иначе няма голямо изобилие от надписи и саркофази (като прилични фрагменти).

Аз взех, че в другата тема писах за чупенето на греблата. Всъщност това не е било чак толкова разпространена тактика, защото обучението на екипажа било трудно и изморително. В случай кораба трябвало да намере достатъчна скорост, за да може да премине между другите два кораба с вдигнати гребла. А също трабвало требците навреме да си вдигнели греблата - иначе можело да потроши своите. Удара с тарана като по-прост за усвояване бил по използван, но пък и при него не било чак толкова лесно да се постигне резултат.

Популярното схващане за използването в бой на на античните кораби се свежда до удар с тарана, обстрел и абордаж. но има още един интересен способ, който разбира се не бил владян от всички гръцки полиси. При него корабът се прокарва между два вражески кораба. В момента, в щккойто навлиза между двата, гребците му вдигат греблата си. Така той преминава между двата кораба, потрошава греблата им и ги прави неуправляеми, а запазва своите. Макар и простичко описано, е било доста сложно и трудно за постигане и изисквало дълги и изморителни тренировки. Но пък били много полезни в битка за тези кораби, чийто екипаж го овладявал. Ефекта е като при фр. тактика за ветроходни кораби - французите се целели в мачтата; така можело да пленят кораба, вместо да го потопят.

Ами пасажа е доста спорен и поражда различни тълкувания: 1. Киприан е брат на бащата на Григорий Цамблак; 2. Киприан е духовен брат на патр. Евтимий, т.е. като епископ с епископ; 3. Киприан е брат на цар Иван Шишман, а Григорий Цамблак е царски син. Това закото при посрещането на Киприан в Търново са спенати патриарха и бащата на Киприан като основни посрещачи. И тъй като наред с царя другия осн. послещач би трябвало да е царя, то излиза, че Григорий е син на царя. От др. страна обаче никъде не се говори за подобна връзка между Цамблак и Шишман, което показва, че Григорий за пореден път по някаква причина пропуска царя.

На Снегаров - Историята я има на Крорайна. В книгите на Гугъла е Ист. преглед на бълг. църква от Дринов. Пак там е за Юст. права на Охр. архиепископия. Тома Архидякон - от Востлит На М. Храброва - Укрепеният бълг. ср. град 13-14в- но я няма качена в мрежата.

Ами какво може да се очаква, когато учебника се състои само от клишета: Виден български борец за национално освобождение ... Достоен син на бълг. народ.... Това събитие има изключително важно значение за бълг. история.... Като се научат няколко такива - може да се разкажат спокойно 2/3 от уроците в учебника. Ако теста беше направен с тях - нямаше да има толкова грешки.

Ето малко австрийски и немски маршове, но този път не от времето на Третия Райх. Май по-старите са и по-хубави. - Ние вървим в полето. - Нашата любима Госпожа . Една песен за Landsknecht. Йорг Фрюнсбергски. В началото на песента е герба на Австро-Унгария. Нещо новичко, но забавно - Heiliges Rцmisches Reich - Dawn of Victory - за Свещената римска империя с комп. модели на батални сцени А ето нещо, което е малко извън темата, ама няма как да го прескоча - Der Gralsmythos - една хубава композиция свързана с цикъла легенди за Светият Граал.

Ами не беше лошо да се сложи снимка на монетата, та да се види за какво иде реч. Аз прикачвам една, но е с много лошо качество на изображението, тъй че няма да е много от полза. Съвсем приемливо определение. А за контрааргументите: Ако е станало при коронацията - добре. Но ако е станало по-късно, а монетите са от преди това, тогава е нормално да е рожденото име. Но пък има сведения да го е носил Асен, което не изключва да е било прикачвано и на брат му - като Маргините. Ами най-вероятно тази бета означава не Белгун, а василевс. За Белгун би трявало да е ми+пи. Да, но ако го е правел като право дадено от Анри, няма да се изобразява с влад. инситгии. Друг е въпросът, че по това време се въртят и доста имитации на виз. имп. монети. Глупости. От къде на къде един правослевен император ще трябва да получава разлешение от равен нему по степен, да не говорим от схизматикоарх? Калоян е приел унията и затова вече е получил от папата и разрешение. Да не говорим, че папата му признал изрично само титлата рекс, т.е. крал, а не император, т.е. цар. Но повечето бълг. владетели вкл. Петър и Асен не са били униати и е било изключено да искат разрешение за каквото и да е от един схизматик. Глупости на квадрат. Ами по тази логика сега да печат само по 100-левки!?! Билоновите монети са с по-ниска стойност. Всъщност билоновите и медните са най-често сечени и срещани, защото са най-удобни за оборота. Няма как да се правят дребни покупки, ако има само златни монети. И тъй като пък царя е суверен в държавата няма кой да му отсече със своя лик дребните монети. Тъй че от златните до билоновите се секат от царя. Ако тръгнем по логаката на този аргумент, май трябва да пускаме принтерите да печатат петолевки. Първо не е задължително да е винаги св. Димитър, второ - не е било правено. Кледователно няма пречка да го ползва и Петър, още повече, че той управлява в самото начало на ІІ царство и е по-логично да ползва виз. традиция доколкото българска просто тогава няма. И кое му е толкова объркващото. Братята отишли в Кипсела и поискали да им се увеличат именията, но вместо това Асен получил няколко шамара. После вдигнали въстание. А и много бълг. владетиле добавяли към титлата си - освен цар на българите и на гърците. Ами след падането на Цариград и Теодор Комнин, и Теодор Ласкарис желаят да си го вземат, ама не им стигат силиците и на първо време се ограничават с усилията да оформят държавиците си. Това вече е по-сериозен контраргумент, тъй като надписът не кирилски. Но както вече казах, покрай хаоса настанал след падането на Цариград е имало и имитации. Тъй че в началото на държавата може Петър да е ползвал не само челния виз. опит, но дори и виз. специалисти, които са изпълнили надписите на гръцки.

Съдейки по резубтата от Чърчилови десант на Дарданелите идеята не ми се вижда ама никак добра. Защо е необходимо едно такова екзотично решение, приположение, че можело спокойно да се удари от север по суша? Все пак Чърчил не е имал такава възможност, защото Централните сили пресичали Европа по средата. Но Турция както показва практиката е можела много успешно да бъде нападната от север.

Няколко френски роялистки марша - това е марш на Вандейските контрареволюционери. - това е химна на френската реставрация в борбата срещу републиканците и бонапартистите. Една чудесна композиция - La grandeur des rois de France Песничка за Луис Алфонс Още една песен за вандейските въстаници - souvenir vendéen Généraux Vendéens

Ами нямаше да е лошо накратко да се обясни за какво иде реч. Някой може да остане с впечатление, че английските овце наистина са почнали да си правят човешко чеверме. В Англия овцевъдството било много развито, дори за да се подчертае значението му се появила традицията лорд-канцлерът да седи в парламента върху чувал с вълна. Но през 16в. голяма част от селското население било съставено от т.нар. копихолдъри - т.е. ползвали земята феодала въз основа на документ, в който били изброени задълженията към господаря. Но заради развитието на овцевъдството, феодалите се неждаели от повече земя и започнали да прогонват селяните от ползваните от поколения участици. Така прогонените селяни останали без източник на препитание, което ги обрекло на глад. Развитието на промишлеността разбира се позволило те от селяни да станат пролетарии. Но междувременно доста погладували. Тъй като явлението било повсевместно, то протекло като бедствие за селячеството и гладуването било голямо. Затова се появил израза, че овцете изяли хората - разбира се в преносен смисъл. Това го споменах по-накратко във връзка с мита за трак. Диомед, за който ке разказвало, че конете му ядяли хора - навярно става дума за нещо аналогично в др. Тракия.