Elemag

Все пак аз бих казал, че при колегата Рейвън се забелязва известно развитие. До преди известно време се опитваше да ни убеди в изключително големите етнически и културни сходства между прабългари и тюркюти. След като така и не успя да докаже тази си теза се пренасочи към хуните. Това определено е някакво развитие, тъй като можем да допуснем с голяма доза вероятност, че прабългарите все пак са контактували с хуните, а също така, че вероятно част от хуните са се смесили сред прабългарите (както и сред други народи) след разпада на хунския съюз. Редно е все пак да поощрим това развитие. Преди време питах Рейвън за т.нар. хунски бронзови котли и къде сред прабългарите (хуни по произход) са открити такива котли. Тъй като тогава нямаше отговор ще повторя въпроса си.

А пък в тази статия която съм прикачил тук http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10183&st=340 пост # 356 пише, че тюрките са взаимствали окончанията ар/ер/ир от иранците.

Korolkova_Enarii.pdf Една статия за т.нар. енарии при скитите. Тя ме подсети за изображението на т.нар. "шаман от Мадара" - може би енарий??

Encyclopedia of world geography (2007) - 25 тома - Пълен достъп в Google books Поредицата покрива всички основни клонове на географията. (Списъка на томовете не е по номерацията на томовете, а е в разбъркан ред.) http://books.google.bg/books?q=editions:ISBN8176257737&lr=&id=1FfkYvxwu6wC&sa=N&start=0

Сборник статии за ранносарматската култура (2000). Rannesarmatskaja_Kultura_2000.djvu.pdf (Файлът е в djvu-формат и за да бъде отворен след изтегляне трябва да се изтрие pdf разширението!)

Една статия за семантиката на тюркската етнонимия. Eremeev_semantike_turkskih_etnonimii.pdf

Напротив - пише "раса на средноазиатското междуречие" (с. 168), което е другото име на памиро-ферганския расов тип! (Чети внимателно. Недей като "дявола евангелието" ) Ето тука един сайт на български където са описани някои неща по въпроса http://bgrod.org/antropologia/index.php?id=16 Иначе съм съгласен, че не е възможно един народ (особено подобен на българите) да е толкова хомогенен, че да се отнася само към един расов тип.

И аз прабългарски изследвания имам предвид, а те са от 168 до 234 страница.

Ето ги въпросните реконструкции (пост №8): http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8359 А в книгата (Възстановяване на главата по черепа) има и други реконструкции, които ти странно премълчаваш.

Всички??? Сигурен ли си? Или става въпрос само за част от прабългарите, които имат монголоидни белези с различна степен на изразеност? Останалите са чисти европеиди. Да не говорим за това, че някои от т.нар. черепи с монголоидни примеси Йорданов определя като най-близки до арменоидния тип.

Картечният пистолет FN P90 е конструиран от белгийската фирма FN Herstal (Fabrique Nationale d'Herstal) и представен през 1990 г. Предназначен е за нуждите на личната защита в армейските части (напр. танкисти, артилеристи), както и за специалните части, анти-терористичните групи и др. За тези цели стандартният 9 милиметров патрон (9x19 mm Parabellum) е заменен от нов патрон с калибър 5.7x28 mm (SS190), чрез който се постига дулна скорост от 715 m/s и по-голяма пробивна сила на куршума (даваща възможност дори за пробиване на защитни бронежилетки). За тези цели заедно с картечният пистолет е разработен и полуавтоматичен пистолет - FN Five-seveN. Конструкцията на картечния пистолет е доста футуристична, като освен, че тя е по системата булпап (bullpup - при която затворът и пълнителят се намират зад спусъчната скоба в приклада), пълнителят се намира в горната част на оръжието под мерните прибори и се поставя в хоризонтално положение. Това позволява капацитетът на пълнителя да достигне до значителните 50 патрона, без това да влошава компактността и ергономичността на оръжието. Корпусът е направен от устойчив полимер (по подобие на Глок, ТМП, АУГ), а автоматиката работи на принципа на свободния затвор. Изхвърлянето на гилзите става надолу, което позволява с него да се стреля както с дясна, така и с лява ръка. Стандартният модел притежава оптичен прицел 1x и позволява интегриране на лазерен (видим или инфрачервен) прицел, като съществуват и модели даващи възможност за монтирането на различни допълнителни прицели и аксесоари. За цивилни нужди е разработен и специален модел PS90 с по-дълга цев - 407 mm и възможност само за единична стрелба.

Мечка на Витоша - края на 2010 г. Мечка на Витоша - Август 2010 г.

Картечен пистолет FN P90 Тактико-технически данни: Калибър - 5.7x28 mm (NATO) Дължина - 500 mm Дължина на цевта - 256.5 mm Ширина - 55 mm Височина - 210 mm Капацитет на пълнителя (магазина) - 50 патрона Тегло с празен пълнител - 2.78 kg Тегло с пълен пълнител - 3.1 kg Вид стрелба - единична; автоматична Скорострелност - 900 изстрела в мин. Дулна скорост - 715 m/s Ефективна далекобойност - 200 m Максимална далекобойност - 1800 m

За четене на DJVU файлове: WinDjView http://windjview.sourceforge.net/ Но има и нещо по-интересно: STDU Viewer - свободна програма за разглеждане на много файлови формати - TIFF, PDF, DjVu, XPS, JBIG2, FB2, TXT, Comic Book Archive (CBR or CBZ), TCR, DCX and image (BMP, PCX, JPEG, GIF, PNG, WMF, EMF, PSD). Има както инсталираща се версия, така и портабъл, която не изисква инсталация. http://www.stdutility.com/stduviewer.html

Непрекъснато се появяват нови софтуерни продукти и човек е трудно да следи всичко, а какво остава да пробва всичко. Предлагам в тази тема (може даже да се маркира като важна) да се споделят програмите, които всеки ползва, и от които е останал най-доволен. Като начало ще започна са няколко такива програми, а по нататък ще добавям и други. Една алтернатива на MS Office е OpenOffice, която е с отворен код, т.е.напълно безплатна и напоследък става все по-популярна (поне по мои наблюдения). Преведена е и на български език. http://bg.openoffice.org/ IZArc - безплатен файлов архиватор създаден от българин. http://www.izarc.org/ 7-Zip - файлов архиватор с отворен код, вкл. българска версия. http://7-zip.hit.bg/ VLC media player - популярен медия плеър също с отворен код, също има българска версия. http://www.videolan.org/ foobar2000 - алтернатива на популярния Winamp. Според някои меломани дори е по-добра. http://www.foobar2000.org/ Ако интерфейса му ви се вижда твърде скучен на сайта долу има скинове. http://customize.org/foobar Foxit Reader - алтернативна на Adobe за четене на pdf-файлове. Предимствата й са, че е по-лека и бърза от Adobe, но пък отстъпва по качество на изображението. Не изисква инсталация. http://www.foxitsoftware.com/pdf/reader/ IrfanView - безплатна програма за разглеждане и обработка на изображения, има и българска версия. http://www.irfanview.com/index.htm doPDF - безплатен PDF конвертор, представлява виртуален принтер и има българска версия. http://www.dopdf.com/bg/ i2pdf - (image to pdf) безплатна програма за създаване на pdf файлове от изображения и снимки - JPG, PNG, BMP, TIFF and GIF файлове. Има възможности за коригиране както на качеството на създения файл, така и на големината му. Не изисква инсталация. http://www.snapfiles.com/get/i2pdf.html PDF Split and Merge - безплатна програма за разделяне и обединяване на pdf-файлове. Има както инсталираща се версия, така и такава която не изисква инсталация (портабъл). Поддържа български език. http://www.pdfsam.org/?page_id=32 ----------------- CDBurnerXP - безплатна програма за запис на CD/DVD, поддържа български език, има и портабъл версия. http://www.cdburnerxp.se/en/download InfraRecorder - безплатна програма за запис на CD/DVD, поддържа български език. http://infrarecorder.org/ DeepBurner - безплатна програма за запис на CD/DVD. http://www.deepburner.com/?r=download ------------------ GIMP - безплатна програма за редактиране на растерни графични изображения, алтернатива на популярния Adobe Photoshop http://www.gimp.org/ Inkscape - безплатна програма за редактиране на векторни графични изображения, алтернатива на по-популярния CorelDRAW, има превод на български език http://inkscape.org/index.php?lang=en ------------------ PortableApps.com - сайт за портабъл версии на софтуер (програми, които не изискват инсталиране) http://portableapps.com/apps

Анагай - утигурски вожд, живял около 576 г. Името Анагай върши ли работа?

Science fortunes of Balkan neighbours diverge Romanian researchers' prospects improve, whereas scientists in Bulgaria face a bleak future. Alison Abbott http://www.nature.com/news/2011/110112/full/469142a.html Romania's high hopes for science Science minister Daniel Funeriu talks about why his country is investing more in research and reforming its universities. Alison Abbott http://www.nature.com/news/2011/110112/full/news.2011.8.html

Разпространение на чумата ("черната смърт")

А в какъв контекст е намерена?

Личи се, че не участваш в дискусията или по-точно участваш, но твърде вяло защото впечатленията ти са погрешни. Линковете, които си дал са от Гугъл. Термините "алтайски", "тюркски" и "монголски" са ясни. Неясен остава "тюрко-алтайски", а линка който си дал съвсем не изяснява нещата.

Това добре, но остава неясно защо в именника (все пак е именник) някой ще бъде записан като чичо или вуйчо, а не с личното си име, което се предполага, че все пак е притежавал (освен ако личното му име не е било чичо? ). В именника няма информация за друго роднинство освен родът, не са отбелязвани нито синове, нито братя, така че няма основания да се мисли, че някой е бил отбелязан като чичо (чичо на кого?). Също така следва да се обясни и какъв е произходът на боспорското име Гостас, което трудно може да се изведе от ТМ, алтайски и пр.

Не ни притеснява нито името, нито присъствието на алтайски компонент.

Обезлюдяване през X - XI в. - добре, но възможно ли е наистина вътрешността на Добруджа да е била "съвършено необитаема" чак до XVI в.???

Има скитско име Еминак от 5 в. пр. Хр. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BA

Това е по-скоро негово предположение (ако визираш книгата за Добруджанското деспотство), че освен нашествията влияние са оказали и засушаванията и природни катаклизми (без обаче да ги изтъква като основна причина), но преки доказателствата за подобни засушавания за сега няма.