Добрин Добрев
Тайните на Томбул джамия. Въведение в практическата семиотика на културата
Фабер
2010
192 стр.
Проф. Добрин Добрев: Трите плочи до Томбул джамия със знаците са голямо изключение в практиката на тайните общества
16 март 2011 | 06:00 | Агенция "Фокус"
По повод изследването на проф. Добрин Добрев, което разкрива неизвестни до момента данни за дейността на тайните просветителски общества в България - непроучвани досега знаци, гравирани върху три каменни плочи в североизточния ъгъл на Томбул джамия Агенция „Фокус” разговаря с автора на изследването, което хвърля нова светлина върху данните за учението на суфите и за появата на масоните по нашите земи. Добрин Добрев е професор по обща и литературна семиотика. Книгата му „Тайните на Томбул джамия” бе представена в Софийския университет.
Фокус: Проф. Добрев, какви нови данни сте намерили за дейността на тайните просветителски общества в България, които представяте в книгата си „Тайните на Томбул джамия”?
Добрин Добрев: Подобен културен артефакт каквито са трите плочи със знаците, поставени точно на това място, са много голямо изключение, защото тайните и затворени просветителски общества не обичат да са многословни. Най-често се поставя по един знак и то на скрито място, което може да бъде разкрито само от посветени. В случая трите каменни плочи са поставени точно до североизточния ъгъл на сградата на джамията. Те като че ли са част от един седмоъгълник, който обхваща основния камък на храма. Върху тях са изобразени множество знаци с много специфично и дълбоко значение за просветителските общности. Това показва, че култовият комплекс, в който влиза и Томбул джамия, е бил много важно средище на мъдреци. Вероятно идеята на дарителя, който е осигурил средствата, е била да направи един култов център, в който са се подготвяли посветени, за да разпространяват идеите на разбирателството, толерантността, любовта към хората в по-широко териториално поле. Вероятно Томбул джамия не е била част от някаква общност, а самото сърце на тази суфистка най-общо казано културна общност. Суфите са част от една древна традиция, чиято основна идея е, че хората са равни, религиите са равни, трябва да има разбирателство между религиите, необходимо е да се търси диалогът и дълбочината, за да се открие общото начало.
Фокус: Каква е връзката на тези знаци с учението на суфите и с появата на масоните по нашите земи?
Добрин Добрев: Подобни връзки са били забелязвани от изследователите, но такова ярко присъствие на знаково послание в пространството на един култов комплекс аз не познавам. Тук става въпрос за поставяне на три плочи с ясни и недвусмислени знаци, които говорят за дълбочината на философската идея на представители на суфиската школа. Става въпрос за школата Бекташи. Тази школа е широкоразпространена по българските земи и е известна с това, че е свързана с идеите за толерантността, защото голяма част от членовете са били християни. Известно е например, че Георги Раковски е бил бекташки дервиш повече от една година, но за това не се говори официално. Идеите на суфите са по-скоро близки до екуменическото движение днес. Смята се, че религиите са само външен израз на една обща духовна идея, поради това няма значение, че този център е свързан с джамия. Той можеше да бъде свързан с църква или с манастир. Въпросът е, че зад външния образ на религиозната общност присъства една дълбока мъдрост за веротърпимост и разбирателство.
Що се отнася до връзката с масоните има много световни изследвания, които говорят за това, че суфите и масоните са имали много тясно разбирателство и контакти. Някои твърдят, че суфите са по-древно културно образование. Други пък смятат, че е обратното. При всички случаи между тях има разбирателство и много от тайните знаци на суфите бекташи са общи с тайните знаци на масоните. За суфите няма никакво значение каква религия изповядваш, важно е да вярваш, че има един Бог. Важно е и да не си ортодоксален вярващ, т.е. да не си човек на крайностите, защото, когато си ортодоксален ти не можеш да разбереш другата религия. Подобно е отношението и на масоните към религиозността на своите членове. Те търпят представители на всички религии в своята общност. В североизточната част на България има много свидетелства за това. Там е център на подобни общности, при които религиозните различия по-скоро са били считани за продуктивни, отколкото за създаващи проблеми. Ще ви дам пример. Прочутият култов център Демир баба теке е построен на мястото на стар гетски храм. Това е традиция, свързана с миналото по нашите земи. Самите траки и особено гетите са били много толерантни и с много интересни възгледи за света. Става въпрос за връзки и за една многовековна мъдрост, която е преминавала през различни религии и етноси и е носила една основна идея - за разбирателство, толерантност и любов между хора.
Фокус: От кога са датирани знаците на каменните плочи и какво означават?
Добрин Добрев: Това са класически знаци с много ясни знакови послания. Основният елемент в тях е така нареченият – Печат на Соломон. Това е кръг с вписан в него шестоъгълник, съставен от два равностранни триъгълника. В публичното пространство този шестоъгълник е известен като Звездата на Давид. Много хора го идентифицират с юдейската традиция, но всъщност това е един от ключовите знаци на човешката културна традиция. Той носи идеята за тази общност на Космоса, създадена от две противоположни начела. Знакът е равнозначен на конструкцията на знака – ин и ян, която представлява един кръг, в който са вписани два знака – бял и черен с точки. Равностранните триъгълници с връх нагоре и надолу символизират мъжкото и женското начало. Това е идеята за Космоса и за двете основни начела в него. Каменните плочи са поставени още с построяването на джамията, защото те са поставени в североизточния ъгъл от външната страна. Разположени са много интересно – те представляват видимата част от един скрит седмоъгълник, който обгражда основния камък на сградата. Традицията е основният камък на култовите сгради – храмове и на други важни сгради да се поставя на североизточния ъгъл. Много важно е, че плочите са поставени там. Посланието допълнително носи идеи. В центъра на изображенията е т.нар. Печат на Соломон, но върху централната плоча той представлява короната на дървото на живота. Това е нещо изключително, защото аз като експерт – мита Дървото на живота не съм го срещал с корона, която да представлява Печата на Соломон. Вътре в този печат са вписани от лявата и от дясната страна петолистна и шестолистна конструкция. Изображение, което представя микрокосмоса и макрокосмоса. Има и една осмолъчна свастика в центъра на звездата, която представя слънцето и космическите лъчи, които даряват живот. Това е стара традиция – всичко да започва от слънцето. Още от Египет, през други култури, за да се стигне до Християнството и мотива, че Бог е светлина. Това е идеята за Космоса, представен върху централната плоча.
Лявата плоча представя деформирана шестолъчна звезда, в която е вписан ромб. Това е символът на постигането на Нирвана. Т.е. имаме една история и на личността и на Космоса. Този комплекс от тези три полочи, на това място с такъв тип знакови послания е уникален. Жалко, че никой досега не го е забелязал и не го е изследвал.
Фокус: Какво предстои да се случи с комплекса и с каменния триптих, който сте изследвали?
Добрин Добрев: До скоро комплексът беше доста занемарен. Там бяха натрупани непотребни неща от джамията. Сега всичко е почистено. Предстои съвсем скоро да бъде направена стъклена преграда, която да предпазва композицията от три плочи. Ритуално вътре в пространството, което е оформено от трите плочи, са засадени два розови храсти. Техните корени може би увреждат плочите, но от друга страна самото присъствие на розовите храсти е важно, защото това е част от символиката. Предстои да се реши проблемът с розовите храсти, защото няма как те да растат в саксия. Това са изключително ценни културни знаци, които в днешно време ни говорят толкова много, че не бива да позволим да бъдат унищожени или повредени.
Красимира ГЕОРГИЕВА
http://www.focus-news.net/index.php?id=f17315
Логиката е следната - българите (както добре е известно) са един не особено културен народ, който няма собствена епична литература и собствени строителни традиции, поради това българите нямат строителство, което е типично за големите (велики) цивилизации създатели на могъщи и трайни държави - като напр. мостовете, защото (както добре е известно) няма българска цивилизация.
