Невиждано! Снимки от харема на иранския шах
Уникалните фотографии са били надлежно събирани и пазени в специална противоземетръсна зала
15:57 | 06 Април 2015 г.
Mързелуване, сладострастие и интриги. Това е представата на мъжете за султанския харем. Това е особена територия, до която има достъп само един-единствен мъж и малцина са представителите на силния пол, които могат да се похвалят с такава придобивка. В общи линии представата ни за тази институция чудесно би могла да бъде илюстрирана с картината на Жан Огюст Доминик Енгр "Турска баня", видяла бял свят през- 1862 г., когато властва Романтизмът.
Това потайно място е разпалило не едно мъжко въображение, но какво се крие зад стените и завесите му? Изненада, нещата не са точно така както сме си ги представяли. Доказателството е в излезлите на бял свят снимки на харема на шаха на Иран Насир ал-Дин. А какво има там?
Насир ал-Дин Шах Каджар е на престола на Иран от 1848г. до 1896г. Той е четвъртият владелец на страната от Каджарската династия. 47-годишното му управление е най-дългото властване на монарх в новата история на Иран и третото в цялата история на страната.
Съвсем млад, едва 13-годишен, той се запознава с фотографията и така е бил увлечен от нея, че когато се възкачва на престола, през 1858 година кани в Техеран френския фотограф Франсис Карлиан и саздава в своя дворец първото официално фотостудио.
В края на 1870 г. руският фотограф Антон Севрюгин открива в Техеран фотоателие заедно със своите братя. След това бива поканен в двореца и става придворен фотограф на Шах Насир ал-Дин. Монархът така е бил доволен от него, че дори му дава званието хан или принц.
В дворците на Севрюгин, той и другите фотографи са можели да снимат самият шах, неговите родственици от мъжки пол, придворните и слугите. Самият Насир ал-Дин също се е занимавал с фотография. За себе си той е оставил привилигията да снима своя харем.
Сега тези фотографии стават достояние на широката публика.
Как се появяват първите поли в харема
Шахът е бил добре образован. Водил е такъв начин на живот, който е бил силно повлиян от Европа. Това обаче не е допаднало на мюсюлманските нрави и е имало съпротива, дори и от най-близките му. Интересно е, че Насир ал-Дин е първият владетел от този регион, който не жали средства за пътувания и преоборудване на дворците си. За разлика от неговите предшественици, които не са обичали движението, е първият, който прави задграничните си визити ежегодни. Пак той е първият ирански водач, който посещава Европа.
През 1873 година той посетил Париж, а след това по покана на Александър II е бил негов гост в Санкт-Петербург. И в двете столици шахът е бил воден на балет, и така е останал запленен от магията на танца и костюмите на изпълнителите, че когато се върнал в Техеран, заставил жените си да се обличат в къси полички, подобни на пачките на балерините. А сънародниците му дори и дали име на дрехите – шалитех.
Единственото нещо, което мюсюлманските жени не позволява обаче да бъде махнато от обичайния им костюм е шалът, покриващ главата им, така че нито шията или ушите да се виждат.
Революция в Изтока
От харема на шаха модата шалитех тръгва из Техеран. Не по улиците, както би желала една Коко Шанел, например, но поне из домовете на иранците. Все пак това е мюсюлманска държава, в която и до днес не е добре прието жини да излизат на улицата, камо ли разголени така, но иранките осъзнават предимствата на това облекло и поне в домовете си започват да се кипрят по този начин. Фотографите са уловили този дух от онова време.
Снимките от онова време са били грижливо събрани и запазени от Насир Ал-Дин . Те са били съхранени от него в специален, съхраняван в двореца му Голестан. Това е уникална и извънредна колекция, която се съхранява в бронирана и устойчива на земетресения зала в двореца. Сбирката в залата се състои от 50 хиляди предмета, до които сега имат достъп само изследователи и понякога и журналисти. В първия етаж на музея са изложени около 50 експоната, които не са особено ценни. Работите на руския фотограф Севрюгин могат да бъдат видени с малко повече късмет, защото са пръснати в различни колекции. Екстраординарност снимките му се състои в това , че в средата на XIX век от шиитското право не позволява изобразяване на лицата на хората, особено на жени те. Вероятно те са направени и са оцелели, защото законът е нарушен от най-могъщият човек в страната - самият шах, на когото и мюсюлманските свещеници не могат да му се възпротивят.
Документалистиката – втората революция на шаха
Насир Ал-Дин въвежда по същия начин и документална фотография. Тя се появява в Иран след неговата заповед да се документират от фотографите неговите пътувания и дворцовите церемонии. Той е заставял фотографите си да запачетват военните действия, архитектурата и историческите места. Той дори е задължил своите подчинени управители на области в страната да му прилагат и снимков материал, успоредно с докладите.
Какъв е бил вкусът към жените на владетеля
Ето това е най-интересното – самият харем. От снимките направени от самия шах става ясно и какъв е бил вкусът му за жени. Тук европейският вкус вече е отстъпил на заден план – неговите съпруги са пълнички, с гъсти вежди, често дори и слети в една и с... мустаци. Тлъстините по телата говорят, че самите жени са били доста добре хранени, но в същото време са водили заседнал начин на живот. А това на снимката е Ансиодола, любимата от всички 90 жени на шаха.
http://kanal3.bg/news/world/4204-%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE!-%D0%A1%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%88%D0%B0%D1%85