Elemag

Забавни моменти от една лекция

При това положение, както и предвид това, че у нас има забрана за добив и проучване чрез тази технология не виждам защо се напъваш толкова. По-добре се насочи съм пропагандиране сред китайците, те явно още не са рабрали от техните руски приятели колко е опасна тази технология и я прилагат

Има ли някави доказателства, че в тази Добруджа въобще има промишлени запаси на шистов газ, за да се води дебат дали да се добива или не.

Във всяка карта има някаква генерализация. Вероятно в рамките на групите, които са обособени на тази карта има и други езикови различия, но те не са отразени.

Някои заглавия на български възрожденски учебници и книги от Световната дигитална библиотека. Петър Берон - Буквар с различни поучения (т.нар. Рибен буквар) Още 20 заглавия предоставени от Централната библиотека на БАН: http://www.wdl.org/ru/search/?institution=central-library-of-the-bulgarian-academy-of-sciences

Това е интересно, но тази история за ярината (козята вълна) и Петко е разказана от Стою Шишков, виж линка, който съм дал горе на неговите избрани съчинения - стр. 86. Тук това не е добавено от Хайтов, той следва плътно Шишков, като неговата поредица от статии излиза 1905 г., (сп. Родопски напредък), а до колкото помня спомените на Филип Тотю излизат за първи път 1900 г. Не съм чел спомените на Филип Тотю, обаче, ако можеш за пуснеш точен цитат от тях ще бъде добре да се сравни.

Нов Симеон Радев, чудовищен като значимост 25 Април 2014 Петко Тодоров На първо време получаваме 4200 страници негови спомени Не е задължително да се обясняват имена като Симеон Радев, ама все пак: авторът на „Строители на съвременна България”. След кончината на сина му през 2010 експертите архивари откриват в семейния апартамент 54 кашона и куфара с документи. Нов Симеон Радев, чудовищен като значимост и дори като обем. Сензационно ли е? По всички медийни мерки – да. Само че как да се направи от такъв факт българска медийна сензация? Слухът за такава е комай ликвидиран. Безценното: неизвестни ръкописи и кореспонденция. Най-обемното са спомените. Те ще излязат в 7 тома с по около 600 страници. Почват с ученическите години и стигат до края на септември 1918. Заглавието „Лица и събития от моето време” е оригинално негово. В първи том като една от петте му части са „Спомени от Македония и Цариград”, основният дял от които се появи през 1967 като „Ранни спомени”. Цочо Билярски и Красимир Каракачанов дешифрират кошмарния почерк на Радев. „Само с Марко Тотев тъй ще стане” е оригиналната негова реплика – споделена лично от него, Марко Тотев и записана от Симеон Радев в „Лица и събития от моето време”, том 1 (изд. „Захарий Стоянов”). И тази реплика на вечния кутсузлия няма нищо общо с медийната версия за комарджийството на самия Тотев, а със съдебното дело по повод на пенсионирането му след кариерата на окръжен управител по Стамболово време. И поводът за репликата е една нула, която се появява криминално в документ с дата 1 февруари. Е, тя станала 10 февруари. Случаят е между куриозитета в спомените на Радев. След спомените ще чакаме неизвестните „Увод в Строителите на съвременна България”, „Иван Вазов до връщането му от емигрантство. Животопис“, „Великите сенки” – за бележити българи и негови съвременници, книга за Левски, за Освобождението, за дипломатическата история и свързаната с нея кореспонденция, останалите писма.

Да, но те засягат само отделни части от биографията на Петко войвода. Той е най-популярен с книгата на Н. Хайтов Капитан Петко войвода, която обаче не е нито биография, нито научна. Биографични данни за Петко войвода са почерпени от Стою Шишков, който е известен краевед - родоповед. Те могат да се видят на този много хубав сайт "Родопски старини" - Стою Шишков, Избрани произведения (1965) част 1, глава 3.

Петко Кирков (Киряков) Калоянов е роден 1844 г. в с. Доганхисар. От 1861 г. е предводител на хайдушка чета в Източните Родопи и Беломорието, която по-късно през 1873 г. придобива революционнен характер - Нарича се „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г. Участник в Критското въстание и в Руско-турската освободителна война. След Освобождението е репресиран от стамболовистите. Умира през 1900 г. Пушката на Капитан Петко войвода - РИМ Смолян

Точно за това става въпрос, работата на историка е да обясни историята, а не да се опитва да устройва някакъв нов исторически трибунал. Проблемът ти е, че ние прекалено добре разбираме методите и подхода ти Седни Гербов. Слаб - 2.

За ужас на Гербов този път ще се наложи да го опровергаем напълно и изцяло. Целия подход на Гербов по тази тема и по други подобни се състои в обсъждане само на детайли, отнасящи се до общоизвестни факти, които той селективно подбира, като ги коментира с напъните да прави обобщаващи изводи и индиректни внушения, които са силно пристастни и в някаква степен дори манипулативни. В този подход няма наука, той се родее с автохтонизма, само че за разлика от него е с обратен знак. Прави се дори историческа критика на произведения на изкуството, с претенциозността на научно изследване. Внушенията, че историческия образ на Левски в историческата литература е цялостно и тенденциозно митологизиран и съществуват някакви скрити компрометиращи факти, които са известни само на някакви много добре запознати с материята изследвачи като напр. Гербов - просто не са верни. Всички основни, да ги наречем, компрометиращи факти са изложени още в една от първите биографии на Левски, тази на Захари Стоянов, който въпреки, че го героизира и го нарича навсякъде герой, не спестява тези факти. Ето и кои са те: Смъртната присъда на отец Паисий (името е предаден грешно, но това в случая няма толкова голямо значение), изпълнена от Димитър Общи. Убийството на момчето, случката е представена по малко по-различен начин, но самото убийство е описано. Желанието на Левски да убие Христо Георгиев, и това, че Каравелов в крайна сметка, го разубеждава. Заплашителните писма, с които са сплашвани богатите българи, за да дават пари на комитетите, има поместено и самото писмо и други подробностои, които не са скривани. Случката, при която Левски в пристъп на гняв стреля по Раковски, но не го улучва и след това лежи в карцера. Случката при залавянето с падналите паталони, също е описана доста подробно. Всичко това като общи факти са добре познати и известни неща не само на професионалните историци, но и на любителите на история, които се прочели нещо повече от учебниците по история от средното училище. Тук всеки, може да се увери сам, че всичко това присъства още при З. Стоянов, без да е нужно се доверява на мнението на авторитети - историци като Гербов или някой друг, просто като си свали книгата и я прочете. В конкретия случай по залавянето, след като беше цитиран целия разказ на З. Стоянов, в който се вижда, че няма спестени някакви важни факти и няма някави тенденциозни лъжи, а обратно има селективно и тенденциозно цитиране от страна на Гербов, какво повече и нужно.

Всъщност независимо, че няма институция, която целенасочено и системно да е дигитализирала и качила в интернет източници и изследвания свързани с Левски, ако човек се порови малко може да намери доста неща. Така, че не e нужно чак такова издирване. Например първата книга за Левски издадена 1880 г. "Апостолите на свободата в Елена" (в този сайт е поместен и предговора, докато в този го няма) Книгите на Ст. Заимов ги има с линкове от статията за Левски в уикипедия Книгата на З. Стоянов за Левски също може да се намери в събраните съчинения в 4 тома (т. 3), независимо, че е качена в нета на малко необичайно място - - том 1, том 2, том 3, том 4. Писма и документи - тук.

Според мен - история.

Днес погледнах да си припомня и какво е писал Гайдаров. След като цитира голяма част от присъдата вкл. и констатации на бунтовнически действия на стр. 180 има една бележка 56 - "Наложително е да се доведе до знанието на читателите голяма част от писъдата. Все още се чуват злословия, че Левски бил осъден на смърт главно заради убийтото в Ловеч" , а в последния абзац след текста на стр. 181, който беше цитиран и прикачен се казва: "Очевидно, като е дал превратно и разширено тълкуване на текста в случая, съдът отново е подчертал важността и политическия характер на дейността на Левски, сериозно застрашаваща и целостта на Османската империя"

Малко описания на З. Стоянов на "европейските ценности" и нрави битували по това време в Османската империя

Цитираната оценка от Д. Страшимиров може да се каже, че е малко безотговорна, тя първо е изказана от дистанцията на времето, и второ е изказана от уюта на кабинета. Всяка вътрешна революционна дейност е била изключително рискова и на практика ходене по ръба на бръснача независимо дали се извършва само пропагандна и агитационна дейност или тя се комбиинира с т.нар. ревлюционен терор, така с разрастването на комитетската мрежа и рискът е растял с геометрична прогресия – риск от предателство, риск от грешка или комбинация от двете. Доказателството за това е съдбата на Ангел Кънчев, който още преди арабаконашкия обир е бил предаден и на практика заловен.

Митовете са нужни на онези, които много искат да се самоизтъкнат с някакво голямо "откритие", на тях им трябва мит, които да демитологиризат. В конктерния случай се изтъкват селективно най-вече общи факти, които са добре известни, но към тях се прибява лично мнение, което е меко казано странно. По това време, когато все повече българският въпрос се е поставял под една или друга форма, турските власти имат един традиционен отговор - българите са щастливи поданици на османската империя, те не желаят политическа свобода и независимост. Това, че сред тях се явяват някакви бунтовници, които будят хората и скитат по балканите - това са просто хаймани, крадци и криминални престъпници. На това пригласят и много български чорбаджии, които са ортаци с турците. Така излиза, че тази най-антибългарска риторика използвана тогава от турските власти и техните мекерета, сега се използва от историци с цел демитологизиране!? Що се отнася до това възможен ли е нов прочит на някои стари тълкувания, ето един пример за това, как прословутото и загадъчно "Народе????", което авторът на тази тема определя като "укоряващо", а други дори отиват още по-далеч и твърдят, че това бил израз на отчаяние, може да се тълкува по съвсем различен начин. „Народе????” или как четем Васил Левски повърхностно!

Прочете ли книгата която съм прикачил?

Пътеписът е ценен защото дава описания за много земи в Османската империя в период, когато такива по-подобни описания са били доста оскъдни. Освен това дава възможност да видим и каква е гледната точка на един османец. Трябва обаче да се има предвид, че не всички сведения са достоверни, Евлия Челеби има склонността понякога да преувеличава. Иначе той е пътувал доста, но за някои от неговите пътувания се счита, че са измислени, напр. твърди, че е посещавал Западна Европа.

Пак се споменава Еленко, най-големия авторитет по кемптрейлс, този дето твърди, че света се управлява от рептилоидни извънземни. Естествено психопатите споделят неговата параноидна психоза - навсякъде им се привиждат заговори и конспирации.

Резюме на книгата можеш да прочетеш лесно, стига да се поровиш малко, за това ще направя нещо повече, ще прикача цялата книга - теглете я бързо докато линка не е изтекъл след 120 часа: линк за теглене

War, Peace, and Human Nature: The Convergence of Evolutionary and Cultural Views Цяла книга по въпроса има издадена, но няма кой да чете, някои хора го карат само на общи приказки и свободни съчинения. Прочетете данните и изводите от тази книга пък след това коментирайте.

Много типично е това. Същата работа е и с географията. Ние сме учили география с по 2 часа седмично - като в 9 клас се учи природна география на България, а в 10 клас - икономическа география на България. Сега се учи География на България - природна и икономическа в 10 клас с 1,5 часа седмично. Пък после се предлага предмет родолюбие????

Доста се е изписало в тази тема, но нямам време да чета всичко, само ще си кажа мнението, дори да повтаря нещо, което вече е написано. Ежедневно физическо може и да изглежда смислено, но е непрактично и трудно осъществимо. Това означава всички паралелки в едно училище всеки ден да имат физическо. За големи училища с много паралелки е практически невъзможно, защото няма толкова голяма база - игрища и физкултурни салони, за да могат няколко класа да имат едновременно час по физическо. Неудобно е и за самите ученици - всеки ден трябва да мъкнат и екипи по физическо, особено за по-малките, на които и без това са им големи раниците. В нашите училища няма изградени масово индивидуални шкафчета, което може доста да улесни учениците. Дори през зимата подобно нещо става съвсем несериозно, защото часовете се провеждат на закрито, в разни прашни салони с лоша атмосфера, и е много спорно въобще колко полезно е това. Изглежда, че такива предложения се дават от хора, които имат много малка или почти никаква представа за реалната обстановка и условия в българските училища. Въобще като цяло има много начини да се стимулира спорта, ако това е целта, но основното е да има изградена инфраструктура - игрища и пр. Всякакво развите на спорта без значение дали става въпрос за масов или за професионален спорт, минава през добра инфраструктура. Ние искаме да имаме резултати, но без да инвестираме в условия - няма как да стане така. Час родолюбие изгежда оригинално, но също не особено смислено без да е ясно какво ще се преподава в този предмет. Вместо някакви неясни и абстракти предмети, трябва да се направи това което отдавна съветват редица експерти, учители и учени, а именно да се променят учебните програми, така че най-много часове от задължителните предмети да имат трите - български език и литература, история и география. Защото това са единствените предмети в училище, в които се изучава освен света и България и освен мироглед възпитават и отношение към родината, а както е казал Алеко "Опознай родината за да я обикнеш". Просто е, казвано и повтаряно е многократно, но изглежда няма кой да го направи.