Elemag

Роботът "Филе" (PHILAE) част от европейската космическа мисия "Розета" се приземи успешно върху кометата 67Р/Чурюмов-Герасименко.

Още подробности и снимки на сайта на европейската космическа агенция ESA

Ето тук четете:

RE-EXAMINING LATE CHALCOLITHIC CULTURAL COLLAPSE IN SOUTH-EAST EUROPE

ABSTRACT

Research into the Balkan Chalcolithic often overlooks the dramatic changes in society thatoccurred beginning in the late Fifth Millennium BCE. Most settlements were abandonedalong with changes in mortuary customs, ceramic and decorative traditions, domestic rituals,crafts, housing styles, mining, and metallurgy. These changes happened at a time when theseChalcolithic societies seemed to be at their peak. Theories as to what caused these changesinclude migrations/invasions, anthropogenic environmental degradation, gradual internalchanges through innovation and outside contacts, and climate change. This thesis attempts tosynthesize, and critique material relating to this topic, and ultimately provide my ownopinions and suggestions for further research

Благодаря на Южняк за подробните разяснения. Съгласен съм, че когато става въпрос за малобройни популации, които са били и значително генетично хомогенни те могат да бъдат изследвани достатъчно представително и на базата на малък брой индивиди. Това се отнася особено напр. за ловците-събирачи. След неолитната революция обаче започва прогресивно увеличаване на населението, а както е видно е имало и доста големи миграции, което поставя въпросът дали за изследването им не е необходимо извадката за различните периоди да нараства прогресивно с приближаване към съвременността.

Ето малко за праисторическата демография:

Neolithic Demographic Transition in Europe

Neolithic and Chalcolithic demographics of Western and Northern Europe

Много интересни са данните за българите, след като се оказва, че в геномът им има генетично наследство на практика от всички хора обитавали тази земи през различните периоди, при това не само от тракийското население, но дори и изненадващо от предтракийските неолитни земеделци. Всъщност това изисква да се намери някакво обяснение на този феномен. Вероятно той се дължи, както на социални фактори, така и на природни. От социална гледна точка вероятно срещата между различните етноси тук основно е намирала начин да протече под някаква форма на съвместно съжителство, асимилация или претопяване, и в много по малка степен на пълно изтребване на един етнос от друг. Вероятно природните фактори които са повлияли върху това са свързани със съчетанието на равнинния и планински характер на нашите земи. Обикновено нашествениците първо усвояват равнинните земи, докато част от завареното население успява да се оттегли в планините, така както е станало с българите през османския период. Възможно е по подобен начин да е имало няколко подобни миграции към планините, напр. част от траките и местното предславянско население да са намерили убежище в планините като скотовъди след нахлуването на готи, хуни и славяни. По подобен начин и част от предтракийското население да се е оттегило в планините и по този начин да е успяло да се запази за по дълъг период от време. Този „модел” разбира се е само хипотетичен.

Преди години бях гледал по телевизията предаване за една жена, която беше направила възстановка на тракийска лира като тема на своята дисертация. Но не помня как се казваше тя нито нещо по-конкретно.

Сега като се поразтърсих в нета, намерих, че е наскоро е направена нова такава възстановка в Пловдив.

Ето информацията, в сайта има и видео:

http://ideabg.com/clients/oldtown/bg/mesta/orfey.php

А защо реши, че тази протоцивилизация изчезва в края на 5 хилядолетие.

Една стара тема по този въпрос:

Несъстоялата се халколитна цивилизация на Балканите

Изключително симпатичен човек. Надявам се шумът около него да бъде от полза за работата и учениците му

То и "шумотевицата" е вид признание, дано да има и конкретна полза и да се намерят поне частни спонсори.

Не се получи строен пост - просто нахвърлям нещата:

Относно културата на обществото: ключовото тук е че будизмът отрязява религионите (или квазирелигиозните, изобщо ако може да се говори за религиозност ) виждания на една много т.н. гъвкава и холистична култура - противоположна на монуметалистичната и абсолютистка близкоизточна култура. Пак в тази връзка - будизмът е добре приет в другите гъвкави култури каквито са източноазиатските.

Илюстирам само част от феномена (идеята/нагласата за прераждане, вместо "последващ живот"; идеята за промяната; идеята за усъвършестване "след това" - усъвършестване до накрая ; идеята/разбирането за липса на върховен бог и авторитет - всички тези отразяват "едно към едно" същата културна особеност) :

Буда не се ангажира с метафизични размишления като тези за произхода и края на Вселената. Има десет въпроса, които той оставя без отговор, или въпроси, съзнателно оставени настрана: дали Вселената е вечна или не; дали е крайна или безкрайна; дали живот и тяло са едно и също нещо и други. Те не са обяснени, защото нямат отношение или не принасят полза за един свят живот, нито водят до отказ от света или нирвана. Човек умира, преди да получи точен отговор на тези въпроси, тъй както раненият с отровна стрела не изпитва нужда да узнае височината, цвета или кастата на оня, който е изпратил стрелата

За будизма е характено, че няма една точно установена канонична доктрина/книжнина (както Библията или Корана), а различни набори от свещени текстове, които могат доста да варират в различните школи. От там за будизма е характерно, че няма ереси (които да приличат на напр. на тези при християнството), а само различни школи. Това създава един голям "плурализъм" в рамките на самия будизъм, гъвкавост и толерантност.

В генома на хората от Великденския остров са открити гени от коренни американци.

Easter Island Inhabitants Had Contact with South Americans in 1300-1500

Genome-wide Ancestry Patterns in Rapanui Suggest Pre-European Admixture with Native Americans

До колко тези данни за античното днк са представителни за цели популаци?

Става въпрос за 65 индивида от протоиндоевропейците от културите ямна и бойна брадва, които обаче са населявали много големи територии. А колко са изследваните индивиди от първите неолитни европейски земеделци? За траките до колкото разбрах е изследван само един индивид от аристокрацията или повече?

Всъщност повечето от изнесените данни потвърждават най-широко разпространените теории, които са били формулирани на базата на археология и лингвистика, като археологическите данни са много по-повсеместни и по-представителни като информация на процеси в пространството. В крайна сметка генетичните данни би следвало да се обвържат с всички останали и така да се очертае една обща картина на антропологията.

Тоя човек...... няма равен. Това е не само Учител ами и символ на цялото ни време. Такива неща дават огромна надежда, ще знаете.

Няма ли някакви държавни награди за това, което прави !!!!

Има той е получил орден Св. св. Кирил и Методий на 18 май 2006:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%A1%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9

Голяма база данни със справки за антично днк

http://www.ancestraljourneys.org/europeanneolithicdna.shtml

Малко за произхода на светлите очи

През последните 40 години той се е отдал на една мисия: да създава таланти в областта на физиката, въпреки липсата на пари и остарялата техника, с която работи. Учениците му обират медалите на всички олимпиади, а университети като Харвард и Принстън се състезават за тях. Случвало се е обаче ученик да не може да иде на международна олимпиада, защото цялата общественост, начело с кмета не може да събере пари да иде, макар да се е класирал. Николай Ангелов още 9-и клас ходи по олимпиади, спечелил е медал в Италия. Сам се готви по химия и се класира, но цялата общественост в Казанлък не може да събере пари да го изпрати зад граница. Затова преди 10 години Теодосий решава да даде всичките си спестявания за едно отдавна изоставено училище в Габровския балкан. „Трябва да се наливат пари там, където хората са локомотив и могат да изтеглят хората”, убеден е Теодосий. За десет години Тео е успял да поправи покрива, да измаже стените, да купи дограма. „Идеята ми е да има едно място в България, където човек да дойде и да получи подготовка на световно ниво по математика и физика”, обяснява той.

http://play.novatv.bg/programi/temata-na-nova/475997?autostart=true

3 Ноември 2008

Теодоси Теодосиев пред стена, с налепени на нея копия от вестници със статии с успехите на неговите учиници. Снимка: Васил Петков

Ако ги изпита комисия, 90 на сто от учениците в България няма да завършат средно образование, твърди учителят

Физикът от Казанлък Тедосий Теодосиев е известен като “златният физик на България”. Той е одобрен за присъждане на медал “Ян Коменски” от Европейския съюз. Наградата ще бъде връчена на победителя през месец ноември в Женева. Теодосий Теодосиев е основател на прочутата в цялата страна школа по физика, която съществува от 30 години. Тя е донесла повечето златни медали за България на международни олимпиади. В нея се обучават повече от 120 ученици от няколко випуска. Теодосиев ръководи и специализирана школа по приложна математика и физика. За нуждите на школата е създал най-голямата в България база за експериментални задачи по физика. В казанлъшката школа по физика учат деца от цялата страна. Теодосиев организира всяко лято и лагер-школи, далеч от града. Теодосиев подчертава, че учениците, които са възпитаници на школата по физика, не заплащат никаква такса за участие. Най-важен е техният успех. Избран е за първи председател на Националния клуб на учителите новатори. Автор и редактор в специализирани издания, рецензент на сборници и учебници по физика. Автор е на стотици статии.

През май т. г. 7 бивши възпитаници на казанлъшкия учител-физик Теодосий Теодосиев учредиха фондация “Тео”, която има една-единствена цел - да подпомага извънучилищната му дейност и да му даде възможност да се отдаде изцяло на своята мисия - обучението на можещи и знаещи млади хора от цялата страна.

- Господин Теодосиев, и тази година ваш възпитаник спечели златен медал на международна олимпиада по физика. Как постигате това?

- Наистина, от 12 златни медала за България, 8 са на деца от моята школа. Скромно казано - двойно повече от цялата България взети заедно. Но не страдам от някакъв локален шовинизъм. България е малка страна. На една международна олимпиада китайският ми колега каза, че е от малък град - няколко милиона жители. На техните олимпиади на първия кръг участват от 12 до 14 млн. ученици, за да излъчат накрая отбор от 5 души. Дори Станислав Козел, ръководител на руския отбор, се подиграваше на китайците, че не е никакво постижение от цял милиард да изкарат 5 души отбор и да спечелят медал. А ние от една България, от един град, дори от една паралелка, на която съм бил класен ръководител, сме изкарали шест души, които са ходили на международна олимпиада, и са донесли три златни медала. Това е истински подвиг. Явно има нещо, с което превъзхождаме останалия свят.

- Какво например?

- Едно от нещата е, че сме смесен народ. Това от генетична гледна точка означава по-голямо съвършенство, по-добър избор. Затова българската майка ражда едни от най-талантливите деца в света. Това мога да го кажа от моя дългогодишен опит.

- Къде е тайната на вашите успехи?

- Опитвам се да дам духовност на моите ученици. Школата ми е отворена за всеки, който иска. В Интернет обявяваме датите, на които са събиранията. И например националният първенец Петър Петров, който тази година получи златен медал на олимпиадата във Виетнам, всяка събота сутрин става в 4 ч., взима влака от Бургас за Казанлък, два дни е на занятие и след това се прибира обратно. А през ваканцията има лагер-школа, където се работи сутрин от 8, вечер до 12 ч. и си изкарваме много весело.

При нас подготовката се провежда в атмосфера на доброжелателна конкуренция. Правим олимпиади, състезания, но децата се обичат. Това са едни щастливи деца с голямо чувство за хумор и тук използваме щастието като една производителна сила. Това е щастлив колектив, в който децата работят и се получава нещо наистина много красиво. А като страничен продукт са олимпиадите, но те не са най-важното. Когато човек работи с удоволствие, тогава се получава свръх постижение.

Теодоси Теодосиев. Снимка: Васил Петков

- Как се развиват вашите възпитаници по-нататък?

- Не всички станаха физици. От тях има лекари, инженери, архитекти. Даже един завърши школа за поети и стана един от любимите поети на България. Така че при нас входът е отворен за всички. Преди години един мой бивш директор ми беше казал да се занимавам с пет деца в класа, а останалите тридесет да оставя. Никога не съм правил това. Знам, че всеки човек има индивидуална крива на развитието. Някои по-бавно се развиват, но отиват по-надалеч. Затова работя с всеки, който пожелае. Търся някой да ме използва и съм щастлив, когато дойдат достатъчно хора, които искат да ме използват.

- В преподавателските среди сте известен като създателя на оригиналната “Методика за формиране на силов интелект”. Какво представлява тя?

- С това работя още от студентските си години, когато с моя любим учител по психология - Соломон Леви, обсъждахме тези неща. Донякъде е свързана с теорията на Фройд, който казва, че човек бърка, макар и подсъзнателно, защото иска да бърка. Затова е добре да впрегнем подсъзнанието да работи в полза на съзнанието, на съзидателната дейност. На всяко дете първо трябва да му се снеме страхът, че няма да успее. То трябва да знае, че трудният проблем не е толкова страшно нещо, и ако се отпусне и преодолее страха си, може да го реши. Това е въпрос и на психология. Всяко дете може да се справи със страхотно трудни задачи, ако бъде ръководено правилно. Гарантирам, че от всеки човек мога да направя професор - и то с лекота. Стига да дойде и да участва в занятията ми. Един наш бивш ученик, също златен медалист, Иван Ганашев, ми беше казал, че от всичко ми е най-благодарен, че съм го научил да решава задачи докато си почива.

- Малко хора биха се забавлявали по този начин?

- Ами това показва, че огромна част от света просто не използва мозъка си. Или използва само 1 процент. Тези, които използват 2-3 процента - стават професори. Съвременният човек е по-зле, отколкото е бил преди да речем 3000 години. Защото тогава е трябвало сам да се справя. Както вълкът е по-интелигентен от кучето, защото кучето го хранят, а вълкът трябва сам да си изкарва прехраната. Така и съвременният човек си мисли, че като щракне копчето на дистанционното, е по-интелигентен от Архимед, да речем, но няма такова нещо. Както са казали антрополозите, за последните 10 000 години мозъкът на човек не е пораснал с нито 1 грам. Съвременният човек се е омързеливил, благодарение на всичката тази техника, която мисли и работи вместо него, и затова прогресивно оглупява. Има разделение на труда и все повече хора знаят все повече за по-малко неща. И накрая знаят всичко за нищо. Човек има някаква тясна специализация и за всичко останало не знае нищо, но затова пък е със самочувствие, че е нещо много голямо. А общо взето е един дивак с ядрена ракета в ръка. Освен това човекът деградира в морално отношение.

- Как се справяте с частната школа по физика? Откъде получавате финансиране?

- Общината помага, но държавата не. А по физика е по-трудно, отколкото по математика, защото трябва да се правят експерименти. За математиката се иска хартия, молив и глава. При нас има експериментални задачи, които са на изключително високо ниво. Навремето един бивш ректор на Московския университет беше казал, че сме на световно ниво там, където се иска само молив, хартия и глава. Но има цели нови дялове на науката, където трябва експеримент и нас просто ни няма там. Но за физиката трябват много пари. Ето това, което става в Женева, например в момента е потресение за целия свят и очакваме много сериозни неща. Другото хубаво нещо от този експеримент е, че центърът на науката се измества от Америка в Европа. Освен че Европейският съюз стана вече най-голямата икономическа сила в света - това е известно вече от няколко месеца, САЩ не са вече първи по брутен вътрешен продукт. И България има своя скромен принос за това. Но най-важното е, че Европа вече е и първа сила в науката. И американците имаха такъв тунел, но сега в него отглеждат гъби. Съединените щати са изнесли всичко навън - и наука, и производство.

- У нас обръща ли се достатъчно внимание на физиката?

- Не. В учебната програма физиката е последна грижа. Когато постъпих в математическа гимназия преди тридесетина години - от немай къде, защото нямаше друга работа в момента, бяхме четирима физици и всички имахме допълнителни часове. Сега сме двама в училище и не можем да си запълним норматива. А в Китай и Тайван се учи по 12 часа физика седмично. И тези народи в момента са на гребена на икономическата вълна. При нас се учат само езици и се подготвят хора за износ, което не е най-добрата тактика. Докато вече сме виждали това - в една страна като Тайван има двама Нобелови лауреати, китайци, работят там - не в Съединените щати, защото имат по-добри условия. И ефектът е, че в американските университети има тайванска апаратура, защото е сравнително евтина и качествена. Изглежда на нас ни трябва някой диктатор като Пак Джон Хи - защото през 1957 г. България е била наравно с Южна Корея, а сега между двете страни има огромна разлика. Просто това беше един просветен диктатор, който даде повече средства за образование, отколкото за въоръжения. Така че, моето, да ми прости Господ, мнение е, че България има нужда от един просветен диктатор.

Теодоси Теодосиев (вляво) с колеги в техникума по хидравлика в Казанлък. Снимка: Личен архив

- Как мина детството ви?

- Бяхме голямо семейство, с четири деца. Израснахме в една кухничка и общо взето ни беше трудно. Но един от законите на Мърфи гласи, че за да успее, човек има нужда от един минимум неблагоприятни условия. Този минимум съм го имал. И наистина - и четирите деца, двама братя и две сестри, сме с университетско образование, уважавани хора. Подобна история чух и във Флорида, където присъствах на завършването на моя първи златен медалист Петко Динев. Един професор в тамошния университет, участник в осем нобелови команди, излезе и разказа за своето детство. Те са били петима братя. Израстват без баща, който загива във Втората световна война. Майка им ги отглежда сама, била е готвачка. И петимата стават професори. Необходима е някаква доза мизерия, за да успее човек.

- Кога ви хрумна идеята за школата?

- Още като почнах работа като учител моят директор Кольо Горчев ме попита: нали ще ги водиш на международна олимпиада. Тогава още нямах представа, че съществуват такива неща. Но навремето просто почнах да си уплътнявам работното време. И на фона на някои, които не си уплътняват работното време, се получиха много впечатляващи резултати. И оттам нататък вече станах жертва на успеха, защото се оказа, че не може човек едновременно да рисува, да пише стихове и да подготвя деца. Оказа се, че работното ми време изпълни цялото ми свободно време и целия ми живот. И може би съм един от малкото хора в България, който никога не е ходил на почивка, никога не е ходил на море, никога не си е ползвал за лично удоволстиве почивките. Всичките ваканции са били използвани само и единствено за работа.

- Това наистина е впечатляващо.

- Без почивен ден. Както казваше моят баща - почивка на гробищата. На жив човек почивка не се полагала. Та сегашната школа е едно продължение на всичко това. Дори когато нямах школа, през ваканциите измислях експериментални задачи, което е много трудна работа. Това са експериментални постановки, които са нещо уникално. Това не е обикновено лабораторно упражнение. Там се дават една купчина материали на ученика и той трябва от тях да открие нещо, някакъв закон. Това е истинско творчество.

- Така от поезията и рисуването се спряхте на преподаването?

- Да, много ми хареса работата с тези високоинтелигентни деца, с очички като звездички, които в много отношения превъзхождат родителите си. Оказа се, че преподаването може да бъде една много вдъхновена от Бога дейност. Подобно на картината на Микеланджело, където Господ вдъхва живот на Адам, и тук ние вдъхваме духовен живот на тези деца. И това е работа, която ни доближава до Господ. И като емоция да създаваш личности е нещо изключително. Защото не е достатъчно само да можеш да си решаваш задачите. Има много хора по света, които могат да си решават задачите. Но за да направи човек свръхпостижение, трябва да бъде една многосвързана личност. Трябва да има огромна култура. И не просто техническа култура, а хуманитарна култура. Не случайно в най-големите американски университети след като си вземат всички други технически изпити, имат поне осем хуманитарни предмета. Защото се смята, че един човек, който ще става професор, трябва да може да направи едно грамотно изказване или да напише есе. И затова смятам, че когато съм успявал да накарам мои ученици да се разплачат пред картини на Сезан в Ермитажа, не е по-малко постижение от това, че съм изкарал осем златни медалисти на олимпиади.

- Как бихте коментирали днешното образование?

- На нас ни липсва това, което имат немците - система за контрол. В Германия децата учат един месец и идва да ги изпитва външен човек. И така е по всички предмети. В България има абсолютен произвол и както казваше един колега Кънчо Цветков, беше инспектор - при нас трябва да има шестица, шестичка и шестиченце. Оценката не означава абсолютно нищо. Зависи къде и кой я е писал. И като ефект от това нещо има огромна маса ученици, които нищо не знаят. И ако дойде да ги изпита една европейска комисия, моето лично мнение е, че 90 на сто от учениците в България няма да завършат средно образование. Казвам това съвсем отговорно като човек, който е вътре в нещата. И в същото време има една малка прослойка от свръхинтелигентни деца, които са над световното ниво.

Теодоси Теодосиев. Снимка: Васил Петков

- Включително и вашите медалисти…

- Да. Това са деца, изключително интелигентни, които вървят срещу течението. Не са се подали на масовия вкус. Това са деца от интелигентни семейства, със запазени ценности. Има огромен натиск на улицата, на дискотеката и т. н. На тази попфолк и рап култура, която е култура на изтреблението.

- На фона на положението в родното образование сигурно се чувствате като “златна кръпка”?

- Първо не искам да си мисли някой, че сме някакви благодушни идиоти, които не знаят цената на труда си и ей така просто си действат на принципа “луд умора няма”. Аз отлично знам истинската цена на труда си. Но обичам децата, работя за тях и ще продължа да работя за тях, макар че нашата държава не е това, което трябва да бъде. Отлично знам какво трябва да се направи и кое не е направено. За съжаление в България ще продължава диктатурата на неграмотните. Много трудно се върви срещу тази диктатура. У нас няма и никакви стимули човек да бъде грамотен. Той има стимули да избяга на друго място, където се цени грамотността, но у нас да си грамотен е много опасно за живота. Включително и аз в момента рискувам живота си, защото съм си дал всички спестявания, за да купя сградата на някакво училище на връх планината, да строя школа. Засега съм успял да направя само покрива. И ако сега се поболея, да речем, просто няма да имам пари за лечение.

- Как ви изтърпяват в семействато?

- Ами не ме изтърпяват. Жена ми ме напусна, замина във Франция, направи друго семейство. Остави ни със сина сами да се гледаме. Искаше някога много деца, сега се оказа, че и едно не иска. Намери се втора желаеща, но е на път и тя да ме изостави, ако продължавам по този начин да се прибирам в 12 ч. през нощта. Това никоя жена няма да го изтърпи. С мен просто не може да се живее.

- Как гледате на политиката у нас?

- В началото на промените си помислих, че наистина ще настъпи демокрация. Но за съжаление в България някога и фашизмът е бил менте, и социализмът, а сега и демокрацията ни е менте. За нещастие така се получава.

- Кога се разочаровахте?

- След една-две години демокрация се разбра, че няма да стане. И тук трябва да си спомним “Малкият принц” на Екзюпери, където той попада на малък цар, който се опитва да го командва. И Малкият принц го пита: “Като мен ме нямаше, кого командваше?” “Ами заповядвах на слънцето да залезе”, му отговаря малкият цар. “А то слуша ли те?”, пита малкият принц. “Ами чакам да почне да залязва и тогава му заповядвам”. Добрият цар заповядва само това, което и без това ще стане. Така че всеки народ получава това, което и без това ще стане. Явно нашият народ това е искал. Всеки народ си заслужава политиците.

- Канили са ви на работа в чужбина. Защо не отидохте?

- Ами, защото имаше едни много талантливи деца и трябваше и този випуск да изкарам, после и следващия бяха такива и т. н. Випуските минаваха, моите годинки се трупаха и аз вече не съм първа младост. А втори пубертет и втора младост… Вече е късно за мен да се изнасям някъде другаде. Макар че имах великолепни условия в Австралия, Камбера, в САЩ. Но вече мина времето, когато можех да го направя. При много по-добри условия щях да работя. Но освен патриотизма, и децата ме задържаха тук.

- Отчайвали ли сте се?

- Това е предпоследният смъртен грях - унинието. Засега се старая да не се поддавам на него. Макар че понякога ме връхлита, но се опитвам да се преборя с това.

- Поддържате ли връзка с бившите си възпитаници? Има ли пари във фондацията, която те основаха?

- Поддържаме контакти, общувам с тях отвреме навреме. Колкото до фондацията - няма пари. Тези, които са в чужбина, мои ученици, даряват за американската фондация, която подпомага олимпиади и плаща на българските отбори. У нас обаче всички се възхищават, много бизнесмени се радват на успехите, но пари не дават. Останаха само парите на учредителите и толкова. И те са на път да свършат.

http://e-vestnik.bg/4921

Теодоси Теодосиев – Тео, преподава физика вече няколко десетилетия. Автор е на уникалната Методика за създаване на силов интелект. С нейна помощ в казанлъшката си школа е подготвил стотици успешни млади учени и професионалисти. 8 от 12-те златни медалисти на България от международни олимпиади по физика са негови възпитаници.

Намираме го в старозагорско село, чието училище е превърнато от друг голям български учен в център за усвояване на знания. Едва ли някъде в страната има по-тиха класна стая с тридесетина ученици между 13 и 17 години. Още по-непривично е да усещаш едва ли не с кожата си, че това не е просто учтивост, да не говорим за страх, а концентрирано, попиващо знания внимание.

"Кръгът на познанието има една особеност: колкото повече го разширяваш, толкова повече нови неизвестни, нови въпроси възникват пред изследователя. Затова днес няма енциклопедисти" - разказва Тео пред бялата дъска. Казаното е далечно свързано с темата на урока – температурно разширение на твърдо тяло. Докато въвежда младежите в повърхностите и обемите на телата, вмята сметката каква диня е по-изгодна – голямата или малката. Асоциативните образи „залепват” знанията в главите на децата.

Каква е историята на школата?

Тя вече работи повече от 30 години, като първоначално просто използвах цялото си работно време. Получиха се много добри резултати. Постепенно обаче работното време запълни всичкото ми време... Дойдоха успехите, а това задължава. Работех само с ученици от Казанлък, но започнах да подготвям деца и от цялата страна.

Сами ли идват?

Да, защото виждат, че има какво да получат. При това го получават безплатно, по време на школите те си плащат само храната и спането. Работим през цялата година, почти всяка събота и неделя. Миналата година един от учениците ми всяка събота пътуваше до Казанлък за занятия – и накрая спечели златен медал.

Какво означава всъщност един такъв успех?

Състезаваш се срещу десетки свои връстници, подготвени от елитни школи, като освен теоретични, има и сериозни експериментални задачи. В сегашните условия на научнотехническа революция конкурентите ни работят със свръхмодерна техника. А ние работим с такава на нивото от Първата световна война. На теория бием западняците (напоследък много напират и китайците), но експериментът е нашето слабо място, защото е свързан с големи инвестиции на съвременна техника.

А честно ли е на олимпиадите да се ползва техника, недостъпна за учениците от по-бедни страни?

Никой няма намерение да чака изоставащите. Това е конкуренция и е справедливо да спечели онзи, който е най-добър и в теорията, и в експеримента. Има и по-малки от България държави, които по-добре си подготвят децата в тази дисциплина.

Когато бяхме на олимпиада в Тайван, един българин, преподаващ там, се оплака, че университетът им вече не знае как да усвоява средствата, отпускани от правителството за модернизация и ново оборудване. Тяхната икономика заделя 9% от БВП за наука, докато нашата инвестира в знание мизерните 0,4 на сто.

Ние бяхме „техническа нация”, но отдавна всичко се срива. Напоследък се вземат някакви мерки, но рискуваме да не остане кого да учим.

Вие предлагате и курсове за учители...

Никой не иска да ги посещава. Оказа се, че българският учител предпочита да отиде в чужбина да бере ягоди, да гледа стари хора, отколкото да си повиши квалификацията.

У нас все още битува представата от времето на тоталитаризма, че интелектуалният труд не струва нищо. Преди години Иван Станев Иванов (най-успелият наш физик) спечели първия златен олимпийски медал по физика за България. Тогава министър Александър Фол му стисна ръката, каза „Давай, Иванчо, все така!” – и това беше всичко. Същата година едно пак такова 18-годишно момче стана първенец по дълбока оран и бе направено герой на социалистическия труд. За съжаление хората, които управляват България, робуват на подобна идеология – идеологията на дългата мотика. Но това е достойно за някоя африканска държава. Така ние катастрофално дерайлираме от пътя на съвременността и оставаме нация от слуги, престъпници, стриптийзьорки. Тютюнева или доматена република.

Но у нас има и елитни вузове с доста добра продукция. Видяхме и т. нар. юпита. Как виреят умните хора във властта?

Неграмотният предпочита да работи с неграмотни. И не разбира, че не е в негов интерес. Имаше един депутат, който се похвали от трибуната на Народното събрание, че е станал голям човек, въпреки че е имал двойка по математика. Какво да очакваме от такива хора?

Каква е тайната на обучението на умни деца в такива условия?

Това е моята Методика за развитие на силов интелект, разработена преди 30 г. Нещата се градят върху едно сравнително добро домашно възпитание, към което добавяме дисциплина и интерес. Иначе няма обяснение как започваме сутрин в 8 часа и свършваме често след полунощ.

Голямо значение има фактът, че на тези школи децата виждат онези, които са ходили на международните олимпиади и са печелили медали там. Както Петър Петров тук (младежът седи в средата на стаята, с оранжева фланелка, на която пише „И ние бяхме като вас, и вие ще сте като нас”). Като се съберат с такива свои връстници, младежите си казват „И ние можем”. Така човек се освобождава от страховете си и вече може да направи това, което другите са направили.

Друго важно нещо е средата на доброжелателна конкуренция. Тук се събират деца, които се състезават помежду си на национални олимпиади, само един от тях взема първото място. Но никой не мрази останалите. Тук децата се обичат и уважават, макар че всеки ден решават задачи в конкуренция.

Аз не казвам резултатите на родителите им (смее се), но в тези непрекъснати бойни условия те успяват. Неслучайно 8 от 12-те златни медалисти на България от световни олимпиади по физика са от тази школа.

Какво става с младежите, преминали през тези школи?

Тези хора успяват. Една смяна в школата е от 25-30 деца – това е националният отбор. Не всички от тях участват на олимпиадите, още по-малко вземат медали. Но те се развиват много добре. При това не само в областта на физиката. Една наша шампионка реши да учи медицина и така се разви, че сега е преподавател в медицинската академия. С каквото и да се захванат тези момчета и момичета, те вече си имат начин на мислене.

Какви трудности срещнахте вие и школата ви през тези 30 г.?

Тогава много ме критикуваха, че се изсилвам, че правя нещо, за да си докарвам повече часове. Заплатата нито тогава, нито сега ми се увеличи, единственият колега, който жертва отпуската си, за да ми помага тази година, е технически безработен. А е блестящ физик.

Нашата система на висшето образование е закостеняла, за да се промени нещо, някой трябва да умре – конкуренция просто не се допуска. Много сме добри в това.

Много лъжа се е натрупала в системата. Добрите, олимпийците, са невероятно добри, но това е въпреки системата. Моята школа например е едно напълно извънсистемно явление. Безплатно за учениците. На това обаче се гледа като на нелоялна конкуренция срещу поощряваната у нас тенденция към частно образование.

А как трябва да бъде?

Безплатно за ученика, но трябва да се знае кое колко струва. В Австралия цената на един частен урок е най-малко 60 долара.

Когато става дума за национален отбор обаче, не е редно да искаме от футболистите да си плащат хотела. В Германия, между другото, има национален център, в който на смени се подготвят и спортните, и научните национални отбори. Последните се подготвят от елитни университетски преподаватели. Плащат мощните местни фирми, които после наемат практически създадените от тях кадри.

Как звучи тезата, че е безсмислено една държава като България да инвестира в хора, които после я напускат и работят за чужди фирми?

В школата се подготвят 100-150 души годишно. От тях около 5-има печелят медали. Най-добрите отиват в елитни чуждестранни университети. Но това е върхът на пирамидата. Повечето остават тук. Или отиват и се връщат. Някои хора имат по-бавна крива на развитие. По-бавно израстват, но пък по-далеч стигат.

От друга страна, научната миграция има и възвратен ефект. Един от нашите възпитаници в момента има научноизследователска корпорация в САЩ. Работи за НАСА, занимава се с точна планетна локация и подобни теми. Сега не той, американците работят за него. Освен това той наема екипи от млади български учени, които работят по неговите проекти. И тези хора сега се возят с доста скъпи коли. Парите се връщат обратно в България. Да не говорим за имиджа, който се създава за страната ни.

Вашата школа за избраници ли е?

Имах по-възрастен колега, който ме съветваше да си подбера 5-6 деца за национален отбор, а останалите да зарежа. Но за мен са важни всички, освен това нека пак припомня за различните криви на развитие. Имам ученик, който не спечели медали, не стана научно светило, но в момента е най-големият специалист по принтери в България. И такива имам много. За мен е важно хората да реализират тавана на възможностите си, не да стават академици.

При нас се подготвяше Елена Атанасова, която не спечели медал на олимпиада, обаче направи голямо откритие в ядрената физиката. Влезе в учебниците, спести милиарди евро на Европейския съюз при построяването на ускорителя в ЦЕРН.

Имахме и едно момче от Бургас, което на първите си участия в олимпиади изкарваше по 6 точки от 100 възможни. След време спечели национална олимпиада. Затова трябва да се дава шанс на всички.

Затова трябва обучението да е безплатно, за да могат и децата на бедния човек да получат възможност. Но добрият преподавател трябва да получава пари за времето и нервите си. Много мои колеги сега приготвят зимнина, не ми се отваря възможност да ида на море, аз пропускам тези „ползи”.

Нещо за таланта на българина? Свикнали сме да се ласкаем с тази представа...

Не е мит. След като само от една паралелка в Казанлък, не говорим за подбор на национално равнище, имаме няколко медалисти, значи има нещо вярно. На първия кръг на училищните олимпиади в Китай се явяват десетки милиони деца. До националния им отбор достига наистина каймакът. И нашите деца ги преборват, както и руснаците и американците.

Как се съчетават доста строгата научност на физиката и такива дисциплини като гражданско образование, каквато има в програмата на школата ви?

Възпитанието е много важно. Днес българчетата се учат от телевизията, която далеч не е 21 век. Това е едно разрушително влияние. Бих казал сатанинско...

Вие и друг път сте говорили с понятия за божествено и сатанинско в науката...

Да, и тук няма нищо свръхестествено. Фантастът Айзък Азимов веднъж казал, че човек е пратен от Бог в света, за да създава в него ред, да противодейства на ентропията. Аз имам серия лекции, в които разглеждам седемте смъртни гряха от християнското богословие от гледна точка на термодинамиката. И съвпадението е удивително. Всичко, което пречи на развитието и способства разрушението, може спокойно да се идентифицира с един от тези грехове: гняв, алчност, завист, лакомия, похот, гордост, леност. И човек лесно може да се поддаде на някой от тях.

За съжаление в света няма система за сигурност за предпазване от цялото зло, с което се заливаме. У нас моделът на разрушително самознание се възпроизвежда ежечасно от медиите.

Как тогава можем да оцелеем и отново – има ли смисъл да се подготвят елитни ученици, ако всичко около нас се руши?

Трябва да се инвестира във възпитание – дори не толкова в наука. И да се насърчават малкото здрави места в нашето общество. В една Австралия например не можеш да видиш порносайт, филтрират се. Обществото се самозащитава. Там е социално самоубийство да се подиграваш със семейство, училище, църква. Един нашенец там разказал виц на шефа си, банкер: Нова година е времето, когато всеки спи с жената на приятеля си. Веднага го уволняват за уронване на престижа на банката. Две години не може да си намери работа, налага му се да започне от нулата. Това са общества, които имат бъдеще.

"Обекти", брой 3, септември 2009 г.

http://www.obekti.bg/arhiv/413-i-sedemte-smyrtni-griaha-moga-da-obiasnia-s-termodinamikata

Съвременният човек използва само 1% от мозъка си - той е безнадеждно оглупял в сравнение с хората отпреди 3000 години, благодарение на техниката и благата на цивилизацията. Това казва преподавателят от Казанлък Теодосий Теодосиев, когото наричат „златния физик на България”. Неговият труд и основаната от него школа стои в основата на успеха на много млади българчета, златни медалисти на международни олимпиади по физика. Две трети от отличията са дадените тъкмо на неговите ученици.

Авторът на уникалната Методика за създаване на силов интелект смята, че в българското училище в момента има свръхпостижения - олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., но основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. „Ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи, 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование - това е трагедията”, коментира Теодосий Теодосиев в предаването на Дарик „Междуредие”:

Може да се каже, че вече цели епохи съм в тази система. Започнах още в миналите епохи на ранния социализъм, реален социализъм, развит. По някое време трябваше да изпреварим американците - 70-та година трябваше да стане това. 80-та трябваше да стане комунизъм и всичко да бъде безплатно. Преживяхме и това.

И сега сме в какво? В условията на дивия капитализъм?

Не, сега сме в закона на джунглата горе-долу, но надявам се, че рано или късно нещата се си отидат на мястото.

Доколкото става дума за олимпиадите по физика. Вече 44 години има такива олимпиади, където се събрат най-добрите деца от целия свят, 88 държави са участвали, между които всички най-развити страни. Светът сега е около 7 милиарда, България е около 7 милиона - на нас ни се полага веднъж на 1000 година да имаме първенец на олимпиада по теория на вероятностите. Е, ние имаме! Ние имаме нещо повече - от тези 88 държави, 16 страни са имали абсолютни първенци и ние имаме абсолютен първенец. Това е Иван Танев Иванов, който в момента е професор по математическа физика, в САЩ и Канада работи.

Но не е само той. Това е само върхът на пирамидата. България досега е спечелила 100 медала по физика само, защото има медали и по информатика и математика. 100 медала, от които 13 или 14 са златни и от тях две трети са минали през моята школа, скромно казано.

От кога е школата ви?

Казах, това са вече цели епохи - от епохата на социализма, преходния и ранен капитализъм, но това не е толкова важно. Аз съм си работил независимо от системата, понякога - въпреки системата. Преди години един мой директор беше казал, че не работя за пари, значи за слава. И за слава не работя, за какво тогава?!? Значи работя за удоволствие. И търся да има кой да ме използва. И сега моята мечта е да има колкото се може повече хора, които биха желали да ме използват.

Колко ученици обучавате годишно? Те ли ви търсят или вие ги намирате?

Те ме намират. Нещо повече - това лято се очертава да имаме шест лагер-школи, от които три са за учители, три школи - са за ученици. Миналото лято на една от школите, която беше в Калофер, имахме 93-ма ученика и още 20 души, които искаха да идват на палатки. Може да си представите колко много са желаещите. Проблемът е, че няма къде да ги поберем тези деца, няма къде да ги занимаваме. Заедно с един мой бивш възпитаник Георги Гандов - колега който работи в астрономическата обсерватория в Стара Загора, и Никола Каравасилев, който води националните отбори по астрофизика, се въртяхме тримата да ги занимаваме. Но все по-трудно става, защото много са желаещите.

Как формално се издържа тази дейност, доколкото зная нямате подкрепата на държавата?

На тези лагери учениците плащат лагерната такса, като моите лекции са безплатни. Уж сме в капитализъм, но има все още хора в България, които работят безплатно и дават уроци на световно ниво без пари. Остава да има кой да ги оцени и да отиде да ги ползва тези неща. Има и една фондация „Тео”, направена от бивши мои възпитаници, която поема част от разноските на някои по-скъпи бази, като тази при проф. Минко Балкански, която е по-луксозна. Там са по две деца в стая, климатик във всяка стая. Има и други фондации - „Америка за България” и други отделни частни спомоществователи. В последно време имаме един много ценен, патриотично настроен българин - Любомир Минчев, който наистина поема значителна част от издръжката на школата, за което ние сме много благодарни! Не мога да изброя всички, но имаме златна книга на дарителите, в която вписваме тези хора. Децата са им много благодарни, защото има деца, които са социално слаби, семейства, които не могат да отделят 100 лева за две седмици да отиде детето им на една школа. Това са пари за два часа частен урок, но хората ги нямат и има спомоществователи, които ни помагат, за да дадем шанс на тези деца.

„Бели врани” ли са тези деца на фона на състоянието на днешното образование?

Картината е горе-долу както в спорта - с течение на годините сме имали супер световни шампиони, щангисти, борци, стрелци и т.н, а в същия момент българският народ е на първо място в света по смъртност от сърдечно-съдови болести. Така и нашето училище като система има свръхпостижения - става въпрос за олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., обаче основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. И ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи смея отговорно да заявя като учител в една реално работеща гимназия, че 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование. Това е трагедията!

Това звучи ужасно.

Това е нещо ужасно. Ние сме в състояние на катастрофа, на колапс на българското училище. И това не е започнало от сега, а от много-много десетилетия е започнала тази болест. Тя започва с т.нар. рабфак (бел.ред. в близкото минало - специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит), когато някои хора трябваше да получат диплома след като имат някакви съвсем нулеви знания. При нас болното място е оценката.

Не можем да заложим критерии ли?

Българската диплома абсолютно нищо не означава - човек може да не знае нищо или да бъде супер гениален, дипломата е една и съща. Оценката в българското училище засега нищо не означава. Моята мечта е да стане както беше в Германия преди години - накрая на всеки месец идва външен изпитващ, който да изпита учениците по всичко. Той не знае кое е детето на кмета, на попа, на партийния секретар или на директора на училището. И всеки ученик работи, защото знае, че външен човек ще го изпитва. Запазил съм стар брой на „Зюддойче цайтунг”, където чрез вестника някаква голяма фирма търси пълен отличник да му даде стипендия. А ние раздаваме златните медали на килограм. Както казваше един бивш наш колега, инспектор по математика - „има шестица, шестичка и шестиченце”. Твърде много станаха „шестиченцата” в България. За съжаление и в университета.

Преди няколко месеца имаше една среща в Университета, където проф. Иван Лалов - бивш ректор и бивш министър, спомена, че негови колеги от ЕС, с които навремето е сключвал договори за взаимно признаване на дипломите, сега съжаляват, че са подписали тези споразумения. Защото има специалисти с висше образование на абсолютно световно ниво, но има и такива, на които дипломата абсолютно нищо не стои зад нея.

Кога образованието ще стане реална ценност в България, защото и това е проблем?

Най-голям проблем в момента е колосалната липса на морал в българското общество. Невъобразим дефицит на морал имаме в момента. До известна степен успехът на моята школа е в това, че аз давам шанс на оня репресиран ученик, защото талантливите деца в българското училище са репресирани. Когато един ученик, който нищо не знае и друг, който е гениален, получават една и съща оценка - това какво е?!?

Друг е въпросът, че системата в училище в момента основно санкционира незнанието, но не поощрява уменията на ученика в друга сфера, в която той ги има - това може би също пречи за откриването на таланта на едно дете?

Да. Преди 2400 г. дядо Аристотел е казал, че равенството е справедливост, но само между равни. Неравенството също е справедливост, но само между неравни. А ние дълги години живяхме в условия на реален социализъм, където всички трябваше да бъдем равни и сега берем плодовете.

Защо обаче битува това мнение у мнозина, че едно време при комунизма образованието беше добро?

От тогава започна болестта. Мога да цитирам един бивш директор на селскостопански техникум, който казваше, че при тях чакат някой ученик да си отвори устата, да каже нещо, за да му пишат 5. Това е било 1970 г. Сега доживяхме в математическа гимназия ученик да си отвори устата и да му пишат 5. Дерайлирането си върви, но то не е започнало сега.

А в същото време постоянно се напъваме да правим реформи в образованието, реформата все не се случва и все има неясна посока.

Проблемът е, че се прави една имитация. Ние сме имитация на демокрация и се опитваме да излъжем европейците. Непрекъснато се опитваме да лъжем - отново дефицит на морал! Това, което е най-трагичното в нашето общество е чудовищният дефицит на морал. Тази дума някак се забрави, стана неприлична.

Напротив - напоследък доста се развяваше покрай протестите тази дума, говореше се за новия морал, за стария морал.

Някак е изпразнена от съдържание тази дума. Много хора безнадеждно са забравили какво означава трудов морал например. Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат - то си тръгна от социализма. От тогава тръгна разпадането на трудовия морал и всичко останало.

Добре, но няма ли да си отиде социализмът в мисленето в тази посока?

Не, той се репродуцира. Той се предава от поколение на поколение, има възпроизводство.

Все пак младите се раждат без спомен за онова време?

Не, само тези, които са работили на запад някъде, където никога не е имало такава система. Там може и да има нещо. Макар, че това е световен процес, в световен мащаб се наблюдава все повече липса на морал, той не е само при нас. Но при нас болестта е много, много тежка.

Талантливите деца в науката - кой всъщност ги подкрепя, освен хора като вас и родителите им, ако имат възможност?

Даже невинаги и родителите. Има някои родители, които нямат нищо общо с науката, обаче децата им излизат на световно ниво. Има една народна поговорка „От поп - кюп и от кюп - поп”. Значи в семейство на съвсем невзрачни, скромни хорица, но с приличен морал - излизат деца на свръхниво. И обратно - от семейство на много напреднали хора може да излязат деца, от които нищо не става.

Давали са ми съвети преди време да хвана пет ученика, да ги занимавам за световно ниво, на останалите да пиша шест и да не се занимавам с тях. Такива съвети никога не съм ги слушал. Винаги съм работил с огромен масив ученици, защото всеки човек има индивидуална крива на развитието. Някои по-бавно се развиват, обаче отиват по-далеч. Трябва да се даде шанс на всеки. Това е едно общество с голям коефициент на полезно действие, това което максимално използва реалностите на всеки човек. Моята мечта е точно тази – да може на всяко дете да използваме максимално възможностите. Това е интересът на държавата на първо място, интересът на работодателя - да не дойде утре работник, който да му умножи усилията по 0 или по -1.

През последните години се говори за все по-некачествената подготовка на кадрите.

На тази сбирка сега (бел. ред. Първата Национална конференция по природни науки и иновации: диалог между държавата и обществеността, която се проведе в София на 24 и 25 март) имаше хора от бизнеса, които казаха, че са кръвно заинтересовани при тях да дойдат грамотни работници. Един много интелигентен мъж - Жак Атали, беше написал една знаменита книга, в която пише, че „най-ценният, най-скъпият продукт през 21 век ще бъде доброто образование”. В този смисъл аз съм привърженик на тази теория, че не може да имаш силна държава съставена от социално слаби. Цял живот съм се трудил, за да има колкото се може повече социално силни в нашата страна, които да имат могъщият интелект, да могат да създават продукт на световно ниво и продукт със свръхкоефициент.

Нямате ли усещане, че отглеждате и обучавате деца за износ?

Този въпрос много пъти са ми го задавали, но моят отговор е следният: Ще бъде ли морално да затворим Райна Кабаиванска в някоя селска кръчма да пее в България?!? Абсолютно няма да бъде морално. Човек, който е голям талант трябва да отиде при другите големи таланти. Получава се кръстосано опрашване, правят се свръхпостижения и после те се връщат обратно при нас - под формата на нещо, което можем да ползваме или под пряка помощ.

Първият ми златен медалист Петко Динев например отиде в Америка - първо той работи за американците, после те за него и сега в момента е бизнесмен в науката, който само дава идеите и контролира как се разработват тези идеи. И произвежда продукти на свръхвисоко технологично ниво, които продава на най-платежоспособните платци в света като Американското правителство и правителството на Израел.

От какво имат нужда поведе тези талантливи деца в науката - от финансова или от друга подкрепа?

Тези деца имат нужда и морална подкрепа и от финансова подкрепа. И много се радвам, че в нашите школи идват бившите ни възпитаници, които вече са станали световни величия. Когато децата видят, че този който е бил като тях е станал нещо от световна величина, това им дава кураж. Това е моралната подкрепа, а материалната подкрепа - аз ви казах вече за тези, които са създали фондации и т.н.

Въпросът е държавата защо пасивно стои отстрани, доволна разбира се от тези постижения?

Нашата държава е един данъчен рай за онези - да са живи и здрави, които си откраднаха предприятия за по един долар. Те искат държава, в която да няма армия, да няма полиция, да няма здравеопазване - просто да бъде един данъчен рай, в който да има предимно евтина работна ръка, която да им работи пък качествено. Е, не може всички радости наведнъж - ако е безпределно евтино, няма как да е качествено. Аз работя за качеството на човешкия труд. И не всички заминават, има и такива, които остават тук. Има и такива, които отиват и се връщат - някои се връщат като работодатели. Така че процесът е двустранен.

Оптимист ли сте, че скоро ще видим някакво държавническо, мъдро поведение в сферата на образованието?

Бих казал, че съм от партия за умерен прогрес и се надявам на еволюция. Революция няма да стане, то е ясно. Но еволюция - като минат 50, 100, 200 години, може и да стане.

Интересен е този ваш метод, система за формиране на силов интелект?

Това не е кой знае какъв патент. Аз каня учители от цяла България. Сега в началото на април ще имаме при проф. Минко Балкански в с. Оряховица курс за учителите. Аз си разпространявам опита, стига да има кой да го възприеме и да работи по този начин.

Идват ли учители?

Идват, вече правим втора такава група и се надявам с течение на времето да се получи достатъчно голям масив учители, които да размножат този опит.

Стига да не се пенсионират междувременно всичките?

Идеята на професора беше да съберем до 100 души млади учители. Оказа се, че значителна част от тях са в предпенсионна възраст, но то „Каквото дал господ, това ще вземе дявола”. Така че революции няма да правим, но еволюция ще има.

На теория или на практика са по-добри българчетата в сферата на физиката?

На теория, защото както беше казал преди години един ректор на Московския университет - „ние сме първи в света там, където трябва само молив, хартия и глава”, но там, където има някаква техника, цели области от науката ни се губят. И действително техниката, с която разполагаме в повечето случаи е от Първата световна война и сме много благодарни на хората, които ни помагат в момента да си направим съвременни лаборатории.

Каква част от мозъка си използва съвременният човек?

Тук смело мога да заявя, че сегашният човек се мисли за много интелигентен, защото може да натиска копчето на дистанционното. Ами то и една маймуна може да натиска копчето на дистанционното. Но истината е, че преди 3000 години астрономите, които не са имали Хъбъл телескоп, не са имали компютри, а са ползвали само канапчета, отвеси и ъгломери са предсказвали слънчеви и лунни затъмнения с точност до минутата.

Сегашният човек е безнадеждно оглупял, благодарение на многото техника, която е около него. Освен това е и по-хилав и по-недъгав, точно благодарение на всички тези техники около него. Човекът все повече губи форма, благодарение на благата на цивилизацията и просто трябва да преодолее своята гордост, да не се прави на толкова умен, защото ако го поставим на мястото на Архимед, той абсолютно не би се справил.

Няма и един процент от мозъка да се използва в момента, това са реалностите. И един малък народ, ако успее да използва 2-3%, ще излезе на световно ниво - аз се опитвам да извадя тези полезни проценти и да направим благоденствие за България.

Как гледате обаче на частните уроци?

Това е отново въпрос на липса на трудов морал - не са научени децата да се трудят от малки, иначе щеше да отпадне нуждата от толкова много частни уроци. И суеверната надежда на много родители, че с пари всичко се купува. Ами не се купува всичко с пари - трябва да се научи детето на труд!

Казвате, че започвате сутрин рано с учениците и продължавате често до полунощ?

Не понякога, а всеки ден продължаваме до полунощ на лагер-школите. Има толкова желаещи, че никога не успяваме да вземем всички. Надявам се все повече деца да научават, че има място, където могат да получават безплатно уроци на световно ниво.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1240924

Липсата на честно оценяване убива училищната система у нас

Теодосий Теодосиев е роден в Казанлък. Завършил е физика и математика в СУ „Климент Охридски”. Преподава в Математическата гимназия в Казанлък. Води специализирана школа по приложна математика и физика, която е отворена за ученици от цялата страна и извън България. Две трети от учениците ни, които са международни медалисти, са минали през неговата школа. Автор е на Методика за създаване на силов интелект.

- Г-н Теодосиев, наскоро от БАН обявиха своя идея за нов метод в средното образование, да се набляга повече на изследователски подход при децата, самостоятелно да откриват факти, което явно е слаба страна на българските ученици. Кое според вас е най-слабото място на средното образование у нас?

- Най-слабото място в нашето образование е липсата на обективно оценяване, на обратната връзка, и оттам – липсата на стимул за ученика да работи. Ние имаме изключително интелигентни ученици, които обаче работят според условията и огромна част от тях просто не работят. Това е една неработеща система. В образованието картината е горе-долу като в здравеопазването. Ние имаме спортисти на световно ниво, шампиони, но масовият спорт знаем на какво ниво е и българите са едни от най-болните хора в света. Има държави, в които накрая на всеки месец идва външен човек, който да оценява учениците и който не знае кое е детето на кмета, на попа и на директора на училището. При нас няма честно оценяване – това е, което убива училищната система в България.

- Има ли и такъв момент, че интелигентни деца се стресират от начина на изпитване и не могат да покажат реалните си знания?

- Наистина става така, че интелигентни деца получават по-ниски оценки от не толкова интелигентни, които обаче имат смелостта да преписват. Обществена тайна е, че матурите в България са една пародия. И би трябвало да се вземат драстични мерки против преписване. Може би трябва да се провеждат на място, което няма нищо общо с учители, които са преподавали на учениците. Определено ни липсва морал, училищният морал е на много ниско ниво.

- Според европейска статистика България е предпоследна по разходи за образование, това играе ли също голяма роля?

- Въпросът не е само в парите, а за какво се изразходват тези пари. Според мен голяма част от европейските пари за проекти отиват за реклама на самия проект, а това са хвърлени пари на вятъра. Би трябвало парите да бъдат обвързани с резултата. В нашите европейски проекти няма никакво обвързване на вложените средства с получения резултат. Така че става едно надлъгване по стара традиция в нашето училище – отчитане на резултати, които ги няма. Имаме нужда от закон за фалит на училища и университети.

- С какво си обяснявате мнението на някои хора, че системата ни на образование преди промените е давала по-добри резултати, има ли такъв момент или това е просто някаква носталгия?

- Това също е една от големите лъжи. Изфалшивяването на системата започна оттам – т.нар. рабфак, когато определени хора трябваше да получат образование, без да знаят нищо. И оттам се провали системата за проверка и оценка на знанията, учителят вече престана да пише честни оценки, а учениците престанаха да работят, защото няма смисъл да го правят, като знаят, че няма да им бъде оценен трудът. И това е естествено, нашите ученици не се различават по нищо от останалите ученици по света. Просто на други места в Европа, в Америка, да не говорим за Китай, има честно оценяване и реални стимули за работа.

- Според едно от нашумелите изследвания на PISA децата ни нямат умения реално за решаване на житейски проблеми. Какви са вашите наблюдения – наистина ли децата ни излизат безпомощни от училище за елементарни неща в живота?

- Моят опит показва, че нашите деца са изключително умни като средно ниво. На елитно ниво ние сме си свършили работата, но нещастието е, че масовото училище е едно голямо надлъгване и това са реалистични резултати. Според мен няма лъжа в това, че учениците ни наистина не умеят много неща. Но проблемът е в това, че няма никаква санкция за това, че не могат и че не искат. Проблемът е повече в това, че не искат. Има учители, които много се стараят, но нашият ученик просто не иска да учи. Защото няма никаква санкция за това, че не е учил, това не му се отразява на срочната годишна оценка и на дипломата.

- Условията на живот в България, ценностите, които се промениха, оказват ли влияние?

- Вярно е, че учителят е изтормозен, загрижен за оцеляването си, мизерията е ясна. Не може да има силно общество, съставено от социално слаби. Никой като че ли не се грижи за това хората в България да станат социално силни. Моето старание с това, което съм нарекъл система за формиране на силов интелект, е точно това - да произвеждам социално силни хора.

- Вие постоянно опровергавате това, че българските ученици са едва ли не неграмотни, поне във вашата област – физиката, как успявате да ги мотивирате?

- Щом като във физиката можем да бъдем едни от най-добрите в света, значи причината не е някаква генетична или в това, че няма учители, които да подготвят децата. Просто няма стимули за масовия ученик да работи качествено. А в нашия случай има няколко изкушения – едното е да учат в най-елитните учебни заведения в света – Харвард, Принстън, Кеймбридж. Нашите ученици масово заминават в такива учебни заведения. Втората причина е, че е интересно и приятно. Оказа се, че може една наука, която минава за абстрактна и за скучна, да се направи безкрайно интересна. Е, тук се изисква също и известна доза артистичност. Останалото е дългогодишен опит.

- Наскоро нашумя един случай с ромско момче, което безпогрешно изрежда всички столици, реки, как приемате това? Представителите на това малцинство наистина ли са обречени на неграмотност?

- Според мен проблемът не е в циганчето, а в циганията, в средата, която е около тях. Ако едно такова дете бъде привнесено в друга среда, ще бъде съвсем различно. Това е въпрос на традиции и на култура на родителите. Моят личен опит показва, че няма талантливи или некадърни народи. Щом като България може да има толкова медали, включително златни, колкото Великобритания и Франция, взети заедно, на международни олимпиади по физика, която е една от най-трудните науки, това означава, че става въпрос за неизползвани резерви. Всеки народ трябва сам да си преосмисли скалата на ценностите.

- Твърдите, че човечеството като цяло оглупява, наистина ли е така?

- Също както благодарение грижите на лекарите хората стават все по-болни, защото сега няма такъв естествен подбор, какъвто е имало преди 200 години например, съвременният човек е разглезен от всякакъв вид заместители на интелекта. Някой мисли вместо него, смята вместо него и той се заблуждава, че като може да щрака копчето на дистанционното, е по-умен, отколкото човека преди 1000 години, обаче това изобщо не е вярно. Защото онзи човек е трябвало да оцелява при много по-трудни условия. Това е една функционална неграмотност благодарение на благата на цивилизацията. Доколко това е фатално може да се разбере, ако един съвременен човек остане на необитаем остров, да се види как ще оцелее, но не като в Сървайвър, където има един куп обслужващ персонал около него, а на истински необитаем остров. Повечето от хората, не всички, разбира се, са много неграмотни благодарение на усилията на производителите на всякакви услужливи техники, които заместват мозъка. Включително нашите ученици, като им дадем някаква задача, бързат да си включат телефона и търсят в Гугъл какво пише. А някога не е имало Гугъл, човек е трябвало да мисли със собствения си мозък.

- Но, от друга страна, за да се създадат всички тези технологии, е използван човешкият мозък.

- Хората, които са най-интелигентната част на човечеството, са създали всичко това. А сегашният човек е един консуматор, който става все по-безпомощен без тези допълнения към себе си.

- Това сериозен проблем ли ще бъде занапред?

- Това ще става все по-сериозен проблем.

- Много често се говори за това, че най-добрите ни студенти изтичат после навън, това така ли е? В България не остават ли качествени хора?

- Това е много порочно мислене. Не можем например една Райна Кабаиванска да я затворим да пее в селска кръчма, би било престъпление. Най-добрите трябва да отидат на най-добрите места и да създадат продукт, който се ползва от цялото човечество. Останалото е да се формират такива ценности, че този човек да се опита после да помогне на общността, от която е излязъл. Това вече е въпрос на възпитание и култура.

В България се произвеждат изключително качествени хора, но в малко количество. Което не е такова голямо нещастие. Един американски професор беше казал, че целта на американското училище изобщо не била да научи ученика на нещо. Целта е да открие онези два процента, които реално ще движат и хранят обществото. В едно добре изградено общество два процента дърпат напред останалите, но в същото време другите 98 процента да не рушат, защото тогава никой не може да им насмогне. И това е по-скоро въпрос на възпитание, а не на образование.

- Какво прави един учител добър?

- Преди всичко да си уплътнява работното време. Това означава човек да си обича работата, не само един учител. Всеки, който си обича работата, е ценен за обществото.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1313372

Това е прогнозата на БАН

Зима (декември-януари-февруари): Със средни сезонни температури близки до нормалните или по-високи и сезонни количества валеж близки до нормалните. Може да се очаква зима 2014/15 да е подобна на зима 2013/14 по средни сезонни температури, но да е с повече валежи.

http://info.meteo.bg/index.php?glaven=seasons

Е това е едната страна на медала. Има и студенти, които не им се учи и не знаят защо са станали такива, просто искат диплома.

Университетите гледат на теб като на семестриална такса, а не като личност.

В общи линии вярно, но по-важно е как гледат на студентите преподавателите.

Не ти предлагат бъдеще, а само образование по остаряла система.

Университетите не могат да предлагат бъдеще, те предлагат възможности и условия за усвояване на знания и умения. Колко добри са тези възможности и условия зависи от университета, а от самия студент пък зависи как ще се възползва от тях.

Бъдещето зависи от много неща - от средата на обществото, и от самата личност, и дори от късмета.

Не ти предлагат перспектива, а куп книги с остарели възгледи.

Някои специалности се учат предимно и само от книги, но никой не ограничава никого да чете каквото поиска - ново или старо. Някои специалоности се комбинират и с практика, но у нас тя е най-вече там където без нея не може (напр. медицина), няма спор, че е нужно повече практическа насоченост на образованието у нас.

Не ти предлагат поле за изява на мисълта, а те ограничават с чужди мисли.

Нормално преди човек да има собствени мисли, трябва да научи и разбере чуждите.

Тогава – къде е смисълът на образованието?

Всеки намира смисъла сам за себе си.

За политическата част: Резултатът от труда, води до принаден продукт, който "на пазар" струва нещо - по Маркс. Научно е разкрита ролята на РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО на този допълнителен продукт от творческо участие.

Не придаден продукт, а продукт с придадена стойност.

Ей така и не го разбрахте този Маркс

Това е форум за наука и когато политиката има опасност да започне на променя самия профил на форума тя трябва да се ограничи и ако е необходимо да се забрани - независимо дали става въпрос за българска политика или за геополитика.

Ако искате във форума да шестват психопати с мании за всезнаене - отворете широко вратата за политиката, но така накрая няма да остане нищо друго.

Сега интернет е едно море от политика и в това море има едно малко островче за наука - този форум. Изключително лесно е това островче да бъде потопено, но кой ще спечели от това?

Голямо викингско съкровище е открито в Шотландия

http://www.bbc.com/news/uk-scotland-south-scotland-29582866

Миналата седмица в един от безплатите вестници попаднах на нещо за Д. Благоев, то се отнася за 1917 г., но ще го пусна тук

Румен Леонидов

Може ли български град да носи името на наш сънародник, който доброволно се е отрекъл, че е българин?

Навършиха се 1000 години от смъртта на цар Самуил, чиито дело и име са едно от най-големите олицетворения на България по пътя й през вековете. Титаничната и трагична фигура на този славен български владетел, чието сърце на 6 октомври 1014 г. се пръсва при новината, че 15 000 млади воини са били ослепени по заповед на византийския император Василий II, все още няма достоен паметник в родната ни столица, нито на името му е наречен голям български град, свързан с царствените му победи и поражения.

Още преди година редица историци, журналисти, преподаватели, интелектуалци, граждански сдружения и патриотични организации се обединиха около идеята днешният Благоевград да бъде преименуван на Цар Самуил или на Самуиловград. Не само заради факта, че тази част от България е кръвно свързана със знаменития ни владетел, а защото след 25 години мълчание и премълчаване архивите проговориха. Излязоха наяве редица документи, свързани с публичните изяви и писания на патрона на този град – Димитър Благоев – Дядото. Всички сме учили в училище, че той е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Но през тези 45 години социализъм и през следващите 25 лета фасадна демокрация никой не посмя да каже какво благочестивият господин е говорил пред заседание на XVII Обикновено народно събрание. Датата е 16 декември 1917 г. Пред погледа на смаяните депутати Благоев публично отрича, че е българин, и заявява, че е македонски славянин.

Едва днес мнозина автори тълкуват тези потресаващи откровения на Дядото като буревестник на македонизма, дори го обявяват за първия социалист македонист в света. За да не будим ненужни политически подозрения, тук няма да коментираме, а само ще цитираме. Започваме със стенограмата от въпросното заседанието в НС. Нека читателят сам да прецени може ли споменатият български град да носи името на чужденец, след като Благоев доброволно е заявил, че не е българин.

Д. Благоев: ...Всъщност в България се водеше една голяма борба не за обединяването, както казват, на българското племе, а за властването на едно племе в България. И тази борба е една от причините за освобождаването на самата тази българска държава. Тази борба се водеше между българското племе и славянското племе на Балканския полуостров. Българското племе, един грозд, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последния стадий на варварство, когато току-що се формираше като съюзи на племена, за да мине по-нататък, в периода на цивилизацията, в нация. И тази по-организирана част (бел. ред. - Има предвид прабългарите), която главно стоеше на едно по-ниско варварско стъпало, грабителски жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито да било средства, се нахвърли върху славянските племена да ги завладее. Но тези племена (бел. ред. - Има предвид протославянските племена), въпреки това, че бяха неорганизирани, водеха дълго своята борба против това българско племе.

Я. Сакъзов (широк социалист): Не забравяйте, че те бяха колония на Византия и нейни подчинени.

Д. Благоев: Подчинени, но независими в своя вътрешен живот.

Някой от групата на Я. Сакъзов: Не забравяйте историята!

Д. Благоев: Коя история? Тази ли, която вие фалшифицирате? (Смях.) Такава история ние (тесните социалисти) не ви признаваме. Ние гледаме каква е действителността. Факт е г. г. народни представители, че е имало голяма борба между българските и славянските племена на Балканския полуостров. И този процес, за който ни говори Я. Сакъзов и който поддържат и другите, не е за обединяване на българското племе, а за завладяване на славянските племена на Балканския полуостров и затова ние виждаме потискане на славянските племена на Балканския полуостров, които масово се преселват във Византия и Мала Азия, и от друга страна, отиват на юг към Македония, в която именно се запазва дълго време славянското племе.

Г. Данаилов: Ама вие сте родом от Загоричане (българско село в Костурско, Южна Македония).

Д. Благоев: Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! (Смях.) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление.

Някой от десницата: Какво търсиш тогава в България?

Д. Благоев: Така че процесът, за който не се говори, е процес за завладяване, а не за обединяване на българското племе...

Министър Х. И. Попов: Как се наричат в Загоричане българите?

Д. Благоев: Ако ги питате, те се наричат християни.

Министър Х. И. Попов: Те се наричат българи!

Д. Благоев: Аз не искам да навлизам в тази сфера, но искам да изтъкна какви опасности от ваша гледна точка, от българска гледна точка, теории се развиват в нашата история, по отношение на процеса на обединяване на българското племе…

Министър Х. И. Попов: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха (по това време българите в Македония са избивани и прогонвани от родните си места от върлуващите андарти – гръцките въоръжени банди, които действат с одобрението на турските власти).

Д. Благоев: Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите. И ако говорим за историческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, които са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисъла на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпроси и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!

С. Костурков: (Негодува.)

Председателстващият д-р. И. Момчилов: Г. Костурков! Моля Ви, не прекъсвайте оратора.

Д. Благоев: Ако вие сте убедени, че в Добруджа са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула на руския мир? (Говори за руско предложение за спиране на войната.) Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим какво ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладени от вас, които, ако се подложат на референдум...

(Речта му е прекъсната със силно негодувание.)

Преди това, през 1885 г., Дядото прави друго откровение в своите „Кратки бележки из моя живот“: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина и в началото...“. Но ще приключим с още един цитат, този път от 1886 г., отнасящ се за отношението на Д. Б. към съединението на Княжество България с Източна Румелия: „Сега вече е доказано, че 6-й Септемврий е изцяло работа на принца Батенбергский, извършена за достигане на свои цели, че този принц се подигра с народните чувства за своя лична изгода, че пехливанинът 3. Стоянов послужи в ръцете на принца Батенбергския за маша, че 6-и Септември е дело, направено против интересите на българский народ". (Виж Д. Благоев, „Нашите апостоли".)

http://jivotatdnes.bg/index.php?page=article&id=16844

Наистина велик. Макар че не съм съгласен с голяма част от теориите му, като например тази, че Полинезия не била заселена откъм Азия, а откъм Южна Америка. Да невероятното плаване със сала Контики наистина доказа че е било възможно, но не и че се е случило в действителност. То е било възможно и да открият електричеството тогава и това може да се докаже, но това не означава че се е случило

Наскоро направиха художествен филм за експедицията с Контики, който доста добре предава тръпката:

Всъщност той по-скоро приема, че е имало двойно заселване едно от към Америка и едно от към Азия.

Това, че осъществява такова плаване и доказва, че е възможно да се осъществи естествено не доказва, че се е случило, и това е казано от самия него в края на първия документален филм който съм пуснал по-горе.

За игралния филм следва да се каже, че той не се води точно по книгата и част от случките във филма са измислени, филмът е силно драматизиран с цел създаване на напрежение у зрителите. Това следва да се има предвид от тези които първо гледат игралния филм, а след това прочетат книгата - ще останат с погрешни впечатления.

Да си припомним с няколко филмчета

Западната цивилизация е продукт на средновековието, не на античността. Християнството разбира се е тясно свързано с него. Дали си вярващ или не няма никакво значение. Религията не е просто увереността че има Бог.Тя е нещо много по-глобално. Тя дава ценностната система на едно общество, тя определя критеря за добро и зло, до голяма степен тя дава правилата по които да се регулират отношенията между хората. Та в този ред на мисли безспорно християнството е фундаментът на Западна цивилизация. Кога започнаха да деградират-когато се отказаха от него (от ценностната му система) . Защо се отказаха-защото забогатяха. Защо забогатяха-заради колониализма. Това има предвид Хьойзинха, а и несамо той де, но в случая за него говорим.

Нещо не посмя да отговориш на въпроса за собствената си религия. Страх лозе пази - дет се вика. Християнството дава ценности, но дали тези ценности са и твои така и не стана ясно - нямало значение

Опитът от форумните дискусии показва, че това има значение, напр. атеистите често поставят античната цивилизация по-високо от средновековната.

Ако колониализмът поставя началото на този упадък, то е поставено от Колумб, а неговата експедиция става възможна след Реконкистата. Ако допуснем, че ислямът се беше закрепил в Испания и Колумб не беше тръгнал, Реформацията пак щеше да се случи, а от там и религиозните войни, вкл. трийсетгодишната война - първата голяма континентална европейска война преди тези от 20 век. Но Реформацията няма нищо общо с колониалното забогатавяне - това е дотатъчно като аргумент да обори тезата за колониализмът като най-голям фактор.

Има трески за дялане не само по възстановките на крепости, но и по риенактмънта.

Гледайте тук това видео

https://www.facebook.com/video.php?v=857339790956304

Не само че не ги изпускам, ами точно за тях говоря. Именно големите колониални империи водят до паразитизма, за който споменах. Благодарение на тях към Европа се стичат реки от суровини и пари, което води до бавната деградацията на самите европейци, които в крайна сметка се самоунищожиха с двета световни войни. Днес вече сме свидетели последната фаза от агонията им. Разбира се ХV в. не бива да се приема като абсолютна граница, а като условна. Нещата не ставата отведнъж, а постепенно.

Интересно така идеалът за европейска цивилизация излиза че е средновековната, но пък може да бъде и античната, зависи от гледната точка. Това от какви позиции се казва от консервативни и християнски или други. Всъщност не става ясно ти самия религиозен християнин ли си или атеист? Това е фундаментален въпрос в контекста на обсъжданото.

http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/vodolaz-otkri-naj-starata-moneta-v-bylgariia-6021897

http://www.dnes.bg/stranata/2014/09/09/otkriha-nai-starata-moneta-v-bylgariia.238293

Така е винаги са виновни другите

Но как точно тази съкровена вяра която имат някои хори си личи в тяхното поведение?