Elemag

А как може да сме сигурни, че сред прабългарите е била разпространена само една предхристиянска религия?

Ти май въобще не си чел какво има пускано в темата преди това.

Автентично......

Не е проблем възстановяването нито усвояването, а начина по който се прави.

С тези бутафории няма кого да впечатлим, тук-там има по-добре направени неща, но останалото се превръща от паметници културата в паметници на грозотията и глупостта.

Регистрират се колекции! Няма нужда от излишна паника

А не, има нужда от излишна паника

В закона пише

Чл. 15. При комплектуване на основния музеен фонд на природонаучните музеи и природонаучните отдели на окръжните музеи се включват:

1. образци от минерали, скали и полезни изкопаеми, образци от почви и др.;

Така излиза, че почвите също са паметници на културата, но те също са в голямата си част частна собстеност и всички собственици на земеделски земи трябва да се регистрират като притежатели на колекции от почвени образци, но срокът за това вече е изтекъл. Ами сега

Още една статия за български динозавър:

hadrosauroid_BG.pdf

Изложение на любителски колекции в музея "Земята и хората".

Хората спокойно се разхождат и с интерес разглеждат експонатите.

Изведнъж от двете страни нахлуват въоръжени и маскирани с качулки служители на ГДБОП, чува се: "На колене, вие сте абсолютни престъпници".

На следващия ден медиите гръмват "Разбита е голяма организирана престъпна група притежаваща и търгуваща с ценни фосили, в нея са участвали и държавни служители и музейни работници" и т.н. и т.н.

Започват съдебни дела.

След няколко години лашкане по съдилищата накрая съда установява, че конфискуваните предмети имат нищожна стойност от порядъка на стотинки, делото е прекратено поради липса на щета и обвиняемите са освободени.

Като допълнение към последния пост може да се каже, че тук става въпрос за опазване. Именно това е основния смисъл, а това че фосили са частна собсвеност само по себе си не може да бъде проблем, по смисъла на закона, след като собственика на практика ги опазва и съхранява.

Тук в тази тема не виждам и никакви наченки на търговия, а още по-малко поощряване на търговия с фосили.

Както обещах вчера, пускам и оригиналната статия.

trousers_Turfan.pdf

Не бива да се смесва появата на кавалерията с появата на ездата. Кавалерията се поява някъде около 1000 г. пр.Хр., след което използването на бойната колесница постепенно се изоставя, но ездата е по-ранна. В крайна сметка кавалерията е резултат от усъвършенстване на ездата и оръжието, което е било по-продължителен процес.

Кога се появява ездата е трудно да се установи точно.

Ето малко интересни данни за това къде са открити първите панталони. Утре мога да сваля и оригиналната статия и да я пусна във форума, ако искате.

First pants worn by horse riders 3,000 years ago

Туризъм и култура – развод преди сватбата

Последна промяна в 15:32 на 21 мар 2015

Крепостта "Кракра" в Перник сега

Фотограф: Надежда Чипева

Емил Данаилов е професионален пътешественик, той беше главен редактор на списание "Одисей", което представяше най-интересните места в България и извън нея. Така порталът "Култура" представя автора на статията, който "Дневник" препечатва. Оригиналното заглавие е "Туризъм и култура – развод преди сватбата, или за нуждата от естетическа полиция"

Изисква се не малко въображение, за да можеш да измисляш нови и нови начини за облагодетелстване с пари по европейски проекти. Ето така културно-историческото ни наследство беше набелязано за отстрел и беше отстреляно по един тъжен и непоправим начин. И, както изглежда, докато има далавера в тази работа, няма да остане и един автентичен камък на територията България, който да не е надстроен с итонг. А където камък няма, и само итонгът ще свърши работа.

Всъщност, трагедията не е от вчера. Спомням си какъв фарс се разигра преди четири години на великотърновската борса по културен туризъм. Тогава вестник "Стандарт" беше инициирал всенародно допитване за избирането на 10 чудеса на България, които да получат по един милион лева от хазната. Та на тази борса се бяха събрали щастливите кметове на спечелилите. Там бяха и министър Томислав Дончев, както и заместник-министърът по туризма. В препълнената голяма зала кметовете превъзбудено и угоднически рапортуваха на министър Дончев: "Сега строим зъберите на крепостта, скоро почваме и кулата!" Това специално за шуменската крепост. Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли. Важното е парите да бъдат усвоени. Сред новите "чудеса" тогава бяха още някакви руини край Дебелт и горкият стар Созопол. Идеята беше, че тези чудеса ще привлекат нови и нови чужди туристи, превръщайки България в нечии представи в съперник на Светите земи – някакъв световен и ненадминат културно-исторически резерват. Само дето никой не се сети да попита представителите на туристическия бизнес ще снесат ли тези нови кокошки златни яйца, какво иска да види туристът, за кое би си дал парите. А не после да се чудят местните – "абе имаме си тук такова хубаво чудо, пък никой не идва да го види". Никой и не искаше да чуе за критики – каквото било – било, няма да връщаме парите! Министърът каза, че няма смисъл да се обсъжда хубави или лоши са чудесата – да караме нататък. Това прозвуча като сватбена сцена от американски филм – ако някой има нещо против тази сватба, да го каже сега или да замълчи навеки. Но и никой не беше попитан преди сватбата подходящи ли са тези наши ергени да ги сватосаме за капризната булка, наречена туристически интерес.

Няколко години по-късно бутафоризирането на историята ни не само не е престанало, но е на път да удави всичко и всички в кича си. А ето ги простите критерии, на които трябва да отговаря едно нещо, за да предизвика туристически интерес.

Първият е уникалност.

Нима можем да смаем света с римско наследство? Цялото Средиземноморие е осеяно с такива внушителни монументи от римско време, че тук просто нямаме шанс. Не само Италия, но и африканският и близкоизточният бряг изобилстват с храмове и колизеи, запазени в цялото им великолепие. В България има много останки от тази епоха и е хубаво това да бъде подчертавано и използвано за реклама на България като страна с изключително богато и разнообразно културно наследство, но самите обекти бледнеят. Това е положението.Така стоят нещата и с крепостите и замъците от Средновековието. Не ще смаем никой европейски турист с подобни градежи. Дори и с Баба Вида. Тя може да има за нас, българите, някаква стойност, но не издържа на международната конкуренция. Това не означава, че в България няма нищо уникално. Напротив, има! И това на първо място са тракийските гробници. Там трябва да е насочен фокусът на туристическата реклама – към нещо, което го няма другаде по света. Също донякъде уникални, поне за региона, са нашите православни църкви и манастири. Или пък хилядолетният езическо-християнски комплекс в центъра на София – с мащабните останки от антична Сердика, ротондата "Св. Георги", църквата "Света София".

Вторият критерий е не по-малко важен. Автентичност.

Да разчистим и експонираме каквото е останало – добре. Да възстановим в известна степен нещо, за което сме наистина сигурни как е изглеждало – приемливо. Но да строим сега крепости, си е чиста бутафория, а бутафорията отблъсква и предизвиква снизходителна усмивка. За съжаление дори смятаният от повечето българи за автентичен Царевец е построен съвсем наскоро. И там туристът се чувства доста неловко – бутафорията започва от карикатурните персонажи на входа с мукавени щитове и наметала от плюшени завеси (пред Колизея в Рим също стоят гладиатори за снимка, но не изглеждат по тоя гротесков начин), минава през "Балдуиновата" кула, която е на по-малко от сто години, и стига чак до върха, където се мъдри така наречената Патриаршеска църква, която е на съвсем невръстна възраст – трийсетина години, и представлява доста свободна интерпретация на нещо, което трябва да е на 800 години. Изографисана е от художника Теофан Сокеров съвсем неканонично. Разбираемо, в края на краищата не е църква. А какво е? Ето това и на екскурзоводите им е трудно да обяснят. Спомням си с каква упоритост в една подобна надпревара преди няколко години Велико Търново се бореше да наложи силуета на Царевец с това нещо на върха за национален символ. Нямаше да е честно да спечели. Или може би щеше да е твърде симптоматично – бутафорията като национален символ. По подобен начин стоят нещата и с Велики Преслав. Върху останките от Кръглата (Златната) църква е излят бетон, може би за да добие представа посетителят как е изглеждала. Не се е получило. Никак. Да не говорим, че е недопустимо подобно необратимо увреждане на паметника. Ще трябва на този посетител да му бъде дадено да прочете описанието на църквата, направено от Йоан Екзарх, иначе въображението няма да му стигне. Наблизо е издигната и една крепостна порта, край Плиска пък се появи и част от някаква "базилика". Бутафория. Музеят във Велики Преслав съдържа ценни и интересни експонати, но навън, там, където е била столицата, туристът просто няма какво да види.

Така стигаме до третия "важен" критерий. Зрелищност.

Като ще е чудо, трябва да смайва. Трябва да пълни очите и да стряска ума. Спомням си един пътеводител на Стара планина, издаден още по социалистическо време. Там имаше една снимка, на която не се виждаше почти нищо, но пък текстът към нея разбулваше мистерията – това били основите на изгорения яташки дом. Възможно ли е това да бъде забележителност? Не, не е възможно! И не само заради по-късни идеологически съображения. Може едно място да е много ценно за националната ни история или въобще за дългата и превратна история по тези наши и някога не наши земи, но да не става за туристически обект. Съзнавам, че съдбата на България е била такава, че много от античните и средновековни градежи са били разрушени още преди столетия и сега не представляват впечатляваща гледка. Но трябва да го приемем и да не се опитваме да ги построим наново. Съзнавам и че България няма класически европейски Късно средновековие и Ренесанс и поради това няма красиви и внушителни сгради и произведения на изкуството, подобни на онези, създавани в земи, на които не им липсват цели столетия от историята.

Проблемът обаче не е само в самата бутафория. Просто нашите културни обекти често вместо култура излъчват некултура. И това зависи не толкова от самите обекти, а от средата, в която са поставени. А тя въздейства изключително силно на туриста. Защото култура означава не само съхранен интересен паметник, но и цялостна атмосфера, излъчване, отношение. Ако пространството около голямата забележителност е осеяно с боклуци и найлонови торбички, общото впечатление у туриста няма да е, като че ли е посетил културно чудо. Ако вместо с красиви рилски върхове Рилският манастир беше обграден от бетонни хотели, въздействието му щеше да е коренно различно. Когато туристът пътува с корабче из хърватските острови и погледне към брега, вижда спретнати, чисти, красиви градчета и селца с красива и чиста природа за фон. Ако обаче се приближи по море към българското културно чудо Созопол, ще види едно бетонно гето. Така е и във възрожденското Арбанаси – на посетителя му е трудно да открие автентичните ценности сред морето от огромни богаташки къщи в псевдовъзрожденски стил. А какво да кажем за Несебър? За грозните реклами по старите му улички, за битпазара, на който е обърнат? И за желанието на жителите му да отпишат града от списъка на ЮНЕСКО? Тогава кой ще им пълни новопостроените имоти? Та нали туристите идват не заради хотелите им, а именно заради това, че Несебър е част от световното културно наследство!

Средата! Докато България е мръсна, грозна и разхвърляна, няма как да стане известна културна дестинация, независимо от ценностите, които притежава!

Понякога става въпрос за съвсем дребнички неща. Преди известно време от северната страна на храма "Св. Александър Невски" в София построиха рампа, по която инвалидите да могат да влизат. Похвално дело. Само дето рампата, макар и солидно, от камък изпълнена, контрастира на архитектурния стил на катедралата. Просто е грозна и нехармонична. А по нея са работили архитекти, дизайнери, някой е възложил поръчката, друг е одобрил проекта, трети е приел свършеното. Но и за окото на неспециалиста несъответствието е видимо. Ето защо призовавам за създаването на естетическа полиция, която да следи за хармонизиране на културния обект със средата, в която той съществува. Тогава, надявам се, ще изчезнат и димните кълба от кебапчийниците пред Бачковския манастир. Защото те не са местен колорит, а местна простотия. Тогава сигурно някой ще се сети да махне кабела, провиснал между сградата на Светия синод и "Света София" и пречещ на туристите да се насладят на хубавата гледка към "Александър Невски", а и да направят хубава снимка.

Това, че си харесваме и обичаме България, е много хубаво. Но то съвсем не е достатъчно, за да стане тя разпознаваема и предпочитана културна дестинация. И на ентусиазираните възгласи как сега ще привлечем много чуждестранни туристи, искам да напомня, че все пак туристите са краен брой, т.е. за да дойдат в България, те трябва да не отидат някъде другаде. Това означава да ни предпочетат пред някоя друга, вече разработена туристическа държава. Но конкуренцията е жестока.

Една статия за връзката между чумата и засушаванията в Азия.

Plague outbreaks that ravaged Europe for centuries were driven by climate changes in Asia

Should’ve checked the weather in China. L. Sabetelli / Wellcome, CC BY

The Black Death struck Europe in 1347, killing 30-50% of the European population in six violent years. It wasn’t a one-off epidemic: it signalled the start of the second plague pandemic in Europe that lasted for hundreds of years and only slowly disappeared from the continent after the Great Plague of London in 1665-1666.

These outbreaks were traditionally thought to be caused by rodent reservoirs of infected rats lurking in Europe’s cities, or potentially by rodent reservoirs in the wilderness. But our research, published in the journal PNAS, suggests otherwise.

If the “reservoir” thesis were correct, we would expect plague outbreaks to be associated with local climate fluctuations, through changes in agricultural yields and primary productions in forests, affecting the number of urban and wildlife rodents, resulting in more plague. We found that Europe’s plague outbreaks were indeed associated with climate fluctuations – but in Asia.

Body collecting in London, 1665.

The Black Death came to Europe from Asia. Historical records tentatively map it back to outbreaks in 1345 in Astrakhan and Sarai, two trade centres located on the Volga river near the Caspian Sea.

Where the Black Death came from before it hit those cities is not known, but by recovering fragments of DNA from the teeth of plague victims in Europe, the closest currently known living relatives of this medieval strain of the plague causing bacteria Yersinia pestis are circulating in marmots and long-tailed ground squirrels in north-west China.

The great gerbil also still harbours the plague bacteria in Central Asia today. W. Ryan Easterday, CC BY-NC-SA

Some dominant narratives on the plague are poorly substantiated. One being that medieval plague was transmitted by black or brown rats and their infected fleas jumping to humans. This was indeed how the third plague pandemic in the 19th and 20th centuries was transmitted – but there is poor archaeological evidence there were many rats across much of northern Europe in the Middle Ages aside from small populations of black rats in harbour towns, and no historic records that rats played a role in the disease.

“Rodent reservoirs” represent another dominant narrative. The idea is that the disease was introduced in medieval Europe once (the Black Death epidemic) after which it settled into local rats or wildlife rodents, and continued to cause outbreaks in European cities for hundreds of years.

How Asian climate fluctuations led to plague outbreaks in Europe. Schmid et al / PNAS, CC BY-NC-SA

Click to enlarge

This is the narrative we aimed to substantiate through evidence, but which we ended up challenging. Using tree-ring based climate records from Europe and Asia, we showed that plague reintroductions into European harbours were associated with periods of wet conditions, followed by a drought, across large parts of Central Asia.

These conditions were tough for rodents in the region, traditionally the hosts of the plague bacterium, and their numbers would plummet. Infected fleas would seek new hosts, often latching onto passing human traders or their camels, though we don’t yet know exactly how the plague made the journey westward. What we do know is that, 14-16 years after the rodent-killing drought, we would often find plague reintroduced into Europe.

The chart below shows these climate fluctuations in Central Asia preceded the Black Death in 1347, the Italian plague of 1629, and the Great Plague of Marseille a century later, but notably not the London plague of 1665 or the outbreak in Vienna the following decade.

Plague outbreaks during the second pandemic, mapped to climate events in Asia. Schmid et al / PNAS, CC BY-NC-SA

Click to enlarge

This followed a pattern that we associate with current-day plague outbreaks. What is the implication of such a finding? In terms of our understanding of the past plague pandemics, it provides a different perspective as to how the disease moved across Eurasia, driven by climate events that were and still are frequently occurring.

It implies that there might never have been permanent reservoirs of plague among European rodents. While alpine marmots might have been affected and transmitted plague in medieval Europe, we found no indications that they can form a long-term reservoir, as their cousins in Asia do.

Furthermore, the observation that plague disappeared from the European mainland, while outbreaks in the Middle East and northern Africa continued to follow upon climate events in Central Asia strongly suggests that the reason why plague disappeared from Europe should be phrased not in terms of why its reservoirs disappeared, but why the disease could no longer spread efficiently across the continent. It gives historians, epidemiologists and biologists new questions to ask in their quest to reconstruct what exactly happened during one of the most devastating pandemics in human history.

Ето една китайска класация на университетите, но резултатите не са много по-различни.

http://www.shanghairanking.com/ARWU2014.html

Преводът е нов има грешки.

Накрая пътникът достига до един град, наречен Талихан, където има голям пазар на царевица

Това не е царевица (тя идва от Америка), става въпрос за зърнени храни.

Ето за сравнение същият откъс от старото издание от 1986:

32. ГРАД СУПУНГА Като напусне тази крепост, пътни­кът язди сред красива равнина и весели хълмове, покрити с пасбища и натежали от плод овощни градини. Пътят трае седем дни сред села и крепости, където хората почитат Моха­мед, но има и откъси пустиня, дълги петдесет-шестдесет ми­ли, където няма струйка вода. За да ги премине, нужно е пътникът да носи със себе си запас вода и за конете.

След тези седем дни ето и град Супунга ⁸⁵, потънал в дър-' вета. В околностите му растат големи количест ва от най-вкусните пъпеши в света. Съхраняват ги по следния начин:

нарязват ги на тънки резени и ги сушат; така стават по-слад-ки от меда и селяните търгуват с тях из цялата област. Има изобилие и от дивеч и птици, но да оставим Супунга и пого­ворим за Балак.

33. ГРАД БАЛАК. Балак⁸⁶ бил някога голям и красив град, много по-важен, отколкото е днес, след като татарите го опустошили и отчасти разрушили. Както разказват хора­та, в този град Александър се оженил за дъщерята на Дарий.

Религия е мюсюлманската. Царството на източните татари се простира дотук и наблизо минава границата с Персия по посока на изток и североизток.

След като отмине Балак, пътникът язди още дванадесет дни на североизток, без да срещне една къща; страхувайки се от бандити и неприятели, населението се крие в планински крепости. По пътя се намира! вода и дивеч, срещат се и лъво­ве, но друга храна не се намира, затова пътникът е хубаво да си носи.

34. СОЛЕНАТА ПЛАНИНА. След тези дванадесет дни се стига до крепостта Тахикан ⁸⁷, където става голям пазар на зърнени храни. Тук местността е много красива. Планините на юг са високи и целите от сол; за да се сдобият с нея, хора­та идват отдалеч, пътуват по тридесет дни, защото тази сол е най-добрата в света. Толкова е твърда, че трябва да се раз­бива с желязна кирка. Намира се в такова количество, че мо­же да стигне за всички жители на земята до края на света.

Продължавайки оттук още три дни на кон в северна и североизточна посока, човек прекосява плодородни земи с красиви жилища, овощни градини, поляни, обработени ниви и лозя. Жителите, които почитат Мохамед, са груби и жесто­ки хора, чашата не слиза от устата им. Виното им е прекрас­но и всички знаят да го правят. На главата си носят намотано въже, дълго десет педи⁸⁸. Много са опитни в лова и знаят да хващат и да убиват всякакви животни. От кожата им си правят облекло и обувки, защото умеят много добре да щавят кожите на убитите животни.

След още три дни път сред села и крепости ето град Скасем ⁸⁹, през който минава голяма река. Местността е пълна с таралежи.

После има още три дни езда, през което време не се среща ни една къща, нито нещо за ядене и пиене, докато накрая пътникът стига до провинцията Баласкам, за която сега ще ви разкажа.

35. ПРОВИНЦИЯ БАЛАСКАМ. Тук хората изповядват мюсюлманска религия и говорят особен диалект. Страната ⁹⁰ се управлява от владетел, който по наследствена линия про­изхожда от Александър и дъщерята на великия персийски цар Дарий. Тази династия се нарича династия на двурогите⁹¹ в памет на великия император Александър.

По планините на тази област има мини за скъпоценни камъни, наречени балаши, които имат голяма стойност. На оня, който ги изнесе от царството, се налага смъртно наказа­ние; наистина те са в такова голямо количество, че ако бъдат свободно изнасяни, бързо ще загубят стойността си.

Има и планини с мини за син камък ⁹², най-красивия и чист на света, както и планини, чиито недра крият богати залежи па сребро.

Областта е много студена. В нея се отглеждат расови ко­не, които са много бързи и ги подковават само, когато тряб­ва да вървят по труден или планински път. Има и много бързи соколи в полета, както и соколи с вълнисто опере­ние ⁹³. Мястото е много пригодно за лов. Тук няма дървено масло, а олио от орехи.

Страната в случай на неприятелско нападение е добре за­щитена от ловки стрелци. Обикновените хора се обличат с животински кожи, защото липсват платове. Възрастните и заможни жени носят панталони, ушити от сто лакътя плат и толкова широки, че правят жените едри и дебели в ханша. Това е, защото така ги харесват мъжете. Да оставим сега това царство, защото искам да ви разкажа за един народ, който живее на десет дни път оттук

Още едно старо четиво по темата:

"

• Долу органичната храна!

"

Взето от тук: http://adventurer70.rssing.com/chan-7702716/all_p1.html#item5

Това все пак е научен фоум. Тази статия направо чупи тъпомера.

http://6nine.net/2015/02/21/%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%B8-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%85/

В тази поне има източници, но са подбрани изцяло селективо и написаното няма обективна мотивация.

По принцип Симо Колев не е известен с особена интелигентност, но всеки има право мнение. Последният линк обаче, е пълна глупост. Отгоре на това се оказа, че испанските краставици не са причина за епидемията.

В Родопите положението е бедствено - сняг, преспи, много селища без ток и вода.

Как изглежда това:

http://btvnovinite.bg/gallery/galleries/edin-svjat-bez-telefon-fejsbuk-internet-i-na-sveshti.html

http://btvnovinite.bg/gallery/bulgaria/tezhko-polozhenie-v-smoljan-galerija.html

http://petel.bg/Unikalni-kadri-ot-bedstvieto-v-Rodopite--Vizhte-kak-snegorin-si-probiva-pat-prez-nyakolkometrovi-prespi__104197

Глупости, Перкунас, самото заглавие на иазледването е

Massive migration from the steppe is a source for Indo-European languages in Europe, т.е. твърденитто за езиковата принадлежност присъства още в заглавието, не ви ли учат да четете в computational biology?

Сега за байолоджии-то. Да не съм те видял да се обаждаш повече по лингвистични тематики - още отначало ми беше ясно че нямаш нищо общео с лингвистиката и се дзерех с какво юнашко доверие ти приемаха форумците откровените тъпотии на лингвистични теми. Като си компютейшънъл байолоджист - стриктно за дървета, птички и тревички; можеш да ни кажеш например бройката оцелели борове в родопите след баташкото клане дето им го направиха помаците през последните 20 години и ще ти взема думите на пълно доверие; лингвистиката обаче не е за тебе - разбираш от лингвистика колкото свиня от кладенчова вода и ми е ясно от доста време; вместо упражнения по лингвистика като начало няма да е зле да си пообогатиш българския, защото е срамен е няма ниво дори за тоя форум - липсва ти словесен багаж, което е коригируемо, но от последното страда пълнотата на мисълта ти и изглеждаш по-глупав, отколкото си всъщност, което е загуба, защото не си глупав. Признанието, че нямаш нищо общо ни с лингвистика, ни с история е едно добро начало - аз си знаех, че си фоменковец и последното го приемам като едно полупризнание от твоя страна.

Английският ти също не е на ниво, което обаче не е моя работа, тъй като тука не се изпитваме, а просто пишем в български форум; което обаче пречи да влезеш в дискусиите върху изследвания, проведени на английски език. Сигурен съм, че имаш и силен език, но това не е българския, още по-малко английския; което определено не говори в полза на опитите да пишеш на лингвистична тематика, които са едно крайно надценяване, след като езиците ти са на ниво дори пот това на филолог, а всъщност - под нивото на обикновен човек без никаква езикова подготовка, което прави опитите ти неуместни. Стой близо до дендрологическата тематика и няма да сбъркаш.

Прекаляваш с нападките ad hominem.

Успокой се малко.

Откриха Златния град?

Археологическа експедиция, завърнала се от непристъпен район на джунглите на Хондурас, обяви, че е открила руини от град-държава на неизвестна до момента на науката цивилизация, населявала Централна Америка. Слуховете за мистичния древен град съществуват още от времето на испанските конкистадори, а в местните легенди той е известен под името „Градът на маймунския бог”, а също и като Златният град. Смята се, че той е бил обитаван от процъфтяваща цивилизация, изчезнала безследно преди повече години. За откритието разказва Fox News.

В състава на експедицията, натъкнала се на митичния град са били учени от САЩ и Хондурас, инженер, антрополог, етноботаник и 16 бойци от хондураските спецчасти, които са отговаряли за безопасността на изследванията. Районът е толкова опасен, че експедицията е била придружавана и от двама експерти по оцеляване - бившите британски разузнавачи Стив Съливан и Андрю Ууд. Следите от древната цивилизация са намерени в района Москития, покрит с непроходими джунгли. Учените са изследвали и картографирали руини от крепостни стени, площади, пирамиди и могили. Смята се, че съоръженията са били изградени от неизвестна индианска култура, чийто разцвет е бил преди 1400 години. След изчезването й, градът е бил покрит с гъста растителност и затова е останал толкова дълго време скрит в сърцето на джунглата, известна с непристъни планини, блата и реки.

Учените открили и 52 артефакта, в тона число каменни тронове, фрески с изображения на змии и грифони, а също и каменна глава на „човек-ягуар”, за която се предполага, че е фрагмент от скулптура, изобразяваща шаман в изменено състояние на съзнанието. Всички находки са документирани, като са оставени на мястото им. Точното местоположение на древния град се пази в тайна, за да не бъде опустошен от иманяри.

Изгубеният град провокира въобръжението на откривателите от столетия. Местният индиански фолклор го описва като приказно красиво място, подобно на Райската градина, други вярвания разказват за „Златен град.” Смята се, че за първи път следи от него са забелязани от американският авантюрист Тиъдър Мурд, прелитайки със самолет над района, начело на експедиция през 1940 година. Той обаче умира в авиокатастрофа, преди да успее да разкрие и документира точното местоположение на града.

Основните научни хипотези гласят, че развалините принадлежат на легендарния Бял град, за когото Ернан Кортес пише на император Карл. Конкистадорът споделил с императора, че според местните жители, на територията на днешен Хондурас се крие господарство, равно по богатство на това на ацтеките.

Поставиха под съмнение цивилизацията от Хондурас

Неизвестна досега цивилизация е открита в джунглите на Хондурас. Според властите на страната археолози са открили т.нар. Бял град, споменаван във времената на конкистадорите.

В научния свят мненията се разделиха на две – едните се отнасят с открит интерес, другите твърдят, че новата цивилизация може да се окаже блъф.

Цяла редица западни телевизии и вестници разпространиха съобщението, напомнящо сюжет от филмите за Индиана Джоунс. Ако се вярва на тези данни, открити са следи от град-държава, принадлежал на неизвестна цивилизация.

Разговорите за този град отвеждат към времената на конкистадорите от XVI век и в легендите той е бил известен като „Белия град“ или „Града на маймунския бог“.

Руините са открити в Ла Москития – провинция в Хондурас, покрита с непроходими джунгли. Според медиите учените са нанесли на карта стени, площадки, кургани и пирамиди и ги датирали към 1000–1400 г.

Според тях съоръженията са принадлежали на неизвестна досега индианска култура. Но нито една снимка не се привежда в доклада на археолозите. Освен това властите са запазили в тайна и самото местоположение на града.

Учените в самия Хондурас възприели новината без всякакъв възторг. Както заявил хондураският историк Карлос Калардо, намирането на няколко артефакта още не свидетелства за откриването на нова цивилизация. Калардо, макар и още да не е бил в Белия град, се съмнявал, че става дума за сензация.

Районът на открития град е привлякъл вниманието на учените още през 2012 година, когато радиолокацията показала наличието на правоъгълни съоръжения под слой почва.

„Около две години археолозите работят в тази зона. Сега са открили нещо, което прилича на контурите на огромен град. Всъщност още много работа предстои да се свърши. Лично аз много скептично се отнасям към това, че на мястото преди много столетия може да е имало голям град“, казва Калардо.

„Разбирате ли, голям град не може да се намира в сърцето на джунглата. Освен това почвата в тези краища е толкова бедна, че не са могли да я използват жителите на цял град. Там са гъсти джунгли, нищо повече“, подчертава той.

Някои археолози, например Рикардо Мурсия, също са настроени скептично към „сензационната археологическа находка“. Но от политическа гледна точка тези съобщения са много изгодни за страната, неслучайно властите подкрепят търсенето на Белия град.

И президентът Хуан Орландо Ернандес вече е успял да спомене за откриването на града-цивилизация. Според Калардо политиците се опитват да използват т.нар. постижения на археолозите, за да „измият“ репутацията на републиката от негатива, с който тя е покрита.

Руският археолог и кандидат на историческите науки Андрей Жуков, който е работил в експедиции в Мексико, Перу и Боливия, също призовава първо да се изчака с по-мащабните разкопки.

„Нито една снимка на предмети не е публикувана. Във видеото са показани модели и толкоз. От гледна точка на науката това не е материал. Може да е раздута сензация, а може да е откритие на нов паметник“, казва той пред изданието „Взгляд“.

Но струва си да се отчита, че планови мащабни научни експедиции в джунглите на Америка никога не са провеждани. „Разкопките винаги са били точни и много скъпи. Известни са ни градовете на маите, където принципно са разкопани само централните площи с пирамиди и храмове.

Преди да се копае, е необходимо да се изкорени всичко, да се разчисти. При нас в степите за един сезон могат да се разкопаят само няколко кургана. В Америка е по-сложно и по-дълго“, пояснява Жуков.

Затова, каква той, новината от Тегусигалпа може да се окаже и правдива. „Само изглежда, че древната история на Америка е известна „от-до“. Всъщност информацията е минимална. Не само в Хондурас, но и в Гватемала, Коста Рика, да не говорим вече за Амазонската джунгла, се крият огромно количество археологически останки.

Но Жуков не е съгласен, че бедността на почвата може да е възпрепятствала строителството на град. „Преди две хиляди години там климатът може да е бил друг. Територията не е голяма. Да, това може да е бил отделен град-държава. По това време всички тези градове са били включени в междурегионална система, държавни съюзи, дори ако е живял отделен, обособен народ“, отбелязва историкът.

Във всеки случай Жуков призовава засега да не се говори за откриването на нова цивилизация. „Тази формулировка е съмнителна. Не може да се каже, че са открити нови олмеки или маи“, добавя ученият.

Вероятно част от дискусиите по-горе са мотивирани от това интервю:

http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/40031-yanko-gochev-na-3-mart-no-1918-g-rusiya-kapitulira-pred-balgariya-tova-e-osvobozhdenieto-ni.html%7D

Цяла Мизия, Тракия и Македония според "гръцкия проект" влизат във Византия и трябва да се управляват от внука на императрицата - Константин Павлович

Санстефанска България не е свободна, а окупирана от Русия земя - "Балканска област"

Бисмарк застава на страната на родината ни, на него дължим включване на Варна и Софийския санджак със София в Княжество България, казва пред Faktor.bg изследователят

Янко Георгиев Гочев е автор на уникалното изследване „Руската империя срещу България“, от 3 части.

След "Косовската операция през 1915 г." този труд е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455-1918 г. Използвани са автентични български документи, много шокиращи руски (Архив на външната политика на Руската империя, Държавния архив на Руската федерация и други), както и сборници с документи за международните отношения и за политиката на Русия, ("Окупационния фонд за създаване на Руско-Дунавска област", "Авантюрите на руския царизъм в България" и др.).

Янко Гочев е роден в гр. Първомай. През 1996 г. завършва специалността "История и география" в Историческия факултет на ВТУ "Св. Кирил и Методий". През 2005 г. завършва специалността "Право" на Правно-историческия факултет на ЮЗУ "Н. Рилски". Историята остава голямата му любов, интересите му са насочени към българската военна история и дипломация и международните отношения.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Гочев, вие сте един от най-нестандартните изследователи на отношенията между Руската империя и България. Кои са най-тежките исторически митове, които тегнат над 3 март 1878 г.?

- Най-тежкият мит е този за "освободителната мисия" на Русия на Балканите като цяло и в частност по отношение на България и българския народ. Този мит е дълбоко вкоренен в съзнанието на българина и той се крепи най-малко на два фактора - мощна многовековна руска пропаганда още от епохата на Възраждането и до днес и незнанието и незаинтересоваността на голяма част от българите да научат историческите факти и събития от своето минало, за да ги анализират и да направят своите изводи за същността на руската политика, която е векове наред последователно антибългарска.

За успешната реализация на този "освободителен" мит спомага унищожението на старите български ръкописи още от Възраждането, в което също са замесени всевъзможни руски учени и пътешественици и техни помагачи, като Найден Геров, както и кражбата на тонове от българските архиви след преврата на 9.09.1944 г. и окупацията на България от Червената армия. Така към този момент българският народ се оказва лишен против волята му от голяма част от своето архивно и документално наследство, унищожено с помощта на Русия или заключено во веки веков в нейните секретни "особени" архиви.

Останалата част от подмяната и фалшпифицирането на българската история довършват нейните слуги, които, овластени след 9.09.1944 г. като учени, се съобразяват изцяло с наложеното в условията на комунистическа диктатура като държавна доктрина русофилството и описват българската история в удобен за Русия дух, изтъквайки нейната единствено положителна роля за историята на българския народ, респективно пропагандирайки тази "освободителна" мисия.

Забележително е, че антибългарската доминанта на политиката на обявените за освободители руски управници се следва постоянно независимо от това, кой управлява там.

Какъв освободител може да бъде Русия, която още през 1782 г. чрез своята императрица Екатерина Велика създава така наречения "гръцки проект"?

По обясними причини русофилите не споменават за него. Този проект обаче е много показателен за целите на Русия на Балканите. По него не се предвижда възстановяване на българската държава и освобождение на българския народ, а напротив - възстановяване на Византия за наша сметка, т.е. чрез погърчване на българите и даже разделяне на земите ни. Цяла България (Мизия, Тракия и Македония) според "гръцкия проект" влиза във Византия и трябва да се управлява от внука на императрицата Константин Павлович. И това не е единственият имперски проект за разделение на българските земи.

Малко известен факт е сключването между "освободителя" Русия и поробителя Османската империя на Ункярискелесийския договор от 1833 г. Чрез него руският император Николай I, воювал през 1828-1829 г. с Османската империя, вместо да я унищожи, окончателно става гарант за нейната териториална цялост и издейства от султана затваряне на Проливите за чужди кораби. Този император Николай I в същата тази 1833 г. помага на Сърбия да заграби Тимошко - първия грабеж на български земи, в които по това време по оценките на такъв голям учен като Стефан Веркович живеят поне 200 000 българи. Така със съдействие на Русия тези български земи ще бъдат "освобождавани" от българи, подложени на жестока сръбска асимилация.

Същата схема се прилага и от Александър II, който е освободител на руските крепостни селяни, всъщност роби, а не на България. През 1877 г. Русия обявява война на Османската империя, след като се проваля Цариградската конференция. Алекснадър II предприема този важен акт тогава, когато вижда заплаха за своите имперски цели от реализирането на автономно българско княжество въз основа на Екзархията. При раказа на събитията около Източната криза (1875-1878) се укриват тайните руски сделки, които трасират обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. Това са споразуменията от Райхщад с Австро-Унгария от лятото на 1876 г., изключващи създаване на голяма славянска, т.е. българска държава и тайните конвенции от Будапеща пак с Австро-Унгария от януари-март 1877 г. Император Александър II прави свои съюзници Румъния и Сърбия, които след това награждава с нови български земи. Така на 3.03. 1878 г. по волята на този обявен за ‘’освободител’’ император голяма част от Поморавието с Ниш и Лесковац са подарени на Сърбия, а Северна Добруджа - на Румъния, като разменна монета за връщането на Южна Бесарабия на Русия. Тук забележително е как православна Русия откъсва от България две наши православни епархии – Ниш и Тулча, които губим окончателно и завинаги, ако изключим периода на временното им владение през Първата световна война (1915-1918).

- С договора в Сан Стефано България се връща условно на световната карта като руски протекторат, но защо години наред се мълчи, че този договор е бил предварителен, знаела ли е руската дипломация, че много скоро страната ни ще бъде разпокъсана?

- Парадоксално е, но обективна оценка на Санстефанския договор и до днес не е направена. Забележително е как много хора, в това число претендиращи да бъдат специалисти, говорят за него, без дори да са го чели или дори бъркайки негови основни текстове и членове.

Обективна оценка на договора от Сан Стефано може да се направи само след внимателно проучване и анализ на целия му текст и при съпоставката с българския национален идеал и с текстовете на Берлинския договор.

Идеалът на българите през Възраждането е свободна, суверенна и независима България. Санстефанска България не е реализация на този идеал.

Тя не е свободна (окупирана земя от цял руски корпус, терминът "окупация" е легалният в договора), не е суверенна (автономно княжество, т.е. зависимо - независимостта е от 1908 г., а не от 3.03.1878, даже не носи името България (в руските секретни документи сме наречени "Балканска област"), нито пък е териториално обединена.

Големият русофилски мит е, че Русия дала на България на 3.03.1878 г. свобода и обединение. Това е лъжа, трайно насадена от русофилите в българското национално съзнание. Има големи части от българското етническо землище, които не са включени в Санстефанска България, или откъснати и подарени на съседите (Нишко, Лесковацко, Северна Добруджа), или пък просто оставени на Османската империя (цялото Беломорие, дори части от Родопите с Кърдажли и Смолян, б.а.).

Освен това по вина на Русия Санстефанският договор не е изпълнен изцяло. Русия сама се отказва от неговото пълно изпълнение, като се съгласява да бъде предварителен - като не заема части от прокламираната Санстефанска България със свои войски. В Македония с малки части от Горнджумайско не влизат руски войски НИКОГА, въпреки че са ги чакали! Това не се обяснява, защото е неудобно. След протестите на Цариградската Патриаршия руски войски в Македония не влизат, също и в големи части от Родопите и Беломорието. Така Русия оставя големи части от уж освободените български земи в Санстефанския договор на турците, които реставрират своята власт.

- Кога реално България е призната от Европа?

- Истината е, че Берлинският договор легитимира България пред Европа, макар териториално орязана! Едва чрез този договор България се появява с името си.

От "Балканска област" в Сан Стефано ставаме Княжество България. Русофилският прочит на българската история води до това неизгодния за България Санстефански предварителен договор да бъде смятан за много изгоден за сметка на Берлинския, дори датата на подписване по нов стил (3 март) да бъде национален празник.

Обвиненията против Бисмарк за разпокъсване на България са като теза, наложена от русофилската историография. Истината е, че води своя политика, чиято цел е изолация на Франция, чрез дълбоко ангажиране на Русия в Източния въпрос (1875-1878). Има големи съмнения, че той е предизвикал дори с действията си старта на тази криза. На Балканите Бисмарк е русофил, а не русофоб. На конгреса в Берлин е домакин и арбитър и цинично откровен, което е негов стил за целите на свикване на контреса. При предварителните тайни сделки на Русия от Райхщат, Будапеща и Лондон няма как решенията там да са различни в основата си. Конгресът указаконява тези сделки и им дава европейска легимтимност.

По второстепенните спорни въпроси Бисмарк застава на страната на България. На него дължим включване на Варна и Софийския санджак със София в Княжество България. Тук даже използва солдни аргументи на германската картография и геология, като доказва чрез картата на Киперт, че в тези земи живеят българи и чрез проучванията на състава на скалите в Софийско, че те са част от Стара планина, следователно трябва да са в България, а не в Източна Румелия.

- Но години наред в учебниците по история ни внушаваха, че Берлинският договор е бил пагубен за нас, какво друго важно за България е договорено на него?

- Пример за благоприятна клауза на Берлинския договор е чл. 11. Той анулира неизгодния за България чл. 10 на Санстефанския договор, по който Турция уникално, въпреки че е победена във войната, има екстериториално право да прокарва войски през български територия!

Руската дипломация не само знае за разпокъсването на България, а и работи за това. Пример са тайните споразумения Шувалов-Солсбъри от 30.05.1878 г., които предопределят в основата си решенията на последвалия Берлински конгрес.

По Санстефанския договор България става безсрочен руски длъжник за своята окупация, наречена освобождение. Русия придобива свое право на вземане по чл. 8 от Санстефанския договор, узаконено по чл. 22 от Берлинския договор. Така възниква българският окупацинен дълг. Русофилите така и не са обяснили и до днес защо дългът ни е окупационен в руските и международните документи, а не освободителен например.

- В изследванията си твърдите, че 3 март, но 1918 година, бележи истинското освобождение на България, как се стига до тази непопулярна дата?

- Кулминация на предателствата на Русия към България е нейната война против нас, която е пълномащабна и се води по суща, въздух и вода на два фронта - Добруджа и Македония. Т.е. можем да говорим за руска агресия от север и от юг на Солунския фронт.

През Първата световна война българите считат с основание, че воюват за националното си обединение, но всъщност се борят за националното си оцеляване от руската агресия. С блестящите си победи в Добруджа българският войник през 1916-1917 г. отстранява именно руската заплаха.

Решението за самата Русия да обяви война на България през 1915 г. е фатално за самата нея, защото войната се проточва на Балканите и в Европа, а след унизителните поражения от нашите войски избухват революциите от 1917 г., довели до краха на Руската империя и смъртта на милиони хора в последвалите катаклизми, свързани с износа на комунизъм по света.

В тази връзка много важна дата в българската история се оказва 3.03.1918 г. Това е датата на сключването от Централните сили с победена и вече болшевишка Русия на Брест-Литовския мир. Според него Русия капитулира пред България.

Това е непризнатата и до днес дипломатическа победа на България над Русия. Победена Русия признава на България правото й да живее самостоятелно и почти национално обединена, в граници, очертани с кръв от българското войнство. Всъщност това е датата на истинското освобождение на България от Русия.

- През тези 40 години – от 3 март 1878 до 3 март 1918 г., кои са най-тежките предателства на Руската империя срещу България?

- Правилно използвате термина предателство. Руската антибългарска пропаганда умело спекулира с опитите на България да търси самостоятелно решение на своите национални проблеми и да следва своя политика, различна и понякога дори антагонистична на руската импрерска политика. Тези български действия се заклеймяват като ‘’предателства’’, като се изтъква на преден план славянската и православната общност. Първо, българите не сме славяни, и това е вече доказан научен факт. Що се отнася до изтъкването на православието като необходимия водещ фактор при политическия избор на българите, ще посочим, че българската църква е доста по-стара от руската, че българите са се кръстили преди руснаците и са създали своя висока за Средновековието култура, и то на свой роден език. Няма как руснаците да ни учат на православно християнство, особено след като от 1872 г. до 1945 г. ни смятат не за православни, а за ‘’схизматици’’, защото сме дръзнали да се отделим през Възраждането въпреки волята на техните управници от единствената призната дотогава православна църква на Балнаните – Цариградската Патриаршия.

Ако има предателства, то те са на Русия към българския народ. Най-тежките предателства на Русия към България са разпокъсването, за съжаление необратимо, на българското национално землище през 1878 г. в Сан Стефано, както и упоритият отказ на Русия да приеме и да подкрепи обединението на България в нашите естествени етнически граници – Мизия , Тракия и Македония. Нещо повече, Русия създаде българския национален въпрос и откъсна от България завинаги такива изконни български земи, като Тимошко, Северна Добруджа, Поморавието, Македония, Беломорието и Източна Тракия.

Нито веднъж Русия не подкрепи освободителните борби на българите в тези поробени земи. Русия покрепяше поробителите сърби, гърци, румънци и турци, но не и българите. Илюстрация за това е цялата история на революцонното движение на македонските българи от 1878 до 1913 г. Нито едно тяхно въстание или бунт не е подкрепено от Русия. Дейците на ВМРО и ВМОК са репресирани и преследвани с еднакво настървение и от турската власт, и от руските дипломати посланици и консули, като Нелидов, Зиновиев, Машков, Иларинов, Ростковски, Ястребов. И това е зловещ факт, обилно документиран и укрит от българския народ.

Предателствата на Русия към България са още по-големи по време на войните за национално обеднение през периода 1912 -1918 г. Когато България поема необратимо пътя към изграждането си като суверенна и обединена държава след Балканската война, тъкмо Русия чрез своите дипломати Сазонов, Хартвиг, фон Гирс, Демидов, Шебеко организира заговора на ‘’съюзниците-разбойници Сърбия и Гърция’’ от 1913 г. за погрома на България. И само победите на българската армия при Калиманци и Кресна ни спасяват от пълно унищожение и разделение между съседите ни по модела на Полша от XVIII век.

Българските историци и досега не са обяснили как така при най- русофилското правителство на Стоян Данев Русия допуска България да бъде наказана и орязана в Букурещ 28.07.1913 г. От този факт могат да се направят важни изводи.

Русофилите са средство за унищожение на България. Управлявайки страната, русофилите не решават проблеми, а напротив, задълбочават ги и стават опасни за съществуването на България. Събитията от 1913 г. доказват това.

При това през 1913 г. Русия разрешава реокупацията от турците на Тракия с Одрин, който с оглед интересите й е по-добре да е турски, отколкото български, и насъсква Румъния против България, като обезсилва военната конвенция от 1902 г., която я задължава да помага на България, ако Румъния ни нападне.

И както вече казах, кулминация на предателствата на Русия е войната, която се води по суша, въздух и вода на два фронта - Добруджа и Македония, и която приключва с Брест-Литовския мир, а Русия капитулира пред България.

- Кой 3 март тогава трябва да бъде истинският национален празник – 1878 или 1918 г.?

- Всеки народ има право на суверенен избор на свой национален празник. Българският избор обаче на такава дата не е направен сполучливо. Националният празник трябва да обединява, а не да разединява. Изборът на дата трябва да се проведе след задълбочена дискусия с участие на авторитети и специалисти, каквато не е била проведена никога и не е ясно дали някога ще бъде проведена.

Грозно е една дата като 3 март да се използва не за прослава на борбите на българския народ за освобождение, а за пропаганда на русофилство и разпространие на русофилските лъжи за България и българите. Това е нелицеприятен факт. Вместо честване на българските национални герои и борби се пропагандира чуждопоклонството в полза на друга държава - Русия. Въпросът е открит, но има и други значими дати в българската история, които заслужават да се честват като национални празници – 24 май, ден на българската просвета и култура, пропагандирана според русофилската митология като ‘’славянска’’, 6 септември – деня на българското Съединение от 1885 г. или 22 септември– деня на провъзгласяването на българската независимост през 1908 г.

- Как обяснявате феномена, че в народопсихологията на българина през последните 150 години е вкоренен образът на добрия и силен "Дядо Иван", а са забравени заветните думи на Захари Стоянов: „лошо нещо бил московлукът“?

- Митът за ‘’Дядо Иван’’ е продукт на целенасочена и много мощна русофилска пропаганда, която векове наред е облъчвала българите и насаждана в съзнанието на поколения от тях. Тук вина има и комунизмът, който обявява русофилството за държавна доктрина и преследва всяка форма на съпротива против него, като обявява дори престъплението антисъветизъм. Българските русофили не могат да проумеят азбучната истина, че никой от водачите на българския народ не е пропагандирал русофилство. Тяхното идолопоклонство и слугинаж води до тази раздвоеност. ВСЪЩНОСТ РАЗДВОЕНОСТ Е УСЛОВНО КАЗАНО. Те манипулират и вземат от българската история само това, което е удобно за пропагандата на техния господар, целяща да представи Русия като вечен благодетел, защитник и покровител на българите.

Историята обаче трябва да се чете цялостно, а не избирателно. Същото важи и за личностите от българското минало. Ако русофилите можеха да четат миналото на българския народ, щяха да разберат много истини за своя московски господар и за своя слугинаж. Народният поет Иван Вазов, който също е страдал от заблудите около политиката на Русия, на стари години проумява истината. Повод му дава самата Русия с нейната явна антибългарска политика. През 1916 г. обаче, когато Русия обявила вече война на България и напада в Добруджа, и той, старият заклет русофил, пише прочутите стихове против Русия ‘’На руските воини’’, в които пита с основание:

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

На тези риторични въпроси русофилите и до днес нямат отговори. И реагират по русофилски - отричат стиховете на Иван Вазов или ги укриват дълбоко и цензурират.

Новината е интересна, но я има в друга тема.

Може, не съм забелязал, това което съм пуснал е от вчера. В коя тема е пускана преди това?

Нещо любопитно

Откриха мумия, скрита в древна златна статуя на Буда

Статуята е висока 1,20 и съдържа останките на 30-40 годишен мъж

http://www.vbox7.com/play:543b11d8b4

Естествено, че сме дълбоко признателни на всички, онези които оставиха оставиха костите си на българската земя, за нашата свобода. Естествено, че сме благодарни на всички онези руски, румънски и пр. войници, които участваха в Oсвободителната война, както и на руския цар, чийто паметник стои пред Парламента на булевард наречен Цар Освободител.

Но хайде да не прекаляваме с преклонението.

Както и да не забравяме, че не България е длъжник на Русия, а точно обратното.

Благодарение на кирилицата и християнството Русия става част от европейската цивилизация, а Освободителната война е благодарност на Русия, за това което е получила от България, а то е безценно

Пуснал съм грешен линк

Този е:

http://bnt.bg/predavanyia/sa-obshteniya/anketa

Не бива да се изпада в такива ситуации и конюнктурности, самоцелни критики или неадекватни политически оценки, за каквито основателно става дума в първото мнение. Тези неща имат по-дълбоки или ако щете по високи нива от злободневните политики, па били те и световни. Държавите правят политика, народите вършат работа. Каквито и да са съображенията на руската държава, нейната армия е решаващия фактор за освобождението на България. В руското общество избухват маса позитивни пробългарски чувства, много от участниците във войната или обикновени хора ще останат завинаги настроени пробългарски, независимо от последващите перипетии на двустранните отношения, като например ген. Драгомиров. Хиляди войници загиват в България, така, че е редно да се отдаде дължимото на руския, украинския, финландския, румънския и останалите народи, взели участие в Руско-турската война. Политиката си е политика, историята си е история, а етиката си е етика. И не, това няма общо с раболепието - когато трябва, всеки може да бъде критикуван за дейността му срещу България. Но когато трябва, а не безогледно.

Подкрепям!

Честит 3 март!