проф. Добрев

Кучкаря най-после си дойде на думата! Нищо, че не прави разлика между религия и етнос!?? И понеже ветеринарно-медицинското е много силно в него, все пише "зороразтрити". Професия, какво да правиш, от това си вади хляба човекът! И този ти въпрос е на нивото на професионалните ти занимания, т.е. кучешката терапия! Тази студия аз я имам с неин автограф, както и речника на Радлов. Бедна ти е фантазията колко близки бяха моето и нейното семейство.

Тебе ще те пуснат в Университета, когато се научиш да пишеш, т.е. никога!

Нали, то това Шаркел е гробищарски призрак и затова няма как да го уловиш!

Обяснението на всичко това е във факта, че Кучкарски е завършил Ветеринарно-медицински институт. Нали си представяте с какви табла са покрити стените на коридорите и аудиториите там, да не говорим за животинарниците, където практикуват. А дали е същото в Университета, където е завършил наша милост и все още продължава да е уважаван и ценен професор, независимо от лъжите, клеветите и ругатните на Кучкаря!

Много странна аргументация, при условие, че е намерена прабългарска конска сбруя, апликации и колан! Повече от добре е известно, че славяните нямат нищо общо с конете!

Водите много странен разговор, единствената предпоставка на който е несхващането или неотчитането от ваша страна, че аз съм езиковед, а вие - математик!

Толкова много не сме я чували, че посещавахме лекциите й по старомонголски!

Изкуственият език Есперанто няма нищо общо като произход, структура и функция с естествените езици, които към настоящия момент са около 3 хил.

Ограничеността на практиката единствено до тези области показва, че нея я прилага само определен род или коляно от прабългарите, които се различават донякъде в този сектор на духовната култура от всички останали прабългари. Причината за това може да се крие в техния произход или контакти с други, непрабългарски тюрки, но по-скоро с нетюркски племена, напр. източни иранци още в Ц.А. преди Н.Е. След разделянето преди края на 4-то хил. пр.н.е. на прототюрките и консолидирането и по-нататъшната диференциация на прабългарите, те си формират напълно нормално и дори задължително собствено-специфична духовна култура, която изобщо не е задължително да има нещо общо с тази на орхоно-енисейските тюрки от 6-8 в. Затова и кенотафите в Пл.п. не имплицират задължилно погребения с баби, а точно обратното, което се и наблюдава, а и достатъчно подробно е описано при Ж. Въжарова. Всъщност надали е напълно коректна употребата тук на "кенотаф", защото това при нас чисто и просто е един камък, побит до други такива край селото. По него не се пише нищо, защото единственото му предназначение е да маркира и сигнализира всеобщо- и много добре известни неща - мъж от това семейство е загинал и евентуално е погребан някъде много далеко, а тук сега е само неговата душа, на която се отдават съответните почести, в някои по-специални случаи включително и коленето на свещеното животно кучето.

Частично иранизираните прабългари/болгари тюрки проникват в Източна Европа за първи път, пресичайки Урал и Волга още през 1-та половина на 2-и в. Втори, много по-голям клон от такива прабългари преминава масово-основно на Кавказ в началото на 3-и век. От тук нататък вече, чак до пристигането на половците/куманите в Европа след началото на 11-и век, частично иранизираните прабългари/болгари тюрки са основното тюркско население на Източна Европа, в т.ч. и на Северното Черноморие. Изолирано-спорадичните и определено малобройни спрямо тях анклави от печенеги или узи в никакъв случай не са определящи етно-политически и не бива да се вземат предвид. С навлизането и усядането си в Централно-Източна Европа, вкл. Балканите прабългарите тюрки коренно променят етно-политическата картина на тази по-голяма част от Европа. Нямаше да се изненадате толкова много от това напълно закономерно следствие на Тюрко-Алтайската Теория, ако наистина бяхте проумели най-дълбокия смисъл на максимата под вашия пост, за което ви благодаря.

И по език и антропология, и по материална и духовна култура прабългарите са частично иранизирани тюрки.

Моля да ме извините, но на мене като езиковед последното изречение не ми говори нищо, защото език не се създава, даже и от гении! Това изречение може да се приеме единствено и само за крайно несполучливо упражнение на дилетанти. И най-после в цялата тази история няма никакъв "славянски" език, а старобългарски език с двата му основни диалекта в книжнината - охридско-солунски и преславски. Светите Братя създават Глаголицата като графична система на основата и с оглед на охридско-солунския диалект на старобългарския език.

Това са "надгробните" камъни на погребаните по далечни места прабългарски войни. Пред тях техните близки на определен период от време правят помен или както е в нашия диалект - помана, рус. поменины. На тази помана се насядва около гроба, застилат се мисали (големи домашно-тъкани кърпи), начупва се хляб и на всеки се поднася по паничка ядене. Ядат, поприказват, попът чете молитви, кръстят се и се разотиват. Не съм съвсем сигурен, но на помана ходят като че ли само по-възрастните жени от рода, по една от семейство.

Благодаря за толкова подробно обоснования отговор. Обещавам да си взема бележка и да се опитам да се поправя.

Не съм казвал нищо и никъде за някакви си разкопки там, просто вярвам и си правя съответните изводи от изворите: Агафий Миринейский (536/537-582) "О царствовании Юстиниана" 22. Мермерой же, придя в Хитрополию, сильно упрекал своих за трусость и неповиновение и решил дальше не двигаться и не нападать на Остров. Ибо он не мог ни доставить продовольствия такому войску во враждебной стране, ни быть готовым к осаде. Однако, не считая возможным возвращаться в Телефис при тамошнем бездорожье, он бревнами и специально для этого приготовленными лодками соединил берега Фазиса и, создав подобие моста, провел все войско без всякой помехи. Он разместил персов в укреплении Оногурис, которое раньше создал против римлян в окрестностях Археополя, воодушевил их, ввел туда другие силы, укрепил все, как мог, а затем возвратился в Котаисий и Мухиризис. Пораженный болезнью и находясь в тяжелом положении, большую и сильнейшую часть своего войска он оставил там для охраны территории; сам же удалился в страну, называемую Иверией. С трудом доставленный в город, называемый Месхита, Мермерой, не будучи в силах перенести тяжести болезни, здесь действительно умер. Это был человек величайшего ума, сделавшийся виднейшим среди персов, опытнейший в военном деле, мужественный духом. Будучи уже престарелым и издавна хромая на обе ноги, он не мог ездить верхом, но лишения переносил, как сильнейший юноша, и не отказывался ни от каких подвигов, появлялся часто в строю, носимый на носилках, и этим внушая страх врагам и поднимая дух своих. Распоряжаясь всем должным образом, одержал много побед. Таким образом, полководческий дар зиждется не на силе тела, а на благоразумии. Тогда бездыханное и обнаженное тело Мермероя его близкие вынесли за город и оставили, по отцовскому обычаю, на растерзание нечистым псам и птицам, которые питаются трупами. Итак, они призвали Юстина и Бузу, скрыли задуманное и заявили, что нужно как можно скорее идти к Губазу и обсудить с ним совместный поход против персов в Оногурис. Те поверили и отправились вместе. Их сопровождал небольшой отряд войска. Когда несчастный Губаз узнал, что к нему идут начальники войска; то, не подозревая никакой опасности, он вышел к ним навстречу у реки Хоб, беззаботный, ничего не опасаясь, сопровождаемый немногими своими, да и то невооруженными и не приготовленными к бою. Ведь он шел к друзьям и близким, не к врагам, а к защитникам страны от иноземных врагов. 4. Итак, все, сидя на лошадях, рассуждали о делах, Тогда Рустик сказал: "Ты, Губаз, должен присоединиться к нашему походу против персов и взять на себя часть наших трудов против тех, которые занимают Оногурис. Позорно терпеть их пребывание внутри нашей страны, в особенности, когда они чрезвычайно малочисленны и не могут состязаться с нами". Губаз ответил: "Вам одним, добрые люди, необходимо над этим поработать, так как вы одни являетесь виновниками того, что случилось. Ибо если бы вы не были поражены какой-то внезапной спячкой и распущенностью в ведении дел, то ни укрепление это не было бы окружено стеной, ни вы не были бы охвачены таким позорным и постыдным бегством, и вообще ничего не случилось бы недостойного. Теперь же, если вы, как говорите, желаете славы, и если вы имеете мысли, достойные военачальников, это служебное преступление вами же должно быть исправлено. Я никогда за вами не последую и не приму участия в войне, пока все, что вами упущено, не будет вами же и исправлено". Римляне же по наущению Мартина приготовились немедленно всеми силами напасть на персов, осадив Оногурис. Местность эта свое имя получила в старину, когда, по всей вероятности, гунны, называемые оногурами, в этом самом месте сразились с колхами и были побеждены, и это имя в качестве монумента и трофея было присвоено туземцами. Теперь же большинством оно называется не так, но по имени воздвигнутого тут храма святого Стефана, который, говорят, первым выдержал добровольное состязание за людей, приверженных к христианству, и был побит камнями его противниками. Но нам, думаю, ничто не помешает воспользоваться старым названием, что и больше подобает истории. И так, римское войско готовилось к походу против Оногуриса. Главные виновники убийства особенно на этом настаивали, надеясь легко овладеть этим укреплением, а также на то, что император, даже узнав об их обмане, не очень на них разгневается, и конечным успехом с них будет снято всякое обвинение. Итак, военачальники и войска, расположившись лагерем в Археополе, приготовляли так называемые черепахи и машины для метания огромных камней и другие подобные орудия для штурма стен, если это понадобится. Черепаха - сооружение, сплетенное из прутьев, с кровлей, непроницаемое вследствие частоты прутьев, со всех сторон прикрывающее входящих в него людей. Сверху и со всех сторон сооружение покрывают шкурами, чтобы оно было крепче и защищало от копий. Люди же внутри, находясь в безопасности, незаметно подвигают его, куда хотят. Когда же оно придвигается к башне или стене, находящиеся в нем подкапывают землю и, вынимая ее, обнажают фундамент, а затем, непрерывно работая ломами и молотами, подрывают и расшатывают основание. Так римляне готовились к осаде. 7. В это время другой отряд персов - три тысячи хорошо обученных всадников, - выступив из Котаисия и Мухиризиса, приближался к Оногурису. Они двигались неосторожно, не ожидая никаких враждебных действий против себя. Внезапно на них наскочили Дабрагез и Усигард со своими всадниками и тотчас обратили в бегство их, расстроенных этим внезапным нападением. Когда это стало известно осаждающим крепость римлянам, они стали штурмовать с большим жаром. Со стен стащили прикрытия и без всякого порядка, во многих местах перебравшись через стены, рассеялись по укреплению, надеясь на легкий грабеж, так как внешние враги были прогнаны и никто им внутри не угрожал. Но шедшие на выручку, как скоро узнапи, что не все римское войско напало на них, что только немногие, притом скорее разведчики, чем настоящие воины, внезапно, издав громкий крик, бросились [на римлян]. Те, не выдержав такой перемены, перешли к обороне, а затем обратились в поспешное бегство. Персы преследовали их на близком расстоянии. Если мы доказали, что Губаз огорчался нашими победами и радовался, если случалось по нашей вине какая-либо неудача, то зачем же варвары ссылаются на римские законы, по предписанию которых мы привыкли наказывать или, если нужно, даже уничтожать колеблющих хотя бы частично государственный порядок или причиняющих ему вред? Но если кажется лучшим оставить догадки и предположения и рассмотреть исключительно голые факты, то куда это рассмотрение нас приведет? Персы занимали укрепление Оногурис, выделенное из Археопопьской области. 11. Когда эти закончили речь, Афанасий прежде всего обратил внимание на речи Рустика. Дважды был судебный допрос, все обстоятельства были точно разобраны и исследованы, было установлено отсутствие какой-либо измены или стремления к тирании со стороны Губаза, а [как выяснилось] имело место беззаконнейшее и низкое убийство. Если он отказался от совместного похода к Оногурису, то причиной этому было не его отпадение на сторону мидян, но его негодование на начальников войска за то, что укрепление это было потеряно вследствие их безрассудства и небрежности.

Извинявай, много си хубава!

Прабългарите започват да строят още преди Н.Е. в Централна Азия, като начално-първите си умения очевидно придобиват от китайците, защото праб. сун "стена; крепост" е от китайски произход. През втората половина на 1-и в. прабългарският хан Чжичжи, гръц. Зиези, има крепост с двойна стена - външна и вътрешна. Прабългарите трупат строителен опит и по време на миграцията си през Средна Азия, където пък вече има такъв, пренесен от Предна Азия. Персийски по произход са чертог, шатра. Същото се повтаря и по време на миграцията им през Кавказ, където пък се запознават с образци на гръко-римското строителство. Последната столица на прабългарите на Кавказ е Фанагория, гръц. Оногурис, където има строителство много преди това.

Твоята логическа система е доста по-различна от тази, която изложих по-горе, особено с този "широк/тесен смисъл" и ограничението какво може да има и да няма. Затова няма да я коментирам или поправям и мога само да ти препоръчам да я прецизираш и съобразиш с литературата. Етносът не създава нищо, а има по начало в качеството на своя структуро-определяща, етно-диференцираща и етно-идентифицираща характеристика, черта или особеност езика. Неделимо-съществено присъщият и първично-изконният език на даден етнос преминава през конкретни етапи и форми на своето развитие. Форма на това развитие се явява и делението на праезика на генетически по-късно-следващи езици. По този въпрос вече писах многократно тук, намери си местата и се опитай да си отговориш сам на тези въпроси!

Ти, както винаги, продължаваш да клеветиш, защото аз не съм писал нищо по този въпрос, а само съм преразказал научната публикация на унгарски антрополози!

Трупоизгарянето при тюркутите е прабългарско наследство или заемане. Този обичай те го наричат дохия, думата наименование за който е очевидно-безспорно прабългарска. И обичаят, и думата ги има при Менандър.

Прабългарите идват и се настаняват тук по родове и племена, като в Плиска и наоколо се разполага родът Дуло. Съществуват езикови податки, според които този род води своя произход от къпчаките, може би от динлин. Затова и той задължително има нещо специфично и по-различно в духовната си култура, респ. в погребалния обичай. Тази моя хипотеза се потвърждава и от факта, че балбалите по Южна Русия са оставени главно от куманите/половците.

Благодаря за възможността да прочета най-после нещо и от човек с много висока езикова култура, особено добре видно от ника и правописа. Ако не е тайна, каква точно филология си завършил и какво точно си публикувал в лингвистиката?

В никакъв случай, защото тюркутите са друг и много различен от прабългарите дял на тюрките. Те се разделят още преди края на 4-то хил. пр.н.е. и оттук насетне всеки един от тях си формира, създава, изгражда отделно-самостоятелно и независимо от другия собствено-специфична материална и духовна култура. Но тукашните толкова ерудирани по тюрките капацитети ще го проумеят всичко това, едва когато научат Логиката. Тя обаче се учи още в гимназията, а на тях отдавна им е минало това време, така че и по този въпрос не съм оптимист.

Много ти е къса паметта, щом като вече си забравил, че съвсем наскоро обяснявах защо Аспаруховите българи са най-малко 250 хил. души. Извинявай, Глишев, ти с твоето толкова добро домашно възпитание навярно би се изразил къде-къде по-деликатно-благовъзпитано, но аз и при тази най-гнусна клевета не мога да го кажа по-меко, пък и не чувствам нужда, защото ще изпадна в драстичен дисонанс спрямо толкова изискания език, на който се говори в този форум!

А ти понеже си много умен, така и никога няма да проумееш, че навсякъде и винаги етнонимът тюрки се употребява най-малко в 3-4 значения. В случая тюрки(1) са наречени тюркутите, които излизат на историческата сцена към 4-5 век. Това е тяхното най-общо наименование, докато всяко едно от племената на това огромно военно-племенно обединение си има свое собствено-специално наименование, като никак не е изключено някое от тях също да се наричат тюрки(2). Така наименованието тюрки(2) се отнася към наименованието тюрки(1) като вид към род. В Тюркологията обаче, в това число и в Прабългаристиката/Болгаристиката, етнонимът тюрки се употребява в най-общото си значение като наименование на цялата настояща и минала етническа общност от тюркски племена и народи, поради което тук е налице наименованието тюрки(3). При това положение тюрки(2) се явява най-близък род спрямо тюрки(1), но вид спрямо тюрки(3), което пък от своя страна се явява най-близък род спрямо тюрки(2) и същевременно най- или пределно общ род спрямо тюрки(1). Но така е, когато не си чувал нищо за науката Формална Логика и поради това и до края на Света ще продължаваш да се луташ в мъглата на собствените си фантазии! Впрочем в очакване на най-цветистите ти просташки ругатни и псувни, твой... Поради чувство все пак за мярка и благоприличие ще спестя на читателите си всичките най-грозно-вулгарни епитети с които си ме удостоил досега, но гледай този път да не се повтаряш.