-
Брой отговори
2031 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
7
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ проф. Добрев
-
А това има ли обяснение в бележките в края на книгата? Много ми прилича на двусъставна персийска дума от дар-кунанд и тогава няма нищо общо със загона.
-
Не разбирам каква връзка има въпросът ти с това, което написах на момичето? През 9-и в. къпчаките все още са по Средна Азия. Логично е да се допусне, че и там диалектът е с Ц, освен ако тази промяна не се е случила по отсечката Средна Азия-Кавказ. Но в повечето от къпчашките езици има Ч, което означава, че е така и в къпчашкия праезик няколко века пр.н.е. в Централна Азия. Тогава промяната е станала през този период и по тази отсечка. Тук може да се мисли още дали тази промяна е вътрешно или външно мотивирана - по-вероятно второто. А за да се разбере това трябва да се открият езиците, с които този къпчашки диалект влиза в контакт и да се види кои от тях имат Ц в определени позиции и евентуално биха го предали на тези къпчаки. Аз не се интересувам толкова подробно-задълбочено от къпчашко езикознание и не мога да кажа дали те имат сравнително-историческа фонетика от рода на тези за тюркските езици като цяло. Но ако има такива, само там може да го има и отговорът на този въпрос.
-
Голямата измама или по-точно голямата самозаблуда не е там, защото специално този проблем има не само по-друга, но и най-нова и много по-конкретно-обоснована трактовка, независимо от това какво показват чехословашките марки. Черноризец Храбър е много прав, защото в сравнително суров вид Кирилицата я създава св. Кирил, но я дообработва и усъвършенства св. Климент в най-тясно сътрудничество и взаимодействие с книжовниците прабългари по произход от Преславската Книжовна Школа: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6955&st=340&gopid=115122& - #355 - проф. Добрев
-
Голямата измама или по-точно голямата самозаблуда не е там, защото специално този проблем има не само по-друга, но и най-нова и много по-конкретно-обоснована трактовка, независимо от това какво показват чехословашките марки. Черноризец Храбър е много прав, защото в сравнително суров вид Кирилицата я създава св. Кирил, но я дообработва и усъвършенства св. Климент в най-тясно сътрудничество и взаимодействие с книжовниците прабългари по произход от Преславската Книжовна Школа: Иван Добрев, ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ ЕЛЕНА-ОЛГА НАЧЕЛО НА РУСИЯ Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий Със сигурност към 920 г. презвитер Григорий Мних продължава да живее и твори в Преславската Книжовна Школа заедно с такива имена като княз Симеон, презвитер Наум, епископ Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, черноризец Докс, презвитер Йоан, черноризец Тудор Доксов и др. Главното и същественото за всички тях е това, че те получават своето образование в Славянската Школа на патриарх Фотий или в Магнаурската Академия към императорския дворец Магнаур в Константинопол, а повечето от тях – последователно и в двете учебни заведения: В Константинопол била основана славянска школа, вероятно с намерението да бъде използвана като база за покръстването на русите, а и за да съдействува на делото в България. Новият княз Симеон бил далеч по-добър син от Владимир. Той бил около тридесетгодишен. По-голямата част от живота си бил прекарал в Константинопол, като изглежда живял в императорския дворец и вероятно учил не само в славянската школа на Фотий, но и в Магнаурската школа [Рънсиман 2009, 82,91]. В Славянската Школа, а след това и в Академията, наред с всичко останало българите придобиват освен това и преди всичко и изключително висока гръцка езикова квалификация, включително и на нивото на фонемо-графичните съответствия. Точно това си проличава особено добре от все още продължаващия направо да изумява специалистите факт, че българин ученик на Светите Братя превежда от латински език и записва на Глаголица сборник с литургични текстове, обозначавайки присъщите на гръцкия език придихания, като поставя много вярно и точно надредните знаци на буквите, спазвайки всички предписания и норми на гръцката палеографска школа от IХ-Х в. И това той прави съвсем механично, просто като навик, придобит при продължителната работа с гръцки ръкописи [Арасимович 1927, 25-26]. Още в школата на Фотий, преподавател в която е и Константин-Кирил Философ, синовете на прабългарските и славянските князе, вождове и сановници, повечето от които са изпратени тук от княз Борис (В. Киселковъ), който лично изпраща сина си Симеон на учение в Цариград през 879 г. (Tsars 2010, 5), започват да пишат с гръцката азбука на славянобългарски език и когато се завръщат в България, те не престават да я използват, а я допълват и усъвършенстват: Изобретателният ум на св. Кирил бил създал две азбуки, известни днес като кирилица и глаголица. Кирилицата била съставена въз основа на гръцката азбука, допълнена с еврейски букви, и вероятно е била създадена първа, за балканските славяни от околностите на Солун, родния град на Кирил. Но след пристигането си в Моравия, където всичко, навяващо подозрение за гръцка пропаганда, било посрещано с недоверие, той я оставил настрана и започнал отначало, като видоизменил гръцките букви, за да скрие произхода им и общо взето ги усложнил. На тази азбука бил обучен Климент. Той я пренесъл в България и на нея били написани някои от най-ранните български ръкописи. Но в страна, където гръцката култура не била посрещана враждебно, а точно обратното - била на мода, вече нямало причини да се използва глаголицата. Кирилицата, която несъмнено се преподавала в славянската школа в Константинопол, била далеч по-проста и практична. Глаголицата неизбежно отстъпила пред нея. Но дали победата на кирилицата е била ускорена от някакви официални мерки, днес е трудно да се установи [Рънсиман 2009, 92]. Особено голям дял за изглаждането и усъвършенстването на така създадената колективно и през един сравнително дълъг период от време първа българска азбука има св. Климент Охридски, който я доподрежда и систематизира, като дава име на всяка отделна буква или както се съобщава в неговото житие, той я подлага на “устроение”: Той измисли и други писмени знаци за по-голяма яснота, отколкото онези, които изнамери премъдриятъ Кирилъ [по Киселковъ 1941, 141].
-
Той и Счетоводителя отдавна вече доказа, че не са тюрки, а сега и други се силят да го правят същото, само че резултатите са все едни и същи.
-
Не съм Бог, а единственият специалист по езика на прабългарите тюрки! Но ти освен да словоблудсташ, си позволяваш и да богохулстваш, а това вече никак не е добре!
-
Ами какво друго ти остава освен сам да си правиш комплименти, отправяйки ми поредната си клевета и забравяйки, че тюркологът тук съм аз, а не ти!
-
Ами ти си гледай "реално и философски", пък аз и всички останали българи сме длъжни да гледаме назад в Историята на България, която нямаше да я има без Него, в това число и тебе, само за да можеш да словоблудстваш! Работната ти презумпция, че всички срещу тебе са дебили, в това число и аз, надали е най-добрата ти характеристика!
-
Това не е мое лично "генерално заключение", а общопризнат и приет в Тюркското Езикознание в частност и в Лингвистиката изобщо научен факт със статуса на математическа аксиома, защото не може и просто няма как език наследник на друг език да не му е и най-близък във всяко едно отношение. Презумпцията тук, че болгарските диалекти по Волга нямат нищо общо с прабългарския/болгарския език, но по-точно с болгарските диалекти по Дунав, просто не е вярна, защото всички те се намират помежду си в отношение на диалекти на един и същ език. Така например един варненски диалект и един трънски диалект са диалекти все на българския език или този български език реално-обективно съществува и функционира под формата и чрез тези си конкретно-частни диалекти. Тогава самият български език се явява абстрактно-общото на своите диалекти. Това общо пък от друга страна е също така реално-обективно съществуващ и функциониращ огромен комплекс от взаимно-тъждествени лексико-граматични и фонетични черти и особености на самите диалекти. Именно поради това голямото разстояние във Времето и Пространството между прабългарския и чувашкия език не означава нищо. То изобщо не е пречка данните на последния да се ползват не просто с предимство, а повече от задължително при разкриването и установяването лексикалния състав на прабългарския език, което се прави чрез лингвистичния метод етимологизация на думи и имена. Ползването на данните на чувашкия език при етимологизацията на думи и имена на прабългарския език е широко разпространена и традиционно-обичайна световно-масова практика, с която не мога да не се съобразявам и лично аз. Така например когато преди години открих първата си прабългарска дума пърле "конче; магаренце" аз задължително трябваше да намеря и покажа в явен вид нейния паралел в чувашкия език пăру "теле". Без това никой езиковед няма дори и да ти погледне към етимологията. И все пак голямото ми откритие в тази област е, че прабългарска по произход е и думата мома, етимологизацията на която е още по-малко възможна без данните на чувашкия език. А конкретизацията дали думата идва по-точно от аварския или прабългарския език може да се направи единствено и само в по-следващо специално-индивидуално проучване: Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005. Ето защо и като се има предвид сръб. omma “момиче”, на основата на семантическото тъждество и наблюдаващото се в редица тюркски езици по принцип и специално в чувашкия език, както и в други прабългарски имена в частност редуване б-м, може да се лансира предположението за произход на въпросния корен от авар. *åmma, бълг. *аmma, чув. ама, ами, тюрк. *абба [вж. и срв. БЕР-4, 224-232; ЕПРк, 303-304; ЭСТЯз-а, 54-58,220-222]. Без данните на чувашкия език не могат да минат даже и историците, например Вл. Минорски: The Khazar fortress on the lower Don Σαρκελ = Russian Bělaveža "White tent" is called in the Khazar king's letter (version B) Sharkīl, cf. Chuvash shura "white" and kil "house", as suggested by Poppe in Kokovtsov, o.c., 105. [in Chuvash u < old a.](HudAl). Отношение по втората част на репликата ще взема по-нататък.
-
От кога Великият Български Войник придоби и лоша слава? Ти наистина не си добре!
-
Преди да започнете да ми опонирате с тон, чисто и просто и вие да сте в отбора, трябваше да цитирате написаната от български историк, за предпочитане от вас лично, много по-подробна, обоснована и по-добра статия по въпроса! Случайно да имате такава?
-
Какво доказване на моите години и при моето положение?! Или и ти чисто и просто много държиш да си в тон с психопатите наоколо?!
-
Потърсете и прегледайте сравнително-историческа фонетика на кавказските езици и ако там не е разгледано и описано подобно редуване като характерно и за това езиково семейство, тогава може да се допусне влияние на фонетично равнище от страна на прабългарски диалект през периода 3-7-и век, когато прабългарите са по тези земи. Това е характерно за къпчашките езици, че в някои от тях се произнася Ч, а в други - Ц и същото при звучните съгласни. По-подробно може да се види при: Баскаков Н. А., Введение в изучение тюркских языков. Москва, 1969.