T.Jonchev

С известно закъснение относно приписката на Тудор Доксов: Несъмнено индиктионът към 6415 св.г., не е XIV, a XI, т.е. първоиздателите на приписката Горский и Невоструев са допуснали грешка, както посочва Янков. Българските учени, които са се занимавали с тази приписка, очевидно се ползвали изданието, а не оригиналния ръкопис, който им е бил недостъпен и по този начин грешката е преминала и у тях. През 60-те - 70-те години на миналия век, когато нашата наука вече е разполагала със снимка на ръкописната приписка, грешката не е забелязана, вкл. от такъв прецизен изследвач като К.Куев. От друга страна грешка в индиктиона има в самия ръкопис, защото 6415 св.г. отговаря на Х, а не на XI индиктион. Посоченият XI индиктион не се съчетава с 6415 св.г. по никоя от използваните в IX - X век ери в този регион. В самата година не може да се предполага, че има грешка, тъй като в приписката се казва, че в същата, на 2 май, в събота, е починал Борис Ι, а 2 май се пада в събота именно през 6415г. (= 01.09.906 - 31.08.907). През 6416 св.г., която е XI индиктион, 2 май е в понеделник. Това не е банална преписваческа грешка, каквито често се срещат, защото същият тип грешка имаме и в другата датировка в приписката - към 6414 св.г. е посочен Х индиктион, а тя отговаря на IX, т.е. и тук индиктионът "избързва" с 1 година. Става въпрос за любопитен хронологически проблем. Подобно нещо се среща в два хронологически отрязъка от хрониката на Теофан Изповедник, където също индиктионите избързват с по 1 година спрямо световните години. Само че там грешката е обяснима, тъй като се отнася за време по-ранно от съзнателния живот на автора, докато тук тя касае самата година, в която приписката е писана. Теоретично разминаването би могло да се обясни с допускане, че в България световната година е започвала на друга дата, а не на 1 септември, но това, освен че е хипотеза на прима виста, не намира потвърждение в други примери от използването на мундиалната система в страната непосредствено след покръстването. Твърде интересен въпрос е дали тази особеност няма някаква връзка с българската циклова година, но поне засега отговор едва ли може да се даде.

За четене ми беше много забавно, но крайният извод е, че - поне засега - становищата на ИИ са абсолютно ненадеждни. Почти същото може да се каже и за информативността му, тъй като вади информация единствено от нета. Добър пример за това е твърдението му, че Да не говорим, че представя Москов и Войников за историци. Питайте го за Спароток - бих се басирал, че той ще излезе историк на историците.

Коя по-точно Ески джамия - Одрин, Ески шехир, Ямбол, Хасково, Стара Загора или някъде другаде?

Това няма никаква връзка с българо-славянските отношения по Аспарухово време, за които се твърди, че имало договор.

Недоумявам какъв е смисълът от спрягането на лаически предположения и тълкувания, след като единственият компетентен в лингвистиката тук е sir?

Авторът искаше да се получи дискусия, но по някакви причини се въздържа да се включи в нея. Да обясня защо смятам, че е клише: На първо място веднага след 681г. няма никакъв натиск от страна на Византия. Първите данни, които биха могли да се тълкуват като натиск, се отнасят за 688г. Те обаче са доволно неясни и по-скоро касаят намерения, отколкото реални действия - реалните действия са в съвсем друга посока и ако Дунавска България изобщо е взела участие в тия събития, агресивната позиция е нейната, а не ромейската. Въобще византийската политика спрямо България поне до средата на осмото столетие е отбранителна, така че фразата "устояването на натиска на враждебна Византия" е помпозна, но безсъдържателна и е всъщност предназначена да служи за извинение на настъпателната външна политика на България. От средата на миналия век по съветски образец бе наложен постулатът за миролюбивата държава, която воюва, защото лошите съседи непрекъснато я принуждават да го прави. Фактите обаче сочат точно обратното. Още по-малко веднага след възникването може да се говори за централизация на държавния апарат - било като цел, било като реално действие - да не говорим, че подобна цел (ако беше действителна) би била в абсолютно противоречие с твърдението, че между българи и славяни е имало съюзен договор. Всъщност първите данни, които биха могли да се (и се) интерпретират като някаква централизация, датират от второто десетилетие на IX век, което ни най-малко не оправдава употребата на наречието "веднага".

Бъркате. В мадарските надписи не се говори за размяна на склави. Нещо подобно е споменато само в Сюлейманкьойския надпис.

Договор между българи и славяни в мадарските надписи? Нещо грешите.

Щом такава е идеята, аргументирайте твърдението си за съюзен договор между славяните и българите. Също е интересен и мотивът за "Веднага след възникването и, пред младата държава се обособяват две главни цели. Първата е устояването на натиска на враждебна Византия, а втората – централизиране на държавния апарат." Според мен това е клише.

Обстойното изложение от първия пост като че произлиза от издание с поне полувековна давност.

Никак не е безумна Вачкова, само че бизнес-усетът й доминира над останалото. Инак чудесно разбира какви простотии пише и говори из медиите, но не й пука. Прави пари, останалото явно не е важно за нея.

За съжаление науката не е пригодена да се бори с такива неща, нито пък дебилно вярващите на псевдонаука ще обърнат внимание на аргументите й.

VII - VIII. Културата Дриду.

Не може и Atom ти е обяснил защо. Ако титлата беше кънѧꙃь, в надписите щеше да стои като κανενζ или в краен случай като κανενς, но в никакъв - като κανας. Не правила, Радо - опитвам се да си представя какво трябва да са чували онези, които са записвали титлата по този начин.

Абсолютна сигурност - естествено не, но относителна имаме, защото разполагаме с над 10 записа на титлата и е очевидно, че е била произнасяна приблизително така, както я четем в надписите. Разнописанията, които се срещат, касаят употребата на букви със звучене "и" (ι, η). За шегор/сигор и алем/елем не мога да се съглася с бележката ти, защото става дума за единствен запис с гръцки букви. В гръцки няма "ш" и замяната му със сигма е логично и приемливо. Що се отнася до "елем", то може да не е "алем" от "Именника", а наименование на друг месец (съгл. официозната хипотеза - знам, че твоето тълкуване е различно, но да не се отклонявам) - има такива виждания и според мен те не са лишени от логика.

И за мен е малко чудно как хора с подготовка от блогове и фейсбук предлагат решения в научни области, които очевидно не са техните, но такава е модата.

Връзка с къненз определено няма. В ΙΧ в България няма традиция владетелите да са поставени от Бога. Този елемент тогава се появява. Оспорвайте каквото искате, това не променя нещата.

Защото такива са правилата в гръцки. Източникът Ви е малко късен, за да е показателен за титла от ΙΧ век, която е позната единствено в гръцко изписване. За Вас езикът на надписите може да е шльокавица - явно не знаете гръцки. За мен е доста логичен.

Oмуртаг си е Омуртаг - проблемът е дали о-микронът е част от самото име или е определителен член. Повечето специалисти поддържат втората хипотеза. Така че "бигио" няма. Няма и "каназ" - има канасивиги (κανασυβιγι). Титлата винаги се пише със сигма, а не със дзета и не може да се сближава със старобългарското къненз. "Преводът" на сегмента υβιγι като "у Бога" или "у Богу" е несъстоятелна измислица - сигурен съм, че sir вече го е отбелязал в темата.

Χουνιδες не е "хуни". На гръцки "хуни" се пише ουννοι със spiritus asper, за да се чете с "х" в началото. Но в средногръцкия период "хуни" вече е произнасяно "уни" и понеже тази карта е доволно късна (не по-рано от ΧV век), ако става въпрос за хуни, никой автор или копист не би написал думата с "х" в началото.

Добрат Щастливия (може би трябваше да го напиша с главна буква, иначе се получава двусмислие) е божеството. Той е конникът. Това е нещо като оброчна плочка, подобна на плочките с тракийския Херос, но снимката не е много ясна, а и няма данни за размерите. Маготин със сигурност ще може да каже повече по въпроса.

"На бога Добрат щастливия Сервий отдава (посвещава)". Ser(vus) означава "роб" или "слуга", но по-логично е да се приеме, че става дума за serv(ius), което е име. Eutices е латинизирана гръцка дума. P.S. Пропуснах - надписът е на латински.

Абсолютно поддържам! С трийсет ръце.

Благодаря на Евристей за чудесната тема, но най-вече за великолепните анализи и интерпретация!

Мисля, че Уикипедиите са повлияни по-скоро от Фани Мутафова - тя именува това дете "Петър" в романа си. Всъщност не само името му, но и полът изобщо не са известни. Единственото съобщение за него дължим на Акрополит, но той пише "дете", без никакво уточнение.