T.Jonchev

Макар в написаното да има доста истина, все пак подобна тема подхожда повече на фейсбук, отколкото на сериозен исторически форум. Ето защо моля г-н Марин Йорданов в бъдеще да се въздържа от такива писания, за да не бъда принуден да заключвам. Бел. мод.

И аз не разбирам смисъла от постването на тези обширни цитати без коментар.

Във форума има доста обширна тема, посветена на грешките и манипулациите на Ганчо Ценов.

Самите арменци не наричат себе си арменци. Колкото до "провинция България": да не забравяме все пак, че това е понятие от превода на Зотенберг. Какво точно пише в етиопския текст е доста трудно да се каже, а пък какво е пишело в гръцкия оригинал - съвсем. При наличието на немалко административни документи от периода IV - VI век, фактът, че такава провинция не се споменава в нито един, е твърде показателен. А дали някой смята, че в етиопския от началото на XVII в. е съществувала думата "провинция" и то в качеството й на административно-териториална единица?

Не смесвайте различни епохи, разделят ги повече от 10 века.

Но напълно отхвърля "изгонването им от Балканите" - Евристей е уточнил защо.

Уточнение: Хоматиан никъде не споменава Александър да е гонил българите от Балканите.

Много лют спор - затова и доста време ми трябваше преди да реша да пиша в темата, още повече, че историята на Волжска България далеч не ми е стихия. Географските представи на Теофан за Северното Причерноморие действително са крайно объркани. Но той споменава в изложението си достатъчно добре известни реки (изключвам Куфис, тъй като другото й име - Хипанис - носят две реки, което прави локализацията й спорна), а информацията за събитията, които са свързани с тях, не е лично негова. Така че, щом Котраг е преминал Танаис, той е преминал действителното течение на Дон, независимо от това къде си го е представял Теофан. Според мен това прави излишни вариациите по картите. Проблемът, който остава, е в каква посока го е преминал и къде точно се е поселил. Тук донякъде може да се стигне на принципа на изключването с помощта на онова, което се знае за политическата ситуация в региона в този период. Беше любопитно да прочета, че във Волжска България няма следи от името "Котраг", но според мен то не може да се ползва за аргумент, защото най-вероятно "Котраг" е епоним от котраги, а не собственото име на Кубратовия син. От друга страна липсата на "основателско" владетелно име в съответната териториална именна практика също не може да е аргумент срещу ролята на лицето: в Дунавска България през цялото Средновековие не е известен нито един друг Аспарух (Есперих, Исперих). Проблемът е по-скоро българска ли е Волжска България. Приема се, че е, но ми стана много интересна различната позиция на Sir и понеже знам, че мненията му винаги са сериозни и солидни, го моля да даде линк към по-подробното изложение, за което загатва. Това е базов въпрос: ако например волжските българи всъщност не са българи, автоматично отпадат всички хипотези, свързващи тази държава с действията на Котраг - било като основаване, било като перспектива за такова.

Да смятам ли, че проблемът за ичиргу боилите е изчерпан? Вече в три страници коментарите нямат общо с тази тема.

Мдаа, много солидно. А какво ще стане, ако - на същия принцип - тръгнем да разгадаваме българската дума "джоб" през руската "джоб"?

Заявленията - ясно. Аргументите - друг път?

Не става въпрос за логика, а за сигурност или по-скоро за минимизиране на възможната грешка.

Това е елементарно и е ясно от самото разчитане. Не е нужно да го обяснява специално.

Не ми е ясно кое е неуважителното - обяснявам неговата позиция по въпроса.

Да, щом се пише на гръцки Βουλγαρια, се е произнасяло "Вулгариа" и до днес се произнася така. Оттам е напр. и името Евгениос Вулгарис (т.е. "Българинът"). На български титлата може да е звучала канасиБиги - съвсем възможно е. Работата е там, че нямаме запис на титлата на глаголица или кирилица, за да сме сигурни как всъщност е произнасяна. Навремето Бешевлиев приемаше четенето "кана сюБиги" по две причини: 1.Защото неговото тълкуване беше през тюркските езици, където има "субиги" и това му даваше увереност, че и българското произношение е било с "Б"; 2.Защото смяташе, че титлата е много по-стара от девети век и поради това той я разчиташе не на средногръцки, а на старогръцки, където "Υ" се чете като "Ю", а "В" - като "Б". "И"-тата в титлата на средногръцки могат да се напишат по три начина: с "Ι", с "Η" или с "Υ" - в надписите се срещат най-различни варианти, защото в IX век естествено не е имало правописна норма за чуждите думи в гръцкия (освен за латинските), а и тези, които са писали надписите, не са били особено грамотни - писали са както се чува дори собствено гръцки думи, а какво остава за чуждиците. Така че на средногръцки титлата се е четяла по един и същ начин, независимо от ортографията й - "канасивиги". Ако обаче я четем на старогръцки, вече е различно: ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ (Чаталарският надпис и няколко други) - "канасюбиги"; ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΗ (Търновският надпис) - "канасюбиге"; ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΗ (Шуменският надпис на Маламир и надписите за Корсис и Негавониас) - "канасюбеге"; CANESYBHΓΙ (Омуртаговият медалион) - "канесюбеги". Това разночетене на старогръцки за мен е по-скоро знак за сравнително късна поява на титлата в гръцки записи (т.е. едва в средногръцкия период), когато конкретната употреба на някои букви е била вече без значение за произнасянето й. Не мисля, че канасивиги е превод на гръцкото ο εκ Θεου αρχον и значи "от Бога княз/владетел", защото имаме надпис, в който за Омуртаг четем буквално κανασυβιγι ο εκ Θεου αρχον, което - ако канасивиги значи "от Бога княз/владетел" - произвежда тавтология. Но не си позволявам да тълкувам какво значи ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ - не съм лингвист и такива тълкувания са извън компетенцията ми.

След като става дума за записа ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ, който е от девети век, разчитането е КАНАСИВИГИ. Това "у биги" е продукт на автохтонците - отчасти поради свойственото им невежество, отчасти поради стремежа им тук да виждат "от бога" / "у бога". Последното произлиза от частичното фонетично сходство, разбира се. В средногръцки обаче ипсилонът, когато не е в дифтонг (ΟΥ, ΕΥ), никога не се чете "у". Чете се "и".

Не, няма и канас-у-биги - това четене е неправилно.

Ако тепърва трябва да се изяснява нивото е много тревожно.

Автохтонците обичат да препоръчват на другите неща, които те самите не правят, вкл. и защото не могат.

Междувременно другаде стана дума за една "грешка", която не съм коментирал в прикачената в началото на тази тема статия: за това, че Константин Велики бил канил на закуска българи около Коледа. Това твърдение на Ганчо Ценов многократно се повтаря в социалните мрежи от дълго време и охотно се използва от т.нар. автохтонци (вкл. Спароток) като доказателство за наличие на българи на Балканите в началото на IV в. Коментарът ми за него е в прикачения файл. Автохтонците и готските игри.pdf

Отварям темата половин година по-късно с надеждата, че духовете са се успокоили.

Същото е и там

Обясних защо се пише така и защо не би трябвало така да се пише.

Между Георги II Тертер и Михаил Шишман има междуцарствие, тъй като първият умира внезапно и без наследници и до избора на втория минава известно време. Затова началото на царуването на Михаил Шишман се отнася най-често към 1323г., в която го е датирал П. Ников. Но българо-византийската война, в разгара на която умира младият цар, продължава с неотслабващ темп и без никакво прекъсване минимум 6 месеца след смъртта му и в края на този период вече се ръководи от Михаил Шишман. Липсата на прекъсване сочи, че военните действия са текли преди зимата на 1322г. и следователно изборът на Михаил Шишман е направен преди началото на 1323г. Д.Андреев е взел предвид именно това. Но пък Чака не е бил български цар. В качеството си на Ногаев наследник той се явява сюзерен на търновския владетел и е бил в Търново като такъв. Т.е. Теодор Светослав е официално на българския трон още от бягството на т.нар. Смилцена и сина й при Алдимир (1299г.), а не от убийството на Чака (1300г.)

Несъмнено преценката ти е много точна. И на мен ми направи впечатление придържането към хронологическите постановки на Москов. А понеже неговият "Именник" излиза през 1988г., и аз заключих, че ДТ е писан след тази година.