T.Jonchev

Във форума има доста обширна тема, посветена на грешките и манипулациите на Ганчо Ценов.

Самите арменци не наричат себе си арменци. Колкото до "провинция България": да не забравяме все пак, че това е понятие от превода на Зотенберг. Какво точно пише в етиопския текст е доста трудно да се каже, а пък какво е пишело в гръцкия оригинал - съвсем. При наличието на немалко административни документи от периода IV - VI век, фактът, че такава провинция не се споменава в нито един, е твърде показателен. А дали някой смята, че в етиопския от началото на XVII в. е съществувала думата "провинция" и то в качеството й на административно-териториална единица?

Не смесвайте различни епохи, разделят ги повече от 10 века.

Но напълно отхвърля "изгонването им от Балканите" - Евристей е уточнил защо.

Уточнение: Хоматиан никъде не споменава Александър да е гонил българите от Балканите.

Много лют спор - затова и доста време ми трябваше преди да реша да пиша в темата, още повече, че историята на Волжска България далеч не ми е стихия. Географските представи на Теофан за Северното Причерноморие действително са крайно объркани. Но той споменава в изложението си достатъчно добре известни реки (изключвам Куфис, тъй като другото й име - Хипанис - носят две реки, което прави локализацията й спорна), а информацията за събитията, които са свързани с тях, не е лично негова. Така че, щом Котраг е преминал Танаис, той е преминал действителното течение на Дон, независимо от това къде си го е представял Теофан. Според мен това прави излишни вариациите по картите. Проблемът, който остава, е в каква посока го е преминал и къде точно се е поселил. Тук донякъде може да се стигне на принципа на изключването с помощта на онова, което се знае за политическата ситуация в региона в този период. Беше любопитно да прочета, че във Волжска България няма следи от името "Котраг", но според мен то не може да се ползва за аргумент, защото най-вероятно "Котраг" е епоним от котраги, а не собственото име на Кубратовия син. От друга страна липсата на "основателско" владетелно име в съответната териториална именна практика също не може да е аргумент срещу ролята на лицето: в Дунавска България през цялото Средновековие не е известен нито един друг Аспарух (Есперих, Исперих). Проблемът е по-скоро българска ли е Волжска България. Приема се, че е, но ми стана много интересна различната позиция на Sir и понеже знам, че мненията му винаги са сериозни и солидни, го моля да даде линк към по-подробното изложение, за което загатва. Това е базов въпрос: ако например волжските българи всъщност не са българи, автоматично отпадат всички хипотези, свързващи тази държава с действията на Котраг - било като основаване, било като перспектива за такова.

Да смятам ли, че проблемът за ичиргу боилите е изчерпан? Вече в три страници коментарите нямат общо с тази тема.

Мдаа, много солидно. А какво ще стане, ако - на същия принцип - тръгнем да разгадаваме българската дума "джоб" през руската "джоб"?

Заявленията - ясно. Аргументите - друг път?

Не става въпрос за логика, а за сигурност или по-скоро за минимизиране на възможната грешка.

Това е елементарно и е ясно от самото разчитане. Не е нужно да го обяснява специално.

Не ми е ясно кое е неуважителното - обяснявам неговата позиция по въпроса.

Да, щом се пише на гръцки Βουλγαρια, се е произнасяло "Вулгариа" и до днес се произнася така. Оттам е напр. и името Евгениос Вулгарис (т.е. "Българинът"). На български титлата може да е звучала канасиБиги - съвсем възможно е. Работата е там, че нямаме запис на титлата на глаголица или кирилица, за да сме сигурни как всъщност е произнасяна. Навремето Бешевлиев приемаше четенето "кана сюБиги" по две причини: 1.Защото неговото тълкуване беше през тюркските езици, където има "субиги" и това му даваше увереност, че и българското произношение е било с "Б"; 2.Защото смяташе, че титлата е много по-стара от девети век и поради това той я разчиташе не на средногръцки, а на старогръцки, където "Υ" се чете като "Ю", а "В" - като "Б". "И"-тата в титлата на средногръцки могат да се напишат по три начина: с "Ι", с "Η" или с "Υ" - в надписите се срещат най-различни варианти, защото в IX век естествено не е имало правописна норма за чуждите думи в гръцкия (освен за латинските), а и тези, които са писали надписите, не са били особено грамотни - писали са както се чува дори собствено гръцки думи, а какво остава за чуждиците. Така че на средногръцки титлата се е четяла по един и същ начин, независимо от ортографията й - "канасивиги". Ако обаче я четем на старогръцки, вече е различно: ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ (Чаталарският надпис и няколко други) - "канасюбиги"; ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΗ (Търновският надпис) - "канасюбиге"; ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΗ (Шуменският надпис на Маламир и надписите за Корсис и Негавониас) - "канасюбеге"; CANESYBHΓΙ (Омуртаговият медалион) - "канесюбеги". Това разночетене на старогръцки за мен е по-скоро знак за сравнително късна поява на титлата в гръцки записи (т.е. едва в средногръцкия период), когато конкретната употреба на някои букви е била вече без значение за произнасянето й. Не мисля, че канасивиги е превод на гръцкото ο εκ Θεου αρχον и значи "от Бога княз/владетел", защото имаме надпис, в който за Омуртаг четем буквално κανασυβιγι ο εκ Θεου αρχον, което - ако канасивиги значи "от Бога княз/владетел" - произвежда тавтология. Но не си позволявам да тълкувам какво значи ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ - не съм лингвист и такива тълкувания са извън компетенцията ми.

След като става дума за записа ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ, който е от девети век, разчитането е КАНАСИВИГИ. Това "у биги" е продукт на автохтонците - отчасти поради свойственото им невежество, отчасти поради стремежа им тук да виждат "от бога" / "у бога". Последното произлиза от частичното фонетично сходство, разбира се. В средногръцки обаче ипсилонът, когато не е в дифтонг (ΟΥ, ΕΥ), никога не се чете "у". Чете се "и".

Не, няма и канас-у-биги - това четене е неправилно.

Ако тепърва трябва да се изяснява нивото е много тревожно.

Автохтонците обичат да препоръчват на другите неща, които те самите не правят, вкл. и защото не могат.

Междувременно другаде стана дума за една "грешка", която не съм коментирал в прикачената в началото на тази тема статия: за това, че Константин Велики бил канил на закуска българи около Коледа. Това твърдение на Ганчо Ценов многократно се повтаря в социалните мрежи от дълго време и охотно се използва от т.нар. автохтонци (вкл. Спароток) като доказателство за наличие на българи на Балканите в началото на IV в. Коментарът ми за него е в прикачения файл. Автохтонците и готските игри.pdf

Отварям темата половин година по-късно с надеждата, че духовете са се успокоили.

Същото е и там

Обясних защо се пише така и защо не би трябвало така да се пише.

Между Георги II Тертер и Михаил Шишман има междуцарствие, тъй като първият умира внезапно и без наследници и до избора на втория минава известно време. Затова началото на царуването на Михаил Шишман се отнася най-често към 1323г., в която го е датирал П. Ников. Но българо-византийската война, в разгара на която умира младият цар, продължава с неотслабващ темп и без никакво прекъсване минимум 6 месеца след смъртта му и в края на този период вече се ръководи от Михаил Шишман. Липсата на прекъсване сочи, че военните действия са текли преди зимата на 1322г. и следователно изборът на Михаил Шишман е направен преди началото на 1323г. Д.Андреев е взел предвид именно това. Но пък Чака не е бил български цар. В качеството си на Ногаев наследник той се явява сюзерен на търновския владетел и е бил в Търново като такъв. Т.е. Теодор Светослав е официално на българския трон още от бягството на т.нар. Смилцена и сина й при Алдимир (1299г.), а не от убийството на Чака (1300г.)

Несъмнено преценката ти е много точна. И на мен ми направи впечатление придържането към хронологическите постановки на Москов. А понеже неговият "Именник" излиза през 1988г., и аз заключих, че ДТ е писан след тази година.

Наистина, връзката не работи. Явно има технически проблем.

Госпожице Падалова, аз също гледах клипа "10 лъжи в българската история". В него твърдите много неща, но не доказвате, нито пък аргументирате което и да било от тях. Ясно е, разбира се, че нито едно от тези твърдения всъщност не е собствено ваше - вие ги четете дори без да разбирате добре какво точно четете (в противен случай не бихте говорили например за "питографска" вместо "пиКтографска" писменост), а би трябвало, въпреки младата си възраст, да си давате сметка, че голословните твърдения, при това толкова екстравагантни, колкото и категорични, не са никак убедителни за мислещите хора. Собствените ви исторически и лингвистични познания са твърде ограничени и вероятно поради това възприемате приказките примерно на Иван Тренев (който всъщност не е никакъв историк, а пианист, самоуверено упражняващ се в историята) за чиста монета. Нетът гъмжи от претенциозни дилетанти, които сипят гръмко всевъзможни безсмислици, за да привличат вниманието. Да кажем, че липсата на солидно историческо познание, извинима поради възрастта ви, заслужава донякъде снизхождение, но все пак не е излишно и сама да се отнесете с критичност към това, което говорите (четете) в този клип. Заявявате например, че древните българи наричали 21-ви декември "нулев ден" в своя календар. Но - за да наричат един ден "нулев" - древните българи трябва да са познавали и да са си служили с нулата. Само че нулата навлиза в българската математическа и хронологическа практика едва през османското владичество - това е арабска цифра, създадена върху индийска подложка около средата на първото хилядолетие сл. Хр. У средновековните българи тя е напълно непозната и не участва в българското изписване на числата. Ако някой твърди обратното, би трябвало да покаже поне средновековен български текст, в който е използвана нула, но такъв няма. И като се върнем към изявлението ви, което цитирах, от позицията на факта с нулата, излиза какво? Излиза, че или древните българи никак не са били древни (защото, ако действително са наричали 21 декември "нулев ден", календарът им няма начин да е бил по-стар от XIII-XIV век), или че твърдението, че са наричали този ден в календара си "нулев", е просто несъстоятелна глупост. Смятам, че това не е толкова трудно да се прецени и разбере. На друго място казвате: "... няма как през 864 година да е била покръстена една държава, в която християнството е било прието хилядолетия преди това". Нека поразмислим върху това изявление, за да видим каква е неговата фактологическа стойност. Не споменавате колко хилядолетия имате предвид, но щом думата е в множествено число, трябва да са минимум две, нали така? И като върнем тези 2 хилядолетия назад спрямо 864г., попадаме в 1136г. пр. Хр. Знаете ли поне през кой век е роден Христос? Според мен тези два примера са достатъчни, макар че бих могъл да дам още двадесет. За да се прекроява историята никак не е достатъчно човек да има амбиции - необходимо е и много сериозно познание.