emilia_n

Има и алкохолен туризъм. За съжаление той преобладава. На какви ли не гледки съм се нагледала на Златните. Виждаш ги младежи и девойки уж нормални, а като се напият какви стават? Бях свидетел как един пиян като казак немски турист едвам се държаше на краката си. Искаше да подкара своя мотор . На администраторите се наложи да скрият ключа на мотора.

На тази снимка мен ме няма. Тя е правена преди моето рождение. Всъщност моята майка е в тези редици.

Eто ви един спомен от онези години.

Още от древни времена хората са се интересували от живота след смъртта. Благодарение на този техен интерес възникват множество древни религии. В повечето древни религии съществува култ към плодородитето. Природата обаче не винаги е била благосклонна към земеделците в миналото. Причинените от природните стихии земеделски щети древните хора са си ги обяснявали със смъртта на някои от боговете. Такъв е случая с египетския бог Озирис, който постоянно умира и възкръсва. Древните египтяни смятали, че бог Озирис покровителства урожая. За разлика от Озирис гръцката богиня Персифона не умира, но тя в определен период от време слиза в подземното царство на Хадес. Тогава много от растенията загиват. Това време се отъждествява със зимата и смърта. Самото плодородие е свързано с живота. Така се появяват множество култове посветени на боговете на плодородието в античния свят. Една от най-почитаните богини на плодородието са : вавилонската Ищар, гръцката Деметра и римската Церера. Така тази религиозна доктрина за вечно умиращите и възкръсващи богове, с която се олицетворяват умиращата и възкръстваща природа се разпространяват в целия древен изток. Източните религиозни учения намират влияние в римската империя. Като противовес на тези източни учения в Юдея през І век се заражда една нова религия – хриситянството. Тази нова религия не отрича напълно източната религиозна философия. Самото християнство възприема идеята за смъртта и възкресението. Така според свещенната книга Библията, която е съставена от Стария и Новия завет и четирите Евангелия на Матей, Йоан, Лука и Марко-Христос се ражда за да умре. Според светите писания Исус умира за да изкупи първородния човешки грях. На смъртта и възкресението на Христос е посветен най-големия пролетен християнски празник – Великден. Той заема важно място в църковния календар на Източната и Западната църкви. Възкресение Христово или Великден е най-големия православен празник. За разлика от католиците – източно православните християни обикновено го празнуват една седмица по-късно . Но не винаги е така. Понякога разликата между двата празника може да е и цял месец както например е тази година. Макар метода на изчисляване на датата на Великден да е един и същ, това несъответствие в празничната дата се дължи на календара. Католиците и православните използват различни календарни системи. Това са Юлианския и Григорианския календари. И понеже двата календара са луно-слънчеви православните и католическите свещеници изчисляват по фазите на луната евентуалната дата на празника. Обикновено това е времето на първото палнолуние след пролетното равноденствие . Поради това отбелязването на празника става в интервала 3. ІV - 8. V. за православните християни. Това е така, защото православния Великден не може да се празнува преди самата на еврейската Пасха. Той не може да се празнува и на една дата с еврейския празник. В същото време католическия Великден не се влие от това. Още през 1582г. папа Григорий ХІІІ заменя стария Юлиански календар с нов, който по-късно става известен като Григориански календар или нов стил. В същото време в православните храмове се служи по стария Юлиански календар. След приемането на християнството от българите този голям църковен празник навлиза в бита на народа. Понеже Възкресението е свързано с пролетта, той става любим на много българи. Според народните и църковни традиции подготовката за Великден започват още с началото на 40 дневните пости, но същинските приготовления започват едва седмица преди самия празник. Тази седмица се нарича Страстна неделя. През тази седмица строго се забранява всякаква домашната работа. Забранява се къпането. То е разрешено единствено в четвъртък и събота. Тогава се боядисват яйцата и се пекат козунаците. На Велики четвъртък първото яйце, което снася кокошката се боядисва се боядисва в червено. Боядисването с червена боя не е случайно, тъй като този цвят е символ на живота и на кръвта, а кръвта е живот. Червения цвят един от най тачените от българите. Не е случайно той се среща в българската шевица и амулети. Поради тази причина в миналото всички яйца са били оцветявани в червено. Другите краски са дошли по-късно под влияние на Западн Европа. Освен боите се използват и други техники на украсяването. В миналото нашите баби са ползвали пчелен восък за тяхната украса. В някои райони на страната и до днес се използват различни растения. Най-често обаче се използват листата на здравеца. Самото име на това растение говори защо българите го използват така често. То е свързано със здравето, затова присъства във всички наши обичаи и обреди без траурните. С първото боядисано яйце домакинята обикновено това е най-възрастната жена в семейството отърква с него лицето и челото на децата. След като се боядисат всички яйца едно от тях се слага на мястото на старото. То ще стои там една година – до следващия Велик Четвъртък. Когато се подмени старото е яйце с новото, тогава бабата го взема и започва да гадае по него. Яйцето като символ е познато още от древността. Много от древните жители на Египет, Месопотамия и Балканския полуостров са го възприемали като символ на началото. Според древните религиозни философии от яйцето води началото си светът. Не е случаен и вечния философски въпрос "кое по-напред е излязло – яйцето или кокошката ? " На този въпрос и до ден днешен няма отговор. Като народ наследник на древни култури сме възприели този символ и той става един от основните символи в българската празнична великденска обрядност. Приготовленията за празника Великден обаче не приключват с боядисването на яйца. Пак на Велики Четвъртък и Велика Събота се пече празничен обреден хляб, който се нарича козунак. В някои райони на страната той се нарича и количи. Този хляб се различава от обикновения. Първо заради продуктите от които се прави и второ самата формата на козунака е различна. За разлика от обикновения хляб козуначеното тесто се меси по-трудно. Естествено, че количито трябва да втасва повече. Обикновено козуначеното тесто трябва да се точи на конци и тогава да се плете. Познати са два вида козуначени плетки. Това са двойна и тройна плетка. Втасалото тесто се уплита на кръг и се пече. Като се опече в него се слага едно червено яйце в средата. В по ново време освен обикновения плетен козунак се приготвя и тъй нареченото козуначено руло. Както в козунака, така и в рулото се слагат ядки и стафиди. Този обреден хляб, както и великденските яйца се ядат вече на самия празник Великден. Яйцата се носят в църквата и след като настъпи Възкресението миряните започват да се борят с тях. На когото яйцето излезе здраво той е победител. Седмицата след Великден се нарича Светла неделя. В края на тази седмица е тъй наречената Томина неделя или Малък Великден. На него ден се носят яйца и козунак на починалите близки. Те се оставят на гробовете за да не са гладни мъртвите . В продължение на 40 след Възкресение Христово православните християни се поздравяват с поздрава "Христос Възкресе ", на който се отговаря "Во истина възкресе ". Великден е един от големите пролетни празници, който става повод се събира цялото семейството. На този ден празнуват Велико и Велика, Величко и Величка. Весели празници!

Не на всеки се отдва изучаването на чужд език. Аз спадам към тая категория хора. Но времената са такива, че трябва да положа усилия за овладяването на някои от международните езици .

Аз се чудя защо не чувам славеи , а то къде отивали??????????????????????

Надявам се всички лоши събития, които сполетяха историческата наука да останат в миналото ( в историята ) !

В публикувания от мен материал за Вълчите празници, аз споменах само тези дни, които се отбелязват от 1 до 3. ІІ. Тези дни се наричат още Трифунци. Но в българския народен календар има и други дни, в които се почита Вълка. Един от тези дни е празника на Св. Мина, който се отбелязва на 11. ХІ. Според българските народни вярвания Св. Мина е покровител на вълците. На този ден се спазват същите забрани, каквито се спазват и при Трифунците.

А ние имаме ли такъв голям необитаем остров, който да побере всички бездомни кучета?

И домашните кучета хапят. И те са агресивни. Аз познавам едно такова куче.

Аз мисля, че не само уличните, но и домашните кучета трябва да се кастрират. А собствениците, които пускат на произвол кучетата си да се глобяват. Глобата обаче трябва да е солидна.

Тибет никога не е бил спокойно място. Винаги е тлеело недоволството. Но сега тибетците дадоха воля на своя гняв.

Досега само споменавах Рачко Попов, а днес ще го цитирам " В календарната традиция на православните балкански народи култът към народния светец Тодор обединява в действителност християнските култове към св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон - и двамата живели през ІV в. " - Рачко Попов " Светци и демони на Балканите " , Изд. " Литера " -Пловдив, 2008г., стр. 186 Това се отнася и за нас. Все пак сме на Балканите

Досега само споменавах Рачко Попов, а днес ще го цитирам " В календарната традиция на православните балкански народи култът към народния светец Тодор обединява в действителност християнските култове към св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон - и двамата живели през ІV в. " - Рачко Попов " Светци и демони на Балканите " , Изд. " Литера " -Пловдив, 2008г., стр. 186

Като повечето българи и аз не работя това, което съм завършила. Миналата пролет ходих на Златните на интервю. Тогава около един от четиризвездните хотели имаше една глутница бездомни кучета. Тръгнаха да ме нападат и едвам се отървах от тях. Естествено, че се уплаших. Ако ми се беше случило нещо лошо нямаше кой да ми помогне. По това време почти няма хора на Златните. Тази година отново отидох на Златните. Отново ходих на интервю във въпросния хотел. Този път там нямаше глутница кучета. В края на градинката на хотела имаше едно умряло куче. Няколко седмици по-късно до тротоара пред друг хотел видях отново умряло куче. Повечето кучета озверяват от глад и накрая умират. Те не разнасят зарази само докато са живи, но и след като умрат. Общо взето беше неприятна гледка. Вина за положението, в което са изпаднали тези животни имат и хората. Вярно, че една част от уличните кучета са кастрирани, но всяка есен към тях се присъйдиняват и такива, които не са . Много стопани във вилните зони като приключи сезона вместо да си ги гледат кучетата ги пускат на свобода. И така популацията пак не намалява, а напротив се увеличава. От това в крайна сметка страдат кастрираните и обезпаразитените кучета.

Църквата на Марянския манастир.

Тепавицата и църквата в село Марян, общ. Елена, обл. Велико Търново.

Гр. Елена-традиционна еленска архитектура. elena.bmp elena2.bmp elena3.bmp razsonikovi_kasti.bmp

Църквата " Св. Пророк Илия ", моторна мелница ( вътре и отвън ). Кръщене в с. Буйновци С. Буйновци, общ. Елена, обл. Велико Търново svIlia.bmp svProrIlia.bmp

Имам не една, а две икони. Едната от която е триптих. За съжаление не съм ги качила. Надявам се скоро и това да стане. RIZAR покажи и ти нещо! Стига само аз съм вземала инициативата.

Буйновски ножове. Тиган. Тиган и стомни. Тиган, стомни и керамични купи. Тиган, стомна, купи и паламарка. Само паламарка. Дамска риза от домашно тъкан плат и домашно тъкана престилка. Дамска риза, престилка и бял вълнен мъжки пояс.

1280 x 960 (170.03k) Ще започна със снимката, която днес публикувах. Ножовите, които съм заснела са местно произвоство. Ножарството като занаят в родното село на баща ми - Буйновци възниква през ХVІІІ в. Но неговото бурно развитие е едва през ХІХ в. Има две легенди за това. Първата е свързана с това как този занят е пренесен от Сливен. Тя гласи следното: Един от жителите на това село отишъл в Сливен да учи занаят. След като се завърнал си направил работилница. Той имал доста ученици, поради това през следващия век се появяват още работилници. В почти всяка къща е имало ножарска работилница. Втората легенда гласи: Търновеца Велчо Атанасов Джамджията поръчал на буйновските майстори ножари да изработят за неговите хора една партида ножове. Сред тези майстори е бил и моя прадядо. Доколкото знам от тази партида нищо не е останало. Ножовете на снимката са произведени в началото на ХХв. от малцината останали буйновски ножари. Двата малки ножа са касапски, а другия е предназначен за рязане на бут. Той е доста тежък. Накратко това е за ножарството в моя край. Отговорих на първия въпрос. Сега ще отговоря и на втория. Още от ученически години се интересувам от тази наука. Още тогава започнах да събирам ненужни от днешна гледна точка предмети на бита. Кой днес използва паламарка или корабе? Което успях да спася го принесох вкъщи , където го складирах. Казвам спася, защото много селски къщи са разбивани по няколко пъти. Дядовата ми къща на Велковци също беше разбита и разграбена. Един ден обиколих цялата къща включително и кухнята. Тогава се натъкнах на една икона-триптих принадлежала на родителите на първата съпруга на прадядо ми. Естествено, че и нея прибрах. До ден днешен постоянно попълвам сбирката си. Преди години се натъкнах на много хубав и запазен ямурлук от домашно тъкан вълнен плат. Поисках да го закупя, но не го продадоха. След година разбрах, че стопанката му го харизала на някакъв циганин. Още ме е яд за това. Надявам се, че дадох изчерпателен отговор и на втория въпрос. Сега ще отговоря и на третия въпрос. Предполагам, че по-голямата част от потребителите на този форум са наследници ( потомци ) на участници в Балканските и двете световни войни. Аз не правя изключение. Моят прадядо също е участвал в Балканските войни. Доколкото знам бил е кавалерист. Имам негова снимка с неговия брат правена в периода 1912-1913г. Ако не е бил брат му е щял да загине на фронта. Притежам също и снимка от 1946г. Но не мога да си спомня с точност събитието. Тя е правена или на 1. V или на 9. ІХ. Тази снимка бих сканирала и качила на всяка цена. Имам и други, но те свързани предимно с етнографията. Поради тази причина не знам дали ще ви заинтригува.

Едно допълнение от мен. Животът и творчеството на Бочерини се разделят на няколко етапа. Първия е свързан с родния му град Лука. Втория е свързан с пребиваването му в Рим. Всъшност испанския период от живота и творчеството на композитора се разделя на два подпериода. Първия испански подпериод обхваща времето от 1769 до 1789г. През това време, той пребива за кратко и в Париж. Това става само три години преди избухването на френската революция. След смърта на своя покровител испанския инфант ( принц ) Бочерини заминава за Прусия. Въпреки високия пост, който заема в пруския кралски двор Луиджи Бочерини се завръща в Испания, където и умира. След това уточнение надявам се да съм разбрана.

Това е една малка част от моята етнографска сбирка ( колекция ). Естествено имам още много предмети на бита, които не съм заснела. Имам и такива, чийто снимки все още не съм сканирала. В най-скоро време ще сканирам и кача архивни снимки от периода 1912-1968г. Тези снимки са от личния ми архив.

Руснаците няма ли да предяват и те претенции. Що се отнася до сърбите за тях няма какво да говорим.