emilia_n

Ето адреса на един от сайтовете, които съм ползвала: http://rulex.ru/1030224.htm Като открия другия и него ще публикувам тук.

Утре ще ви дам линковете на руските сайтове, които съм ползвала. Сега нямам време.

Прав си Галахад за политическия успех на царица Смилцена ( супруга на цар Смилец ). Относно учебниците те са прекалено много. Всеки колектив си тълкува историята както намери за добре. От това страдат учениците.

Аз също не бях чувала гугутки, но миналата година като си ходих на Елена ги чух. Светулките не само не са изчезнали, но и миналото лято видях доста. Това лято нямах време да обръщам внимание на тези неща, което не е добре. Но какво да се прави. Работата в туризма е толкова забързана, че не ти остава време за почивка.

Юрий Иванович Венелин ( 22. ІV. 1802 – 26. ІІІ. 1839г. ) Юрий Венелин е един от големите украински и руски учени в областта на историята, фолклористиката, етнографията и българистика. Той е роден в украинското село Велика Тибава, което днес се намира на територията на днешна Унгария. Този еродиран учен произхожда от обикновено свещенническо семейство•.Неговото истинско име е Георги Хуца. След като завършва гимназия в Ужгород, той постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. Така Георги Хуца Венелович става Юрий Иванович Венелин. Под това ново име бележития учен остава в историята. В лицея бъдещея учен се увлича по историческите науки. През 1822г. младия Венелин се записва като студент в Лвовския университет. Още същата зима той посещава лекции в унгарския град Сегедин. След престоя си в тогавашна Австро-Унгария Юрий Венелин заминава за Кишинев. Там той извършва задълбочено изследване на фолклора и традициите на бърлгарските преселници в Молдова. След Лвов, той продължава своето образование в Московския университет като следва медицина. Въпреки това неговите трайни интереси в областта на българския фолклор и етнография не престават. През 1824г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими свои трудове, които слагат началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „ Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите “. Тази негова книга намира широк отзвук както в Русия, така и тогавашните български земи. Чрез своя труд той – Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелегентция. Един от големите български възрожденци, който е бил повлиян от труда на Венелин е габровеца Васил Евстатиев Априлов. Те се срещат през 1836г. в град Одеса. Там самия Юрий Иванович убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. Няколко години преди това, той в качеството си на преподавател в Московския университети и като член на Руската академия в Санкт-Петербург Юрий Венелин е командирован в България. Той посещава и селища, които днес са извън пределите на съвременната българска държава. Тази негова обиколка продължава година и половина – от 1830 до 1831г. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове. За съжаление неговия творчески и житейски път е прекъснат от преждевременната му смърт. В началото на 1839г. той заболява сериозно и на 26.ІІІ. същата година умира в Москва. Юрий Венелин е погребан в Даниловия манастир. До гроба на големия фолклорист и етнограф се намира гроба на друг виден представител на Русия – Михаил Николаевич Гогол. Самия факт, че е погребан до големия руски писател показва почитта на руската интелигентция към младия учен. Чрез своите трудови той променя мнението на руснаците за нас българите и в същотото време дава тласък на новосформираната българска просвета и култура. Неговите съвети продължават да следват именитите наши фолклористи и етнографи, като по този начин те съхраняват нашето национално богатство. Кратка библиография: 1. „ Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческоми и религиозном их отношении к россянам “, М. т.І. 1829г. т.2 и 3 са издадени след смъртта на Венелин 2. „ О характере народных песен у славян задунаских “, М., 1835г. 3. „ О зародыше новой болгарской литературы “; сп. „ Московский Наблюдатель “, 1837г. , І× отдл 1838г. 4 . „ Грамматику нынешнего болгарского наречия “ ( подготвена за печат през 1834г., но неиздадена . Тя бива издадена едва през 1997г. ) 5. „Критическия изследвания истории болгар, с прихода болгар на Фракийский полуостров в 968 года, или пкрения Болгарии великом князем русским Святославом “ 1938г. Няколко години след смъртта на Юрий Венелин са отпечатани и няколко негови статии в „ Чтениях общества истории и древности “ – 1846-1847г. Ето и самите статии: 1. „ Влахоболгарские грамоты “ ( Спб. 1840г. ) , 2. „ О слове болярин “, 3. „ Нечто к изысканиям о готах “, 4 „ Окружные жители Балтийского моря “, 5. „ О соляном озеро Наlmyris “, 6. „ Мысли об истории вообще и русской в частности “, 7. О древних жилищах руссого народа и о времени рождения названий: греческоое, русское или гражданское, славянское или церковное письмо “" О нашествии завислянских славян на Русь" (там же, 1848), "Критические исследования об истории болгар" (М., 1849). Собранные Венелиным болгарские песни вошли в сборник П. Бессонова (см. т. V, 634). О значении работ Венелина для национального возрождения болгар и о появлении "венелиновцев" см. т. VII, 322 - 3. - Литература: И. Молнар "Черты из частной и ученой жизни Ю. И. В." (предисловие к книге "Древние и нынешние словене". М., 1841); "Жизнеописание на Ю. И. В., переведено от Н.Х. Палаузова" (Одесса, 1851); И. Бессонов "Некоторые черты путешествия Ю. И. В. в Болгарию" ("Москвитянин", 1856, Х); "Ю. И. В." ("Журнал Министерства народного просвещения", 1882, VI); "Два письма от Ю. И. В. до Василия Априлов" ("Сборник болгарского министерства народного просвещения", I, 1889); М. Балабанов "Отзыв в Болгария по Венелиновите писма" (там же, II, 1890); "Отчет Императорской Публичной Библиотеки за 1891 г." (СПб., 1894); Н. Барсуков "Жизнь и труды Погодина" (СПб., 1889 - 92, тт. II - V); И. Шишманов "Първата среща на Априлова с В." (Кюстендил, 1898); В. Перетц "Ю. И. В." ("Критико-биографический словарь" С. Венгерова, V); Савов "Честуване 100-годишната от рождение на Ю. И. В. в София" ("Учил. Прегл.", 1902, XI); В. Гнатюк "Кiлька причинкiв до бiографии Юрия Гуци (Венелина)" ("Записки Науков. товарищества имени Шевченко", XLVII, 1902); М. Попруженко "Ю. И. В. и неговато значение в историята на бълг. възрождание" (София, 1903); В. Златарски "Ю. И. В. и значение-то му за българите" ("Летопись на Бълг. Книж. Дружество", III, 1903, и отд. София, 1903); "Ю. В." ("Известия славянского благотворительного общества", 1903, IV); Хр. Стоилов "Дейность на В. по българская фолклор" ("Период. спис." LXVI, 1905, 345 - 390, с библиографией о Венелине и его сочинений); И. Ягич "История “, М.., ІІ. Изд. Земун ( Сърбия ), 1853г. • Има няколко хипотези за произхода на Юрий Венелин: 1. Украинско-карпатски. 2. Руско-румънски.

Инфо за Юрий Венелин. Колега Владимир Попов беше мой преподавател. Много пекан даскал е.

Никак. Не го чуствам като празник. Все пак на тази дата би трябвало да празнуваме паметта на народните будители и на светите безсребърници Кузма и Дамян. :innocent:

Това може да се случи във всяка планинска верига по света. Преди няколко години в моя край Еленския Балкан стана същото. Тогава се срути част от Сечената скала, която се намира на пътя Елена-Търново.

Приятно четене. :book:

Действително преди време въпроса за произхода на комитопулите и особено този за родителите на цар Самуил бе разгледан. Ако не се лъжа материала беше постнат от Галахад.

Ранно тази сутрин почина един от най-известните талантливи тенори на 20 и 21 век Лучано Паварати. Световната музикална общественост загуби не само един доказал се във времето оперен певец, но и един заслужаващ уважение меценат. :cray: Бог да го прости и мир на праха му. Лучано Павароти е роден на 12 октомври 1935 г. Баща му бил хлебар и певец любител, каквито се почти всички жители на Модена и до днес. След няколкогодишно обучение и кратка кариера на учител в началните класове Павароти прави оперния си дебют на 29 април 1961 г. в Реджо Емилия на конкурс за млади оперни певци като Рудолф в "Бохеми" на Джакомо Пучини. Забелязан бил от легендарната австралийска певица Джоан Съдърленд и тръгва на турнета в Австралия, САЩ и Лондон с нея и съпруга й, диригента Ричард Бонидж. През 1967 г. излиза на сцената на нюйоркската "Метрополитън опера", с която свързва трайно съдбата си. В края на миналия век той стана изключително популярен сред най-широка публика след поредицата концерти "Тримата тенори", заедно с Пласидо Доминго и Хосе Карерас. За първи път този концерт се състоя на открито в Рим при закриването на Световното първенство по футбол през 1990 г. и беше предаван по телевизията в над 170 държави. Ще се запомнят концертите му "Павароти и приятели" - с поп- и рок- изпълнители. Последната му публична изява бе при откриването на Зимните олимпийски игри в Торино през феврурари 2006 г. Има издадени десетки дискове в златни и платинени тиражи. През 1990 г. се разведе с дългогодишната си съпруга заради снимки в таблоиди, които го показваха със секретарката му Николета Мантовани. От първата си жена певецът има три дъщери, а от Николета - дъщеря Аличе, родена през 2003 г. http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1094085

Кадрите наистина са уникални. Погребението на царя може да се сравни с траурната церемония в Египет, когато са били препогребани с държавни почести едни от най-великите фараони на Египет начело с Рамзес || . Действително в Добрич трябва да му издигнат паметник, ако няма такъв. Сред осъдените на смърт е и големия наш фолклорист и етнограф акад. Михаил Арнаудов. Благодарение на руския и съветски учен Державин, той доживява до 99г. възраст. Основната причина, поради която е осъден на смърт е, че е министър на културата в кабинета на Багрянов. За разлика от него другия виден наш учен проф. Богдан Филов няма този късмет. Чрез тъй наречения народен съд България губи голяма част от своята интелигентция.

Докъде стигна светът? Първо природата си отмъщава. А сега и нов трагичен случай в най-популярната игра. Днес почина Антонио Пуерта. Жалко за него и за всички, които са намерили смърта си на зеления килим. Не би трябвало това да се случва.

За най-голямо съжаление при управлението на Жан Виденов в България царстваше хиперинфлацията. Тогава особено актуален беше романа на Ерих Мария Ремарк " Черния обелиск " . Бих разказла на кратко съдържанието на тази книга, но няма да го сторя. Нека тези, които са заинтригувани от творчеството на този автор сами да си прочетат романа.

Защо е така? Нима не им харесва статута на град?

Твоето село изглежда е толкова голямо, че спокойно може да бъде обявено за град.

Снимките са много хубави. Няма да е лошо, ако направиш и коментар към тях.

Поне няма дървета по пътя, в които да се блъснат. Това е кръга на шегата. Но вече сериозно. Проблема с пиянството действително е много сериозен. Вижте какво става по нашите пътища? Колко здрави и прави хора доброназорвам отидоха при Св. Петър. И за какво е всичкото това бързане? Всеки, който се е родил рано или късно ще отиде там. Но живота ни е даден от нашите родители и ние трябва да го изживеем както трябва.

Щом има надпис по-лесно ще бъде разгадана тайната, която крие този гроб.

Ненормална работа. Но хората са казали " разни хора, разни идеали". Аз добавям и разни нрави.

Доколко разбирам и кмета на Царево е в общия кюп. Единственото нещо, което мога да кажа е язък за хубата ни природа. Омаскариха я, а някои места като Златните и Слъвчев бряг е унищожена. Та те туристите именно, заради нашата природа идват, а не заради бетона и стъклото. Това си го имат. Наистина жалко за природата ни. Господ ни дал рая, заради който много народи ни завиждат, а ние зорлем го превръщаме в пустиня.

Този диск в устата им не деформира ли лицето?

Когато е възможно ще се пие в нормални дози. По 1-2 чашки на ден. Тога няма да има такъв риск. Риск има, когато се злоупотреби с кафето.

То си е направо смешно. Да се смееш ли, да плачеш ли?

Може би една от основните причини за прекратяването строежи на пирамиди в късен Египете е, че тяхното строителство е свързано с твърде много разходи. Освен това при един такъв строеж бива ангажирано работоспособно население, което вместо да обработва земята или да върши някаква друга стопанска дейност, то строи пирамиди. Не трябва да се забравя, че владетелите, които са строили пирамиди са оставяли не само величествена гробница след себе си, но и стопанска и демографска разруха.