Темата е много обширна.
Традицията за приготвяне на бои е много стара.
Боите намират голямо приложение в българския бит. Една голяма част са използвани при боядисване на тъкани, а друга - при иконописването на иконите. И в двата случая основата на боите е растителна. При боядисването на тъкани много често се използват здравецът, лука, магданозът, орехът, липата и други. Използват се и билки като синя метличина, синя тинтява, бутурак и други. За да се получи по-светъл или по-тъмен цвят, са прибавяни различни минерали. Някои по-възрастни жени, в това число и моята баба, използват стипца или син и зелен камък.
Боите, които се използват в иконописта, се различават от тези, които се използват при оцветяване на тъкани и прежди. Те биват два вида - маслени и темперни. Старите зографи са прибавяли към боите си мрамор, стрит на прах.
Освен това, се използват и някои продукти от животински произход като мляко и масло.
Що се отнася до мастилото, то има растителен и животински произход.
Моето поколение още помни разказите на по-възрастните хора, които разказваха как навремето, преди 9. ІХ. 1944 г., партизаните са използвали млякото за написването на тайни писма.
Иначе мастилото е познато още в древността. В древен Египет хората прибавяли натурални оцветители, приготвяни от метали, външния покривен слой на семена, бобови зърна и други.
За разлика от от египетското, индийското мастило е черно и е създадено в Азия.
В Европа също бива използвано мастилото като средство за писане и рисуване. Най-често разпространеното и използваното от европейските художници е галското желязно мастило. Освен това мастило, на стария континент е било използвано и орехово мастило. Но, понеже то е било по-нетрайно, за разлика от останалите, се употребявало рядко.
.