Традиционното българско семейство като основна единица на обществото винаги предизвиквало интерес от страна на учените. Проблемите на българското патриархално семейство са предмет на изследване на видните наши етнографи проф. Ст. С. Бобчев и Димитър Маринов. В своите научни трудове и двамата назовават българското патриархално семейство с термина – челедна задруга . Този термин е взаимстван от българското обичайно право. По този повод проф. Бобчев допълва „ Задругата като челядъ е родственъ, широкъ, многоклонестъ организъмъ, който има единъ общъ коренъ." В своите изследвания двата видни етнографи отделят голямо внимание на йерархията в патриархалното семейство. Редът и закона в тази клетка от възрожденското ни общество представлява умален модел на общинските структури в българските общини. Според българското обичайно право начело на задругата стои най-възрастния член на фамилията. Димитър Маринов го нарича домовладика. В трудовете си проф. Бобчев и Димитър Маринов споменават, че този домакин народа нарича още и старец или стария. Както вече споменах стареца е най-възрастния мъж в рода. Но не е задължително той да бъде дядото. Старея може да бъде както дядо ( дедо ), така и бащата ( тато ), чичо или лало. Ако се случи да умре стареца, то останалите членове от семейството или рода избират следващия по възраст мъж. Той може да бъде както син на стареца, така и негов брат или племенник. Тези права новия стария получава до живот. Когато обаче се случи така, че той да не може да изпълнява задълженията си, то тогава неговите роднини избират помощник, който да помага на домовладиката. Обикновено това е най-опитния и уважавания не само в рода, но и в обществото. Според обичайното право на българите домакина или домовладиката изпълнява функции от различен характер. В неговите ръце е съсредоточена цялата власт в челядната задруга. Неговата дума е закон и всички задругари са длъжни да я спазват. Ако някой от членовете на задругата се провини пред обществото обикновено го съди стареца. Пак той плаща глобите от наличните средства на семейството или рода. Друго основно задължение на стареца или стареа е правилното управление на семейните имоти. Само той има правото да купува, продава или заменя движима и недвижима собственост. За тези функции на дядото по-подробно пише проф. Бобчев. За разлика от него – Димитър Маринов обръща по-голямо внимание на съществуването на семейния съвет. Според видния ни етнограф във всяка задруга съществува такъв съвет. В него влизат „ само мъже, а рядко и то много рядко и бабата. " По нататък в своя труд, той допълва, че право на съвещателен глас имат само онези мъже в задругата, които са задомени. Несемейните и най-младите представители на семейството и рода нямат право на съвещателен глас. Семейния съвет по същество е съвещателен орган в патриархалното семейство. Често пъти домакина се допитва до тях. Този домашен съвет понякога отнема правата на домовладика. Това става само в случаите, когато старейшината е в напреднала възраст и е неспособен да води семейните дела. Тогава най-възрастните мъже принуждават дядото да се откаже от своите функции. Той продължава да се нарича домовладика, но фактически неговия по-млад брат или най-възрастния му син, племенник ръководят семейните дела. Ако стареца няма братя, синове или племенници, тогава неговите функции ги поема най-възрастния му зет. Старея може да бъде заменен тогава, когато заболее психически. Поради тази причина семейния съвет отново се събира за да избере нов домакин или дедо. Наред с дедото ( домовладика ) важно място в патриархалното семейство заема и бабата. Домакинята или бабата е най-възрастната жена в семейството. Обикновено тя е съпругата на стареца. Но ако стареца е вдовец мястото на неговата съпруга бива заето от най-възрастната сестра, снаха или дъщеря. Бабата може да е стрина или леля. Както дядото или старея се разпорежда с имуществото на рода, така и бабата се решава коя от жените да се занимава с добитака, коя да меси хляб или да готви. За домашните дейности старецът не се безпокои. Освен това бабата понякога изпълнява и длъжността на домовладиката. Това обаче става изключително рядко. Като изключим бабата останалите жени в семейството заемат различно положение в семейната йерархия. На най-ниско стъпало са снахите. Особено най-младите. Те освен на свекървата и по-възрастните си етърви трябва да се подчиняват и на зълвите си. Децата в патриархалното семейство също имат особен статут. Тяхните права и задължения са различни. Те се определят от пол, възраст и произход. Така например момчетата и момичетата над 10 години извършват различни стопански дейности свързани с работата на задругата. Обикновено те изпълняват заръката или поръката на дядото и бабата. За разлика от големите – малките деца са освободени от работата в задругата. Положението на децата сираци, полусираци и храненици е по-различно от тези, чийто родители са живи. При смърта на бащата – детето или децата остават в семейството на неговите родители. За тях обикновено се грижат дядото, бабата, чичото или лелята. Когато само единия родител е починал, то грижата за детето или децата се поделя между живия родител и близките роднини на починалия. Но когато едно дете остане пълен сирак, то тогава грижата за неговото отглеждане и възпитание поемат обикновено най-близките му роднини по бащина линия. Съдбата на сираците, които макар и да живеят в патриархалното семейство не винаги е била лека. Не случайно народът е оплакал тяхната участ в своите песни. Сам Димитър Маринов попада два пъти в тази ситуация. Веднъш, когато умира родната му майка и втори път, когато умират неговите осиновители. Със смърта на родителите си големия наш етнограф губи своето имущество. Неговите роднини не го приемат като законен наследник и предeвяват претенции относно имуществото на неговия баща и почти успяват да се наложат. От гледна точка на българското обичайно право това е нарушение, тъй като то не познава завещанието като правна мярка. „ Както понятието наследство в смисъл на гражданското правои строено по системата на римското, така и понятието на завещание е чуждо на задругата, затова ние не срещнахме самата дума. Народа не знае що е завещание " – Бобчев, Стефан; „ Българска челядна задру га ", СбНУ, тл 22-23, стр. 87 Според същите тези обичаи недвижим имот не се завещава. Това важи най-вече за земеделските земи, гори и къщи. Независимо кой е собственика имота остава в челядната задруга. Членовете на българското патриархално семейство могат да завещаят единствено своето лично имущество. В случая роднините на именитият ни етнограф нарушават нормите на действащото все още в България – обичайно право. Въпреки техните претенции Димитър Маринов успява с помощта на дядо си да си върне своето имущество. Това е така, тъй като глава на семейството е дядото на Димитър Маринов – бащата на покойния му осиновител.. Той решава дали да лиши храненика на сина си от имущество или не. Под влияние на западната традиция и право в българското общество навлизат нов вид отношения. Все още действащото българско семейно обичайно право бива измествано от гражданското. Това оказва влияние и върху разпадането на старото патриархално семейство. Тези процеси се засилват особено в края на ХІХ в. и началото на ХХ век. Но те не протичат еднакво. За разлика от градовете в селата се запазват до по-късно време патриархалните отношения. С разпадането на челядната задруга си отиват и старите семейни ценности и норми.В създалото се вече общество тези норми придобиват архаичен характер и губят своя смисъл. Днес в началото на ХХІ век се чуства липсата на старите семейни ценности. Улисани в забързаното ежедневие хората късат и без това отънялите семейни и родови връзки. Използвана литература: 1. С.С. Бабчев " Българска челядна задруга " - СбНУ, т. ХХІІ-ХХІІІ 2. Д. Маринов " Семейния живот на българите" - " Жива старина " - т. ІІІ
По мое време също имаше експерименти. Спомням си, че в учебника по история за VІ кл. за режима на Цар Борис ІІІ бяха отделени само няколко реда. Но за комунистите и партизанското движение познайте - останалата част от учебника. Тази зима бях в частна занималня. Имах един ученик в ІІІ кл.. Детето като чуеше за предмета човек и общество изпадаше в истерия. Като разгледах учебника и аз се хванах за главата. Не е само министъра. Положението не е никак розово.
