Добруджанския периодичен печат в периода 1918-1940г.
Още преди освобождението в българските земи се появява периодичният печат. Започват да се печатат български вестници и списания, които обаче са списвани и редактирани от български възрожденци и революционери. Такива са : „ Дума на българските емигранти ” – издаван и редактиран от Христо Ботев, „ Цариградски вестник ” – основан и редактиран от Иван Богоров, „ Гайда ” – български сатиричен вестник издаван от Петко Славейков.
Но нещата се променят след руско-турската война.
Много от младите българи завършват престижни университети в чужбина. Наред с икономическите, правните или медицински науки много будни българи следват филология и журналистика.
С появата на професионалисти нивото на българската журналистика се вдига.
В този период започват да излизат множество вестниците сред които са: „ Млада България ” – издаван от Димитър Ризов, „ Независимост ” – редактиран от Петко Славейков, „ Държавен вестник ” – издаван „ Пряпорец ” – официален орган на демократическата партия. Негови активни сътрудници са Григор Василев и Андрей Ляпчев.
Освен в София вестници се появяват и в останалите части на страната. Добруджанския край не прави изключение.
Добруджанската преса се развива с бързи темпове.
В периода между двете световни войни се появяват много местни печатни издания.
Те отразяват политическата и икономическа обстановка в Добруджа и като цяло България.
Особено активни са добруджанци след Ньойския договор от 1919г.
Това е напълно естествено като се има предвид последвалите ньойския договор събития.
В периода 1919-1938г. излизат доста вестници и списания. Сред тях са имената следните : „ Добруджански глас ”, „ Добруджанско знаме ”, Добруджански куриер ”, „ Свободна Добруджа ”, „ Добруджанско слово ” и списанията – „ Добруджански преглед ”, „ Отечество ”, Отечество ”, „ Огнище ”, Прелом ” и други.
Съдбата на Добруджа и на нейното население от двете страни на Дунав е основната тема в добруджанския печат.
Чуждата политическа власт предизвиква вълна от недоволство сред българското население в Южна Добруджа.
.
Повторната румънска окупация кара много българи да напуснат родните си места и да се заселят в свободните територии на България. Създава се един емигрантски кръг във Варна, София и другите големи градове.
Те формират две големи землячески групи.
Тези добруджанци, които се заселват във Варна започват да издават вестник „ Добруджански вести ”, който за съжаление бързо прекратява своята дейност. Той излиза в периода 11. VІІІ – 21. ХІ. 1919г.
Добруджанските бежанци, които се заселват в столицата също започват да издават свой печатен орган. Те издават двуседмичника „ Родна Добруджа ”. Негов редактор е Драгомир Пачев.
Едни от най-видните добруджански журналисти са: д-р. Петър Вичев – редактор на вестниците „ Добруджанско знаме ” и „ Свободна Добруджа ”, Любен Станчев – редактор на вестник „ Добруджански куриер ”, Печо Господинов – редактор на списание „ Антимовски хан ”.
Тяхната политическа и гражданска позиция предизвиква недоволството на новоустановилите се румънски власти.
Но най-големи главоболия за новата румънска власт предизвиква дейността на айдемиреца д-р Петър Вичев. Той взема дейно участие в антирумънските брожения на българите.
През късната есен на 1919г. в София се провежда първия Велик Добруджански събор. Той се провежда в дните 21-25. ноември. На този събор се обединяват двете големи революционни организации на южните добруджанци. Това са Добруджанската организация и Централния Добруджански народен съвет. Новосформираната организация приема името съюз „ Добруджа ”. За неен председател е избран д-р Вичев.
Дейността на д-р Петър Вичев се следи както от българското правителство, така и от румънските окопационни власти.
Бездействието на българските политици и и недоволството на румънските власти в Южна Добруджа създава впечатление, че добруджанското население е обречено.
Добруджанската общественост в това число и д-р Вичев обвиняват правителството и парламента в национално предателство. В очите на народа бездействието на родния ни политически елит е свързан с тайни договореностти, които остават скрити от погледа на обикновенните бълга-
ри.
Политическата и гражданска позиция относно Добруджанския въпрос принуждава председателя на съюз „ Добруджа ” да напусне родния си Добруджански край.
Доктор Вичев се заселва в столицата на царство България – София. Той не е едиствения. Голяма част от добруджанските общественици последват неговия пример. Така именно тези хора създават списание „ Родна Добруджа ”.
Там той продължава своята политеческа дейност, поради която постоянно е преследван от властимащите.
Обвиненията към министър-председателя Андрей Ляпчев относно поредното арестуване на д-р Вичев са документирани в стенограмата на 50-то заседание от ІV редовна сесия на ХХІІ народно събрание.
От трибуната на народното събрание съмишленика на д-р Вичев – Христо Калайджиев отправя обвинение към премиера и неговия кабинет.
„ Х. Калайджиев (раб): (От трибуната) Г. г. народни представители! Г. министърът на вътрешните работи, бидейки на тясно по въпроса за безработицата, който въпрос се повдигна сега, намери за нуждно да отговори сега на нашето питане за д-р Вичев, което е от друго естество и което няма нищо общо с въпроса, който се повдигна.
Министър-председател А. Ляпчев: Ако го оттегляте, няма да Ви отговарям.
Министър В. Моллов: Значи, не щете да Ви се отговаря на питането.
Х. Калайджиев (раб): Не го оттеглям. Ние искаме да ни се отговори, но начинът, по който иска сега да ни отговори на това питане г. министърът, е особен.
Г. г. народни представители! Питането се касае за известния на българското общество публицист и журналист д-р Вичев. ... ”
Официалната версия относно задържането на Вичев е свързана с неговите убеждения, но истината е друга.
„ За да бъде изпратен д-р Вичев в затвора е послужил следният повод: преди 7—8 месеца той е издал една преводна брошура от Г. Бройдо върху националния и колониален въпрос. При издаването на брошурата полицията е взела три екземпляра, прегледала ги е и никакви последствия — нито я инкриминирва, нито пък задържа д-р Вичева. След 7—8 месеци, казвам, след като брошурата е почти разпродадена, хващат Вичева и право в затвора.
това се е доказвало много пъти и сега наново се подчертава с арестуването на д-р Вичев и изпращането му в затвора. Защото, очевидно, с арестуването на д-р Вичев, като един от водачите на добруджанското движение и като председател на лигата за борба против империализма, се е целило именно да се попречи на борбата на добруджанските маси за национално освобождение и, следователно, да се окаже косвена подкрепа на заробителите на добруджанци, на ромънската олигархия и същевременно да се попречи на борбата против империализма от страна на българските работници и селяни и на бежанските маси.
Това е, според моето дълбоко убеждение, целта, която се гони с арестуването на д-р Вичев, това е политическият смисъл на този акт. ... ”
Доктор Вичев, Любен Станчев, Печо Господинов, Матей Бончев – Бръшляна и редица други журналисти и общественици се борят за свободата на Южна Добруджа и нейното връщане в пределите на България.
Въпреки политическия натиск върху добруджанската общественост от страна на българските и румънски власти, те не успяват да пречупят българската интелигентция в Добруджанско.
Част от българската добруджанска интелегентция заплаща с живота си свободата на Добруджа.
Все пак целта е постигната. На 7. ІХ. 1940г. е подписана Крайовската спогодба, чрез която се връща Южна Добруджа.
Макар с един ден закъснение и аз се присъйденявам към поздрава. Честит празник на всички българи!
