Зитко

Това е изобретение,а не откритие на някаква непозната закономерност или физично явление, нека бъдем коректни в понятията, иначе евала на нашенеца, радващо е, че след Джон Атанасов има и други изобретатели с български произход.

Въз основа на казаното дотук, можем да направим доста интересно обобщение: римската владетелска титла "caesar" навлиза като дума-заемка в старогръцкия под формата "καῖσαρ", а в старославянския - под формата "цѣсарь", като това изписване, разбира се, се появява след създаването на славянската писменост и най-вероятно думата е звучала като "цясар". Двете думи-заемки имат различна съдба - в Ромейската империя "καῖσαρ" става титла на престолонаследника, тоест втора по ранг след "василевс", докато в България "цѣсарь" от дума-заемка се превръща в официална титла на българския владетел, равна по ранг на "василевс" - официалната титла на ромейските владетели, а и на българският владетел Петър Ι. Така се получава интересната ситуация, че у нас понятието за държавност е било свързвано именно с римляните, а не с древните гърци, докато в Ромейската автократория (Ρωμαϊκή Αυτοκρατορία - Ромейска империя) наблюдаваме афинитет към древногръцките традиции и не случайно гръкоезичните ромеи въвеждат "василевс" за върховна титла в империята и така символично изразяват възраждането и господството на елинизма над латинизма. При нашия Симеон, обаче, афинитетът явно е бил към елинизма, неслучайно го наричат и "емиаргос" - затова той така фанатично е държал да получи именно титлата "василевс", а освен това налага разработването на българска азбука, която да е производна на гръцката, докато кириловицата (дн. "глаголица") е била за временно ползване. Сиреч, мечтата на Симеон е била българо-ромейска автократория, в която той е "василевс" и в която има две азбуки - гръцката и производната и съвместима с нея българска азбука ("българица").

Напротив, различни са -"василевс" като лице с ръководни функции се открива още в Микенската цивилизация, а в епохата на гръцките полиси вече е владетел, докато "цезар" първоначално е просто иронично прозвище на Гай Юлий, впоследствие става част от титулатурата на римските императори. Във Византия, обаче, от 629 г. насетне върховният владетел е "василевс", докато "caesar", транскрибиран като "καῖσαρ", е вторият по ранг човек в империята. От друга страна, "цясар" е заемка в старославянския език, с която славяните са наричали римските и византийските(ромейските) владетели и това е просто дума, нищо повече. Петър, синът на Симеон, получава официално от Византия титлата "василевс на българите" и тази титла е изписана първоначално на печатите му. Вярно е, че при преводите от гръцки на славянски, титлата "василевс" е превеждана като "цясар/црь", но докато първото е титла, второто е просто дума-заемка. По някое време, обаче, Петър решава да изостави титлата "василевс" и започва да се титулува на печатите си като "црь", което може да се приеме като официалициране на заемката "цясар" вече и като титла на българския владетел. След него всички български владетели, спазвайки традицията, се титулуват като "црь" и се смятат за равни по ранг на византийския василевс.

Прикачвам картинки с конкретни примери, извадките са от 32 и 41 лист на руски ръкопис от ΧΙΙΙ век, целият ръкопис може да се разгледа на този линк: http://www.stsl.ru/manuscripts/medium.php?col=1&manuscript=007

Тамарин, аз разбирам, че това е основният Ви аргумент и не отричам, че е аргумент, заслужаващ внимание. Но този аргумент не е достатъчно убедителен за човек, който не е обременен от лингвистичните клишета - по тяхната логика, в съвременните езици би трябвало да преобладават думи с по две-три букви, а това далеч не е така. С други думи, това правило за опростяване на звуковия облик на думите е твърде разтегливо и ненадеждно.

Уважаеми съфорумци, изумявам се за пореден път от тези мнения за някакви военни успехи на Борис I, изглежда някои от Вас изобщо не взимат под внимание изворите, а там не откриваме нито една успешна военна кампания. Некадърността на Борис Ι като военачалник води до унизителното положение България да приема условията дори на някакъв мижав сръбски жупан, а накрая, при една ромейска кампания, е принуден да покръсти България, за да избегне унищожението й - ето както пише Лъв Граматик :

Трябва да сме доволни, наистина, че дотук в темата бяха изложени доста конкретни сведения и на тази база бихме могли да приемем, че редуцираната форма "царъ" се появява в българските земи в периода между ПБЦ и ВБЦ. Следващата ни крачка е да опитаме да разгадаем защо и как е станала тази редукция - аз все пак не изключвам някакво влияние на руските книжовни центрове през този период, когато българската държавност е унищожена и наши монаси-книжовници не само са изнасяли български книги за Киевска Русь, но може и да са внясали книги, писани в един или друг руски манастир, но това си е чиста хипотеза, разбира се.

Взимайки под внимание всичко, казано по тематата дотук, бих приел, че печатът на монаха Михаил е от последните години на живота му, когато вече Симеон е бил достатъчно опитен и доказал качествата си владетел, а баща му вече е бил твърде стар и немощен за каквито и да било държавни дела, така че се е оттеглил окончателно в манастира, където да дочака спокойно края на земния си път...

Ето още един пример за употреба на думата "γεγωνοτος" - прикачвам страница от Мадридския препис на "Исторически обзор" (Σύνοψις Ἱστοριῶν) на Йоан Скилица (Ιωάννης Σκυλίτζης), в заглавието четем : +ΣΥΝΟΨΙΣ ΙΣΤΟΡΙΩΝ ΑΡΧΟΜΕΝΗ ΑΠΟ ΤΗΣ ΑΝΑΙΡΕΣΕΩΣ ΝΙΚΗ- ΦΟΡΟΥ ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΤΟΥ ΑΠΟ ΓΕΝΙΚΩΝ ΚΑΙ ΜΕΧΡΙ ΤΗΣ ΒΑΣΙ- ΛΕΙΑΣ ΙΣΑΑΚΙΟΥ ΤΟΥ ΚΟΜΝΗΝΟΥ ΣΥΓΓΡΑΦΕΙΣΑ ΠΑΡΑ ΙΩ- ΑΝΝΟΥ ΚΟΥΡΟΠΑΛΑΤΟΥ ΚΑΙ ΓΕΓΟΝΟΤΟΣ ΜΕΓΑΛΟΥ ΔΡΟΥΓΓΑ- ΡΙΟΥ ΤΗΣ ΒΙΓΛΑΣ ΤΟΥ ΣΚΥΛΙΤΖΗ. ПП. Линк към целия ръкопис, представен на сайта на Biblioteca Nacional de España: http://bibliotecadigitalhispanica.bne.es:80/webclient/DeliveryManager?pid=1754254&custom_att_2=simple_viewer

Печатите са обект на сфрагистиката, така че лингвистите едва ли биха били достатъчно компетентни в случая.

Направих и картинка с точната реконструкция и превод на печата, за да се използва наготово от специалисти и любители в бъдещите им статии и публикации. Картинката е освободена от авторски права. ___________ File: Lead seal of Michael the monk, once an archon of Bulgaria.jpg

Относно превода на печата се поразровичках и попаднах на нещо интересно. Значи в печата на монаха Борис имаме думата "ΓЄΓωΝΟΤΟC" ( γεγωνοτος ), която нашите специалисти я превеждат като "поставен" или "станал". Обаче погледнете първата от прикачените картинки - заглавната страница на латинския превод на "Избрана Хронография" (Ἐκλογὴ Χρονογραφίας) на византийския хронист Георги Синкел ( Γεωργιος Συνκέλλος ), който е бил доверено лице(синкел) на патриарх Тарасий, а след смъртта му се оттегля в манастир, където пише и въпросната хроника. В заглавието на хрониката виждаме израза "ΣΥΝΚΕΛΛΟΥ ΓΕΓΟΝΟΤΟΣ", което на латински е преведено като "QUONDAM SYNCELLO" - в латинско-руския речник за "quondam" е дадено "някога, едно време" като основно значение, сиреч в случая става въпрос за бивш синкел. При това положение се получава, че на печата на Борис-Михаил би трябвало да пише "Богородице помагай на твоя раб, монаха Михаил, някога от Бога архонт на България", което означава, разбира се, че говорим за бивш архонт, а не за монах-архонт или монах-княз, както е написано в разни статии за владетеля.

Да, груба грешка от моя страна, нещо съм разсеян тая сутрин, имал съм предвид намеренията на Расате да върне народа към езическите обичаи.

Въпросният печат на монаха Михаил, поставен от Бога за архонт, може да е именно от периода между свалянето на Расате и възкачването на Симеон, като през тези месеци Борис временно напуска манастира и си възвръща властта, за да потуши въстанието на 42-та рода и съответно изразът " от Бога поставен архонт" означава, че се е върнал към политическия живот по Божия повеля - така изглежда най-логично и нормално, нямаме монах-архонт, управляващ държавата от манастирската килия, а имаме монах, захвърлил расото и грабнал меча в името на Бога.

Предлагав на Вашето внимание една статия на проф. д-р Иван Йорданов, точно по темата е. Ето и източника, откъдето извадих статията: http://zabukvite.org/newspapers/Zabukvite8.pdf

Ако пише само "Богородице, помагай на монаха Михаил", няма да се знае кой именно е въпросният монах, все пак монаси по това време бол, Михаиловци - също.

Не знам защо, едва ли е от суета, но има стотици печати на разни монаси, описани в съответната специализирана литература, ако ти е интересно, ето ти няколко линка: http://db.pbw.kcl.ac.uk/jsp/boulloterion.jsp?bKey=6426 http://db.pbw.kcl.ac.uk/jsp/boulloterion.jsp?bKey=6434 http://db.pbw.kcl.ac.uk/jsp/boulloterion.jsp?bKey=1131

Изглежда има една интересна подробност в печата, която май ни убягна, а там се съдържа доста интересна податка за същността на монашеството на Борис-Михаил. Имам предвид, че обикновено на печатите на разни ромейски чиновници, които изпълняват няколко длъжности едновременно, се наблюдават стандартни изрази като, примерно, на този печат: По аналогия, за печата на Борис-Михаил би трябвало да очакваме надпис от типа: "Θεοτόκε βοήθει τῷ σῷ δούλῳ / Μιχαὴλ μοναχῷ καὶ ἄρχοντι Βουλγαρίας" Ако имаше печат с такъв надпис, това вече би било категорично доказателство, че Борис-Михаил през определен период е съвместявал някак си монашеството и управлението на държавата. Но на наличните към момента печати имаме "Богородице, помагай на твоя роб монаха Михаил, от Бога поставен архонт на България", което би могло да се тълкува и като "Богородице, помагай на твоя роб монаха Михаил, от Бога поставян [преди да стане монах] за архонт на България", тоест вече опираме до едни доста тънки нюанси на превода, които са от компетенцията на професионалист като Тироглифус, надявам се той да даде своето мнение за превода. Ето какво успявам да различа на опакото: +МΙΧΑΗΛ ΜΟΝΑΧωΓ ЄΓωΝΟΤΟC ЄΚΘVAPXON ROVΛГАР,

Англичаните са прагматици и не се изненадвам от това тяхно решение - наистина няма смисъл да се напъват в област, където не ги бива.

Използвал съм "Ч" като графичен вариант на старобългарското "Ц". Същата графема, обаче, в ромейските надписи, например монети, е графичен вариант на гръцката буква "ипсилон"(Y) - прикрепил съм една монета на имп. Теофил, на няколко места се вижда "Ч". Сиреч букводълбачът, ако е българин и прави надпис на българица, ще издълбае "Ч", когато става въпрос за буквата "Ц".

Продължаваме с нагледните примери - надпис от крепостта Боженишки Урвич. Горе вдясно имаме формата "царн", а долу вдясно имаме "црѣ"

Хайде потърси извор, където да има "чар" като графичен вариант на "царь", за да имаме пълни основания да предполагаме, че ЧР би могло да е и съкранета форма на "царь", а не само на цѣсарь"

В надписа от Станимака,например, имаме ЧР (с черта отгоре), което си е съкратеното "цѣсарь"

Перкунас, тук наистина водим доста сериозна дискусия, в която сериозните участници подкрепят твърденията си с визуални аргументи, тоест снимки на пасажи от съответните извори. Качи картинки, за да видим дали наистина ги има тия неща, за които твърдиш.

Темата се развива градивно и към момента вече имаме и по-сериозни аргументи в полза на българския произход на думата "царь", нека да ги обобщим: 1. На първата картинка виждаме буквения ребус от "Четвероевангелие на цар Иван-Александър", там наистина четем думичката "царѣ". Като проблем тук можем да повдигнем това, че все пак става въпрос за игра на букви и не трябва да изпадаме в излишна еуфория. 2. На втората картинка виждаме лист 34(а) от т. нар. "Палаузов препис" на Бориловия синодик, там на в края на първия и началото на втория ред имаме "царнцн". Като проблем тук можем да повдигнем датировката на преписа, приема се, че е от края на XIV век, но не съм наясно на базата на какви аргументи се приема това и доколко са убедителни. Наистина имаме светлинка в тунела, едва мъждукаща, но си я имаме