Зитко

Ето и интересни обеци с двуглав орел (първата картинка) и монограм на Тертер (втората картинка). Ето извадка от "Добруджанското деспотство" на Георги Атанасов: Накитите в Добруджанското деспотство Позволяваме си да ги отделим от другите метални находки, добити от добруджанските крепости от ХIV в. не само защото са най-многобройни и ефектни, но и защото се поддават на по-точна датировка. Най-после дават възможност за сравнения и общ поглед към културните феномени в региона, защото се откриват във всички градове и по-важните крепости на деспота- та – Калиакра, Каварна, Варна, Кранево, Балчик, Кастрици, Дръстър, Пъкуюл луй соаре, Кокони, Ветрен, Тутракан, Овеч, Аспарухово, Петрич и др. Те са източник, който свидетелства и за вкусовете и възможностите на различни социални прослойки. Освен масовите медни и бронзови накити се откриват ценни сребърни и позлатени екземпляри, както и образци от злато, дело на класни български и задгранични ателиета. Обеци и Наушници. Ако направим приблизителна рекапитулация ще установим, че тук спадат над 50 % от накитите от ХIV в. открити в Добруджа. Масовите обеци през ХIII-ХIV в. са кръжила, върху които са нанизани медни сфери с разнообразна форма, размери и украса. Откриват се в почти всички центрове на Деспотата – Калиакра, Каварна, Балчик, Дръстър, Пъкуюл луй Соаре, Кокони (обр. 41, 102, табл. V – 1-5, Х – 6, ХIII – 1-6, ), Ветрен и др.97 Те следват една мода от ХII-първата половина на ХIII в., но през втората полови- на на ХIII и собено през ХIV в. наблюдаваме ред промени и иновации. Докато през първия период обеците са с малки размери, а сферите обикновено семп- ли, то през следващите десетилетия размерите рязко се увеличават, а украсата се обогатява и става разнообразна с дантелена ажарност, псевдоперли и фи- лигран. Тези иновации са характерни особено за сребърните образци (обик- новено наушници), често позлатени, при които нанизаните сфери вече са три. Най-после освен сфери се появяват бипирамидални нанизни форми, богато декорирани и с характерните за ХIV в. роговидни израстъци (табл. ХIII – 1, 6). Нямаме сигурни способи, чрез които да установим дали мнозинството позла- тените обеци и наушници (над 60 екземпляра само от региона Варна-Калиак- ра) са внасяни и дали някои не са дело на местни ателиета. Забележително е, че са срещат в почти всички изявени балкански центрове от ХIV в. Има обаче два чифта, който без съмнение са дело на императорския ергастерион в Кон- стантинопол (обр. 49, табл. VII- 1-4 )98. За разлика от всички останали те са от- ляти от чисто злато (23 карата !) под формата на масивни луновидни касети с перлени висулки. Ажурната украса, прецизно изпълнена включва растителни повлеци, който рамкират медалиони с двуглави орли и монограма на Тертер ТРР, добре познат от монетните емисии (обр. 37, 38). Като знаем, че майката на Тертер е от императорската фамилия на Палеолозите (същевременно дъщеря на един от най-богатите мъже на Византия през ХIV в., какъвто е мегадукса Алексий Апокаф), то появата на подобни образци в Дръстър е закономерно. Специално единият чифт е открит в гроб в десния кораб на катедралния храм на Дръстър. Там са положени мощите на знатна дама с богато декорирани одежди със златни копчета, пръстени и аксесоари. Вторият чифт е от съседен гроб с горели мощи на дете, вериятно момиче от фамилията на Тертер, пора- зено от чумната епидемия. _______________________ Материалите и картинките са взети от "Добруджанското деспотство", Георги Атанасов - автор, Издателство “Фабер”, 2009.

Попаднах на нещо доста важно за орлето от Вознесенка : http://dolboyascher.livejournal.com/40327.html?thread=382855#t382855 Вроятно снимките на орлето и монограма му, циркулиращи в нета, са правени не на оригинала, а на репликата, изложена в Запорожския музей: http://ru.wikipedia.org/wiki/%C7%E0%EF%EE%F0%EE%E6%F1%EA%E8%E9_%EE%E1%EB%E0%F1%F2%ED%EE%E9_%EA%F0%E0%E5%E2%E5%E4%F7%E5%F1%EA%E8%E9_%EC%F3%E7%E5%E9 Във филма "Българите", авторът му Пламен Петков май държи именно репликата в треперещите си ръце, а не на автентичното орле, голям майтап Тази година правех сметка да ходя в този музей и да снимам собственоръчно монограма, за да може по-категорично да го разчетем, но явно ще се откажа, едва ли ще ме пусне някой в хранилището, където се пази.

След дълго дирене най-после намерих добра снимка на този пръстен и спретнах една пояснителна картинка. Картинката, разбира се, е освободена от авторски права и може да се ползва свободно. Допълнителни бележи: - при дълбаене на буквичките, "севасть" е съкратено на "севас", а името "Тиходрагь" е съкратено на "Тиходр" и така се получава инскрипцията "СЕВАСТИХОДР", като буквичката "Д" е обърната с главата надолу и това явно е грешка на майстора-златар, който е направил пръстена. - пръстенът е намерен при разкопки на крепостта "Калето" над с. Кранево, вероятно севаст Тиходраг е бил управител на крепостта. Засега не е установено средновековното име на тази крепост. - пръстенът се намира в "Археологически музей", гр. Варна : http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/subcategory/real/efa3bda6a7722e5aed080c445323d14d317bbd56.jpg ______________ файл: Пръстен на севаст Тиходраг.jpg

Намериха златен пръстен със скъпоценен камък в гроб на "Трапезица" публикувано неделя, 16 октомври 2011 16:15 Златен пръстен със скъпоценен камък бе намерен в гроб на знатна жена при разкопки в средновековната крепост "Трапезица" във Велико Търново. Изящният златен пръстен със скъп камък с розово виолетов цвят, вероятно александрит е бил на млада жена от дворцовия елит в столицата Търново, каза доц. Константин Тотев от местния филиал на Националния археологически институт при Българската академия на науките. Бижуто е намерено в некропол в района на двореца на Асеневци. Изработено е в края на 13 век, началото на 14 век, вероятно в столично златарско ателие. В гроба на знатната жена освен пръстена са открити и останки от златосърмен воал за глава. В началото на седмицата в същия некропол доц. Тотев намери парче от керамичен съд с надпис, който свидетелства, че в крепостта Трапезица са познавали ракията още през 14 век. Информацията е на кореспондента на БНР във Велико Търново Катя Чорова. http://bnr.bg/sites/horizont/News/Curiosity/Pages/trapezica_nahodka1610.aspx

Дали някой е виждал снимка на келтския меч, открит край крепостта Кракра? http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=336937

Пак по темата "Келти на Балканите" се сетих, че наскоро в един руски сайт попаднах на ето тази книжка, издание от 1984. Който се интересува, може да си я дръпне тук: http://depositfiles.com/files/d5klyawvb Дали у нас има някакви по-нови и по-обширни изследвания по темата?

Към горния пост да допълня и с една картинка - ясно се вижда, че ездачът е в люспеста ризница на торса, а крайниците са в плетена ризница - такова защитно снаряжение май не е характерно за траките.

http://balkancelts.wordpress.com/ В този блог има доста неща по темата за келтите на Балканите, някои ми се струват твърде спорни, но все пак дават стимул за размисъл. Примерно тези апликации от Летнишкото съкровище наистина не ми изглеждат като тракийски, нямат тази елинистическа стилистика, характерна за региона.

В статията "Словесни формули за царската власт през Средновековието: Цар Йоан Александър (1331 – 1371)", авторката Марияна Цибранска-Костова, говори за една от българските вставки в превода на Манасиевата хроника (препис от поп Филиповия сборник), а на стр. 85 цитира самата вставка, адаптирана на съвременен български : “ А нашият нов Цариград процъфтява и расте, укрепва и се подмладява. Нека и до края да расте. Ей, царю, който царуваш над всички –като има такъв светъл и светоносен цар, великия господар и прекрасния победоносец, произхождащ от корена на преизящния цар на българите Иван Асен, сиреч Александър, прекроткия и милостивия, монахолюбивия, кръмителя на нищите и великия цар на българите, чиято власт нека безброй слънца да измерят”. Авторката дава и старобългарския вариант на израза "светъл и светоносен цар" - “свѧтьΛъ и свѣтоносьнъ царь”. Реших да проверя дали наистина във вставките на този препис, намиращ се понастоящем в Государственный Исторический Музей(Москва), е използвана формата "царь", но засега не успявам да намеря сканирани изображения на въпросните вставки от Московския препис, някой има ли подръка такива? Прикачил съм и въпросната статия.

Оловен модел за анонимен владетелски печат от Велики Преслав Автор: Петър Димитров През 2010 г. по време на археологическите разкопки югоизточно от „Владетелската църква” във Велики Преслав (Ваклинова, Щерева, Димитров, Манолова-Войкова 2011, 407–408, обр. 1) и по точно в участък (кв. 162/48) от т. нар. Сграда III ( по работната номерация на разкритите в този сектор монументални строежи) бяха проучени останките на занаятчийска работилница за производство и/или ремонт на ремъчни гарнитури. В нея се откриха голям брой медни и бронзови апликации, както и оловни модели за отливането им. Освен тях бяха намерени и множество моливдовули – български и византийски, чието присъствие може да се обясни единствено с естеството на метала, от който са направени, с цел евентуалната му преупотреба за изработка на предмети от олово. Въпреки отсъствието на производствени съоръжения в непосредствена близост с постройката, високата концентрация на една сравнително малка площ на подобни материали (наред с поти и бракувани полуфабрикати), насочва към такава интерпретация на обекта. Нумизматичните данни (византийски анонимни монети: най-ранните са от клас A1 – 969–976 г., а най-късните от клас D – 1050–1060 г.) и стратиграфската му позиция го поставят между края на X и средата на XI век. Вероятно работилницата прекратява съществуването си след появата на печенегите, които по данни на писмените извори превземат Велики Преслав и стануват в него през този период (Щерева 2009, 71). Сред многобройните находки бе открита и една тънка оловна пластина с кръгла форма и размери: диаметър ~ 22,5 мм, дебелина ~ 2 мм (Обр. 1, 2). Едната й страна (лицето) има релефен „медальон” – допоясно изображение на изправена мъжка фигура насреща, ограничена от двоен, грижливо направен зрънчест кръг по периферията. Другата страна (опакото) е оставена гладка и необработена. Прави впечатление отсъствието на какъвто и да е надпис или букви край нея, което автоматично поставя находката в категорията на т. нар. анонимни (сфрагистични ?) паметници. Въпреки някои сходства в морфологично отношение, с откритите от Й. Чангова в Перник, две едностранно украсени пластини с изображения на: 1. Исус Христос държащ евангелие с гравиран кръст и 2. Цар Петър I и съпругата му Мария, впоследствие интерпретирани като лице и опако на двойносъставен сребърен печат (аргировул) (Юрукова 1980, 3–12, обр. 1, 2; Чангова 1983, 110–113, табл. I; Йорданов 1993, №22; 2001, 60, табл. VI/82), новооткритата значително се отличава от тях. Пластината е с малка дебелина, отсъства канал за нишка, липсват следи от какъвто и да е припой върху реверса й, присъщ и необходим единствено за скрепяване на двойните златни и сребърни печати. Тази технология е нехарактерна за оловните печати и напълно изключва възможността за прилагането й при моливдовул. И все пак безспорно е, че иконографията на показаната личност стои твърде близо до редица изображения известни от група анонимни печати ( общо 7 ) свързвани с личността на цар Симеон I Велики (893–927) (Йорданов 2001, 43–46, табл. III/42, IV/43–45a). Централното поле на лицевата страна е заето от бюстово изображение на владетел, представен във фас. На главата си носи полусферична корона, съставена от челен обръч, над който е оформен изпъкнал точковиден кръст, и спускащи се покрай ушите пропендули от по три едри бисера. Лицето на владетеля е представено в пълни подробности: очите са с бадемовидно очертани орбити и с кръгли, широко отворени зеници; носът е тънък и с правилна форма; брадата на владетеля е заоблена, с видимо, макар и рехаво, окосмяване. Тук не се забелязват характерните при изображенията от печатите хламида и огърлица, съставена от три реда бисери, на която висят окачени три по-големи и три по-малки кръгли медальона. Вместо тях от шията до основата на бюста са нанесени 6 или 7 реда от разположени една до друга точки. Това поставя въпроса за вида облекло, с който е представена личността – вероятно става дума за някаква военна дреха, може би ризница – елемент, който не намира аналог сред известните ни находки. Ръцете не са показани, липсват следи от каквато и да е инсигния. Идентификацията на настоящия артефакт почива преди всичко на идентичния начин, по който е представен цар Симеон на екземплярите съхранявани в НАИМ – София (инв. №100), НАИМ – Шумен (инв. №23), НИМ – София, РИМ – Шумен (инв. №13685) и РИМ – Варна (инв. №VIII.203), както и сходния му диаметър с тях. Очевидно е, че изображението на владетеля при разглеждания модел и групата печати, се отличават от тези при следващите, където се титулува „василевс”. Според И. Йорданов разликите се отнасят не толкова до чертите на лицето, колкото до неговия ранг – монархът носи корона, която е предназначена не за василевс, а за по-нисък по ранг владетел. Въпросът за датата на модела остава открит, но цялостната характеристика на тези анонимни печати – иконография, стил, форма, размери и разпространение ги приближава до времето на печатите на Симеон с титула „архонт на България”. Тук трябва да добавим още едно съображение от значение за прецизирането на датировката и основание за него ни дава военната (?) дреха, с която е изобразен князът. Писмените източници сравнително добре проследяват (Златарски 1927, 285–337) почти непрекъснатите военни действия срещу империята (и не само): в отрязъка между 894 и 904 г. се споменават две големи (в Източна Тракия и при Булгарофигон) и десетки по-малки сражения за превземането на над 30 крепости (наред с опита за превземането на Солун) – положение, на което предаденият тук образ изглежда напълно съответства, представяйки Симеон като владетел „на бойна нога”. Предвид всички изброени доводи може да се допусне, че моделът е използван за образец в периода преди 913 г. (894–904 ?), когато неговият ранг на василевс не е бил „легитимен” и приет от Византия. Време в което официално признатият титул „архонт на България” вече не е отговарял на реалното съотношение на силите между двете държави, но все още не е бил поставен въпросът за промяната му (Йорданов 2001, 44–45). __________________________________________________________________________ Статията е от "Българско е-списание за археология", брой 1/2012, линк: http://be-ja.org/wp-content/uploads/2012/05/Be-JA_1_2012.pdf

^ Да, това е доста по-логично и приемливо обяснение.

Направих си труда да поразровя специализираната литература и се оказа, че има публикуван и друг такъв печат - в статията "Les Argyroi" (J.-C. Cheynet et J.-F. Vannier). Авторите смятат, че печатът вероятно е принадлежал на един от синовете на Василий Аргир, братът на император Роман ΙΙΙ Аргир.

На прикачената картинка може да прочетете статия, публикувана в "Известия на НИМ", том 17. Авторът смята, че намереният моливдовул е бил използван вторично като амулет, но аз не мога да се съглася с тази негова теза, защото не виждам кръгла дупка, каквато би трябвало да има, ако въпросната оловна пластина е висяла на връв, по-скоро ми прилича на пукнатина. Освен това и формата е твърде неугледна, а все пак говорим за мек метал, едва ли е било проблем да бъде оформена по-удачно дори от дете.

Ето и една полезна руска статия за съкращенията в древните ръкописи.

Съкратената форма ц ҃рь са могли да я развържат не само като царь, но също така и като цѣрь, която думичка вероятно би звучала като "цяр" (цясар --> цяр). На мен по-логична ми се вижда следната схема: цясар --> цръ --> църъ--> царъ С други думи, в даден момент съкратената форма ц ҃рь е навлязла в разговорната реч, като са я произнасяли "цръ" или "църъ", а след това се е получила замяна на "ъ" с "а", тоест "царъ". Твърде е възможно "царь" и през ВБЦ да си е останала само простонародна дума за понятието "владетел", а титлата ц ҃рь да е била произнасяна като "цясар" само в официални случаи.

Статия за още една монета на Тертер.

Полезен справочник, наистина, чел съм предишно негово издание и сега ми е интересно дали в справочника е включен севаст Тиходраг - една неизестна доскоро средновековна личност, името на която четем на златния пръстен, показан на прикачената картинка. За незапознатите само да припомня, че разчитането на пръстена беше направено от моя милост, с което особено се гордея ПП. Между другото, в заглавието на справочника е запазена досадната грешка в словореда - правилно е да се пише "кой е кой", а не "кой кой е".

По-логично ми изглежда даден владетел да употребява личното си име или лично+фамилно/родово име, поради тази причина не бих приел трактовката на Мушмов.

Ето и монета с предполагаем монограм на Тертер.

Също така е възможно Тертер да е наследил своя брат Иванко, тоест да не е имало разцепване на Добруджанското деспотство.Възможно е двамата да са били независими владетели за известно време, след това единият да е анексирал владенията на другия. Доста възможни варианти се получават.

Ами фактите говорят, че Тертер Добротица също е бил независим владетел и е сякъл монети със своето име, тоест и Добруджанското деспоство вероятно се разпада на две по-малки независими владения, едното на Иванко Добротица,а другото - на брат му Тертер Добротица. Докато монетите от типа, показан на прикачената картинка, съдържащи монограм ΙωΤ, дават основание да предположим, че Тертер Добротица е имал син-наследник с име Йоан, тоест Йоан Тертер Добротица - оттук изглежда се получава и объркването, тоест Иванко,синът на деспот Добротица, се обърква с Йоан, предполагаемия внук на деспот Добротица. Това, разбира се, е моя хипотеза, базираща се само на нумизматичните свидетелства.

Доколкото съм запознат, Иванко Тертер е хипотетична историческа личност, по-скоро е резултат на някаква заблуда. Деспот Добротица има двама сина, Иванко и Тертер, като е коректно да ги наричаме Иванко Добротица и Тертер Добротица.

Според каталога на Радушев и Жеков, става въпрос за монета на Тертер Добротица.

Тамарин, макар и равни по ранг, титлите са различни - в един от предишните ми постове се опитах да Ви обясня разликата, но явно не съм бил достатъчно убедителен. Освен това апелирам да се прави разлика между владетелска титла и обикновена дума в даден език, било собствена или заемка, използвана за обозначаване на даден владетел - титлата или титулната формула е това, което съответният владетел използва в официалните си документи, печати, монети и прочее. Примерно, титлата на Петър Ι отначало е "василевс на българите", а това, че вероятно в разговорната или писмената реч са го наричали цясяр или цар не значи, че е носил такава титла. В Битолския надпис пък имаме " ц ҃рѣ Васїлїа", но това не значи, че Василий II носи такава титла, нали? Но когато Петър Ι започва сам да се титулува "ц ҃рь" на печатите си, вече e безспорно, че той носи такава титла. Фактите ни дават основание за хипотезата, че Петър в даден момент се отказва от титлата, дадена му от ромеите и узаконява "ц ҃рь" за официална владетелска титла. Друга възможна хипотеза е, че е използвал титлата "василевс" в кореспонденцията с Константинопол, а за вътрешна употреба е използвал печати с титлата "ц ҃рь".

Съгласен съм, но все пак да уточним, че "Βασιλεύς" по това време се е използвала неофициално, в разговорната реч, а в официални случаи са използвали "Αὐτοκράτωρ", "Καῖσαρ" и "Σεβαστός"(или "Αύγουστος") съответно за "Imperator", "Caesar" и "Augustus". "Василевс" става официална титла едва при Ираклий ("πιστός ἐν Χριστῷ βασιλεύς").