Зитко

Идеята ти е много интересна, защото на оригиналния пръстен-печат наистина лесно можем да аргументираме прочит с наличието на " Y B I Г I ".

Все пак за любителите на историческата стъкмистика да предположим, че златарят е искал да изгравира ето такъв монограм (но поради неумелост или небрежност не му се е получило много точно ): Тоест в лявата секция да има "В", а в дясната - явните "П" и "Е", които теоретично съдържат също и някоя буквите "Т,I,Г,C" (или евентуално всичките). При това допускане можем да направим следния прочит на монограма : Тоест "На Есперих, архонта на България".

Точно поради тази еднотипност на двата пръстена смятам, че единият пръстен е нескопосана реплика на другия, вероятно правена от прабългарски златар, който не е бил достатъчно наясно с точната форма на буквите, затова е изработил буквата "B" като залепени "I" и "О", през които минава хоризонталната линия на кръста и така се получава илюзията за Θ (тита). Докато при изписването на "К" се е изложил още повече, понеже я е направил почти като "Е" - ясно се вижда, че двете чертички на "К" са по-дълги от третата чертичка, която е от буквата "П", но "майсторът" явно не е схванал идеята, че двете чертички трябва да сключват по-голям ъгъл и да са съединени в единия край, за да се получи именно , докато на него му се е получило нещо като .

Стандартно на кръстовидните монограми, ако има име, то първата му буква се монтира на лявата секция, така че това определено поставя под съмнение разчитането на Вернер - монограмът, разчетен като "На Ховрат", в лявата си секция има "Р", така че не можем да изключим и вариант с име, започващо с "Р".

Според мен на този монограм няма Θ (тита), защото няма необходимост от тази вертикална чертичка ( евентуално за буквата "I" - такава чертичка има в "П", която формално представлява залепени "Г" и "I"), следователно имаме неграмотно изписване на буквата "В".

Този проблем би могъл да се заобиколи с допускането, че може някои от думите да са написани съкратено, като например в печата на Мавър, ето една картинка, която бях направил и представил преди време във форума: Виждаме, че е представено съкратено като . По аналогичен начин и титлата "архонт" би могла да бъде представена съкратено като "АРХ".

Малка корекция - вариантът "Аспар-хрук" не може да се прочете, ако приемем, че на монограма има "Е", понеже в такъв случай няма да има "К"

Освен тези два варианта, на монограма теоретично можем да прочетем всеки един от познатите варианти на името: Аспарух, Исперих, Есперих, Есперерих, Испор, Аспар-хрук.

Монограмът на "репликата", както я нарича съфорумецът по-горе, представлява нещо такова: Ако допуснем, че не е имитация, тоест в дясната секция, освен явното П, имаме и Е, това ни дава право да приемем, че чисто теоретично имаме и С - при това положение ситуацията става доста интересна, понеже теоретично можем да приемем наличието на "ЕСПEPIXOV" (На Есперих), а това пък води към сензационната хипотеза, че там може да е погребан Аспарух, а не Кубрат!

Според мен, пръстен 2 е имитация на пръстен 1 - явно е, че имитаторът не е бил много грамотен и затова така нескопосано е изобразил буквите В и К, като втората дори прилича повече на Е. Изниква въпросът кой и защо е направил тази имитация?

Утре планирам да ходя до музея в Днепропетровск и да снимам лично Орлето, ако ми разрешат, така че ще видим монограма как изглежда на снимка с висока резолюция.

Поздравления за интересната и конструктивна тема! Така, минаваме направо към пръстените - прави впечатление, че и на трите пръстена имаме конструкцията , какво ли означава това? Може би, че е закодирано едно и също име или пък една и съща титла? Да разгледаме монограма За този монограм бих предложил една смела хипотеза, базирана на условието, че конструкцията съдържа буквите X,A и Λ,а конструкцията - буквите П,Т,К и I. На тази база предлагам разчитането АВITOXOΛOV ПАТРИКIOV.

Аз приветствам темата и не усещам емоционална пресиленост в уводния пост, даже напротив, трябва да гоним и мачкаме туркофилите по всички фронтове Тюркската хипотеза за прабългарите е толкова неубедителна и неиздържана за един непредубеден читател , че дори няма нужда от някакви нови и сензационни разкрития, за да се обори. Но понеже все има статута на официална теза в историческата наука, трябва редовно да се правят публикации, които я компрометират убедително, така лека-полека ще бъде изтикана в ъгъла и ще остане само като пример за историческа манипулация. Въпрос на време е тюркската теория да се свали от употреба и решаваща роляq, според мен, ще окаже популационната генетика - за това сме си говорили в една друга тема на Южняка, за съжаление у нас никой не иска да праща прабългарски, така да се каже, проби за ДНК-анализ, а пък за идеята за такава лаборатория и изобщо лаборатория по археометрия изглежда мечта. В тази тема би ми се искало трябва да натрупаме една солидна база данни и след това да синтезираме тези или антитези. Тук прикачвам тематичната статия "За произхода на прабългарите" от Рашев, в следващия ми пост ще дам линкове и към две книги на Рашев.

Преди време бях направил някои корекции и качил картинки в тази статия за Мавър, но явно някой е бърникал, затова нощеска качих една нова, по-подробна картинка, качвам я и тук, ако случайно някой отново я махне от Википедията.

Сериозно внимание заслужават и историческите сведения, че територията в Централна Европа, заселена от унгарци, е наричана "Туркиа" от ромеите - на първата картинка виждаме един печат от митрополия Туркиа. В Солунския диоцез пък имаме епископия на турките (втората картинка). Смята се, че това са някакви маджари, заселени някъде в региона на река Вардар, но е възможно да са и хазари, понеже знаем, че хазарският каганат е наричан Източна Туркиа от ромеите. Картинките са взети от "Catalogue of Byzantine Seals at Dumbarton Oaks and in the Fogg Museum of Art, Volume 1" Ромеите определено са правели разлика кои са турки и кои не, примерно българите са наричани "хуни,скити, мизи", но никога "турки" и това е доста сериозен аргумент против тюркската хипотеза за българите.

Почваме да разглеждаме анализа на Златарски ред по ред.

Ето какво казва Златарски за коментирания в тази тема надпис: Наред с разгледаните тук книжовни известия ще трябва да поставим още един епиграфски паметник, в чието съдържание Бйори също намира подкрепа на своето мнение. Това е Шуменският надпис, наречен така, защото е намерен в турските гробища при Тумбул джамия в Шумен. Той е издаван два пъти17 и издателите му въз основа на възможните според тях попълвания на текста са на мнение, че в надписа се говори за някакви военни действия на българите против византийците в областта на Одрин и Пловдив, като при това първият издател го отнася към времето на хан Маламир или на неговия най-близък приемник, а вторият — към Маламир. Ние бяхме възприели това мнение за съдържанието на надписа и въз основа на някои книжовни данни отнесохме тоя надпис към времето след 846 г.18 Сега обаче след ново проучване на текста върху самия камък и факсимилето дойдохме до друго заключение, както ще покажем тук. Тоя надпис, както вече посочихме на друго място19, при всичката си голяма историческа важност, е дошьл до нас в непълен и развален вид и при необикновените му палеографични особености твърде много се затруднява разбирането на съдържанието му. Това е един епиграфски палимпсест, ако можем така да се изразим, защото немалко е пострадал под длетото на някоя невежествена ръка, която види се, е искала да преповтори за по-ясно четене буквите, но поради неумение още повече ги развалила и изопачила. Затова при четенето на надписа необходимо се явява внимателно да се отличава кой нарез е нов и кой стар, а това още повече затруднява дешифрирането на текста. Ние тук ще го разгледаме по-подробно. _________________ 17. В Archäol-epigr.Mittli., Bd.XIX,S.242—243,и в Абоба-Плиска,стр. 232—236,факсимиле албум,таб. XLV. 18. В. Н. Златарски, Известия за българите и пр., стр. 52. 19. Пак там, стр. 51.

Редно е да добавим и аргументите на В. Златарски в този спор с Bury, изложена в "История на Първото българско царство". Поясненията към текста от прикачените картинки: 1. J. В. Bury, Eastern Roman Empire, p. 481—484. 2. Вж. В. Н. Златарски, Приемниците на Омортага, пак там, стр. 755—777; Известията за българите и пр., стр. 35—36. 3. Migne, Patrologia. graec., t. 126, col. 151—222. 4. Той казва, че Маламир бил наследен от сина на Звиница, и после продължава да говори за Борис като "ό ρηθείσ Βωρίςησ". 5. Bury, каз, съч., стр. 481. 6. За това вж. по-горе, стр. 424—427. 7. За това събитие вж. по-подробно стр. 432—434. 8. Какво се разбира тук под Македония вж. по-горе, стр. 358/9 и в Известия за българите и пр., стр. 47—48. 9. Georg. Hamartolos, ed. Muralt., 724—5. — Cp. старобъл. превод в Известия за българите и пр., стр. 31—32. 10. Bury, каз. сьч., стр. 481. 11. Вж. по-горе, стр. 358—359 и 391, бел. 29. 12. За бъркотията в имената и генеалогията на българските господари в известието на Симеон Логотет, подробно вж. нашата статия „Приемницте на Омортага,” пак там, стр. 758—764. 13. Bury, каз. сьч., стр. 482; ИБИД, пак там, стр. 181. 14. Bury, каз. съч., стр. 481; ИБИД, пак там, стр. 180. 15. Bury, каз. съч., стр. 482; ИБИД, пак там, стр. 182. 16. В. Н. Златарски, Известия за българите и пр., стр. 46—47.

Eто и коментарите на Стивън Рънсиман, извадката е от неговата "A History of the First Bulgarian Empire"(1930 г.): Приложение VIII Маламир и Пресиам Между двамата най-големи познавачи на българската история от IX в., Златарски и Бъри, се е водила истинска война по отношение на продължителността на управление и имената на хан Маламир . Според Бъри, който приема хипотезата на Иречек, той е управлявал от смъртта на Омуртаг (около 831—832 г.) до 852 г. (възкачването на Борис) и е имал и българско име, Пресиам, което е престанал да използува по време на управлението си. Според Златарски, той е управлявал от 831 до 836 г. и е бил наследен от своя племенник Пресиам, който управлявал до 852 г.1 За съществуването на Маламир знаем не само от надписите, но и от известието на Теофилакт Охридски, единствения историк, които се е опитал да опише цялостно управленията на хановете от Крумовия род и взаимоотношенията между тях. Той явно е разполагал с някой по-стар извор, който не е достигнал до нас. Теофилакт съобщава, че Омуртаг е имал трима синове — Енравота, Звиница и Маламир (Μαλλομηρός). Маламир наследил баща си и на свой ред бил наследен от своя племенник, сина на Звиница. Няколко реда след второто си твърдение той Нарича българския хан ”ὀριθὴς Βωρίσης”2 — фраза, която обикновено е била поправяна на ” ὁ ῥηθεὶς Βωρίσης". Маламир се споменава също и под името Валдимер или Владимир в разказа на Логотет за адрианополските пленници, където, няколко реда по-долу, изведнъж се говори за Михаил (Борис) като за хан. Но цялата информация на Логотет е мъглява; Владимир е наречен баща на Симеон.3 Дотук сведенията не ни пречат да приемем, че Маламир е бил наследник на Омуртаг и предшественик на Борис. Но в един надпис4, открит във Филипи, се говори за " . . . ἀνος ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων ", който се споменава редом с кавхан Исбул. Освен това, Константин Багренородни говори за " Πρεσιὰμ ὁ ἀρχὼν Βουλγαρίας ", който водил битка със сърбите около 840 г. Борис-Михаил, твърди той, бил син на Пресиам.5 Следователно, излиза, че Пресиам, или по-вероятно Пресиан или Прусиан (известно българско име)6 е бил отделен хан — ". . . άνος " в надписа от Филипи. Въз основа на тези сведения както Бъри, така и Златарски съставят своя теория и всеки я подкрепя със собственото си тълкуване на Шуменския надпис, в който се споменава Маламир. Златарски отхвърля тълкуването на фразата ” ὁ ῥηθείς” y Теофилакт, казвайки, че тъй като името на Борис още не е било споменато, той не може да бъде ” ῥηθείς”. Маламир без съмнение е бил наследен от своя племенник, но това е бил Пресиам, докато Борис, както казва Константин Багренородни, е бил син на Пресиам. Златарски приема, че внезапната поява на Михаиловото име в разказа за Кордил в 835—836 г. означава смяна на хана по това време, като името Михаил е написано погрешно вместо Пресиам. Така, с допълнителната помощ на Шуменския надпис, Златарски създава личността хан Пресиам, който наследил престола през 836 г. Но Бъри приема четенето ” ὁ ῥηθείς ” - всъщност Златарски не предлага задоволителен заместител, а с довода си, че името не се споменава по-рано, като че ли изпада в дребнавост. Бъри изтъква, че е странно Теофилакт да пренебрегне напълно управление от близо 16 години — и то вероятно години от жизнено значение за укрепването на християнството в България — и същевременно да отдели такова внимание на управление от пет или най-много десет години (Омуртаг може да е починал едва след 827 г.) Освен това той оправдано се отнася със съмнение към стойността на всеки аргумент, основаващ се на разказа на Логотет. Той не приема и тълкуването на Шуменския надпис, направено от Златарски. Неговият извод е, че Маламир е бил Пресиам, но е приел официалното славянско име Маламир около 847 г., непосредствено след създаването на надписа от Филипи, за който Бъри се присъединява към мнението на Златарски, че се отнася приблизително към този период. Той обяснява сведенията на Константин за роднинските връзки на хана, казвайки, че Борис е бил осиновен от Пресиам-Маламир. Златарски му отговаря, като повтаря доводите си и разкрива едно слабо място в хронологията на Бъри. Според Бъри излиза, че Пресиам трябва да е сменил името си между изсичането на надписа от Филипи и създаването на Шуменския надпис, т.е. в 847 г., и всички надписи, съдържащи името Маламир, трябва да се отнесат към краткия период 847—852 г.7 Тук обаче Златарски не е справедлив; самият той приписва на Маламир едва петгодишно управление. Той не е склонен да повярва и в това, че един хан би приел "официално" име по средата на управлението си. Но основният спор е свързан с Шуменския надпис.8 Изсечен (както и двамата се съгласяват) около 847 г., в него се говори за нахлуване на хана в Тракия заедно с кавхан Исбул. След като говори за ” Κροῦμος ὁ πάππα μου ” и за това как „моят баща Омуртаг" сключил мир с гърците и живял добре (καλά) с тях. Надписът продължава (четвърти ред в средата): καὶ οἱ Γρικοὶ ἐρήμωσα ὁ Μαλαμὶρ μετ(ὰ) τοῦ καυχάνου Ἠσβούλου ἐπ . . . (αλα) . . . (εἰς) τοὺς γρίκοὺς τοῦ προβάτον το κασ След това продължава да разказва за безспорно военни действия, като отново споменава Исбул в деветия ред, в който малко преди това има изтрито място. Златарски добавя думата "ἔπαρχε" като последна в петия ред. В началото на шестия ред, след " αλα " той разчита “ ε. . . ισεις ”и допълва фразата до " καλὰ ἔζησε εἰς ". В резултат на това той приема, че Маламир също е живял в мир и военните действия са дело на друг хан, т.е. Пресиам. На факсимилето от надписа в албума " Абоба — Плиска " (таб. XLV) се виждат ясно " αλα " и " εις " (знакът за "ε" може да означава и "καὶ"). Но дори и останалите букви, които Златарски твърди, че разчита, да са верни, те несъмнено трябва да бъдат допълнени по някакъв друг начин. Според мен възраженията на Бъри са основателни: 1) Маламировото " καλὰ ἔζησε " би предхождало " οἱ Γρικοὶ ἐρήμωσαν ", с което се отбелязва започването на война. 2) " καλὰ ἔζησε " няма смисъл в съчетание с думите, които следват — поправките, внесени там от Златарски, са неубедителни. 3) Споменаването на Исбул явно означава военни действия. Всичко това, заедно със споменаването на Крум като дядо на хана и Омуртаг като негов баща, би трябвало да ни убеди, че надписът без съмнение принадлежи на Маламир. Поради тази причина и поради съображенията на Бъри, изложени по-горе, се съмнявам в съществуването на хан Пресиам , управлявал, както твърди Златарски, от 836 до 852 г. Има и още един второстепенен аргумент срещу неговите схващания. По времето, когато подарил на Маламир водопровод, Исбул е назован ” ὅ παλαιὸς αὐτοῦ βοϊλᾶς ” , така че по всяка вероятност той е бил на солидна възраст и е имал старшинство сред болярите. Но според Златарски, водопроводът е бил построен преди 836 г. След 847 г., обаче, Исбул е водил не един поход. По-склонен съм да вярвам, че когато е станал " παλαιός " му е било разрешено да се оттегли, вместо да остава на активна служба още десет години. Не по-малко се съмнявам обаче и в това, че хан Пресиам е приел официалното славянско име Маламир. Владетелите нямали обичай да сменят имената си по средата на своето управление, освен когато, подобно на Борис, приемали нова религия. Подобен жест от страна на хана към неговите славянски поданици е малко вероятен. Доказателствата за съществуването на хан на име Пресиам ми се струват несъстоятелни. Надписът от Филипи не е от голямо значение — има и други думи, завършващи на " ανος ", освен " Πρεσιανος ", а собственото име невинаги предхожда непосредствено титлата "ὁ ἐκ θεοῦ ἀρχών". Напълно възможно е думата да е била " κάνας ", написана погрешно. Сведенията на Константин имат по-голяма стойност. Но те са в пълен разрез с тези на Теофилакт, който изобщо не споменава Пресиам. Тук Константин се е занимавал с историята на Сърбия и е ползувал сръбски извори: той не е съпоставял тези пасажи с някое друго съчинение за българската история — тема, която е пренебрегвал. А сърбите, тогава все още изостанал народ, спокойно биха могли да сбъркат един блестящ български пълководец със самия владетел. Освен това да победиш върховния владетел било далеч по-престижно. Нещо повече, когато в земите им нахлул следващият владетел, те, естествено, го взели за син на предишния нашественик. Присъствието на Исбул в двата надписа от този период, в които се говори за войни, навежда на мисълта, че Маламир не е предвождал лично войските си, а навярно дори и не ги е придружавал. Струва ми се малко вероятно да е прекарал три години в походи из Сърбия. В един двор, където е било разпространено многоженството, той не е оставил син — значи е напълно възможно да не е бил твърде здрав. Смятам, че Пресиян е бил един от висшите военачалници в страната, вероятно потомък на ханския род, но е бил увенчан с корона и е имал син-владетел само в невежото въображение на сърбите. ____________________ 1. Bury, op. cit., pp. 481-4: Zlatarski, Izviestiya, pp. 49 ff. Istoriya, i., I, pp. 447–57 (a reply to Bury’s objections to his Izviestiya suggestions). 2. Theophylact, Historia XV. Martyrum, pp. 193, 197. 3. Leo Grammaticus, pp. 231-2 (Βαλδίμερ): Logothete (Slavonic version), pp. 101–2 (Vladimir). 4. Villoison’s inscription, see above, p. 89. 5. Constantine Porphyrogennetus, De Administrando Imperio, p. 154. 6. Zlatarski (loc. cit.) easily shows that Presiam is more probably Presian. 7. Actually there are only three—the Shumla, the aqueduct, and Tsepa’s memorial. 8. Aboba-Pliska, pp. 230 ff.

Забавен анализ на въпросния надпис прави ирландският историк J.B. Bury (1861–1927) в "Α History of the Eastern Roman Empire" - в крайна сметка заключава, че Пресиан и Маламир са едно и също лице, като Пресиан приема славянското име Маламир в последния период на властването си.

Ситуацията на ред ❷. - според реконструкцията от пост #1: M A C I B P Є N T A Є P Г A T ୪ T A K Є O П А Т Н Р М ୪ O A P X O N O M O P T A Г - според мен: [*] [*] [*] [*] [*] P Є N T A Є P Г A T ୪ T A S O П А [?] Н Р М ୪ O A P X O N O M O P T A Г Уточнение: на този ред имаме един символ, подобен на латинската бува S - често този символ се използва вместо съюза "καὶ".

Наистина има Х над първия ред, но не можем да сме сигурни дали е от АРХON, пък и не виждам логика да се намира отгоре. Можем да допуснем, че е имало някакъв по-горен ред, но аз не забелязвам други букви преди и след това Х...

Ето каква е ситуацията на ред ❶, според мен: - според реконструкцията от пост#1: O Є K Θ Є ୪ A P X O N O K P ୪ M O C O П А П О С М ୪ М Є Т А Η - според мен: O Є K Θ Є ୪ A [?] XON O K P ୪ M O C O П А [?] [*] [*] М ୪ [?] [*] Т А Η

Вече сме готови да умуваме какво има на всеки ред.Предлагам следните означения за буквите от реконструкцията, показана в пост #1: - спорна буква: [?] - буква, която в надписа не се вижда или липсва: буквата с чертичка отдолу - буква, на която в надписа съответства някаква странна драскулка: [*]

Разграфих надписа, за да правим по-лесна ориентация при бъдещия анализ и реконструкция.