Станислав Янков

Да, ама колкото повече прочитам и разбирам - толкова повече забелязвам, че са били прави за нещата, които са отговаряли, докато все още не съм разбирал достатъчно работите. Например, наскоро успях да разбера най-накрая какво е метричния тензор (метриката), как се формират десетте числа на матрицата (таблицата) му, какво значат, както и някои други неща и като препрочитам някои неща, които са отговаряли по отношение на ОТО в миналото - сега вече по-ясно мога да разбера, че са били точни (за кривини, за топологии, за геодезични линии и т.н.).

Наясно е с редица правилни термини и детайли, например споменаваше за многообразията и за други правилни неща много преди аз да започна да разбирам по-добре смисъла им, само ползва знанията си като повод за грубо и обидно отношение - все едно не съществуват неща, които той не знае и ти си длъжен да разбираш всичко точно като него, иначе нямаш право да пишеш в този форум (или поне не във физическите теми). Скенер и Гравити например също знаят и разбират много, още повече и от него, но те се стремят да помогнат и обяснят доколкото могат (Гравити с малко думи и най-стегнато, а Скенер с купища полезни детайли, които малцина знаят).

Глупости пишеш ти. Кипен знае доста, единствения (но твърде неприятен) проблем с него е, че непрекъснато гледа да пъди и нагрубява онези, които знаят по-малко от него, но въпреки това упорито настояват на нещо, което не могат да обяснят добре заради недостига си на знания в дадения момент. Ти обаче си по-зле, защото се мъчиш да отричаш отдавна потвърдени от практиката неща, като пробваш да ги "опровергаваш" с вдигане на пушилка и мъгла, с опити за предизвикване на повече объркване, вместо чрез яснота и човек да си каже: "да бе, наистина е така, той е прав!" Освен това и при СТО, и при ОТО става дума за напълно взаимосвързани и логични концепции, които отговарят на твърде много детайли от реалността, освен че са и напълно интегрирани с геометричните подходи, които ползват. Толкова ли ти е трудно да приемеш, че в нашето ежедневие ние сме като маймуните, виждаме двуизмерно-евклидово и понеже зрението е най-мощното човешко сетиво (най-фокусиращия дразнител), затова и мисленето ни е преобладаващо такова - двуизмерен евклидов екран. На този екран на нас ни е по-лесно да си обясним деформациите, които се получават вследствие на прожектирането на триизмерна пространствено картина, триизмерното пространство е много по-достъпно за разучаване и му е достатъчна евклидовата геометрия. Обаче четириизмерната пространствено картина върху двуизмерен евклидов екран е много по-сложно деформирана - хиперболично при СТО и сферично/елиптично (римановата геометрия) при ОТО, неевклидови и доста по-неинтуитивни геометрични логики, поради което ни е и доста по-трудно да си обясним и приемем тези четириизмерни пространствени процеси. Имаш веднъж стереографска деформация като цяло (онова, което прави четвъртото пространствено измерение микроскопично, с планкови размери, а пък останалите три пространствени измерения огромни, с вселенски мащаби), имаш втори път хиперболична деформация при плоското пространство-време на СТО, имаш трети път сферична (или по-точно елиптична, ако не греша) деформация при "изкривеното" пространство-време на ОТО - все неевклидови геометрии и не е ясно, как очакваш лесно и без усилие да разбираш и да си обясняваш всичко това с елементарния двуизмерен евклидов екран, който ползваш като мислене?! Все едно да искаш да подкараш кола с подход като към каруца с кон или магаре - викаш до прегракване "дий-й-й", "рус", "тръгвай бе, животно", ама колата все не ще да тръгне и да те повози...

Практически метричният тензор на общата теория на относителността работи с трите пространствени измерения и времето като с четири съвършено еднакви същности, тоест - четири съвсем равностойни пространствени измерения. Всичко е просто различни съотношения между тези четири измерения, които водят до различни деформации на пространство-времето (четирите измерения) пред евклидовия двуизмерен екран на човешкото зрение и разбирания, формирани от доминацията на зрението сред човешките сетива - хиперболични деформации (при "плоското" пространство-време на Минковски), сферични деформации (при гравитационните ефекти), комбинирани хиперболично-сферични деформации (това, което се наблюдава на практика - дори плоското пространство-време на Минковски има на практика все някаква гравитационна кривина, произтичаща от съвкупната гравитация и геометрия на Вселената). В матрицата на метричния тензор на "плоското" пространство-време на Минковски времевото измерение (g00) е дадено с отрицателен знак, точно както аз се опитвах по-рано да изразя това чрез определянето на времето като "отрицателно" измерение: Естествено четвъртото (времевото) измерение реално си е идентично на останалите три пространствени измерения, с перпендикулярно разположение спрямо всяко от тях, но поради това, което наричам "стереографска деформация" в основата, във фундамента на тази Вселена, четвъртото (времевото) измерение е микроскопично, с неосезаема за нас протяжност (отвъд нашата разделителна способност, така да се каже), докато останалите три измерения (пространствените) са огромни. Както вече съм споменавал по-рано - тази фундаментална стереографска деформация на четирите пространствени измерения в тази Вселена води до разликата между време и пространство, до формирането на подсветлинни скорости и маси и до обратната пропорционалност между времеви отрязък и дължина по посока на движението с константа (коефициент) на пропорционалност К = С (скоростта на светлината). Можем да асоциираме нещата с три големи товарни вагона за трите големи пространствени измерения и с голям брой (например 100) подредени една след друга малки ръчни колички с обща дължина колкото всеки от трита големи вагона. Подобно на постоянно примигваща с твърде бърза честота светлина, която поради нашата ниска разделителна способност ние я възприемаме като "непрекъсната" и "плътна" на макрониво. Независимо от разликата в размерите на "трита големи вагона" за трите разтегнати пространствени измерения и "ръчната количка" за четвъртото измерение, всякакви пропорционални изменения между тях се отчитат без изменения и на макрониво. Тоест, ако удвоим размера на вагоните и на малката количка - всеки от вагоните ще е два пъти по-дълъг от преди и въпреки това дължината му пак ще се равнява на сто малки ръчни колички, както си беше и преди удвояването.

Това е доста полезно!

По-рано споделих тук този клип, но едва сега успях да го изгледам изцяло и имам няколко неща, които ми се струват по-различни от представеното в клипа. Преди да ги спомена обаче - ето нещо в клипа, което показва точно това, което се опитвах да кажа с четири пространствени измерения, трите от които (пространствените) са свързани с обратна пропорционалност с четвъртото (релативисткото време). Обратна пропорционалност с коефициент или константа К = С (скоростта на светлината). В клипа това е показано като представянето на времето с отрицателен знак в таблицата на метричния тензор от общата теория на относителността (22-рата минута на клипа). За съжаление неумението ми да боравя по-свободно с математиката на ОТО ми пречи достатъчно ясно да обясня, какво точно се опитвам да кажа (за още по-голямо съжаление добра подготовка относно ОТО, пък дори и относно електро-магнетизма и Максуел, също не се постига толкова лесно, колкото просто да кажеш, че ти се иска да имаш такава по-добра подготовка ). Също най-накрая някъде е даден достатъчно нагледно и начина на функциониране на AdS/CFT-кореспонденцията (26-тата минута на клипа) - отдавна търсех това и чак тук го срещам за първи път! Сега за разликите! Според мен е погрешно да се разглеждат четири пространствени и едно времево измерение. Според мен сегашното понятие "време" описва две много различни неща, които аз наричам "релативистко време" и "макроскопично време". Релативисткото време е четвърто пространствено измерение, точно като останалите три пространствени измерения. Преди Големия взрив всичко се движи през тези четири пространствени измерения със скоростта на светлината, във всички възможни посоки през тези четири измерения и затова в тази форма Вселената представлява или идеална точка без размери, или хиперсфера/хиперелипсоид (ако се върти) с планкови размери. След Големия взрив настъпва деформация на идеалната симетрия, едно от четирите измерения започва да се свива, а останалите три измерения започват да се разширяват до трите пространствени измерения на Вселената в момента. Тази деформация (нарушение на пълната симетрия) дава трите гигантски пространствени измерения на Вселената днес, докато свива/запазва четвъртото измерение (релативисткото време) до размера на планковото време. Тук идва момента с макроскопичното време. Макроскопичното време е като отделните кадри на филмова лента - замръзнала снимка с планково времетраене на особеностите в трите грамадни измерения. Представи си отделен кадър на Вселенския филм като отделен вагон на безкраен влак (безкраен нарязан самун хляб на пространство-времето). Във всеки отделен замръзнал филмов фрагмент/вагон/резен на настоящето пътниците във вагона, всичко останало във вагона и дори самия вагон като цяло са замръзнали в едно положение в рамките на планково времетраене. В следващия филмов фрагмент/вагон/резен всичко е замръзнало по малко по-различен начин. Степента на разлика (неопределеност) се определя чрез вълните на Де Бройл. Така имаш отделни замръзнали филмови кадри/вагони/резени на настоящето, с три гигантски пространствени измерения и с четвърто пространствено измерение с планков размер (релативисткото време), които се простират като отделни кадри назад към миналото и напред към бъдещето. Нашите макроскопични мозъци записват преминатите филмови кадри/вагони/резени като спомени от миналото, точно както компютърен твърд диск записва всички наши минали действия с компютъра. 1) Ние можем да се движим напред и назад през трите пространствени измерения, но не можем да се движим нито назад, нито напред през четвъртото времево измерение (можем да изберем различна скорост на движение напред през трите пространствени измерения, ако не изберем да се движим назад или настрани, но нямаме никакъв избор, дори и на скорост, през четвъртото измерение). Това означава, че трите пространствени измерения са огромни, разтегнати, а четвъртото е свито. 2) На някакво ниво всичко (материята/енергията) трябва да се движи със скоростта на светлината във всички възможни направления и посоки през четирите пространствени измерения и това е моментът преди Големия взрив. Тогава имаме тотална симетрия, тотален хаос, НИЩО, Вселена като идеална точка без размери или като хиперсфера/хиперелипсоид с Планкови размери. 3) Ако имаме четири влака, от които три са с еднаква дължина на вагоните, а четвъртия влак е с пет пъти по-къси вагони, ние пак можем да имаме четири влака с еднаква дължина, но четвъртия влак ще съдържа пет пъти повече вагони. Четвъртото измерение/релативистко време пак може да се скъсява и удължава съгласно лоренцовите трансформации, но за разлика от дължината по посока на движението ние регистрираме кумулативния ефект на огромен брой наложени един след друг времеви отрязъци на макрониво. Деформацията от три огромни измерения и четвърто много малко измерение след Големия взрив дава възможност за формирането на подсветлинните скорости, на масите и на всички макроскопични ефекти от нашия опит. Всеки следващ кадър на Вселената след планков отрязък време е ново, различно състояние на Вселената и не може да има връщане към старите, вече отминали и проиграни състояния.

Напредъка при квантовата механика е потвърдил, че при атома не работи. Без провеждане на измерване съставните части на атома и дори самия атом пребивават в “мъгла” от неопределеност. Математически неопределеността идва от твърде малката маса на частиците от този порядък (делът неопределеност рязко спада при макро-обекти с маси над тези на молекулите). Причината на този етап е неизвестна, теории като суперструнната предполагат, че става дума за досег на елементарните частици с повече измерения от макроскопичните три плюс време на околопланкови дължини. Това обаче е само едно от няколко различни предположения и на този етап не се знае със сигурност коя е най-плодотворната посока. В този ред на мисли - моите допускания преди за холографски, а сега за стереографски характер на нещата също са само приближения. Ако погледнеш внимателно процеса от последния клип, който съм сложил в предишния ми коментар, ще забележиш, че и там нещата протичат в продължение на времето. Тоест - точно по този начин не можеш да обясниш времето (няма как да се обясни времето с нещо, което протича в продължение на времето). Трябва някакво адекватно обяснение, което изменя напълно равностойното движение на материята със скоростта на светлината през четири измерения на деформация, при която движението през три от измеренията става в огромни мащаби (огромното пространство на Вселената) за сметка на четвъртото измерение, което се сплесква до Планков отрязък и с това става времево. Пради това ние нито можем да възприемаме, нито можем да ползваме пълноценно това четвърто измерение. Обаче физически то се влияе от абсолютно същите неща, от които се влияят и обичайните три измерения - скоростта на движение спрямо наблюдателя и гравитационния потенциал.

Не е така, с развитието на квантовата механика планетарния модел е отхвърлен и сега относно атома и неговите съставляващи (електрони/лептони, протони, неутрони и изграждащите протоните и неутроните кварки) широко се ползват вероятности. Ето какво представлява част от анализа на атом днес: Защо атомите са най-голямото чудо на Вселената - Започва с гръм и трясък | Юни 2023 (gov-civ-guarda.pt) Ето нещо, за което се твърди, че е "рентгенова снимка" на атом: Това откритие ще преобрази света: Първата в света рентгенова снимка на единичен атом | Физика | (offnews.bg) Ето ти нещо подобно чрез различна техника: Снимка на... атом! (hicomm.bg) Ето още една: Учени направиха снимка на атоми с рекордна резолюция | IT.dir.bg Всичко това, та чак до цялата Вселена, с нейното разширение на пространство-времето с ускорение, според моето предположение е едно и също също нещо - най-различни съотношения на движения на материята през четири идентични измерения, но възприемани едновременно в най-различни съотношения помежду им, от различни перспективи (стереографската проекция на първо място, за формиране на разликата между пространство и време) и с най-различни величини на вероятностите (на степените на неопределеност). Да кажем, че имаш триизмерна сфера. Когато си в нейния център - навсякъде до стените ѝ разстоянието е еднакво, симетрията е пълна и няма никакви разлики. Обаче ако промениш това състояние стереографски - тогава получаваш деформация, нарушение на симетрията, при което 3D-обект започва да се проявява по доста по-различен начин върху 2D-екран (забележи в следващото видео, как образът върху 2D-листа изключително много прилича на разширение на пространство: Сега това нещо трябва да се преработи към преход от 4D (хипер-сфера, хипер-елипсоид, според някои хипер-куб, но засега аз не виждам логика да е хипер-куб) към 3D-екран и ще получиш нашата тримерна пространствено Вселена, чието пространство-време се разширява.

Никъде няма да се местя, тук си ме устройва напълно. На който не му изнасям нещо - да не се занимава с мен и да не ме коментира, никого не карам насила да ми отговаря, пълно е с други теми, където всеки жиелаещ може да се изявява, мен авторът на тази тема не ме гони от изяви при него. За мен човешкото съзнание и начина на функциониране на човешкия мозък е неразривно преплетено с физиката - именно съзнанието дефинира физически закономерности, чрез начина на функциониране на човешкия мозък под въздействието на сетивните дразнения. Никога няма да престана да разглеждам съзнанието и подсъзнанието в съчетание с физическите процеси - само така може да се получи по-пълна картина. Ако някой има тежки проблеми с такива обсъждания - много жалко, но вече отбелязах, че никой не принуждавам насила да ме коментира и да не откроява в комиентарите ми само онези части, върху които би искал да фокусира дискусията (както например постъпва Джереми). Преминаването на един електрон едновременно през два отвора е преминаване едновременно през два алтернативни пътя. Ако Вселената не е с безкрайна маса (а тя не е, защото ако беше - щеше да се стане черна дупка), крайната маса означава, че актуалната версия на Вселената не е на 100 % определена, съществува някакъв изключително минимален дял, в който Вселената ЕДНОВРЕМЕННО СЪС СЕГАШНАТА е и в някаква алтернативна форма. Всяка една алтернативна форма трябва да бъде с поне три пространствени и едно времево измерение, когато не говорим за алтернативните версии на Вселената, които се различават драстично от нашата. Изключително ниската вероятност ние да регистрираме тези алтернативни форми на актуалната Вселена може да се дължи на това, че всичките измерения на тези алтернативни Вселени (алтернативни, допълнителни пътища на електрона) са неопределим брой допълнителни измерения, отделени от нашите три плюс времето и затова, понеже не са нашите три измерения - ние нямаме достъп до регистрацията на алтернативните форми на Вселената ни. На микрониво, при по-високите равнища на неопределеност, възможността за регистрацията (теоретична) на процеси през допълнителните измерения над три плюс време става доста по-вероятна.

Къде си виждал по безусловен начин нещо по-малко от атом (имаше там едни изображения на силно охладени материали, които изглеждаха като трептящи атоми в подобия на кристални решетки), че да може да се каже категорично, че то съществува точно в предполагаемата форма? Всичко под атома може да се подложи на съмнение по твоята логика, защото не може да се обособи достатъчно категорично по експериментален път. Например нещата при кварките са много малко експеримент и изключително много теория. А пък гравитоните все още дори не са потвърдени с някаква категоричност. Хигс-бозонът е потвърден с много висока степен на вероятност (Сигма-пет ли беше там), но и той не е извлечен експериментално на 100 %. Какво да правим с всичко това? Да забраним предположенията и хипотезите ли? Къде съм заявявал претенция, че представените от мен виждания са потвърдени факти? Не обръщай внимание на агресивните коментари и на подигравките (например троленето на Младенов) - те виждат някоя дума или теза, която не харесват (Кипен например драматично се възпламенява, когато включвам ) и въобще престават да мислят за останалото, ами почват разни кампании по подиграването ми, по преместването на коментарите ми някъде си, да съм писал тук и там, за да не им развалям темите и дискусиите... Никъде не твърдя, че предположенията ми са потвърдени и безусловно верни. Ако бяха - щях да "консумирам" облагите от големите теоретични удари, които съм направил в такъв случай, вместо да търся тука някакво по-адекватно обсъждане и по-добронамерена критика (каквато е например твоята). Щом няма такава опция - как точно протича времето в черните дупки? Да речем - в центъра им (ако въобще имат такъв)?

Съгласен! Накратко - универсалния фундамент (първичната частица на Бом) са четирите измерения, нарушаването на симетрията между тези четири измерения към стереографска деформация (Големия взрив) дава възможност за най-различни съотношения между тях помежду им, за подсветлинните скорости, за масите и въобще - за всички възможни проявления в тази Вселена.

Просто се присетих за Бом, докато пишех, че ВСИЧКО се определя от безброя различни, уникални съотношения между трите пространствени измерения и времето. Представи си ситуация, в която се движиш по улицата, докато покрай теб протичва готино момиче в спортно облекло и те задминава, в същото време нея я задминава колоездач, в същото време и трима ви ви задминава последната Лада с китайски части (оная, дето не можа да запали веднага на изложението преди няколко дни), а пък Ладата на свой ред е изпреварена от нов Мерцедес... Всички тези движещи се с различни скорости спрямо теб обекти, включително и ти самия, който се считаш за винаги неподвижен (за твоите възприятия се движиш само през измерението на времето, а цялото останало пространство се движи спрямо теб), ще имате уникални съотношения между пространството и времето (съвсем специфични за всеки отделен случай ходове на часовниците и дължини по посока на движението). Така имаме една универсална особеност - четирите измерения (първичната частица на Бом) - и огромен брой изключително специфични, индивидуални, уникални съотношения между пространствените и времевото измерение. Пак от същите всевъзможни съотношения на четирите измерения помежду им идват всички различни феномени - от различните елементарни частици, до Вселената. Едновременна проява на всевъзможни различни съотношения на четирите измерения едно спрямо друго, функциониращи през стереографска перспектива (преди ми се струваше, че нещата имат холографски характер, но стереографската форма сякаш описва процесите по-удачно). Все пак безкрайните вариации имат своето ограничение през различните маси, в зависимост от това, което анализираме (Вселената, Галактиката, Слънчевата система, Земята, човешко тяло, атом, елементарна частица) - принципът на неопределеността (която е доста по-малка при по-големите маси) и вълните на Дьо Бройл. Обаче, дори и Вселената, с нейната невъобразима обща маса, не е на 100 % определена - дори и при нея има някакъв, макар и много нищожен, дял на неопределеност и тука вече може да иде реч за алтернативните Вселени, антропния принцип и безкрайния брой измерения, чрез които могат да съществуват безкрайния брой вариации на всичко, до които ние нямаме достъп (за нас реална и проявена е само тази, актуалната Вселена, с актуалните особености).

Единиците на Планк, сред които и Планковата дължина, Планковото време и няколко други са установени теоретично и засега не съществува дори и теоретично потвърждение, че те не са предел, камо ли пък експериментално такова. Точно това е, че времето е разтегаемо по абсолютно същите принципи и причини (скорост спрямо наблюдател и гравитационен потенциал), както и трите пространствени измерения (особено - дължината по посока на движението), въпреки очевидните разлики между време и пространствени измерения. Значи търсим механизъм, чрез който времето, като съвсем равностойно на останалите три пространствени измерения, да престане да изглежда точно като тях, но да продължи да се влияе по абсолютно същите принципи и причини, по които се влияят обичайните три пространствени измерения (скорост на движение спрямо наблюдателя и гравитационен потенциал). Така стигам до предположението за стереографската деформация, която нарушава първоначалната идентичност и симетрия между четирите измерения, дава възможност за възникване на подсветлинни скорости, на пространството и времето като различаващи се феномени, на масите и на различните степени на неопределености спрямо различните величини на маси. Между другото, като се върна и на предишния ти коментар и обмисля по-внимателно тази част: От близко естество бяха и въпросите на Гравити отпреди месеци относно виждането ми за идентичността между трите пространствени и времевото измерение и в момента ми се струва, че вече имам някаква идея, какво би могло да бъде обяснението, което не противоречи на досегашните научни представи. Отбележи, че при движение със скоростта на светлината часовниците са спрели или почти спрели (още никой не се е движил със скоростта на светлината спрямо нас и после да ни каже с точност, напълно ли спират часовниците при скоростта на светлината или се "въртят" невъобразимо бавно), а дължината по посока на движението става нулева или почти нулева (планкова). От перспектива, при която и по четирите измерения материята се движи със скоростта на светлината - и по четирите измерения дължините са нулеви (ако не са планкови) и ходът на часовниците е спрял (ако не е невъобразимо бавен). При напълно спрели часовници няма никакъв смисъл да говорим за време - в такава ситуация времето просто не съществува (а ако няма и планкови дължини - практически не съществува НИЩО). Това нещо, между другото, би могла да бъде първичната, универсална частица на Дейвид Бом, чието едновременно регистриране от най-различни перспективи дава всички известни различни феномени - от елементарните частици на микрониво, до Вселената на макрониво (ако не бъркам нещо, така нареченото туисторно пространство на Пенроуз също се прилага и спрямо елементарните частици, и спрямо Вселената като цяло). Започва да има смисъл разговор за време и пространство при прескока от пълна симетрия към стереографска форма, при която три от измеренията стават сцена, екран, върху който четвъртото измерение, допреди това равностойно на останалите три, става времеви, стерографски лъч и цялата тази система произвежда нашата тримерна реалност, с подсветлинни скорости в пространство, с време, различно от пространството и всичко останало.

Времевото измерение е разтегаемо - лоренцовите трансформации във връзка със скоростта и времевите ефекти вследствие на гравитацията. И си има минимална дължина - Планковото време.

Разликата е, че четирите осезаеми за нас измерения са развити, разтегнати, осезаеми, докато всичко останало (отчасти или изцяло) е компактифицирано, както някога обясняваше Скенер. Извън четирите осезаеми на макрониво измерения ние не можем да регистрираме въздействие на допълнителни над четири измерения на отрязъци, по-големи от околопланковите дължини. А допълнителните измерения отвъд нужните за симетриите на Еми Ньотер (пак детайлно обяснение на Скенер - започвам да си припомням редица по-важни неща ) може да не въздействат и на околопланкови дължини (тук вече можем да говорим за алтернативните реалности/Вселени, да които нямаме никакъв достъп). В тази реалност/Вселена проявени/разгърнати на макрониво са само четири измерения - трите пространствени и времето.

Аз имам предвид потенциално безкраен брой измерения да се ограничават в нашата реалност на четири разтегнати (осезаеми за нас) и тези четири да са с нарушена симетрия помежду си, което да дава разликата между трите "пространствени" и едното "времево". От друга перспектива всичките четири да са си идентични пространствени, по които материята да се движи със скоростта на светлината и това да дава или хиперсфера/хиперелипсоид с планкови размери, или безразмерна точка (казано другояче - НИЩО, тотална симетрия, тотална ентропия). Нещо като при дълга тръба (на изображението), която ти регистрираш като по-голяма от по-близката до теб дясна част и като по-малка от по-далечната от теб лява част, но ако можеше да я наблюдаваш напълно симетрично - тръбата си е съвсем еднаква и в двата края и дори навсякъде. Естествено - за физическата картина трябва да замениш тръбата със сфера/елипсоид или с безразмерна точка като фундамент на форма с четири идентични измерения, които се деформират стереографски до три пространствени и едно времево измерение на макрониво.

Никои, просто не могат да са в тази реалност.

Кой физически закон забранява да има неограничен брой непроявени за нас измерения? При суперструнната и в куп други теории има множество, в някои случаи дори над 20 измерения, повечето от които (всичко извън трите пространствени и времето) дори въздействат на планкови дължини. Има съвсем сериозни физически хипотези за огромен брой алтернативни версии на Земята, в алтернативни Вселени (донякъде свързано и с отдавна известния антропен принцип - спомни си кой го е създал) с най-различни условия, включително и без никакъв живот на нея и всичко това са купища и купища и купища допълнителни измерения, до които ние нямаме никакъв достъп. Нямаш никакъв научен аргумент, че измеренията не могат да бъдат произволен, до безкраен брой, до регистрацията на които ние да нямаме достъп. Това е насока на хипотези във физиката, която аз считам за съвсем възможна и меродавна и това, че на теб не ти харесва не е основание, пак да започваш разни кампании по прогонването ми от форума. На всичкото отгоре съм "пожалил" темата за гравитацията, както преди беше написал Скенер и пиша на правилното място, в тема с точното название, която не е започната от някой от вас, във вашите разговори не се бутам и преди този ми коментар, на това място не беше писано от седмици. Не разбирам, какво толкова се фиксираш в прогонването ми?! Какво чак толкова специално съм ти запречил?! Част от забележките ти имат основание, просто направих бърз коментар на клипа, който споделих, без да се впрягам специално - не смятах да пиша повече, докато не отговори ти. И след като ми се наложи да отговарям - ще използвам случая, да направя малка корекция. На някакво ниво, конкретно преди Големия взрив, симетрията трябва да е пълна и това би значело, че тогава не е имало НИЩО! За регистрацията на НЕЩО, каквото и да е то, трябва да има разлики, промени. Като при съвсем спокоен басейн, в който си се топнал и направо ще заспиш от липсата на каквото и да било движение и усещане и от друга страна - като при бурна река, която те носи и мята и непрекъснато чувстваш разни промени и неравномерности. Тоталната симетрия, във всички отношения, е НИЩО и трябва нейното нарушаване и възникване на устойчиви неравномерностти, за да говорим за НЕЩО. Засега не знаем със сигурност, дали преди Големия взрив не е имало абсолютно НИЩО или все пак е имало все нещо, което се е "взривило" и ако е втория вариант, това нещо преди Големия взрив биха могли да са четирите измерения, преди прескок от центрирана към стереографска форма. Преди да се случи стереографския прескок (с него - и Големия взрив, с разширението на Вселената), тогава концентрираната в невъобразима компресия енергия на днешната Вселена може да е циркулирала със скоростта на светлината през четирите измерения, във всички посоки, които маломерна четириизмерна област позволява (максимална неопределеност и максимална ентропия на черна дупка). Това е просто нахвърляне на съмнения, които ще опитам да проверя, дали се доближават поне донякъде до вече разработени и повече или по-малко утвърдени хипотези относно пораждането и еволюцията на Вселената, но това няма да е сега - в момента нямам никакво време (затова и не съм си припомнил редица отдавна коментирани тук неща - не съм се занимавал с никакви физически тематики от месеци). 4-Dimensional Rotations – Page4 | Space Symmetry Structure (wordpress.com)

Приятен клип, но моята актуална представа за времето се различава. Според мен, ЗАСЕГА (разбиранията ми в бъдеще могат да се променят, разбира се), Вселената се състои от безкраен брой измерения, които могат да формират всякакви различни реалности, зависими от консенсусите на съзнанията, които разиграват тези реалности. При непроявена Вселена, с пълна симетрия, преди така наречения Голям взрив, всички измерения се движат със скоростта на светлина С, което от една центрирана гледна точка би представлявало пълен покой. В нашата реалност, съгласно общия консенсус, който всички тук сме приели с раждането си и до смъртта си, Вселената се състои от четири пространствени измерения - три "пространствени" и едно "времево". Първоначално, преди Големия взрив и началото на тази, нашата Вселена, четирите пространствени измерения са като всички останали безкраен възможен брой измерения и както всички останали - четирите също се движат със скоростта на светлината С (тоест - и те са в покой, както всички останали безкраен възможен брой измерения). От гледна точка на само четири измерения, те представляват или хипер-сфера, или хипер-елипсоид, въртящ се със скоростта на светлината С едновременно по четирите направления. Би могло да става дума и за безразмерна точка (от гледната точка на пълен покой), но по-вероятно ми се струва да говорим за хипер-сфера и хипер-елипсоид. При Големия взрив на Вселената пълната симетрия, регистрацията на четирите (и на всички останали) измерения от центъра на хипер-сферата или хипер-елипсоида се нарушава и за четирите пространствени измерения, характерни за нашата Вселена, процесът се деформира до протичане и регистрация като стереографска проекция (същата, която Роджър Пенроуз използва за обясняването на поведението на неговите Туистори). С нарушаването на пълната симетрия и възприятие от центъра (пълния покой) към стереографско възприятие и проекция се формира обратна пропорционалност с константа на пропорционалност К, равна на скоростта на светлината С. По този начин (изместването от центъра към стереографската форма) три от четирите пространствени измерения на Вселената стават познатите три пространствени измерения, които са свързани с обратна пропорционалност К=С четвъртото пространствено измерение на Вселената, което по този начин става времево. От тук идва релативистката зависимост между пространството и времето и възможността пространство-времето на Вселената да се разширява и да се свива гравитационно като противоположния на разширението процес. С това нашата Вселена започва своето съществуване в проявена форма (ражда се). Преходът от пълна симетрия към стереографска проекция на четири измерения, с обратна пропорционалност на три от тях (пространствените) спрямо четвъртото (времевото), позволява формирането на макроскопичните процеси, при които през всеки отрязък планково време Вселената заема определени, по-конкретизирани форми и състояние, ограничавани спрямо неограничените форми на неопределеност от общата вселенска маса (добре известната формула на неопределеността, вълната на Де Бройл). Така стават възможни и движенията с подсветлинни скорости на по-високите от фундаменталните, на макроскопичните нива - човешкият мозък е макроскопичен орган, поради което и ние възприемаме Вселената макроскопично, с подсветлинни скорости, с големи маси, които значително ограничават проявите на квантово-механичната неопределеност на макроскопично ниво.

Влакна на Хопф – Уикипедия (en-m-wikipedia-org.translate.goog)

Пак ще изчезна, имам много работа в момента и нямам нищо ново, заради което да пиша. Смятам, че времето е измерение, идентично на трите пространствени, но четирите са така съчетани на фундаментално ниво (обратната пропорционалност с к=с), че позволяват формирането на процеси с подсветлинни скорости на следващото, макроскопично равнище, а също така, посредством така образувалия се ефект на масата, намаляват възможните вероятности (варианти, вариации) от безкрайност на определен, краен брой. Завъртане, деформиране на формата на възприятие от хармонични, еднакви четири измерения към трите пространствени и деформираното до времево четвърто. Добър паралел би дал също и генома - една Н-хромозома, която от фундаменталната двойна ДНК-спирала (фундаменталната деформация на четири измерения до трите пространствени и едно времево) дава общата Н-форма на Н-хромозома (или пък Y-формата на Y-хромозомата). Така ми се струват нещата за момента, но нямам нищо ново в сравнение с писано от мен досега и няма смисъл да повтарям непрекъснато едно и също - с голи повторения няма да потвърдя предположенията си.

Жълтите линии са неправилни - те трябва да са перпендикулярни на съответните им линии до и от точката на обръщане.

Ето тази част не успявам да разбера. Някога, когато го обясняваше, в един момент сметнах, че съм го разбрал, но това беше нещо близко до обяснението, което се опитва да даде цитирания клип. Сега обаче, когато го видях при опита за онагледяване в клипа - ясно разбрах, че съм си го представил погрешно, поради обясненията в коментара ми, които и ти потвърждаваш. Да, без ускорението на разширението на Вселената всичко е до голяма степен обяснимо чрез създадените досега модели. Въпросът, който не мога да разбира обаче е, как гравитацията ще е причина за тъмната енергия и ускореното разширение, след като разширението на Вселената изглежда като съвсем различен процес от гравитационния и дори точно-противоположен. Много по-логично ми изглежда, разширението да идва от областите между галактиките с по-ниска от минималната концентрация на маса в единица обем (колко бяха там атома на кубичен сантиметър пространство), нещо като разтягащия се ластик от примерите за описание, по който има нищожни бучици (галактиките), които не се разтягат, но голяма част от пространството на ластика между тези бучици се разтяга и като цяло така ластика си се разтяга без проблем. При някакво, дори минимално несъответствие между гравитационните маси и пространствата във Вселената с по-ниска концентрация на материята в полза на вторите, в крайна сметка разширението на "по-празните" участъци във Вселената ще надделее и накрая ще доведе до разширението с все по-голямо ускорение. Обаче с подобно обяснение процесът на разширението пак си остава различен, точно противоположен процес на гравитационния. Не успявам да разбера, как гравитацията (разбирай - някаква неясна форма на разпределението на концентрациите на материята/енергията във Вселената) ще предизвика разширението на Вселената с ускорение ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ около произволна галактика-наблюдател (това е много ключово, защото при регистриране на този процес не във всички посоки едновременно става малко по-лесно обяснимо) и ще се определя като гравитационен ефект, а не причината да е наличието на области между галактиките с по-ниска от критичната концентрация на маса/енергия?