Станислав Янков

Никога досега не съм мислил по подобен начин и не ми е свойствено. Трябва ми известно време (повече повторения), за да свикна. Казано по-образно, целта ми е да намеря онази перспектива на разглеждане, при която промяната на движението води до линейна зависимост между двата края на С (между 0с и 1с). Тоест - зависимостта да е права линия, а не радиус С. Както вече споменах, на долното изображение тя не е правата червена линия, защото за да беше такава, трябваше по оста Х ходът на часовниците да спира при 1сх, а по оста t секундите да се слеят (цялото време да протича едновременно, мигновено) при 1сt. Вместо това по оста t ние имаме време (ход на часовниците) в покой (както и размери в покой) при 1ct. Това деформира връзката между 1сх и 1ct и я прави заоблена с радиуса 1с, вместо права (линейна). На долното изображение се вижда, как се стига до представянето на хиперболата при пространство-времето на Минковски като заоблената форма с радиус 1с. S на квадрат (пространство-времето, с което всички са съгласни, че е едно и също за всеки наблюдател, независимо как се движи /при движение един спрямо друг различните наблюдатели не са съгласни, че са едни и същи нито времето, нито пространството поотделно/) се получава от изваждането на пространството Х (сх) на квадрат от времето Т (сt) на квадрат и тогава на диаграмата се получава хиперболичната крива. Когато се промени редът и се разглежда от перспективата на времето (Т на квадрат да се получава от сбора на Х на квадрат с S на квадрат - нещо като Питагоровата теорема), тогава се получава заоблената форма с радиус 1с. The Cosmic Speedometer 1.jfif За да успея да намеря къде се крие линейната зависимост между двата края на 1с, аз първо трябва да видя откъде точно идва времето (ходът на часовниците) в покой, тоест - трябва да видя, каква е връзката на скоростта на светлината с гравитационните особености и най-вероятно линейната зависимост ще се получи от някакъв сбор между причината да има ход на часовниците в покой и връзката с радиуса 1с при СТО.

По принцип няма нищо обърнато, по някаква причина (свързана с Големия взрив и нашата физиология) ние го възприемаме “обърнато”, но изпитвам сериозни затруднения да си представям функционирането на четири пространствени измерения, особено пък и при тази разлика на едното, както смятам за момента. Затова ще запазя минуса, докато не свикна с тази представа (както свикнах с преноса на скоростите и вече нямам нужда от фалшивото линейно събиране и извеждане от картинките ми досега, ами преминавам стриктно на формулата). Когато привикна и измисля по-подходящ начин за представяне на всичко това - ще премахна минуса и ще търся математическа точност. Кипън е дал полезни насоки, както и Скенер, а и Гравити преди това, но ще се пробвам с тези неща на доста по-късен етап, когато имам вече някаква създадена първоначална база, която да коригирам и уточнявам. Засега все още нямам почти нищо. На този етап ще се занимавам само с макронивото, квантовите размери и процеси засега въобще няма да засягам.

Нещо, става излишна междуличностна разправия тука! Нека да опитам да я пресека, като пренасоча възмущението към мен, чрез нещо по-конкретно (смятах да го напиша след дни, но ми се ще личностните нападки и оценки да преминат към физическа дискусия и ще жертвам все още повърхностните си заключения, като ги подложа на нови дози критика - критиката винаги е полезна). Ето точната формула за преобразуването на движението по -W (ct) в такова по Х (сх) и обратно - в бъдеще ще заменя невярното линейно събиране и изваждане, което ползвах досега за по-голяма нагледност, с тази точна формула, съвпадаща и с резултатите от Лоренцовите транстформации. Единствената разлика е, че хиперболичното (по Лобачевски, ако не греша) пространство-време на Минковски е заменено със стандартната Евклидова геометрия и така мога да разглеждам нещата като движения по четвърто обърнато пространствено измерение вместо по изискващото неевклидовата геометрия пространство-време на Минковски. Стойностите 0,5 и 0,866 могат да се представят и като 50 % от скоростта на светлината по оста Х(сх) и приблизително 87 % от скоростта на светлината по оста -W(ct) (или казано по друг начин - 87 % от темпа в покой на часовниците на подвижния спрямо наблюдателя обект). Нещо подобно в замяна на Римановата (сферична) геометрия трябва да се намери и при ОТО и там може да се ползва масата в покой, до достигането ѝ на величини за черни дупки. Тука е оная игра със завъртането на 90 градуса, но трябва да видя, какво по-точно би могло да означава това от гледна точка на четвърто огледално пространствено измерение и съвпадат ли точно нещата с ОТО така, както точно съвпадат със СТО.

Кой те е спрял да обсъждаш други, по-сериозни според теб неща?! Има ги и Скенер, и Гравити, които са безспорно на високо ниво (противно на твоите заявления - аз се вслушвам в тях, макар и не точно по начина, по който вие си мислите, че трябва да го правя) - никой не ви спира вие да си дискутирате с нобеловите лауреати тука, пък тези като мен, не толкова напредналите, ще си водим нашите дискусии и ще си минаваме по нашето развитие! Какъв е проблема?! Аз съм последният, който ще те упрекне, че не пишеш по темата, когато развиеш някоя значима и полезна дискусия!

И да не открия - ще разбера по-добре нещата, както и ще отметна съмнения, които ме човъркат от години. Както са казали мъдрите - не е най-важна целта, а пътят до нея...

Не може да не се съобразявам с постигнатото досега. На всички критики, особено на най-сериозните (знаеш чии) трябва да успея да отговоря с времето. А и може в процеса на развитие да установя, че има непреодолими пречки, заради които всичко да отиде в боклука (разбирай - да развея бялото знаме и да призная, че времето е четвърто времево измерение, но не и четвърто огледално пространствено измерение). Иначе - виждаш, че мен клетки не мож ме удържат...

Ако под това имаш предвид да се откажа от подхода си с четири пространствени измерения - няма, но ще ми помогне да го развия по-добре (всичко по него трябва да съвпада точно с всичко безусловно установено до момента и ще мога да го проверя за жизнеспособност, чак когато го развия с повече детайли). Защото досега малкото неща, до които достигнах, съвпадат добре. Да вземем например светлината и нейната постоянна скорост спрямо всеки наблюдател. Като масивна форма по моето предположение тя трябваше да има този вид: Вместо това реално светлината има този вид, когато е излъчена от сферичен светлинен източник: Обяснението на тази особеност на светлината по моя подход е също толкова лесно, както обяснението на подсветлинните скорости. Електромагнитните вълни и масивните форми имат един вид подобие между характеристиките им. Аналогът на подсветлинните скорости на масивните обекти при електромагнитните вълни е Доплеровия им ефект. Доплеровият ефект се напасва спрямо всичко във Вселената по същия начин, както се напасват едно спрямо друго в цялата Вселена движенията на обектите с всичките им различни подсветлинни скорости, дори когато ги променят - както при една шахматна дъска с различни фигури по нея и когато промениш местоположението на една фигура по дъската, това автоматично променя по съответния начин нейните параметри спрямо всички останали фигури по дъската и спрямо самата дъска. Обаче при излъчването на светлината все едно всичко е било в неподвижни позиции едно спрямо друго в момента на излъчване, дори и когато има движение (при движение се формира Доплеровия ефект). Причината за това е, че светлината няма движение през отрицателното пространствено измерение -W, ами се движи с пълната скорост на светлината през +Х+Y+Z (няма компонента през четвъртото времево измерение и това компенсира движението с подсветлинни скорости на излъчващия и приемащия светлината масивен обект). Покоят на масивните обекти може да бъде представен по следните два различни начина: Движението с подсветлинни скорости може да бъде представено по следните два различни начина: Червените области са Лоренцовото скъсяване на обекта при изображението с -W като време и при изображението с +W появата на нещо по-голямо от нулевите или Планкови размери на движението с С е представено с черното петънце по посока на движението +W. Тук има един проблем, че обектът в първото изображение има някакви размери в покой и следователно трябва да има някакви такива размери и във второто изображение, но с това още не съм готов (тука играта е тясно свързана с гравитацията, която още не съм разгледал внимателно). От Следващото изображение се вижда, че ако не бяха размерите и хода на часовниците на два обекта в покой един спрямо друг - разположенията от 1с по оста t (-W) и 1с по оста Х щяха да са свързани с права линия (линейно). Така щеше да бъде и ако константата беше не 1с, а 2с. Те са свързани реално с радиуса С заради размерите и хода на часовниците в покой. Най-голямата игра се крие в гравитацията...

Има смисъл това да го разгледам по-внимателно, предполагам е свързано с пътя през пространство-времето, но аз само имам предвид, че при разглеждането на четвъртото времево измерение като четвърто пространствено измерение има много повече възможности да се обяснят трудни неща в СТО и ОТО, особено доста объркващата история с кривината. Няма нужда чак от пет измерения, просто движението по четвъртото трябва да е различно по някакъв начин и определено може да се каже, че по измерението на времето стават доста трудни за обяснение неща (например гравитационните кривини), които спокойно могат да се обяснят като реално изминаване на път през допълнително измерение. И не е неусетно и нерегистрируемо - регистрираме всичко това като времеви и гравитационни ефекти по СТО и ОТО.

Няма скорости, движението е само с С (скоростта на светлината), а когато е само една скорост - няма други скорости. И при С няма ход на часовници. Усещането за време (ход на часовници) и за всевъзможни подсветлинни скорости идва от различни местоположения по трите и четвъртото измерение - има местене по четвъртото, няма местене по трите, а ако има местене по трите, няма местене по четвъртото. Спрямо всеки отделен обект ситуацията е индивидуална, съобразно неговото съотношение на преместване по отношение на теб между трите и четвъртото измерение, винаги с С. При трите измерения нямаш такъв пренос, там можеш да се местиш по едно измерение и да останеш на едни и същи стойности по останалите две измерения. При четвъртото спрямо трите това е невъзможно - почнеш ли да се местиш по трите, неизбежно отнемаш стойността на това местене от четвъртото, от гледна точка на регистриращия те наблюдател. За да е всичко по четвъртото - трябва да няма местене по трите (обект в покой спрямо наблюдателя). Радикалното действие е скоростта на светлината да престане да се нарича скорост на движение, а някакъв универсален пространствен интервал, но преди този подход въобще да започне да се развива и да се окаже устойчив - не виждам смисъл да разбърквам още повече отдавна установените стереотипи. В крайна сметка - основният играч, който ще успее по-добре да разясни нещата е гравитацията и преди да съм опитал да я интегрирам в това мое предположение, все едно само драскам най-лекинко отгоре-отгоре по повърхността.

Няма страшно, чел съм го и още преди споменах за записите на спомени в мозъка (Стрелата на времето), а има и квантовомеханично ограничение, произтичащо от вълните на неопределеността на макрониво. Просто - никой не се опитва да разбере в дълбочина, какво имам предвид, а се хващат за първото нещо, което не им хареса (със сигурност съм далеч от съвършеното владеене на физиката и лесно могат да се намерят грешки), след което започват драмите (божествени комплекси, проблеми с родителите в детството, шокиращи изживявания и амнезии или чакай - последните няколко все още не са ползвани ). И така - до по-късно...

Това е, но недей да разясняваш много-много, че и теб ще обвинят накрая, че обръщаш сериозно внимание на престъпните ми разсъждения. Всичко е още в началото на изследването и трябва да се развива (когато дам повече, казват че е банално и общоизвестно, а когато спестявам баналностите - нямало детайли, било метафизично и ненаучно). По-нататък ще се постарая да дам повече детайли на Скенер (когато успея да достигна до тях) и съм сигурен, че пак ще се окаже банално и общоизвестно, обаче въпреки това - пак ще съм крив... Явно, недоволството срещу мен ще е твърде често, защото за мен забранени за обсъждане теми няма - ползвам всичко, което считам, че може да ми даде някакви ползи и никой не може да ме спре да го правя. Ще прегледам нещата досега (безсмислена критика няма, особено пък такива от Скенер и Гравити) и - пак ще съм на линия!

Честно казано, има някои добри неща в написаното от него, разбирам накъде се опитва да отведе нещата. Просто, това не е начина, по който аз се опитвам да ги разгледам и явно има някакви проблеми, когато някой опитва да разсъждава за някои неща, особено пък свързани с възприятия и биология. По-странното е, че и Скенер и Гравити покрай него сякаш започнаха да стават излишно резки, преди проявяваха повече търпимост към онези, които не сме на тяхното ниво. Виж например даването от Скенер на разните еталони за дължина и време, все едно те са някакви универсални и интервалите им не се променят с всяка промяна на скоростта спрямо наблюдателя. Много гъвкави еталони за дължина и време, когато влязат в съприкосновение със СТО и ОТО! А не е като да няма нещо по-универсално и неизменно спрямо всеки наблюдател (скоростта на светлината) - по-добрата възможност за универсален и общоприет еталон (винаги и от всички гледни точки една и съща, независимо от различните движения на наблюдателите). Искат от мен да им давам отговори на онези въпроси, на които търся в момента отговорите и за моите собствени цели! Еми - ще пробвам, когато си изясня нещата по-добре! Например, имаш петизмерна форма (4+1 измерения). Ако лишиш тази форма от едното, времевото измерение - тя би станала четириизмерна форма, по всичките четири пространствени измерения на която материята се движи със скоростта на светлината по “правилния” начин. Тогава обаче тази форма или няма да има никакви размери, или ще бъде максимално с планкови размери (Вселената в самото начало на Големия взрив), защото абсолютно всичко, по всички направления, се движи със скоростта на светлината. За да се променят нещата, трябва да настъпи някаква промяна, тази симетрия трябва да се наруши. Тогава (може и преди това - разните истории със спонтанното нарушаване на симетриите) стават редица неща, включително и преобръщане на посоката на движение със скоростта на светлината по едно от четирите измерения (на този етап нямам никакви предположения как точно може да е станало това), което прави възможно формирането на подсветлинните скорости и на дължините над планковите размери (чрез всевъзможните съчетания на движенията по това преобърнало се четвърто пространствено измерение с движенията през останалите три). Всичко това е свързано с гравитацията - гравитацията е основното разковниче на подсветлинните феномени и на всички особености на макросвета. ОТО за макронивото и КМ за микронивото и по-точно - как биха изглеждали те през подхода с четири пространствени измерения, от които едното преобърнато. Ама все още не съм започнал да драскам дори и по повърхността на един подобен подход, а и смятам да ползвам всичко налично до момента, преди въобще да опитам да правя някакви по-особени предположения и промени...

Намесваме възприятието, защото то произтича от съвсем известни физиологични особености на човешкия организъм, които са тясно свързани с физиката (в човешкия организъм например химията и физиката функционират съвместно и трябва да се ползват и двете, за да обяснят начина на функциониране на човешкото тяло, както трябва да се ползва физиката за обясняване, как ние възприемаме заобикалящата среда и защо я възприемаме и я пресъздаваме чрез мозъка си точно по този начин). Ако по измерението Х движението би трябвало да бъде и е в дадена негова посока, по измерението Y движението би трябвало да бъде и е в дадена негова посока, по измерението Z движението би трябвало да бъде и е в дадена негова посока, то по измерението W движението също би трябвало да бъде в дадена негова посока, но по това измерение то е в противоположната на тази посока, по която би трябвало да бъде. Все едно има поставено огледало относно възприемането на това измерение. От всичкото това по някакъв начин се формира холографската картина на макрониво (вероятно е свързано с детайли около квантово-механичните флуктуации).

На практика аз казвам точно това - че няма време, а само различни разстояния през четири пространствени измерения, по които които материята се движи. Да кажем (това е само на първо четене и после ще се доработва), че материята се движи с един и същи темп, през едно и също пространствено отстояние, отрязък - скоростта на светлината като мярка на разстояние. Обаче в различните случаи, по различните измерения и в различните ситуации, това пространствено отстояние е различно, с различен интервал на едната светлинна секунда да речем. По този начин, макар материята да се движи с един и същи темп през едно и също пространствено отстояние (скоростта на светлината С), въпреки това тя изминава пред нашето възприятие наглед най-различни скорости, а по четвъртото пространствено измерения изминава този един и същи интервал отстояние и в противоположната посока на нейното движение през останалите три измерения, откъдето идва преноса при СТО на движение между 3D-пространството и времето. Понеже тези особености са общовалидни навсякъде и за всичко в тази Вселена - значи са формирани такива още при пораждането на движението на материята през четирите измерения при Големия взрив (още тогава са формирани условията за преобръщането на посоката на движението на материята по четвъртото пространствено измерение и особеностите на времето спрямо останалите три измерения).

По едно направление се движи със скорост u, по всички останали се движи с С през измерението -W (времето). По измерението Х по посока на движението се движи с v=C-u. Ако по всички останали направления започне да се движи с по-малки скорости от С през -W, както е по направлението Х - тогава съответния обект ще се разпадне (ще се разлети на парчета навсякъде). Обхватът на движението с v по Х се определя от дължината на вълната на неопределеността на обекта.

Движението по времето е съвсем подобно (само от прекалена предпазливост не казвам, че е еднакво) на движението по пространството. До такава степен, че вече е обявено частично за измерение. Единствената разлика е, че движението по него е силно ограничено. Както да те вържат за някой кон, да подгонят коня и той да хукне по магистралата - тука също ще бъдеш силно ограничен с поведението на коня, по съвсем обективни причини и макар принципно да има много мащабно свободно пространство, по което теоретично да можеше да се движиш, ако не беше вързан за коня (по същия начин в момента ние сме силно ограничени до Слънчевата система и даже до планетата ни, макар принципно Вселената да е страшно голяма). Силното ограничаване на свободата ни на движение по времето в сравнение с останалите три измерения не е безусловно потвърждение, че времето не е всъщност пространствено измерение. Самото мъчение да ползваш времето като измерение във формулите, без да го наричаш измерение, вече буди достатъчно сериозни подозрения за неговото реално пространствено естество. И при това не говорим за нещо увито, ставащо само в границите на ядрата (силното взаимодействие) и т.н., а говорим за нещо съвсем неограничено-осезаемо на макрониво, заедно с останалите три измерения. Не е задължително да виждаме времето като измерение, за да разбираме, че е измерение, точно както не е нужно да виждаме рентгеновите лъчи, за да разбираме, че съществуват и че са електромагнитни вълни, точно като слънчевата светлина. Засега ще продължа с опита да разглеждам времето като пространствено измерение и навлизането в темата с гравитацията още повече засилва подозренията ми в тази посока. Светлинната скорост без проблем се използва за измерване и на време (светлинни години), и на пространство и има съвсем конкретна причина за това - нейни съвсем конкретни характеристики, които я правят специална. На макрониво скоростта има посока заради силното ограничаване на пътищата заради вълната на неопределеността. При електроните пак има скорост, но там много по-трудно можем да говорим за посока. Да, още нищо сериозно не съм представил, но и безусловно опровержение все още не съм получил. Засега нещата повече приличат на спор "не е цаца, а е риба - не е риба, а е цаца". И не приемай това за някакво неуважение - наясно си, че имам високо мнение за знанията ти, за тези на Гравити и на останалите тук, дори и на Кипън, въпреки твърде дразнещите и прекалено груби негови изяви. Забележа ли нещо съвършено безспорно - чак тогава ще се откажа от подхода ми с времето/пространствено измерение.

Да, ама аз нищо не отричам! Промяната е доста символична и такива тежки драми за нещо, което не е някаква драматична промяна или отричане са наистина голяма изненада за мен. На моменти ми се струва, че става дума просто за някакво заяждане за периферни мои несъмнени грешки и неточности, които се преекспонират до възбога!

Определено не мога да разбера, какво точно искаш да разбереш?! Питаш ме: Отговарям ти: Какво друго очакваш да отговоря?! През трите обичайни измерения някой/нещо се движи по едно направление, един път, произтичащ от вълната на неопределеността, със скорост v! По всички останали възможни направления (пътища) през 3D се движи със С (скоростта на светлината) по времевото измерение, което аз определям като пространствено -W и само по посоката на движение (да кажем Х) се движи през -W със скорост u<С, като разликата, определяна по оная диаграма на Епщайн или чрез лоренцовите транстформации (на който както му харесва - резултатът е един и същ и по двата начина) е преместване със скорост v през трите обичайни измерения, по същото направление. Определено не мога да разбера, какво чак толкова неясно и чак толкова драматично невярно може да има в това!!! Всички тука казвате, че времевото измерение е условно, не пълноценно пространствено измерение (както и гравитационните кривини и ред други подобни доста объркващи моменти около СТО, ОТО и КМ) и цялата дандания на Кипън, на теб и на Скенер срещу мен е за това, че не е правилно да определям четвъртото измерение като пълноценно пространствено, че и с противоположен знак (и това не било вярно), а трябвало да го определям като орязаното, ограничено, условно времево измерение и само така било правилно. Ако не изпълнявам и продължавам да пробвам разсъждения с четвърто пространствено измерение, пък недай си Боже да включа и нещо за съзнание и възприемаща човешка физиология - коментарите ми нямали нищо общо с науката, трябвало да бъдат сложени в раздела "Религиозна метафизика" и отчасти "Философия", аз съм бил с разни не знам си какви божествени комплекси, раздути Ега, омаловажавания на равнопоставености и не знам си още какви подобни глупости... При всичките тия драми срещу замяната на четвъртото условно времево измерение с четвърто пълноценно пространствено измерение - изглежда ли ти нещата да са като само промяна на терминологията? Защото в началото на опита ми за това по-различно разглеждане и по-различен подход, аз очаквах някаква обикновена, добронамерена дискусия и обсъждания по същество, на смисъла в дълбочина и със сигурност не очаквах религиозните инквизиционни изблици и прокоби, които се леят до момента срещу мен! Ще каже човек, че съм тръгнал да убивам Айнщайн, Нютон или някой друг подобен!!!

Казах. Ти каза - за какво съм го давал това, то било тривиално и известно на всеки.

По-скоро означава, че при две измерения (плоскост) ще можеш да се движиш всякак по нея, без да можеш да я напуснеш. Като три пространствени и едно времево измерение (3+1) има прекалено много условности и ограничения, които правят обясненията доста сложни и раздути. Неевклидови геометрии, псевдоевклидови пространства, хиперболични геометрии на Минковски, риманови геометрии, времево измерение, което не е точно реално измерение, гравитационни кривини, които не са точно реални изкривявания... Всичко това може да се обясни много по ясно и последователно с четири пълноценни пространствени измерения. Когато някой друг на пет метра до теб стои и си говорите - двамата сте в покой един спрямо друг и той не се движи спрямо теб през трите обичайни измерения. Когато приключите разговора и той тръгне нанякъде - той се движи спрямо теб през трите обичайни измерения с някаква скорост v.

Движиш се с С през пространството (четиримерно). И понеже Кипън нещо сякаш е започнал за губи почва под краката си и да изпуска някакви нерви (не знам аз колко съм и не съм способен на дискусии според него, но той определено не изглежда способен да приема спокойно различно чуждо мнение) - ще му дам нова храна за призиви за гилотонирането ми, като ти напиша, че материята си се движи с С напълно нормално през всичките четири измерения, но нашето възприятие е дефектно (поради ролята на гравитацията, в съчетание с начина на възбуждане на човешките сетива и с електрохимичните процеси на мозъчните ни неврони) и възприема четвъртото измерение различно от останалите три (с противоположен знак, което ни изглежда като време/ход на часовници с определен темп). Заради гравитацията (заради това, че ние сме масивни същества с мозъчни процеси с подсветлинни скорости) ние не възприемаме пълноценно четвъртото пространствено измерение. Нашето ограничение по отношение на четвъртото измерение (произтичащо от гравитацията, която ни дава хода на часовниците ни в покой) е С (скоростта на светлината). Защо в първия от двата клипа, които ти постнах, преноса не е линеен (права линия, свързваща скоростта на светлината по оста на сt отгоре със скоростта на светлината по оста сx надясно), ами е дъгата с радиус С? Защото нямаме равностоен преход от безкрайна скорост по сx с нулева скорост по сt (безкрайно дълъг интервал, спрели часовници), до нулева скорост по сх с мигновено протичане на времето (нулев интервал) по сt, ами имаме пределна скорост на светлината С и от там имаме и пределен ход на времето в покой (вместо мигновеното му протичане, без никакъв интервал между секундите). В основата на всичко това е гравитацията, а как по-точно - ще видим малко по-късно.

Да! И гравитационната кривина по същия начин хем я намираме, хем я няма реално, тя също някаква условна като времето и още други подобни различни съчетания между времето и 3D-пространството - куп неща, които могат да се обяснят с всевъзможните различни начини на съчетаване между четири пространствени измерения, но църковният канон на научният храм ни забранява такова светотатство, макар да няма реални логически противоречия... Еми - ще видим! Междувременно - ето ти две доста добри клипчета за "Космическия скоростомер", първото от които дори си позволява да намери местоположение и на антиматерията...

Това и ще опитам да проверя по-нататък. Този подход или ще оцелее, или ще отпадне - трети вариант няма. Резултатите са същите, значи не съм извън СТО. Просто при СТО те се дават като 1+2=3, а аз опитвам да ги дам като 1+1+1=3. Ще видим, дали ще проработи или не. Всичко което се движи е път през 3D, изминат за време. В кое пространство се движи времето, след като вече имаш движение в 3D, определяно чрез три цифри (по една за трите измерения)? Къде точно в 3D е времето, особено пък в окръжаваща среда, в която всичко около теб е неподвижно, както и ти самият (безсмисления пример с дюната)? Четвърто измерение има, за да регистрираш някакво движение (през времето), когато нищо около тебе, както и ти самият, не се движи видимо (или ако се движи - ти вече си го описал като три цифри по трите измерения, ама нещо в това описание ти липсва). Не е. При Епщайн е дадено само по посока на движението, през две измерения (Х и времевото ct, което при мен е -W), а при моята картинка аз съм го дал и в покой, през всичките четири пространствени измерения.

Не може да има смислова нишка, когато аз още не съм дал нищо смислено за дискутиране, защото през цялото време трябва да се обяснявам, че нещо си има смисъл да се разгледа по малко по-различен начин от тези, по които се разглежда до момента. Докато не стигна до гравитацията, която е базова разлика и ще даде по-подробен материал за обсъждания - няма нищо особено за дискутиране и нещата вървят главно на забрани за обсъждане на едно, друго или трето (на съзнания, на физиологии и т.н. "ненаучно"). Когато един материален обект се приближава и когато се отдалечава от теб (способност да се движи, лишена от знак) - защо да не можеш да му придадеш противоположен знак в единия от двата случая (на приближаването или на отдалечаването)? Когато отнемаш от движението на материята в една област (четвърто измерение), за да получиш движение на материята в друга област (някакво направление през трите обичайни измерения) - защо да не можеш да придадеш на поведението на материята в тази област противоположен знак в сравнение с поведението на материята в другата област?

Виж, разбирам, че обясненията на Скенер за степените на свобода и симетриите са правилни научно, но за момента не съм ги усвоил както трябва, на всяка крачка докато опитвам да ги употребявам ще има възражения, че хиляди неща не са верните, затова засега използвам този временен подход, за създаване на поне някаква първоначална база, която после да мога да усъвършенствам. Измерение е възможност да се движиш (или не, ако не искаш) по две противоположни направления, по твой избор (при едно измерение - напред или назад, при повече измерения - с повече възможности). Под измерение, по което всичко става по противоположен начин аз разбирам такъв начин на взаимовръзки между това измерение и останалите измерения, по които останали измерения всичко става по "непротивоположен" начин, при който когато нещо се увеличава по трите измерения, то в същото време намалява по противоположното измерение, когато върви по-бързо по трите измерения, в същото време се забавя по противоположното измерение. Започва да се движи нещо с някаква скорост спрямо теб по трите измерения - движението на това нещо спрямо теб през противоположното четвърто измерение намалява със същата скорост. И ако времето всъщност е четвърто пространствено измерение с противоположен знак, то ние говорим за интервали, пространствени отстояние в четирите измерения и съотношенията между тях, не точно за скорости, но още не съм успял да си избистря нещата достатъчно, за да елиминирам представянето чрез скорости, които включват дефиницията "изминаване на пространство за време". За радост скоростта на светлината се държи необичайно, една и съща е за всички наблюдатели, редовно се заменя със светлинни секунди или светлинни километри (и всички други времеви и пространствени деления нагоре и надолу) и временно ще ползвам тях (най-вече светлинните километри, метри и т.н.), докато не развия и усъвършенствам подхода. Естествено - ако в хода на това развиване въпросния подход не се сблъска с непреодолима скала (или пък да пропадне във фатална пропаст) и така да крушира необратимо. (Но дори и да стане последното - аз ще съм видял, че този подход не работи, не струва и няма смисъл да се развива, ами стига само да си се огранича до СТО, ОТО и КМ в стандартното им представяне, но вече с по-добро разбиране, защо само те работят и само те обясняват толкова добре.)