glishev

Както казвах - нищо учудващо. Ориенталски веяния.

Мда, "балканизация" отдавна си е термин за обозначаване на раздробеност и дребни вражди. Но в чисто европейски контекст балканизацията е проследима (да не говорим, че отговорността за нея пада върху външни сили) и на континента се говори за "добри" балканци като гърците или "лоши" балканци (като българите и - от по-скоро - сърбите).

Плюсчето ти е от мене, щото съм деградантски преял и искрено се разсмях заради "негативно-мизерна квалификация", а най-вече заради "необратимо-невъзвратима и уродливо-грозна морална деградация". Всетъки, избягвай да ползваш подобни лафове за останалите потребители. Не всеки ден е Великден Битово разложен, морално клекнал, разобличено-разгромен и искрено твой предпоследен голобос коневъдно-юртожителен ханотюркски мохикан: Гилишоолу

Воистину воскресе Темата за имиджа на България наистина е важна и е хубаво, че Уорлорда пусна нещо такова. Хубаво си допълнил, че реминисценции от отношението към България в 1913-1918 (пък и в 1941-44) имат значение и днес. Разбира се, за това трябва да благодарим и на избора си на страна през войните, и на начините на действие на държавниците ни, и на добрата пропаганда на отсрещната страна, и на собствената ни крайно неумела пропаганда. По отношението към Македония имаме някакви различия, но по най-важното сме на един акъл - България е традиционно представена в очите на външните сили главно като амбициозна и реваншистки настроена. Напоследък това започва да се променя, но пак не е за добро - на нас вече гледат по-малко като на амбициозна, колкото на безкрайно некадърно управляваща се нация с ирационално обществено мнение.

Това е добро - като за курсова работа на второкурсник. От 1988, да речем.

А уж цитираният "извор" не е извор.

Воистину воскресе

Я отдих за днес и утре на тая тема, че отивам на черква и не ми се занимава с глупости.

За справка: http://www.iacd.or.kr/pdf/journal/05/5-10.pdf

Как все около Великден излизат тия неща, бе.

Добре, а ето, че все пак не нарушаваме границите им.

Съгласен съм за тогава, Ресавски. В 1917-18 обаче вече не е бил истински неутралитет и определено не е бил в наша полза.

Темата наистина си струва. За ролята си Междусъюзническата и Първата световна България е една от най-"черните" страни в Европа. Не само от сръбска, а и от далеч по-влиятелната (и просръбска) френска страна. Ние сами учим в училище, че намесата на България в 1915 е удължила войната. Което си е вярно - създаден е Солунският фронт, Австрия определено е улеснена в иначе доста съмнително протичащата си кампания срещу Сърбия, което й освобождава войски срещу Румъния и Русия (където нещата също не текат розово за K. u. K. командуването). И, да, знаем причините за намесата на България, но за Антантата и конкретно за сърбите нещата изглеждат като жестоко нападение в гръб на една героично сражаваща се страна. Не мога да не отдам дължимото на сърбите. Пропагандата им е невероятно умела, за разлика от нашата. В 1913 тяхната страна и Гърция си изиграват картите блестящо и контрата остава изцяло в България: Гърция и Сърбия се стараят да запазят равновесието на Балканите, а българите са свръхамбициозни и алчни. Светът е ужасен от нас и възхитен от съюзниците, които нашите са нападнали. В 1914-1915 малка Сърбия, току-що излязла победоносно от две войни, се опълчва с невероятна храброст на мрачната хабсбургска сила и се брани мъжествено... когато злите, алчни и злопаметни българи й излизат в гръб, водени отново от зловещия си германски цар. Но сръбската армия с безпримерна дисциплина се изтегля от вероятното обкръжение, събира сили и в 1918 се нахвърля с подновена жар срещу подлите си врагове и ги разбива. Вижте какъв прекрасен разказ се получава. Не е в наша изгода, но точно така изглеждат събитията за Франция и Великобритания. На практика нашата позиция за "съюзници-разбойници", за тайните спогодби между Гърция Сърбия от 1911-1912, за това, че Сърбия все пак е очаквала вероятно нападение от българска страна след избухването на ПСВ и съответно все пак си е подготвила някакви резерви, а най-вече за предадения български идеал за национално обединение не е позната извън собствените ни граници. Трябва да добавим, че мотивацията на българите за Междусъюзническата и ПСВ не е известна, защото днес вече никой извън границите ни не знае, а не би искал и да чуе, че още от 1878 всичко, ставащо в Македония е неразривно свързано с България (още в 1885 първите срабски реакции са, че щом българите са си взели Румелия, значи Сърбия следва да си присвои Македония и всички да са доволни). При това единственото обяснение за 1913 и 1915 за всички външни наблюдатели е страшният милитаризъм и амбиция на Фердинанд и правителствата му - които, естествено, са свързани със същата амбиция, наблюдавана изобщо у Централните сили. Разбира се, никой не иска да си припомни, че към 1914-1915 Германия е "задоволена сила", че няма амбиции в Европа. Останала е представата за виновните Централни сили, подпалили ПСВ заради безграничната си алчност. Което е напълно невярно за Германия (тук ролята на британския страх от Райха е особено срамна), донякъде вярно за Австро-Унгария с нейните балкански планове и с много уговорки вярно ако не изобщо за България, то поне лично за цар Фердинанд. У нас пък не се учи, че в 1918 сърбите имат немалка роля за пробива на Солунския фронт. Нито че армиите ни са виновни и за определени зверства в Косово и Моравско. Нито че в 1915 между офицерството е имало и недоволство от новата намеса във война. Не се изследват достатъчно личните интереси на царя във връзка с манифеста от 1915 (за мен там е най-голямата историческа отговорност и личностен провал на Фердинанд), нито пък странностите на поведението на нашето правителство около Солунския фронт и т. нар. гръцки "неутралитет", който е изцяло в наша вреда. Изобщо, всяка страна дърпа към себе си, а цялостната фактология не е в ничия полза. Само дето войната сме я загубили ние и затова не ни се чува думата, така че сме останали злодеи.

Разумната алтернативка според мен си има рецепта: променяш само един детайл и то възможен за промяна. Една битка, една смърт. Оставяш всичко друго, както си е и не разглеждаш някакви евентуални промени хиляди години след промененото събитие, а непосредствено след него. И според мен разумната алтернативка ще доведе и автора си, и публиката му до извода, че историята си има русло и се връща към него. По-бързо или по-бавно, в зависимост от това дали промяната е в ключов момент (и защитаваш визията си за ключов момент). Ценният момент е в това да опишеш детайлно резултатите от променения детайл - резонанса му, ако мога така да се изразя.

Под "човешко лице" очевидно имах предвид социално приемливото - на обикновената, безобидна наздравица между приятели. И си ме разбрал, естествено. Наркотиците нямат такова безобидно лице, а това, което и двамата знаем за кокаина, е достатъчно. Впрочем, не е вярно, че тревата никога не прави човека агресивен. Виждал съм обратното. Наркотиците може да се проявяват по различен начин - по това не спорим. Но всички тези начини са далеч по-плашещи от алкохола. Разбира се, че като по-разпространен алкохолът ще има повече жертви от наркотиците. Много хора са пияници, повече от наркоманите. Но ако наркотиците имат еднакво разпространение с алкохола, тогава броят на наркоманите също ще скочи - човек е саморазрушителен. Особено неприятна е комбинацията от алкохол и наркотици. Дотук не виждам нищо, което да направи алкохола социално неприемлив или наркотиците - социално приемливи.

Според мен е много добро упражнение - ако не на друго, то поне на паметта (защото се опитваш да си припомниш много фактори), на стила (защото трябва да звучиш убедително), а и на въображението (очевидно защо). Е, историята не е чак точна наука, но въпреки това нещо като хипотетично "преиграване" или "промяна на една величина" на дадено положение е възможно и не е антинаучно. Струва си да бъде похват в обучението - разбира се, с нужната предпазливост и старание за правдоподобност.

Знам, че някога е имало лъвове в Европа и Азия, но мислех, че отдавна са напълно изчезнали. За първи път научавам сега за тези в парка Гир

Ти мани, те ги събират тия две дейности. Ефектът е малоумен. Абе никога не съм чувал човек да отключи шизофрения от едно питие. Докато се случва понякога и от един фас (!) Тригер, нали така го каза Невски? Нито знам нормален човек, който от едно питие да започне да се държи неадекватно и да се хили даже пръст да му покажеш. Докато от тревата ефектът е точно този. Имам спомени и не само от срещи с пафкатори на канабис. Веднъж с една компания деляхме няколко двулитровки бира (без видими поведенчески промени у някого от нас). Довтасаха отнякъде двама за мен непознати, с адски странно държание. Резки движения като на птици. Пискливи гласове, леко истерични реакции. Неописуемо усещане за нещо нездраво около тях. Чак после някой ме светна, че тия са на някакъв сериозен наркотик. Може би хероин, не знам. Виждал съм и внезапната нервност и агресивност у човек, употребил кокаин. Внезапна, казвам. У пиещия поведенческите изменения са далеч по-бавни и предвидими. Даже човек може да си каже: "Дотук съм, стигнах си мярката, за днес минавам на сокче". Знам добре овладяното и цивилизовано удоволствие от няколко чаши добро вино с добра храна. Това по никакъв начин не може да се сравнява с хиленето, резките движения или избухливостта, предизвикани от различните видове наркотици. Не, алкохолът е несравним с наркотиците, каквото и да говорят разни крайни трезвеници. И не, наркотиците са несравними с алкохола, каквото и да говорят тези с повече опит около наркотиците. Не че алкохолът не може също да бъде страшен бич - просто е по-овладяем и, за разлика от наркотиците, има и "човешко лице", така да се каже. Опитът да се сведе реакцията на такива като мен към наркотиците само до предразсъдък с културен произход, е неубедителен. А и дори да беше убедителен, това щеше да е още един аргумент в полза на разумната употреба на алкохол и никаквата - на наркотици. Щом културата ни е чужда на наркотиците, защо да й ги натрапваме?

Може да са две африкански разновидности на един и същи вид. Но за първи път чувам за лъвове в Индия. В даскало учехме, че лъвовете в наше време са само в Африка, а тигрите - само в Азия. И се срещат заедно само в зоопарка.

Оф-топик. Що пишете по два-три постинга един след друг? До час след пускане на постинг може и да се редактира, нал тъй.

Всъщност Михов може би е прав. А на тринайсетгодишните не им е работа да се замесват нито с трева, нито с водка, нито с тютюн. И в трите случая сериозно бих ошамарил хлапето. Като бях на тринайсет, най-много да съм кусвал някоя чаша бира или вино и то под надзора на нашите. Нормално. Та може би между наркотиците има разлика, както и между алкохолите има. Едно е сигурно. Когато човек вече е на двайсет и кусур, някоя водка вече си е в реда на нещата. но не и някое екстъзи или някоя инжекция. А фасчето треволяк си е абсолютно ненужно. По-ненужно дори от водката. Убеден съм, че пътят от фасчето до наркоманията е по-кратък отколкото от чашката до алкохолизма.

Погледнах Читанката, но там поне газелите и рубаите на Хафез в преводи на Милев не са качени. Май добрият стар книжен носител си остава решаващ в случая. Антологията "Средновековни източни поети" се намира, но "Лирика" на Хафез - много по-трудно. Средновековни източни поети. Тук цената е много висока, може да се намери и много по-евтин екземпляр. Хафез. Лирика. Ето това е трудно за откриване, а си струва. Донякъде се припокрива със съдържащото се в антологията, но не изцяло. Милев има и преводи на Руми, Саади и Хайям, които определено си струват. От всички тях само Руми няма и самостоятелно издание, а е представен само в антологията. Което я прави още по-ценна за заинтересованите.

Роман? Иначе Хафез е частично издаван у нас още в соц-времената, при това в много красив превод (мисля, чрез руски подстрочници от оригиналите, преработени в хубави български стихове от Йордан Милев). Има и самостоятелно издание на лириката му, и раздел в антологията "Средновековни източни поети". Руми също е влязъл в тази антология, тя и досега е много ценна. И то като литературна стойност.

Сега пък Светослав бил "воин-аскет и рицар" - това твърдение на кой извор се основава? Че Симеон е дядо на Светослав тепърва трябва да се докаже (то засега е само твоя лична хипотеза, Добрев), така че изобщо не е аргумент - но май доказването няма как да стане. Впрочем, дори да му беше дядо със сигурност, откога характерът на внука говори за характера на дядото? И, наистина, откъде изобщо знаем, че Светослав е "аскет и рицар"? Впрочем, все още не го знаем със сигурност и за самия Симеон, защото не цитираш извора за виното. Тук аргументацията ти е слаба по четири линии едновременно. Не схванах - Златарски ли пише, че Симеон не пие, или патриарх Николай го пише? Или пък Златарски приписва това твърдение на патриарха? Защото има разлика между тези три положения и тя за съжаление никак не е в полза на Златарски. Най-добре да видим цитиран и/или сниман съответния гръцки текст.

Точно днес не мисля да защитавам каквото и да било. Няма да ви занимавам с лични преживелици от верски характер, но си имам основания да не се притеснявам излишно. Ако сметнем, че съм пристрастен към самата идея за православната Църква, ще е вярно. Пристрастен съм и към идеята за българска такава по принцип. Но всъщност не съм особено пристрастен към актуалната БПЦ (с което няма да изненадам никого). Както и да е. Смятам обаче, че виждам тук обратното пристрастие - насочено против. То не е по-малко необективно от предполагаемото мое пристрастие, така че бих казал, че се неутрализират. А случайно се движа в горе-долу религиозни (и не само православни) среди и имам прилична информация по отношение на действията на и спрямо сектите.