-
Брой отговори
9470 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Рейвън, това, което казваш, звучи доста смислено, но се чудя дали и Волжка България не може да мине за пряк продължител на СВБ по същия начин, по който отнасяш тази приемственост до Дунавска България. А и нали според патр. Никифор някакво обединение от българи се запазва известно време на териториите на СВБ под властта на Баян и под хазарски сюзеренитет. При това положение политическите образувания с пряко приемство от СВБ стават повече от едно. Евентуално можем да добавим Куберовите и/или панонските българи, те пък под аварски сюзеренитет - макар че те изглежда нямат чак такава приемственост от СВБ. Впрочем, бих избягвал употребата на "Стара Велика България". Мисля, че и у Никифор тя е "Стара или Велика", точно както в много случаи по-ранната родина на много народи, основали нови държави на ново място е наричана "Велика". Сещам се например за аналогично разграничение между "Голямата" и "Малката Свитьод" у Снори Стурлусон. "Голямата Свитьод" е Скития, а "Малката" в случая не е познатата ни Малка Скития, ами Швеция, защото Снори предполага скитски произход на шведите. Както и да е, това е само пример. Доколкото изричното окачествяване "Стара или Велика" е употребено при Никифор, очевидно авторът прави разграничение между онази и новата България. "Именникът" обаче сякаш не прави такова разграничение. Този различен поглед към приемствеността ми се струва типичен за гледните точки на ромеите и на българите. За ромеите Дунавска България е нова държава, възникваща на нова (доскоро ромейска) територия, евентуално запазваща някакъв спомен от съществувала по-ранна държава на същия народ. За самите българи приемствеността е непокътната - политическата традиция е същата, дори и териториите да са нови. Все пак ромеите не са степен народ и е естествено тяхното и българското схващане за политическа приемственост първоначално да не съвпадат. Но пък някой от любителите на модните упражнения по политическа теория би могъл да се запита дали от византийските извори може да се извлече схващане за "translatio imperii" и у варварите? Имам предвид дали самите ромеи не приписват на варварите, в случая на българите, процес, аналогичен на осъзнатото преместване на седалището на върховната власт при запазване на политическата приемственост. Но това е по-скоро ялов въпрос. Отделно от темата смятам, че все пак по-скоро има прекъсване на приемствеността между Преславска България и царството на Самуил. Това може би си заслужава самостоятелно разглеждане.
-
А, що, има как. Дали да вярвам или не зависи от досегашното им поведение.
-
Няма, за съжаление. Има славянски еднодръвки, има варяги и "роси", има ромеи, по-късно има трапезундци, генуезци и савойци, а според списание "Дъга" деспот Добротица е поддържал "мощен флот" и това е Накрая са дошли османците и руснаците и са изгонили всички останали. Плюс тук-там някоя казашка "чайка", то се знае. Български моряци и пирати в Средните векове няма. Мисля, че влашки и грузински също няма. Не сме единственият черноморски народ без средновековна морска история. Всъщност навремето нямахме ли тема, където се чудехме дали е имало български средновековен флот? Май стигнахме само до няколкото речни съда на Омуртаг и тук-там някой български митничар от ВБЦ.
-
Предаването на вероятната титла "кана" именно с "хан" на нормален език е преди всичко с оглед на типа власт, общество и държава. Никой не би отрекъл, че с идването си на Балканите българите са степен народ. Въпрос на гражданственост и асоциативност е да се ползват съответстващи понятия. Дори и българите да са, да речем, преобладаващо ираноезични и с индоевропейски произход в VII в. (което не смятам за вярно, допускам го само за примера), то нито титлата "кана", засвидетелствана в надписите им има нещо общо със Сасанидски Иран, нито пък можем да започнем да наричаме българските владетели, да кажем, "шахове". Думата "кан" не съществува (всъщност дори не съответства на реалната титла "кана"). "Хан" поне отразява степния произход на българите (в случая без значение дали тюркски или ирански, но степен). Впрочем, смятам, че употребата на гръцка капа (а не хи) за изписване на титлата, тоест деаспирацията на първоначалния гутурал в титлата може спокойно да произлиза и от влиянието на славянските диалекти върху езика на българите. В славянските езици бо'зна колко аспировани звукове няма, а славяни в ПБЦ все пак има. Определено не смятам, че произходът на "хан" може да се схваща като отделен от произхода на "кана", "хаган", "каган" и пр. Следователно е хубаво да се запитаме за произхода на името на самите Караханиди. Оттам нататък е очевидно, че българите не са монголи или караманлии. Никой не говори за това - освен, разбира се, някои недосхващащи терминологията нови любители на историята като хоби. Разбира се, българите не са и перси. "Ирански" или "тюркски" народ или "ирано-" и "тюркоезичен народ" не значи "персийци", нито "турци", надявам се, че поне това е ясно на всички. Би трябвало да е ясно. Българите евентуално са един от тюркските народи и говорят един от тюркските езици или пък са един от иранските народи и говорят един от иранските езици. И всичко това се отнася за периода преди X в. Но какво говоря, във форума сума ти хора още бъркат "германи" с "немци" и "германски" с "немски". Безумна работа. Допускам, че ще се намерят и такива, които под "келти" имат предвид само ирландците и под "славяни" - само руснаците. Но всичко това няма нищо общо с проблема за произхода, значението и превода на титлата "кана" или "кана сивиги".
-
Абе дори аз, дето мразя конспиративни теории, си викам, че тая работа смърди, ама айде. Ако наистина са го убили - оправдано е. И аз бих го убил, хем бавно, с кремък бих го драл. Но доколкото става дума за малко или повече легендарен герой (Осама е малко като Робин Худ, крал Артур или Настрадин ходжа - хем го има, хем не баш), въпросът дали е редно да бъде убиван, е чисто академичен. Това, което донякъде ме дразни, е, че - без значение дали акцията е декоративна или не - не е предварително съгласувана с пакистанските власти. Разбирам недоверието на американците към техните "партньори", но тогава защо изобщо си дават труда да говорят за "партньорство" и "сътрудничество"? Някак си почвам да си спомням за нарушаването на нашето въздушно пространство при последните действия срещу Сърбия. Не че Пакистан ми е особено мил, но все пак суверенитетът си е суверенитет.
-
И те като дойдат, ще се хванат за главите и ще си идат обратно. Тая държава/планета не извънземни, ами Господ да слезе, не мож' я опра'и
-
Да, вярно е. По някаква несправедлива причина християнството все още се смята за някакъв вид "доминираща" религия на "мнозинството" и доколкото днес най-важно е да се зачитат малцинства, а не мнозинства, християнството и изобщо всяка традиционна етнокултурна форма в Европа бива смитана под килима и потискана. Това дълбоко ме отвращава, признавам.
-
Да, на самия печат на Тервел няма такова християнско име "Теоктист". Докато например на печата на Телериг си пише "Телериг-Теофилакт". Вярно е, че смесването на образите на Тервел, Борис и Драгутин е от XVI в., но е вярно и че през ХIX-XX в. има известен култ към "Тривелий" у нас. Неканоничен, разбира се.
-
Официалният писмен и проповеден език в България се променя след 886 г. От 886 нататък намалява и постепенно спира употребата на гръцкия като официален език в надписи на български владетели. На двайсет и втората година от покръстването си Борис най-сетне успява да намери вариант, с който да ограничи поне донякъде византийското влияние, което се е засилило с покръстването. Между 864 и 886 разпространението на гръцкия език е много по-голямо отколкото в предишните периоди, защото вече не става дума само за владетелски надписи за престиж, ами цялото население слуша литургия и Евангелие поне веднъж седмично. На гръцки. До 870 г. Борис е опитвал да замени употребата на гръцкия език с латински, но не е успял - съборът в Константинопол прогонва римските проповедници от България. В 886 г. обаче пристигат оцелелите от Моравската мисия и дават на владетеля наготово славянска литургия, славянско Писание и славянска проповед, които на това отгоре също произлизат от Византия, така че ромеите вече нямат как да възразят. А в надписи на какъв език се срещат титлите "кана сивиги" и "архонт"? Ами на гръцки. Старият език на престижа още от времето на Крум и Омуртаг. След като гръцкият е заменен със славянски, няма как "архонт" да се запази в новите текстове на българските владетели, съставяни вече на славянски език. Същия този славянски книжовен език, който буквално е създаден от Константин-Кирил през 60-те години на IX в., но за Моравия, а не за България. Същия език, който неточно наричаме "старобългарски". На този език е и думата "кънендзъ" (днес "княз"), която няма как да се появи в България преди 80-те години на IX в. и идването на Климент и Наум при Борис-Михаил. Българският владетел не сменя титлата си, това е недоразумение. Той просто я превежда, защото сменя официалния език, езика на престижа. Заедно с гръкоезичните надписи изчезват "кана сивиги" и "архонт". Заедно със славянския "старобългарски" се появява употребата на "кънендзъ"/"княз". Това не е смяна на титла, това е просто превод от един език на друг. В IX-XII в. "кънендзъ"/"княз" има същия смисъл като "rex", "konung" или "kana sybigi". Борис-Михаил е наричан в различни извори и "archwn", и "княз", и "rex". За никаква смяна на титлата не говори нито един извор за епохата му, просто изворите са на различни езици. Няма "махна им duces и им тури comites" в случая. Няма и: "престана да бъде keanus и стана княз, сиреч rex". Има просто владетел на българите, за когото се пише на няколко различни езика. Един от тези езици е тъкмо сдобилият се с книжовна норма славянски, с който въпросният владетел заменя дотогавашния гръцки. Употребата на славянския се проваля в Моравия, но пък оцелелите от Кирило-методиевата мисия го донасят в България, където владетелят го приема - тъкмо като противовес на прекомерното разпространение на гръцкия след покръстването. --- Запъналко, Енравота определено не може да мине за германско име, това мога да го гарантирам. Ако търсим германски имена в ПБЦ, по-скоро можем да се ориентираме към Телериг. Колкото до промяна на имената у българските владетели - вече дадох достатъчно примери за това и то изобщо не е някаква християнска традиция, а ориенталска. --- Блокирал си си личните съобщения. Като се очертае нещо - ще съобщим със сигурност в нарочна тема.
-
Един приятел-археолог веднъж каза: - Ние създаваме извори. Прав беше. Археолозите разкопават, с което и унищожават, няма как. Впоследствие описанието, снимките, рисунките и публикацията им са реалният извор. Така че без сухоежбината няма как да се мине. Но наистина е добре накрая да има повече изводна част като за нас. От друга страна, ако ще сме историци като хората, би трябвало да можем и да четем археология, а след това да обобщаваме сами прочетеното. Равновесието трябва да е по средата между извода на археолога-публикатор и обобщението на историка-рецептор. Капсулирането в даден проблем често се оказва и ялова мода. Повлиян от дадени заявления на свой уважаван преподавател, сега навлизащ в занаята историк лесно може да се "капсулира". Това обаче може не само да е сухо, скучно и повтарящо се, а и откровено безмислено, лишено от принос занимание. Например тъкмо модните напоследък теоретизирания на тема "владетелска идеология", "пакс"-ове и "политическа теория" се превърнаха в огромна досада. Между другото, не мога да не обвиня мнозина от историческата гилдия, че пренебрегват не само археологията, а и филологиите. Човек просто е длъжен да чете извори, при това в различни преводи, ако не и направо в оригинал. А и не само изворите. Длъжен е да може да постави извора не само в исторически, а и в литературен контекст, за да не се заблуждава от клишета и общи места (но и с това не бива да се прекалява - вярно е и обратното: филолозите пък не четат историография).
-
Отлична книжица, наистина Разбира се, че има и сатиричен момент, но си я четях като дете и не съм се замислял за тези неща. Яката работа.
- 5 мнения
-
- 1
-
-
На живо и повече. Изобщо, форумите са много приятно нещо, но недостатъчно убедителна среда.
-
Често ми се случва, Спандевич; по-често оправдано, но понякога - не. И, както виждате, като има аргумент насреща, слушкам и возприимам
-
ОК, Спандевич, убедихте ме Това, че Паган не е лично име, е стар лаф, който повтарям от чуто-прочетено, инак нямам мнение по въпроса. Но това, което привеждаш, би трябвало да е достатъчно.
-
Знаеш нашето обръщение "бате", "баце", "батинка", както и "бай", "байо", "бачо". Съкратеното "бат'" също си го чувал. Предполагам, че има място за паралел с монголската титла/обръщение, за която говориш.
-
Ти почти му придаде смисъла на сегашното наше "бат'". Всъщност кой знае, може и да си прав. Но това пак е вид титла, не е ли така?
-
Не е глупав тоя момък. Такъв-онакъв, но знае какво да каже, за да се хареса на публиката си. Флиртува с най-простите, правейки се на извратен. Флиртува и с по-нормалните, правейки се на скромен и ангажиран. Малък Макиавели в чалгаджийския шоубизнес. Всъщност браво на него.
-
И "Страната на хилядите желания" в същото томче Мороа можел да бъде и детски писател, да му се ненадяваш (и ненарадваш). Разбира се, бях на страната на лападундите: - Трябва да се подкрепите, момчето ми, обядът е чак след час
- 5 мнения
-
- 1
-
-
А и нали не е съвсем сигурно, че "Паган" действително е лично име.
-
Мда, но е хубаво и човек да има някакви познания по въпроса. За това питане си има основания, а какви - ето това вече е въпрос на информираност.
-
Спандю, Сасанидите и римляните се нагаждат едни към други. Сигурно си прав, че Сасанидите правят нещо за пехотата си. Същевременно пък римляните развиват кавалерията по персийски образец. Вероятно това успешно технологично нагаждане и фактът, че и двете империи ползват все повече наемници прави войните им все по-дълги и разрушителни. Или?