glishev

Ахххааа, питайте д-р Вачкова, тя веднага ще се ухили широко и ще заяви, че белгите са болги, а ирландските Фир Болг са българи. Само не разбирам дали и келтите са от иранската езикова група и как се връзват тези българо-келтски вечни дружби с най-най-най-новейшите британски уйдурми, че келтско заселване на Британските острови не е имало изобщо... Разбира се, тези от вас, които са чели "В търсене на истинското Средновековие", с изненада са прочели, че първият владетел, за когото се разказва, че имал вълшебен меч, не е нито крал Артур, нито Арагорн, камо ли пък някой си Роланд, а нашият княз Борис. A furore historicorum libera nos, Domine!

Да бе, голям идиотизъм е: и Валансиен непрекъснато дудне за някакви си кумани и власи, които се били сражавали с император Анри. Да не излязат и власите "македонци" сега? Но все пак в титулатурата си цар Калоян прави разлика между българи и власи - в един и същи ред ги употребява редом, което означава, че не става дума за синоним. Предполагам, че трябва да има и някакво по-малко патриотично обяснение за постоянното смесване на българи и власи по изворите. Ся, май пък някъде при Божилов в превода на Вилардуен "Романия" беше наречена "Румъния" (допускам редакторът да е бил пиян или словослагателят да е действал по инерция), но така или иначе румънците не са ромеи, а българите не са влахи. Щото примерно на полски Италия и до днес си се нарича "Влохи", а италианците, за съжаление, също не са българи... Дори румънци не са, колкото и да им се иска обратното на съседите.

Точно за зороастрийските храмове не мога да кажа нищо, но че между началото на осми и средата на девети век по нашите днешни земи църковно строителство практически няма, си е вярно. Както и че няма известия за редовно действаща епископска мрежа както тук, така и във "Велика" България. Прав си, че регионът си има специфики, поради които не може да се очаква на всяка цена да има вътрешни извори, но щеше да има поне някакви византийски известия - кореспонденция, разкази, може би жития - стига да беше съществувала някаква българска църква преди девети век. Май сме на един акъл по тоя въпрос. А има ли изобщо фенове на идеята за често срещано християнство между българите преди Борис? Я да се разровя назад по темата, но допускам, че ще се покъртя от драматичните разкрития.

Никога не съм знаел нищо за живота и навиците на тези птици. Не знам доколко имат проблем с прехраната - колкото пъти минавам покрай патиците в Южния, толкова пъти съм виждал някого (често дете) да им подхвърля по нещо. Разбира се, може би патиците, юрдекът и дивите кокошки не могат да ядат всичко. Но все пак изглежда, че се чувстват относително добре на това място, дори през зимата? Надявам се да е така. Чудесно е, че ги има.

Абе в Европа религията се е оказала форма на цивилизация, ама нейсе.

А така, Туранага. Църквата си ходи с китапите. Като няма китапи - значи няма Църква. За епископата в Галия отпреди Карл Велики знаем доста, щото някой си Григорий от Тур, местен кадър, се е съдрал да пише. За епископата в Британия при саксите и при бритите - същото. Там пък някой си Беда Преподобни се напънал, че родил една дебела "Църковна история на английския народ" още през VІІІ в. И в Испания при готите така, и къде ли още не. Обаче от епископска мрежа в Първото българско царство до преди Борис - ни вопъл, ни стон. Ни на гръцки, ни на латински, ни на тюркски, ни на ирански, па и за тракийски извори ще почакаме още малко, щото Стивън Гайд не е завършил още коректурите на "Църковна история на трако-българите: трето-второ хилядолетие пр. Хр.". Ако ще и последната кокошка на българи, славяни и прочие обитатели на тукашните ширини да е била вярваща, попове и епископи не е имало и за цяр до княз Борисово време. Ако не броим нещастния Адрианополски владика Мануил, на когото Крум ли беше, Омуртаг ли заповядва да му отсекат ръцете. И, разбира се, декадентите от Плиска, които, завалиите, си мислят, че са хванали кана за кафтана и се носят с кръстчета на шиите, докато на владетеля му писне и ги командирова при свети Петър. Съответно какви wannabe християни е имало по нашенско преди Борис - изолирани от последната цариградска богословска мода, без надлежно ръкоположени епископи и с местни колобри-колибари, които часпромски бичат и християнска пропаганда на половин работен ден - можем само да гадаем.

Общи приказки, мога да кажа и аз. Идеята не е да правя пропаганда, разбира се, но антирелигиозните по принцип приказки са все едно да обвиняваш кравата, че буди месоядни инстинкти. Явно Испания не е имала художници, композитори и писатели през ХVІІ в... хм, виж ти. Ие обедняла от християнство, а не от прекомерния приток на злато от Америките... така е. Отивам да си изгоря кръщелното свидетелство.

Е, Мунтянската земя не е България, пък и в ХІV в. българските граници определено не са по Карпатите. Иначе документите, които даваш, са си точни.

Малко не те разбрах. А иначе в края на тринайсети век каталонецът Рамон Мунтанер нарича българския цар "emperador de Latzaura", което българската преводачка на "Хроника" предава с "император на Загора". Като име на България "Zagora" се среща и в италиански документи от ХІІІ-ХІV в.

Не е точно достатъчно. Така или иначе, религията е част от живота на ужасно много хора (от моя също) и конкретно днес, нали за днес говорим, религиозните автори са доста по-интелигентни като език и внушения от откровено атеистичните. Като примери ще посоча само Цочо Бояджиев и Георги Каприев. Да не говорим, че така нареченият умерен консерватизъм или още християн-демократизъм сам по себе си е най-рационалният държавнически подход. Що се отнася до Щатите, там политическият живот в много по-голяма степен отколкото в Европа е свързан и с религиозни ценности. И това е съвсем открито. "In God We Trust", пише на еднодоларовата банкнота. В Щатите съдебната клетва става с ръка върху Библията на крал Джеймс и завършва със: "So help me God". Политиците непрекъснато говорят за християнството си, включително и при официални поводи. Във Великобритания, Дания, Швеция, Норвегия и Япония държавният глава по традиция стои начело на националните религиозни институции. А що се отнася до миналото, в Европа тъкмо религиозните институции са опазили литературата и първи са развили изкуствата след края на Античността на фона на цялото варварство. Всичко друго са криворазбрани марксистки приказки, каквито не ми се слушат.

Да беше поживял още десетина години Хенри V, лилията и лъвът щяха да извършат чудеса заедно

Алвасарейро, пък аз мислех, че форумите са място за лични мнения. Колкото до това дали моето е защитимо - ами да, защитимо е. Например в Англия въвеждането на християнството е довело писмеността. Писмеността е довела до данъчния кадастър на саксонските кралства. Кадастърът е довел до повече пари в хазната. Да не говорим за строежите на манастири и катедрали - това са работни места. И не, саксонските чърли не са били крепостни. Получавали са плата. Същото и с катедралите, да не говорим там до какви резултати за местното занаятчийство водят поръчките за скулптури, скъпоценни материали и прочие. Приемането на лутеранството също има икономически резултат - увеличава се склонността към частна търговска инициатива. И защо ми е да ходя чак при християнството: строежите на Акропола в Атина са религиозни, а са изхранвали не само града, но и чужденци. А като се върнем съвсем назад и се сетим за първите мащабни организирани човешки дейности - напоителната дейност в Месопотамия и Египет; кой ги организира? Жреческата каста. Така че религията, особено организираната, определено има общо с първоначалното натрупване на капитала И с цивилизацията изобщо. Няма историческо цивилизовано общество без развита религиозна система.

Досетих се Но това няма общо с пиратството, а и на италиански думата Bougre наистина не съществува.

Религиозен съм. За мен няма по-значима историческа личност от Христос.

Статията на първа страница е откровено некомпетентна от историческа, психологическа и политическа гледна точка. Да се твърди едва ли не, че религията само по себе си е рисков фактор за обществото, е проява на скудоумие. Има религии и религии, както и атеизъм и атеизъм. Едно е да си кротък съвременен анимист или агностик, а съвсем друго - да си войнстващ радикал било на шиитския ислям, било на някоя безумна секуларна идеология, претендираща за научност. А да се обяснява как наличието на конкретна традиционна религия в страната само по себе си е проблем, е все едно да се каже, че основната причина за рак на кожата е Слънцето, та дайте да го полеем с кофа вода.

Не съм сигурен дали на италиански съществува производно от "българин", което да означава "еретик". Може би имате предвид френското "bougre", което навремето е имало точно този смисъл, но днес значи просто "педераст". Не съм споменавал Коринт, а Кипър. Впрочем, имам някакъв смътен спомен за прочит на текст, който твърди, че деспот Добротица е поддържал някакъв черноморски флот.

Най-любимият израз: "Пали бе, водолаз!" Махни се, глупако.

На 16 май, 2009 г., в благоевградския университет “Неофит Рилски” се проведе конференция на тема “Слово и свят в творчеството на Джон Р. Р.Толкин”. Организирана от философски клуб “Аргумент”, конференцията премина в приятна неформална атмосфера. Лекциите успяваха да предизвикат интересни дискусии без да се стига до излишни спорове. За съжаление не остана време за разходка из самият Благоевград, но това ще имаме възможност да направим на Балканкон през месец август. Ето ги и самите лекции: •Васил Сивов – “Епичното фентъзи в творчеството на Толкин” •Манол Глишев – “Толкиновият разказ за децата на Хурин: предопределение, хюбрис и кръвосмешение. Моделът на античната трагедия” •Атанаска Чолакова – “Толкиновият герой Турин и героят на Херман Хесе като образи на раздвоеност, водеща до едно неизменно страдание” •Марио Саласар – “Билбо или Беулф” •Георги Велчев – “Алгарион и Ерендис – една история за хора” •Стефан Атанасов - “Символи” •Антоанета Николова – “Архетипни модели в творчеството на Толкин” •Силвия Кръстева – “Начала на приказното”

Може би "Преследването на Ам-гъл" би било по-добре. Същият екип вече пусна и "Born of Hope", за младостта на Арагорн.

Бях застъпник на "Властелина", а на първото гласуване бях за "Панаир на суетата" на Такъри, който не влезе дори в стотицата А Такъри просто ми е любимият писател. Но нямам проблем с "Под игото", на мен "Време разделно" ми бърка в здравето.

Ако е за смисъл - тя ще е една и съща на всякакви езици. "Любов". Ако е за звучене - някоя с "р" в нея, за да е по-звънтяща, а ако може и да е старинна - най-добре, че това придава известна хубост само по себе си. "Разложение" по тази логика е идеална с това "р" и славянския завършек Или "извержение". А защо не "извращение"? :D Език свещен на моите деди...

Леонтий Махера споменава в своята "История на сладката земя Кипър" за български наемници в това островно кралство. При това - през ХV в. Малки замъци, пристанища, складове, дворци на краля и аристократите са били под охраната на български отряди от по петдесет до над триста души. Един от тези отряди се замесва и в местните дрязги между аристократите и една от кралиците на Кипър.

Едуард ІІІ и Хенри V излизат много прогресивни държавници, пу, да им се ненарадваш!

Така си е. Произношението все пак е като на холандски. За фризи споменава и Тацит, а в 69-70, докато из империята текат преврати, батавите, предвождани от романизирания си вожд Юлий Цивил (или Цивилис, тези имена се предават на български много условно) започват мащабно въстание в устието на Рейн и в цяла Долна Германия. Рембранд рисува картина по сюжет от началото на въстанието (клетвата на батавите към Юлий Цивил). Фризите са също част от въстаналите племена в района. Забавното е, че в някои истории на изкуствата картината е наречена "Клетвата на фризите"

Пък и нали Загора е средновековно название на България - ще настъпи объркване А и мисля, че в руския текст си е "въ Мунтянской земли" (с ятова гласна).