glishev

Забавно е, че кон има в гербовете на саксите. Има го на герба на днешната немска провинция Долна Саксония, имало го е и на знамето на старото англосаксонско кралство Уесекс. А първите саксонски вождове, прехвърлили се в Британия според Англосаксонската хроника, са Хорса и Хенгист. И двете имена означават "кон" в староанглийската поетическа традиция. Разбира се, Хорса и Хенгист са потомци на Уоден, а и конят е свещено животно на Один/Уоден, посвещавано му при жертвоприношения от Англия до Норвегия. А все пак саксите не са конен народ.

И аз не вярвам, че все човекът-лошковец е виновен за промените в климата, нито, че тези промени са нещо лошо. Или че са обратими. Или че са неестествени. Става дума за обикновени природни цикли.

Чудесна тема, жалко, че не е от популярните тук! На български има и още няколко полезни заглавия: Арон Гуревич, "Средновековният свят: културата на мълчащото мнозинство"; Снуре Стюрлюсон, "Саги за кралете на Севера" (Снори Стурлусон, "Земният кръг"); "Староисландски саги и митове", превод Михаил Минков; "Съдба не се сменя. Викингска поезия", същият преводач; Лиляна Симеонова, "Скандинавската експанзия и Западът"; "Митове и легенди на скандинавските герои", съставител Христо Грънчаров (с интересен откъс от "Сага за Хролф Краки"). Иначе фризите или фризийците нямат общо с Фригия. Това са обитателите на Фризия или Фризланд, днешна нидерландска област. През ранното Средновековие са ту самостоятелни, ту васали на Меровингите, ловки търговци из басейна на Северно море (най-вече в ранната саксонска Хептархия) и противници на първите датски преселници от сконе и Зеланд към Ютланд. В най-ранната староанглийска поезия има податки за сериозен конфликт в Ютланд между фризи и дани. Съществувал е Фризийски морски закон и фризийски тип товарни кораби, а Прокопий смята фризите за третия народ, завладял Британия наред с англите и ютите.

В "Хеликон" за 26 лв. се продава книга, която създава чудесна представа за английския петнайсети век: "Malory: the Life and Times of King Arthur's Chronicler" от Кристина Хардимънт. Книгата е много повече от опит за биография на Томас Малори, автора на "Смъртта на Артур" - тя е и много богата картина на епохата.

Романе, хубава тема си пуснал, четох я с кеф. Уж съм чел Гилдас, Нений и Галфрид, а никога не съм се замислял за историчността на Амброзий. Смятах го за една от легендарните фигури около Артур. Не ми е хрумвало да го свържа с Емрис Уледиг. Една малка корекция: "Wledig" на уелски ще рече просто "господар". "Император" е по-скоро "amheraudr". Чел си "Мабиногион", разбира се. Ако те интересува, мога да ти пратя "Талиесин, последната легенда от Мабиногион", която не е включена в българското издание. Имам и превод, но по-голямата част от легендата е в стихове, може би не е като за във форум. Ако ти попадне смешно мегаломанската книга на Веселина Вачкова "В търсене на истинското Средновековие", ще видиш там, че според авторката първият владетел с вълшебен меч в литературата на Европа е Борис-Михаил, а не някой си там Артур, Зигфрид или Роланд Виж това: http://www.earlybritishkingdoms.com/ Иначе за мен "сарматската връзка" е като предположението, че келти на Британските острови не е имало или като нашенската автохтонска хипотеза - смехотворна.

Това на първа страница е целият превод, нали? Имам го в "Изборник" под редакцията на Лихачов, много забавен текст. Имам две малки предложения за редакция: "воевода" вместо "войвода" и "Мунтянска земя" вместо "Мунтения". Тук-там в превода има неточности, но е хубаво, че текстът се появява на български. Веднъж свършена грубата работа, може да се редактира много.

От гледна точка на православната догматика папата, разбира се, е еретик. Това не е нещо ново.

Спокойно мога да смятам покойния проф. Рашев за значим учен и без да приемам абсолютно всичко, което е казал или написал. Че може и да е имало българи-християни отпреди осемстотин шейсет и някоя година е просто статистически вероятно (пък и е вярно като се сетим за два-три известни случая). Но има разлика между това да се срещат християни и това християнството да е масово.

Бях и съм gregorianus. Книги по всякакви безумни тези излизат винаги. Това й е проблемът на свободата на словото. Не се казва "немски и руски", а "германски и славянски". Пък и все сме чували нещичко за угро-фински, келтски, тюркски, ираноезични, семитски и прочие. И не "анахронистични", а "анахронични". Колкото до яслата, аз, приятелю, бачкам. Като всеки нормален човек. Кажи сега, че и скандинавските гаути са също гети, та да ти се смеят и кокошките.

Да, тези, които ме интересуват, са малко по-специализирани. Така или иначе са интересни. У нас излезе една интересна книга (още по-хубаво - от български автор) за региона на Северно море: "Скандинавската експанзия и Западът" на Лиляна Симеонова (авторката на "Пътуване към Константинопол", която беше интересна книга въпреки досадната грешка на първата страница). Иначе ако успея да нахварлям по нещо за горните предложени теми, ще е по Огюстен Тиери, Англосаксонската хроника и Кийт Фийлинг, най-вероятно.

Ако се стигне до протести - там съм. Това извержение не бива да ни се тръсва на главите.

Милен Русков, "Джобна енциклопедия на мистериите" (книга със забавни словоблудства), същият автор, "Захвърлен в природата" (роман), Кирил Мерджански, "Епитафии от късната Римска империя" (стихове), Иван Теофилов - всякакви стихове от него. Трима отлични български автори. Без глупости и превземки, нищо, че са живи.

Да бе, Романе, аз го писах В степите кози няма и това, че българите все пак правят козя пастърма, е един от най-добрите аргументи на автохтонците (които явно не приемат тезата, че козата може да бъде и открадната, а не само отгледана - защото, разбира се, благороден народ като трако-българо-гето-шопите не знае що е кражба; друг е въпросът чии ръце са режели Крумовите съдии тогава). Рупикапрата не е някаква си там коза, а е кочияшът с козя брадичка, който е седял на капрата на кочията на император Константин, когато той се е разкарвал по балнеологични курорти между Месемврия и Рупите.

Рицарят беше прочут в "Бойна слава" с настояването си, че българите са готи, а готите - гети Всички навремето се забавлявахме много с настояването му по този въпрос. Впрочем, скоро чух от автохтонисти (автохтонични чудовища са те, но нейсе, да не образувам повече флейм), че и скандинавските Geatas, тоест гаутите от "Беоулф" и "Вьолсунга сага", обитателите на шведската Вестерьоталанд... също са гети. Разбира се, свевите, скотите и свеите са скити, нима сте се съмнявали? Както и да е, Дейвид Рос от Университета в Глазгоу също твърди, че келти на Британските острови не е имало, а старото гойделско население попило келтски езици, битова и духовна култура (та дори и племенни названия като "дамнони", "белги" и "паризии" - ха!) само по пътя на търговията и подражанието. Интересно тогава защо галските друиди са ходели да учат в Оксфорд, за да се изразим комиксово, а не британските - в Сорбоната? Човекът трябва да храни семейство, пък и докторат да защитава, и на специализации да ходи... как да не си измисля нови хипотези? Така идва научният прогрес.

Приблизително по едно и също време падат тираниите в двата най-прочути антични града - Атина и Рим. Знаменателно съвпадение, според мен. Аристокрацията (и демосът) излизат на сцената. Започва историята на най-античните републики. Може ли да се каже, че това е началото на истинската Античност, тази, която свързваме с класическите граждански добродетели?

В 480 г. атиняните се сражават с Персия, а сиракузците - с Картаген. Елада печели и на двата фронта, макар да е, като си му е редът, разединена. Класическите филолози от ХVІІІ и ХІХ в. ликуват с вика на Есхил Ами ако не беше станало така? Какво щеше да стане с демокрацията, с Платон и Аристотел, с Фидий и Акропола? Какво щеше да стане с твърде бавно нарастващата мощ на Рим, ако Картаген бе превзел Сиракуза? Дали Елада би станала поредната персийска сатрапия, ако Саламин се бе превърнал в гробница за Темистокъл? Дали Персия на Ахеменидите би се запазила? И нямаше ли рано или късно да се сблъскат новите свръхсили - Персия и Картаген? Щяха ли - слава на Аполон - да имат за какво да пишат Херодот, Ксенофонт, Тукидид и Полибий? Или Спарта и Коринт щяха да напрегнат мъжествено сили, за да защитят гръцкия свят срещу варварите?

Още теми Британските острови, Галия и Германия в ІІІ-VІІІ в. (Това, разбира се, не е една тема - много са. Но това е формирането на важна част от средновековния свят. Иска четене на много неща - от Тацит до "Финсбургската битка".) Разпространение на християнството в Галия и Британиите преди германските нашествия Системата на съюзите на германските племена по лимеса в трети-четвърти век Римското и германското корабоплаване в Северно море Материалната култура на Ютланд, на Фризия и по бреговете на реките Рейн и Елба Първите сблъсъци на римляни и германи по Рейн и около Английския канал Багаудите и германите в съдействие Багаудите и християнството Християнизиране на Ирландия и преселване на част от скотите в Дал Риада Превръщането на Каледония в страна на пиктите и скотите Бритите в края на римското управление и навечерието на Adventus Saxonum Галия през ІV в. Образуването на британските анклави в Ареморика през V в. Формирането на бретонската, ирландската, Дал-Риадската и уелската Църква в изолация Формиране и динамика на саксонската хептархия в Британия Отношенията между англосакси, фризи и франки преди и след покръстването на Хлодвиг Образуване на фризийския съюз, Образуване на първите датски обединения в Сконе и Зееланд през V в. Покръстването на англосаксите и отношенията между англосаксонските и келтските църкви - въпросът за примата над Църквата в Британия Търговията в Северно и Ирландско море преди викингските нашествия Ирландските мисии в Германия Англосаксонските мисии в Стара Саксония при управлението на Карл I Велики Отношенията между Рим, франкската и англосаксонската Църкви - временен примат на галските епископи в Британия Отношенията между епископа на Тур и архиепископа на бретонците в Рен Манастири, дарения и харти в Хептархията Отношението на покръстените англосакси към езическото германско наследство - генеалогиите от Уоден в "Англосаксонската хроника" срещу гневното отхвърляне на "Саксонските песни" от Беда Преподобни Организация на Църквата в Хептархията Колко и какви кралства се появяват по различно време в т. нар. "Хептархия"? Образуване на Дал Риада, Стратклайд и пиктското кралство в днешна Шотландия Легенди и реалност в Ирландия. Колко крале управляват едновременно зелената Ерин? Литературата на саксите и бритите през VІІ-VІІІ в. Образуване на "националните" херцогства в Германия и отношенията им с Меровинги и Каролинги до Карл I Велики --- Всички теми са изключително интересни. Басейнът на Северно море е изключително интересен регион с богата история, пък и за нас тук това си е чиста екзотика. Ако намеря свободно време, бих драснал по нещо по Огюстен Тиери, първия том на Чърчил за англоговорящия свят, Англосаксонската хроника, Църковната история на Беда и епическите поеми: "Беоулф", "Финсбургската битка", "Уидсит".

Рънсиман пише, че край Трапезунд има сребърни рудници, които водят до забогатяване на царството на Комнините (щото, нали, малко е странно да му казваме чак империя). Самият град е издигнат на удобно за отбрана място, което го е предпазило както от селджукското, така и от по-късни завоевания - докато идва решителният Мехмед Фатих, разбира се. Доколкото знам, поне известно време след 1204 Давид и Алексий Комнини номинално са васали на Бодуен и Анри. А след 1261 трапезундските василевси май нямат особени проблеми с Палеолозите - приемат титлата "император на източните провинции" (все едно пак има западна и източна империя, но в по-малък мащаб) и всичко е наред. В някакъв период на по-сериозно укрепване на царството, Комнините имат доста активна политика по Черно море - завързват сериозни контакти с Грузия, имат завоевания в Крим...

Горният постинг е безумен. Както и да е, алтернативката е добра като идея. Вероятно Левски би искал да отложи въстанието не за година-две, а за много повече. тоест, той би се радвал, ако (в случай, че не е заловен и обесен) "револцията" започне, да речем, към 1886. Дали през това време няма наистина да има много заловени комитетски хора, дали и самият той не би бил хнванат и обесен при друг случай, примерно, през 1874 или коя да е от следващите години - неизвестни много. Но да речем, че Левски успее да доживее началото на едно добре подготвено въстание. Може би някаква сръбска, руска и гръцка подкрепа не са немислими. Тук-таме малко оръжие, пари или просто подслон зад граница на лудите български глави. Ако въстанието се окаже популярно и мащабно, османците биха вложилимного повече усилия впотушаването му. Ако все пак някакви български сили продължат достатъчно дълго съпротивата (което би ожесточило още повече турската страна), тогава Русия така илииначе пак би използвала положението като повод за война с Турция. И събитията биха се повторили, само че не в 1878, а по-късно. Вероятно самият Левски би бил неудобен за Русия като твърде авторитетен водач. Но едно ми изглежда вероятно - българите биха имали реноме, подобно на това на сърбите и гърците, които хвърлят много сили в собствените си освобождения и западните Сили като Австрия и Великобритания не биха смятали новоосвободена България за нещо като филиал на Русия, както става в реалната история. В такъв случай България би имала по-сериозен шанс да не бъде орязвана на един алтернативен Берлински конгрес. Силите биха се задоволили с това да ограничат ролята на Русия в страната. А оцелелите въстаници биха имали огромен авторитет при съставянето на Учредителното събрание и правителството. Хрумва ми, че оттам нататък евентуалната Балканска война би била директно на Турция, Гърция и Сърбия (а защо не и Румъния) срещу българите, при което примерно към 1919 алтернативната България би излязла пак като реалната в 1919 - смазана и унизена. Още повече, че ще е имала и приблизително десет години по-малко време, за да изгради армията си и може би няма да е имала опита от Сръбско-българска война. Но пък може би би могла да разчита на някакви западни протекции и подкрепа - все едно алтернативната България е на мястото на реалните Сърбия и Гърция. В такъв случай Балканската (и Първата световна) война биха могли да изглеждат и доста по-различно за страната.

Имам си лично предположение, с което не мога да обвързвам никого. По моему еретичните мнения, около които започват христологичните спорове, имат една обща черта - те имат за цел да разграничат отчетливо Бога от човека. В този смисъл не е случайно, че всички те произхождат от източните провинции: Сирия, Египет, Палестина, Месопотамия. За сирийското (семитско) население, макар и то да е покръстено, идеята за един напълно трансцендентен Бог е по-близка от тази за Богочовека. Точно както е при юдеите. Затова отначало имаме ерес, която подчинява Сина на Отца. Когато тя е оборена, отхвърлена и осъдена, се появява нова ерес - тя пък подчинява човешката природа на сина на божествената Му природа. В семитското религиозно съзнание между божеството и човека има пропаст. Христос или не е Бог, или не е човек, средно положение за сирийските поданици на империята няма. А и двете крайни положения са осъдени като еретични, защото на ортодоксалните и доста философски настроени теолози им допада тъкмо сложната концепция за Богочовека с две воли и две природи. Този местен, чисто ориенталски трансцендентализъм води по-късно и до иконоборството, струва ми се (неслучайно това става след завоеванието на арабите, които също са семити и трансценденталисти; има податки, че в Сирия и Палестина местните християни в първите месеци на завоеванието не могат да решат дали нашествениците от пустинята са друговерци или също са християни, макар и еретици, разбира се). И е съвсем естествено, че иконоборството тръгва от същите земи. Толкова по-необикновена е появата на фигура като свети Йоан Дамаскин тъкмо в Сирия, при това - в самия халифски двор. Разбира се, такава позиция може да мине през много уточнения.

Да, всичките са си нормални молитвени надписи. Такива неща се срещат. Може би надписите са поставени от някого, който е искал да увековечи паметта на близки покойници, докато е строил черквата. Или пък това са имената на стари ктитори на храма от предишен етап на строителството. След Цона (би могло да бъде и Чона) и Петко от първата снимка, пак с въвеждащото "упокой" са имената "Стоя" (може би Стою или Стоян в именителен падеж) и Илия, Георги и Минко, Никола и Митар (вероятно от "Митре" за Димитър). Интересно, че в надписа има малка носовка и някои пообъркани букви. За да се разграничат еднакво издълбаните "н" и "и" в "Минко" и "Никола", над втората буква в съчетанието е издълбан циркумфлекс, подобен на гръцкото извито ударение. Само дето в единия случай сричката е "ни", а вдругия - "ин" обаче на каменоделеца или му е било все едно над коя точно буква ще сложи циркумфлекса, или просто в единия от двата случая е сбъркал.

Доста добро изложение. И аз смятам, че "Сурсувул" е коруптирана форма на "ичиргу боил". Може би по-коректно би било "чръгу боила", но не бих навлизал в подробности по темата. И не бих се хвърлял веднага върху приликата между нашето съвременно "черга" и някогашното "(и)чиргу боила". В етимологиите първото хрумване често е грешно. Трябва си езиковедско разнищване. И понеже съм си привърженик на тюрко-алтайската теория, ще уточня: от тюрколог. Накрая може и да излезе нещо от идеята за "чергата", но не бива да се прибързва. Дали у Бешевлиев няма нещо по въпроса? За отъждествяването на ичиргу боилите Георги и Мостич също съм по-скоро скептик, но с интерес бих прочел някой и друг аргумент по въпроса.

Е, атеизмът и езичеството не са едно и също. Езичникът все в нещо вярва.

Еньо, такъв ръбизъм се постига само след оперативно отстраняване на хуморната жлеза. Моите съболезнования.

Аз, зер. Че кой друг може да роди такъв неподправен вогонски идиотизъм?