monte christo

Не съм много наясно със скоростите на придвижване на армиите, ама 20 км дневно придвижване на пехотата е смешно. Това означава да се движат 4 часа с по 5 км/ч и през останалите 20 часа от денонощието се излежават на сянка в някоя горичка. От друга страна с един ход от около 5-6 км/ч за примерно 12 часа двенво ще минават по 60-70 км. А и ако не спят по 8 часа на ден, а само по 6 то ще могат да ходят 14 - 15 часа а това са си 85 км и повече.

Средно* толкова е изминавала римската, респективно ромейската армия. Около 20 km./d.- 25 km./d. Изчислено е, че човек се движи с около 4 km/h. Когато, обаче имаме обоз, а това са хиляди каруци с волове, в зависимост от големината на армията, скоростта му пада до 2 km./h. Заедно с обоза се движат и големи стада от рогат добитък - овце, кози, по-рядко крави, служещи за прехрана на войниците. Използвани са също и хиляди мулета, които са играели ролята на водоносци и са се придвижвали заедно с пехотата. От изключително важно значение е и теренът.

Понеже пехотата се движи два пъти по-бързо от обоза, винаги се съобразява с него и го изчаква както за обяд, така и за вечеря. Обедното изчакване е своеобразна почивка за дневния преход, която продължава известно време и след хранене. В каруците са извозвани осен храните, също така и снаряжениета (шлемове, ризници, щитове) на пехотинците без мечовете и копията, които те носят постоянно със себе си.

Ако пехотата се движи във вража територия, тя на практика се движи със скоростта на обоза, т.е. 2 km/h., облечена в доспехите си от-до, и го пази, както майка пази детето си. Конницата е сформирала своеобразен огромен квадрат или правоъгълник, вътре в който се движат и пехотата и обоза.

Коне не са използвани, понеже воловете са доста по-яки животинки, пък на конете е отредена съвсем друга роля в армията. Преходите са били между 10 и 12 часа на ден, което зависи от годишните сезони. Например през лятото денят е по-голям. Пехотата е имала и цял един ден почивка, като схемата е била или 3/1, или 2/1. което зависи от конкретната набелязана цел, т.е. при бързия преход имаме 3 дена усилен марш, а след това цял ден почивка

p.s. била е интересна гледката, особенно лятото - жега, пот, всичко заобиколено с пушилка, овцете и козите блеят, мечат, каруците скърцат, дрънкат се ризниците и шлемовете в тях, и клюки, клюки, клюки на гръцки ...

* части от армията на Василий II през 995 г. установяват рекорд по придвижване - над 60 км. на ден, като за 26 дена, придружавани от близо 80 000 мулета преминават разстоянието от Драч до Антиохия!!!

Ето, така е изглеждал римския лагер в не само в античността, но и през средновековието. Няма дървени огради по насипите (валовете), защото са допълнително трудоемки, пък и били леснозапалими. Входовете са във формата на Г - лесно се отбраняват.

А откъде знаете, че няма лагер?

Днес се рових къде ли не ... Отново за пореден път научих нови нещица, които се оказва, че не са известни (досега), нито на теб, нито на мен, нито на 99.99% от тук присъстващите! Това са детайлите, от които ние (вече) можем да придобием (донякъде) цялостна картина.

Да, оказва се, че конниците НИКОГА не копаят ровове, нито тъпчат и уплътняват насипите по изграждането на лагер, било през латинският период или през гръцкият период на Империята. Това са елитни части, гордостта на Империята след IV в. Въобще конната армия е на особен почит в Романия, като изисква специална поддръжка. Без значение дали са лъчници, курсори, катафракти.

Какво не сме знаели, или ни е убягвало?

Оказва се също, че една ромейската конница има ... слуги Тази прислуга се оказва сравнително многобройна, придружени от хиляди мулета, които носят храната и водата, въобще всякакви видове товари, и най-важното; тя копае и вдига лагера! Или ако имаме една конница от 10 000 души, навярно мулетата с товарите към нея ще са в порядъка на поне 2 000 броя, а слугите - и те поне 2 000 души

В случая, конницата е домъкната от флота, т.е. поддръжката и работната ръка са налице. Това са моряците. Не би трябвало да имаме мулета с товари, нито прислугата към тях, понеже корабите пренасят всичко. Излиза, че ЛАГЕР Е ИМАЛО И БИЛ НАПРАВЕН от моряците

ГЕОРГИ МОНАХ:

В тази година (680) народът на българите от северните отвъдни области на Черно море из така нареченото Меотидско езеро нахлул в Тракия, бидейки в голяма нищета и затруднение. Когато Константин узнал това, силно се наскърбил и се отправил против тях с много голяма морска и сухопътна войска, нападнал с пешите отряди откъм сушата при река Дунав, а корабите устремил към близкия бряг. Българите, силно уплашени, се укрепили в непревземаема твърдина.

Императорът страдал от силна подагра и бил принуден да се завърне с пет кораба в Месемврия заради бани. Той оставил войската и военачалниците, като [им] повелил да воюват с народа [на българите].

Но войската, като помислила, че императорът бяга, се обърнала в бягство, без никой да я преследва. Когато българите видели, те излезли из укреплението, втурнали се да ги преследват, избили мнозина и оплячкосали техните имущества. Оттогава те завзели страната на християните.

НИКИФОР:

А Константин, след като узнал, че заселилият се при Истъра народ напада близките области на ромейската държава, се заел да го унищожи, прекарал тежко въоръжени войски в тракийската земя, въоръжил също и флота и се отправил против този народ, за да се отбранява.

А българите, щом видели множеството конници и кораби, уплашили се от внезапния и ненадейния поход, избягали в своите укрепления и там останали четири дни. И понеже ромеите не могли да завържат сражение с тях поради непроходимостта на мястото, те се съвзели и станали по-смели.

Императорът пък, обзет от подагра и страдащ силно, отплувал за Месемврия, за да се лекува, след като заповядал на началниците и на войските да обсаждат укреплението и да предприемат действия, колкото за отблъскване на този народ.

Обаче се разпръснала някаква мълва, която съобщавала, че императорът бяга. Ромеите, обезпокоени от нея, избягали бързо, без никой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина наранявали. Те преминали Истър, спуснали се към така наречената Варна, близо до Одесос,и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непроходимата местност, установили се тук.

ТЕОФАН:

А императорът Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил отвъд Дунава в Оглоса, и че напада и опустошава близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал на всички отреди да преминат в Тракия. И като въоръжил флота, потеглил против тях по суша и море с намерение да ги изгони с война, като отправил в боен ред пехотна войска по суша към т.нар. Оглос и Дунава и заповядал на корабите да пуснат котва на близкия бряг.

Българите, като видели тези гъсти многобройни редици се отчаяли за спасението си, избягали в споменатото укрепление и взели мерки за защита. След като в продължение на три-четири дена те не се осмелявали да излязат от това укрепление, а ромеите не завързали сражение поради блатата, мръсният народ, забелязвайки слабостта на ромеите, се съвзел и станал по-смел.

Понеже императорът страдал силно от болки в крака и бил принуден да се върне с пет кораба и с приближените си в Месемврия, за да прави бани, оставил стратезите и войската да водят схватки, за да ги измъкнат от укреплението и да завържат сражение с тях, ако се случи да излязат. В противен случай да ги обсадят и да ги пазят в укрепленията.

Конниците обаче разпространили слух, че императорът бяга, и обзети от страх се отдали също на бягство, без някой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го, и дошли при т. нар. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя.

Хм, не помня добре изворите, признавам, но защо пък на секудната да почва да копае лагер? Може да пристига и да й се налага да се включва директо от ход в бой, а може и да са я срещнали някъде.

Защото така й е писано Да речем идва на мястото, ромейските конници се съединяват с нея, нашите се правят на отворковци и излизат на открито сражение, което губят одма. В случай, че ромеите превземат и Онгъла, вследствие на поражението на българите - лагер няма да се строи. Де каквото има ще избият из Онгъла, и ще го ползват за база, докато трае кампанията по прочистването от Дунав до Днестър. След това със сигурност ще го запалят и разрушат, преди да се изтеглят.

Да речем пък, открито сражение не се състои, а имаме изчакване и дебнене на войските. Ако пехотата е там, тя започва на секундата да строи лагер, щом и бъде заповядано. Такава заповед ще последства на 101%, след като василевса и стратезите решат, че сражение не е възможно да се проведе за деня, т.е. в ден първи.

Съществувал е прастар антагонизъм между пехота и конница. Да се строи лагер е нещо наистина гадно, свързано с тежък физически труд за всички пехотинци, които проклинали конниците, че са облагодетелствани. Конниците от своя страна мърморели и псували пехотата, че заради тях нямат право да слизат от конете и трябва да са подредени в боен строй, докато къртиците не изровят и построят лагера, т.е. налагало се да пазят пехотинците от евентуално нападение.

Било е кощунство да се нареди на конницата да строи лагер, и на практика (поне аз не знам) никой не си е позволявал подобно издевателство над конницата. Ха си наредил подобно нещо, ха започнал бунта.

Т.е нека първо да размислим имало ли е битка или не и после да преценяме последиците. Т.е да не смесваме военна стратегия и дипломация. За дипломатическите последици съм съгласен, но те на какво са следствие - на загубена битка, на несъстояла се битка с масов погром над обезверени и бягащи византийски части или на липса изобщо на битка?

Според Теофан и Никифор, отговорът е този: " ... на несъстояла се битка с масов погром над обезверени и бягащи византийски части... "

Според Георги Монах, този: "... на загубена битка, ... с масов погром над обезверени и бягащи византийски части..."

То ние не можем да се разберем и за събора - дали след похода е открит, или преди похода; дали пехотата участва, или не; дали Константин е страхливец, или не и т.н.

Или си е тръгнала, или е разгромена...

Драги ми КГ125, ако тя е била там, на секундата започва да копае и гради лагер, на секундата Дори и да предположим, че си е тръгнала, или е била разгромена, лагер ще се прави преди това. За да не направи лагер, ромейската армия трябва да бъде атакувана в движение от противника си някъде си по пътищата, гори, села и паланки по които се придвижва.

В разказа на Теофан има един много съмнителен момент, а именно как така изведнъж настъпва такава паника и страх сред ромейската войска, при положение, че пак според Теофан, българите били изплашени до смърт и не смеели да излязат от укрепленията си.При такава ситуация ромеите просто са могли да обсаждат Онгъла без никакви други активни действия и да чакат българите да свършат хранителните си запаси.По-логично ми изглежа ако след заминаването на императора,дали поради въпросния слух, или слабия авторитет на оставените стратези, дисциплината и редът в ромейския лагер са излезнали извън контрол и ромеите в пълен безпорядък са тръгнали да се прибират по родните си места - именно тогава българите минават в контранастъпление, което предизвиква паниката и страха, за които говори Теофан.

Или пък нещо съвсем реалистично - при новината за заминаването на императора е започнало брожение и недоволство сред войниците, които не са повярвали, че императорът има такъв сериозен здравословен проблем и са решили, че просто ги зачуква там да мизерстват сред блатата, брожението преминава в анархия и масово дезертиране - тогава идва часът на Есперих!

Да, ромеите не обсаждат българите. Въпросът е защо? Най-вероятно, защото лагер не са правили, което е в разрез с римската военна доктрина и всякакъв вид стратегикони. А за лагер никъде не се говори. И защо не са направили лагер? Защото пехотата май наистина отсъства, т.е. (навярно) не е пристигнала все още.

Графе, увличаш се в логически разсъждения, като за сметка на това пропускаш да провериш в изворите как стоят нещата.

Що се отнася до числеността на армията на Константин ІV, нека видим какво пише през ІХ век Георги Монах:

"В тази година (680) народът на българите от северните отвъдни области на Черно море из така нареченото Меотидско езеро нахлул в Тракия, бидейки в голяма нищета и затруднение. Когато Константин узнал това, силно се наскърбил и се отправил против тях с много голяма морска и сухопътна войска, нападнал с пешите отряди откъм сушата при река Дунав, а корабите устремил към близкия бряг". (ГИБИ 4, с 46)

През ІХ век по византийските стардарти "много голяма войска" значи примерно 50 000 души. Щом като Констанин ІV лично се вдига начело на (примерно) 50 000 души, това значи, че заплахата от страна на българите е била много голяма. Сведението на Георги Монах дава и косвени указания, че хората на Аспарух са били много на брой - "народът на българите.... бидейки в голяма нищета и затруднение". За мен това уточнение е един вид аналог на готското нашествие от ІV век, когато огромен брой хора са струпани на малко място и имат остър проблем с прехраната.

Не забравяй, че Георги Монах е по-късен преписвач, а в тези епохи всеки е добавял по нещичко от себе си, в случая "нападнал с пешите отряди откъм сушата при река Дунав. Всъщност няма нищо лошо в логическото разсъждение и на грешника, нали? След като имаме на 100% преминаване на войски от Мала Азия в Европа, не би-било редно те да не участват в събитията край Дунав. Да, ама - не! По-вероятното е пехотата въобще да не е участвала, просто защото я няма на хоризонта... Може би, корабите и конниците просто са я изпреварили.

И какво ще рече много голяма войска, защото заплахата е била много голяма? Такава армия може да е съставена и от 25 000 души да речем, може и от 50 000, пък може и от 100 000. Надали военният стандарт се е различавал съществено през вековете. Например Ираклий е събирал огромната си (поне е упоменато цифрата) 80 000 армия до Едеса близо 6 месеца; зима 635 г. - пролет 636 г. А тук имаме прехвърляне/преминаване на отрядите/темите, макар да не знаем колко време е отнело придвижването. Както казах, не всяка от темите в Империята разполага с тези прословути 10 000 стратиоти, както трябва да са по щат. Това зависи не само от желанието на свободните селяни да се запишат в армията, ами най-често се обуславя от големината на отделната тема, както и от гъстотата на нейното население. Една ще даде 3 000 души, друга - 9 000 и т.н.

Питаше пехота има ли , прочети цялата тема. И малко извори по нея , за да не почваме от а до я.

И флот ще питаш дали е имало. И пишеше кои са били с флота , кои по брега.

И са минали 500км на разходка , да видят Българите, че са малко и да не ги победят и разположат по границата, а решиха да им позволят да се разположат по границата като им плащат данък.

miroki, ще ме прощаваш, но участвам в темата още от нейното реанимиране. Е, ти като си по изворите, можеш ли да докажеш дали пехотата е участвала непосредствено в събитията при Онгъла, или просто е изпратена натам, но не е достигнала навреме? Или е застанала на брега на най-южния ръкав и си е плицукала краката, ако въобще е била застанала на него? На драго сърце много интерпретации можем да направим, и според Теофан, и според Никифор.

И забележете те като се разполагат по границата се разполагат по целия Дунав. (дори излизат извън пределите на сегашна България) Според Вас колко хора са били за да заемат такава площ?

Или ще кажете ами Славяните, ами където са те по брега, там са и при битката. Така, че е нормално да се броят и на двете места.

Та според Вас 10 000 или 100 000, може и 800 000 са били?

Другото важно е войска и население. При нормално 6 деца , смятам, че са били повече. Означава един войник, жена и 6 деца , т.е 8 човека. (30 000 войска са около 240 000 жители.)

Така, че направете си сметката. Колко са воювали и колко са били като брой общо.

Тук, може би си объркал гарата и тези словоизлияния би трябвало да бъдат отправени към Зитко. Той е против числата, инфлацията и популацията на българите, докато аз съм противник на ромейската армия с библейски и старогръцки пропорции.

Съгласен съм напълно. Това е единствения логичен извод - нещата за Византия са били твърде сериозни.

Е, кое му е сериозното? С какво е била заплашена Империята? Ами нашите ходят да грабят насам-натам, ама нямат претенциите на арабите :!!!:

Ами естествено, че императора ще оглави похода. Кой друг?!? Харизматичната фигура е Константин. Няма нищо алогично в действията на василевса. Има резон.

Всички теми и тагми е някъде там.

Това е твърде относително. Една тема може да даде в момента на практика да речем 3-4 000 души, друга до 9-10 000 души, каквато численост би трябвало да достига на хартия. По времето на Константин темите май са седем в Мала Азия, преди да създадат тема Тракия. Василевсът може да е използвал войска от всички теми, плюс тагмите, но така да оголи цяла Мала Азия просто не се връзва. Нищо, че е сключил мирен договор с арабите преди това.

Истинският проблем е друг - кой ще плаща и храни такава огромна армия? За какво им е толкова голяма полева армия, и то срещу някакви варвари? Защо ромеите, ако са замъкнали такава огромна сила към Онгъла не са изградили лагер за да блокират българите? Въобще пехота присъствала ли е, за да изгражда лагер?

60-70 000 души към Онгъла?!? Силно се съмнявам. Направо абсурд! Обясних защо. Не, че не могат да съберат подобна армия, правили са го и преди 680 г. и след това, но за да стане факт, най-важни са мотивите и подбудите!

Проблемът, чак след Онгъла става истински проблем. И на него в общи линии отначало е гледано с досада и пренебрежение. Поражението може и да не е маловажно, но не е съществено за устоите на Империята през 680-681 Нито българите са разбирали истинските последици от тази война, нито ромеите. На нас през XXI в. ни е лесно да се правим на геополитици

Ами нали точно за да ни смачка фасона е тръгнал лично с голяма войска.

Само, че не е успял. И беж на бани.

Бихте ли припомнили , за неговият период, колко племена са минавали в близост до Дунав. А някои и преминавали?

И в колко случая е тръгвал с войската мобилизирана и лично?

Какво да напишат хронистите, съвсем разбираемо за което им плащат и това след което ще останат живи.

И продължат да пишат.

А тяхната главна задача е увековечаване и възхваляване на народа ,а не осрамване.

Неуспехът през 680-681 не е катастрофа с апокалиптичен отенък. Биография на Константин IV можете да си намерите навсякъде в нета. Позаинтересувайте се малко за светогледа и мисленето на ромеите, и ще разберете доста неща за тях

Ние просто сме нова досада. Защо да не ни се даде добър урок, като ни прогонят и натирят на майната си? Човекът е имал съвсем други грижи (арабите), от които току-що се е отървал, но още е нащрек, след това изключително важния Вселенски събор. Направо можем да говорим за подценяване от страна на Империята.

Ако цел N*1 на Константин беше на всяка цена да се затрият българските поселения по долния Дунав, определено щеше да го направи. Година, две, три - и щеше да има нов, този път грандиозен поход срещу българите... Но такъв нямаме, пък и не смятам да ви разправям защо няма

Императорът тръгва лично, защото е "войнишки" император. Че той, още като пишленгар на 16 годишна възраст оглавява похода срещу Сицилия за да вземе властта Ако все още има хора, които смятат, че императорът се е уплашил от българите, и затова хукнал на бани, значи въобще не са в час. Какво да се плаши, след като е станало точно обратното! Българите се уплашили и се затворили из укрепленията по блатата

Дали от болки, дали от скука и отегчение Константин е направил разходка до Месемврия е друг въпрос. Но не е от страх

И вземете най-накрая разберете, че хронистите не са адвокати на Империята! Така са чувствали нещата, така са ги представяли, а често са най-големите обвинители на властимащите по Романия. Тяхната цел е не да оневиняват някого, или пък да го очернят, или пък да го възхваляват. Те рисуват с душата си, ако мога така да се изразя, като наивитетът им понякога достига необозрими върхове

Всички ли "временни варвари" са били посрещани от императорите по границите с цялата налична ромейска войска?

Пак повтарям - надали Константин е използвал "цялата налична" войска. По времето на неговия баща Констант II, Империята на книга е разполагала (по сегашни модерни изчисления) с ... 145 000 души налична войска. Сто четиридесет и пет хилядна армия! Гарнизони, темно опълчение, екзархатите в Равена и Картаген.

Максималната полева армия, която може да се събере на едно място (което може да се нарече свръхпренапрягане) е от порядъка на 50-60 000 души. Константин не е тъпак да оголи Анатолия. Навярно с не повече от половината полева армия (около 25-30 000 души) е тръгнал на поход срещу българите. Това въобще не е малка армия. При Онгъла пък е взела участие половината или третината от тази армия, т.е. 10-15 000 души конница.

Дискусията е за това, възможно ли е военачалник да изостави армията си, при това в един много решителен момент по този начин, заради подагра?! Аз лично за друг подобен "случай на подагра" във военната история не съм чувал. А Вие?

Хърс, смяташ ли, че момента е бил решителен за империята? Постави се на мястото на ромеите от VII в. и ще разбереш, че това съвсем не е така! Никой не е надигал олелия до небесата! Ние просто сме били поредните варвари, домогващи се до благинките на Империята

Разбира се, ако Константин IV знаеше какви щяха да са последиците (а той няма как да знае) щеше набързо да ни смачка фасона, а не да чака да се утвърдим южно от Дунава! За ромеите ние сме били временно явление. Както се вижда векове по-късно, абсолютно невярна оценка сега, и напълно реална по тях времена

rasate, никъде нямаме данни, дали Константин е смятал България за "една според него отслабена от хазарите държава", както пишеш. Точно обратното - направо е взел присърце работата, и понеже си е войник в кръвта, отива на място за да нагледа и прокуди пришълците, които смущавали ромейските владения Друго - надали е тръгнал срещу българите и с всичките налични сили на Империята, при условие, че арабите са му в тила. Ако прочетеш цялата тема, ще разбереш, че едва половината от свиканите войски тръгнали на поход, са имали и непосредствен досег с българите. Т.е. може да се направи една бегла оценка: максимум 1/4 от наличните войници в Империята са взели участие в самите сражения около Дунава.

Като цяло, всички се съмняваме прекалено много в твърденията на ромейските хоринисти, което според мен е неоправдано, но случая с подаграта и баните е показателен, и в общи линии звучи достоверно. Може да се каже, че ромеите не толкова се оправдават, когато загубят битка, а по-скоро правят анализ на събитията Според тогавашните разбирания и литературен стил, по Божие попущение се допуска да стане това или онова, т.е не е задължително навсякъде хронистите да изкривяват истината.

България достига Балкана на един по-късен етап след събитията при Онгъла, но не и преди тях.

Ахахахаха, е не... От последните постове наистина ми стана смешно. Спрете с тези великотурски идеи, или че България я грозяла опасност от страна на Турция. Не искам да се отбиваме встрани от темата, ама вие сте като онези, дето вярват в древното пророчество, че турците пак щели да водят конете си на водопой при Дунава. Споко - има и такова, че един ден в "Света София" пак ще се служат литургии Отделен е въпросът кой ще притежава Константинийе ...

Задкулисната игра вече е започнала, другарки и другари! Министърът на отбраната на USA Робърт Гейс е заявил ясно, че: САЩ скоро ще намалят участието си в операциите на коалицията в Либия, в интервю за руската агенция Интерфакс. Гейтс, който е на посещение в Русия, посочи, че за коалицията ще е грешка, ако тя си постави за цел да убие либийския лидер Муамар Кадафи.

Голямата геополитическа игра в Средиземноморието

Голямата геополитическа игра в Средиземноморието, колкото и цинично да звучи, започна. Нейните последици за региона не могат да бъдат предвидени, пише „Российская газета“.

Сравнително безкръвната революция в Либия за броени седмици прерасна първо в гражданска война, а след това в международна операция за принуждаване към мир на режима на Кадафи. Или за сваляне на недолюбвания от Запада полковник?

Проблемът е в това, че крайната цел на провежданата от международната общност операция остава неясна.

Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН установява зона без полети над Либия. Тя трябва да обезпечи сигурността на цивилното население. От юридическа гледна точка всичко е безупречно.

В резолюцията обаче не се казва нищо за бъдещето на режима на Кадафи, пише вестникът.

Ръководителят на Джамахирията отвори военните складове и нареди да бъде раздавано оръжие на всички желаещи да защитават Триполи. Мярка от психологическо естество, която няма да има никакво реално влияние върху характера на бойните действия.

Буди тревога друго: освен кратките съобщения за ликуването в Бенгази във връзка с началото на международната военна операция няма никаква друга информация за плановете на Преходния национален съвет на Либия.

Колкото и ефикасни да са ударите от въздуха, само те няма да доведат до падане на режима на Кадафи. Резолюцията забранява на чуждите армии нахлуване в Либия.

Следователно, полковникът ще трябва да бъде свалян от опозиционните сили. Не е ли обаче прекалено късно поставена тази задача пред тях? И съществува ли наистина, не само на хартия, тази опозиция, на която помага международната коалиция?

На тези въпроси отговори очевидно няма, пише „Российская газета“.

Нито една от страните от коалицията не е заинтересована от прекратяване на либийската операция преди окончателното решаване на „въпроса Кадафи“.

На французите преди новата президентска кампания им е нужна малка победоносна война, която да върне на Саркози подкрепата на избирателите.

Британският премиер Дейвид Камерън, който стремително губи точки на фона на икономическите трудности на Албиона, също не е против да участва във военна кампания.

Страдащата от наплив на имигранти Италия разчита, че свалянето на Кадафи ще сложи край на политиката на отворени граници, която от десетилетия провежда Триполи.

Най-трудно обаче беше взето решението за участие във военната операция срещу Либия в САЩ. Президентът Барак Обама практически във всяко изявление повтаря: американците само изпълняват резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, оказвайки помощ на съюзниците от НАТО.

dnes.bg

Накъде води военната намеса в Либия

С разгръщането на либийската кампания назрява въпросът накъде води тя, пише в редакционна статия британският вестник "Гардиън".

Ако на бунтовниците липсват военни възможности да превземат градове, дали коалиционните самолети ще водят битката вместо тях? И ако коалицията не го стори, дали революционният съвет в Бенгази ще приеме разделяне на Либия? Засега отговорът на двата въпроса е "не". Така че дори Кадафи да приеме примирието, бунтовниците ще продължат да се сражават, пише изданието.

Членове на съвета изразиха опасения, че резултатът от ограничена въздушна кампания ще е конфликт в задънена улица и призоваха за засилване на въздушните удари, за да бъде унищожена армията на Кадафи. Такава е логиката на интервенцията, но резолюцията на ООН не предвижда това. Преди три дни въздушните удари за спасяване на невинни хора изглеждаха нещо нормално. Много бързо обаче те станаха част от войната, пише "Гардиън".

Международната съпротива срещу военната намеса в Либия нараства в момент, когато съюзниците се борят да закрепят единния фронт, пише "Индипендънт". Сериозни пукнатини се появиха вчера в международната общност за военната интервенция в Либия.

Някои страни зададоха основни въпроси, като каква е крайната цел на кампанията и колко време ще отнеме постигането й. Само няколко дни след като се отказа от шанса да наложи вето върху резолюцията на ООН, Русия направи най-изненадващия коментар.

Премиерът Владимир Путин заяви, че резолюцията е сбъркана, позволява всичко и наподобява средновековен призив за кръстоносен поход. Германия също повтори опасенията за операцията, а китайското правителство осъди "въоръжените действия срещу суверенна страна" и изрази съжаление, че "западът не се отказва от юрисдикцията си върху това кое е справедливо и кое не". Дори Великобритания, Франция и САЩ, които заедно извършиха нападенията, се опитаха да се справят с дипломатическото и вътрешнополитическо неодобрение срещу новородената операция, пише "Индипендънт".

"Предизвикателството в Либия може само да става по-голямо", е мнението на "Дейли телеграф". Вече няма връщане назад. Великобритания порази силите на Кадафи, либийският диктатор обеща продължителна война, но каквито и да са обстоятелствата, нашите войници заслужават пълната ни подкрепа, пише изданието.

Ако Либия бъде освободена от жестокия си диктатор без много кръвопролития и мирен режим поеме властта, британският премиер Дейвид Камерън ще заслужи и ще получи голямо международно доверие. Това обаче е едно голямо "ако". Още с изстрелването на първите ракети генералният секретар на Арабската лига разкритикува бомбардировките и каза, че те превишават разрешението на ООН за забранена за полети зона, отбелязва "Телеграф".

Предизвикателството за силите на НАТО сега е да знаят как да отговорят на евентуално отрицателно отношение в арабския свят срещу намесата в Либия. Дали те ще останат единни? Предзнаменованията не са особено добри, смята британският вестник.

Американският "Ню Йорк таймс" пише, че водената от САЩ военна кампания за унищожаване на противовъздушната отбрана на Муамар Кадафи и установяване на забранена за полети зона над Либия почти е постигнала първоначалната си цел и САЩ бързат да предадат командването на съюзниците си в Европа. Служители на

Пентагона са нетърпеливи да изтеглят САЩ от трети въоръжен конфликт в мюсюлманска страна възможно най-бързо. Но поразяващата мощ на над 130 ракети "Томахоук" и нападенията на съюзническите самолети още не са успели да постигнат по-амбициозните искания на САЩ Кадафи да изтегли силите си от градовете и да спре всякакви нападения срещу цивилни, отбелязва вестникът.

"Вашингтон пост" критикува правителството на Барак Обама, че изпраща смесени сигнали по отношение на Либия. Обама няма смелостта да води войната в Афганистан, но все пак я води.

Същото се отнася за това, което трябва да се довърши в Ирак, а сега и за Либия. Тези мисии, пише изданието, са неясни, а първите две бяха толкова объркани от предишното правителство, че не могат да бъдат спасени. Мисията в Либия обаче е и трябва да остане хуманитарна. Тя трябваше да бъде по-скоро предприета от единно правителство с единно послание и ясни цели. Това можеше да послужи като аргумент САЩ да стоят извън нея или още по-силен аргумент да се включат в нея. Вместо това сега важат и двата аргумента едновременно, а Белият дом се ръководи от комедиант, пише "Вашингтон пост", цитиран от БТА.

dnes.bg

Просто не искам да си го представям

Вижте тези кадри: http://vbox7.com/play:6a1595c2 . Ще видите как за нула бройка улиците се оказаха 2.5-3.0 метра под водата, а 10 тонни камиончета се носят като дъсчица из вир! Стихия ...

Значи, аз доколкото си го обяснявам това природно явление, не са само вълни! Направо става дума за повдигане нивото на океана! Всяка нова вълна отваря пътя на следващата, съответно нивото на водата се повишава и т.н.

Ами там където отначало са тряснали 10-20 метрови вълни какво ли е (о)станало? Мамус ебалус

Тук друг клип: http://www.jaggle.nl/media/item/tsunami_van_dichtbij/ Ясно се вижда, как водата се е отдръпнала - сигурен признак за приближаващо цунами! След това водата постепенно заля, преля, нивото на океана се вдигна, и към края на филмчето вече стана страшно! Огромна вълна и започна потопа ... От там нататък не можахме да разберем какво се е случило

В по-предишни постове се спомена мърлявщината на САЩ и на французитне в това отношение...

наистина, ако излаелци бяха гладвите действащи лица, просто нещата вече щяха да са приключили, а либия да е разорена и смазана....

От друга страна Саркози и Обама превминаха Рубикон, поне що се отнася до либия и нейният Кадафи....

Нямат алтернатива, освен да го унищожат политически и дори чисто физически....

Андраш, добре, че евреите не мислят като теб Нали знаеш, че в погреби не е препоръчително да се пуши ...